Представяне на книга

Изповед на една звездна душа

Печат

Изповед на една звездна душа по пътя към Дома

Михаела Иванова

 

O, Paris

 

Дойде му и на него времето. В световната столица на романтиката и Любовта съм била два пъти преди 2012 г. (2004 и 2008 г.) Чак обаче през 2009 разбрах защо така се чувствам добре там, винаги съм знаела, че съм живяла там, разбира се през предишни животи. Знаех, че се познавам със  Сен Жермен (той непрекъснато ми казва каква графиня Марица съм била, като ми повтаря, че това не е онази от оперетата) и винаги съм се насочвала към 1-ви район на града (многовековния център на града). Два пъти съм била в различни хотели на ул. Кроа дьо Пети шамп, която излиза на ул. Сент Оноре, успоредна на Рю Риволи. Никога не бях се замисляла защо ми звучи по италиански, докато не посетих Дез инвалид и гроба на Наполеон и т.н...

Като се прибрах от Ирландия започнах да се оглеждам за хотел и за самолетен билет. Беше в последния момент, никога до сега не ми се беше случвало така, винаги няколко месеца по-рано резервирах места. Но този път всичко беше различно. Харесах някакъв приличен хотел в 1-ви район (ангелите ме насочиха) и го резервирах. При огледа на картата ахнах, беше малка уличка, една пресечка вдясно на Кроа дьо Пети Шамп, т.е. отивах пак в познатия 1-ви район,” бях си  отново у дома”. Със самолетния билет обаче беше по-друго. Всички директни полети бяха скъпи и в крайна сметка купих пътуване през Мюнхен с Луфтханза с голям престой в града. Какво пък, насочваха ме към Мюнхен. Край града бях минавала с автобус през 2004 г., но не бях слизала там. И така времето вървеше към Париж.

А междувременно моята позната от Ирландия дойде на гости и ни поканиха на рожден ден на морето в началото на октомври. Такова време топло, че изгорях на плажа. Хванах страхотен тен. Обаче за какво споменавам това, не е заради страхотния тен, а заради едно преживяване там. Майката на тази моя позната, която ни е семейна приятелка, има невероятната способност да ме насочва към такива места в страната, които са портали за връзка с Космоса. Беше ми говорила за едно такова в Родопите. Веднага ангелите ме насочиха по ТВ и ми показаха филм (аз не гледам ТВ по принцип). Само, че като ми говореше за това място на мене ми стана „гадно”. Явно там имаше нещо, което не беше наред и не настоях да отидем. Сега обаче вече в Приморско, тя настоя да отидем в старо тракийско светилище Беглик Таш. И понеже знае моите „способности”  само ме питаше;”Сега ти какво чувстваш за това светилище? Има ли нещо негативно?”. В интерес на истината не почувствах нищо негативно и така всички (цялото кралско войнство с вана – 6 човека) отидохме там. Пред мен се изправи една малка приказка – огромни камъни (всеки по хиляди тонове), подредени невероятно. Веднага разбрах, че траките не са го правили, само го бяха ползвали и бяха контактували с тях, космическа цивилизация, които бяха явно техните богове. Въздухът там беше друг, просто космически портал, усещаше се високата вибрация. Приближих се до един камък и той ми заговори, че е на 468 000 светлинни години. Ха......, камък на светлинни години, с мисъл, те бяха наредени, особено един от тях, хиляди тонове се крепяха на две малки точки...... Моят съпруг се опитваше да си обяснява нещата с ледников период и силата на водата, но аз му отговорих, че не е това. Този път той не разбра, ума му не можеше да го побере, говорех с Егото му. В този момент те се свързаха с мене и се представиха – Плеядинци. Искаха да си говорим, но аз се разхождах с АА Аран Ащар и изобщо не пожелах да контактувам. Разхождах ме се покрай морето в региона, а пък и то имаше леко „приказен характер”, особено заливчето на бившата резиденция Перла. Там имаше доста морски феи. Вечерта беше от интересните. Легнах и дълго не заспах. Вече в така нареченото алфа състояние, те пак се появиха и започна един по-скоро монолог, аз упорито отказвах да комуникирам. Тъй като спя с камъни, в този момент стиснах в лява ръка Вълтавина (Молдавит). Тъй като той не е с земен произход и е за моята категория – звездни хора, които е необходимо да разберат защо са тук в този момент, няма и няколки минутки, като започнах да виждам едни картини, обаче не от Земята, в това бях сигурна, че даже и холограма ми показаха, по едно време усетих, че правя някакъв знак към Космоса с дясната си ръка и с това реших да приключа, хвърлих камъка и медитацията прекъсна. След известно време се разбра, от една ясно виждаща каква е причината за това мое състояние – раздвоение на душата.

Преди тръгване направих марщрута в Мюнхен и горе долу в Париж. Казвам горе долу, защото точно се знаеше на 24 октомври какво ще се прави, а по нататък щях да го нагласявам творчески. Исках да видим и правим неща, които не сме правили през предишните две пътувания.  Сега вече зная, че посоката да бъде през Мюнхен дължа на майка Мария. Тя ме привика там. Благодарих й когати писах тези редове. Все още усещам прекрасната любяща нейна енергия.

