Психология

Безсънието - път към Себе си

Печат

Безсънието - път към Себе си

 

Когато се отхвърлят чисто телесните причини (които са рядкост), безсънието, както пише в дебелите пси бумаги, обикновено е симптом на подсъзнателна, нерешена тревожност. Често действително е така. В стандартния, масов случай, да. 

Понякога обаче хроничното безсъние е упорит спътник на хора, прекрасно познаващи и най-тъмните си подсъзнателни ъгълчета, хора работещи и продължаващи неотклонно да работят по себе си и притежаващи добре отработена смелост, самоуверена харизма и радост от живота, дълбоко присъстващи на мястото на преработените им психични съдържания. Тоест, такъв човек действително е опознал дълбоките си когнитивни схеми, преобразувал е маладаптивните, заложил е адаптивни такива, чувства се прекрасно, живее и работи призванието си, има ясни и идващи от същността му цели, обича живота, изпитва самостойно преживяване на вътрешна радост, смелост, творчески пламък, споделя повечето от качествата на себеактуализиралия се индивид. Обаче преживява безсъние. Тоест, огромната част от невротичността отдавна е трансформирана до самоувереност, чар, вътрешна радост, присъствие на Бога. Защо тогава безсънието "потупва по рамото" такива люде? Защото са емпати!

Емпатът е човек на любовта. Защото любовта е, която процесира чувството, но и актуалния динамичен процес, енергия и съпреживелищно, съчувстващо сливане и единство с човека, животното, планетата, космоса, през които емпатът естествено живее. Емпатията е основна характерсистика на съзнателния, духовния, себереализиралия се човек. Защото такъв човек определено не е безчувствено и "сухо дърво", но себеактуализацията му е пълна с любов, светлина, творческо единство. Емпатията е качество на духовно интелигентния индивид, развивано в кое да е психо-духовно учение и система. В будизма има специални практики, насочени към разтварянето на тази естествена динамика на любовта - практики по състрадание, съчувствие, бодхичита. В християнството също. Но, емпатийното обичане надхърля коя да е система, тъй като е основна съставна част от Човека с голямо Ч, от същността на богочовещината. Илюзия е да се мисли, че себереализиралият индивид е някакъв стомамено безчувствен роботоподобен безстрастник. Безстрастие (вайрагя), защото страстите са прихванати от любовта. Но тя не е психопатна лишеност от чувства, нито е роботско социопатна суха логика, преследваща единствено его интерес. Фин ангелски език е любовта. В Агни йога се казва, перифразирам по памет: "Ако искаш просто да бъдеш здрав и мислиш, че това е йога, по-добре забрави за всякаква йога, а иди, пий чаша вино и изяж една пържола!..." Процесът на емпатийно сливане с Бога е основата на бхакти йога. А тя е същността на християнството (пиша това, тъй като читателят ми живее в по презумпция християнски социум), както и на коя да е система за намиране на Себе си. Любящата, преданоотдадена, саможертвена емпатия, е в сърцевината на всичко, определящо човека като Човек. В основата е и на който и да е подход към разтваряне на потенциала, бил той раджа, джнана, карма, кундалини... Ползвам тези термини отвъд тясната им етимологична и практична принадлежност към хинду системите, но като ключово семантични шперцове, подлежащи самия стремеж на човека към смисъл, красота, творчество, към истината и Себе си. 

Емпатът е като ходеща попивателна, като гъба. Дълбоко съпреживява и умее да излива и отдава както радостта, екстаза, възторга и вдъхновението, така и психопатния ужас на насилието, на откъснатия от Бога кошмар на съвременното психопатизирано човечество. Когато си емпат, имаш силата на любовта, но неминуемо съпреживяваш директно и пряко през умението си за сливане, дълбините на болката, вика на безнадеждността, вопъла на страданието. Да, любящото ти състрадание има потенциала да ги обеме и преобразува, но това не означава, че през съчувствието си не ги изпитваш, при това пряко, не сякаш, а всъщност съпреживявайки ги през всяка клетка.

Безсънието при емпата се явява естествен резултат от потребността от преобразуване на несъзнавания процес на съня по преработка, в съзнателно медитативен. В акт на едно по-силно и цялостно прехвърляне на човешкия процес от автоматизирана несъзнателност, в съзнателното присъствие на любовта, мъдростта и свободата в биологичните програмираности. Казано с простички слова, обикновеният сън е недостатъчен по сила и качество, не може да "смели" попитите психични съдържания. Безсънието на емпата е пряко насочване към един по-силен и цялостен, вече дезавтоматизиран, но разширено съзнателен процес по навлизане в свръхсъзнателните нива от човечност, с помощта на които приетият от чуждото лично и от колективното несъзнателно ад бива обхванат и преобразуван. Така емпатът се явява един вид филтър, пречиствателна станция, преобразуваща човешкото невежество в съзнателност. Филтър, спускащ небето до земния ад и въздигащ последния до светлината на любовта. 

