Психология

Три причини да приемем родителите ни такива, каквито са

Печат

Три причини да приемем родителите ни такива, каквито са

 

 

1. Първата и най-разтърсваща причина е, че ако не приемем своята майка и всичко онова което ни е дала, не благодарим за живота си на първо място и не я освободим от очакването си към нея и всички наши изисквания, не признаем че тя също е една обикновена жена, че не е велика, не бихме имали онзи щастлив живот,за който всеки мечтае. Защо и как? В тези два клипа, в които Берт Хелингер работи с клиентка, която иска връзка и семейство в живота изключително силно е показано  това “защо”.

Мисля, че клиповете показват повече от красноречиво това, което се опитвам да Ви разкажа. Затова приятно гледане.

И продължението:

Тук много добре казва, какво би казал на своята майка, ако беше жива, но после го написва в писмо, което гласи:

 

БЕРТ ХЕЛИНГЕР: ПИСМО ДО МАЙКАТА

Една от най-големите трудности в живота ни идват от това, че ние отправяме към майките си своите очаквания, които отиват далеч зад пределите на това, което може да ни даде една обикновена жена.

Често нашата майка е длъжна да бъде по-добра и от Бог и ако тя само посмее да не е като Бог, ние я отричаме. И какво може да направи нашата майка? Това е голяма несправедливост към нея от наша страна.

Когато осъзнах това, аз написах на майка си писмо. Тя беше вече отдавна починала, но аз ѝ написах това писмо.

И докато четете това писмо, вие можете в душата си да гледате към вашите майки.

Писмото към моята майка беше приблизително следното:

„Мила мамо! Ти си обикновена жена, както милиони други обикновени жени. Аз те обичам като обикновена жена. Само защото ти беше обикновена жена, ти обикна моя баща. Той също беше абсолютно обикновен. Така вие започнахте да живеете заедно като мъж и жена.

Вие се обичахте като мъж и жена – съвършено обикновено, както милиони други мъже и жени.

И от вашата любов бях заченат аз – плод на вашата напълно обикновена любов: така се обичат един друг мъжът и жената.

След това вие ме чакахте с надежда и вълнение: „Дали всичко ще бъде наред!?” А след това ти ме роди с болка, както и другите жени раждат своите деца – абсолютно обикновено, както е предопределила природата.

Аз се появих на света и вие ме погледнахте поразени: „Това е нашето дете!” Вие се погледнахте един друг в очите и си казахте: „Да, това е нашето дете. А ние сме неговите родители. ”Вие ми дадохте име. Дадохте ми и своята фамилия и казахте на всички хора: „Това е нашето дете! То е наше!”

И после вие се грижихте за мен много години. И постоянно мислехте как се чувствам и от какво имам нужда.

Така вие бяхте до мен, както и милиони родители до своите деца – по напълно обикновен начин.

И понеже бяхте такива обикновени, вие правехте също и грешки. И някои от тях ми причиняваха болка. Но именно за това, че правехте грешки, аз можех да раста, да стана като вас. Аз ви благодаря за това, че сте такива обикновени. Аз ви обичам такива, каквито бяхте. Вие бяхте правилните родители за мен.

Мила мамо, аз трябва да ти кажа и още нещо важно. Аз те освобождавам от всички мои очаквания, които излизат извън рамките на това, което е позволено да се очаква от обикновена жена. Никой не е направил за мен повече от теб. То е много повече, отколкото беше необходимо. И така, аз те обичам напълно обикновено, мила мамо!”

Съумеем ли да постигнем това да премахнем всички наши изисквания и очаквания към нашата майка или баща, тогава идва и промяната в живота ни.

А тук г-н Хелингер ни дава една още една много хубава медитация свързана с нашата майка и връзката ни с нея.

2. Втората причина се изразя в това, че ако не съумеем да се свържем и да се опитаме да приемем предците си, ние загубваме истинската си връзка с нашия корен в лицето на всички онези преди нас. Връзка, която ни дава стабилност и основата, както корените на едно голямо дърво го хранят и го държат право и здраво, силно и отстояващо на всякакви природни бедствия, така и тази връзка ни дава именно тази сила и енергия за по-балансиран и живот без емоционална болка, без влизането в ролята на жертва, живот с любов и приемане на нашите родители и предци такива каквито са.

И тук Ви споделям  клип, в който можете да направите медитация и да се свържете със вашите предци.

3. Последната трета причина да  приемем нашите родители такива каквито са е, че ако не успеем да го сторим, колкото и да ни се иска да станем други, ние няма да избягаме от закона на принадлежността за който ти разказах в предишната статия  – Метода “Семейни Констелации” и с какво може да ни помогне той?

Съвсем скоро едно момиче с което работих се измъчваше, защо не може да е по-различна от своето семейство и ясно си личеше, че тя не иска да има нищо общо  и да бъде като тях. По този начин тя гласно казваше на себе си –

“Аз няма да имам щастлив и пълноценен живот”.

Разплака се, когато разбих илюзиите й, но по-добре сега отколкото да е нещастна години в лутане на решението.

В индивидуална сесия поставихме констелация за този терзаещ я казус и  ясно си пролича нейното отношение към тях. Заплитането и емоционалната тегоба бяха балансирани.

Можи би две седмици след това тя ми позвъни и ми каза:

“Започвам да харесвам своето семейство, Калоян. Сега разбирам всичко. Благодаря ти!”

Оставям ви с размисъл за прочетеното, изгледаното и осъзнатото и се надявам, че започвате да съзнавате защо е толкова важно да приемаме своите родители такива каквито са.

Сeмейните констелации дават отговор на всички тези причини и в индивидуална сесия и в работа с група.

И накрая като подарък от мен и моят опит с медитациите, Ви споделям една от трите терапевтични такива свързани с рода, майка и вътрешното ни дете. Тези три медитации са от  типа констелация в съзнанието и визуализирайки всичко през което Ви води медитацията, започва този лечебен процес и изчистване на тези емоционални болки, които така измъчват повечето от нас.

Заповядайте.

 

И не забравяй: “С осъзнатостта идва мира и спокойствието, с тях всичко останало.

Повече от мен може да четете в личния ми блог – www.kaloyanbozhanov.com

Калоян Божанов – защото заслужавате да сте щастливи!

Monday the 16th. Spiralata.net 2002-2019