Психология

Децата трябва да се учат на метанавици

Печат

Децата трябва да се учат на метанавици

Татяна Черниговска

 

На какво трябва да се учат децата

Когато получите писмо, сигурни ли сте, че е писано от човек? Че това е един човек, а не двеста? Известният лингвист и биолог Татяна Черниговска разказва защо компютрите, дори с техните свръхспособности, няма да заместят нашия мозък, на какво да учим съвременните деца и как да оцелеем в нечовешкия свят.

Татяна Черниговска е доктор на науките по физиология и теория на езика, член кореспондент на РАО, завеща лаборатория по когнитивни изследвания и катедрата по проблеми на конвергенцията на естествените и хуманитарните науки СПбГУ.

- Областта, в която работя се нарича когнитивна наука. Тя е мултидисциплинарна – включва в себе си психология, лингвистика, невронаука, изкуствен  интелект и разбира се, философия. Философията ни е необходима не за красота и не защото всекинормален човек трябва да знае кой е Декарт, а защото добрият философ правилно мисли и задава правилните въпроси.

Важно е да има скъпа апаратура, на това се крепи цялата наука, но няма ли го мозъкът, който разбира как да зададе въпроса, мозъкът, който разбира какво да прави с този гигантски куп данни, които получаваме всяка секунда, то всичко останало е безполезно. Заклевам ви се, защото с това се сблъсквам всеки божи ден.

Задавали са ми въпроса: „Как да се запомни всичко това?“ Моят отговор е простичък – не трябва да се помни. Това, което трябва да се запомни, вече са го запомнили компютрите. Не трябва да се помни, а да се разбира. В тази връзка да си припомним приказката за Червената шапчица. Когато тя отива при баба си и вижда там вълка, тя започва да разпитва: „Защо са ти толкова големи учите?“ „Баба“ й отговаря: „За да чувам“. „А защо са ти толкова големи очите?“ – „За да виждам“. И ето това е темата за изкуствения интелект в неговата най-проста форма, а именно: да направим уши, които да са магични – и дори по-добри; очи, които да са магични – и по-добри. Всичко това е добре, но ушите, очите, носът, кожата, цялата сензорна система не е нищо повече от прозорците и вратите към мозъка. Ние чуваме с ушите, но слушаме с мозъка. Гледаме с очите, а виждаме с мозъка.

Не случайно сега в света се харчат огромни суми за изследване на мозъка. Американската BRAIN, европейските и азиатски програми – всички те включват най-добрите университети и най-добрите интелектуалци от различни области, не само от невронауката. Никой не дава и цент просто така, така че защо са тези огромни пари – както държавни, така и частни? Защото всички разбират: ако макар и в някаква част (уверявам ви, че това не може никога да стане на 100%) някак ни се удаде да разгадаем какво става в човешкия мозък, това ще промени цялата ни цивилизация: икономиката, комуникациите, образованието – това ще промени всичко.

Това се прави не само за да се имитира мозъка в системите за изкуствен интелект – историята е много по-проста: ние трябва да знаем кои сме ние. Какво сме ние? Ние реално зависим от това как съобразява мозъка ни. Така че си струва.

Ето например, защо решихте, че използвайки голямата база данни big data, ще можете да предсказвате поведението ми?Моето поведение не се предсказва нито чрез Декарт, нито чрез Аристотел, по никакъв начин. То може да бъде истерично. Например, нобеловият лауреат по икономика, психолога Даниел Канеман описва как човек взема решение и стигнал до извода, че решенията се вземат ПРОСТО ТАКА.  „Просто така иска ми се да отида, а всички започват – „но защо?““ Как можете да предскажете това?