И така на 23 октомври със следобедния полет на Луфтханза, ние със съпруга ми се приземихме в Мюнхен. Разликата в температурите беше значителна. С „бойна” стъка се отправихме за С-бана, за да отидем до центъра на града, до площада носещ нейното име – Мариенплац. И настана нещо интересно. Поне петнадесет минути се опитвах да купя билети от автомата, но не се получаваше, като накрая, даже ми изхвърли и банкнотите от по 5 евро. Само, че в всичко това си имаше вселенски замисъл. Изневиделица се появи немец говорещ добре английски език и ми предложи билет с 50% дискаут важащ за цял ден. Естествено го приех, като видях, че държи и друг билет единичен. Поисках и него като обясних, че сме двама. Човекът бързо се съгласи и него го даде със същия дискаут. Усмихнах се, ангелите ми сапестиха 50% от тези разходи по пътя. Сега им благодарих, но тогава бях притеснена, че не мога да си купя билети. Но помощта дойде неочаквано. За 40 минути стигнахме до нейния плошад и започнахме обиколката. Попаднахме в една блъсканица с чуждестранни туристи (и ние бяхме такива). А аз търсех нейната катедрала. Енергиите на големия град никога не са ми отразявали добре, но когато влязох в катедралата, след няколко минути аз се чувствах вече по-различно. Разликата беше огромна. В този момент разбрах какво прави тя като Извисен учител и неимоверното количество труд от нейна страна. Естествено трябваше да мине един месец и то доста бурен, за да разбера, че там е пресечна точка на нейна лей-линия. Но усешането е различно от това, когато плувах във водите на Сарти, точно срещу Атон. Натам просто ме теглеше, имах чувството, че ще преплувам спокойно разстоянието, а то си беше доста. После разбрах, че там е нейния духовен дом. Енергията беше много силна и ласкаво любяща. В катедралата се чувствах по-особено. После разбрах, че усетих и мъжка енергия. Отговорът веднага дойде в главата ми – Св. АА Михаил. За втори път ангелите и извисените ме насочват на такова място. И усещането е различно и на двете места, но е прекрасно да го усетиш след ниските вибрациите на големия град. Не ми се излизаше от църквата. Друго интерсно за мене нямаше. В етерното пространство се носеше енергията на гастрономията. Моят мъж два пъти яде техните наденички и леберкесове. Към края на нашето пътуване вече бях направо уморена от вибрациите и гледах да се насочим към летишето. А самолетът закъсняваше и се покрепихме с топъл шоколад, който за наше учудване се даваше безплатно!!!!! в тази зона. Моят съпруг реши, че това е комплимент за всички пътници на Луфтханза в нейните хъбове (точки). Само, че това се оказа, че не е за всички, а само за тези от Шенген, останалите нямаха това удоволствие.

Щяхме да пристигнем около полунощ в Париж. Така и стана. Когато наближихме се видя огромен светещ град, на стотици километри светеше (енергийно замърсяване усещах). Направихме кръг поне 20 минути над околностите, докато кацнем на Шарл дьо Гол 1. Винаги до сега бяхме кацали и тръгвали от терминал 2 Е и 2Ф, а сега видяхме и терминал 1. Естествено вече нямаше и градски транспорт и с луксозен мерцедес някъде след 12,30 ч. пристигнахме в нашия хотел в една от малките улички на район 1, улица Пеликан, ествесвено излизаща на Кроа дьо Пети Шамп, която опираше на Сент Оноре, която излиза на Риволи.

И сега ангелите ми бяха подготвили изпитание. Въпреки, че се бяхме обадили по телефона, момчето от рецепцията вече беше изтеглило пари от кредитната ми карта и така на практика беше „приспал” моя ПИН код. Когато тръгнах да плащам вече не можех. Пробвах и другат кредитна карта и тя отказа и когато се чудихме какво да правим, бяхме настанени в стаята си (за тази вечер си бяхме платили) с уверение, че утре ще намерим решение на въпроса. Въпреки почти безизходната ситуация (имахме малко пари кеш, но пък и двете кредитни карти баха с пълен лимит) се чувствах спокойна. Проведох няколко разговора с България и накрая заспах, сигурно към 2 часа централно европейско време. За следващия ден програмата се знаеше, трябваше да оправя въпроса с плащането на хотела и да посетя Сен Жермен, следвайки народната поговорка:”Утрото е по-мъдро от вечерта”.

И понеже бях спокойна, на другия ден, едната карта проработи (благодаря на ангелите) и ние извършихме плащането на хотела нормално (преди това обаче я тествах на банкомат и се уверих, че работи; докато първата изобщо не потръгна; по-късно разбрах, че беше са я блокирали за моя сигурност).. Е, не може без изпитания. Като видях как нормално си тръгна едната карта, че даже и без ПИН платих, сами разбирате за какво ви говоря (докато предната вечер по никакъв начин и с ПИН не искаше да тръгне).

Останалата част от деня посветих на Сен Жермен. Така беше по план. Доста бързо открих катедралата. Която ми беше казал, тя беше близко до нашия хотел. Отидохме там, влязохме вътре и започнах да разглеждам (аз чаках знак къде да поставя камъните). Както ми бе казано, вътре не беше подходящо и излязох навън. Бързо открих една градинка и влязох в нея. Седнах на една пейка и веднага започна комуникация с Сен Жермен. Той ми обясни, че поставянето на камъните до неговото обитание ще скрепи и обедини енергията му с тази на ангелите и архангелите. Това беше целта на моето посешение. Междувременно ангелите ми показаха мястото, където трябваше да оставя камъните. Трябва да си призная, че  в този момент се чувствах добре въпреки ниските вибрации на града. Усещах присъствието на Сен Жермен, усещах неговия енергиен дом над катедралата носеща неговото име ( в Париж има много неща носещи неговото име – улици, площади, катедрали, галерии, училища, футболен отбор и т.н.) и съвсем ясно осъзнах каква огромна работа извършва Той. Аз лично вече тръгнала по Пътя, се чувствах дискомфортно при третото си посещение в Париж. Ниските вибрации на града ми действаха деструктивно. За себе си отчитам, че се чувствам добре когато съм в планината, край река или море, т.е. досега ми с феите, горските духове, водните феи и духовете на планините, които ме прочистват ми доставя комфорт.

