Психология

Изход от депресията – най-важното

Печат

Изход от депресията – най-важното

Светът е пълен със страдание, но той също така е пълен и със средства за преодоляване на страданията.

Елен Келер

 

Вие можете с помощта на антидепресанти да нормализирате биохимичните процеси в мозъка, а с помощта на бягане за известно време да увеличите нивото на серотонина. Вие можете да направите още много неща, оставайки в рамките на традиционната западна медицина, виждаща в човека само тялото, в което стават много сложни биохимични процеси и...

Вие вярвате в това? Или знаете,

че науката се основава не на знания, а именно на вяра. На вярата, която вече в продължение на три столетия господства в западната наука, носеща наименованието нютоно-картезианска и базираща се на трудовете на Исак Нютон и френския философ Рене Декарт.

 

Исак Нютон

Рене Декарт

 

Но защо почти в нито една книга, описваща светогледа на Нютон и Декарт не се казва нищо за ролята, която както Нютон, така и Декарт, са отдавали на духовното? Защо не се споменава повече от сериозният интерес на Нютон към астрологията, алхимията, окултизма, мистицизма и който е станал част от неговата философия, позволявайки на неговите биографи да го нарекат „последният от великите магове, а не първият велик учен”? Нютон е казвал, че светът е материален, но не е казал, че неговият произход може да бъде обяснен с материални причини. В центъра на неговия светоглед е било божественото – това, което изначално е създало материалните частици, силите между тях и законите, управляващи тяхното движение. Декарт казва, че светът съществува независимо от човека, който го наблюдава. Но той е говорил и за това, че светът постоянно се възприема и наблюдава от божественото око.

В ума на Декарт и Нютон, както и в ума на всеки цялостен човек, не е съществувало разделяне между дух и материя, но за предаването на своите знания те са използвали думи, които по своята природа са двойствени. Защо последователите на Нютон и Декарт са говорили само за материята и нищо за духа, не е сложно да се отгатне – в двора е царувал 17 век и всички знания, свързани с Божественото, са били монопол на църквата. Този монопол не се е разпростирал върху материалното, и затова всичко, което касаело чистата материя, започнало да се нарича „чиста наука”, а за чистия дух отговаряла и продължава да отговаря религията.

Но между светогледа на Нютон и Декарт и светогледа на техните последователи съществува едно принципно различие. Това, което се появило под перото на Нютон или Декарт във вид на думи и математически формули – е знание, в което те били убедени – те знаели. А техните последователи просто са приемали на доверие думите на великите, като някакви догми и постулати – те са вярвали. Усещате ли разликата?

Така продължило до началото на 20 век, докато в науката не се появил човек, който се осмелил да не повярва в очевидното. Това бил Айнщайн, който публикувал през 1905 година две забележителни статии. В първата – били формулирани принципите на специалната теория на относителността, а във втората се предлагал нов поглед към електромагнитното излъчване, който е залегнал в основите на квантовата теория. Тези теории опровергавали основните постулати на нютоновата физика: абсолютността на времето и пространството, материалната природа на пространството, обективното описание на явленията, което не отчита наблюдателя. От този момент нататък времето и пространството не се описвали като съществуващи независимо едно от друго. Пространството престанало да се счита за тримерно, а времето – за линейно.

Вие няма да намерите в учебниците по физика това, че много от великите учени – Бом, Хайзенберг, Шрьодингер, Бор не само са считали своите работи за съвместими с източния светоглед, но и по същество са потвърждавали със своите изследвания този светоглед. Паралелите между мистичния светоглед и светогледа на съвременната физика са много подобни и има всички основания да се предполага, че това подобие ще расте.

По-нататък Теоремата на Бел поставила физиците пред неприятна дилема: предполага се, че едно от двете – или светът не е обективно съществуващ, или в него действат свръхсветлинни връзки (което, както разбирате, е невъзможно съгласно теорията на относителността на Айнщайн).

Световноизвестният физик Дейвид Бом, който е работил заедно с Айнщайн, е описал природата на реалността като цяло и съзнанието в частност като някакъв поток, в който се случват постоянни промени. Разделението на външен и вътрешен свят е илюзия, съществуваща само в нашия ум. Стабилните структури от всякакъв род, както и обектите и явленията, съставящи този поток в действителност не съществуват поотделно. Ние избираме от този поток отделни категории, защото така работи нашият ум. Нас просто са ни учили да виждаме света такъв. Това в никакъв случай не е философия. Това е квантова физика, и Бом обяснява тази теория с помощта на думи, доколкото много хора „не са запознати с тайнството на висшата математика”.

