Представяне на книга

Махатма I&II - Браян Гратън

Печат

 

 

 

 

Модели

 

От книгата „Махатма 1 и 2 , Аз Съм-Присъствието”, на Браян Гратън

 

 

 

mahatma.jpgЖивотът и смъртта продължават да бъдат големи мистерии на земния план. Началото и краят на цикъла, който наричаме живот, са двете основни ограничителни точки. Времето – концепцията за линейно време – като че ли е главният инструмент за оформянето на тази земна сфера на проявление.

 

В началото на живота си във физическото поставяме раждането, а в края – „смъртта”. В периода между тях са всички радости и скърби, израстването и научаването, които се случват във физическия живот. Между смъртта и раждането (или прераждането) срещаме Великата неизвестност, която хората си обясняват според различните си системи от убеждения.

 

Във фазата на младостта от цикъла на живота тялото ни подтиква да се възпроизведем и осигурим на Земята ново попълнение, спечелвайки си късче безсмъртност, тъй като (чрез нас) нашите предци продължават да живеят в нашите потомци. Женим се и имаме деца. През следващите двайсет-трийсет години се привързваме все повече към физическото, докато отглеждаме децата си и работим, за да осигурим средствата за уютен и сигурен живот за семейството си.

 

Когато децата напуснат дома, за да имат собствени семейства, ни остават още няколко години, в които да се чувстваме удовлетворени от многото години, прекарани в труд. Можем да се радваме на своето физическо безсмъртие (продължаването на рода) в лицето на внуците ни.

 

Когато срещнем имена като Джеймс Дийн 3-ти или Боб Смит младши или старши, особено в Америка, това е по-краен пример за детински стремеж към безсмъртие. Колко предци помните от Лемурия или Атлантида? Естествено никой от онова време не може да бъде запомнен; оттук следва, че Шекспир, Моцарт, Исус или Мохамед не могат и няма да бъдат обезсмъртени. Продължителността е в границите на тази цивилизация…От милиардите хора преди нас, единственото име, което може да се запомни, е на бог Тот, аспект, от който е станал Буда. Тази личност е преживяла унищожаването на Атлантида, емигрирала е в Египет и е запазила статута си на бог.

 

Така че като идеал за съзидателния човек безсмъртието е просто продължаване на човешкия род.

 

В даден момент от живота обаче трябва да се изправим пред остаряването на родителите, често придружено от влошаване на физическото здраве и сенилност. Ако никога преди това не сме размишлявали над смъртта, сега започваме да го правим.

 

Една от първите мисли е, че смъртта обезсмисля всичко. Опитваме се да проумеем явната дихотомия между чувството, че сме стари и мъдри, когато сме деца, и чувството, че отвътре сме млади, жизнени и непроменени, докато външно сме стари и уморени. Точно, когато знаем достатъчно, за да започнем да живеем, идва време да напуснем живота. Някак абсурдно е; това като че ли прави живота да изглежда като най-безсмисленото занимание.

 

Има една мисъл-форма, която става все по разпространена – че всички смърти са самоубийства. До известна степен и от определена гледна точка това е вярно. Стареенето е форма на самонаказание. Това не значи, че самонаказанието и самоубийството са на съзнателно ниво. Когато умират, мнозина се вкопчват в живота на съзнателно ниво и казват: „Не искам да си тръгвам”. Но много части от тях казват: „Време е за тръгване”. Богочовекът, облечен във физическото атомно тяло, никога не е успявал да разбере, че нивото на първичната Душа определя срока на земния престой, а не личността.

 

Въпреки това за някои това все пак е въпрос на избор. Ако пожелаят, могат да обърнат нещата. Ако достатъчно части от тях се хармонизират към желанието за живот – като се свържат с Висшия Аз/Вътрешната Същност и създадат вечен Живот и Светлина – тогава те ще живеят. „Да умреш или да не умреш – това е въпросът”. Решението зависи от намерението, както Възнесението зависи от намерението и следването на процеса.