А сега седях в градинка в центъра на Париж и си говорихме със Сен Жермен. Извиках моя съпруг от катедралата навън и започнахме да правим снимки, така че да мога да поставя камъните незабелязано,че някой  може да си помисли, че поставям експлозив и да извика полиция. След като приключихме се разходихме из региона и посетихме кулата на Сен Жак, а на връщане отидохме до друга катедрала, носеща името на Сен Жермен. Голям прекрасен храм с красиви стъклописи. Вътре поконтактувах със Сен Жермен още малко и доволна излязох навън. Доволни и щастливи въпреки хладното време се отправихме към хотела за почивка и подкрепа на силите, за да можем вечерта да посветим на светлините на кулата на Айфел.

И така започна с нощната феерия от цветове на кулата, разходка с корабче по Сена, за съжаление Консержери беше затворен за изложба, но видях Сент Шапел, исках да се кача на кулата на Нотр Дам, но имаше много хора и се отказах, качихме се на Триумфалната Арка, открих руската църква Св. Александър Невски, аквариума, военния музей и гроба на Наполен. Все неща които са присъщи просто на туристи дошли в Париж.

Обаче се случиха и събития и в 5 измерение. Първото беше в Нотр Дам. Влязохме просто да се стоплим (нявън духаше силен вятър). Свиреше орган. Започнах да гледам и да снимам и изведнъж започна да ми става много зле. Не можех да разбера от какво е. Ангелите веднага ми показа, че в момента върви служба (свиреше само орган). Имаше хора, които бяха в транс и направо спяха в църквата, а мене ми беше зле. Веднга казах, че аз съм само турист и тази служба не е за мене и започна да ме отпуска. Дадох зор и бързо излязохме. Подишах навън и се оправих сравнително бързо. Но поуката беше, че когато си на определен етап от Пътя и контактуваш с висшите сили основното е да служиш, а всяка молитва е пазарлък с Бога. Това ми го бяха казали десетина дена преди да замина, но на практика ми го показаха в Нотр Дам.

А второто събитие беше в гробницата на Наполеон. Преди това бяхме посетили военния музей и залата посветена на Шарл дьо Гол. Снимахме се, гледахме и накрая седнахме да си починем на пейка в голямата зала под купола. В главата ми прозвуча Наполен Бонапарт. Усмихнах се. Ангелите ведро ми казаха:”Знаеш какво трябва да направиш Михаела”. Помолих Св. АА Михаил и ангелите да поемат душата на императора  по Пътя към светлината, там където бог му е отредил да работи в отвъдното. Благодарих и изпратих светлина и Любов. Навън вече фотоапарата не работеше. Оправи се чак след 6 месеца, след като бях молила Св.АА Михаил да го поправи.

На връщане към България пак имахме голям престой в Мюнхен и пак посетихме града, но мен не ми се ходеше никъде. Просто обикаляхме Мариенплатц, пазара и магазините, а ниските вибрации ми правеха положението „тегаво”.  С нетърпение чаках да се прибера в къщи. И това стана. Към 11,30 часа таксито ни спря пред кооперацията и започнахме да катерим 5 етажа с куфарите. Вече съм сигурна, че не искам да ходя в Париж скоро.

 

Седемте рилски езера

15 август 2012 г. За втора година на деня на Майка Мария съм на път с мисия. Тук историята започна някъде късна в есен на 2011 г. Имах огромно желание да посетя гроба на учителя Петър Дънов. Цялата случка съм я описала отделно. Интересното тук е когато видях Духа му да се изправя от гроба с физическото си зрение, направо се „изцъклих”. Оттогава само си „говорим” с него. Знае, че когато ми се появи в ръст малко се шашкам. Подобен случай имах и с друг дух. Купих си един прекрасен екземпляр спектролит (той ме привлече). Когато се прибрах в къщи видях вътре една птица доста голяма, нещо подобно на щраус, но не точно. След всички процедури по прочистване и зареждане на камъка, един ден просто се свързах с този дух. В този момент с физическо зрение видях огромна птица в стаята. Аз изглеждах направо мъниче до нея. Явно пак се стреснах и видението много бързо изчезна. И чух да ми казва”Явно не си готова да си говорим”. Явно не бях. Обаче зная, че този камък ме пази и закриля от негативна енергия.

В продължение на пролетта и лятото на 2012 аз знаех, какво трябва да правя на езерата и дата на която ще бъда там, ествесвено след разговори с Беинса Дуно. Много по-късно разбрах, че на 15 август 2012 бялото братство ще чете целия Завет на цветните лъчи на Светлината. Разбрах, че този ден ще е специален в енергийно отношение. Към края на м. юли 2012, той ми каза да записвам всичко което ми казват езерата и да го напиша в книгата си. Сигурно знаете, че когато има изобилие си го има навсякъде. Естествено не знаех, когато извърша това което трябва да направя за какво ще е, но знаех, че товая е част от Мисията ми. Няколко дни преди пътуването се появи древен запис в моята аура от живот преди Христа и то не на земята ( имаше дни, когато в в главата ми звучеше на френски „же зю кри” – преди Христа). Видя го моя роднина ясно виждаща. Бях помолила ангелите да лекуваме модела добронамереност и записът се появи ( благодаря на ангелите). Моята роднина се чудеше и казваше, че за първи път вижда такова нещо, ама както се знае, винаги има първи път. И такаааа, предстоеше ми работа по отработването на този запис, а аз се надявах малко да си почина. Един ден преди да тръгнем, „другия отбор” ме атакува чрез моята половинка (явно имаше при него записи и той се съпротивляваше на нашето отиване). Започна се с това, че уж колата се е развалила. Помолих архагелите (Михаил и Рафаил) да я оправят и ангелите да стоят на стража около нея. Това добре, амо моят съпруг имаше тотално неадекватно поведение. Такъв негативизъм и инат на енергийно ниво и  реакции на физическо, че добре че се появиха едни приятели и той се поотпусна и се отлепи от ситуацията. Аз уговирих и резервен вариант ( но вътрешно бях спокойна, че ще пътуваме с Хармони, това е духовното име на колата). Естествено, че стана така. Всички механици не откриха нищо (това не се случва за първи път) и ние потеглихме за Паничище тримата, със сина ни.

