Психология

Тревогата и гневът на майката винаги отнемат от силите на детето й

Печат

Тревогата и гневът на майката винаги отнемат от силите на детето й

 

Днес се обръщам именно към родителите, защото става дума за това КАК се усеща искрената любов към децата в моменти на „некрасиво“ поведение и КАКВО ни дава това в края на краищата.

Искам да кажа, че моят характер е такъв, че аз никога не съм била склонна да се възхищавам от децата като „явление на природата“. Затова отлично разбирам родителите, които „побесняват“ от детски крясъци или инат, уморяват се от невниманието или разсеяността на децата си, не могат спокойно да гледат безредието, нехайството и неорганизираността на своите чеда…

Но, за щастие, за мен бе винаги очевидно и другото, а именно това, че от всяко дете може да се очаква само това, което то в даден момент представлява, а не това, което очакват от него околните. Ако искате да промените поведението на детето – променете това, което то чувства, мисли, умее. А как да се направи това, ако неговото „несъвършено“ поведение вбесява и дразни родителя? В такова състояние дори към животните не трябва да се пристъпва – няма да се получи никакво дресиране! А какво остава за възпитанието!

Тук ще са ви от полза моите съвети.

Веднъж, в една тъмна есенна вечер на автобусната спирка чаках моята дъщеря-тийнейджърка след мач в центъра на града. Беше мокро и ветровито, телефонът й „мълчеше“ (както обикновено), аз с нетърпение се вглеждах в пътниците на всяка пристигаща маршрутка и малко по малко „кипвах“.

- Изобщо не цени моето отношение към нея! На кого в тази възраст позволяват да отсъства от къщи до толкова късно? А на всичко отгоре тя и закъснява!

В главата ми започнаха да се оформят изобличителни диалози (О, аз умея да говоря доста аргументирано). След това започнах да преценявам от какво мога да я лиша с „възпитателна цел“. Дойдоха ми наум и други случаи на недооценяване на „родителския ми подвиг“ и т.н. (всичко това за 10 минути). И изведнъж си зададох простичкия въпрос, който много помага в такъв момент: „Какво чувствам в момента?“

- Злоба!

„Детето закъснява. Може да се е случило нещо? Тогава за нея ще е особено важно да се почувства уверена и защитена (нашето вътрешно състояние създава окръжаващата ни действителност), а какво й изпращам аз в момента от своето майчино сърце?

- Удар под кръста!

Тревогата и гневът на майката ВИНАГИ отнемат от силите на детето! Сякаш не го знаеп точно ти!

И разбрах, че се държа стереотипно и глупаво. Ако искаш някой да се върне по-бързо у дома, няма значение дали е дете или възрастен, трябва да излъчваш към него любов и радост, а не гняв и раздразнение.

Това се прави много просто: трябва да си припомните този човек ЩАСТЛИВ! С всички визуални подробности, с усещането на радост и благодарност за съществуването му в твоя живот.

И веднага, без да се замисля, започнах да визуализирам: видях ликуващата си дъщеря на училищната сцена, допълних с „кадри“ от аквапарка, с тортата от рождения й ден.. и изведнъж видях моето момиче, слизащо от маршрутката с радостни възгласи към мен: „Нашите победиха“. Поех си дъх с облекчение, прегърнахме се и тръгнахме към дома.

Любувах се на дъщеря си, на сияещите й очи, развяващата й се руса коса, слушах възбуждащите подробности за състезанието, а мислех как все пак трябва да й обърна внимание за закъснението. Но не за сметка на радостта – това щеше да бъде просто свинство, а и моята злоба се бе изпарила. И така аз проумях, че за нея моят „великодушен“ жест за разрешението да закъснее е само свидетелство за моята разумност, а не „глътка свобода“ (което е типично за съвременните деца – те всичко приемат като задължение и не се притесняват да разчитат на повече). Затова аз просто й разказах за моята метаморфоза на спирката, как от „раздразнителна“ майка за превърнах в „ангел-хранител“ и как всичко свърши добре.

Знаете ли какво ми отговори дъщеря ми?

„Е, мамо, ти си герой! С твоя задръстен ум все пак си ме разбрала. Много съм ти благодарна и ще се постарая повече да не те притеснявам!“

Оттогава минаха две години и аз действително съм нямала поводи за вълнение – дъщеря ми винаги е „във връзка“ с мен. Когато се променя състоянието на едната страна, неизбежно се променя и поведението на другата страна!

 

Ако в момент на типична конфликтна ситуация(от детска истерика до пререкания с подрастващия) родителят е способен мислено да си припомни детето си щастливо и предизвикващо у него, родителя, радост и възхищение – конфликта ще бъде избегнат. Неочаквано за себе си ще видите ситуацията от друга гледна точка и компромисът ще бъде намерен от само себе си! Това сработва в най-различни ситуации, при всяка възраст.

Но трябва да се подготвите:

·      Запишете на лист не по-малко от 15 точки като отговор на въпроса: „Какво предизвиква в мен радостни чувства при наблюдението на моето дете, какви негови качества, особености, действия?“ Например, съобразителност, незлопаметност, смешно си мърда пръстите на краката, обича животните, умее да рисува смешни личица и т.н.

·      Спомнете си няколко ситуации, когато детето ви изпитва радост и щастие (скача на батут, милва кученце, радва се на новогодишен подарък). Важното е вие самите радостно да наблюдавате този образ. Т.е. образът на детето да е такъв, че на вас да ви е леко да изпитвате към него най-топли чувства. Добре „разгледайте“ тези ситуации: запомнете „декора“, аромата, звуците. Колкото по-ярък е образът, толкова по-лесно ще избутате негативните чувства в необходимия момент и това ще прекъсне зараждащия се конфликт.

·      Всеки един момент, когато сте доброжелателно настроени към детето, прегръщайте го, усмихвайте му се. Казвайте му, че го обичате. Не се притеснявайте! Дори ако чиниите не са измити и обувките на са изчистени! Повярвайте – за детето това е действително не е важно, но за любимия човек ти се иска да направиш и едното и другото, а за недоволния – точно обратното. Проявявайте любовта си и оставете време на детето за отговор чрез постъпки. Доверявайте се на сърцето си!

Тогава неизбежните в семейството моменти на разногласия ще станат само „задачки“ по остроумие и атмосферата в дома ще се преобрази!

 

Автор: Светлана Доброволска

Източник: https://econet.ru/articles/131776-trevoga-i-gnev-materi-vsegda-otnimayut-sily-u-rebenka

Превод Таня Темелкова

Saturday the 26th. Spiralata.net 2002-2018