Започнах тази статия като отговор на човек, преживяващ невротично безсъние. Инсомнията при емпата само външно наподобява тази при невротика, докато всъщност процесите са на много по-високо, цялостно ниво, като част от един осъзнат, преданоотдаден път по оцялостяващо себепознание. Имаме количeствено подобие, но качествена различност. Спрях се на безсънието при емпата, тъй като такова отношение и съзнателност на преживяването е нужно да бъдат разбрани и приети при обикновеното, невротично безсъние, за да бъде ползван процеса в посока руслото, вече зададено от житейската мъдрост. 

Има нещо важно при безсънието - страхът от него, битката с него. Самият страх от него се явява главен фактор в поддържането му. Когато не ти пука, защото можеш да се довериш на неконтролируемото, нещата се нормализират. Забележи, доверие в това, което не можеш да контролираш. Главната трудност на невротика, междувпрочем... Защото при безсънието човек започва да се опитва да контролира нуждата от загуба на контрол за потъване в съня, което само поддържа нащрек състояние, само по себе си спиращо съня. Та, парадоксално намерение, приемане, молитва и медитация. Парадоксално - "Хубаво, няма да спя колкото е рекъл Животът за мен. Колкото толкова"... Молитва - "Благодаря ти, Боже, за тази молитвена нощ. Сега, когато така изцяло ти се доверявам, смирено приемам тези сутрешни часове като благословен акт на съзнателен устрем към теб, Боже. Господи, Исусе, Христе, сине Божий, помилуй мя. Посвещавам тази молитвено-медитативна нощ на Теб, Боже. Сега, когато работя молитвено, енергийно и медитативно, нека този процес се превърне в съзнателно проникване в REM съня и в съня без сънища, така че да се слея с тебе, любими Боже! Амин". Относно медитативните кундалини, раджа и т.н. практики, това е твърде обширна за тази статия тема. 

За молитвата, медитацията и безсънието. Във ведите се казва, че 4-6 часа сън са достатъчни, иначе се появява инертност и страст (тамас и раджас). Живял съм известно време в йога ашрам (в България) - режимът е следният: ляга се нормално - 10-11ч. Ставането обаче е в 3 а.м.. Започват се практики, бхакти, джапа, дишане, асани, медитация... Шивананда (цитирам него като по-познат в България) силно препоръчва това ранно ставане, с идеята че сутрешните часове са най-силни за себепознание, менталната атмосфера е най-чиста. Но и овладяването на съня и заменянето му с медитация е основна част от процеса на йога. Защо говоря за йога? Защото йога е шперц, присъстващ имплицитно в коя да е психо-духовна система. Шперц, нужен за проникването в ключалката на дълбокото разбиране, преживяване и осъществяване на предавания в конкретното учение и практика смисъл. 

Тибетските йоги въобще спират да лягат да спят по нормалния несъзнателен начин, а остават седнали с прав гръб, поддържано осъзнаване дори в REM съня, който става осъзнат и превърнат в част от тантра йога практиката (северният, ваджраяна будизъм е тантричен),но и в дълбокия сън без сънища. Дълбок сън без сънища, в който когато се запази съзнателноста, се получава нейното разширяване до ... Бога, до себереализация. Сънят се превръща в осъзнат, медитативен транс (което е същността на раджа йога), водещ към самадхи, сливане със Себе си, с духа. Мнозина йоги спят по нормален безсъзнателен начин едва по час, докато останалите нощни часове превръщат в медитативна практика. Други, както казах, въобще не лягат. Ако някой си мисли, че йогите са някакви свръхчовеци, се заблуждава. Хора като теб и мен са, със своите силни и слаби страни, кусури и плюсове. Просто са хора, отдадени на Бога, на смисъла, на същността на живеенето в този земен тренажор.Така че, без самоподценяване, нека ползваме в собствените си социално-културални условия смисловите шперцове, дарени ни от мъдростта на вече отворилите вратите на невежеството и намерили Себе си. 

Подобна гледна точка в мисленето е нужна при появило се, упорито безсъние. Когато е по-леко, единствено резултат от преживящо мислене, по-отскоро, такова безсъние лесно се повлиява от обичайните психотерапевтични похвати, с помощта евентуално на фитотерапия и хранителни добавки. Тук обаче говоря за упоритото, хронично и действително тежко безсъние. Така такова безсъние се превръща в път към Себе си, в психодуховна практика Защо говоря за йога, тантра, молитва и медитация ли? Дали за всеки важи това? Важи за невротизирания човек. Но и за сърдечно любещия емпат, съзнателно вървящ към безкрая. И всъщност само за безсънието ли говоря, или въобще за пътя на човека? Само преди 20 години неврозата беше поне десет пъти по-рядко явление. Но в съвремието ни става масово - поради срива в ценностовата система, социалната безчовечност, но и поради силното покачване нивото на вибрация на глобуса ни, което ускорява процесите. 

