Просветление за половин час

008. Душа, отъждествяване, въвлеченост и контрол

Печат

008. Душа, отъждествяване, въвлеченост и контрол

 

В търсене на смисъла, Истината, Бога, блаженството,

спасението, свръхсъзнанието, божественото единство,

всякаква друга духовна цел, към която се стремим,

само „аз“ не се подлага на критическо разглеждане.

Ние просто приемаме, че сме такива, каквито си мислим,

и че реалността е такава, каквато си мислим, и започваме от това.

Ние приемаме тези „факти“ като авторитетни и надеждни

и тръгваме на път от тази отправна точка.

По този начин, изначалната грешка, от която следват всички останали,

е вече извършена и не може да се разпознае и поправи.

Джед Маккена

 

Веднъж ми попаднаха много добри цитати за природата на душата, които потвърдиха и задълбочиха моя опит и разбиране. Тук накратко ще преразкажа най-важното и ще продължим нататък, а по-подробно може да прочетете в статията „Природата на душата“, където към всеки цитат има пояснение.

И така, душата е вечна, винаги чиста,  не е изложена на нищо, от нищо не е зависима и е непостижима.

Неизменна, неподвижна и вездесъща, тя не се ражда и не умира.

Тя никога не се е появявала и никога няма да изчезне.

Тя не е свързана с тялото, макар и да ни се струва, че сякаш се намира в него.

Душата не извършва действияи не се забърква в техните последствия (карма).

Подведена от лъжливото его, душата се смята за извършителка на действията, които в действителност извършват трите гуни на материалната природа(енергиите на материалния свят).

Казано точно и ясно, нали? Може да потънете и медитирате във всяка фраза, препоръчвам това, защото във всеки от тези цитати е дадена истината за теб.

По този начин, виждаме, че описанието на душата съответства на описанието на Брахман, и това отново потвърждава тъждеството между Атман и Брахман.

Душата не прави нищо

Ти като чисто съзнание не правиш нищо, абсолютно нищо. Доколко това е реално за теб? Реалността на този факт е обратно пропорционална на отъждествяването с тяло-ум-личност.

По-нататък ще се опитаме да изследваме, опирайки се на тези цитати.

Факт е, че има отъждествяване. Но отъждествява ли се душата с тяло-ум-личността? Разглеждаме цитата „душата не прави нищо“ и стигаме до неизбежния извод (макар и на ниво интелект), че не, не се отъждествява.

Има също и въвлеченост, но въвлича ли се душата в дейността на тялото, ума, в емоциите и чувствата? И отново – не, тъй като тя нищо не прави.

Въвлича ли се душата в този свят? Очевидно, че отговорът е същия, по същата причина.

Струва ти се, че ти нещо контролираш, но контролира ли душата? Опитай се сега сам да съпоставиш въпроса с цитатите и намери отговора.

У нас възниква привидно противоречие, нали? Душата не се отъждествява с нищо, но има отъждествяване и привидна реалност. Душата не се въвлича, но въвлечеността ни се струва реална. Душата не контролира нищо, но има усещане сякаш „аз контролирам“. Душата нищо не прави, но ти се възприемаш като действащо лице. Как възникват тези неща, ако душата не прави нищо?

Отговорът се крие в последния цитат: „Подведена от лъжливото его, душата се смята за извършителка на действията, които в действителност извършват трите гуни на материалната природа“

Малко отклонение: дори ако смяташ, че ти, като човек, си независимо действащо същество, това също е заблуждение, защото човекът (съвкупност от груби и фини тела) напълно и безусловно се контролира от енергиите на материалния свят, тоест от гуните, за което се и говори в цитата. Гуните действат, управлявайки тялото и ума, а лъжливото его си приписва извършените действия – „аз помислих, аз реших, аз направих“. И най-интересното е, че сега дори учените са установили, изследвайки активността на мозъка, че мисли от типа „аз помислих, аз реших“ възникват само след фактическото мислене и приемане на решение. По този начин, лъжливото его „със задна дата“ си приписва мислене, приемане на решения и последващите действия на тялото.

Да се върнем към душата, която никога нищо не прави, и към лъжливото его, което е не само виновно за лъжливите възприятия, но и самото то се явява лъжливо възприятие.

Създавала ли е душата лъжливо его? Не. Защото душата не прави нищо.

Кой е създал лъжливото его? Брахман? Но той още повече не се интересува от каквото и да е. Ако душата нищо не прави, той още повече. Как тогава е възникнало лъжливото его?

За да не се объркаме в дебрите от типа „Брахман е създал Бога, Бог е създал Майя, Майя е създала лъжливото его“, мога да ви предложа много простичък отговор: лъжливото его, както и всички останали илюзорни възприятия никой никога не е създавал.

Но всичко наоколо съществува, ще кажеш ти. Да. Като сън, който се присънва на Брахман. Като своего рода „Божествена хипноза“. Та нали твоите нощни съновидения също ти се струват съвсем реални докато спиш. Там също има отъждествяване със себе си като спящ персонаж, ти правиш нещо там, в нещо си въвлечен, нещо преживяваш, нещо контролираш, общуваш с други хора, имаш емоции, мислиш и всичко това ти се струва реално! Абсолютно реално. Но само докато трае съня. Нали така?

От гледна точка на Истината, всяко отъждествяване, въвлеченост и контрол са нереални, те само са сякаш такива, и то не непрекъснато. Това са променливи преходни неща, за разлика от „Аз съм“. Могат ли преходните променливи неща да бъдат Реалност, Истина? Разбира се, че не, защото Реалността е неизменна – ту проявление (Аз съм), ту непроявление (Брахман).

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/dusha_otozhdestvlenija_vovlechennost_i_kontrol/0-143

Превод Таня Темелкова

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017