Представяне на книга

Под 'похлупака' на извънземния разум - В. Ажажа

Печат

 

 

 

 

 

 

 

 

В началото бе словото
Владимир Ажажа
(Глава от книгата "Под 'подхлупака' на извънземния разум")

ajaja.jpg

Озадачи ме едно откровение на Алберт Айнщайн: „Достоевски ми дава повече, отколкото всеки друг мислител, повече, отколкото Гаус." Но след като препрочетох нашия голям класик, се приобщих към гледната точка на великия физик. Просто да се чудиш колко съвременно и дълбоко разсъждава Ф. М. Достоевски! Ще цитираме някои негови изказвания. „Ами ако човек е бил спуснат на Земята във вид на някаква на­гла проба, за да се провери дали ще оцелее подобно същество на Земята или не?"
„Дали щастието в човешкия живот нараства паралелно с развитието на господството на човека над природата в рамките на възмож­ното при сегашното развитие на естествените науки?"
„Прогресът на естествените знания има отношение към живота главно чрез своята техническа страна." „Всички тези въпроси изобщо не са свойствени на ум, създаден с разбирането единствено за три измерения." Сравнете у А. Айнщайн: „Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения. Как може да постигне Бог, за когото хиляда години и хиляда измерения са едно?"
„Объркаността и неопределеността на днешните понятия произтича от една проста причина: отчасти поради това, че правилното изучаване на природата датира от неотдавна (Декарт и Бейкън) и че ние все още сме събрали изключително малко факти, за да направим въз основа на тях някакви заключения. А пък бързаме да ги правим, подчинявайки се на закона на нашето развитие. Само ограничените натури могат да извеждат окончателни резултати от сегашните факти и да се успокояват с това."
И накрая още едно. „Полузнанието е деспот..., който жреци и роби, пред които всички се прекланят с любов и суеверие, пред които трепери самата наука." Чудно е колко дълбоко Ф. М Достоевски е разбирал същността на познавателния процес, недостатъчността на натрупаните знания и колко прозорливо е осъждал вредата от апологетиката на „полузнанието", която задържа развитието на науката.
В тази връзка смятаме за уместно да посочим някои концепции, които биха могли да очертаят днешните контури на постоянно обновяващата се мирогледна парадигма. Тези възгледи в различни степен са публикувани в трудовете на Г. С. Белимов, Ж. Вале, В. С. Злобин и В. Г. Федотова, Е. И. Лубенцов, В. Д. Пликин, Ю. А. Фомин и автора на тези редове.
Изглежда, всеки изследовател мислено стига до наличието на някакъв организиращ елемент (или система от елементи) във Вселената. Но какъв именно?
През 1981 г. В. Д. Пликин завършва изучаването на така наречената следа върху водата. Това започва преди много години, когато стажантът Пликин вижда една сутрин през прозореца на лабораторията следа от маневрите на катер върху водата. Вечерта същата тази следа е на предишното си място, макар че катерът отдавна го нямало. Това наблюдение става съдбовно за изследователя.
„Следата върху водата" е информационно, а не физично явление. То представлява способност на водата да изгражда и съхранява информационния образ на протичащите в нея процеси. Това не е плоска картина, а обемен образ. Затова „следата" се вижда при всяка вълна и при голяма дълбочина при преминаване на тяло. Разликата между обикновената физическа следа, която се вижда на повърхността няколко десетки секунди, и информационната следа е такава, каквато е разликата между обикновена снимка и холограма на един и същ обект. Върху снимката всяка точка съдържа информация единствено за самата себе си, а в холограмата всяка точка носи информация за всички съседни точки. В резултат на това се получава обемен образ на обекта върху плосък лист.
По-нататъшните изследвания показват, че „следата върху водата" е само един от видовете информация, който се съхранява от водата. Водата се откри пред очите ни като склад на различна информация.
От водата може да се получи определен вид информация, ако й създадем „специални" условия. А ако й създадем по-голям брой такива условия, тя ще ни даде такава информация, която не би могла да се получи нито от свръхсинхрофазотроните, нито от свръхтелескопите.
Но основното предназначение на водата е да бъде информационна основа на биологичния живот във Вселената. Именно водата (Н2О) е в основата на всички процеси, в растителния и животинския свят на нашата планета. Водата е добър разтворител, но не по силата на особените си химични свойства, както смятаме днес, а по силата на съдържащата се в нея информация относно деструктурирането на другите вещества. Тази информация „е записана" във водата във вид на „библиотека на програми" за взаимодействие на водата с конкретни вещества.
Освен биологичните процеси, във Вселената имат място и звездните процеси. Информационната основа на вътрешнозвездните процеси също е двуокис на лек елемент - литий. Това е литиевата вода (Li2O). Литиевата вода също е универсален разтворител на веществата в звездните процеси именно по силата на съдържащата се в нея информация относно деструктурирането и взаимодействието с другите вещества при високи температури, които са характерни за вътрешнозвездните процеси.
Във Вселената съществуват две води - две нейни информационни основи.
По-нататъшните изследвания водят до извода за три съществени положения.
1) Информацията е основа на глобалния ред във Вселената.
2) Информацията е основа на веществото (на материята).
3) Информацията е основа на живия организъм.
Тези положения са принципно нова научна платформа, която дава възможност да се обърнем към Мирозданието от съвършено различна гледна точка, да преосмислим съществуващата философия, съществуващите научни концепции и методи.
Известни са две диаметрално противоположни концепции за Мирозданието.
-Съзнанието е първично, материята е вторична - у идеалистите;
- Материята е първична, съзнанието е вторично - у материалистите.
За щастие светът е съграден по друг начин и нито едните, нито другите са прави. Днес можем да си позволим да кажем следното: Вселенският Разум е първичен, информацията е вторична, енергията е третична, а материята и съзнанието са производни от първите три.