Вечерта беше прекрасна. За първи път идвам в Паничище през лятото. Настанихме се и след питателна вечеря, направихме обиколка на курорта със сина ми в рамките на 1 час и малко. Вечерта след като всичко се успокои излязохме и със съпруга ми.  Беше тъмно и малко ходихме, но такова звездно небе не бях виждала до сега. Изглеждаше като в приказките.Тогава се възхищавах, но пишейки тези редове информацията затече по канала ясно знаене. Винаги науката казва, че виждаме зимно небе и лятно небе и те са различни, виждат се различни звезди, галактики и т.н., а в този ден се виждаше всичко цялата вселена. Такова наситено небе не бях виждала до сега никога. Моят съпруг ми обърна внимание за това. Нещата имаха и продължение. Мъжете заспаха, а аз излязох на балкона и медитирах под открито небе. Беше прекрасно, когато приключих, точно над боровете стоеше и ме гледаше Голямата мечка. По принцип не трябваше да се вижда, но тя ме гледаше. Даже си поговорихме чувах в главата си думите с леко провлачане и го разбрах, че е поради голямото разстояние.

Тогава си легнах и се опитах да почивам, но вървеше процеса на чистене на древния запис (отрази ми се на физическо ниво; след 1 ден се разкрасих с херпес на горната устна) и аз не знаех това, което сега вече знам, пишейки след три дена от събитието тези редове (благодаря на Архангел Разиел). Звездното небе ни го дават да го видим толкова, колкото са решили тези, които преди милиарди години са направили това, което е Земята днес ( това което не виждаме е покрито с енергийни воали; за себе си вече зная, че тези воали започнах да ги усешам енергийно два дни след пребиваването ми на Паничище). Има места на Земята където тези воали са разкъсани, няма ги (поради работата на Божествените същества) и оттам се вижда цялата Вселена, всичко което е творение на Създателя. Едно такова място е Рила в областта на седемте рилски езера. Съвсем различна е ситуацията около Рилския манастир. Поне от година и половина, даже когато минавам на разстояние 30-40 км оттам се натъжавам,  душата ми плаче. Там дори и скалите не са такива каквито трябва да бъдат, модифицирани са. Затова св. Иван Рилски е отседнал там (там са го насочили) и светата обител е там, за да се излекува мястото и тази част от свещената планина. С духът на Рила си говорим още от лятото на 2011, когато катерех хижа Македония над Семково. Още тогава тя ме повика на езерата (това беше първата покана). Езотеричните им имена и значението им всеки може да го види в Интернет. Аз се бях подготвила, тъй като ме бяха предупредили да си записвам всичко, което езерата ми кажат. А те могат да „говорят”, стига този с който говорят да може да ги чува и вижда.

15.08.2012. Денят започна и аз забелязах, как моят мъж с поведението си всячески съботираше фактора време. На моменти даже се подразних (зная, че с това подхраних енергийно този тип поведение, но явно душата ми реагира, защото разбираше какво става). Най-после стигнахме до лифта. Когато се качихме, вече нещата се промениха. Такава чистота се усещаше. А беше пълно с хора. Един човек ми се обади и ми каза, че от 10,30 ч. ще се играе Паневритмия при Бъбрека (Махабур). Изненадах се. Мислех, че Бялото братство ще го прави на 18 или 19 август. Сега разбрах защо Беинса Дуно ме повика на 15 август  при езерата.

Но аз си имах вече марщрут и тръгнахме по него (включваше да минем покрай всяко от езерата, да стигнем до седмото и оттам да започна да контактувам с тях). След около 3 часа ние стигнахме до Шемхаа (Сълзата). Междувренно при Махабур (Бъбрека) видяхме и Паневритмията на Белите братя, и наслаждихме на Пентаграма с който изпратиха енергията на Любовта към Вселената.

Отидохме с моя син до по-отдалечено място на езерото (имаше много хора, вкл. французи и американци). Седнах на един камък и хвърлих един от заземяващите камъни на Любовта в езерото, така както ангелите ми бяха казали и повиках езерото (съответства на Божествената чакра). Започнахме да говорим и в един момент аз си затворих физическите очи и с третото си око видях нещо толкова красиво, което се повтори по-нататък при всяко от езерата – умален размер на езерото изцяло в наситено зелено и след известно време се показа Духа на езерото с разперени ръце и изцяло обграден с наситено зелено. Какво ми каза езерото, записано по канала ясно чуване):

Ще заземим Любовта. На места липсва, а сега ще я заземим. Мир ви трябва на вас хората и разбирателство. Любовта ще ви го донесе. Трябва да се обичате и да творите само с Любов. Тя е всичко – Красота, Мир, Радост, Мъдрост, Хармония, Тишина. Вървете по Пътя, извървете ги и направете новата Гея прекрасно място за живеене. Всичко Михаела е красота, като продукт на Любовта. Ти се пази от злите сили и ние също те пазим.

Мир и Любов, Красота и Мъдрост. Знаеш, че тук си се качвала и преди. Гледай с широко отворени очи прекрасните творения на Любовта. Поздрав за Работниците на Светлината.

Благодарим ви за вашата работа.

Мир и Любов.”

Слязох надолу при Нел Онтри (Окото). Тъй като както се сещате то отговаря на чакрата на третотот око, освен че с третото око видях прекрасното зелено езеро и духа му, с физическо зрение видях също нещо не по-малко интересно (само, че аз го видях от пето измерение) – имаше като някакви трамплини с мрежи и от там извисени души (изглеждаха като духовни учители с бради и дълги коси, но леки безплътни) бяха изпращани в Космоса. Както седях и пишех изведнъж бях прекъсната от гласа на съпруга си; „Кое е това езеро?” Веднага отговорих „ОКОТО” и видях една млада жена с англоговорящо момче да ме гледа любопитно. Да, тя бе разбрала, че правя нещо „различно”, но след като не получи информация ме подмина, а аз продължавах връзката с езерото.

