Просветление за половин час

014.Приемете, че не е необходимо да се борите

Печат

Приемете, че не е необходимо да се борите

 

Всичко, което трябва да направиш,

е да изхвърлиш идеята,

че ти въобще нещо правиш.

Свами Аннамалай

 

Да поговорим за приемането на това, което е и за борбата с неприемливото.

И така, „да приемем, че не трябва да се борим“. Къде би поставил ударението, ако става дума за приемането на егото си, на себе си като човек, на личността?

Както вече съм казвал, да приемеш това, което е, е твоята природа като чисто съзнание. Това не е приемане, което става на ниво ум и има своята противоположност – неприемане. На ниво ум ти нещо приемаш или отхвърляш, изхождайки от съображения за изгода, полезност или удоволствие. Истинското приемане е абсолютно и необусловено, това е самата основа на битието, самото присъствие, чистото универсално Аз Съм.

Като чисто съзнание, ти приемаш всичко безусловно и тотално, и такова приемане не е действие (спомни си душата нищо не прави), това е просто възприемане на това, което е. Но тъй като ти се тяло-ум-личност, като човек, като главен герой на филма-сън, нещо приемаш, а друго не приемаш и тогава това действие е на ниво ум. Дори когато не приемаш нещо на ниво ум, ти го приемаш като душа, като чисто необусловено съзнание.

Приемане или борба – това са елементите на играта на живота, но ти като Брахман се намираш в основата на всички тези игри, явяваш се техен източник, коренът на целия живот и абсолютното приемане на всичко, което произхожда от теб. Затова всичко, което произхожда от теб, си Ти Самият, няма друго. Още повече, че за интересна игра, пък дори и присънвана, трябва да ги има всички тези отъждествявания, дуалности, убеждения, противоречия, предпочитания и, съответно, приемане или борба – за постигането на една или друга цел на играта.

Няма нищо лошо в това да се играе играта наричана Живот. Дори ако тази игра само изглежда такава. Дори ако Ти играеш Сам със Себе си, предпочитайки да не знаеш това заради хазарта на играта и други приятни и остри усещания. Как иначе бихте прекарали вечността си? Какво лошо има в това, че си въобразяваш космически цикли от трилиони години, да потъваш в тези измислици, да се отъждествяваш със сънуващи персонажи и всички останали и да се забавляваш по този начин? Какво друго да правиш?

И всичко би било наред, но в някакъв момент ти се осъзнаваш като човек, преживяваш криза, нещо се обърква, ти се разболяваш от това, което се случва, вече не виждаш смисъла на живота или се случва нещо такова и ти ставаш търсещ. Сработва някакъв механизъм на пробуждане и твоят сън е към края си. Ти все още спиш, все още се отъждествяваш с човек, но илюзиите неумолимо започват да се разсейват. Това не винаги е приятно, дори понякога е болезнено, защото ти сваляш всички маски, които са се враснали в теб за трилиони години. Ти виждаш, че всичко не е такова, каквото ти се е струвало преди и твоят привичен, макар и илюзорен свят започва да се руши.

Да приемеш себе си или да се бориш със себе си?

На определен етап от духовното израстване ти започваш да разбираш, че страдаш заради егоизма си, израстващ от лъжливото его. Тогава, съответно ти идва идеята, че нещо трябва да се направи с егото. Различните религии, практики и философии утвърждават това. Ти, използвайки различни начини, започваш да се бориш, да унищожиш, да изкореняваш своето его – ставаш аскет, вършиш благи деяния, казваш мантри, молитви, служиш на Бога, изпробваш различни практики. Така или иначе от твоите действия има някакъв резултат. И постепенно твоят ум се изчиства до такава степен, че разбира две много прости неща:

1.Егото се бори само със себе си, като по този начин продължава своето съществуване.

2.Тъй като наблюдаваш тези две части на егото, ти не си нито едното, нито другото.