Тези положения разкриват други закони на светоустройството и определят нови подходи в практиката, а именно:
Първо. В основата на Мирозданието са заложени три неща: Вселенският Разум, информацията и енергията. Първопричината за материалния свят, за информацията и енергията, които са търсени от човешката мисъл хилядолетия наред, като във връзка с това са били предлагани хипотези за наличието на материални частици. Сега може да се говори за това, че в природата няма нито атоми, нито електрони, нито пък елементарни частици в нашето сегашно разбиране. Тези понятия са условни.
Второ. Вселената се състои от разноматериални светове. Има финоматериални, плътноматериални, където енергията е уплътнена. Има твърдоматериални светове, като земният физически свят, където енергията се намира в свръхплътно състояние. Разновидността на Материята (веществото) - това е различното състояние на енергията. Всяко вещество (газ, течност, минерал, метал) притежава енергетичната структура на „пчелна пита", като около възлите на структура е навита информационно-енергетичната спирала, на чиито навивки се намира различно количество енергия. И която, пронизвайки всички възли, формира енергетичните клетки в цялата структура на веществото.
Основа на материалното образувание е информацията. Отначало идва информация за бъдещото материално образувание: какво се създава, в коя област на пространството, какъв е външният облик на новосъздаденото материално образувание и каква е вътрешната му енергетична структура.
Носител на информацията е информационната съставляваща на единния информационно-енергетичен поток на Вселената.
Този поток осъществява обработката на дадената информация - изпълнението на програмата за създаване на ново материално образувание във Вселената. Така се създават галактическите слоеве, галактиките, звездите, планетите.
При различни „специални" условия водата „подава" различна информация. В такива случаи свръхплътната енергия, разположена на навивките на спиралата, се проявява ту като частици (корпускули), ту като вълни. „Елементарните частици" са следствия (различни прояви) от скритата от нас причина - свръхплътната енергия на веществото. Структурата на материята на микрониво е крайна и се състои от два елемента: информация и енергия. Управляваната от информацията (от програмата за създаване на материално образувание) енергия „се опакова" в свърхплътно състояние - материя. Чрез същата тази програма се съхранява във времето това свръхплътно състояние на енергията. Ако се създадат изкуствени условия, които позволяват на енергията да излезе от свръхплътното състояние и да се окаже в първоначалното си състояние, ще се получи импулсно изхвърляне на колосално количество енергия, физиците доказаха това експериментално, а след това и в практиката, създавайки и взривявайки водородната бомба. Със създаването на изкуствени условия за делене на ядрото физиците разрушават информационно-енергетичната структура (програма), която удържа енергията в „опаковано" (свръхплътно) състояние. И енергията мигновено преминава в първоначалното си състояние - получава се това, което днес наричаме ядрен взрив. Ако се изразим на езика на съвременната физика, става превръщане на материята в енергия.
„Опаковането" на енергията в свръхплътно състояние е информационно-енергетичен процес, който лежи в основата на сътворението на Вселената. А деленето на ядрото е антисътворение, което води до хаос и разрушение.
Материята е крайна и се състои от информация и енергия, но какво да кажем в такъв случай за безкрайността на Вселената? Вселената е крайна, многослойна, непрекъснато се разширява, като по този начин запазва структурата на „пчелните пити", състои се от управляващо ядро - Вселенския разум, и управляема система на затворените вихрови информационно-енергетични потоци.
Вселената може да бъде отъждествена с живо същество, като човека например. Тя има животоосигуряващи системи като него. При човека това са кръвоносната, лимфната, дихателната и храносмилателната система. При Вселената - затворените информационно-енергетични системи (потоци). По силата на това, че тези потоци са затворени, във Вселената има определени цикли. Самата Вселена притежава еднородна, строго издържана структура на „пчелните пити" и непрекъснато расте, но не хаотично, а според точни закони.
Затворените информационно-енергетични потоци във Вселената циркулират по принципа на енергетичната спирала - енергетичния вихър. Информационно-енергетичната спирала в клетката на веществото е микроскопия на глобалната информационно-енергетична спирала на галактиката. А огромната Вселенска спирала непрекъснато се развива по определен закон, което е причина за непрекъснатото разширяване на Вселената и постоянната промяна на материята - превръщането на едни вещества в други.
Звездите (слънцата) се движат по развиващата се информационно-енергетична спирала на галактиката. Планетите се движат около слънцата (звездите) по развиващата се информационно-енергетична спирала на галактиката, като по това време цялата спирала се върти около центъра й. Планетите около слънцата (звездите) се движат по развиващата се инфомационно-енергетична спирала, а не по елипса, както са ни учили от самото ни раждане, като в същото време тази спирала се върти около слънцето (звездата). Спътниците се движат около планетите не по стационарна орбита, а по развиващата се информационно-енергетична спирала, като тя се върти заедно с планетата.
„Пчелните пити" на Вселената непрекъснато се разширяват в целия си обем и галактиките, които се намират във възлите им, постоянно се отдалечават една от друга. Движейки се по спиралата, слънцата (звездите) се движат по спирала, която непрекъснато се отдалечава от центъра на галактиката, постоянно растат и увеличават масата си. Движейки се по спиралата, планетите непрекъснато се отдалечават от слънцето (звездата), постоянно растат и увеличават масата си. Движейки се по спиралата, спътниците на планетите непрекъснато се отдалечават от тях и нарастват в размери и маса.
В средните векове фанатичната религиозност и инквизицията рязко забавят развитието на науката и материализмът се превръща в лъч светлина за човечеството в онези мрачни времена. Той изиграва своята роля на определен етап от развитието на човечеството, Но този етап завърши. Науката отново е затормозена, днес тя преживява дълбока криза. Материалистичният светоглед се превръща в интелектуални окови и не позволява на човечеството да се издигне на принципно ново ниво на развитие.