Ето и неговите думи:

„Видя как изпращам Душите към Космоса, но пречистени. Скоро и та теб ще ти дойде ред, но след 700 години. Имаш още много работа на Земята. Вие работниците на Светлината сте предния отряд на Св. АА Михаил. Знаеш за сина ти поне от 3 години. Върви по Пътя и всичко е наред. Работите за пречистването. Знаеш какво е. Мир и Любов. До мене дойдоха вече вибрациите.

На добър Път”

След това ме призова Махабур (Бъбрека). На качване беше по-спокоен, но на слизане излезе един буен вятър. Той издухваше всичко което хората бяха изсипали при него. А имаше много хора. Бялото братство в този момент играеше Паневритмия (те хубаво си правеха хората, като сутринта бяха чели целия текст на Завета на цветните лъчи на Светлината), но имаше и много други дошли просто да се наслаждават на гледката и природата (а там е прекрасно място).  Знаех,че вятъра отмива тъмнина и очиства територията край езерото. Седнах до него, сложих си качулката и сис затворих очите. Веднага с духовно зрение видях в умален мащаб един малък зелен бъбрек и след малко от него се надигна духът на езерото:

„Хората изхвърлиха много днес тук. Виж колко много хора има. Добре, че Белите братя играха Паневритмия и изпратиха към Вселената положителна енергия. Мир и Любов, казвайте само истината и не задръствайте Своята гърлена чакра. А сега върви си по Пътя. Обичаме те. Вятърът издуха доста от изхвърленото от енергийните тела на всички присъсстващи. Хармония и Мир. Вселената ви приветства.”

На  това езеро се случи и нещо интересно. Ангелите ми дадоха възможност на чуя разговор на едно младо семейство с дете. Бяха тръгнали да изкачват върха към седмото езеро. Момчето беше около 7-8 годишно. Майка му го надъхваше как и по-малки деца са го изкачвали и как не би трябвало и той да има проблем,  а то отговори: „ Взимам всичката сила на Земята”. Направо останах поразена. Майка му смекчи малко нещата и му обясни, че така не стават работите и че трябва да разчита на себе си. Не знам какво разбра детето, но бях изненанадана от това събитие. Или независимо на каква възраст си, а обикновено душите се лъжат на крехка възраст ( 1 година) пред мен се изправи един енергиен вампир, с голямо Его.

Продължихме надолу към Близнака (две езера – Ио и Колнар). Аз също съм Зодия Близнак. Ще изпреваря събитията и ще кажа, че след няколко месеца, Ио стана моето име от устата на едно почти 2 годишно дете (Ио е божествена светлина).  Ще попитате защо това дете ме нарича така? И тук влизаме в една дълга кармична история. То ми е било дъщеря преди и сърцето му го знае. Моят съпруг пък е бил нейн брат, за който се е грижила, а аз съм им била майка. Еха, какви връзки. В моите занимавки духовни направо съм загубила едното си дете (той сега ми е съпруг) и това обяснава защо той, толкова на моменти не харесва моите духовни занимания (на подсъзнателно ниво се страхува пак да не ме загуби отново). Докато малката го е кръстила Момо и също много го обича, с една дума много е привързана към нашето семейство. Трябваше ми една година време да разбера тази цялата картинка. Другите не я и знаят. Но да се върнем към Ио. Преди една случка (ангелите ме използваха като канал явно с мое подсъзнателно съгласие, за отработване на един запис в малката) тя ми викаше како. Но след това аз станах Ио (Божествена светлина). И тогава видях на практика, че Душата знае всичко, независимо колко живяла през определената инкарнация. А за самия запис, беше направо чудо, използвах цялата си натрупана мъдрост, за да дойда на себе си. Когато видях какво изкараха ангелите от гърлената ми чакра (аз самата им го дадох, направо се почудих, че може да има такова нещо. Беще тежко, даже като пиша тези редове, все още се възтановявам, такова нещо до сега не беше ми се случвало).

А сега Ио и Колнар какво ми казаха:

„ Разбра какво представляваме ние – чакра сърце и чакра висше сърце (Космическо). Ние сме изумрудено зелени. Сама ни виждаш. Ние сме Любов, ние сме човешката душа и създателя. Всеки от вас носи уникално парценце от Създателя. Умиротворявайки вътрешния си свят, вие умиротворявате и външния свят.Не случайно и ти си зодия Близнак, знаеш и едното и другото. Вибрациите и до нас дойдоха чрез паметта на водата.

Мир и Любов Михаела.”

И така стигнахме до Балдер Дару (Трилистника). На качване бяхме минали по друг път и го видяхме отдалече това езеро, но при слизане с недоумение съзрях тръбата за водата която захранваше една от хижите. Направо бях изумена. Усещах как теглят от енергията на това езеро и ми стана неприятно. Тук имаше и на физическо ниво кражба на енергия. Около него (езерото) беше щумно и много хора викаха, играеха и аз трябвапе да дойда съвсем близо. Процедурата се повтори. Сега когато пиша тези редове си спомних (благодаря на ангелите), че цветът на това езеро не беше толкова наситено зелен (виждан през третото око), явно му трябваше повече енергия.

„Ти разбра по Пътя. От мен черпят вода. Аз съм Слънчевия сплит на Вселената. Взимат от силата ми. Но вибрациите вече и до мен стигнаха. И хората започнаха да се променят. Благодаря ти. Мир и Любов Вам. Красота и спокойствие.

„С какво мога аз да помогна?” „Ти вече помогна. Нали си от Факелчетата”.

