Представяне на книга

Mолитвата „Отче наш"

Печат

Mолитвата „Отче наш"

Извадка от книгата на Емет Фокс „Силата на мисълта“

 

Отче наш, който си на небесата! Да се свети името твое, да дойде царството твое, да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята; хлеба наш насъщний дай нам днес, и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството, и силата, и славата вовеки.

Амин[1]

МОЛИТВАТА „ОТЧЕ НАШ"

А сега прощавай, сватбарю! И чуй мойте

последни слова: трябва всичко да се обича,

всички божии същества.

Трябва всичко да се обича, големите и малки неща.

Защото Бог е създал всичко и обича всичко на света...[2]

МОЛИТВАТА „Отче наш" е най-важният християнски документ. Със сигурност тя е съставена от самия Христос и има пределно ясна цел. Ето защо от цялото му учение тя е най-популярна и най-често се цитира. Тя наистина е единственият общ знаменател между всички християнски църкви. Всяка църква без изключение използва молитвата „Отче наш" и може би това е единствената им допирна точка. Всяко християнско дете учи молитвата „Отче наш" наизуст и всеки християнин, който се моли, я казва почти всеки ден. Нейното приложение вероятно надминава онова, което имат всички останали молитви, взети заедно. Несъмнено всеки, пожелал да последва пътя, който е посочил Исус, трябва да използва молитвата „Отче наш" по интелигентен начин всекидневно.

За да постигнем това, ние трябва да разберем, че Молитвата е внимателно конструирано органично цяло. Много хора я повтарят като папагали, забравяйки предупреждението, което ни е отправил Исус за повторенията и, разбира се, не печелят нищо от това.

Великата Молитва е сбита, концентрирана формула за развитието на духа. Тя е създадена изключително внимателно с тази специфична цел, така че онзи, който я използва, да усети истинска промяна на духа. Този напредък, тази промяна в Библията се нарича „роден наново". Единствено тази духовна промяна има значение.

Самото придобиване на нови интелектуални познания не променя душата. Молитвата „Отче наш" е специално направена, за да предизвика такава промяна и ако бъде произнасяна редовно, тя неизменно го прави.

И още нещо - колкото повече човек анализира молитвата „Отче наш", толковапо-чудотворна става тя. Тя посреща нуждите на всеки, на неговото ниво. Тя не само предизвиква бързо духовно развитие за онези, които са достатъчно напреднали и са готови за него. Чрезпо-повърхностните си значения тя предлага и на по-простите умове, а дори и на по-големите материалиста точно онова, от което имат нужда в момента, ако я използват искрено. Тази май-велика от всички молитви е сътворена и с още една цел, почти толкова важна, колкото и другите й цели. Исус е предвидил една опасност - че с течение ма времето неговото простичко учение е отрупано и доукрасено с най-различни външни примеси, които нямат нищо общо с него. Той е предвидил, че хората, които никога не са го познавали, разчитайки без никакво съмнение, с цялата искреност, на която са способни на собствените си ограничени умове, могат да построят цели нови теологии и доктрини, пренебрегвайки директната простота на духовното послание и по този начин да изградят стена между Бога и човека. Исус е сътворил Молитвата по такъв начин, че тя да може да премине през вековете, без да се променя. Той я е снабдил със съвършени свойства, така че да не може да бъде объркана, изкривена или адаптирана към някаква създадена от човека система. Тя е съвършена, така че всъщност да може да носи цялото послание на Христос в себе си и въпреки това да няма никакви следи по повърхността, с които може да привлече вниманието на агресивните противници на Христос или на пластите в един или друг исторически момент. Така че в крайна сметка, въпреки всички промени и случайности, с които е изпълнена историята на християнството, тази молитва е преминала през всичко и е достигнала до нас ненарушена и неопорочена.

Първото нещо, което отбелязваме, е, че Молитвата естествено се разделя на седем прости изречения. Това е много характерно за ориенталската традиция. Числото седем символизира лична цялост, идеален индивидуален дух, точно както числото дванайсет по същия обичай означава колективна пълнота. В практическото приложение на молитвата ние често срещаме едно осмо, добавено изречение:

„...Защото е твое царството и силата и славата во веки."

Но то, макар само по себе си да е възхитително потвърждение, не е част от Молитвата. Седемте изречения са подбрани с изключително внимание, следват идеален ред и последователност, и съдържат всичко, необходимо като храна за душата. Нека разгледаме първата част:

Отче наш

Това просто изказване само по себе си съдържа напълно категорична и цялостна теологична система. То фиксира ясно и отчетливо природата и характера на Господ. То обобщава Истината на Съществуването. То казва всичко, което човек трябва да знае за Бог и за самия себе си, и за съседа си. Каквото и да се добави към това - ще бъде само коментар и по-скоро ще усложни и потули истинското значение на текста. Оливър Вендел Холмс казва: „Цялата ми религия е обобщена в първите две изречения на молитвата „Отче наш" и повечето от нас са напълно съгласни с това твърдение.