„Кой наблюдава?“ – този въпрос става много по-интересен от безкрайната война с егото и тогава ти изоставяш нивото „борба със себе си“ и се издигаш по-нагоре. Сега можеш в по-голяма степен да приемеш себе си като човек, личност и дори да приемеш „своето“ лъжливо его. И другите, впрочем. Тази способност да се „приема каквото е“ се увеличава, защото съзнанието се е очистило, ти вече не се отъждествяваш толкова силно с възприемаемите обекти от типа тяло, ум, личност, роля, положение в обществото и т.н.

Наблюдавайки егото, ти го унищожаваш. Чрез просто наблюдение и осъзнаване. То изгаря в твоята осъзнатост. Това става от само себе си. Или това може да се постигне с подходящи практики, например използвайки техниката на изтриване на личността. Това вече не е борба, а изследване на по-високо ниво. Не се опитвайте да прескочите ниво: ако смяташ, че си тяло-ум-личност, то подобни практики в процеса на тяхното изпълнение ще се възприемат като болезнено самоунищожение. Затова, ако използването на подобни техники не дава добри резултати или предизвиква много негативни емоции, върнете се към това ниво, където се намирате и правете това, което дава добър резултат. Трябва да видиш резултат и той трябва да те радва и вдъхновява.  Не бързайте – всичко с времето си. На сайта публикувам практики за различни нива, има и универсални, може да избирате това, което ви подхожда. Или да питате във форума.

Очиствайки съзнанието си, ще забележите, че ежедневните борби са намалели, а приемането е повече. Спокойствието е повече. Позитивността е повече. Животът е станал прост и лек. Изчезват безсмислените вълнения, прекратява гоненето на илюзии, живееш в момента сега, изпитвайки удовлетворение от това, което е и не се безпокоиш за бъдещето. Започваш да разбираш, че в този сън-филм за живота всичко е вече обгрижено, така че ти в основата си не си действащо лице, а само присъстващ наблюдател. Отпускаш се и се кефиш като гледаш филма, дори ако местата в залата не са съвсем добри. Това са показатели за твоето приближаване към Истина.

Със изчистването на ума ти все повече и повече се приближаваш към осъзнаването на истинската си природа – чистото съзнание, Атман, душата. След това, когато умът се успокои и престане да разделя Единството на множество, възниква осъзнаването на адвайта – няма двама или повече, всичко е Брахман. Ти си То. Това е и просветлението.

Към просветлението те води само искреното желание да познаеш Истината; всичко останало е вторично и се подчинява на това желание. Въпросът е в това, действително ли те интересува Истината или имаш по-интересни неща за вършене? От страна на Истината няма прегради, вратата към нея е отворена винаги и за всички – във всеки един момент сега и навсякъде. Всеки един момент можеш да излезеш. Ако наистина поискаш. Фактически, ти винаги с единия си крак си „там“. В действителност, ти винаги и изцяло си „там“, ти си и То, просто гледаш „оттук“, от света на илюзиите, чрез своето въображение. Затова и само ти се струва, че си тук. Това, че си „тук“, в този свят на сънища е само оптическа илюзия с многомерни специални ефекти и обикновено ти харесва – всичко е толкова реалистично и завладяващо! Тук те задържа само твоето внимание и интерес, нищо повече. В действителност си свободен. Абсолютно свободен. Сега, в този момент. И такъв ще бъдеш, защото свободата е вечната ти природа. Което не може да не те радва, нали? smiley

В заключение

Вероятно четенето на тази книга ти е отнело повече от половин час. Но, от друга страна, ако си прочел до края, значи, че най-малкото ти е било интересно. Което също не е зле.

С тази позитивна нотка ще завърша. Ще бъде интересно да побъбриш сам със себе си, нали?

Бързо просветление, о Брахман в ролята на читател! Или, може би, увлекателни по-нататъшни игри, макар и въображаеми. smiley

 

http://pro-svet.at.ua/index/prinjat_nelzja_borotsja/0-152

Превод от руски Таня Темелкова

Saturday the 18th. Spiralata.net 2002-2018