Представяне на книга

Поръчки до Вселената - Бербел Мор

Печат

 

 

 

 

ПОРЪЧКИ  ДО  ВСЕЛЕНАТА

 

Бербел Мор

 

 

 

Как да се науча да слушам вътрешния си глас

 

(За да не пропусна да чуя къде и кога ще ми предадат моята поръчка)

 

 

 

            И така, стигнахме до най-трудната глава?... Не, не е вярно. Преметнах ви! Това е най-лесната глава.

 

            Техниката е изключително проста, но трябва да започна малко по-отдалеч, за да изясня защо тя работи толкова добре и защо точно тази точка е толкова важна.

 

            Става дума за това, ДА ПОЕМЕШ ПО-ГОЛЯМ АНГАЖИМЕНТ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.

 

            Какво би трябвало да означава това? Много е просто: Като поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, ти обясняваш на себе си и на подсъзнанието си намерението да живееш своята истина. Да си припомним: Природата има интерес хората да са щастливи, тъй като щастливите хора се отнасят и към нея добронамерено. Никое бебе не се ражда в лошо настроение.

 

            Учените са установили, че повърхностното напрежение на кожата се променя при автогенен тренинг и дълбоко отпускане, и че е невъзможно да мислиш отрицателно, когато си напълно отпуснат.

 

 

 

            НЕВЪЗМОЖНО Е ДА МИСЛИШ ОТРИЦАТЕЛНО, КОГАТО СИ ОТПУСНАТ.

 

 

 

            Това означава, че истинската ти природа е да бъдеш щастлив. Трябва да се свиеш и напрегнеш, за да бъдеш нещастен.

 

            Ако поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, по този начин ти обявяваш и намерението си да претендираш за силата, необходима, за да живееш своята истина. Обявяваш, че искаш да живееш в хармония, в любов и в радостта, която напълно и естествено следва всички тези неща.

 

            На следващите страници има текст за медитация, проведен с ръководител (в САЩ). Той е предоставен с любезното разрешение на автора му.

 

            Участниците лежат удобно на своите постелки, слушат хубава, отпускаща музика за медитация и следния текст. Текстът е не по-малко подходящ и само за четене, което не пречи да направиш любимия си чай и да си пуснеш хубава музика, докато четеш.

 

            Постави себе си на първо място

 

            Искаш ли да се развиваш възможно най-бързо и ефективно без терапии, семинари и сеанси? Да се освободиш от всички стари модели? Искаш ли да загърбиш старите навици и поведенчески автоматизми, които вече не са част от теб?

 

            Повечето хора знаят доста причини за старите си модели, а и вече са се освободили от някои от тях. Възможно е обаче, в подсъзнанието все още да дремят някои навици, които ти пречат да бъдеш самия себе си.

 

            Те все още ти въздействат, тъй като са навлезли в подсъзнанието, а ти, поради природата на подсъзнателното, не си ги осъзнал. Те обаче пречат на твоята самоизява и я спират, тъй като ти задават форми на мислене и модели на поведение, които не би желал, ако можеше да ги осъзнаеш.

 

            За някои от тях ти дори осъзнаваш, че предпочиташ да ги нямаш; въпреки това обаче някак ги запазваш, без сам да можеш да обясниш това. Време е да се отървеш от всички тези неща! Те ти пречат. Всичко, което е автоматично, представлява препятствие за теб. Животът трябва да се превърне в път на израстване на съзнанието. И затова ти предлагаме да започнеш да поемаш по-голям ангажимент към самия себе си. Много е просто.

 

            Всичко, от което се нуждаеш, е ясното намерение да се освободиш. И с това си намерение помоли твоето Аз да поеме по-голям ангажимент към себе си.

 

            Какво се има предвид с този по-голям ангажимент към себе си? Как може да ти повлияе това? За какво може да ти послужи?

 

            Поемайки по-голям ангажимент към самия себе си, ти обявяваш намерението си да живееш своята истина. Обявяваш намерението си да претендираш за силата, необходима, за да живееш своята истина. Обявяваш, че искаш да живееш в хармония, в любов и в радостта, която напълно естествено следва всички тези неща. Всеки път, когато решаваш да поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, тези неща автоматично се фокусират.