Обърнете внимание на простото, съвършено ясно и категорично изказване: „Отче наш." В тази част Исус ни показва веднъж завинаги каква е връзката между Бог и човек - между баща и дете. Това осуетява всяка възможност Божеството да се окаже безмилостен и жесток тиранин, какъвто често се описва от теологията. Исус казва категорично, че отношението е такова - между родител и дете, а не между ориенталски деспот, който се справя някак с низшите си слуги. Родител и дете. Е, ние всички прекрасно знаем, че мъжете и жените, колкото и неспособни да са, почти винаги правят най-доброто, което могат за своите деца. За съжаление съществуват и жестоки, и проклети родители, но те са толкова голямо изключение, че присъстват само но страниците на вестниците. Голямото мнозинство мъже и жени са най-добри с децата си. Говорейки за същото на друго място, Исус казва:

И тъй ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отец ви който е на небеса, ще даде добрини на тия, които искат от него?

Така че той започва Молитвата, заявявайки същността на Бог, който е идеалният Баща, грижовен към децата Си.

Забележете, че тази част, която определя природата на Бог, в същото време определя и природата на човека, защото човекът е потомък на Бога и трябва да наследи природата на Бога, защото природата на потомците е винаги същата като тази на родителите им. Това е Космически закон - подобието ражда подобие. Розовият храст не може да създаде лилия, кравата не може да роди жребче. Потомството е и трябва да е същото по природата си като родителя, така че след като Господ е Божествен Дух, човекът също е Божествен Дух в същността си, колкото и твърдения и доказателства да има за обратното.

Нека спрем за момент и се опитаме да осъзнаем огромната стъпка напред, която сме направили, оценявайки учението на Исус до този стадий. Нима не виждате, че за една секунда тази идея изтри 99 % от цялата стара, добре позната ви идеология, с нейния отмъстителен Бог, с облагодетелстваните му избраници, с неговия вечен адски огън и всички останали ужасни заплахи, творение на човешкото болно и наплашено въображение. Бог съществува и е Вечен, Всемогъщ, винаги присъстващ - той е любящият баща на човечеството.

Ако медитирате достатъчно упорито над този факт докато разберете поне до известна степен какво точно означава той, повечето от трудностите, с които се сблъсквате, и физическите ви заболявания ще изчезнат, защото те са родени и израснали от страха. Подмолната и същинска причина за всички беди е страхът. Ако само можехте да осъзнаете поне донякъде, че Всемогъщата мъдрост принадлежи на вашия живеещ, любящ Баща, повечето ви страхове биха се изпарили. Ако можете да го осъзнаете изцяло всяко негативно нещо в живота ви ще изчезне завинаги и вие ще бъдете перфектни във всичко. Сега вече можете да видите каква цел е имал Исус, поставяйки тази част на първо място.

Следващото, което виждаме в Молитвата, е, че не става дума за „Моя баща", а за „Нашия баща". Това означава, че отвъд греховете всички хора са братя. Привлича вниманието още в началото, че всички хора са братя, деца на един Баща, и че

Нема вече Юдеин, нито Елин, нема раб, нито свободен, нема мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса[3]

защото всички хора са братя.

Тук Исус прави своето второ изявление, като по този начин слага край на абсолютните безсмислици за „избраната раса" и духовното превъзходство на една група човеци над друга. Той отрича илюзията, че членовете на която и да е нация, раса, група, класа, цвят, територия или друго могат да превъзхождат членовете на друга група в очите на Бога. Вярването в превъзходството на нашата група или „стадо" - както го наричат психолозите, е илюзия, която е много типична за човешкия вид, но няма място в учението на Исус. Той учи, че основното, което определя човека, е състоянието на индивидуалния му, личен дух. И че докато той следва духовната пътека, няма никакво значение към коя група принадлежи.

Накрая на тази част се съдържа заповедта да не се молим само за себе си, а за цялото човечество. Всеки ученик на Истината трябва да мисли за Съществуването на цялото човечество поне веднъж на ден, защото никой от нас не живее за себе си и не умира за себе си. Всъщност ние наистина - и то много по-буквално, отколкото хората го осъзнават - сме крайници на едно и също Тяло.

Сега вече разбираме, че в тези прости думи „Отче наш" се съдържа много повече, отколкото можем да видим на повърхността. Макар на пръв поглед да изглеждат съвсем невинно, всъщност Исус е вградил в тях духовен експлозив, който е в състояние да разруши всяка създадена от човека система, която държи човечеството в плен.

Който си на небесата...

След като ясно е заявил бащинството на Бог над човешкото братство, Исус продължава с изясняване на природата на Господа и с обяснение на фундаменталните истини на съществуването. След като показва, че Бог и човек са родител и дете, той продължава, определяйки функциите на двамата в голямата картина. Той обяснява, че в природата на Господ е той да бъде в Рая, а на човека - да бъде на земята, защото Бог е причината за всичко, а човекът е неговото проявление.

Причината не може да бъде изразена и изразът не може да бъде причина, така че трябва да внимаваме, за да не объркаме тези две неща. Тук Рай означава Бог и Причина, защото в религиозната фразеология Раят е терминът, с който се означава Божието присъствие. В метафизиката това се нарича Абсолют, защото това е реалността на Чистото и Безусловно съществуване на архетипните идеи. Думата „земя" означава проявление, функцията на човека е да бъде проявление и израз на Бога, на Причината. С други думи, Бог е Крайната и Идеална Причина за всички неща. Но Причината трябва да бъде изразена и Бог изразява Себе си чрез средствата на човека. Съдбата на човека е да изразява Бога и да бъде негово проявление по всички божествени и чудесни начини. Някои от тези проявления виждаме навсякъде около нас - първо е нашето физическо тяло, което наистина е най-интимната част от нашето същество. После - нашият дом, нашата работа, нашите забавления - изобщо всичките ни проявления. Да бъдеш проявление, израз означава да „натискаш навън" или да извадиш на светло онова, което вече безусловно се съдържа в теб.