Бом казва, че не са прави нито идеалистите, нито материалистите – материята и съзнанието не могат да се обяснят едното чрез другото или да се сведат едно към друго. И едното, и другото е илюзия, така както са илюзия и всички знания за така наречената „обективна реалност”, която се описва от науката. Не е нужно да се познава квантовата физика, за да се разбере, че светът икартината на света, съществуваща в нашия ум, се различават значително. Много хора мислят, че това, което виждат, е истинската реалност, но то не е нищо повече от забавно заблуждение. Всъщност това, което виждате е просто оптичната проекция на света върху ретината на вашето око, която след това се преобразува в електрически импулси, постъпващи по сензорен канал в мозъка за окончателна обработка. Тоест, това, което виждате е резултат на минимум поне двойно преобразуване: оптическо и електрическо, което след това се подлага на определена цензура на мозъка. Ако човек можеше да погледне света през очите на друго същество, или поне с очите на бебе, то картината на света би била съвършено различна. Много добър модел на това, което представлява светът и картината на света, може да се намери във филма „Матрицата”. „Реално е това, което осъзнаваш”.

Причината за това, човек да възприема света именно така, според Бом, се крие също и в структурата на нашия език, отделящ субекта, обекта, и глагола за връзка между тях. Ето напълно логична фраза: „Вие (обект) страдате (глагол) от депресия (субект)”. И действително – има „Вие”, има „депресия” има и „страдате”. Но ако веднъж разберете, че вашето „аз”, (или „его”) – е илюзия, че самата дума „депресия” – е понятие, което е възникнало в умовете на хората, то няма „кой” да страда и за „какво” да страда, и самото „страдание” ще се превърне в илюзия.

 

Медицина

За разлика от физиката, в психологията и психиатрията промените стават много по-бавно. Светогледът, който в съвременната физика отдавна е признат за остарял, тук продължава, както и преди, да се смята за научен. Наблюденията и фактите, противоречащи на механичния модел на описание на човека, по-често от всичко се отхвърля, а изследователските проекти, които се разминават с догмите се лишават от финансиране и

 

Връщайки се към темата на статията

Както помните, тази статия започна с това, че вие можете да направите много, оставайки в тесните рамки на традиционната западна медицина, виждаща в човека само тялото, в което стават много сложни биохимични процеси и...

така че какво имаме по-нататък?

Вие можете да вземете участие в този процес. Според усъвършенстването на изследователския апарат, описанието на тези процеси ще става все по-сложно, за да бъдат разбрани, ще се наложи да се разлагат на все по-сложни съставящи, за обяснението им ще трябва да се въведе все по-грандиозна терминология. Процесът на познание е безкраен – в бъдеще ще се появят блестящи теории, на основата на които ще възникнат съвършено нови методи за терапия на депресията, които ще изтласкат или значително ще променят тези два метода, които господстват днес – психотерапията, която още няма и 100 години и терапията с медикаменти, която е само на 50.

Днес в медицината господства биологичната теория за депресията, съгласно която процесите на нашия главен мозък се нарушават в резултат на депресията. Теорията е безполезна без практика, а на практика това се изразява в разработването от фармакологията на все по-нови химични вещества, способни да нормализират механизма на нашия главен мозък. Днес, ежегодният каталог на нови антидепресанти е с дебелина 3,5 см. И това все още не е пределът. Успехът на биологичната теория за депресията се потвърждава от резултатите от проучването, проведено в САЩ, което се счита за най-голямото откритие на 20 век. На първо място се оказва не теорията на относителността, не и Интернет, а малката капсулка Прозак.

Така че защо при съществуването на такава забележителна теория стотици милиони хора по света продължават да страдат от депресия, а стотици хиляди завършват живота си със самоубийство ежегодно и причината за тяхната смърт е именно депресията? Може би тази теория на практика не работи толкова добре?