И така потеглихме към Рибното езеро (Елбур). Около него бяха палатките на братството и имаше много хора. Затова реших да говоря с него от другата страна. Езерото изглеждаше в едната си страна затлачено (имаше тръстика). Веднага разбрах, че е леко втрърдена енергията му.Подпрях се на един стълб и започнах с контакта. И с третото око изглеждаше „особено” Затлачената част стоеше като нещо по-твърдо. Стана ми неприятно за него.

„Защо си затлачен?Знаеш отговора. Нямам достатъчно вода.Знаеш, че ми вземат от енергията. Какво мога да помогна?Разкажи за мен. Помоли да не ми вземат от водата. Вибрациите достигнаха вече и до мен. Но извънземни ми крадат също от енергията. Оставих вече ситуацията на Св.АА Михаил и Св. Киприян и АА Сандалфон.Благодаря Михаела. Това ще увеличи креативността на всички земни хора. Сега енергията е леко позатлачена и втвърдена, но усещам въздушността на Любовта.

Мир и Любов”

И така остана само Махарзи (Долното езеро). Тук трябва да призная, че поради това, че не послушах вътрешния си глас, а логиката взех едни по-големи маратонки и слизането надолу стана страдание, пръстите ми опираха непрекъснато в ръба на маратонките и правех много интересни движения при слизане (после два дни имах треска), но с Рейки и АА Рафаилдоста бързо се оправих. Като видя каква е ситуацията, моят син ми предложи да контактувам отдалече с езерото. Избрах място с пряка видимост, седнах в поза йога на една скала и започнахме да си говорим:

„И аз вече усетих Любовта. Разбрах, че едвам ходиш, но всичко е наред.Вече се заземи вибрацията. Минавайки през мен, отива надолу в долината, физическия свят ще блесне след известно време. Само имай търпение. Виждаш, че и при мене е малко по-гъста енергията, но връзката със Земята, новата Гея е осъществена.

Мир и Любов.

Благодаря на факелите.

И поехме надолу към долината. Беше прекрасен, топъл ден на 15 август 2012 г, ден на Майка Мария, ден на много Надежда, Мир и Любов.

 

Порталите по Пътя. Обучението

Портали е имало от 2000 година насам, но осъзнато когато тръгнах по Пътя зная какво се случва на тези дни, навлизат нови енергии и ни се показват, стига да можем да ги видим или усетим.

1.08.08.2008

Тогава бях в началото на Пътя. Пред себе си имах да решавам и отработвам много неща, които бяха свързани с произхода на моята душа. Случваха се през годината неща, нямащи връзка с „нормалната” логика. Тогава даже и не знаех, че има и портални дни. Пишейки тези редове, моите ангели ме подсетиха за едно събитие, което се е случило на порталния ден. Четях тогава Заветът на цветните лъчи на Светлината. Седях си на вилата и четях книгата Фараон на Болеслав Пруст. Вървеше ми трудно четенето. Усещах някакъв физически дискомфорт. По едно време един лъч светлина се фокусира върху дясното стъкло на очилата ми, направи нещо като прозорец, в който светлината се проектираше като дъга и бе направена проекция върху книгата. В първия момент даже и не забелязах това. После го видях, ама реших, че нещо си въобразявам и се размърдах. Видението изчезна. Не минаха и 5 минути и всичко това се повтори в същата последователност. Лъч се фокусира на същото място на дясното ми стъкло. Оформи се прозорец със светлините на дъгата и се проектира на книгата. Погледнах го с Любов и тогава разбрах. Те ми казваха: „Здравей. Ние сме тук. Поздравяваме те” Този път стоях неподвижно. Видението остана няколко минути и се след това изчезна, но аз бях разбрала.

2.  09.09.2009г.

Прочетох си молитвите и пустнах канализирана музика. Зазвучаха Ангелски рейки. Изведнъж музиката започна да се чува отвсякъде – идваше от Земята, от около мене, от Небето, от Космоса, просто отвсякъде. В първия момент се почудих какво става. После погледнах през прозореца и разбрах. Беше някъде към 00,30 часа на 09.09.2009 г.  Бях на вилата. Това което видях беше Божествено. Цялата вилна зона беше обградена от бяла светлина, която стоеше, като все едно сме в облаците. Близките къщи се виждаха, но всичко останало беше потопено в ”тази бяла светлина”, която изглеждаше като пелена. Бяхме обвити с пашкул от бяла Светлина, мека като облак и светеше. В този момент се чувствах така, сякаш съм в Рая. Погледах тази прекрасна картина известно време, легнах си и заспах. Спах прекрасно.

3. 10.10.2010.

Бях в Испания. През тази година почивахме късно, през октомври. Бяхме оставили студа и валежите в София и се наслаждавахме на хубавото и слънчево време на юг от Малага, в курортнта зона на Беналмадена. Като на почивка си като на почивка – плаж, екскурзии, разходки. Този ден, 10.10 отидох на плажа, но се чувствах сякаш „много изморена”. Като си на почивка са на почивка, бях забравила и датата даже. Придремах на плажа, започнаха да ми „тежат” ръцете и краката, и по едно време даже си зададох въпроса:”Какво става днес? Защо се чувствам така?” Ангелите венага ми отговориха –„10.10.10”. Веднага включих, че днес се отваря портал и чувствах новата енергия. Продължаваше да ми е отпустнато. По едно време пак съм се отпуснала на плажа (изпаднала съм в транс) и гледам през индигово-виолетовото си духовно зрение – една човещка фигура ми се усмихва, направи ми една „смешка” и видението изчезна. Веднага ми подадоха информация , че е Архангел Чамуил (преводите навсякъде са различни – Камуил, Хамуил, Самуил, тъй като преводите са от различни езици, където „Ch” се чете по различен начин). По-късно исках да видя за този Архангел снимка. В Интернет веднага намерих и разгледах; същият беще, но с по-къса коса. Докато пиша тези редове го чувам да ми казва”Подстригах се”. Е, кажете ми , не са ли шегаджии понякога!!! Съшият ден вечерта се случи нещо пак „различно”.  След дългия ден и разходка се прибрахме, гледахме някаква фламенко програма в хотела и си легнахме. Тази цялата нощ аз се разхождах със Спасителя. Исус изглеждаше такъв какъвто го имах на една снимка от италиански художник. Беше толкова прекрасно, че на другия ден нищо не беше в състояние да свали усмивката от лицето ми. Всичко през нощта и през деня беше Любов.

