Просветление за половин час

013. Необходима ли е религия и духовна практика

Печат

Необходима ли е религия и духовна практика

Чрез егото Животът те води там,

Където трябва да си в момента.

Рамеш Балсекар

Всеки момент става само това, която трябва да стане – това е необходимо за твоето духовно израстване и в края на краищата, за просветлението.

В съответствие с концепцията, че Брахман сънува, трябва да се разбере, че сънят, за разлика от Брахман, не е вечен. Този сън, в случая за всяка отделна душа, завършва със самоосъзнаване, постигане на Истината – Висшата Недвойнствена Реалност.

Тази сила, която те е подтикнала да се интересуваш от самопознанието, да четеш мъдри книги, да слушаш лекции, да посещаваш семинари и да практикуваш разни неща, ще те доведе докрай – по един или друг път. Не се съмнявай в това.

В кръговете на адвайда се разнася популярната шега, че просветлението се случва не благодарение на практиката ти, а въпреки нея. Противоположното мнение, че просветлението идва в следствие на практики е в еднаква степен и вярно, и невярно. Аз бих ви предложил да оставите тези противоположни концепции и да погледнете от малко по-друг ъгъл.

Интересът към самопознанието възниква тогава, когато трябва да възникне. Практиката се случва, когато трябва да се случи. Просветлението става тогава, когато трябва да стане. Всичко става по своето време – тогава, когато трябва да стане, независимо от това какво мислим ние.

Необходима ли е религия за просветлението?Ако неумолимо те тегли към религията, значи ти е необходима. Именно на теб. Именно в дадения момент. Това не означава, че религията е необходима на всички и завинаги. Религията е етап от духовния път. Важен етап щом си попаднал в него. Някои постигат просветление в религията. Други – не. Но нека това сега не те вълнува.

Някои ги тегли да се занимават с йога, психология, различни други практики. Нужно ли е това? Ако те тегли към някоя практика, значи това е именно нещото, което ти е необходимо. Именно на теб. Именно сега. Но не на всички и завинаги.

За просветлението няма правила. Животът води индивидуално всеки човек, всеки персонаж от съня. Понякога пътищата на хората се пресичат, известно време те вървят заедно по „широкия път“, което често може да се види в масовите религии  или други практики. Значи, така и трябва да бъде в дадения момент. Просто така се случва. След това, в даден момент, пътят на конкретния човек става индивидуален или преминава на друг „широк път“.

В Бхагавад-гита Кришна казва на Арджуна: „Всеки във всичко следва Моя Път“. Всеки път се дава от Бога, Висшата Сила, Всевишния, Твореца или както там Го наричате. И ти не можеш да кривнеш от пътя, по който вървиш: „във всичко“ означава без изключение. Помислете над това: няма никакъв „твой независимо избран“ път, тъй като нищо не може да стане извън плана на Бог. Затова няма правилни и неправилни пътища. Няма правилни и неправилни религии. Няма правилни и неправилни практики. Така че можеш да се отпуснеш о да се наслаждаваш на своето духовно пътешествие, от своя индивидуален път към Истината. Ако можеш, разбира се.

Опитай се да направиш крачка към Висшата Реалност. Остави Бог да те води, довери Му се. Кажи „Да бъде Твоята воля! Води ме към Истината!“. Отдай Му посоката пътуването през живота си. Отдавай Му всеки път, когато в теб възникне лъжливо усещане, че ти сам управляваш живота си. В действителност Той те води, но лъжливото ти его си приписва всичко – мисли, желания, действия, контрол, последствия; създавайки усещане, че всичко това е твое. Когато има присвояване, има и отъждествяване, въвлеченост и усещане за тежестта на това жизнено бреме, животът става сложен, тежък, сериозен, неприятен. Все едно буташ влак, който и така и така си върви, но ти си мислиш, че той върви благодарение на теб. Твоята идея, че ти си причината за движението на влака, не го ускорява, но ти се напрягаш и потиш. Ти дори и посока не можеш да му зададеш. Най-доброто, което можеш да направиш е да скочиш във влака, да седнеш в някое купе, да се отпуснеш, да гледаш през прозореца, да се възхищаваш и да благодариш на Бога, че за всичко е помислено и всичко е обгрижено – влака се движи сам и всичко става само. Това е ниво на съзнание „Нека бъде Твоята Воля“, „аз не съм персонаж“, „аз не съм действащото лице“, „аз съм само присъствие, битие, наблюдение“.

„Да бъде Твоята воля, Господи“ – това е признаеш на Бога, че никога нищо не ти е принадлежало. Ти се отдаваш на Бога, както винаги всичко е под Неговия контрол. Просто на теб ти се е струвало, че това е твое, че всичко това контролираш ти. Когато осъзнаеш колко си се заблуждавал, ти няма да кажеш: „Да бъде Твоята воля“, а ще кажеш: „Винаги е била, е и ще бъде Твоята воля“. Това е истинското смирение. Това е ниво на духовно пробуждане.

Докато си мислиш, че си причина и действащо лице, ти си отъждествен със сънувания персонаж. Затова страдаш и не чувстваш истинско удовлетворение и търсенето ти на щастие продължава. А това значи, че религията и практиките все още са ти необходими. Не защото така казват свещениците, гурутата, инструкторите и трябва да ги слушате, а просто защото животът ще ви застави да търсите и да практикувате. Това е много просто и логично: ако не сте удовлетворени и се смятате за независимо действащо лице, причина за случващото се, то и трябва да поправяте ситуацията, нали? Че кой друг? Тогава ти е необходима някаква подходяща практика, религия или някакъв метод на очистване на съзнанието. Ще бъде подходящо това, което чувстваш в дадения момент за подходящо. След това ще дойде още нещо, което ще се окаже още по-подходящо в дадения момент и т.н.

С каквито и практики да се занимаваш, каквато и религия да изповядваш, рано или късно, когато му дойде времето, ще видиш, че всичките ти проблеми и неудовлетвореност възникват поради лъжливите отъждествявания и други илюзии за живота. Когато изчезнат тези отъждествявания, ти просто гледаш този филм-сън за живота, без да се горещиш за случващото се на екрана. Ти просто си зрител и го знаеш. Това е като състояние на лека утринна дрямка: въображението рисува все още картини, но ти вече си се събудил и знаеш, че са само въображаеми, че не са Реалността.

Когато осъзнаеш, че ти не си герой, не си причина и не си актьор, ще видиш, че всичко се случва от само себе си, без твоето управление, като филм на екрана и нима тогава остава някой, който трябва нещо да практикува? Наслаждавай се на безплатното шоу, възхищавай се потресаващото реалистично случващо се и бъди свободен и щастлив!

Това е ниво на духовно освобождение, а от там до просветлението не е далеч.

http://pro-svet.at.ua/index/nuzhna_li_religija_i_dukhovnaja_praktika/0-151

Превод Таня Темелкова

 

Friday the 14th. Spiralata.net 2002-2018