Днес съзнанието на съвременния човек е поразено от вируса на материализма. Мирогледът му е изграден въз основа на тезата за материята като първопричина на всичко съществуващо. Оказва се обаче, че материята не само не е първопричина, но дори не е и причина. Тя е резултат от работата на Вселенския Разум, на информацията и енергията, тоест тя е следствие. Нашият материален (физически) свят е свят на следствия.
Светът на причините се намира в системата на информационно-енергетичните потоци на Вселената. Светът на първопричините се намира във Вселенския Разум, който формира информацията, програмира вселенските процеси и реорганизира енергията, чиито потоци съгласно програмата реализират тези процеси.
Днес официалната ни наука изхожда от това, че материята била първоначална. И целият научен апарат е насочен към изследването именно на тази „първична" субстанция. Цялата експериментална мощ на съвременната наука е насочена към материята: ние я разкъсваме, пилим,"разтопяваме, разтваряме, бомбардираме в ускорители и всичко това - за да стигнем до причините на светоустройството, да стигнем до Истината.
Научното ни мислене и всичките ни научни методи са насочени към работа с материята, тоест със следствието. Колкото и точни да са експериментите, измерванията и изчисленията, които извършваме, каквито и усилия да полагаме в сферата на нашата наука, ние ги полагаме спрямо следствията. И естествено, като резултат получаваме само следствия. Всички истини, получени от нашата наука, са относителни. Днес тя твърди, че едно нещо е истина, утре експериментално се получават нови резултати (факти) и то вече не е истина. Отново се разработват теории, които определят нови истини и така до безкрайност. По принцип нашето материалистично мислене не може да ни отведе при истината. Но тя си съществува, независимо от това дали ние знаем за нея или не. Изучавайки следствието (материята), съвременната наука отговаря на въпроса „как?", но не е в състояние да отговори на въпроса „защо?".
В началото на развитието на човечеството мисловната система е била една: мислене, насочено към истинно светоразбиране. Поради това логическата и духовната съставляващи на процеса на мисленето са били неразривно свързани. По онова време не е имало разделение на религия, философия и наука. Това е била единна система за постигане на Истината на Светоустройството. Ето защо още преди пет хиляди години египетските жреци са били истински интегратори на знанията на човечеството от онова време. След като създава такава система на мислене, човечеството навлиза в ерата на Натрупване на знания. (Периодът от 4400 до 2200 г. пр. н. е.)
По-нататък системата за добиране до Истината се разчленява на логична и мистична (духовна). С това разчленение е свързано началото на ерата на Загуба на знанието. (Периодът от 2200 г пр. н. е. до Рождество Христово.)
По-нататък разчленението се засилва - логичното и духовното мислене влизат в противоречие. Науката изцяло се базира на логичната система, религията - на духовната система на мислене, което води до антагонизъм между наука и религия. Следва началото на ерата на Войнстващото невежество на човечеството. (Периодът от Рождество Христово до днешни дни.) Днес човечеството живее в завършващата фаза на Войнстващото невежество. В основата на интелекта на съвременния човек е заложено логическото мислене. За придобиване на познания той трябва да изучи десетки науки, да прочете стотици книги, изразходвайки огромни психически, физически и интелектуални сили, губейки десетки години от живота си, изразходвайки големи материални средства. А египетският жрец в качеството си на духовно високоразвит човек, който притежава способността за моменталното озарение (което се извършва на информационно-енергетично ниво, но не и на физическо), е можел да получи за един миг много повече знания, отколкото един съвременен учен за цял живот. При това знанията човек ги получава в такъв обем и в такава яснота, че няма нито съмнения, нито потребност от някакви допълнителни обмисляния и физически експерименти.
Всички велики открития са били направени като акт на озарение на гениалните учени от нашата планета.
По силата на войнстващата бездуховност (войнстващото невежество) на съвременния човек Истината е скрита от нас от Вселенския Разум. Точно него още в древността човечеството е наричало Бог. Разбираемо е, че тази дума не се вписва много в речниковия запас на съвременния човек, но не става дума за наименования, а за същност. За вярващия това е Бог, за материалиста това е Вселенският Разум - Управляващото Ядро във Вселената. Благодарение на това, че ГО има, във Вселената съществува глобален ред. Тя се изгражда и развива в съответствие със законите на Мирозданието под постоянното управление на Вселенския Разум. В противен случай щеше да съществува хаос - безпорядък в началото на процеса и разрушение в края. Това, че в нощното небе ние виждаме хаотично пръснати звезди, а не подредена структура, също е следствие на пространственото положение на нашата планета във Вселената. Нашата Галактика се намира в периферията на Вселената, а Слънчевата ни система - в периферията на Галактиката. Затова нито ъгълът на нашето полезрение, нито разрешаващата способност на окото и телескопите ни позволяват да разгледаме правилните шестоъгълници в нощното небе. Но това не означава, че ги няма. То свидетелства единствено за това, че наблюдателната астрономия също така се занимава не с друго, а със следствията.
В книгата на американския астрофизик Джоузеф Силк „Големият Взрив" (М., Мир, 1982 г.) особено впечатление прави една голяма снимка на Вселената. Тя е използвана от астрономите като карта за изчисляване на Галактиките в струпванията по степента на светимост (бледост) на всяко петно върху снимката.
На нея много добре се вижда структурата на „пчелните пити", не е възможно да не бъде забелязана, макар че никой от изследователите не й обръща внимание. Този факт свидетелства за това, че светогледът на учения е определящ за резултатите (в изводите) на научната му работа.