 

            Досега са те учили на нещо друго, а именно, първо да се грижиш за другите. Научил си се, че първо трябва да се погрижиш за съпругата, или съпруга, или децата, за роднини, родители, баби и дядовци. Трябва да се грижиш за твоите приятели и съседи и трябва да свършваш всичко това, преди да се погрижиш за самия себе си.

 

            Обществото те учи да се жертваш и да поставяш другите на първо място. Мили читателю, това е начин да загубиш твоя собствен извор. Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга, чудесните деца, родителите. Постави себе с на първо място и се погрижи за самия себе си! Живей твоята собствена истина. И нещата в живота ти ще започнат да се променят.

 

            Ако поставиш другите на първо място, ако се стараеш първо да се погрижиш за другите, преди да си се погрижил за себе си, тогава ще се измориш. Ще бъдеш изтощен и няма да ти се прави нищо. И когато почувстваш тази умора, това изтощение и въпреки всичко трябва да продължиш да правиш още и още, тогава ще се разстройваш все повече и вътре в теб ще започне да расте ненавист. Все повече се разстройваш, но въпреки това трябва да се грижиш за другите, въпреки че си толкова изморен. Разстроен си и нямаш време за себе си. Обаче предварително си програмиран, че трябва да правиш именно това. Затова, разбира се, не показваш раздразнителността си. И си я таиш вътре в теб. И раздразнителността прераства в гняв и неудовлетвореност. Чувстваш се ядосан и неудовлетворен. Имаш чувството, че трябва да помагаш на другите, без да се дразниш – и така започваш да се обвиняваш.

 

            „Не съм достатъчно добър.”, „Не мога да се грижа за всички останали, за които би трябвало да се грижа, преди да се погрижа за себе си.”, „Не съм достатъчно добър. Не съм достатъчно силен. Трябва да обичам всички тези хора, не да ги мразя.” Самообвиненията нарастват.

 

            Растат и гневът и разочарованието спрямо другите. Обаче ти, естествено, си мълчиш и криеш всичко това в себе си. И радостта от това, да помагаш на другите, изчезва. Потъваш в този гняв и тази неудовлетвореност и тези угризения. Решението е много просто: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави себе си на първо място. Погрижи се за самия себе си. Когато обичаш себе си, тогава изпитваш голяма радост. Когато се обичаш, когато се чувстваш щастлив, тогава се оглеждаш наоколо: „Как да споделя радостта си? Как да споделя тази любов? Тази любов е толкова силна, на кого да я дам? Вътре в мен има още толкова много, което иска да се излее.” И тогава започваш да помагаш на другите. Но го правиш с радост и високо оценяваш това, че те ти позволяват да споделиш с тях част от своята любов и радост! Благодарен си за възможността да даваш от това изобилие! Затова: Винаги поставяй Себе си на първо място! Поеми по-голям ангажимент към самия себе си!

 

            Един мъж или съпруг всеки ден трябва да ходи на работа, за да се грижи за семейството. Той ги обича, иска да се грижи за тях, но неговото раздразнение пълзи навътре, тъй като той не си позволява първо да се погрижи за самия себе си. Той трябва да ходи на работа, защото има нужда от тези пари, за да плаща сметките. И тъй като трябва да ходи на работа, трябва и да прави това, което казва шефът му. Дори и ако това не е неговата лична истина. Когато шефът казва: „Направи го!”, той трябва да го направи. Защото ако каже истината, може да загуби работата си. И вместо да живее своята истина, той казва: „Да, шефе. Разбира се, шефе.” Той отдава своята сила на другиму. Не живее своята истина от страх да не загуби работата си и че няма да е в състояние да се грижи за семейството. И ходи на работа, която не му доставя радостта, която би чувствал, ако живееше своята истина. Чувства се разстроен и е ядосан на шефа, защото го кара да прави неща, които не иска. Или не му харесва как шефът се отнася с него. Обаче трябва да изхранва семейството си и затова трябва да страда. Няма нито енергия, нито радост. Той не живее своята истина. Прибира се вкъщи уморен, потиснат и смазан. Тъй като ден след ден трябва да крие чувствата си в работата, става му навик да не изразява чувствата си. Когато се прибере вкъщи, остава затворен в себе си. Семейството му иска да сподели радостта си с него, но всичко, на което той е способен, е да седне във фотьойла и да гледа телевизия или да чете вестник. Почти няма какво да каже и е изолиран от чувствата си. И раздразнителността му расте. Раздразнен е срещу семейството си, тъй като семейството го държи на тази работа. Трябва да я върши заради тях. Любовта към жена му и децата все повече се задушава в раздразнителност, гняв и неудовлетвореност.

