Просветление за половин час

007. Лъжливото его и покривалото на илюзиите

Печат

7. Лъжливото его и покривалото на илюзиите

 

Когато ти не се определяш чрез мнението на другите за теб

и когато ти не се определяш от собственото си мнение,

какво си ти всъщност?

Рам Цзи

От непроявеното, чрез „Аз съм“, ти виждаш света, израстващ от същото това „Аз съм“, което сякаш е отделно и различно от теб поради лъжливите ти отъждествявания.

Какво е лъжливото его? Това е временно отъждествяване на себе си като чисто съзнание с тяло-ум-личност и всичко останало, което считаш за себе си. Лъжливото его, лъжливото аз – това сякаш е сцепление на духа с материята, съвкупност от мимолетни отъждествявания на Брахман с присънилите му се персонажи, от които си и ти като човек. Брахман, обличайки се в костюма на човека, започва да се смята за човек. Но всичко е дори и по-просто – на теб просто ти се присънва, че ти си човек.

Теб като чисто съзнание може да те сравним с екран, на който се прожектира целия този видим свят с всичко съдържащо се в него, включително и персоната, с която ти кой знае защо се отъждествяваш. Като главен герой на филма, ти преминаваш през различни сцени, чувствайки реалността на случващото се. Попадаш под дъжд и чувстваш влага. Прескачаш огън и се изгаряш. Порязваш се и виждаш кръв. След това, като му дойде времето, персонажът умира и какво остава? Ти оставаш като екран, като чисто съзнание (което винаги си бил, си и винаги ще бъдеш), и няма повече никакви илюзии. Екранът не може да се намокри в дъжда, не може да се изгори на огъня и не може да се изцапа с кръв. Екранът винаги е чист и неподвластен на влиянието на илюзиите, които се прожектират върху него. Въпреки различния преживаем опит, с екрана нищо не се случва, защото целия опит е само видим, присънен, но не и истински. И лъжливото его, благодарение на което ти се чувстваш като „реален“ човек, преживяващ своя живот, е само временно явление, част от филма, а не част от теб.

Фунадаментът на този свят е чистото съзнание, „Аз съм“, екран, без който светът не може да съществува. Когато възниква умът, възниква разделението на съществуващото „аз“ и „не-аз“, и по-нататък „аз“ се конкретизира чрез лъжливи отъждествявания от типа „аз съм тяло“, „аз съм тази личност“, „аз съм Валера“, „аз съм човек“ и т.н. – така и възниква лъжливото его. В основата на всичко това лежи същото това „Аз съм“ (проявеното съзнание в чист вид), което и обраства с неверни индентификации – аз съм това, аз съм онова, пето, десето и т.н. Всичко проявено и възприемаемо без изключение (включително егото) възниква от „Аз съм“ (чистото съзнание) и вътре в него. Затова, ако човек иска да излезе извън границите на егото и да познае своето Истинско Аз, трябва да гледа навътре, към основата на всичко, към Източника.

И така, още веднъж да споменем няколкото важни момента, които е добре да си изясните и самостоятелно да изследвате. В чистото съзнание (в Аз съм) възниква целият свят (потокът възприятия), след това възниква умът, който дели това възприятие на възприемащ и възприемаемо, създавайки по този начин видимост на дуалността и множествеността. В действителност, възприемащият и възприемаемото не са отделни едно от друго, разделящият ум създава такава видимост – че едното е различно и независимо от другото. Ако наблюдаващият и наблюдаемото не бяха едно цяло, то биха съществували различни източници и всичко щеше да бъде от различни материали, тогава ти (като наблюдаващ) не би могъл да възприемаш (наблюдаемото). Понаблюдавай как умът дели Единството на множество, на „аз“ и „не аз“. Опитай да намериш границата между „аз“ и „не аз“ и ти, за свое собствено удивление, ще откриеш, че тези граници се създават единствено от мисълта, както и всички останали илюзии. Когато няма разделящи мисли, няма и никакво его.

По-нататък, благодарение на отъждествяването с конкретен човек, възниква покривалото от илюзии:

Тъй като умът мисли, че си отъждествен с мислещ човек, ти казваш: „аз мисля“, „аз направих извода“, „аз реших“.

Тъй като тялото действа, а ти си отъждествен с него, ти си приписваш действията на тялото. Ти казваш: „аз направих еди какво си“, „аз хапнах“, „аз чета книга“.

Смятайки се за независимо същество (благодарение на това, че не виждаш взаимовръзките и взаимното влияние на всичко), ти се чувстваш така, сякаш имаш свобода на избор.

Правейки нещо „лошо“ се чувстваш негодник, защото си отъждествен с ума, който е решил да постъпи така и с тялото, което е направило това. Така възниква лъжливото чувство за вина.

Правейки нещо „хубаво“, се чувстваш добряк, защото си отъждествен с ума, който е решил да постъпи така и с тялото, което е направило това. Така възниква лъжливото чувство за гордост.

Като се вземат предвид редица фактори на социалния живот, ти чувстваш лична отговорност за действията, извършени от „твоите“ ум и тяло, защото си отъждествен с тях и поради невежество се смяташ за автономна причина и независим изпълнител на тези действия. Затова си принуден да поправяш „своите“ „грешки“ като „независимо“ същество със „свободна воля“. Ето към какво води лъжливото его.

По-подробно за покривалото на илюзиите може да прочетете в статията Илюзията за Живота.

По този начин всяка илюзия поддържа и подсилва другите, което ти позволява да продължиш да пребиваваш в съня и да се наслаждаваш на Игрите на Съзнанието. Или да страдаш от тях. Но в някакъв момент започваш да подозираш, че тук нещо не е както трябва, започваш да изследваш и да виждаш, че цялото покривало от илюзии се държи, така да се каже, „на косъм“, на простата вяра в това, че илюзиите са реалност. Започваш повече да наблюдаваш, да бъдеш по-осъзнат, и лъжливото его се разтваря, илюзиите се разсейват, започва да ти се открива Истината. Така започва духовното пробуждане. То те води до разбирането, че в основата на всичко проявено и възприемаемо лежи обикновеното чисто „Аз съм“ и ти си това чисто съзнание, без отъждествяване. Това е много високо ниво. Но все още не е просветление.

Източник: http://pro-svet.at.ua/index/lozhnoe_ehgo_i_pokrov_illjuzij/0-142

Sunday the 28th. Spiralata.net 2002-2017