Психология

За женската и мъжката енергия

Печат

За женската и мъжката енергия

 

 

Мъжете се нуждаят от женската енергия...

Жената е създадена за това да генерира енергия.

Тя може да я създава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-важните функции. Всяка жена създава тази енергия, натрупва я и я изразходва по различни начини. И тук основният въпрос е – накъде отправяме енергията си?

Ако моят мъж не иска да се движи, то къде е моята енергия?

Това е главният въпрос, който трябва да си зададе всяка жена. Ако моят мъж не иска да работи, да постигне нещо, инертен и апатичен е – къде е моята енергия?

• Губя ли я чрез прекомерна работа и печелене на пари?

• Увличам ли се във възпитанието на децата и забравям ли за това, че съм и жена?

• Увлекла ли съм се в саморазвитието, загърбвайки своите женски задачи?

• Убедена ли съм и досега, че бих могла да си намеря по-добър мъж?

• Обзела ли ме е алчност (скъперничество), нежелание да отдавам своята енергия?

• Решила ли съм на всяка цена да бъда силна, самостоятелна и независима?

• Умея ли сама да добивам енергия, да я спестявам и споделям?

Как да вдъхновяваме мъжете за подвизи?

Да си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ни изплува картина на принцеса в кула, пазена от огнедишащ дракон. Прекрасен принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.

Какво толкова особено е направила принцесата?

1. Принцесата съзнателно е била слаба и не е можела да спаси сама себе си.

Тази стъпка е отказ от нашата женска независимост и самостоятелност. Ставайки слаби, ние пробуждаме в мъжете сила и желание да се грижат за нас. Докато ние с всички сили се стараем да бъдем силни, нямаме шанс да получим грижа...

2. Принцесата е вярвала в това, че принцът ще я спаси.

Често ли успяваме да повярваме на мъжете си? Често ли успяваме напълно да им се доверим и да не ги контролираме? И може ли мъжът наистина да ни помогне, ако не вярваме, че той може и ще го направи?

3. При това принцесата не просто седи и чака, а се занимава с женски работи – бродира, рисува...

Обичайният начин на живот на съвременната жена практически изключва занимания с женски дела. Дреха можем да си купим наготово – за какво да я шием?! Съдовете ги мие съдомиялната, дрехите ги пере пералнята машина. Бродираните блузи вече не са на мода. Детските играчки в магазина са толкова много, че не е нужно да ги създаваме. Даже готвенето в пълния смисъл на тази дума не е задължително. Можем да купим полуфабрикат и да го подгреем.

Нашият живот става технологично все по-лек. Но най-важното – къде отива тази енергия, която сме спестили? И умеем ли да си я набавяме, тъй като много женски занимания съществуват именно затова - за да ни зареждат с енергия.

4. Тя не му е крещяла от кулата как правилно да отреже главата на дракона.

Както често ни се струва, ние най-добре знаем кое е правилно. Понякога твърде силно „помагаме” там, където е по-добре да помълчим и да се отпуснем.

И при това ние много често сме готови да изтъкнем на мъжа всяка извършена грешка. Не придаваме такова значение на неговите победи, каквото отдаваме на пораженията му. Любимите фрази: „Аз ти казах!”, „Както винаги!” и „Отново ли...”... Колко рицарски сърца са разбили те...

Умението да не обръща такова внимание на неговите грешки, да го подкрепя, да не го унижава – това е най-доброто, което може да направи жената за мъжа.

5. Принцесата открито се е възхищавала на доблестта и смелостта на принца.

Често ли се възхищаваме на умението на мъжа да ремонтира чешмата или да донесе тежките чанти? Виждаме ли достойнствата на нашите мъже или зацикляме в техните слабости?

Това, на което обръщаме внимание, се увеличава. И ако постоянно критикуваме и сме недоволни, се появяват нови поводи за недоволство. А ако се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на грижовността – те ще растат.

6. След като принцът я спасява, тя напълно му се отдава. Хвърля му се на шията. Благодари му от все сърце. И той я води в своя дом. Който я е спасил, той й става и мъж.

Когато мъжът „донесе улов”, винаги ли радостно благодарим? Или понякога приемаме това за даденост? Или даже оценяваме стойността на улова, сравнявайки го с вчерашния и със съседския?

Изборът е наш. Ние можем да избираме какво да правим с енергията, дарена ни от Бога...

И дали да станем принцеси и да вдъхновим мъжа до себе си за подвиг...

Източник: rodovera.ru

http://www.tarotbg.com

Превод от руски: Илиана Смилянова

 

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2017