Просветление за половин час

009. Цел и смисъл на живота. Свободата на избор на персонажа

Печат

9. Цел и смисъл на живота. Свободата на избор на персонажа

Съзнанието е създало този спектакъл.

Съзнанието е написало сценария.

Съзнанието играе всички роли.

И съзнанието наблюдава пиесата.

Това е шоуто на Единия Актьор.

Усещането да си жив и присъстващ е толкова опияняващо,

че човек се оказва запленен от проявения свят

и толкова е въвлечен в него, че на него вече не му е до изясняване на това

съществува ли светът в действителност или просто се явява

халюцинация, сън, мираж.

Рамеш Балсекар

 

 

Както вече казахме в Схемата на Битието, на Чистото Съзнание, на непроявения Брахман, се присънва сън, че Той е станал „Аз съм“, и след това от това „Аз съм“ е възникнало всичко останало възприемаемо. Този „преход“ от непроявеното към проявеното е станал спонтанно и неконтролируемо. Защотоможе ли чистото непроявено съзнание да поиска и планира да се прояви? Не би могло, защото в непроявеното съзнание няма дори самоосъзнаване, да не говорим за някакви мисли, желания и планове. Всякакви мисли, желания и планове могат да възникнат само в проявено съзнание, в сферата на относителността, в рамките на видимата двойственост. Така да се каже, в съня на Брахман.

Всичко в този свят на сънуващото съзнание  е взаимосвързано и взаимозависимо, всичко влияе на всичко, затова всичко контролира всичко. Не винаги това е очевидно за конкретния човек, но дори и науката вече го потвърждава.

Има ли място в тази схема за реалния независим управляващ човек, който може въпреки всичко да упражнява контрол? С други думи, може ли човек да действа независимо от всичко и да подчини нещо на своя контрол, бидейки свободен от контрол над всичко останало? Очевидно, не, дори и на ниво примитивна логика. Обаче, на човек му се струва, че той е този независим контролиращ със свободен избор и това често е приятно усещане, нали?

Ние се намираме в този проявен свят, виждайки само малка част от него и усещайки се като някакви си, с вече изградени представи, мироглед, идеи, желания, цели, планове и свободен избор – с всички тези атрибути на лъжливото его. Ние не помним как е възникнал този свят, как е започнало всичко. Подобно на това как вечер си лягаме да спим и изведнъж – бац! – се усещаме като някой в друга реалност (вече не помнейки за „реалността на бодърстването“ само преди минута), където вече всичко е създадено и ни се струва, че го има отдавна, където имаш някаква цел, съответстваща на твоето (сънуващо) разбиране за смисъла на живота, и ето ти се чувстващ като действащо лице, свободно да избира едно или друго. По този начин всичко се случва в така наречената реалност на бодърствуването, в която си се оказал (също така непланирано) и си осъзнал себе си вече с набор някакви идеи, убеждения, представи, включително смисъл и цел на „твоя“ живот.

И в състояние на бодърстване, и в нощното сънуване ти се чувстваш отделно независимо същество със свободен избор, действащо лице, причина, личност. Но, както вече разбрахме, всички тези изброени неща са само видимо съществуващи и не съществуват във Висшата Реалност.

Целта и смисълът на живота може да съществуват само за отделното същество, мислещо се за независима причина, личност, човек; но ако тези убеждения за себе си са илюзии, временни възприятия в съня, то как може да не е илюзия твоята цел и твоят смисъл на живота?

Разбира се, може да се каже, че за човека висшата цел и смисъл на живота е самопознанието и пробуждането – осъзнаване на своята истинска природа, Висшата Реалност. И това заявяват едва ли не всички свещени писания и всички просветлени мъдреци. Тази висша цел и смисъл на живота на душата, отъждествена с персонажа е да осъзнае лъжливостта на временните отъждествявания, да се познае като Чисто Съзнание. В света на относителността това е истината. И всичко се движи към това – за всеки, без изключение, само е въпрос на време.

Ти като Чисто Съзнание нямаш и не можеш да имаш никаква цел и никакъв смисъл на живота, а като персонаж целта и смисъла са „вшити“ в теб и са неотделима част от „твоя“ присънен живот.

Свобода на избор за персонажа

Струва си отделно да разгледаме въпроса за наличието на свобода на избора в човек, който е само персонаж в съня на Чистото Съзнание. На страниците на сайта вече изследвахме това в статията „Има ли свобода на избора“, а тук само ще добавя, че това чувство за свобода на избора също по подразбиране в „вшито“ в персонажа, както и всички останали илюзии. В действителност, въпросът не е дори в това, имаш ли истинска свобода да избираш, а по-скоро, КОЙ има (или няма) тази свобода? Кой е този аз? Изследвай това честно и до край и ще откриеш, че това „аз“, което сякаш избира свободно, контролира и т.н., се създава от възникващата мисъл. Ти се чувстваш избиращ, контролиращ, имащ смисъл и цел само тогава, когато възникне съответната мисъл – че ти избираш, контролираш, имаш цел и смисъл на живота. Когато тези мисли ги няма, няма го и усещането. Когато няма мисъл за това какъв съм аз, няма го и този аз.

Това не е трудно да се види, когато умът вече е достатъчно изчистен от предварителни практики. И ако ти е нужна още една практика, опитай се да забележиш тези промеждутъци, когато не възникват мисли, създаващи временен образ за теб. Кой си ти без тези образи за себе си? Явяваш ли се персонаж или ти само наблюдаваш как мислите формират усещане за себе си като персонаж?

Искаш ли да видиш процеса на формирането на своя лъжлив образ? Просто си задай въпроса „Кой съм аз?“ и гледай как умът бързичко събира „теб“ от възпоминания и идеи. Прави това известно време и ще видиш, че този образ „на себе си“ се променя. Фактически, всеки път, когато умът създава образа за теб (в отговор на твоя пореден въпрос „Кой съм аз?“), той вече не е този същия образ, има разлики. Ако си внимателен, ще забележиш това.

Практикувайки това изследване („Кой съм аз?“) известно време, и ясно виждайки, че образа за „себе си“ е доста променлив, у теб по естествен начин ще възникне въпроса: „Нима трябва да вярвам на ума, който на един и същ въпрос дава различни отговори?“ Нима трябва да смятам себе си всички тези променливи образи, които като съвкупност формират „мен“ като някакъв перманентен персонаж? Мога ли аз въобще да бъда този персонаж, ако аз го наблюдавам? Кой е този, който наблюдава всички тези променливи неща?

Такива изследвания водят до Откритата Истина и се центрират в нея, благодарение на което обаянието на ума отслабва, а това отваря вратата към духовното пробуждане и в последствие и към просветлението. За което и ще поговорим в следващата глава.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/cel_i_smysl_zhizni_svoboda_vybora_u_personazha/0-145

Превод Таня Темелкова

Monday the 18th. Spiralata.net 2002-2017