4. Обучението. Ние всички се обучаваме когато вървим по Пътя. Всеки ден ни носи дар (макар, че физически или в 3 измерение някой път нещата да изглеждат сякаш са някакви ситуации, всичко това е Дар; И доброто е за добро и лошото е за добро; това е от учението на Дънов). С удоволствие разбрах, че в предишното си прераждане с учителя Дънов сме били близки. Била съм негов последовател. На първо време това ме изненада, но после го приех нормално. Когато се появява край мене (пишейки тези редове той се появи отново) емоционалното ми тяло реагира и чак ме втрисе. После се успокои и всичко навлезе в нормални граници. И тъй като в две предни прераждания съм имала „ситуации” с ясновидските си способности, сега към този момент основните ми контакти  са в повечето случаи по каналите „Ясно чуване” и контакт с мисли, както и „Ясно знаене” и „Ясно усешане”(благодаря на Архангелите Задкиел, Уриил, Рагуел и Разиел). Макар, че в началото когато тръгнах съзнателно по Пътя на духовното развитие (2008 година) всичко тръгна с ясно виждане. Пускаха ми дълги и прекрасни кодове в златисто оранжева светлина, които оставаха в аурата ми, изписани с интересен шрифт (моя роднина ме питаше:”Ти дали ги записа?”. Аз нямаше как да го сторя, тъй като те се появаваха за части от секундата и бяха невероятно дълги и красиви)

От време на време се включва и канала „Ясно виждане”. Обаче като се включи виждам прекрасни и невероятни неща. Като се почне с „моята” планета. Беше невероятна красота, всичко беше в оранжево-златисто и нямаше прозорци; или хаторите с дворците на Аменти (спираща дъха красота) или Исус Христос и разходката ми с него. Описвам всичко това по една причина. Пишейки тази книга на два пъти Извисените ми споменаха да вместя един интересен епозод, който и аз не помня точно кога се случи, но увлечени от 3 измерение аз забравих да вмъкна. Приемам си критиката. Беше в началото на 2012. Една вечер си хвърлям картите и Махачохан Рагоци, или Божесвеният  режисьор, велик духовен учител ми се пада в картите. Разбирам аз, че поредния урок си „взимам”, а той се свърза директно с мене и ми казва: „Сядай да пишеш. Още не си написала за епозода с библиотеката”. И аз си казвам;”Ей, забравих.” Оставих всичко и седнах да пиша. И тъй като енергията се движи много бързо сега и развитието също, някъде между средата на октомври 2010 и Нова година една вечер се случи нешо пак интересно. Спя си аз (разбирайте върви си обучението) и по едно време виждам в трансово състояние Учителя Рагоци, прекрасен такъв какъвто за първи път го видях в картите на Дорийн Върчу „Извисени учители”. Тръгнахме с него нанякъде (той ме поведе), нещо като телепортиране беше. Изведнъж Ясно разбрах, че се намирам във Вселенската библиотека. Имаше нещо като дебели книги, които грееха в златисто оранжева светлина. Учителя ме доведе до една от тях. Аз се докоснах до нея и видението изчезна. Много красиво беше и прекрасно. Тогава така и не разбрах дали получих информацията за която бях отишла, но пишейки тези редове Великия режисьор ми казва:”Разбира се. За какво съм те довел там. Но тя не ти върши работа в трето измерение. Затова не я видя с физическото си зрение. Сега вече работиш с нея в пето измерение.” Когато пишех тези редове вече съвсем ясно знаех, че информацията се отнася за камъните. Благодаря на Махачохан Рагоци.

5. 11.11.2011

Тук вече знаех, че ще е портал. Имах материал за четене специално за деня. След 00,00 часа изчетох материала и си легнах. През нощта видях как се отвори портала и потече „зелена структурирана светлина” – на някакви правоъгълници. Явно толкова съм била учудена от това което виждам, че ангелите ми показаха следната картина – един от тези правоъгълници „оживя” – порастнаха му ръце и крака, видяха се очи и уста, усмихна ми се и ми намигна или ми казваха:”Спокойно. Всичко е наред. Добронамерено е всичко това.”. Явно душата ми се е успокоила. След това видях, че получавам и дар. Когато рано сутринта се събудих усетих на физическо ниво дискомфорт, сърдечната чакра първа се разлюля, направо започна да ме стяга и да ме боли, след това, „изгърмяха” всички останали чакри, от първа до трета, пета и шеста. Тогава чувам един глас да ми казва:”Вземи си морганита и данбурита, също и розовата огърлица от перли”. Аз обаче съм сънена и не реагирам веднага. След малко пак ангелите:”До кога ще се мотаеш? Ставай и си взимай морганита, данбурита и розовата огърлица”. Не чаках трета покана. Веднага скочих от леглото, сложих си огърлицата, заредена под пирамида, намерих морганита и данбурита от камъните, като ги сложих при останалите камъни (винаги спя с комбинация от тях през нощта) и ги стиснах с приемащата ръка. Направо морганита зажужа в ръката ми. След няколко минути вече бях хармонизирана и заспах. Разбрах, че трябваше на физическо ниво да приема новата енергия и дара. Целият ден ходих и се чувствах особено, но ми беше леко и радостно.

