Психология

„Достатъчно“ е усещане, а не вещ

Печат

„Достатъчно“ е усещане, а не вещ

 

Може би някой ден ще напиша статия за парите и връзката им с духовността. Смятам, че това е много болна тема за духовно търсещия човек, а някои хора дори не знаят, че са болни от нея. И само по осъдителното им или високомерно отношение към парите, човек може да се досети, че нещо не е съвсем наред. Защото няма как да вярваш в това, че Духът е енергията, която е навсякъде и във всичко, а да пропускаш да видиш парите като част от това Всичко. Няма как да вярваш в неосъждането и Целостта, а да осъждаш и отхвърляш една съществена част от начина, по който се е развило и функционира Творението.

В нашето психично несъзнавано има много доста скрити в тъмното неща, които изкривяват отношението ни към темата за парите, част от които са страха от отхвърляне, чувството, че не заслужаваш, други форми на себеотричане и страхове, общият знаменател на които е един и същи – нарича се уязвимост. Парите ни свързват с човешкото измерение на живота, а човешкостта означава уязвимост.

Познавам лично тези лица. Не веднъж съм слушала какво ми казват и дори не ми е хрумвало да се усъмня, че техният глас може да бъде гласът на Противника (както Йехуда Бърг нарича вътрешния саботьор в книгата си „Силата на Кабала“). И, макар че все още продължавам да подреждам своя пъзел на разбирането ми за връзката между духовността и парите, вече има част от него, която започва да се вижда по-ясно. За да я видя, са ми помагали истории /и теории, които са различни от евтината поп-духовност, според която ние създаваме материалната реалност със силата на ума ни. Не им вярвам не само защото начинът, по който функционира умът ни в по-голямата си част е несъзнаван и в този смисъл неподатлив на контрол чрез силата на волята и съзнателната ни нагласа, но и защото вярвам в творчеството от центъра на сърцето, където е любовта (виж Памела Крибе – „Ченълингите на Йешуа“).

Според Памела Крибе, ако искаме да въплътим Христовото съзнание в живота си, което е любовта, ще трябва да извършим прехода от живот, доминиран от енергията на третата чакра – волята, към живот, управляван от по-меките и ненасилствени енергии на четвъртата чакра – сърцето. Този преход обхваща всички сфери на живота ни, включително и отношението ни към работата и парите, но не по силата на препрограмиране на мозъците ни, а чрез разбирането и позволяването. Съвсем в стила на когнитивната психотерапия тя препоръчва да се изследват всички тези вярвания, които блокират привличането на енергията на изобилието и нейния най-виден представител – парите, в живота ни. Тъй като по-голямата част от тези вярвания не са съвсем осъзнати, ние разбираме, че ги има само по неприятните усещания и емоции, които идват, когато се спомене думата пари.

„А сега ми се иска да направя няколко бележки относно парите. Във вашето общество духовните и идеалистични хора се сблъскват с липсата на пари. Парите се разглеждат като греховна, низша енергия. Причина за това е асоциирането на парите с властта и богатството за сметка на другите. Практически парите са станали синоним на властта. Тази асоциация е една от причините, поради която потокът на материално благополучие е блокиран във вашето енергийно поле.

Но парите са невинни. Парите са поток от енергия, носеща чист потенциал. Парите предлагат възможности. Те са потенциална възможност и като такава няма нищо неправилно в тях. По същия начин получавайки пари действате заради другите. С пари имате възможност да направите повече за хората. Получавайки повече, създавате повече. Тази творческа спирала винаги създава равновесие между получаването и даването. Това е пътят на сърцето. Следователно не трябва да се страхувате да получавате пари.“ Памела Крибе, „Работа, пари и творчество”

Принципът за прехода от съзнанието на трета към четвърта чакра приложен на практика по отношение на парите означава да имаме в сърцето си усещането за благодарност за това, което имаме и липсата на страх за нашето оцеляване. Памела Крибе нарича това потокът на достатъчност. За мен това е една великолепна дума, защото указва на самата сърцевина на проблема – изобилието. Изобилието е нещото, което не буди осъждане. Изобилието е духовна категория и тя указва на нашето духовно наследство:

„Друг енергиен поток, който принадлежи на сърцето, е потокът на „достатъчното“. „Достатъчно“ означава, че всичко, което ми е нужно тук и сега ми е достъпно и получавам удоволствие от това. Да живееш в потока на достатъчността означава, че в по-голямата си част сте удовлетворени от това, което имате и сте благодарни за това. Усещате се задоволени с това, което ви обкръжава на материално, емоционално, ментално и духовно ниво. Това е изобилие. Това означава да имате достатъчно. В света има достатъчно от всичко, което ви е нужно за всички вас. Състоянието на „достатъчност“ е естествено състояние на съществуване. Всички сте тук, за да го усетите.“