 

Всички ние носим постепенно изгражданата мисъл-форма на образа на нашите родители, резултат от взаимодействието ни с тях обикновено от ранните години на настоящия живот. Възможно е да има мисъл форми, свързани с  отношенията ни с тях от предишни животи. Всички те, взети заедно, оформят модел, филтър, леща, през която възприемаме родителите си. Много интересно е да се наблюдава как 80-90 годишни хора продължават да изпълняват майчините нареждания, да се опитват да спечелят бащиното одобрение, въпреки че родителите им отдавна са починали. Моделът ( увеличителната леща) на отношение към родителите ни остава изключително силен в подсъзнанието ни. Родителите също се държат към децата си според модела, който за възприели като свое отношение – дори когато децата им са на възраст половин век!

 

Моделите се формират от заключения, направени въз основа на преживяванията. Те не са нито добри, нито лоши, нито верни, нито погрешни. Те просто са. Няколко заключения, които си приличат, създават модел. Ако около даден фокус (родителите например) се съберат достатъчно модели, накрая тези модели привличат достатъчно енергия, за да се създаде съзнание.

 

Образът на майката/бащата във вас става съзнание. Вашето взаимодействие с родителите като цяло и с всеки от тях като индивид е позволило на определено количество от тази енергия да добие реалност за вас. Това родителско съзнание (или образ, или модел) във вас има свой глас и сила, които допринасят за оформянето на вашата личност.

 

В известен смисъл вие олицетворявате това съзнание и можете да се освободите от привързаността към/от страна на родителите ви просто като освободите тази част от себе си или който и да е друг застоя модел – например, ако живот след живот сте имали проблем с бъбреците или пренебрегвате своето чувство за стойност, като едва намирате сили да функционирате конструктивно във всекидневния си живот на Земята. Човечеството има много изменени състояния на реалност и изкривявания, най-вече защото идва във физическия свят с тежкия товар на миналото. Основата за интегрирането на Светлината и превръщането в Аз Съм-Присъствието, чрез Махатма, е да освободите онова, което е било, и да позволите на Махатма да хармонизира живота ви, така че да живеете постоянно в Сега, да станете Светлина и да престанете да преживявате миналото, което не съществува!

 

Заличаването на тези модели не означава да се освободите от любовта си към родителите, а да се освободите картината, която сте си създали и която ги кара да реагират спрямо вас по този начин. Вие градите своята реалност чрез своята собствена система от убеждения и възприемайки обстоятелствата през създадената от вас леща (модел). Всичко, което създавате, е от това електрическо ниво, което носите със себе си в аурата си и енергийните полета. То е като холограма. Вие носите тази определена холограма навсякъде, където отидете. Когато имате установен вътрешен образ, свързан с родителите ви, вие създавате съответната външна холограма.

 

Всеки от родителите ви има свой собствен живот. Като тяхно дете вие сте избрали да препокриете своя живот с техните. Наистина е изненадващо до каква степен вашите впечатления и представи за другите наистина се основават на собствените ви убеждения и вътрешни модели. Когато тези модели се разпаднат, остава чистата жизнена енергия на другия човек; тя е истинска и уникална.

 

Вашето възприятие за взаимоотношенията ви с вашите родители от настоящия живот често е фактор в области от съзнанието, които смятате за блокирани. Вашето себеизразяване, творческа способност и чувство за стойност може да са ограничени от вашето възприемане на това взаимоотношение.

 

Голяма част от това, което родителите ви и другите в живота ви правят, е изпълнение на сценария, който вие сте създали, за да ви помогне да научите нещо за самия себе си. Не е ли това интересна перспектива? Вгледайте се внимателно в хората и областите във вашия живот, които ви оказват въздействие. Областите, които не ви оказват въздействие, не са много реални за вас. Със същия успех те може да са като нарисуван фон. Например много хора казват: „Не мога да се почувствам лично обвързан с гладуващите деца в Африка.” Много други обаче възприемат това лично. Те са позволили на тази реалност да им въздейства. В повечето случаи въздействието на родителите е много реално през целия живот, затова го обсъждаме тук.