Трябва да кажем няколко думи по повод на водещата съвременна теория за образуването на Вселената-Теорията за Големия Взрив. Във възникването на тази хипотеза няма нищо чудно. Ако отворите началото на книгата „Големият Взрив", написана от професора по физика в Тексаския университет Д. Маша, ще намерите един абзац, в който пише: „...поражда се потребност от книги, които биха дали отговор на въпроси, възникнали при опита на непосветените да схванат тази странна Вселена, в която ние сме се появили по случайност." А самият Джоузеф Силк пише в предисловието: „...десетки милиарди галактики, подобни на нашата, са разхвърляни из цялата видима Вселена." Тоест галактиките са разхвърляни хаотично из цялата Вселена и непрекъснато се отдалечават една от друга. Следователно това би могло да бъде предизвикано само от изначален Голям Взрив - това е основната логическа препратка към създаването на тази теория.
Вселената притежава глобално изградена информационно-eнергетична структура на пчелни пити и продължава да ги съгражда по строго определен начин.
Допускането на възможността за създаване на глобален ред във Вселената чрез взрив е все едно да се допусне възможността за изработване на космически кораб посредством взрив на авиационен завод.
Като продължение ще формулираме следните три тезиса:
1) Планетата Земя е жив организъм, който представлява система от разноматериални слоеве, светове, обединени от информационен слой и управляеми от слоя на съзнанието на планетата. 2) Ако при кооперирането на множеството материални образувания в общност се достигне техният критичен брой, над тази общност се създава единно информационно-енергетично поле - общественото съзнание.
3) Всяко материално образувание във Вселената има своя програма за създаване и развитие. А сега ще разгледаме всичко подред. Нашата планета има многослойна разноматериална структура и се състои от слой на съзнание, информационен, енергетичен и физически слой. Физическият е слой на твърдата материалност, в който ние живеем.
Енергетическият слой е енергетичната сфера на нашата планета, посредством която се осъществява енергетичното взаимодействие на Земята с Вселената и с всяко същество, което живее на Земята.
За по-голяма яснота ще разгледаме примери от живота в природни условия на добре известните ни общности (материални образувания) на пчелите, мравките, птиците.
Откъде пчелата знае фигурите на своя танц, когато показва на другите пчели на кое място е намерила хубава медоносна ливади Откъде знае, че шестоъгълникът е най-оптималната пространствена структура, както що се отнася до геометрията, така и що се отнася до здравината и якостта?
Защо голямото (с много пчели) семейство работи много сговорно, а малкото семейство има лоша организация на работа, а пък съвсем малкото - загива?
Ами животът на големите мравуняци? Мравунякът е много сложно инженерно съоръжение, което притежава сложна вентилационна система и сложна система на пътните артерии, които осигуряват постоянна температура в центъра на мравуняка през цялата година. Но най-вече поразява доведената до пълен синхрон дейност на мравките.
Всяка есен наблюдаваме отлитащите на юг ята птици и се ражда въпросът: защо ежегодно ятата съдържат едно и също количество птици? При което броят на жеравите в ятото е един, на дивите патици - друг, а пък скорците летят събрани по много на едно място или както е разпространено да се казва - като „облак".
Непосредствено преди отлитането враните „се скупчват" в огромно ято. То се издига във въздуха, образува плътен диск с диаметър 200-300 м и започва да изпълнява фигури от висшия пилотаж. Ятото от няколко хиляди птици абсолютно синхронно, практически мигновено изпълнява такива пируети, че може с часове да се любуваш на това зрелище. При това звуковите или визуалните сигнали по принцип не биха могли да осигурят такава бързина в действията на ятото.
Сега можем да отговорим на тези въпроси. Само една пчела не може да строи живота и да оцелее, както не могат и сто, и хиляда. Необходим е критичен брой пчели в рояка (критичен брой взаимодействия), след което над рояка се създава единно информационно-енергетично поле - съзнание. То превръща пчелния рояк във високо организирано семейство. Това съзнание установява връзка със съзнанието на планетата и получава цялата необходима информация, свързана с организацията на живота на пчелното семейство. То установява връзка с всяка пчела и превръща пчелния рояк в общност (материално образувание с високо ниво организация).
Само една мравка никога няма да построи мравуняк, няма да построят нито сто, нито хиляда мравки. Необходим е критичен брой мравки (критичен брой на взаимодействията), след което над мравуняка се създава единно информационно-енергетично поле - съзнание на мравуняка, което осъществява връзка със съзнанието на планетата. От една страна, съзнанието на мравуняка получава цялата необходима архитектурна и инженерна информация, информацията за жизненото осигуряване на мравуняка и неговата защита. От друга страна, то установява връзка с всяка мравка и управлява всичките процеси в мравуняка.
Точно по същия начин една птица сама не може да отлети на юг, нито пък две или десет. Необходим е критичен брой птици (критичен брой взаимодействия), когато над ятото се създава единно информационно-енергетично поле - съзнанието на ятото, което осъществява връзка със съзнанието на планетата и получава цялата необходима информация, свързана с навигацията на полета и осигуряването на живота на ятото при прелитането. Фигурите от висшия пилотаж са дело на съзнанието на ятото. То формира от него единен абсолютно управляем организъм и проверява резултатите от своята работа на практика, като подава сигнали за някакво действие едновременно на всички птици от ятото.
Точно по същия начин е необходим критичен брой живи същества - хора в човечеството на Земята, животни, птици, насекоми, растения, при което - в огромно многообразие, за да се образува над планетата единно информационно-енергетично поле - съзнанието на планетата, което осигурява връзка със съзнанието на Вселената и със съзнанието на всяко живо същество на Земята.
Анализът показва, че няма нежива материя - цялата материя е жива. Материята е форма, която е приела енергията съгласно информацията, тоест съгласно програмата за създаване и развитие на даденото материално образувание.