Всеки аспект в живота ви всъщност е проявление или израз на нещо във вашия дух.

Част от тези размишления може да изглеждат на пръв поглед абстрактни, но след като тъкмо недоразуменията около отношението Бог-човек водят до всичките ни неприятности, си струва да вложим повече усилия, за да разберем правилно това взаимоотношение. Да се опитваме да имаме само проявление, без да признаваме съществуването на Причината за него, е атеизъм и материализъм, а ние знаем къде ми водят те. Ако пък има само Причина, без нейното проявление, то това води човек до заблудата, че сам той е Бог - или с други думи - до мегаломания и парализа на способността да се изразяваме/проявяваме.

Важното е да се разбере, че Бог е в Рая, а човекът е на земята и че всеки има своята роля в системата на нещата. Въпреки че са Едно, те не са Едно-и-Също.

Исус утвърждава това много внимателно, като казва:

Отче наш, който си на небесата! Да се свети името твое.

В Библията, както и навсякъде другаде, „името" на нещо означава същинската природа или характер на това нещо, така че когато ни казват какво е името на Бога, ни казват всъщност каква е Неговата природа. А Неговото име или природа, казва Исус, е „осветен". А какво означава думата „осветен"? Ами, ако трябва да проследим произхода на думата в староанглийския, ще открием изключително интересен и съществен факт. Думата „осветен" има същото значение като „свещен", „цял", „цялостен" и „излекуван" или „лекувам". Така че виждаме, че природата на Бога е не само достойна за нашата дълбока почит, но е цялостна и съвършена - изцяло добра. От това следват някои забележителни последици. Вече се съгласихме, че следствието трябва да е същото по природа като причината за неговото възникване и така - щом природата на Бог е свещена, то значи всичко, което произлиза от тази Причина, би трябвало също да е „осветено" или идеално.

Точно както розовият храст не може да роди лилии, така и Господ не може да предизвика или да ни изпрати нещо, което не е идеално или добро.

Както пише в Библията:

Дали изворът от същия чучур изтека сладка и горчива вода?

От това следва, че Бог не може, както хората си мислят понякога, да изпраща болести, беди или нещастия - а още по-малко смърт - защото такива неща са против Неговата природа. „Осветен е името му" означава

Неговата природа е изцяло добра и следователно той може да е автор само на идеалното добро.

Очите ти са по-чисти отколкото да гледаш лукавщините, И не можеш да гледаш в беззаконието[4]

Ако мислите, че Бог ви е изпратил всички нещастия на света, независимо поради каква причина, давате сила на своите нещастия и така става невъзможно да се отървете от тях.

Да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята.[5]

Човекът, като проявление или израз на Бог, има безкрайно разнообразна съдба и много пътища пред себе си. Неговата работа е да изразява в конкретна и категорична форма абстрактните идеи, с които \ Бог го е дарил, и за да го направи, трябва да има I творческа сила. Ако той нямаше творчески потенциал, той щеше да е просто една машина, създадена от Господ - щеше да е автомат. Но човекът не е автомат, той е индивидуално съзнание. Бог е направил безброй уникални и различаващи се едно от друго отделни съзнания - всяко напълно различно - и следователно всяко едно дава възможност на човека да познае вселената по различен, уникален начин, чрез различен жизнен опит. Забележете, че думата „индивид" означаваНеразделен.Съзнанието на всеки един човек е различно от Бог и от всички останали, и все пак те не са разделени. Как е възможно? Как е възможно две неща да са едно и същевременно да не са едно и също? Отговорът е, че по съществото си, което е ограничено, те не могат да бъдат това. Но като Дух, който е безграничен, могат. С нашето ограничено, триизмерно настоящо съзнание ние не можем да видим това. Но със сигурност можем да го разберем чрез молитвата.

Ако Господ не индивидуализираше Себе си в толкова много проявления, ние щяхме да познаваме една-единствена опитност. А сега съществуват толкова много вселени, колкото индивиди ги формират п»с силата на мисълта си.

Да дойде царството твое

означава, че задачата винаги да помагаме на Господ да създаде и утвърди своето царство на земята с наша. Това означава, че наша работа е да въплъщаваме идеите на Господ в конкретни прояви на това ниво. Ние сме тук за това. Старата пословица: „Господ има план за всеки човек, той има план и затеб" е напълно вярна. Господ има великолепни и прекрасни планове за всеки един от нас. Той е планирал зашеметяваща кариера, живот, изпълнен с интересни преживявания и радост за всеки един от пас. И ако нашият живот е скучен, ограничен или мизерен, то не е по Негова вина, а по наша.

Ако само можехте да разберете какво е онова, което Господ е искал да правите на този свят и започнете да го правите, ще видите как всички врати ще се отварят пред вас, всички препятствия по пътя ще изчезнат и ще ви сполети блестящ успех, увенчан с огромно финансово възнаграждение. Отгоре на това ще сте и безкрайно щастливи.

