Психология

Валентинско

Печат

Валентинско

Днес, в нарочения за ден на влюбените ден, си спомням думите на една моя преподавателка от далечната 1975-6 година: Момичета, изживейте голямата си любов докрай, а се омъжете за човек, когото цените, уважавате и на когото знаете, че можете да разчитате винаги.

Тогава не приех този съвет. Стори ми се, че така се потъпква любовта, че на брака се гледа прекалено практично, че това е еснафско и куп други младежки бунтовни мисли.

От години работя като психолог. Така се получи, че консултациите ми са предимно с двойки, понякога само единият идва, но нещата опират до семейните взаимоотношения. Наслушах се на обвинения, на споделени разочарования, на претенции към другия. Когато поразкопаем по-надълбоко и се върнем във времето на началото на връзката, нещата се изясняват.

Двама влюбени имат едни интереси, едни потребности и когато те ги задоволяват, нещата са си наред. Много често се неглижират признаците за някои характерови особености на любимия, с които не сме съвсем съгласни. Но доверявайки се на сърцето си, "а сърцето никога не лъже", си затваряме очите. Или пък, това е много характерно за жените, си мислим, че като заживеем заедно, ние ще го променим, ще го научим, едва ли не - превъзпитаме. Най-често жените гледат на брака като на някакъв преломен момент, когато мъжът ще преживее някаква вълшебна метаморфоза и от вятърничавия непораснал хлапак, ще се превърне в отговорен и грижовен съпруг и баща.

Обичаме и искаме да продължим живота си заедно - чудесно. И никой не създава семейство, за да се развежда. Всеки си мисли, че ще е за цял живот. С този човек ще преминете и през нощните писъци и колики на бебето, и през безмилостните сметки за тока и топящите се пари, и през нарастващите лавинообразно отговорности и задължения: работа, деца, градина, училище, домакинство, ипотека, сметки. Огледайте се край себе си. Наблюдавайте семействата, които познавате. Родителското, съседското, роднинските, приятелските семейства. За какво най-често се карат, от какво са недоволни. И вас това няма да ви отмине. И вие ще минете през това. Защото животът заедно е и моменти, когато ти се иска да се свиеш в някой ъгъл и никой да не те закача, или да спиш-спиш-спиш, или да си лежиш по цял ден, както когато беше при мама и тате. Но винаги идват онези "трябва". И с тези "трябва" не можем да се смирим. Тези "трябва" ни затискат, свират ни в ъгъла и най-голямото ни желание е да избягаме от тях. Тогава се опитваме, по изпитаната методика, или да избягаме от отговорностите, или да ги прехвърлим на друг. Кой е най-близо и винаги под ръка - партньора. Докато някой ден на него му изпуши главата и вдигне поредния скандал-протест.

Моооого, мноооого има да се говори за това. Но се отплеснах, както обикновено. Мисълта ми беше за друго. Онзи, с когото искате днес да празнувате, с когото да си размените сърчица, това ли е човекът, който ще става вместо вас вечер да успокои рожбата, или няма да ви позволява да вдигате тежко, защото сте жена, или отговорно ще разпредели парите, за да има не преди всичко за мъжките му играчки, но за децата, за вас, за дома? А момичето, което разтупква сърцето ти днес, ще бъде ли отговорна майка, грижовна и разумна домакиня? Можеш ли да си сигурен, че ще продължава да те цени и обича така, както сега и няма да гледа на теб като на куче-касичка?

Кой знае какво ще бъде, нали? Но сигнали има и сега, просто не ги подминавайте. Не мислете, че "всичко ще се подреди, важното е да се обичаме." Да, важно е да се обичате, но още по-важно е дали сте истински готови за съвместен живот с друг човек, с когото да споделяте радости и болки, мечти и разочарования. Да сте заедно и в слънце, но и в дъжд.

Не е валентински този пост, ама никак, знам. И май ще се окаже права тази моя преподавателка, защото да си влюбен някого не означава автоматично, че го приемаш и цениш, че го уважаваш. А за семейството това са много важни неща, не мислите ли?

Катя Богданова, Facebook

Monday the 16th. Spiralata.net 2002-2019