Какво да кажем в такъв случай за закона за естествения подбор на Дарвин? Този закон е основан на случайни мутации. Но във Вселената няма нищо случайно. Случайно изглежда явлението само в нашия физически свят - в света на следствията. В глобалната взаимовръзка на световете на Вселената всяко явление е строго закономерно. Всеки вид живи същества се създава и се развива строго по своята програма.
По такъв начин програмата за развитие на вида, заложена в информационната сфера на съществото, определя строгата посока на развитие на вида, формира в нея „програмен коридор", вътре в който се допускат мутации за постигане на необходимото разнообразие и за развитие на наследствените признаци на вида, а мутациите, които излизат извън рамките на този „програмен коридор", се прекъсват.
Това също е подбор, но програмиран, който върви в строго определена посока.
Природата живее именно по такъв закон. Ще си послужим с примери. В горите на Русия има няколко вида глухари. Основните от тях са черен, сив и каменен. Всички останали са техни кръстоски (подвидове). Глухарите, които са с окраски на трите вида, имат междинна окраска, междинни форми и размери. Подвидовете дават потомство и се размножават. Това свидетелства за факта, че вътрешновидовите мутации не излизат от „програмния коридор" за развитие на вида. Един от тези подвидове изглежда твърде странно: размерите са на единия вид, формата на другия, окраската е неопределена. Той е безплоден и никога не дава потомство, това означава, че дадената мутация е излязла извън границите на програмния „коридор" за развитие на вида.
Мелезът между дивия заек и заекът, чиято козина става бяла през зимата, е винаги безплоден и не дава потомство, тъй като това също е излизане извън границите на програмния „коридор" за развитие на дадения вид.
И ние не сме произлезли от маймуната и не сме можели да произлезем при цялото ни желание и при цялото старание на маймуната.
Това са две съвършено различни програми за създаване и развитие на два съвършено независими един от друг видове. Законът за естествения подбор не е закон. Това е следствие на Вселенския принцип за програмиране на създаването и развитието на материалното образувание!
Принципът на Глобалното взаимодействие на видовете е следният: всеки вид възниква и се развива само по силата на глобалното взаимодействие-сътрудничество с всички заобикалящи ги видове.
Във Вселената няма борба, а всеобщо глобално взаимодействие - глобално съгласие, глобално сътрудничество. По тази причини във Вселената няма хаос, той е само в нашето съзнание.
Следващата теза може да бъде формулирана накратко така: човекът, както и Вселената, е многослоен, представлява информационно-енергетична система от сфери (слоеве) и се състои от ядро, сфера на съзнанието, информационна сфера и физическа сфера (физическо тяло).
Ядрото, сферата на съзнанието, информационната и енергетичната сфера на човека съществуват винаги - това е системата на фините енергии. Отмира само последната - физическото тяло на човека - най-грубата и най-краткотрайната сфера.
Навремето, когато бях убеден материалист, смятах понятия като Дух, душа, безсмъртие на душата за измислица и чиста измама. А пък Духът - това всъщност е ядрото на човека. Душата е съвкупност от трите сфери: на съзнанието, информационната и енергетичната. Безсмъртието на душата представлява законът за запазване на енергията в действие: „Енергията не възниква от нищото и не изчезва безследно." Това, което сме свикнали да възприемаме като смърт на човека, е само отмиране на външната му обвивка. То е разкъсване на връзките между висшите информационно-енергетични сфери на човека и неговата нисша сфера - физическата. Няма го физическото тяло, но човекът като система на фините енергии ще съществува винаги, докато съществува Вселената.
Следващата теза: човешкият мозък е система за управление на физическото тяло на човека и канал за връзка на физическото тяло със съзнанието на човека.
Човешкият мозък няма отношение към съзнанието на човека. Той привежда в действие физическото му тяло и осигурява информационна връзка със сферата на съзнанието му. Мозъкът възприема информацията от сферата на съзнанието и я формира в последователност от въздействия върху нервните центрове, а пък те - върху мускулите на един или друг орган на физическото тяло. Това, което днес наричаме инстинкти, представлява основният комплекс от функции на човешкия мозък.
Информационната сфера е сферата на информационно взаимодействие между човека и Вселената. В информационната сфера на човека е съсредоточена цялата информация за него, жизнената му програма и всичките му постъпки, които той извършва в живота си Енергетичната сфера е сферата на енергетичното взаимодействие между човека и Вселената. Сферата на съзнанието осъществява всичките интелектуални и емоционални процеси в съществото на човека. Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън нашия мозък, извън нашето физическо тяло, в друго измерение - в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствията от процеса на мисленето - неговия резултат. И още една важна теза: човечеството на Земята излъчва отрицателен информационно-енергетичен поток, който стига до информационния слой на планетата, като изкривява информацията и нарушава хода на планетарните процеси.
От материалистична гледна точка ние сме твърдо убедени, че човек живее един път на Земята и бързаме „да грабнем" от живота всичко, каквото можем, на всяка цена, без да се ограничаваме, що се отнася до средствата за постигането на целта.
Като резултат от подобна стратегия на живота човечеството на Земята излъчва колосален поток отрицателна информация и енергия на ЗЛОТО. Този поток е толкова мощен, че стига до информационния слой, разрушава цели информационни области и нарушава закономерностите на планетарните процеси. Затова не трябва да се чудим защо има земни катаклизми: нарастване на междунационалните конфликти; войни на места, където никой не ги е очаквал; нетипична постъпка на конкретен човек, който по принцип не би постъпил по този начин.
С черните си души, с мръсните си помисли, със злобата помежду ни ние, хората, предизвикваме земетресение или ураган в някаква част на планетата. Ние сме тези, които предизвикваме стълкновение между два народа, живели в мир векове наред. Днес човечеството на Земята прилича на организъм, който не се пречиства от собствените си шлаки. Той или ще се отрови от собствените си отпадъци, или ще трябва да се спаси чрез самопречистване. Когато бях млад, не разбирах значението на призива за любов към всичко съществуващо. Не разбирах какво означава да обичаш всички, защо е нужно това и как може да се постигне. Едва сега схванах смисъла на този призив и едва сега осъзнах смисъла на кратката фраза: „Твори Добро и ще „стопиш" Злото." Това не е обикновена фраза, а Великият Вселенски Закон: „Животът се дава на човека, за да „стопи" световното зло."