Ние привличаме изобилието не като мислим за него. Ние го привличаме, когато успеем да го усетим в себе си. Именно усещането е това, което ни казва по-дълбоката истина за нас самите. За да го случим е необходимо само едно малко превключване на вниманието от това, какво ни липсва към това, което вече имаме. Това изглежда просто на думи, но много трудно на практика, защото означава да станем простодушни като деца. Да се радваме на нещата, които вече имаме, а  когато нямаме това, което искаме, да си спомним, че винаги имаме себе си, както и въображението, с което да ги създадем.

Сещам се за една история, в която се разказва за един богаташ, който отвел малкия си син при едно бедно семейство. Искал да му даде урок по мотивация за успех в живота като му покаже как живеят бедните. На връщане той го попитал какво е видял и научил. Отговорът, който получил, бил следният:

„Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн, който стига до средата на градината ни, а те имат поточе, което няма край. Ние имаме фенери, които да осветяват градината ни, а имат звезди през нощта. Нашият вътрешен двор стига до предната част на градината, а техният – до хоризонта. Ние имаме малко парче земя, на което да живеем, а те имат полета, които стигат отвъд очите ни. Ние имаме хора, които да ни прислужват, а те служат на хората. Ние купуваме нашата храна, а те отглеждат тяхната. Ние имаме дебели стени, които да ни пазят, а тях ги пазят приятелите.“

Баща ми е имал много бедно детство, но когато говори за детските си години, той си спомня за радостта, когато си е играел с един камък, който с въображението си превръщал в играчка-кола. Днешните деца имат толкова много играчки, но не съм сигурна, че радостта им е поне наполовината на тази, за която разбирам по гласа на баща ми. Това е един от безкрайното много примери за това, че истинската радост не е в това да имаш. Тя е в това да бъдеш. Тя във въображението, в удоволствието и благодарността за простите неща. Тя е нещото, с което сме се родили. Не е необходимо нищо да правим, за да си я върнем освен да се освободим от тази част на ума ни, която е постоянно недоволна и иска още. Защото именно там е ключът за промяната.

В една притча се разказва за просяк, който успял да стигне до самия цар и да поиска да му напълни догоре купичката за просия. Преди да получи просията обаче го попитал няколко пъти дали е сигурен, че наистина може да направи това. Царят се почувствал предизвикан и се заклел в цялото си богатство, че ще я напълни, разбира се. Оказало се обаче че всичко, което царят слагал в тази купичка, изчезвало, потъвало някъде. Купичката била бездънна и накрая царят също станал просяк. Признал поражението си и попитал каква е тази странна купичка. Просякът му казал, че е направена от човешки череп, затова каквото и да се сложи в нея, все не е достатъчно.

Недостатъчността е в ума ни, който търси изобилието там, където го няма. Изобилието е вътрешен факт. То е в чувството на пълнота и доволството от простите неща. То е богатството и благодарността, която може да дойде дори, когато ни се случват „лоши“ неща. Там е истинският магнит, който по закона за подобието привлича просперитета в живота ни.

„Работата е там, че количеството материално изобилие (колко много или малко имате), не е свързано пряко с количеството изпитвано от вас удоволствие. Възлов пункт тук е да намерите вида материално изобилие, който да ви удовлетворява напълно. За едни хора това може да означава живот в самота, в отдалечена къщурка, където имат възможност да получават пълно удоволствие от природата. За други е разкошен дом в града, където получават удоволствие от суматохата и бутането в градската суета. Нищо не предизвиква осъждане от наша страна и от страна на Бог и Духа. Важното е да се намери потока, който Ви прави щастливи, който Ви дава усещането за пълноценен живот. Това е потока на достатъчността. „Достатъчно“ е усещане, а не вещ.“

Добре е да знаем и за тази част от уравнението по създаване на изобилие в живота ни. Освен благодарността за това, което имаме, да сме осъзнати за „собствената мяра на удовлетвореност„, защото това са различни аспекти на едно и също нещо. Имаше един период, в който аз не правех тази разлика. Смятах, че ако съм успяла да бъда доволна и благодарна на това, което имам, това е израз на „достатъчност“. Тъй като вече бях преминала през пречистващия огън на калцинацията, да съм благодарна вече ми беше станало втора природа – ти не го правиш, защото така трябва, то идва съвсем естествено, защото така го възприемаш. Въпреки това усещах, че нещо липсваше. И това нещо беше, че за мен „достатъчно“ беше станало равно на „малко“. Оказа се, че не е така.