Аз имам два любими героя. Първият е котката на Шрьодингер. Навярно повече от вас помнят, че това е герой на умствения експеримент на физика Шрьодингер, който се свеждал до това, че котката е жива или мъртва в зависимост от това гледа ли я някой или не. Това е много важен момент за цялата наука, с който се занимавам и аз. Нима така е устроена науката? Смята се, че учените са зрители, които седят в зала и наблюдават света. Това е голяма грешка, защото зрителите се намират също там, където е света и пряко зависят от него. Това означава, че няма никакви твърдо установени обективни неща. Т.е. тях, разбира се, ги има, но искам да кажа, че едни и същи факти могат да означават различни неща в зависимост от това, в какъв контекст се разглеждат.

Ние казваме: „Светът се променя“, но светът ВЕЧЕ се е променил и точка.Ние живеем в свят кардинално различен от този, който е бил дори преди пет години – той се променя през цялото време. Не защото той постоянно еволюира, а защото той е винаги различен – в зависимост от това от каква страна го погледнеш, каква идеология защитаваш, каква е твоята научна и жизнена позиция и още хиляди други фактори. Той не е един и същ. Това първо. Второ – той е прозрачен: за всеки от нас е известно всичко и това е много неприятно.

И още нещо (и тук са необходими философи и не зная дали изобщо ще се справим): има ли все още личност? Не ми се говори за социалните мрежи, но ето например получите писмо, сигурни ли сте, че е (писано от) човек? И сигурни ли сте, че това е СЪЩИЯТ ТОЗИ човек? Сигурни ли сте, че това е един човек, а не 200?

Размиват се границите на личността, в това число и нашите. Интересно ми е къде свършвам аз?Моите статии висят бог знае къде из интернет, в облаците – куп мои данни, маса идеи, които по-рано бяха в главата ми, сега са в компютъра, в лаптопа, в телефона и т.н. Има дори термин distributed mind („разпределен мозък“): т.е. това е като при мравките ли?

Освен това, попадаме в ситуация…  аз за себе си съм дефинирала нов термин: светът е станал „нечовекоизмерим“. Устройствата, които както казват, едва ли не управляват света, действат със скорости, с които хората не живеят – това са наноскорости. Мащабът на високото ниво цивилизация е мащаб, в който хората не живеят. Това е наномащаб. Ние попаднахме в свят, с който не знаем какво да правим.

Затова ролята на образованието е изключително важна. Разбирам колко банално звучи, защото за това се говори постоянно. Но трябва да измислим нещо за образованието, което да е коренно различно от досегашното. Може би, трябва да учим децата на метанавици: Как да се учат, как да задържат вниманието си, да запазят паметта, как да се справят с информационните потоци, как да не се побъркат от всичко това.

И ето вторият ми любим герой – това е Алиса на Луис Карол. Всички знаят нейната фраза, че ако искаш да останеш на едно място, то трябва да се движиш много бързо. Но работата не е в това да бягаш много бързо – защото тези, които гоним, също бягат. Разбирате ли: Ако ние догоним Силиконовата долина, или изобщо САЩ, или каквото си искаме, то това е безумна крачка. Повтарям: останалите не се излежават през това време – те също бягат и са изкусни бегачи. Не е необходимо да се догонва въобще някого – трябва да се бяга в друга посока. Затова трябва да се търсят други пътища. Това е, което прави мозъкът ни наред с други неща.

Виждам изхода в това, с което се занимават днес големите компании. Винаги съм се замисляла защо те канят на своите заседания изкуствоведи, музиканти, актьори. Не заради общото банално образование, за да знаят хората кой е Вивалди.

Работата не е в това, а защото хората на изкуството владеят друг тип мисловна дейност. Те правят съвсем други ходове, не алгоритмични ходове, тях много трудно можеш да проследиш, защото това никога не е експлицирано. То е вече експлицирано в произведението на изкуството, а какво е правил той, докато е творил, ние не знаем. Струва ми се, че пътят е в тази посока.

 

Записано от изказване на Татяна Черниговска, подготвено от Полина Борисевич.

Източник: https://econet.ru

 

P.S. Помнете, че само променяйки съзнанието си – ние заедно променяме света!

 

Превод Таня Темелкова

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2017