Психология

Как да станем най-нормалния човек

Печат

Как да станем най-нормалния  човек

 

Преди дни клиентка ми говори с мъчителен срам:

- Никой нормален човек няма да плюска чипс на стълбището направо от пакета. Вие например, сигурно не правите така.

Да, добре. По моему, ако ще плюскаш чипс, то трябва именно така – на стълбището, радостно, тайно от близките, шумейки с пакета и облизвайки солта от пръстите си. Какво вредно има още там – натриев глютамат, подправки? Ето какво има още да оближеш. А как ще заповядате да ядем чипс – с нож и вилица, от порцелан?

Но, тук, разбира се, работата не е в чипса. Работата е в митичните „нормални хора“.

Постоянно слушам за тях от клиенти, при това най-противоречиви неща. Те като призраци изскачат отвсякъде.

Нормалните хора никога не плюскат всякакви боклуци. Нормалният човек не би си позволил така да се разпаше. Или обратното: нормалният човек не би се безпокоил с диети и всичките тези глупости. Нормалният човек не крещи на детето си пред хората. Нормалният човек не се уморява от децата и се занимава с тяхното развитие.

Нормалният човек не би си позволил да живее в мръсотия. Нормалният човекима цел, социализира се, а не мухлясва в къщи. Нормален човек не би работил за такива пари.

Нормалният човек обожава компаниите. Нормалният човек не си губи времето и парите по кръчми, а само за образование и спорт. Нормалният човек би налепил календар за детето си. Нормалният човек би заработвал за нормален дом. Нормалният човек не е против групите. Не, обратното, нормалният човек дори не би си помислил за групи.

Нормалният човек не мисли за дрехи, но винаги изглежда отлично. Участва в маратони. Говори повечето известни езици. Няма целулит, не се поти, не оплешивява, не дебелее и не си гризе ноктите.

Що се касае до чувствата, нормалният човек ги държи под контрол. Той върви през живота с усмивка на уста. Винаги е позитивен. Чужди са му съмненията. Във всеки момент е готов да рискува всичко. Никога не вика, не изпитва тревоги, страх или угризения на съвестта. Не го огорчават децата, не обръща внимание на оскърбленията, не устройва скандали. Той е неуязвим.

Нормалният човек след скандал с баща си не би се чувствал мерзавец цяла седмица, ми казват. А колко може да се чувства, ден? Половин час? Пет минути? Не, оказва се, николко. Би се усмихнал и продължил. Би бил „над това“.

Нормалният човек при завършването си на университета вече знае какво е призванието му. Как го е разбрал? Един Бог знае.

Нормалният човек разбира какъв избор прави, когато зачева дете. Как го е разбрал? Как въобще може да се разбере, след като всички книги за родителството в най-добрия случай обхващат техническата страна? А в най-лошия – нагло лъжат, че ви чака безбрежно щастие, само понякога помрачено от желанието да поспиш?

Понякога си представям нормалния човек като несъществуващо животно. Кадавър. С глава на кокошка, опашка на кон, един крокодилски крак, другия кокоши, и се храни с гвоздеи.И е абсолютно безполезно да доказваш на клиента си колко е несъстоятелно това. Да се съмняваш в жизнеността на кадавъра. В това, че той е реален. Защото реалността е в една плоскост, а „нормалният човек“ – в друга.

Всъщност това е форма, която ние запълваме с отровен, гневен срам.Със своя собствен. В резултат на тази психологическа маневра приписваме на нормалния човек всичко прекрасно, той е непогрешим, съвършен и винаги има право. Да живеем имаме право, дявол го взел.

А за нас остава всичко срамно и жалко. И ни се иска да се стопим и да изчезнем.

Тук може да се отиде по-далече и дълго да се разсъждава за нарцистичния срам, за нарцисизма на съвременното общество, но да го оставим за друг път.

Обикновено ние с клиентите, понякога по-рано, понякога по-късно, стигаме до това, че съзнанието ни жестоко си играе с нас. Ние всички сме ненормални хора. В различна степен. Всички понякога се сриваме и паникьосваме, тревожим се за глупости, правим грешки и често трудно приемаме последствията. И от време на време се чувстваме задници.

И едновременно с това всички ние сме нормални.

За да се превърнем от ненормален човек в нормален, трябва да направим едно единствено нещо. Много простичко. Но сложно. Трябва да разширим границите на тази нормалност и да включим в нея себе си.

Някои нормални хора не обичат вечеринките и компаниите. Едни се дразнят от родителите си, други – от децата. Трети не могат да се откажат от сладкишите, но си остават нормални. Други ги мързи да бръснат краката си през зимата, а пети – десети и въобще n-ти могат да си гризат ноктите. Нормалните хора клинчат. Плачат. Не могат да се справят с тревогите си. Не успяват да налепят календар. Плюскат чипс от пакета.

Нормалните хора правят всичко, което правим и ние. Защото ние сме те. Почти всички правила на съвременния свят са ни спуснати от Мойсей, и са измислени относително неотдавна, като целулита и борбата с него. Ние с вас сме много по-нормални от тези правила.

И, може би, не си струва всичкия този срам и неудобство?

Но ето. Канех се само да напиша два реда за чипса.

 

Автор:Анастасия Рубцова - психолог

Източник: www.adme.ru

Превод www.spiralata.net

Monday the 27th. Spiralata.net 2002-2017