За всеки от нас има предназначено специално, истинско място в живота и ако го намерим - би трябвало да сме напълно щастливи и изпълнени със сигурност. От друга страна, докато не си намерим истинското място, никога няма да сме нито щастливи, нито сигурни, независимо какви други неща сме постигнали или притежаваме. Нашето истинско място е единственото, от което можем да донесем на света Царството Божие и наистина да кажем: „Да дойде царството твое."

Виждали сме как човекът често избира да използва свободната си воля по негативен начин. Той си позволява да мисли грешно, егоистично и това погрешно мислене причинява всичките му беди. Вместо да осъзнае, че неговата същинска природа е да бъде проявление на Бог и винаги да служи на Баща си, той се опитва да се занимава с дела на собствена сметка. Всичките ни беди идват от това безумие. Ние обиждаме свободната воля, опитвайки се да работим отделно от Господ, инай-естественият резултат е болест, бедност, грях, беди и смърт, които срещаме на физическото ниво. Нито за миг не бива да се опитваме да живеем за себе си или да си правим планове и уговорки, без да сверим с Бог или да предположим, че можем да бъдем щастливи или успешни, ако опитваме да правим каквото и да е друго освен това - да изпълняваме Неговата воля. Независимо какви са желанията ни - дали става дума за ежедневната ни работа или задълженията ми вкъщи, нашата връзка с мъж или лични планове как да оползотворим личното си време, щом опитваме да работим за себе си, а не за Него, си поръчваме неприятности, разочарование, нещастие, без да разбираме очевидните доказателства в полза ма обратното. Докато, ако изберем чрез молитвата онова, което знаем, е Неговата Воля, то тогава си осигуряваме безкраен успех, свобода и радост, въпреки че в момента може да изглежда, че правим саможертва и се само дисциплинираме.

Наша работа е да приведем цялата си природа колкото можем по-бързо в съзвучие с Божията воля чрез постоянна молитва и непрестанно търпеливо наблюдение.

„Нашата воля е свободна, защото е Неговата поля."[6]

„Нашето спокойствие е Негова воля", казва Данте и Божествена комедия наистина е изследване на основните състояния на съзнанието, като Адът представя онова състояние на духа, в което човек се опитва да живее без Бог, а Раят - онова състояние па духа, в което човек е постигнал съзнателно единение с Божествената Воля. Чистилището е онова състояние на духа, в което се намираме, когато се опитваме да преминем от едното състояние в другото. Ето този конфликт в душата е изтръгнал от сърцето на великия Августин вопъл:

„Ти палиш в него радостта да Те прославя: че си ми създал за Тебе, и неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Тебе покой."[7]

И хлябът наш насъщний дай ни днес.

Понеже сме деца на любящ Баща, ние имаме право да очакваме, че Бог ще ни дари с всичко, от което имаме нужда. Децата съвсем естествено и спонтанно очакват техните родители да удовлетворят всичките им желания. По същия начин ние очакваме Бог да удовлетвори нашите. Ако го правим с вяра и разбиране, никога не ще се разочароваме.

По Божията Воля ние би трябвало да бъдем здрави и щастливи, нашият живот - изпълнен с радостни преживявания, ние би трябвало да се развиваме свободно и постоянно, ден след ден, седмица след седмица, докато нашите жизнени пътища не ни водят малко по малко към идеалния ден. До този момент ние се нуждаем от храна, облекло, подслон, начин за пътуване, книги и т.н., но преди всичко имаме нужда отсвобода;и всички тези неща са включени в Молитвата чрез наименованието на хляба. Хлябът не означава просто храна, а всички неща, от които човек се нуждае, за да изживее здрав, щастлив и свободен своя живот в хармония. Но за да придобием всички тези неща, ние трябва да ги пожелаем - не е нужно да ги описваме подробно, но трябва да ги пожелаем и трябва да разпознаем Бог и единствено Бог като Източник и извор на всяко добро. Липсата на нещо в живота ни означава, че сме го потърсили от друг източник, а не от Самия Господ, Автора и Дарителя на живот.

Хората мислят, че придобиват всичко вследствие на своите инвестиции или чрез бизнеса си, че получават работата и парите от работодателя си, а това са просто канали, по които всичко тече, но истинският му източник е Бог. Броят на възможните канали е безкраен, но Източникът е Един. Конкретният канал, по който точно вие получавате вашата доставка, може и да се промени заради Космическия закон за проявлението. Застоят наистина означава смърт, но веднъж осъзнали, че Източникът на всичко, което идва при вас, е един непроменлив Дух, всичко е наред. Изчезването на един канал може да е знак, че се отваря друг. Ако обаче, както повечето хора, вие мислите, че източник на нещо е конкретният канал - всеки път, когато каналът изчезне, вие ще сте в безизходица, защотовярвате,че източникът е пресъхнал. Защото всичко става точно така, както го вярвате от практическа гледна точка на физическото ниво нещата са такива, каквито вярваме, че са.

