Психология

Как медицинските диагнози въздействат върху пациентите?

Печат

Как медицинските диагнози въздействат върху пациентите?

ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА КАТО ПРОГРАМИРАНО УБИЙСТВО.

 

Какво си мислите, когато научите, че която и да е сериозна диагноза може да генерира върху пациентa брутален емоционален шок, от който никога да не може да се възстанови? Дали лекарят отделя от времето си, за да обмисли как ще се отрази това, което има да казва на пациента и какво ще е въздействието на думите му?

Диагнозата с хипнотичната си власт, която излъчва, много често поддържа заболеваемостта на пациентите. Например човек, който получава диагноза множествена склероза, веднага си въобразява, че е в инвалидна количка, тъй като общите познания, които имаме за това заболяване, не са никак окуражаващи и не допринасят за връщане на здравето. Този пациент е напълно обсебен от новата диагноза, която е получил и е невъзможно да я забрави. Свещеникът в бяла престилка изпъчва гърди: “Според статистиката, може да не сте в състояние да вървите отново.”

Но както Марк Твен каза: “Има лъжи, подли лъжи и статистики”. Хипократ, ако беше наш съвременник, щеше да е първият, който да признае, че това не е нищо повече от заболяване, дължащо се на точно определено програмиране.

Още по-лошото е, че лекарят не само е удовлетворен с определяне на заболяването, но си позволява да прави прогнози, също въз основа на статистически данни. Напълно се пренебрегва и забравя Уникалността на всеки индивид, неговата история, опит, ценности, емоции… Когато известната фраза “остават ви само шест месеца живот” се хвърля като острие, пациентът изпада в бездънна яма. И Учудващото е, че се дава прогнозата! Свещеникът с бялата престилка беше прав.

Но това наистина ли е така? Такава процедура не е възможна, без да си спомним за хипнотичните заклинания на “Чиракът на магьосника”. Лекарят практикува несъзнателно и от чисто невежество върху реалното състояние на пациента, програмирано убийство.

За Съпоставка, в своя труд „Medical Armageddon“ Michael L. Culbert, казва:

“През 1973 г. израелските лекари обявиха стачка за един месец като са обслужвали само спешни случаи през този период.

Смъртността в страната е намаляла с 50%; Най-големият спад в смъртността от предишната стачка, която е била двадесет години по-рано!

В Богота, Колумбия, лекарите са отсъствали от работа за петдесет и два дни, смъртността намалява с подобна скорост, 35%.“

Дали докторите са виновни за това? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към миналото, по време на известния Доклад Flexner, когато биохимия, физиология и фармакология се превръщат в хранителни корени на официалната медицина. От тези корени се изгражда една медицинска система, в която човешкото лице е изключено и неразбирането на болестта е тотална.

Декларацията за John H. Knowles, председател на фондация Рокфелер, която “храни” тази система с големи икономически вноски, е напълно показателна:

“В биомедицинските изследвания, ние сме направили най-напредналите усилия в света и нашата медицинска технология е несравнима […]

В по-голямата част от случаите, ние сме практически неспособни да предотвратим болестта или да запазим здравето чрез медицинска интервенция. “

Чрез Копнежа си да прави наука, човека се е отдалечил от съзнанието си.

За съжаление, лекарите са инструменти на тази система и само прилагат на практика това, което са научили, т.е. вършат своята работа. Но дали техните намерения са похвални или не, НЕ ИМ ДАВАТ ПРАВОТО ДА ВКЛЮЧВАТ В ПРАКТИКАТА СИ ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА ИЛИ ПРОГРАМИРАНОТО УБИЙСТВО НА ХОРА.

Д-р Жан-Клод САломон, лекар и изследовател, който е работил повече от тридесет години в Института за научни изследвания в областта на рака CNRS, Villejuif (Paris) споменава в книгата си Le Tissu dechire:

“Лекарят, който говори за “предрак”, Искрено ли мисли това, каквото казва, или по-скоро прави полу-тревожни, полу-успокояващи изявления, за да “манипулира” болните и да ги принуди да се подчинят на медицинския ред?“

Като се има предвид това медицинско “дърво”, което се храни от жизнения сок на човека, нуждаем се от нови корени, а също и нов начин на разбиране на медицината.

Здравето не е отсъствие на болест, а начин на съществуване, който интегрира заболяването в човешката биография и общата динамика на еволюцията.

Следователно, болестта има смисъл, еволюционно значение, както в индивидуален, така и социален аспект. Трябва да се научим наново, да се научим и да признаем, че заболеваемостта и програмираните убийства нямат място в живота ни.

“В която и къща да влезна, няма да имам други цели, освен доброто на болните. Избавям се да извършвам доброволно престъпления или вредни действия” – Извлечение от Хипократовата клетва.

“Заклевам се, винаги да помня, че пациентът не е само патологичен случай, но и човек, който страда.” – Откъс от новата клетва на лекарите в Канада от 1982 г. насам.

 

Източници:http://www.materialdenmg.com/

• ANCELET, ERIC (2005). En finir avec Pasteur, un siècle de mystification scientifique. Collection Résurgence, Belgique.

• CANNENPASSE-RIFFARD, RAPHAËL (2002). Biologie, médecine et physique QUANTIQUE. Collection Résurgence, Belgique.

• CULBERT, MICHAEL L. (1997). Medical Armageddon. C and C Communications, San Diego (Californie).

• GRIGGS, BARBARA (1991). Green pharmacy, the history and evolution of western herbal medicine. Healing Arts Press,

Rochester, Vermont.

• SALOMON, JEAN-CLAUDE (1991). Le tissu déchiré, propos sur la diversité des cancers. Éditions du Seuil, Paris.

Източник: http://www.bionevroemocia.com/?page_id=1158

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017