Психология

Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог

Печат

Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог

Андрей Максимов

Известният телевизионен водещ, писател, драматург Андрей Максимов е написал книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете?“, а сега работи върху друга книга – „Родителите като врагове“ Той е убеден, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Поговорихме с Андрей Максимов за възпитанието на децата и съвременната образователна система.

- Андрей Маркович, вие твърдите, че съвременното училище в Русия не е училище. Защо?

- Защото то не решава двете най-важни задачи – не учи децата да се учат, т.е. не възпитава у тях любов към знанията и не им помага да намерят себе си, своето призвание.

- Има ли изход? Постоянно текат реформи в училищата, а се оказва, че нещата не стават по-добри?

– За да се подобри цялата училищна система, трябва да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от реформата повече отколкото от собствената си кариера. А това е невъзможно. Та при всяка реформа в началото е трудно и резултатите не се появяват веднага. Но на такъв риск няма тръгне нито един министър. Разбира се, в ръководството на Министерството на образованието има много хубави хора, които се опитват да направят нещо. Дай Боже, да успеят! Но днес с образованието на децата трябва да се занимават родителите. Безсмислено е да се надяваш на училището. Днес детето ходи на училище за да общува с връстниците си. Необходимо е да се разбере, че училището днес дава много малко знания.

- Сега настъпва страшно време за горните класове – единен държавен изпит (ЕДИ[1]). Как се отнасяте към такава изпитна система?

- Подготовката за ЕДИ е зубрене. Няма никакво отношение към знанията. Това е задънена улица. В целия свят изпитите протичат по друг начин. Моята дъщеря постъпи в Ню-Йоркския университет, катедра кинознание. Трябваше да издържи изпит по математика, но не би. Но в университета я приеха, като й казали: „Да, не сте издържали изпита по математика, но имате такива блестящи знания по другите предмети, че ще си затворим очите.“ Може ли това да случи тук? Не!

Самата процедура на ЕДИ и по форма и по същност говори за това, че ние дълги години провеждаме социален експеримент с децата. Всичко е направено така, че да им е зле и меко казано некомфортно. ЕДИ се държи в чужди училища, там ги посрещат чужди учители, преди изпита ги обискират охранителите, в тоалета може да се отиде само с придружител… Историята на внедряването на ЕДИ в Русия е история на борбата на държавата с децата. И не знам защо никой не се замисля как те получават урок по антигражданственост. Та нали, в същност, ЕДИ е първата им сериозна среща с държавата. И детето разбира, че държавата не иска да застане на негова страна, така че да му е добре и комфортно.

- Вашият син завършва училище през тази година. Какво му казвате за учебния процес. Какво го съветвате?

– Казах му: твоя работа е да завършиш училището.

- А оценките?

– В Израел, например, учениците имат по 4-5 оценки за половин година. За половин година! А при нас са по 4-5 всеки ден. Оценката е начин да унизиш човека. Затова оценките не се преживяват в по-зряла възраст. Аз не искам да унижават детето ми. Прекрасно разбирам, че синът ми не си пада по точните науки. И не знам…

- Но нали в горните класове има разделение – някои по-задълбочено изучават физика и математика, а други – литература и история. Не поддържате ли това?

- Не. Това Господ Бог така го измислил. Ако Бог е създал хората такива, не трябва дабъдат пречупвани и променяни. Всички деца са различни и е ужасно, когато ги обучават еднакво.

Основни родителски грешки

- Коя е основната грешка, която родителите допускат при възпитанието на детето си?

– Основната грешка е, че родителите много често не виждат в детето човека със своите проблеми, характер, разбиране за живота. Особено трудно разбират това майките. Та нали детето е част от нейната кръв и плът. И затова много трудно се отнасят към него като към самостоятелен човек.

Има още една основна грешка – да не се дооценява собственото дете. Родителят не може да допусне, че детето може да знае нещо по-добре от него. Особено, когато това касае бъдещето. Големият проблем е, че нито училището, нито родителите учат детето да прави избори. Мама решава каква ще е закуската, как ще отиде на разходка… Добрите майки питат детето: „Ти ще учиш ли първо, а след това ще играеш, или ще поиграеш преди уроците?“. Към детето трябва да се подхожда не с отговори, а с въпроси. До този извод стигнах, изучавайки наследството на великия педагог Песталоци, като в резултат написах книгата „Песталоци на 21 век. Книга за умни родители“.

Друга родителска грешка – да не се приема детето такова, каквото го е създала природата. Ако например, то не е организирано, не трябва да се стремите да го организирате. Възможно е да се получи някакъв резултат, но детето ще бъде пречупено. И трябва да се разбере: това, което е заложено от Бог, не трябва да се пречупва.

- Вие казахте: „Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог“ Но нали има случаи, когато родителите отделят малко внимание на детето си, е то става прекрасен човек.

