Психология

Осемте тайни на мъжката душа

Печат

Осемте тайни на мъжката душа

 

1. Животът на мъжете се управлява от ограничителни ролеви очаквания, колкото и животът на жените.

Ние сме наследили свят, в който първичната стойност на мъжа е да защитава родината си и да поддържа семейството си. Това може да са благородни роли, но все пак са роли, а не мъжът като цяло. Никой нормален мъж днес не вярва, че притежанието на красива жена, мощна кола в гаража и ваканция на морето са сбор на ценното в живота му. Но мнозина все още служат на тези ценности, понеже не познават други.

Мъжете все още носят тежък икономически товар, например те трябва постоянно да се борят за печелене на пари с достойнство и с цел. И все повече трябва да искат да рискуват всичко, за да запазят това, което е останало от душата им.

За да започнат процеса на оздравяване, мъжете трябва да са честни към себе си, да си позволят чувствата, които мислят, че не могат да си позволят. Трябва да признаят, че не са щастливи въпреки всичко постигнато. Трябва да приемат, че не знаят кои са и какво трябва да направят, за да се спасят.

Първата стъпка към оздравяване е най-трудна. Мъжете трябва да спрат да се самозалъгват, както и да се лъжат един другиго, и трябва да позволят тяхното нещастие да стане осъзнато. Трябва да признаят, че въпреки най-добрите намерения животът им протича погрешно и че от този момент нататък носят отговорност за промяната.

2. Животът на мъжете се управлява от страх.

Всеки живот се управлява от страх до известна степен, но при мъжете той е твърде дълбок. Жените притежават огромното културно предимство на емоционална честност. Мъжете се плашат от силата на майчиния комплекс и се опитват или да се харесат на жените, или да ги доминират. Мъжете се страхуват от други мъже, защото са възприели състезателни роли; другият мъж се възприема като враг, а не като брат. Мъжете се страхуват, защото знаят, че светът е голям и опасен, и непознаваем. Вътрешно се чувстват като деца и корабчето, което са пуснали в тъмното и бурно море е наистина много крехко. Жените също знаят това, но те могат да го признаят на себе си и на други жени.

Мъжете имат странното схващане, че не трябва да се страхуват, че тяхната задача е да покорят природата и себе си. И наистина, мъжете са направили невероятни неща, правили са велики скокове в мрака и са се завръщали с великолепни карти на Тера Инкогнита, но в края на краищата всеки мъж се срамува от страха, че не е истински мъж. Срамът му се проявява като свръхкомпенсация, когато се показва или когато тормози другите, или в мълчаливо избягване на реалната задача в живота.И пак, оздравяването на мъжа започва в деня, в който той може да започне да бъде честен със себе си, в деня, в който разбере, че животът му е движен от страх, когато може да се съпротивлява на страха, който застрашава да го погълне.

3.Силата на женския принцип е огромен в психическата динамика на мъжете. Най-силното психично влияние в живота на мъжа при нормални обстоятелства оказва неговата майка. Поради силата на това психическо присъствие, което той винаги повече или по-малко не осъзнава, мъжът развива изопачена връзка с женското начало по четири основни начина.

Първо, мъжете придават твърде голяма психологическа сила на жените, т.е. те проецират огромността на своя майчин комплекс върху жените. И така, мъжете, уплашени от една женска сила, ще се опитват да се харесат, да контролират или да избягват конфронтации с нея.

Второ, мъжете са ужасени от своята женска страна. Те свързват своя емоционален живот, своите инстинкти, своята способност за нежност и грижа с вече установената женска природа и съответно се дистанцират. 

Трето мъжете са несигурни в своята сексуална идентичност и родови роли, те се плашат и отричат онези части от себе си, които не влизат в тесните колективни граници. Хомофобията е един пример. Хомосексуалните мъже определено имат право да живеят според тяхната сексуална ориентация. Мъжете гей имат същото сърце, същата душа, същия кураж да влязат в бой като своите хетересексуални братя.

Четвърто, мъжкото преживяване на властта на женското се е развило в една свръхоценка и страх от сексуалността. Ницше отбелязва, че първичната цел на брака е разговор. Целта на една ангажирана връзка, на която бракът е само пример, не е двамата да се грижат един за друг или да укрепват комплекса дете-родител, а да свикнат един с друг. Един от мостовете между половете е сексът. Но мъжете, усещайки се често непълноценни в разговора, акцентират твърде много върху секса. Каквото и да е сексът, а той е най-малкото една дълбока мистерия, с него лесно се злоупотребява. Първичната психологическа цел на секса за тези мъже, които прекарват живота си в студения, жесток свят и чиято връзка с тяхната собствена анима е фригидна, е да се свържат отново с едно топло място. Сексът е форма на емоционална сигурност, наркотик за успокояване на болката в изтерзаната душа. Сексуалният акт предлага само временна трансценденция. Така той маскира отчаяното търсене на одобрение и под него  се таи майчиният комплекс. Това е крайно деструктивна игра. Секс като любов, секс като обмен, секс като диалектика, всичко това предполага равен партньор.