В съвременната западна медицина е получила разпространение материалистичната концепция, съгласно която съзнанието се явява нищо повече от продукт на работата на мозъка и напълно изчезва след неговата смърт. От друга страна, многочислените изследвания, провеждани предимно в английски и американски клиники, са показали, че при много хора в момента на клинична смърт потокът на преживявания не прекъсва даже при пълно отсъствие на електрическа активност на мозъка. По време на тези изследвания изследователите не се интересували от характера на преживяванията (т.е., дали хората са виждали ярка светлина, наблюдавали своето тяло отстрани или чували гласове). Те по-скоро се интересували от самия факт на съществуване на преживявания, а също и от наличието или отсъствието на електрическа активност на мозъка в момента на клинична смърт. Когато била натрупана достатъчно впечатляваща статистика, изследователите стигнали до извода, че наличието на преживявания не зависи от това, продължава ли електрическата активност на мозъка в състояние на клинична смърт или напълно се прекратява. Както разбирате, ако съзнанието се явява продукт на мозъка, то човек не може да преживява нещо в момента, когато отсъства електрическа активност на мозъка – това е все едно да гледате телевизия, когато телевизорът е изключен от захранването.

В същото време, някои известни неврохирурзи, например Уайлдър Пенфилд (неврохирург от световна величина, който се занимавал с задълбочени изследвания на главния мозък и е направил значителен принос в съвременната неврофизиология), обобщавайки резултатите от работата, на която бил посветен целият му живот, е изразил дълбоко съмнение в това, че съзнанието е продукт на мозъка и може да се обясни с термини от церебралната анатомия и физиология. Неврохирургът Карл Прибрам, завоювал за няколко десетилетия експериментална работа в неврохирургията и електрофизиологията репутация на водещ изследовател на мозъка, използвал в своите изследвания теорията на Бом, за която се споменава по-горе, достигнал до извода, че спомените се съхраняват във всички части на мозъчната кора, а тяхната интензивност зависи от общия брой активни клетки, и че информацията между невроните се предава не само с помощта на химични вещества, но и с помощта на вълни. Това позволява да се погледне по нов начин на функциите на мозъка, които могат да се считат едновременно и за локализирани, и за разпределени.

Западната медицина се приближава към разбирането на Изтока, че мозъкът не е генератор на съзнанието, а негов приемник. Много добра аналогия за това е телевизорът. За да го регулира, на телевизионния техник не се налага да знае нещо за предавателя, трябва само добре да разбира принципа на действие на приемника. На всички е известно, че колкото е по-просто устройството, толкова е по-надеждно и лесно за използване. В психиатрията на 20 век този принцип е довел до това, че „ненужните” участъци от мозъка при хора с патологично (от гледна точка на психиатрията) поведение, просто се отстранявали посредством лоботомия и други интересни методи, които после били признати за „напълно погрешни”. Сега – това са шокови методи, такива като ЕКТ (електроконвулсивна терапия), през която преминават над 100000 човека на година. Най-странното е, че психиатрията използва метода на ЕКТ, без да знае „защо” и „как” той работи. Макар че какво е тук странното – всеки знае, че ако в телевизора се появят смущения, достатъчно е да почукате по него.

Медицината най-често отрича явления, свързани с мистиката и религията, а в най-добрия случай се опитва да ги натика в рамките на теорията. Това се е получавало добре при Фройд, който обяснявал религията и мистицизма с неврози и натрапчиви състояния, което е съвършено справедливо по отношение на нейната външна, ритуална страна. Но тези теории не обясняват индивидуалния опит на възприемане на реалността, който лежи в основата на всички велики религии в света. Също толкова повърхностни са и безбройните теории на психоанализа, които обясняват всички войни, революции, геноцид и тоталитарни системи, като резултат от травми в детството и прочее събития от биографиите на историческите личности. Психиатричните теории, анализиращи творчеството на великите художници или писатели през призмата на психиатричните диагнози и патологии са много интересни. Особено на практика – ако се занимавате със самодиагностика, то непременно ще намерите в себе си някаква очарователна малка патология.

Депресия или описание на депрессията?

Повече от преди две хиляди години Хипократ, от цялото многообразие на вещите и явленията, е отделил някакво явление, описал го е и го е нарекъл меланхолия. Минало време: започнали да наричат меланхолията "acedia", след това „сплин”, а неотдавна се появи и името „депресия”. Езикът се променял, усъвършенствали се инструментите на познанието, което довело до по-точно и подробно описание на явленията. Това е забележително, но на определен етап от умовете на хората изчезнала разликата между описанието на явлението и самото явление, а това е много важен момент. Новите, все по-съвършени теории за меланх..., по-скоро за депресията, се появяват и ще продължат непрекъснато да се появяват. Но по своята същност, учените, създаващи нова теория, просто свалят старите очила и надяват нови, през които това явление се вижда под друг, все по-изгоден ъгъл. Но очилата винаги ще си остават очила, а науката – знание, което се основава на вярата, че погледът именно през тези очила се явява най-достоверен за момента, макар и понякога да възникват горещи научни дискусии, по време на които очилата могат да се разбият.