Имах много творчески идеи, които исках да реализирам, но те не можеха да бъдат реализирани с „малко“. В добавка към това моята енергия беше започнала да намалява и поради това, че бях отишла в крайност, нарушавайки „закона за баланса и обмена между даване и получаване“. Затова когато моя близка, която имаше дарбата да пътува в измерението на архетипите – насън и наяве, сподели един свой сън с мен в този период, аз знаех за какво става дума.

„Сънувах, че сме в кръг от много хора и ти правеше курс. Беше всеотдайна. Когато дойде ред за плащане, всеки идваше и оставяше парите пред теб, а ти не посягаше да ги вземеш, стоеше и ги гледаше сякаш не бяха твои. Видях те тъжна, колеблива, неуверена, някак посърнала. Беше дистанцирана. Тогава дойде отнякъде мъжът ми и ти казваше да вземеш парите, но ти отказваше. Тогава той взе част тях и ги даде на група свирещи музиканти, които свиреха в ъгъла на същата стая. Сложи ги в кошничка пред тях, така както само преди миг други хора ги бяха оставили пред тебе. И, знаеш ли? За разлика от теб те как засияха, лицата им светнаха, направо се преобразиха и засвириха с такава страст, с такава енергия! Същите пари на тях им вляха сила и енергия, и видях челата им потни. Само преди миг те свиреха и без пари, също както ти правеше курса в същата стая. Но когато дойде ред на парите, ти мислеше, че не ги заслужаваш и стоеше вяла и пасивна пред тях, а същите тези пари преобразиха музикантите и музиката им стана в пъти по-хубава. В тази стая имаше и светлина, насочена като от прожектор. Тя идваше някъде от високо. Тази светлина не те огря и твоят ъгъл от стаята остана неосветен, но тя огря ъгъла, в който свиреха музикантите и те продължиха да свирят под светлината на прожектора… Питам се, отказвайки се от парите, не се ли отказваме и от „светлините, идващи отгоре“…“

По пътя към изобилието в живота ни, което е чувството за вътрешната пълнота, има доста подводни камъни. Истината има две страни и голямото предизвикателство и тук е да успеем да ги съчетаем по един непротиворечив начин. Крайностите не са решение. Те те изваждат от потока на обмен на енергията. И затова е добре да се знае, че този обмен не е между нас и другите. Това е обменът между нас и Живота. „Достатъчно“ и „малко“ не са едно и също нещо.

Един възрастен мъж се сбогувал със сина си на летището и на тръгване двамата си пожелали един на друг „да имат достатъчно„. Това пожелание чул един друг човек, който впоследствие се оказало, че седи до същия този възрастен мъж в самолета. Поглеждайки тъжното му лице, го попитал какво означава „пожелавам ти достатъчно„. Възрастният мъж отговорил, че е болен, че живее доста далеч от сина си и вероятно това може да е последната му среща с него. И че това пожелание има своето продължение, което само хората от семейството го знаят. То е:

„Пожелавам ти достатъчно слънце, за да поддържа погледът ти светъл.

Пожелавам ти достатъчно дъжд, за да цениш още повече слънцето.

Пожелавам ти достатъчно щастие, за да поддържаш духа си жив.

Пожелавам ти достатъчно болка, за да може дори и малките радости в живота да изглеждат по-големи.

Пожелавам ти достатъчно печалби, за да удовлетвориш нуждите си.

Пожелавам ти достатъчно загуба, за да цениш това, което вече имаш.

Пожелавам ти достатъчно „Здравей“, за да може да преминеш през последното „Сбогом“.

Достатъчно е усещане, а не вещ. Духовният подход към изобилието в живота ни е като първо потърсим изобилието вътре, а не вън от нас като станем простодушни като деца. И едва след като успеем да преживеем искрената благодарност за всичко, което вече имаме, да потърсим коя е собствената ни мяра за удовлетвореност. Тогава каквото и да си поискаме, няма да идва от вечно недоволното ни его, а от нашия най-вътрешен център. Тогава тази „светлина отгоре“, дошла в света на формите, за да твори, ще ни помогне да претворим мечтите си в реалност.

Камелия Хаджийска

Източник: http://espirited.com 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017