 

Например човек, с когото съм много близък, е избрал тази роля, за да научи нещо за себе си. Дали действително разбира това, което се е надявал да разбере, когато цялостния му Аз е изграждал тази роля преди раждането му в този живот, е друг въпрос. Цялата пиеса от гледната точка на всеки актьор е написана, продуцирана и режисирана от този човек, който изпълнява и главната роля. Аз виждам себе си като главния актьор в моята пиеса. Моят приятел е главния актьор в неговата пиеса. Той е дал обява за поддържащи актьори и Браян се е появил и е получил една от ролите. Вие сте дали обява за поддържащи актьори във вашите пиеси и аз съм един от явилите се. Там, където ролите си взаимодействат и пиесите се препокриват, получаваме среща на две реалности; ето къде различните картини на реалността може да създадат объркване. Ако вашата картина на моята реалност не отговаря на моята картина на моята реалност, и ако моята картина на вашата реалност не пасва на вашата картина на вашата реалност, възниква объркване. Това обикновено води до неправилна комуникация, защото единият вижда другия такъв, какъвто го възприема, а не какъвто той наистина е.

 

Ето как тези вътрешни картини (модели) действат. Все едно между вас и друг човек (баща ви например) има холографски образ, който сте проектирали. Представете си, че на челото си имате прожекционен апарат. Той прожектира този образ (електрически лъч) между вас и баща ви.

 

Всеки път, когато баща ви навлезе в зрителния ви обсег, той се изпречва на пътя на този образ и се слива с холограмата, която проектирате. Така вие неминуемо го виждате в светлината (образа), който проектирате от своето уникално възприемане на реалността.

 

Когато премахнете тези образи и модели на реакция от съзнанието си, ще започнете да го виждате в неговата собствена светлина, в собствената му форма. Той също ще започне да ви вижда повече във формата, която вие наистина сте, защото от вашия образ ще е свалено едно ниво. В голяма степен начинът, по който той ви вижда, се определя от вашите представи за него.

 

Всички ние проектираме своята представа за реалността, своите холограми, върху всички хора в живота ни. Винаги има две или повече ленти, които се припокриват, и обикновено те са леко разфокусирани.

 

В мен има част, която ме съди за това, че прекарвам толкова време в писане на тази книга. От една страна, това е прекрасно преживяване и може би едно от най-значимите неща, които някога съм правил; от друга страна, ми се струва твърде несериозно. Така, че в мен има раздвоение, което поставя под въпрос правото ми да прекарвам времето си, пишейки книгата. На сцената са излезли двама много важни актьори. Единият е в ролята на бащата, който казва: „Губиш си времето…какво правиш тук? Защо не се заловиш за работа?” Другият актьор, моето детско аз, иска да следва своята пътеводна звезда, но не иска да си навлече гневът на боговете (бащата) с непослушание. Ето защо се нуждаем от премахване на моделите. Моделите са се натрупали и са създали в мен този образ, това съзнание, което е баща ми. Като премахна тази част от себе си, ще се освободя от много от осъжданията, които съм възприел към себе си. Живот след живот след живот!

 

Използваме бащата/майката само като пример, защото имате толкова много минали преживявания, които са прекъснали връзката ви с Аз-а; а за да бъдете Светлината, трябва да „олекотите” колективния товар, наречен Аз, чрез вашето Аз Съм-Присъствие и премахването на моделите.

 

За да направят нещата още по-сложни, преживяванията от миналите животи излизат на вътрешната сцена. Работата е там, че тези животи са много реални – те съществуват в този момент, така че има преливане от една реалност в друга. Когато в своята еволюция стигнете до момент, който изисква определена вибрация, усещате намесата на тези други животи, тези други линии от вашето цялостно съществуване, които преживяват подобна вибрация в своето време и място. Всичко това, събрано, създава още образи и макар те да имат за цел да ни водят, но вместо понякога това ни объркват.

 

Пътят към истинското овладяване на Аз-а – когато истинският съзнателен Аз (връзката с Душата) поеме контрола – се крие в премахването на тези образи, тези модели, тези външни части на Аз-а. Наистина няма значение откъде са дошли.

 

Трябва да се извърши малко домашно почистване и също като при чистенето на къщата във физическия свят това не може да се направи само веднъж и после да се изостави завинаги. Има много нива на Аз-а. Онова, което в един ден изглежда блестящо от чистота, в друг ден изглежда прашно и мръсно и не толкова съвършено – просто защото със всеки изминал ден вие израствате и стигате до нови осъзнавания и прозрения и отваряте нови пластове в себе си.