Изпълнявайки този закон през целия си живот, съществото на човека се извисява духовно и помага за извисяването и на другиго.
Съвременният ни начин на живот не е насочен към усъвършенстване на Духа. Днес духовният мрак и невежеството на човечеството са стигнали краен предел. За нас се отнася фразата: „Който върви в тъмнина, не знае накъде отива." Тъй като не познаваме Вселенските закони, ние измисляме свои собствени. И днес нашият живот е изграден върху изкуствени, удобни закони и лъжливи „истини". Затова нашият жизнепоток е път към катастрофа на човечеството. То е като един скорпион, който се стреми към отравяне със собствената си отрова. А научно-техническият прогрес само ускорява това движение към края.
Още от ранния материализъм понятието за духовност е деформирано, силно е изкривено от войнстващия материализъм и окончателно е изкривено от комунизма и развития социализъм. Духовността е сведена до фанатична реалност, като по този начин се изкривява ценностната система и смисълът на човешкия живот.
Духовността не е фанатична реалност, тя е непрекъснато усъвършенстване на човешкия Дух до такова възвишено състояние, когато съществото на човека не е в състояние да твори зло, когато този човек ще излъчва само топлина, когато в него ще се формира братско отношение към всичко съществуващо на Земята, когато у човека ще се събуди истинската любов към планетата като към Майка, когато човекът разбере, че той е част от цялостния жив организъм, наречен Вселена.
Отдавна ни е известна библейската фраза: „В началото бе Словото..." Тази фраза не ме впечатляваше никак, да не говорим как съм я схващал. А сега, читателю, надявам се, че вие също сте схванали съкровения й смисъл: „В началото бе информацията - основата на Мирозданието."
Дълго време ме шокираше фразата: ,,...и създаде Бог твърд... И я нарече Бог Небе." Преди смятах, че това си е чист абсурд. Как е възможно небето да бъде твърд? Сега разбрах, че затворените вихрови информационно-енергетични потоци, организирани в енергетични вселенски килийки от типа на „пчелни пити", образуват твърд - стегната енергетична структура на Вселената. Самата Вселена е твърд, а не пустота (вакуум), както смятаме днес.
Изпадах в недоумение от стих 7, глава 1 от Битие: „И създаде Бог твърд: и отдели водата, която е под нея, от водата, която е над нея..." Какви са тези води, отделени една от друга и защо трябва да бъдат отделяни? Недоумението ми продължи дотогава, докато не бяха открити двете информационни основи във Вселената. Едната е информационната основа на биологичните процеси и биологичния живот във Вселената - това е водата (Н2О). Втората е информационната основа на вътрешнозвездните процеси във Вселената - литиевата вода (Li2O).
Десетки пъти съм прочитал, без да мога да възприема фразата „...Както горе, така и долу, както на Земята, така и на небето". Десетки години съм минавал покрай Голямата Мъдрост, която се съдържа в тази кратка фраза. А Мъдростта гласи, че цялата Вселена е изградена върху едни закони. Всичко живо и неживо (от сегашната ни гледна точка), всичко твърдо, течно и газообразно е изградено и живее по единни Вселенски закони. Без да разбира (или без да приема) тази Библейска Мъдрост, човечеството на Земята кривва от правия път на своето развитие. Без да знаем Истината, ние разкъсваме науката на парчета. За всеки обект на изследването създаваме конкретна наука. В тези науки подходите, методите и закономерностите са различни. Едва сега започнахме да усещаме трагичния резултат на подобно разслоение.
„...Както горе, така и долу, както на Земята, така и на небето" - това означава, че структурата на света на микрониво на съществото е абсолютно идентична с микроструктурата на света във Вселенски мащаб. Тъй като микро- и макроструктурата на Вселената са създадени от информация и енергия.
Съвременният учен трябва да се трансформира в съвършено различен човек, освободен от суета, горделивост, жажда за доминиране, ламтеж за научни звания. Основата на този човек трябва да стане служенето на човечеството, не на националност, народ, страна, а на човечеството на Земята. Това е тежко, сложно, изисква всички сили без остатък и целия живот, но за един истински учен друг път няма.
Пътят към Истината минава единствено през Вселенския Разум. А задачата на човечеството се свежда до възприемане на тази истина. Но това изисква всеки човек да се трансформира в съвършено различно същество, изпълнено с добро и любов към всичко съществуващо във Вселената.
Физикът Артур Комптон, лауреат на Нобелова награда, пише: „За мен вярата започва оттам, че Висшият Разум провокира съществуването на Вселената и сътворява човека. Не ми е трудно да съм вярващ, тъй като е безспорно, че там, където има план, има разум. Свидетелство за това е подредбата на Вселената."
Друга „рожба" на материализма е законът за конкуренцията. Ние го смятаме за основен закон в развитието на човешкото общество. Законът за конкуренцията е изкуствен закон, той е следствие на друг изкуствен закон - за естествения подбор. Изкуствено въведената от Дарвин междувидова и вътрешновидова борба за оцеляване е пренесена от учените върху човешкото общество - „Оцелява най-силният". А това води до конкуренция между държавите, между фирмите вътре в държавите, между предприятията вътре във фирмите, между службите вътре в предприятията и между сътрудниците вътре в службите. Тоест в основата на устройството на човешкото общество днес е борбата - от самия връх до самите основи на йерархията на човешкото общество.