Ще ви дам пример с един човек, който мисли, че източникът на дохода му е неговата работа, но я губи по някаква причина. Неговият работодател има затруднения, намалява щата или просто фалира. И понеже той смята, че тъкмо работата му е била източникът му на доходи и щом я е изгубил, това естествено означава и загуба на доходите, той трябва да започне да си търси друга работа. Вероятно ще му се наложи да търси дълго, а междувременно да няма никакви приходи. Ако с този човек е работено всеки ден и той е осъзнал, че Бог е истинският източник на всичко, а работата му е била просто един канал, по който е получавал благото, то след затварянето на този канал той веднага би намерил друг, вероятно дори по-добър, който веднага да се отвори за него. Ако той е вярвал, че Бог е неговият източник, а Бог не може да се промени, да се провали или да изчезне - то тогава новите възможности и приходи веднага ще дойдат отнякъдеи ще създадат свой канал по възможно най-лесния начин.

По същия начин собственик на бизнес може да бъде принуден да фалира по причина, която е извън неговия контрол. Или пък брокер, чийто доход зависи от стоковата борса и облигациите, може изведнъж да разбере, че източникът му на приходи е пресъхнал вследствие на неочаквано движение на стоковия пазар, което се е случило поради катастрофа в някоя фабрика или мина. Ако той мисли бизнеса или инвестицията си като неговияизточникна доход, той ще повярва, че този източник се е провалил и автоматично ще отпадне от играта. Ако обаче се осланя на Господ, изобщо няма да го интересува конкретния канал и по този начин каналът лесно може да бъде заменен с нов. Накратко, ние трябва да се научим да търсим Бог за всичко, от което имаме нужда, и тогава каналът, който поначало има второстепенна роля, сам ще се погрижи за себе си. По своето вътрешно и най-съществено значение хлябът означава реализиране на Присъствието на Бог - в същински смисъл, не само като номинално значение, а като величествена реалност. Усещането, че Той присъства заедно с нас, и чувството, че защото Той е Бог - изцяло добър, силен, мъдър и любящ, то ние няма от какво да се страхуваме. Ние можем да Му се осланяме и той ще се погрижи за нас. Той ще ни даде всичко, от което се нуждаем, ще ни научи на всичко, което трябва да знаем, и ще ни напътства, за да не правим грешки. Това означава „Емануил" или „Бог е с нас"[8], и запомнете, че това означава на някакво ниво иреализация, осъществяване. Не става дума само за ментален опит на съзнанието и теоретично регистриране на този факт. Не става дума просто да се говори за Бога, колкото и красиво да е, нито само да семислиза Него, говорим за ниво на реален опит.

Трябва да започнем, като мислим за Бог, но това трябва да доведе до осъзнаване, което е ежедневният хляб насъщен или манната. Това е същността на въпроса. Осъзнаването, което означава опит, е онова, което има значение. Осъзнаването бележи развитието на духа. Осъзнаването гарантира проявлението. Осъзнаването, толкова различно от празната теория и красивите приказки, есъщината на нещата, на които се надяваме, доказателство за нещата, които са невидими.

Това е Хлябът на живота, скритата манна, и когато човек го притежава, той има всичко - на практика, в действителност. Исус няколко пъти нарича тази опитност хляб, защото има предвид храна за душата, точно както материалната храна е храна за физическото тяло. Осигурен с такава храна, духът расте и се развива силен, постепенно израства и достига зрялост. Без нея, лишен от естествената си храна, той остава закърнял и осакатен. Най-разпространената грешка, разбира се, е, че формалното зачитане на Бог е достатъчно, или че, говорейки за Божествени неща - например ако се изразяваме много поетично, е същото, както и ако притежаваме истинска добродетел. Но това е все едно да предположим, че да гледаме купчина с храна или да разискваме химичния състав на разни храни, е същото, като да ядем наистина някакво ястие. Поради тази грешка хората толкова често се молят с години за нещо без никакъв осезаем резултат. Ако молитвата представлява изобщо някаква сила, то следователно няма как да се молим, без нещо да се случи вследствие на нашата молитва. Осъзнатостта не може да се появи по поръчка, тя трябва да дойде спонтанно - като резултат от ежедневни молитви. Да очакваме да постигнем осъзнатост чрез волята си е сигурен начин да я пропуснем. Молете се редовно и тихо - помнете това по отношение на всяка духовна дейност - усилиетоили напрежението е самоунищожително - и тогава, вероятно когато най-малко го очаквате, осъзнаването ще дойде като нощен крадец.

Междувременно е добре да се знае, че всички практически трудности могат да се преодолеят с искрена молитва, без изобщо да има осъзнатост. И макар това да е прекрасна благодат, с чиято помощ могат да се преодолеят всевъзможни трудности, ние няма да постигнем онова усещане за сигурност и благополучие, което ни се полага, когато сме усетили осъзнатостта.

Друга причина, поради която символът на хляба, храната, обозначава Присъствието Божие, е необходимостта да се яде храна. Всеки има тази необходимост за да живее. Човек не може да приема храна вместо някой друг. Хората могат да наемат слуги, които да правят почти всичко вместо тях, но има нещо което трябва задължително да свършим сами и то е да изядем своята храна. По същия начин осъзнаването на Присъствието Божие е нещо, което никой друг не може да направи вместо нас. Ние можем и би трябвало да си помогнем един на друг, преодолявайки определени трудности -

Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов. [9]

но осъзнаването (или осъществяването в реалността) на Присъствието Божие, „същността" и „доказателството" в природата на нещата може да произтече само от нас. Говорейки за „хляба на живота, Емануил" Исус го наричаежедневнатани храна, хляб. Причината за това е фундаментална - нашият контакт с Бог трябва да е жив.Ежеминутнотони поведение спрямо Бог направлява нашето съществуване.

