Просветление за половин час

011. Търсене на източника

Печат

Търсене на източника

 

Чувствате вътре в себе си „нищо“, то ви плаши и вие бягате от това.

Но нали там няма никого – само вътрешното небе,

бездна, безкрайна и безначална.

Но къде бягате от нея, тя е най-прекрасното нещо,

най-чистата, защото само пустотата може да бъде чиста.

Ошо

 

Откъде възприемаш всичко това, целия този свят, всички тези усещания и мисли?

Повечето ще кажат „от главата“, някои ще отговорят „от сърцето“, а някои ще си признаят – „не знам“.

Идеята „аз се намирам в главата“ е толкова невярна, колкото и „аз се намирам в сърцето“. Защо си мислиш, че се намираш в тялото? Просто защото имаш усещания в тялото и възприятия, които получаваш чрез сетивните си органи? Но това не доказва, че се намираш в тялото. По аналогия, когато гледаш 3D-филм, ти се струва, че се намираш там, в него пространство и тази илюзия е толкова реалистична, че започваш да се дърпаш, когато към теб нещо лети или нещо те връхлита. Какво да кажем за нашия физически свят, който е десетки пъти по-силен от 3D-илюзията, тъй като във всеки момент човек изпитва повече от 50 вида възприятия!

Идеята за местоположение е изначално невярна. Само тялото може да има местоположение, затова, усещането за своето местоположение е признак за отъждествяване с тялото, и това отъждествяване е лъжливо.

Ако ти чувстваш, че се намираш в тялото, тогава опитай да отговориш на въпроса: „Откъде възприемам своето местоположение в тялото?“ Та нали ти възприемаш „своето“ местоположение. Откъде? Ако виждаш нещо, то ти го виждаш от някъде. Точката не може да види сама себе си, обектът не може да види сам себе си. За да се наблюдава нещо, трябва да е отделно от наблюдаваното, да се възприема от някакво разстояние, от друго място. Изследвай това внимателно, и ще забележиш, че всяко местоположение е само идея и нищо повече.

Факт е, че ти възприемаш тялото. Поради лъжливите отъждествявания ти чувстваш себе си като тяло или в тяло, но всичките тези усещания са само наблюдаеми. Наблюдаеми от кого и от къде?

Изхождайки от по-горе разгледания цитат за природата на душата, предлагам да погледнем на това по следния начин: ти (като съзнание) не се намираш в тяло, а точно обратното – това тяло, като възприемаем обект, се намира в теб като съзнание, в усещането за битийност, в „Аз Съм“. Проблемът е в това, че ти като чисто съзнание нямаш никакви характеристики и граници, затова не чувстваш Себе си, затова пък усещаш границите и сетивността на тялото, което ти създава видимост, сякаш ти си тялото или се намираш в него. Но ти не си само в него; ти си във всичко и извън всичко едновременно, ти си самото безкрайно пространство на битието, пронизващо всичко съществуващо. Звучи красиво, но как да се осъзнае това?

Трябва да се намери източника. Източникът, от който възниква всичко. Източникът, от който възприемаш този проявен свят. Това е един и същи източник; не съществуват два или повече независими източника. Ако ти се струва, че има два или повече източника, все едно те трябва да имат Единен Изначален Източник, нали така? И него трябва да намерим.

Не си мисли, че Източникът е някакво място или точка. Не възприемай Източника като обект. Свикнали сме в материалния свят източникът непременно да се намира някъде в пространство-времето, да има размери, характеристики и други такива ограничения. Ние говорим за Източника на всичко – пространство, енергия, обекти и време, и този Истински Източник на Всичко не трябва да се натиква в нещо, произхождащо от Него, не трябва да се ограничава, нали? Тоест, говорим за Брахман като изначално чисто съзнание. Не ограничавайте Източника в пространството и времето. Източникът е навсякъде и винаги и затова Той е винаги достъпен, във всеки момент, във всяко „тук и сега“.

Защо да търсим Източника?

В действителност, ти винаги само с това се занимаваш – търсиш Го, но, възможно е да не осъзнаваш това. Ти търсиш щастие. Ти го търсиш във външни мимолетни неща и никога не си напълно удовлетворен, защото външните временни неща могат да дадат само външно временно удовлетворение, след което отново следва неудовлетвореност. Абсолютният покой идва, когато е намерен Източника, Висшата Реалност, Брахман. Докато това не е постигнато, няма да спре търсенето ти. Ти търсиш Истината, вечността, свободата, блаженството, но не търсиш където трябва. Това трябва да се търси навътре, а не навън, защото всичко външно е илюзия, това което произхожда от Източника. Трябва да се обърне погледът навътре.

Това, което търсиш си Ти. Търсещият и търсеното са едно. Източникът търси сам себе си. Брахман търси сам себе си. Съзнанието търси Съзнание. Няма две. Откривайки лъжливостта на временните отъждествявания и осъзнавайки себе си като Източник, осъзнавайки себе си като Чисто Съзнание извън пределите на проявеното, ти постигаш покой. В момента на духовното пробуждане разбираш „Мен ме няма“ (аз не съществувам като обект), и по-нататък, в момента на просветление – безсловесното „Всичко съм Аз“, и изчезва дуалността. И тогава търсенето е завършило.

Как да намерим Източника?

Това е много просто, но, въпреки това, може да не стане лесно. Източникът се намира по пътя на отхвърляне на това, което не е Той. За това е нужен анализ. Например, задавайки си въпроси от типа „откъде възникват тези мисли и усещания?“, „откъде е възникнал този свят?“, „откъде наблюдавам аз?“ и т.н. И ти получаваш отговори. Тези отговори са от умаи ти ги анализираш, отсейваш лъжите. Но в действителност, всичко, което казва умът е лъжа, така че в крайна сметка ти отхвърляш целия този умствен боклук заедно с представата за себе си. Или в процеса на търсене ти откриваш, че няма отговор; и това също е хубаво, защото след това изчезва и самият въпрос.

В действителност, Източника не го „откриваш“ в обикновения смисъл на тази дума, защото Източникът не е обект, който може да се намери, да се хване и да се каже: „Ето го, намерих го и го хванах“. Но, когато всичко лъжливо се отхвърли (вижда се като преходно, променливо, и затова лъжливо), остава Истинският Източник. Истината се осъзнава, когато всичко лъжливо е разпознато като лъжливо. Всичко възприемаемо е само илюзии. Истинен е само Източникът, защото само той съдържа вечната реалност.

Както е казал Нисаргадатта Махарадж, търсенето на Реалността, търсенето на Източника е най-опасното занятие, тъй като то разрушава илюзорния свят, в който живеете. Разрушаването на илюзиите е далеч не винаги приятно явление, но да продължиш да живееш в илюзии, смятайки ги за реалност, е много по-болезнено.

Ако тази статия ви се е сторила доста неразбираема и абстрактна, може да прочетете Обзор на техниките и практически съвети, там всичко е по-конкретно и приземено.

 

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/poisk_istochnika/0-147

Превод Таня Темелкова

Wednesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019