Днес в терапията на депресията господства биологичната теория, според която мозъкът се явява не приемник, а генератор на съзнанието. Хората, които използват тази теория на практика са психиатри, психотерапевти и психолози, добре я познават и вярват в нея. Ще мине много време, преди тази теория да се смени с друга научна теория. Това няма да стане скоро, доколкото новата теория може да бъде приета само от новото поколение. Това е естественият път на развитие на науката, който добре отразява думите на Макс Планк: „Новата научна истина не убеждава опонентите, не им помага да осъзнаят, тя побеждава, защото нейните опоненти в крайна сметка умират и израства ново, запознато с нея поколение”.

Вие винаги имате избор

Вие можете да вземете участие в този процес, а можете да пробвате да излезете от рамките на традиционната западна медицина точно в този момент. В този случай в човека се появява съставяща, която в различните религиозни и мистични традиции се нарича Душа, Дух или Ум. Това е онова нещо, което лежи извън думите и затова не може да бъде описано от науката, която работи само с конкретни понятия, които може да облече в думи, а всичко останало счита за несъществуващо. Думите винаги ще си останат думи – прекрасно вино за умовете на онези, които вместо живота избират концепцията за живота (ако искате – модел, описание, теория). За тези, които приемат, че картата на света е самият свят.

 

Депресията не е само телесно, но и душевно (духовно) заболяване, а сферата на духа лежи извън областта на компетенцията на медицината – това е теорията на мистичните и религиозни традиции. В света има много религии, но тяхното разнообразие не е недостатък, по-скоро – това е голям дар за човечеството. Много традиции имат в своя арсенал безценни методи, проверени от вековете. Хората са много различни и методите, които водят по Пътя един човек, често съвсем не подхождат за друг. Няма и никога няма да има единствена правилна религия и ортодоксалните заявления от рода „Само ние притежаваме истината” винаги звучат доста забавно. Всеки от нас има свой път и човек е прекрасен и велик именно благодарение на своята неповторимост.

Вяра или доверие

Най-главното при излизане от депресия е вярата. Вярата в този метод, който вие в дадения момент използвате. Макар че на мен повече ми харесва думата доверие. Ако вие изцяло се доверявате на това, което правите – то задължително ще сработи. Това се отнася до всичко, даже до такива, на пръв поглед изцяло механични методи, като приемане на антидепресанти. Всеки добър психиатър ще ви каже – ако вие не вярвате в това, че медикаментите ще ви помогнат, няма никакъв смисъл да ги приемате.

Може би си задавате въпроса: „Защо именно аз?”. И правилно – „защо?”. Нищо не се случва случайно. Не е случайна даже и вашата депресия. Да – тя изчерпва силите и смисъла, но по някаква причина Вие страдате именно от депресия, а някои цял живот са измъчвани от силни болки в ставите (и също си задават въпроса – „Защо именно аз?”).

Депресията – това е болест, която медицината нарича душевно заболяване, но разделянето на болестите на „телесни” и „душевни” съществува само в ума на лекарите. Преди няколко години, след края на поредната депресия, празен и изтощен, аз помолих да сменя своите душевни страдания с телесни мъки. Заболяха ме ставите. Болката беше тъпа, досадна, изтощителна. Лекарите ми изписваха обезболяващи, които почти не помагаха и понякога ми се струваше, че започвам да полудявам. Аз издържах няколко месеца, след което се помолих, ако това е възможно, всичко да се върне по старому, сякаш предишната молба никога не я е имало. След известно време точно това стана.

Всичко, описано в раздела „Изход от депресия”, е насочено към извършване на някакви действия, но от всяко правило има изключения. В някои ситуации е целесъобразно да не се прахосват последните сили срещу депресията, а да легнете на дъното, без да се боите от думата „предавам се”. Ураганът прекършва големите и здрави дървета, а гъвкавите превива до земята. Не всяка ситуация може да се промени, но повечето могат да се приемат. Преди хиляди години Соломон е казал думи, отразяващи същността на смирението: „Дай ми сили да променя това, което мога да променя, дай ми сили да живея с това, което не мога да променя и мъдрост да различавам едното от другото”.