По-rope беше показано, че законът за естествения подбор не е закон и видовете се развиват не благодарение на борбата, а в съответствие с Вселенската Програма за развитие на всеки вид. Няма вътрешновидова борба за оцеляване, а има вътрешновидово взаимодействие, сътрудничество, което осигурява изпълнение на програмата за развитие на вида. При което вътре във вида отделните „индивиди" се стремят към коопериране, към създаване на общност - осигуряване на количество от взаимодействия, необходимо за възникване на съзнание на общността, без което тя, а следователно и видът не са в състояние да съществуват на Земята. Няма междувидова борба за оцеляване, а има междувидово взаимодействие (сътрудничество), което осигурява оцеляване на всеки вид. Всяко нарушаване в това сътрудничество води до необратими процеси.
Нека си спомним общоизвестния показателен факт за намеса на човека в Природата като едно от най-абсурдните човешки действия - китайската всенародна война срещу врабците, която завърти с „блестяща" победа на китайците и след която полските насекоми успешно унищожиха основната част на посевите. И китайците бяха принудени да си внесат отвън победения от тях „враг".
Следствие от закона за конкуренцията, негово извращение (следствие на следствието) са съвременните пари. Навремето изобретяването на парите като средство за обмяна е било полезно.
Конкуренцията, потискането на слабия от силния превръща парите в средство за увеличаване силата на силния и намаляване силата на слабия. Парите са залегнали в основата на съвременното общество и животът ни неумолимо зависи от тях. Днес те дават възможност да се избегне затворът. И да бъде затворен невинен човек. Днес всичко се продава. При което, ако проблемът не може да бъде решен с пари, се решава с много пари. Човечеството е паднало до нивото на примитивна надпревара за трупане на парични състояния, до нивото на алъшвериш, което е причина за страховитото нарастване на човешката нищета.
Истинският закон за развитие на човешкото общество е Законът на Вселенската Любов: „...Възлюби ближния си като самия себе си." Само този Закон на общественото устройство е в състояние да спаси човечеството на Земята от духовна деградация. Не парите, а Духовността и Братството трябва да бъдат доминиращи в устройството на обществото.
Всички ние имаме един общ враг - световното Зло, тоест сумарното зло, формирано от всички хора на човечеството на Земята. Борбата срещу него е била и ще бъде винаги свещена. За нея са необходими колосални духовни сили. Те се таят в нашето единство. Множество птици в единство придобиват съзнание. Човечеството в единство придобива мир.
По-rope беше споменато, че около Земята има информационен слой, който осъществява обмена на информация между Земята и Вселената. Той съдържа програми за управление на всички планетарни процеси на Земята. Този слой е уязвим и напълно незащитен от бездуховното човечество на Земята. Той непрекъснато се деформира под въздействието на мощни отрицателни информационно-енергетични потоци от човечеството на Земята (завист, алчност, злоба, омраза, агресивност - всичко накуп). Този поток изопачава информацията в информационния слой, което на свой ред предизвиква изкривяване в енергетиката на нашата планета. Това води до катаклизми от регионални до общопланетарни мащаби. Всяко изстрелване на космическа или балистична ракета предизвиква необратими процеси в организма на хората и в планетарните процеси на Земята. В този случай не просто се деформира, а се изгаря цяла зона от информационния слой и мащабите на информационно-енергетичните изкривявания и техните последствия на планетата трудно могат да се оценят.
Информацията е фундамент на Вселената. Информационният слой на Земята е фундамент на нашата планета. В своята бездуховност и невежество човечеството разрушава този фундамент. Поради това всички сили сега трябва да бъдат концентрирани върху запазването на този фундамент, а следователно - върху обуздаването на войнстващото научнообосновано невежество. Необходим е прелом в светогледа на човека, необходимо е духовно израстване, необходимо е човекът да бъде издигнат до такова ниво, че да почувства себе си като син на майката Земя. В името на тази цел трябва да се борим с всички сили, тъй като нивото на човешката духовност винаги трябва да бъде над нивото на знанията. Превишаването на нивото на знанията на човека над нивото на неговата духовност води до създаване на такива „шедьоври" на човешката мисъл като атомното и термоядреното оръжие, атомните електроцентрали, генното инженерство, зариването на радиоактивните отпадъци в земните дълбини, протоколите на сионските мъдреци, стратегията за създаване на „златния милиард" и т. н. Всички тези неща и свързаните с тях открития са изключително опасни за човечеството на Земята. Надеждата ни е в духовността на науката и научността на религията, тоест в тяхното единство в планетарен мащаб.
Бих искал да обърна внимание на това как съществото на човека става червиво от бездуховност още от първите му крачки на земята. Още в ранни детски години - в детската градина, в училище, института у детето се възпитава да е горделиво и да бъде като единак: да е най-силното, най-бързото, най-умното... най-най- „първото". Отначало това изглежда безобидно като детска игра, след това то се враства в съществото на човека дотолкова, че се превръща в жизнена стратегия. Защо трябва да обичаме ближния си и да му помагаме, когато в живота успява най-силният? Ти трябва да бъдеш пръв, следователно трябва да победиш всички съперници в своята сфера на дейност, при което средствата за постигането на целта нямат значение. Победителите не ги съдят. Ние сме свидетели на резултатите от подобна всеобща жизнена стратегия, имайки предвид съвременното общество в Русия. Но много по-опасно за човечеството е един учен да има подобна жизнена стратегия. Отначало той влиза в борба със сътрудниците за място под „научното слънце", след това се бори с колегите за право да презастрахова своя научен периметър, след това се бори, за да учуди света с уникалността на своите резултати. И той го прави, без да се замисля над това, какви плодове ще донесат тези резултати: благоденствие и процъфтяване на човечеството или катастрофа от планетарен мащаб. Това няма значение, важно е само това, какво е направил той самият и никой друг, освен него. И целият свят трябва непременно да научи за това. Но съвременният учен е материалист и той оценява резултатите от своите изследвания по тяхното действие на материално ниво, а материята е следствие, а не причина. И ако нашите научни „фокуси" с материята не винаги са опасни, подобните „фокуси" с причината, тоест с информацията са винаги опасни.