„В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;"ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.[10]

Най-безсмисленото нещо на света е да се опитваме да се облегнем на предишна осъзнатост. Онова, което означава духовен живот за вас, е вашата осъзнатост за Богатук и сега.

Днешното осъзнаване, независимо колко слабо и хилаво ни изглежда, има хилядократно по-голяма сила да ни помогне отколкото най-ясната осъзнатост, която сме постигнали вчера. Бъдете благодарни за вчерашния опит, знаейки, че той ще остане завинаги във вас с онази промяна на съзнанието, която е донесъл, но нито за миг не му се осланяйте за днешните ви нужди. Божественият Духе,съществува и не се променя според приливите и отливите па човешкото разбиране за него. Манната в пустинята е доказателството за това от Стария завет. Хората, които се скитат в дивата пустиня, разбират, че всеки ден ще, получават манна от рая и тя ще е обилна, и ще задоволи нуждите им, но те не трябва по никакъв начин да се опитват да я запазят за следващия ден. Те не би трябвало по никакъв начин да се стараят да живеят с вчерашната храна. Някои от тях обаче се опитали да го направят, въпреки правилото и върху тях са се изсипали мор и смърт.

Същото важи и за нас. Когато се опитваме да живеем с вчерашната осъзнатост, ние всъщност се опитваме да живеем в миналото, а да живеем в миналото е смърт. Изкуството на живота е да живеем в настоящия момент и да направим този миг толкова идеален, колкото можем чрез осъзнаването, че сме инструмент, израз на Самия Бог. Най-добрият начин да се приготвим за утре е като направим каквото трябва днес.

...и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Това изречение е обратната точка на Молитвата. Това е стратегическият ключ към цялата трактовка. Нека отбележим, че Исус е подредил тази удивителна Молитва така, че тя да засегне всяка брънка от нашия дух. И тя е конструирана по сбит и ясен начин. Тя не пропуска нищичко съществено за нашето спасение и все пак е толкова сбита, че в нея няма нито една дума или мисъл в повече. Всяка идея попада точно на мястото си в идеална хармония и последователност. Всяка добавена дума би довела до многословие, всяка отнета - до непълнота, а това е решаващо за прошката. Казвайки ни какво е Бог, какво е човек, как функционира вселената и как всеки трябва да върши своята работа - спасявайки човечеството и собствените си души - Исус ни обяснява какво представлява истинската ни храна и начина, по който можем да я получим, и тогава идва ред на прошката на греховете. Прошката на греховете е основният житейски проблем. Грехът е усещане за раздяла с Господ и е най-голямата трагедия в човешкия опит. Той произхожда, разбира се, от егоизма. По природата си това е опит да се доберем до нещо, над което нямаме право по закон.

Той е свързан с усещането за самоизолирано, лично съществуване, въпреки че Истината на съществуването е, че всичко по природата си е Едно. Нашето истинско аз е едно с Бог, неразделно от него, израз на неговите идеи, свидетел на Неговата природа - на динамичното мислене на този Ум. Понеже ние сме едно с голямата Цялост, от което духовно сме част, това означава, че сме еднакви с всички хора. Само поради Него ние живеем, дишаме и съществуваме, в абсолютен смисъл всъщност всички сме едно.

Всъщност злото, грехът и падението на човека в основата си са опит да отхвърлим тази Истина в мислите си.

Ние опитваме да живеем разделени от Бог. Опитваме да се справим без него. Ние действаме, сякаш имаме свой живот, като отделни съзнания - сякаш можем да имаме планове, цели и интереси, различни от Неговите. Всичко това - ако беше вярно - би означавало, че съществуването не е единно и хармонично, а е хаос, състезание и съперничество. Това би означавало, че ние сме отделени от другите хора и можем да им вредим, да крадем от тях, да ги нараняваме или дори да ги унищожим, без това да навреди на нас. Това би означавало, че колкото повече взимаме от другите - толкова повече ще имаме. Тона би означавало, че колкото повече защитаваме машите интереси и колкото повече не се интересуваме от добруването на другите, толкова по-добре за нас. Естествено от това би следвало, че и другите могат да се отнасят с нас по същия начин и съответно би трябвало да очакваме, че много от тях ще го направят. Ако това беше вярно, то би означавало, че целият свят е просто една джунгла и че рано или късно ще се самоунищожи поради вродената си слабост и анархизъм. Но, разбира се, това не е вярно и точно тук се съдържа радостта от живота.

Без съмнение много хора се държат и действат, сякаш мислят, че това е вярно. Обаче още повече хора ще са ужасно шокирани, ако застанат лице в лице с това твърдение, въпреки че вътрешно имат бегло усещане, че нещата стоят точно така. Въпреки че те лично са над подобни твърдения и не действат съзнателно в унисон с такива понятия.

Ето това е и истинската причина за греха, за негодуванието, за осъждането, за ревността, за угризенията и всички лоши неща по точи път.