 

            Такъв е нашият свят. В различните случаи историите може и да се отличават малко една от друга, но такъв е нашият свят. И затова: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си. Когато поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, тогава се ражда радостта. Чувстваш се свързан със себе си, свързан с Вселената. Ако в работата ти шефът е непоносим и отказва да дискутира с теб, ти не искаш да останеш там. Просто ще си тръгнеш. Няма да продължиш да вършиш работата само за пари. И няма да се страхуваш, защото чувстваш връзката си със самия Себе си. Усещаш връзката си с цялата Вселена. Ако живееш своята истина, ще получиш подкрепа. Чувстваш го! Знаеш го! Така че просто ще си тръгнеш и ще си потърсиш друга работа, където те уважават и можеш да работиш творчески. Работа, от която ще се връщаш в къщи, изпълнен с радост от творческия процес и от споделеното с приятели. Ще донесеш тази радост в къщи на семейството си и ще изпитваш голямо уважение и голяма любов към тях. И любовта, която е събрала мъжа и жената, любовта, довела децата в семейството, расте, става по-дълбока и докосва много хора. Мили мои, време е! Време е за промяна. Време е да поемете по-голям ангажимент към самите себе си.

 

            Ти съзнаваш, че имаш много навици, много неосъзнати мисловни модели, които въобще не желаеш да имаш, но ги имаш. В миналото може би си се опитвал да разбереш, опитвал си се да ги анализираш: Защо съм такъв? Какво сбърках? Как да се променя? При какъв терапевт да отида? В колко групи мога да се включа през тази година?

 

            Може би си се позамислил и си разбрал откъде идват тези навици и мисловни модели. Сега ти казваме: Вече няма време за повече анализи и преценки. Време е просто да се разделиш с тези мисловни модели, с тези навици, които вече не ти служат. Всичко, от което се нуждаеш, е този прост метод: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Ако поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, ще отстраниш тези мисловни модели. Тези мисловни модели са само енергия. Те се задържат в твоето енергийно тяло, защото ти продължаваш да изпращаш енергия към тях. Всеки път, когато размишляваш за своите трудности и автоматизми, ти ги подхранваш. Защото насочваш силата на мислите си точно към тях. Всеки път, когато се опитваш да ги анализираш, ти ги подхранваш! И затова: От този момент, в който четеш тези редове, винаги когато забележиш в себе си нещо, което не ти харесва, точно в този момент на осъзнаване поеми по-голям ангажимент към самия себе си!!!

 

            Тези прости думи: „Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” излъчват енергия, която започва да „разтваря” старите мисловни модели. Продължавай да правиш това. Всеки път, когато се сблъскаш с нещо, което искаш да премахнеш от енергийното си тяло, помисли следното: „Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” И ще се случат чудеса! Бъди готов за чудесата! Недей да анализираш, а вместо това поеми по-голям ангажимент към самия себе си!

 

            Ще ти трябват няколко дни, за да започнеш интензивно да прилагаш тази техника, но след това ще започнеш да долавяш някои малки промени. Разпознай промените. Важно е да разпознаеш промените. Ще забележиш, че все по-често осъзнаваш неща, от които искаш да се освободиш. Разпознай тази повишена възприемчивост и поеми по-голям ангажимент към самия себе си. Мисловните модели и навиците ще започнат да изчезват. Всеки път, когато нещо в теб, от което искаш да се освободиш, привлече вниманието ти, не го анализирай и не се опитвай да го променяш. Просто поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Това означава да откриеш всичко отново: твоята радост, твоята любов, твоята истина и смелостта да я живееш, да живееш самия себе си и да получиш подкрепа от целостта на съществуването.

 

            Почувствай енергиите на цялата Вселена около себе си. Покани ги в тялото си. Кажи, че си готов да получиш подкрепа. Готов си да живееш твоята истина. Готов си да живееш това, което си. Готов си да поемеш по-голям ангажимент към самия себе си. Защото знаеш, че когато си изпълнен с радост, тя ще прелее и ще бъде споделена. Животът е пълнота, изобилие. Живей своята пълнота!

 

 

Цялата книга може да изтеглите от http://www.spiralata.net/kn_bul/mor.zip

 

 

 

 

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017