Генното инженерство представлява изкуствено изкривяване на Вселенската Програма за развитие на клетката. Като резултат от всичко това от царевичния зародиш израства огромен пшеничен клас. Това е много добре от гледна точка на „фокуса", свързан с преобразуване на материята и подобряване на реколтата, но извънредно опасно от гледна точка на изкривяването на информацията в клетката. Не бихме посъветвали никого да яде такава пшеница, тъй като в нея не се съдържа характерната за дадения продукт информация, която ще бъде предадена в клетките на храносмилателните ви органи. От своя страна те могат да започнат да се развиват по несвойствена за тях програма и в организма ви ще започне да расте чужда тъкан. Това е точно злокачествен тумор. Той е резултат от изкривяване на информацията в клетките на дадения орган.
Талантът трябва да се използва само за благото на хората. Не трябва да се забравя, че информацията е основата на Мирозданието. Понякога излишъкът от информация е по-опасен от недостига. Човечеството може да възприема и правилно да използва единствено онази информация, за която има готовност в този момент. Поради това далеч не всички резултати от нашите изследвания трябва да се „стоварват" върху човечеството.
Още преди 5000 години египетските жреци са притежавали задълбочени знания относно действителната подредба на Вселената. Но като истински бащи на човечеството те много мъдро са дозирали информацията и много прецизно са предавали знанията, за да могат хората да ги използват по предназначение и да не си причиняват щети.
Жреците са смятали, че Знанието, което те оповестяват на площада, веднага ще бъде изкривено от тълпата и насочено срещу истинските мъдреци. Те са казвали, че Знанието, като една военна сила, ако попадне в неподходящи ръце, може да доведе до безброй беди. Жреците не са били разпространители на Знанието, а негови пазители. Те са възпитавали високо духовни младежи в своята среда и са им предавали това Знание. То никога не е излизало от тези среди и това е било гаранция за сигурността на човечеството. Смята се, че Христос се е опасявал да поднесе на хората от онова време тайните на Вселената и е учел апостолите, че Божествената Мъдрост не трябва да се дава на неподготвени духовно хора, тъй като те нима да я възприемат и могат да я насочат срещу другите хора. В стих 6, глава 7 на Евангелието от Матей пише: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите пред свинете, за да не ги стъпчат с краката си и след това да се обърнат и да ви разкъсат." За огромно съжаление съвременното човечество е именно тълпата, за която се споменава no-горе. Но тъй като не трябва да се допуска да се стига до границата на духовното падение на човечеството, след което идва катастрофата, трябва да му се предадат някои тайни на Вселената още днес. След като осъзнае тези тайни и необходимостта от духовно преустройство, човечеството трябва да премине от ерата на научно обоснованото невежество в ерата на натрупване на истинското Знание.
Във всички времена начело на човечеството са стояли учените. Политиците оказват влияние само в текущия момент от време. A стратегическата посока на движение се определя винаги от учените.
Хората не знаят кой е бил папа по времето на Галилей, но Галилей ще го помнят винаги. Хората не знаят коя е била кралицата на Англия по времето на Нютон, но Нютон ще го помнят винаги. Хората не знаят кой е царувал в Русия по времето на Ломоносов, но Ломоносов ще го помнят за вечни времена. Хората не знаят, кои е бил кайзер в Германия и кой е бил президент на САЩ по времето на Айнщайн, но името на Айнщайн човечеството ще пренесе през вековете. Причината е тази, че именно учените управляват човечеството, разкривайки пътища за неговото развитие в една или друга посока.
Галилей е бащата на съвременната наука. Нютон дава тласък на човечеството към осъзнаване и практическо използване на силите на междупланетното въздействие. Ломоносов дава тласък на човечеството към развитие във всички сфери на живота: наука, материално производство, използване на суровинните ресурси от земните недра, литература, изкуство и т. н. Със своята теория на относителността Айнщайн отклонява човечеството встрани и за цял век задържа развитието на физиката, с което запазва човечеството от самоунищожение, тъй като предстоят две световни войни и човечеството не е трябвало да бъде допуснато до основите на устройството на Света и до новата енергетика.
Няма смисъл да изброяваме тук съвременните направления в науката, техниката, социалната сфера, някои от които имат нужда от сериозна корекция и контрол, а други трябва да бъдат закрити, при това колкото no-скоро, толкова по-добре, тъй като са опасни за човечеството. Знанието за информационно-енергетичната структура на Вселената "вече дава възможност да се направят важни фактически препоръки за елиминиране на катастрофите и големите аварии в планетарен мащаб.
Това не може да стане от само себе си. Във връзка с това искаме да изразим няколко пожелания. Необходима е точна координация и управление на всички прогресивни сили на планетата. Необходим е орган с абсолютен международен авторитет - Световен Научен Съвет. В него трябва да влязат високодуховни научни авторитети от целия свят и решенията му трябва да се изпълняват не само от всички научни организации в света, но и от правителствата на всички страни.
Създаването на такъв орган може да бъде преди всичко начало на движението на човечеството на Земята към планетарното братство; второ, този орган е гаранция за сигурността на човечеството във връзка с научни разработки, изобретения и политика.
Може би това е точно пътят, който води към създаването на друга, различна наука, откриваща реална възможност за създаването на нова техника, нови технологии и ново материално производство.
Трябва да се надяваме, че щом достигнат необходимото ниво на духовност, хората ще достигнат нужното ниво на единство, ще използват научните открития само за благото на всички хора и ще намерят път към нов начин на съществуване на планетата Земя.