Психология

Възпитанието не е дресура

Печат

Възпитанието не е дресура

 

 

 

Поощрение, милувка и дори някой подарък, ей така без повод. Забележка или пошляпване. Всеки родител си има свой начин на общуване с детето, но едва ли има някой от нас, на когото да не му се е налагало да прибягва и до двата полюса.

Най-важният фактор за пълноценно общуване и възпитание е безусловното приемане на детето. Всички сте чували като малки: „Ако си добро дете, ще те обичам.“ или пък: „Не очаквай да те обичам, ако не престанеш (да отговаряш, да се биеш с децата в училище) или не започнеш (да носиш хубави оценки, да си оправяш сам стаята).“ Но това е условна обич. Има голям риск детето да свикне с мисълта, че ще бъде обичано „само ако...“. И в по-зряла възраст да се превърне в слабохарактерен човек, чиято основна стратегия да се справя с нещата от живота е да се опита да се хареса. Тук някои биха реагирали: „А за какво друго да му казваме, че го обичаме? За това, че пуши в училищния двор, че не уважава възрастните или ругае като хамалин?“.

Да, но възпитанието на детето не е дресура. Както посочва руската професорка по детска психология, Юлия Хипенрейтер: „Родителите не са, за да формират в децата си условни рефлекси, а да ги мотивират с безусловна обич.“

Детето е личност

Оценъчното отношение към хората по принцип е характерно за нашата култура. Неминуемо пренасяте това и в отношенията си с децата – мислите си, че като ги похвалите и ще поощрите доброто в тях. Като ги накажете и ще спрете лошотията. Да, но не... Тези едностранчиви подходи не са безотказни. Много често се случва да се карате и наказвате малчугана, а хулиганските му прояви да нарастват правопропорционално на наказанията.

Можете да изразявате своето недоволство от конкретни постъпки на детето, но не и от него самото, като човек.

Ако малчуганът натъпка покривката от масата във вазата и нареже цветето на салата, сигурно ще се ядосате. Но едно е да му кажете: „Ти си лош, ти си глупак“ – това е обида на ниво личност. Не е за подценяване вероятността то да свикне с мисълта, че е „лошо“ и да започне да се държи тъкмо по този начин. И съвсем друго е да му обясните: „Ти постъпи лошо. Постъпката ти беше идиотска.“, това засяга неговото деяние и то може да почувства вина за него, но не и съмнение във вашата обич.

Осъждането на деянията на детето не бива да е непрестанно, в противен случай то може да започне да се чувства „нежелано“. Ако и на вас шефовете или брачният партньор ви натякват постоянно, че поредната ви стъпка е била погрешна, със сигурност ще станете неуверена. Ще се чудите червено ли да изберете или черно и дали каквото и да направите, няма все да сте сбъркали. Да, но вие можете да смените работата си, да си разпределяте територии с брачната ви половинка, а детето няма как да смени родителите си, които му размахват пръст: „Пак сгафи.“ За да има увереност, бъдещият зрял човек в моментите, в които му се налага да прави важни или не толкова житейски избори, акцентирайте на постъпките, за които заслужава похвала. И намерете време и подход да отсявате тези, за които трябва да го смъмрите.

Как да общувате вкъщи

Разговаряйки с психолог за 12-годишния си син, който определяли като „проблемен“, 34-годишната Анелия споделя следното: „Веднъж синът ми ме попита: „Мамо, а какъв беше най-големият ви проблем с татко, преди да се ожените?“, „Защо се интересуваш“, попитах. А той ми отговори: „Защото май, след като съм се родил, все казвате, че най-големият ви проблем съм аз.“

Проблемните, трудните и нещастните деца обикновено са резултат от неправилно сложили се взаимоотношения в семейството. Момчето се учи от майка си какво да очаква от жените, а от баща си какъв мъж и баща да бъде. На свой ред момичето съди по баща си какво да очаква от мъжете, а по майка си как да родителства. И когато то „попие“ неудовлетворителните отношения между двамата, значително ограничава шанса си собственият му семеен живот да бъде по-щастлив. Защото понятието за щастие се залага в детето от семейната му среда.

Това означава то да се чувства обичано не заради това, че е красиво, умно, отличник и пр. А просто поради факта, че го има.

Домашно за родители

По-голямо, по-малко или равно. Наблюдавайте се в рамките на няколко дни колко пъти се обръщате към детето си с емоционално-положителни коментари (радостно приветствие, похвала, поддръжка) и колко пъти с негативно натоварени емоции (упрек, забележка, критика). Ако количеството отрицателни обръщения е равно или по-голямо от количеството положителни, то в начина ви на общуване с детето има нещо грешно.

Най-добрият ви приятел. Затворете очи за момент и си представете, че срещате най-добрата си приятелка. Как бихте й показали, че й се радвате, че ви е близка и скъпа? А сега си представете, че детето ви се връща от училище. Как засвидетелствате пред него радостта си, че го виждате? Представихте ли си? Може би вече осъзнавате, че зависи от вас детето ви да бъде най-добрият ви приятел.

Показвайте му обичта си. Прегръщайте детето си не по-малко от четири пъти на ден (утринният поздрав и целувката за лека нощ не се броят). Доайенката на семейната терапия – американката Вирджиния Сатир, твърди, че четири прегръдки на ден са жизненият минимум за едно дете, а за да бъде щастливо и със самочувствие, са нужни поне осем. Впрочем, хубаво би било подобна физическа близост да демонстрират помежду си и възрастните членове на семейството.

Източник: http://24.odz-bg.com/school.html

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017