Просветление за половин час

012. Незнание. Излизане извън пределите на ума

Печат

Незнание. Излизане извън пределите на ума

 

Дори да си потънал в духовни практики,

Дори ако самите богове са твои учители,

Дори ако се намираш в небесата,

Няма свобода, ако няма отказ от всички понятия.

Йога Васищха

Никое разбиране не е по-добро от което и да е друго, тъй като всяко разбиране съществува само на ниво ум, а Реалността е извън пределите му. Ти, като Висша Реалност, винаги си извън пределите на всичко проявено и достъпно за възприемане, извън пределите на всяко знание или незнание, разбиране или неразбиране. Ти си до, по време и след всичко, което може да бъде възприето, извън времето, пространството и каквото и да е още друго.

Всичко, което „знаеш“ и „разбираш“ – е временно знание, временно разбиране, всичко е само концепция, мимолетно вярване, гледна точка, проекция на ума. Всичко това е лъжливо. Както и целия този свят. Теса променливи неща. Те се променят, идват и си отиват. Но Ти – не. Реалността е вечна и неизменна.

Откъде възприемаш всяко знание? Та нали все пак го възприемаш от някъде? Излез извън пределите на ума: направи „крачка назад“, към своята истинска природа, в незнанието, в Източника, и осъзнай, че ти винаги си гледал „отнякъде там“, просто си гледал през призмата на ума. Разбира се, Източникът не е някакво място, както обсъдихме вече в главата „В търсене на Източника“, но това е по-добро от което и да е място, това е самата вечност, непроявеност, тоталната свобода. Това е извън пределите на ума, извън границите на умственото знание, извън всички представи, концепции, вярвания.

Умът се страхува от това, защото на него му е необходима опорна точка и като такава ще послужи всяко познание, всяка представа, всяко вярване, всяка идея. Той се страхува да пропадне в пустотата на Брахман, на Чистото Съзнание, защото там той изчезва толкова внезапно както се е и появил.  Но на теб като Брахман какво ти пука? Това не е твой страх. Това не е твой проблем. Това изобщо не е твоя грижа. Всички страховеимат умствена природа и са свързани с обекти (тела, вещи, събития), но ти не си обект и в действителност няма за какво да се притесняваш.

Божественото незнание е Свободата

Няма някакво знание, което да е Истината и да дава свобода. Всяко знание съществува само на ментално ниво и се състои от илюзорни енергии, затова това вече е свързаност, несвобода. В действителност няма „ниво на правилното знание“, всички знания  са проява на невежество. Истинската свобода се намира извън пределите на всякакво знание (опит, вяра, преживяване) и се проявява като искрено признание: „не зная“. Това е Божественото Незнание, в което няма никакъв знаещ или незнаещ, няма никакви разделения, понятия и какво ли не още. Това Чисто Съзнание е и изначалния Ти, Брахман, То, което е в основата на всичко.

На обикновено, ежедневно ниво, незнанието е отсъствие на сляпа вяра в това, което се възприема за висша реалност, а умствените обяснения на възприемащия се истина. Това не означава, че ти заемаш позицията „аз не вярвам в това“, това не е отрицание на възприемаемото. По-скоро ти просто разбираш: „аз не зная как е в действителност. Да, изглежда така, и умът подсказва, че това е така и така, но нямам абсолютни доказателства, затова не зная“. Това може да се практикува и такава практика ще изкоренява сляпата вяра, ще отстранява лъжливите знания и илюзии, които по-рано са се стрували истина.

Всичко възприемаемо, включително всякакви знания са само проекции на ума, поток от възприятия, нищо повече. Умът не ти е приятел. Той по-скоро е фокусник, който постоянно те обърква. Той създава проекция на света и описание на структурата му и това изглежда много реално. Защо светът изглежда толкова реален? Просто, защото се възприема. Ти като Брахман (статика) не се възприемаш, защото всяко друго възприятие (кинетика) ти се струва по-реално от Тебе. Това е удивително и парадоксално, непостижимо и необяснимо. И всички тези обяснения, придвижвани от ума са само красиви концепцииза развлечение на ума, за безкрайната игра на съзнанието.

И докато вярваш на ума, мислейки неговите проекции и обяснения за истина, ти не можеш да осъзнаеш Истината. Само отказвайки се от лъжливите знания, или поне поставяйки всички знания под съмнение, ще можеш да осъзнаеш как стоят нещата в действителност. Но това е осъзнаване, а не поредното умствено разбиране, това е по-скоро интуитивно постижение.

Откъде възприемам?

Трябва да излезем извън пределите на ума, извън пределите на лъжливото умствено знание и да се върнем към божественото неведение. Това може да стане просто питайки се „Откъде възприемам аз всичко това?“, и в края на краищата всички отговори ще преминат и ще свършат и ти ще излезеш извън пределите на ума, ще потънеш в блажено незнание, в своята истинска природа, в чистото съзнание. В действителност, в това незнание няма никой (няма никакво „теб“, няма обекти, няма дуалност), никой от никъде не е излизал, и никой няма тук да се завръща. Просто изчезват лъжливите възприятия – „аз“, „другите“ и „света“.  Ти винаги си бил „там“, ти винаги си бил Тях, ти винаги си гледал от „там някъде“, но умът е създал илюзията, че не е така. Осъзнавайки Източника, ти повече няма да се „подведеш“ по уловките на ума, въпреки очевидността на света, който продължава своето видимо съществуване.

За тези, които все още не могат успешно да практикуват „Откъде възприемам всичко това?“, се объркват или въобще не разбират за какво става дума, има по-разбираеми начини да излязат извън пределите на ума– по пътя на систематичното очистване на ума от целия натрупан боклук, който се основава на лъжливата двойнственост.  Това отнема известно време, но си струва усилието.

В божественото незнание се разтварят всички вярвания, концепции и „знание“. И след това, когато се срещнеш с някаква концепция, тя ти изглежда само като набор от думи, като бърборене на малко дете, като красива и забавна приказка. Не може да те излъжи, по-скоро те забавлява. Това е действително забавно, наслаждавай се на тези игри на съзнанието, на този сънуван филм на живота.

Незнанието дава пълен покой, свобода и блаженство. В незнанието изчезва дори знаещият, и повече не остава никакво „аз“. Това е и Пълната Свобода, просветлението.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/neznanie_vyhod_za_predely_uma/0-149

Превод Таня Темелкова

Monday the 19th. Spiralata.net 2002-2019