- Първо – трудно е да се прецени колко внимание отделя този или онзи родител. И второ – що е това „прекрасен човек“? Знам ситуация, когато родители са се присмивали на дъщеря си през цялото й детство. Тя израсна прекрасен, интелигентен човек, но бе дълбоко нещастна. Но за това знаеше само тя и приятелят й.

Мисля, че Ерик Берн беше казал: „Главната задача на родителите е да възпитат победител.“ Много е важно детето да расте с усещането, че е победител.

- Кой, според вас, е основният принцип във възпитанието на децата?

– Главният принцип: детето е човек. Винаги!

- А нима някой мисли другояче?

– Колкото и да е странно, да! Повечето родители приемат това твърдение, но не разбират какво стои зад него. Ето, например, вашият мъж е полегнал, гледа телевизия, пие бира, а вие му казвате: „Престани, това твоето не е почивка. Иди да се поразходиш, да подишаш чист въздух.“ Как мислите, че ще реагира той?  А детето ако седи пред компютъра, вие спокойно можете да го заставите да отиде на разходка. Има един фундаментален принцип в човешкото общуване – отнасяй се към другия така, както искаш да се отнасят към теб. Представете си, че ви заставят да ядете не вкусна, а полезна храна, да ви слагат рано да спите и да ви казват: „Никой не се интересува от твоето мнение!“ или „Ти си доста голям вече за това!“.

Когато питам родителите „как искате да видите децата си след години?“, отговорът е винаги един: „Щастливи!“ Отлично! Но когато ги ругаете за слабите оценки, спомняте ли си тези думи? А когато не им разрешавате да гледат футбол само защото е късно? А когато избирате приятелка на сина си? Книгата, която пиша сега се нарича „Родителите като врагове“. Когато родителите обичат детето и се държат като врагове – това е наистина страшна история.

Жизненият опит на детето

- Един от въпросите, които ме измъчва лично мен е: къде е тънката граница между свободата и толерантността?

- Кой трябва „да толерира“? На какво основание родителят трябва да има такава възможност? Ако изхождаме от това, че към детето трябва да се отнасяме като към човек, то всички решения то трябва да взима само. Към детето трябва да се подхожда не с отговори, а с въпроси. Ако детето иска първо да поиграе, а после да учи, това е негова работа. Само трябва да се попита: „Разбираш ли до какво може да доведе това? Сигурен ли си, че така е по-добре? Не искаш ли да пробваш обратното“. Във всички случаи решението трябва да си го вземе само. Вярно, това не работи, когато става въпрос за здравето. Малкото дете не може да разбере защо като е било без шапка е настинало. И в такива ситуации трябва да се прояви повече настоятелност. Но по принцип, не разбирам на какво основание трябва да забраняваме или разрешаваме.

- Може би, въз основа на опита?

- Мисълта, че децата имат по-малък опит от възрастните, е много сериозна заблуда. Те си имат собствен опит и за много неща е по-богат от нашия. Например, в общуването с природата. Децата по-добре знаят как да общуват с животните. В какво възрастните имат по-голям опит – в създаването на нещастен живот. Опитът не е просто съвкупност от всички преживявания, а съвкупност от разбраното, осъзнатото. Има възрастни хора, стигнали до бели коси, без да са си затормозвали много много ума. А има много умни деца, които умеят да анализират живота си. Опитът е доста сложно нещо - именно често той е пречка за постигането на успех.

- Защо?

Успех има тогава, когато забравите миналите си постижения. Когато действате инстинктивно, без да знаете какъв ще бъде крайния резултат. Всички открития в науката са дело на хора, които са се осмелили да отхвърлят чуждия опит. Лобачевски казва, че две успоредни прави може да се пресекат. И с това е влязъл в историята на науката като създава нова геометрия, различна от евклидовата. След няколко години същото откритие прави и един полски математик. Но това толкова противоречало на човешкия опит, че той се изплашил да публикува откритието си. Така Лобачевски се оказал прав, а откритието на полския математик намерили много години след неговата смърт. Музиката, която е написал Моцарт, противоречала на целия опит на човечеството. Така никой никога преди него не е съчинявал музика. Същото е и с децата. Родителският опит може не само да не подскаже, но и да заблуди детето в неговия път. Това е големият въпрос – защо родителите смятат че могат да възпитат децата? Да им помагат – да, да ги подкрепят – разбира се, да ги защитават – задължително! Съветвайте, но не командвайте!

Интервюто взе Татяна Болотовская

http://www.fontanka.ru/2015/06/05/132/

Превод от руски Таня Темелкова



[1]ЕДИ – на руски ЕГЭ - Еди́ный госуда́рственный экза́мен— централизирано провеждан изпит в Руската Федерация в средните учебни заведения. Служи едновременно като матура и приемен изпит за ВУЗ. При провеждане на изпита на цялата територия на Русия се използват еднотипни задания и единни методи за оценка. Изпитът се провежда по руски език, математика, чужд език (английски, немски, френски, испански), физика, химия, биология, география, литература, история, обществознание, информатика.

 

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017