Това схващане е самостойно, а отделно от него съществува същинският грях. И сега, преди да продължим напред, ние трябва да извадим нож на тона зло и да го отрежем веднъж завинаги. Исус е знаел това. Имайки предвид необходимостта от категоричност, в този критичен момент от текста той е включил едно внимателно подготвено изявление, което ще ни ориентира и синхронизира с него, без сянка от възможност за провал. Той е включил в текста една клауза, една декларация, която да ни принуди, без никаква възможност за бягство или увъртане, резервираност и поддаване на други уловки, да изпълним голямото тайнство на прошката в цялата му пълнота и да се подчиним на мощната му власт.

Ако повтаряме интелигентно Великата Молитва, вниквайки във всяка дума на онова, което произнасяме, ние внезапно, така да се каже, ще се озовем хванати сякаш в менгеме, така че ще сме принудени да застанем лице в лице с този проблем - бягството ще бъде невъзможно. Ние ще трябва позитивно и категорично да простим на всички, на които може да дължим прошка, поименно, на всекиго, който може да ни е наранил по някакъв начин. Исус не оставя никаква пролука за шикалкавене относно това основно изискване. Той е конструирал своята молитва по-умело, отколкото нотариусът подрежда нотариалния акт. Той така добре я е премислил, че веднъж захванали се с това, ние неизбежно сме длъжни да простим искрено и истински на враговете си, или никога вече да не повторим Молитвата. Няма да е преувеличено, ако добавим, че никой, който е прочел тази книга, няма да може да произнесе молитвата „Отче наш", ако не е простил. Опитайте се да я произнесете, без да сте простили и съвсем отговорно мога да ви кажа - няма да сте в състоя ние да я довършите. Тази велика средна част ще ви заседне на гърлото. Забележете, че Исус не казва: „простете ми моите грехове и опитайте да простите на другите". Или „Ще видя дали мога да го направя", или „Ще простя по принцип, с известни изключения". Той ни задължава да заявим, че вече наистина сме простили, простили сме на всички, и поставя нашата молба за прошка в пряка зависимост от това.Кой е толкова благороден и извисен, че изобщо да произнесе молитвата си, ако не копнее за прошка и опрощаване на неговите грешки и вини? Кой е толкова луд, че да се стреми да намери Царството Божие, без да желае да бъде освободен от неговото собствено чувство за вина? Никой, вярвайте ми. Така че виждате как ние се оказваме изправени пред неизбежната необходимост да не можем да изискаме собственото си освобождение, преди да сме освободили братята си.

Прошката към другите е преддверието на Рая, Исус го е знаел и ни е завел до вратата. Трябва да простите на всички, които някога са ви наранили, за да поискате да ви се прости на вас. Това е всичко. Трябва да се освободите от цялото възмущение и осъждане на другите, и не на последно място - да спрете да се упреквате и да имате угризения. Трябва да простите на другите и преустановявайки собствените си грешки, да приемете, че и Бог им е простил. Няма друг начин да напреднете. Вие трябва да си простите, но няма как да го сторите искрено, ако първо не сте простили на другите. Прощавайки на другите, бъдете подготвени да простите и на себе си. Отказът да си простите е проява на духовна горделивост.

„Ако за този грях Бог хвърли своите ангели във ада..."[11]

Няма как да си изясним това - просто трябва да простим. Има много малко хора на този свят, които никога не са били наранявани, истински наранени, от другиго. Хора, които да не са били разочаровани, наскърбени, предадени или подведени. Такива неща потъват в паметта и обикновено се превръщат в гнойни, възпалени рани. Единственият лек е да бъдат извадени оттам и изхвърлени, а единственият начин това да стане е чрез прошката.

Разбира се, няма по-лесно нещо на този свят от това да простим на хора, които не са ни наранили много. Няма нищо по-лесно от това да се извисим над мисълта за незначителната загуба. Всеки би искал да го направи, но Правилата на Съществуването изискват от нас да простим не само тези дреболии, но и същинските неща, които е толкова трудно да бъдат простени, че в началото може да изглежда дори невъзможно. Отчаяното сърце плаче: „Това е твърде много. Не искайте това от мен. Това означаваше прекалено много за мен. Невъзможно е. Не мога да простя."

Но с молитвата „Отче наш" ние постигаме прошка от Бога, което означава изход от вината и ограниченията, и той зависи точно от тази подробност. Това няма как да се избегне - трябва да има прошка, независимо колко дълбоко ни е наранил някой или колко ужасяващо сме страдали. Това трябва да се направи.

Ако молитвите ви остават нечути, потърсете из нашето съзнание и вижте дали не е останал още някой, на когото трябва да простите. Опитайте се да си спомните стара и дълбока обида, която още стои там. И вижте дали нямате още зъб (това може да е прикрито зад някакво благовидно оправдание) на някого, на група от хора, на нация, раса, социална класа, религиозно движение, което не одобрявате, политическа партия или друго.

Ако намерите, то значи се налага да простите и когато го направите, вероятно ще постигнете осъзнатост. Ако в настоящия момент още не можете да простите, ще трябва да почакате с осъзнатостта, докато успеете. В такъв случай ще трябва да отложите рецитирането на молитвата „Отче наш" дотогава или пък да си внушите, че вече не желаете Божията прошка.