Ясна беше информацията, че на този ден ше дойде нова енергия донесена от Богини на Новата Земя. Може би около месец преди това, Богините просто ме призоваха. Гледах някакъв материал в интернет и ангелите ме поведоха по някакви линкове и изведнъж някакво лице на жена (като принцеса облечена) ме гледа строго и сякаш ми казва:”Хайде”. В първия момент не реагирах и не разбрах какво е това, но после научих, че са най-новите гадателски карти на Дорийн Върчу преведени в България. Точно след два дни си ги купих и обучението и контактът започна. Това се съчета и с обучението ми за камъните. През периода ми се спускаше информация и за най-различни тип редки камъни. И така до 11.11.2011 г.  Интензитетът на новата енергия беше силен след като сърдечната ми чакра реагира и ме насочиха към камъните, т.е. лечението е на причината за това събитие, а не на последствието.

На 12.11. отидох на екскурзия на планина. Не бях свикнала още с новата енергия. Качването в планината вървеше „тежко”. Забелязах, че и моят съпруг върви по същия начин. Разходката мина по-лекия маршрут. Трябваше ни време да приемем на физическо ниво „новото”. Това продължи оше два дни. Но имаше и нещо друго. Пак моята душа се беше вкарала в приключение да свърши нещо, което се отрази и на физическо ниво. Имаше моменти когато се чувствах доста тегаво след „новата енергия”, но после се разбра, че не е от нея, а от това което е решила моята душа. Пак ме изненада на физическо ниво (елементалът физическо тяло го изживя от серията„тегаво”) или както каза една моя роднина;”Пак си сътворила екшън”.

6. 12.12.2012. Прекрасна дата. От два месеца преди това вървеше „тегаво”. Все пак 2012 г. сме, ама чак пък толкова…….  На самия ден  още след 00,30 часа като започна да се изсипва високо вибрационна енергия, аз се тресях цялата, всички чакри се люлееха. Бях заобиколена от камъните приятели, местех прекрасния кианит на различни чакри, хризоколата (разцепена на три) също, а сърцето ми биеше силно и някъде към 2,30 часа всичко се успокои. Новите енергии прочистиха сякаш всичко от мене. Успях да поспя някъде до към 6 часа. Опитвах се да се хармонизирам. Станах към 9. Усешах се някак особено. Седнах в позиция лотус, опрях гърба в радиатора и започнах да медитирам. Усещах как започвам да заспивам, изчаках сина ми да отиде на работа и просто си легнах. В 12,30 часа ме събуди стационарния телефон. Към 14 часа започнах да се пробуждам, все пак трябваше да свърша някои неща и в 3 измерение. Като замаяна станах и да започнах да върша нещо. През целия ден ми бе така. Вечерта започнах да идвам на себе си, но продължавах да се усешам особено. В периода октомври –декември се установи, че когато започват очистващи процеси при мене са с елемента въздух – силни прозюявки, а на мене изобщо не ми се спи. Сигурно е нормално за въздушна зодия, обаче не е само това. През ношта прочистването е с елемента вода, ходя до тоалетната по-често от през деня и продължавам да пия вода. А до водата най-често се отнасям когато зимата съм в София и се къпя (обливам с Любов) доста често – поне по два пъти на ден. Два дни след това ходих с Елбаит и Петалит на сърдечна чакра и данбурит на гърба.

7. 21.12.2012 г. Приказна дата.Точно бяха отшумяли събитията покрай 12.12.2012 г. и някъде от 15.12. се усещаше някакъв страх, ама направо си витаеше. Първоначално не успях да разбера на какво се дължи, но после ангелите ми казаха – страха на хората от края на света. От другия отбор ми пошепваха какво ли не, а аз само си казвах „Да бъде Божията воля”. Междувременно вървяха силни очистителни процеси и състоянието беше от типа „тегаво”. В този период няколко пъти обяснявах на ангелите какво е това „тегаво”= сериозен дискомфорт, когато се усеща на физическо ниво вървящите изменения и прочиствания на енергийните тела. И трябва да кажа, че се дават тогава когато сте готови за това, т.е. физическото тяло да издържи това, което се случва. Този ден въведе нов термин –„хайде юрюш на маслините”. Сега го пиша и ми е комично, но на 21 изобщо не бях комично настроена. Някъде след 00,30 както на 21.12.12 започна такава обработка отзад на висша сърдечна чакра, че направо се бях опънала в леглото и само местех камъните. След около 2 часа се успокоих и поспах 2 часа, след което в съня си усешах отново работа пак там и усещах болка на физическо ниво. Събудих се и до сутринта не заспах, не можех да успокоя сърцето, то просто беше „полудяло” от високите вибрации, които се изсипваха и от енергийните настройки. Но най-интересното беше, че няколко пъти чух ангелите да казват:”Честита ви шеста раса”. Чудех се това пък какво е. След известно време информацията дойде – Този ден 21.12.2012 тези които бяха готови, бяха направили първата крачка към шестата раса. Измененията които бяха станали този ден бяха оформили първите представители на тази раса. Това беше 21.12.2012, края на календара на маите, края на пета раса и началото на шеста раса, расата на Любовта и Съзидателността.

Някъде към обяд говорих с ангелите и им казах, че днес бяха работили варианта–„хайде юрюш на маслините”. Попитаха ме „Какво е това?” Обясних, че явно бяха правили настройки директно в сърдечна чакра и бяха прочиствали всичко за да тръгна да изпълнявам Мисията си в този ден. На физическо ниво бях като разглобена и едвам ходих, но бях щастлива. Промените продължаваха и на 22.12 и на 25 и 26 декември. Интересно беше на 2 ден на Коледа. Пътувах с приятели и дремейки в колата ангелите ми показваха най-различни картини. Видях как повдигнаха сакаш капак от главата ми за освобождаване от централен поток на боклуци. След известно време сякаш отвориха главата ми и започнаха да работят нещо. После се промуши една нишка през гръбначния ми стълб и го прочисти ( а аз на физическо ниво усешах сякаш някой върти  нещо на лявата ми плешка). И така беше варианта –„хайде юрюш на маслините”, който като решат да се шегуват ангелите с мене, от тогава често ми го казват.

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017