4. Мъжете се обединяват в конспирация на мълчание, чиято цел е потискане на тяхната емоционална истина.

Всеки мъж може да си спомни случаи, когато се е изразил и е станал смешен или е бил отхвърлен. Мъжете плащат висока цена, когато могат да бъдат видени като слаби и раними. Срамуват се от други мъже, понякога от жени, но най-вече пред  себе си. Тези, които всеки ден обсаждат Опасния замък, се нуждаят от такова доверие в себе си, че да могат да укрепят нестабилното домогване до един силен образ за себе си. Така се обединяват да мълчат за това, което ги наранява. Думата „конспирация” произхожда от латинското conspirare, „да дишаме заедно”, за да защитават изплашените си души, и така удължават нараняването на всички.

И пак стигаме до честността. Мъжете трябва да поемат риска и да говорят истината, тяхната лична истина, защото тя ще е истината за много други. Стара китайска пословица казва, че този, който говори истината, ще бъде чут на хиляди мили разстояние. Защото за да спрат мъжете да лъжат, да спрат да участват в конспирацията на мълчание, те трябва да рискуват да покажат своята болка. Други мъже могат по рефлекс да се опитат да ги засрамят, или поради собствения им страх да скъсат с тях. Но с времето всички ще бъдат благодарни на онези, които са изказали истината.

5. Понеже мъжете трябва да напуснат Майката и да преодолеят майчиния комплекс, нараняването е необходимо.

Очертавайки силата на майчиния комплекс и нуждата от грижа и сигурност, трябва да приемем и необходимостта от раняване на мъжете. Нашите предци, с техните ритуали на разделяне с детската зависимост и влизане в зрялата независимост, не са били нарочно жестоки при раняването на младежите. Така племенното раняване на младежите е символен ритуал на влизане в света. И нещо повече, това е начин да му се помогне да се срещне с идващата болка в живота и да пожертва инфантилния си копнеж в едно топло огнище.

Така че мъжете трябва да са ранени, за да влязат в света, за да ускорят процеса на осъзнаване и да предприемат героичното дело да напуснат майката и да станат господари на собствената си съдба.

Отвъд раняването лежи ново ниво на съзнание. Ако можехме да живеем без раните, които като психопомпи ни водят в неизвестното, без странните и чудесни приключения по пътя и без окървавените трофеи, щеше ли животът ни да струва нещо?

6. Животът на мъжете е насилнически, защото техните души са били насилвани.

Раните на днешните мъже не са символни, те не трансформират. Понеже в нашата култура няма значими ритуали на преход, образи, които да активират и направляват енергиите на душата, повечето съвременни мъже се чувстват притиснати и даже смачкани от своите роли и очаквания, вътрешни и външни. Няма никаква помощ. Всяка рана може и да унищожи. Упражнете насилие върху душата на един мъж и част от него става насилническа. Всички масови и серийни убийци са преживяли тежко вербално или физическо насилие.

Мъжете трябва да разберат гнева си, гняв, натрупван до нивото на бяс. Къде отива този бяс? При някои се проявява като депресия, обща тежест, която могат да носят цял живот. За други се соматизира в тялото или се проецира в параноидната игра на ние и те, печеливши и губещи. При някои бесът се отреагира срещу жени и деца или други мъже.

7. Всеки мъж изпитва дълбок копнеж за своя баща и за племенните старейшини.

За да напусне домашния уют, майчиния свят, мъжът трябва да има място, където да отиде. Но ритуалите на преход в традиционните култура въвеждат младежа в едно по-семпло общество, в по-хомогенна култура от нашата.

Тъй като природата не търпи вакуум, мъжете днес, инфантилни и непосветени, запълват празнотата с дроги, работа, партньори. Ако се научаваме да се свързваме посредством свързване с другостта на другите.

Днес мъжете нямат корени в никаква племенна история или трансцендентна реалност. Такива мъже са изгубени. Те се чувстват изоставени от историята и мъдрите стари хора. Копнеят за моделиране и за великите учения. Страдат мълчаливо в изолация или отреагират тъгата си под формата на бяс. Такива мъже са легиони.

8. Ако мъжете трябва да оздравеят, те трябва да активират вътре в себе си това, което не получават отвън.

Понеже мъжете не могат да се обърнат към племенни старейшини и са разбрали, че има твърде малко, ако изобщо има, мъдри хора, да не говорим за посветени, те преживяват дълбока душевна мъка. Понеже липсват психичните пунктове, митологичните точки на опора, мъжете трябва да се научат да се лекуват сами. Понякога това излекуване може да се сподели с други, но по принцип, трябва да го предприемат сами.

 

Откъси от книгата „Под сянката на Сатурн” на Джеймс Холис

 

Снимката е картината на Франсиско Гоя „Сатурн изяжда един от синовете си”

http://mecumporto.org/psychology/%D0%9E%D1%81%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5%20%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0/%D0%9E%D1%81%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5%20%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0?p

Thursday the 24th. Spiralata.net 2002-2017