 

Вярно е, че трябва да се грижите за прехраната си, дори когато влагате огромни усилия да развиете своята вътрешна осъзнатост и да разчистите остатъците, които пречат на овладяването на Аз-а. Богатството изглежда е голяма пречка за работещите върху своето духовно израстване; те възприемат материалното богатство за едва ли не несъвместимо с духовното, но в действителност те са едно и също нещо. За да останете в потока на материалното изобилие, трябва да внимавате да не станете обсебени или контролирани от размяната на една енергия с друга. (И точно това представляват материалните обекти, включително парите – просто други форми на енергия. Харченето на пари е просто размяна на енергията на парите за енергиите на стока или услуга.) Трябва да имате пълна вътрешна яснота какво искате. Щом я почувствате, погледнете навътре и открийте онези области, онези модели, които може би са в опозиция – части от вас, които казват: „ Не можеш да го получиш по този начин, трябва по другия начин. Това е прекалено трудно, а това е лесно. Не заслужаваш това, а само това” – т.н. Колкото повече се изчиствате от тези модели, толкова по-способни ще сте да проявите материално и духовно благополучие. Ако намерението ви е напълно чисто и ясно, то ще се изпълни. Когато обаче са замесени други хора, не забравяйте, че има  свободна воля. Свободната воля не е само от вашето или тяхното съзнателно ниво. Свободна воля има и на други нива (или аспекти) от вашата същност, области, които могат да бъдат коварни. Понякога подсъзнателният ум може да упражни своята свободна воля, блокирайки процеса, ако не е наясно с концепцията. Винаги има място за по-голяма яснота.

 

Когато човек се фокусира върху определено намерение, един елемент от процеса изисква намерението да бъде изложено много ясно и категорично, а после да бъде изоставено, за да се насочи пълното внимание към другите аспекти на процеса. Ако успеете да разделите енергиите на тези две части от фокуса, ще разполагате с много силен ключ към процеса на проявление. Първоначалното намерение идва от вашия център на силата, смекчено от вашата висша мъдрост и изразено в прилив на енергия, съдържаща картината на онова, което искате да създадете. От нашата колективна перспектива се надяваме, че това ще е абсолютната връзка с вашето Аз Съм-Присъствие, като Махатма.

 

Това силно желание трябва да бъде излъчено за определено време, да се задържи колкото трябва, след което да бъде оставено. После то се проявява през различните нива на реалността, достигайки до физическото. Другият аспект е по-скоро супервайзер, по-високо ниво, което иска да наблюдава проявлението и да го направлява. Виждате ли разликата между двете енергии? Така че, за да позволите свободният поток на тези респективни направляващи и проявяващи енергии, е необходимо постоянно изчистване на моделите чрез осъзнавания, така че енергиите да не бъдат възпрепятствани от стари, ограничаващи мисъл-форми.

 

Нивото на силиконовите форми е там, където програмирането съществува на най-дълбокото си ниво. Оттам то въздейства и взаимодейства с други аспекти на Аз-а, дори с тъканите, костите и клетките на тялото. Да предположим например, че върху определен орган на тялото се извършва лечение и вибрацията в тази област се повишава, докато органът заработи както трябва. Ако в останалата част от системата вибрацията остане по-ниска, вибрацията на здравия орган постепенно ще се забави, докато пак се изравни с нивото на вибрацията на системата. Работата върху моделите и изваждането на аспектите от Аз-а, които вече не са нужни, е много подобно; може да почистите цяла една област, но ако околните части все още съдържат старото програмиране – дори само аспекти от него – то постепенно ще се промъкне обратно. Постепенно цялата стара структура ще се изчисти, но за да сте сигурни, че която и да е част винаги ще бъде кристално чиста, трябва да издигнете вибрацията си над тази на Земята и първичната  Душа, да се свържете безвъзвратно със своята Висша Същност/Висш Аз, да се интегрирате и свържете със своя колективен Аз и да премахнете онези модели от подсъзнателния ум, които създават предубеждението, че духовното израстване може да бъде постигнато в ограничението на вашето тъмно и структурирано „минало”.

 

 

 

 

 

 

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017