Психология

Йога и психология: Шизофрения и просветление

Печат

Йога и психология: Шизофрения и просветление

 

Шизофрения е диагноза, около която медицинската наука изследва, уточнява и спори в последния век. Като едно от най-разпространените психични заболявания, шизофренията привлича вниманието на учените и обществото, но век по-късно истината е, че тази болест продължава да бъде загадка. Медицинското знание описва и разграничава симптомите, възможните физиологически последствия и до някаква степен съумява да потисне с помощта на психофармацията острите прояви. И възможностите засега се изчерпват дотук.

 Дори границите на заболяването не могат да бъдат очертани с точността и прецизността, с която съвременната наука предполага да се отнасяме към материалния свят. Причината е очевидна, макар и все още официално непризната: психиката на човека и нейните разстройства не са непосредствено част от материалния свят.

 

И ако днес учените се опитват да отбягнат тази тема като навлизат все по-дълбоко в детайлите на неврофизиологията и генетиката, още в самото начало на модерната психиатрия намираме указания затова, че този подход неизбежно ще се сблъска с неуспех. Зигмунд Фройд определя психозите, най-известната сред които е шизофренията, като сблъсък на Аз-а с външния свят, а малко по-късно – и на То-то с външния свят. Нещо в душите ни не може да се съгласи и да приеме онова, което ни посреща навън. Юнг, който за първи път превежда дълбоките древни знания и йога на езика на психологията на 20-ти век, формулира психозата като заливане, потапяне на Аз-а от архетипните съдържания на безсъзнателното. Някаква част от нас, която е извън нас, защото е повече от нас, в един момент взема надмощие над онова, които сами сме успели да изградим в себе си и се оказваме безсилни да съхраним вътрешните си стени. Нарушения в модела на мислене и чувстване, така най-общо се определя днес шизофренията. Нарушенията са както продуктивни, позитивни – тоест прояви, които не се забелязват при „нормалните“ хора (като халюцинации, налудности, нарушения в говора, дезорганизация на мисълта), така и негативни – черти, които при прекрачилите границата на „нормалното“ липсват: например емоциите са изравнени, не може да се изпитва удоволствие или да се създават социални връзки. С други думи, съвременната психиатрия от позициите на властта поставя границите на това кое и до каква степен е „нормалното“; описва и постулира норми за вътрешния свят на човека, които са обществено приети.

 

Всички симптоми на диагнозата шизофрения, и позитивните, и негативните, са познати на йога от хилядолетия като частични проявления на пробуждащата се кундалини – скритата във всеки човек сила, която носи енергията за пълното осъществяване на вътрешния потенциал, за просветлението. Процесът, в който започваме да преминаваме от света на човешката психика – света на „нормалното“ съществуване – в света на свръхчовешкото, на божественото, от света на Aз-а в територията на Свръх-аза, е съпътстван от дълбоко преструктуриране и промени във вътрешния свят, които не могат да бъдат описани в термините на общоприетата норма.

 

 

 Означава ли това, че йогите са шизофреници? Ако попитате някого от улицата, с представи за йога от приказки на масата, той без съмнение ще отговори утвърдително. Но в йога съществува, макар и непозната дори за много от практикуващите днес, ясна граница между психичното разстройство и психичното израстване, между болестта и просветлението. Вместо с материалния модел на съвременната наука, йога описва случващото се в човешката психика чрез енергийния модел – с познанието за това, че всеки от нас и всичко, което е в нас и което ни заобикаля, е част от едно единно поле на универсална енергия в свободно движение. Кундалини е зарядът, потенциалът който носим да променим, да повишим вибрациите на тази енергия в себе си, да се отместим от грубите вибрации на материалната вселена към фините вибрации на божествения свят.

 

Тази възможност носи всеки от нас в себе си и йога предоставя път за пълното й осъществяване. Но когато кундалини започне да се пробужда – в следствие влияния отвън или неправилна практика – по патологичен начин, резултатът, вместо самоосъществяване, е именно психоза, болестно разстройство на психичния апарат. Затова и технологията на йога през вековете е предавана внимателно, с дългогодишно обучение от учител на ученик.

 

От позицията на енергийния модел неврозите са нарушаване на баланса между двете основни енергии в човешката психика, между женската и мъжката енергия, ида и пингала. Тъй като този баланс в днешния свят е генерално разрушен, може да се каже, че днес всички хора (освен тези, които последователно се занимават с практики за възвръщане на вътрешното равновесие или пък са достатъчно изолирани от модерното общество) са невротици. Психозата винаги е патологична проява на „надчовешкото“ в психиката. Тя е провокиране, въздигане на кундалини, преди психиката да е достатъчно зряла и подготвена затова. На езика на енергийните пътища – надите, психозата е опит на Кундалини да пробие своя път чрез ида и пингала, вместо в централния енергиен канал – сушумна, който все още е блокиран. Или опит да си проправи път в сушумна, когато чакрите – главните енергийни центрове по протежението на централния канал, все още са затворени, незрели, не са готови да понесат и преобразят постъпващия поток от енергия. Тогава се стига до психически срив.

В същото време, и изкачването на кундалини по сушумна е свързано със стрес и напрежение по цялостното преустройство на енергийната (а като следствие – и на телесната) конституция на човека. Затова процесът на случване на просветлението нерядко носи като съпътстващи ефекти отново тези симптоми, по които днешната психиатрия диагностицира шизофренията. Но има една съществена разлика: човекът в процес на просветление не е луд. Неговата психика не е дезорганизирана, а организирана по други, нови, по-високи закони. Психичният конфликт не съществува. Потокът от преживявания може да е изцяло с фокус навътре(външният свят в определени етапи от процеса напълно губи значение), но е последователен и постоянен, а не хаотичен. Способността за вземане на решения и преценки (може би странни и неприемливи за околните ) присъства ненарушимо, за разлика от разрушеният потенциал да решава при шизофреника. Просветлението не е загуба на вътрешен контрол, а поставянето на вътрешния контрол на ново, следващо, по-високо (макар и неразбираемо и недостижимо за „нормалните“ хора) равнище. Системата на класическата йога в практиката много бързо е съумявала да отдели и разграничи признаците, че човек е тръгнал по пътя на самоосъществяването от симптомите на психическото заболяване. Хората със събуждащо се кундалини са били насочвани към подходящи места и учители, за да могат да преминат успешно и най-безболезнено през процеса на вътрешно пробуждане. Днес и тези хора стигат до психиатрията.

В последните десетилетия темата с психичните заболявания е изключително актуална, защото задачата за осъществяването на вътрешния потенциал се превръща в непосредствена задача, от която зависи оцеляването ни като човечество. И тъй като в същото време все още липсва обща култура за същината на този процес, може да се каже, че епидемията от шизофрения, от психози, която е обзела планетата, е на първо място резултат от неграмотност, от липса или забравяне на основно знание. Колкото и да се гордеем с това, че разполагаме с най-много информация, с най-много факти и детайли за материалния свят в сравнение с всяка друга епоха. Едно горчиво противоречие, за което може би ще платим твърде висока цена.

 

Любомир Розенщайн

Източник: http://changewire.info/?p=2381

 

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017