Карл Юнг, човек, който действително е знаел, е казал: „Депресията е жена в черно, която чука на вратата ви. Ако я изгоните, тя ще стои на прага на дома ви вечно. Ако я поканите да влезе, предложите й да седне, нахраните и едва тогава я попитате за целта на визитата, то имате шанс да се простите с нея”.

В основата на всички състояния, и депресивното не прави изключение, лежат определени причини. Тези причини ще обуславят вашата депресия дотогава, докато не се разберете с тях. Разбирате ли? Изяснете именно причините, а не следствията. Но това изобщо не означава, че резултатът от този „разбор” ще представлява акуратен списък на причините за вашата депресия. Да, вашето депресивно състояние се явява следствие на множество причини, но тези причини, на свой ред, се явяват следствия на огромно множество от по-ранни причини. И така до безкрайност – в десетки реки, вливащи се в морето на вашата депресия, се вливат стотици по-малки рекички, в които се вливат хиляди ручеи и т.н. За да достигнете до по-малките рекички, да не говорим за ручеите, едва ли ще ви стигне един живот. Затова „разберете” – не е дума, а вътрешно усещане, и ако вие намерите свой метод и бъдете достатъчно настойчиви, то непременно ще почувствате резултата от тази работа. При това, гореказаното изобщо не отменя приема на антидепресанти, особено в случаи на клинични депресии.

Пътят на излизане от депресия

От всяка ситуация винаги има изход и ако сега не го виждате – това не означава, че го няма. За да видите изхода, трябва да погледнете, а за това в ума ви трябва да има свободно пространство. Пространство, за да видите вашата ситуация отстрани. Обикновено в ума на човека, който се намира в депресия това пространство липсва. Съвсем. Това е така, защото пространството е запълнено от отрицателни впечатления. Аз разбирам, че за много хора тези думи могат да звучат абстрактно и това се случва само защото да се предаде с думи е много сложно. Нали аз не знам какви представи запълват ума ви сега и има ли в него пространство, свободно от концепции.

Във всеки случай имате като минимум четири начина:

1. Можете да работите със следствията, т.е.на езика на традиционната медицина – със симптомите. Прилагайки различни методи, можете да постигнете намаляване или изчезване на симптомите на вашата депресия. Днес най-популярен метод за този начин се явяват антидепресантите.

2. Можете да намерите човек, който има достатъчно пространство и психологичен излишък, за да види изход от вашата ситуация и да ви помогне да го намерите. В съвременния свят тази роля се изпълнява от психотерапевти и психолози.

3. Можете да навлезете навътре в себе си и сами да създадете пространство в ума си. За това съществуват конкретни методи и за да се запознаете с тях като минимум ще ви трябват няколко години. По този път също ще ви е нужен човек, когото обикновено наричат учител. Той може да ви покаже вратата, но да стигнете до нея и да я отворите, както сами разбирате, можете само вие самите. Впрочем, както и на предишния път. Този начин разбира се не отменя първия и втория, особено в случай на клинични депресии.

4. Този начин избират повечето хора. Работата е в това, че дълбоките и продължителни депресии изцяло запълват ума ни с отрицателни впечатления, без да оставят нито пространство, нито сили, нито смисъл. В този случай остава единствената възможност, единствената даденост – ДА ЧАКАШ. Колко е лесно да се произнесе тази дума, но колко сложно е в действителност да се чака, когато безкрайните дни се нижат в безкрайни седмици, а седмиците в месеци. Когато ти се струва, че нищо не се променя. Нищо не помага. Всичко остава по старому. Но обикновено това е следствие на типичната при депресия настройка. Всичко се променя – в света няма нищо постоянно. В този период вие имате само едно оръжие – това е знанието, че депресията не може да продължава вечно. Даже не ви моля да вярвате, нали за вярата са нужни сили, просто знайте – всяка депресия непременно свършва. Просто запазете това знание. Знайте, че

Изход винаги има, и Вие не сте изключение от правилото

Александър Авраменко

Източник: http://lossofsoul.com/DEPRESSION/Vihod/major.htm

Превод Петя Стоянова

Monday the 16th. Spiralata.net 2002-2019