Ако неврозата се парира с химия, разширеното осъзнаване, животът от позицията на смелостта и любовта, които като послания са заложени в нея в процеса на разрешаването ѝ, биват просто отхвърлени, а симптомите изкуствено замазани. Не само количествено слаб, но нещо повече - качествено погрешен подход. Материалистичната психотерапия е чудесна в едно 30% от случаите, но при по-тежките и упорити състояния на невроза се проваля.Тогава работи холистичната психотерапия, която включва ортодоксалната, но интегрира в себе си мъдростта на древните учения за себепознание, както и вижда цялото случване от една висока, цялостна перспектива, от тази на потенциала. Та, затова говоря за йога в психотерапията - защото самото преживяване на невроза вече насочва и неотклонно води човека към себепознание от подобен съзнателен спектър. 

Та, когато се събудим в 3 или 4, можем само да благодарим, да превърнем часовете в молитвени и медитативни, в мантра (бхакти йога), работа с вътрешната енергия (кундалини крия), овладяване на осъзнатия транс (раджа йога). С искрена благодарност и доверие в случващото се. Така се променя менталната установка, променя се отношението, приема се неконтролируемото. А такова безсъние се превръща в благословия свише - буквално! Разбира се, за съзнателния човек. Който иска да мрънка, да се самосъжалява и приема за жертва, сам избира жалкостта на невежеството. Избори.  

Важно е първо да се провери за соматични причини. Когато има физиологична етиология, лекува се. Но това е рядкост. Когато безсънието е психогенно, а човекът новак в процеса на себепознание и все още има много съпротиви по отношение на връзката между тревожността, симптомите ѝ и нуждата от характерово учене и хармонизация - тогава не е беда за няколко месеца и психофармация да се пие... Облекчава, сънят се връща. Когато се махне обаче, безсънието отново изплува. А когато човекът е на антидепресанти, въпреки тях чувства тревожността, но замазана, потисната - знае, че е там и че потискането и трупането ѝ с лихвите, зависи от малките хапченца... Когато се пие психофармация, ведно с потискането на подсъзнателния, непреработен стрес, се срива и творческият потенциал, остротата на мисълта, финото усещане на красотата и въобще, магията на живота. Ако тези ядрени когнитивни фактори са приемани за маловажни, то тогава действително "мъглата", предизвикана от психофармака, е на мястото си, а за психотерапия и духовна пътека е излишно да се говори...

Когато обаче човек осъзнава, че инсомнията му е с психогенен произход и цени остротата на ума и творческия си дух, както и когато има висок интелект, индивидът разбира, че хапчетата са само временно решение. Често когато реши да ги спре обаче, въпреки интелектуалното си разбиране, се случва една доста продължителна "битка" между съзнанието и безсънието му. Егото иска да се наложи, действащо под давление на стари програми, на закостенели вярвания. Дори на съзнателно ниво да си кажеш, че о'к, съгласяваш се, благодариш и искаш да се учиш, че вярваш в неслучайността на този симптом на тревожността, безсънието, че проследяваш до какви базисни вярвания те води и се стремиш психотерапевтично да ги решаваш, че искаш да преобразуваш безсънието в медитация, дори тогава освен лично присъстващите страхови програми, се обаждат и програмирани настройки като: "Ако не спиш осем часа, си жив труп; ... Това за психотерапевтичната работа по базисните когнитивни схеми, причиняващи тревожността и безсънието е глупава работа; ... Каква ти духовност, какви са тези измислици, какви са тези йоги, искам хапче и толкова;... Сега ще се престоря, че приемам, за да излъжа безсънието и тревожността - ще се правя, че се смирявам, докато всъщност дълбоко мразя гадните симптоми, безсънието и искам да бъде по моята (по егото)... " ... Добре е човек да осъзнае тези подсъзнателни нагласи и общува с тях, не да ги потиска със слой от плитък стремеж към фалшиво отпускане и спокойствие. Когато чрез молитва и чисто емоционално, медитативно, човек осъзнае тези програми, може да си поиграе с тях, да позволи на заряда им да се разреди чрез осъзнато присъствие в дразненето, страха, гнева. Тогава смирената обич залива в дълбочина, молитвата и медитацията стават истински и цялостни. Когато така подсъзнателните наличности се стопят, сънят естествено идва. Но тогава вече отсъства страхът от незаспиването, а благодарността за уроците по осъзнаване и себенамиране е реално проникновена. 

 

Орлин Баев, 25.09.2017

Източник: https://orlinbaev.blogspot.bg/2017/09/blog-post_25.html

 

Tuesday the 19th. Spiralata.net 2002-2017