Да освободим другите означава да освободим себе си, защото обидата също е вид обвързаност. Космическа истина е, че трябват двама, за да има затворник - затворникът и тъмничарят. Няма как да бъдеш затворник сам по себе си. Всеки затворник трябва да си има тъмничар, който е също затворник. Ако още носите обида към някого, вие сте свързани с този човек с космическа връзка - истинска, макар и ментална верига. Вие сте вързани с онова, което мразите по космичен начин. Точно онзи, когото мразите най-много в целия свят, е човекът, с когото сте се свързали навеки с връзка, по-здрава от стомана. Това ли желаете? При тези обстоятелства ли искате да продължавате да живеете? Помнете, вие принадлежите на всичко, с което сте свързани мислено, и в някакъв момент, ако тази връзка трае, обектът на вашата обида ще се появи отново в живота ви, вероятно за да предизвика още по-голям хаос. Мислите ли, че можете да си го позволите? Разбира се, никой не може да си позволи нещо подобно, така че пътят е ясен. Трябва да отрежете всички подобни връзки чрез чист и духовен акт на прошка. Трябва да ги освободите и да ги оставите да си тръгнат. Чрез прошката вие освобождавате себе си и спасявате собствената си душа. И понеже законът на любовта работи еднакво за всички, вие ще им помогнете и те да спасят душата си. За тях ще бъде много по-лесно да станат такива, каквито би трябвало да бъдат.

Но как да постъпим така мъдро и благородно, да постигнем магическата прошка, като сме били толкова дълбоко наранени? Толкова дълго сме искали с цялото си сърце да можем да простим, но сме установили, че е невъзможно; опитвали сме толкова много пъти да простим, но сме разбрали, че това е извън нашите възможности...

Техниката на прошката е доста проста и не е много трудна за постигане, ако разберете как да я приложите. Единственото основно и необходимо нещо е да иматеготовносттада простите. Ако приемем, че вие желаете да простите на виновника, по-голямата част от работата е вече свършена. Хората се страхуват от прошката, защото имат погрешното впечатление, че да простят на някого означава да убедят себе си да започнат да го харесват. За щастие това изобщо не е вярно. Никой не иска от нас да харесваме някого, когото не сме харесали спонтанно, а и е почти невъзможно да харесваме хората по заповед. Вие не можете да се накарате да харесвате някого, а дори и да се принудите да го направите, това ще ви доведе до още по-голяма омраза към виновника.

Хората мислят, че когато някой ги е наранил много, тяхно задължение е като добри християни да успеят да го харесат отново и понеже това е абсолютно невъзможно, те много се уморяват, провалят се в усилията си и се преизпълват с компенсаторна кина. Ние не сме длъжни да харесваме никого, но сме длъжни да обичаме всички, любовта или милосърдието, както се нарича това в Библията, означава едно общо, животрептящо усещане за благопожелание. То няма нищо общо с чувствата, макар обикновено да е последвано от чудесното чувство па умиротвореност и щастие.

 

Методът на прощаване е този: останете насаме със себе си, запазете тишина. Повтаряйте си молитва или текст, който ви харесва, или прочетете някоя глава от Библията. После тихо кажете: „Напълно и изцяло прощавам на X (името на виновника), аз го освобождавам и го пускам. Напълно му прощавам за всичко! Доколкото зависи от мен, този въпрос е приключен завинаги. Аз отхвърлям тежестта на обидата от себе си и се оставям на Христос в мен. Този човек е свободен и аз съм свободен. Желая му само доброто във всеки етап от живота му. Този случай е приключен. Христовата Истина ни е освободила и двамата. Благодаря на Бог."

Тогава станете и се заемете с ваши си работи. В никакъв случай не повтаряйте това действие, тази прошка, защото сте го направили веднъж завинаги. Ако го повторите, това ще означава, че мълчаливо отхвърляте собственото си дело.

После, когато и споменът за виновника или обидата да ви сполети отново, благословете ги и отхвърлете мисълта. Направете го толкова пъти, колкото е необходимо, колкото пъти ви дойде тази мисъл. След няколко дни тя ще започне да ви идва все по-рядко, докато забравите всичко. После след известно време - кратко или по-дълго - старата тревога може да се завърне в спомените ви още веднъж, но ще усетите, че всяка горчилка и негодувание са се изпарили, че и двамата сте свободни, и че това е идеалната свобода, която притежават само Божиите деца. Прошката е извършена. И вие ще изпитате чудна радост от осъзнаването на това проявление на Бога.

 

Всеки човек трябва да практикува прошката всеки ден. Когато казвате своята ежедневна молитва, дайте една обща амнистия на всички, които някога може да са ви наранили. Не персонализирайте, просто кажете: „Щедро прощавам на всички!" И после, когато мисълта за обидата и недоволството ви сполети през деня, благословете виновника и отхвърлете мисълта. Резултатът от тази стратегия е, че скоро ще се усетите изчистени от всяка обида и укор и ефектът ще бъде мигновен - вие ще бъдете щастливи, здрави телом, и животът ви ще се промени из основи.

И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго;

Тази част от Молитвата винаги е предизвиквала много повече противоречия и неприятности от всяка друга. За много честни хора тя се оказва истинска спънка. Те чувстват, и то съвсем правилно, че Бог не би въвел никого в изкушение и не би го водил към злото при никакви обстоятелства, и затова тези думи не им звучат вярно.

Точно по тази причина са правени много опити да се преработи текстът. Хората са чувствали, че Исус не може да е казал онова, което се твърди, че е казал, и затова те търсят нов изказ, който да е по-подходящ за общия тон на учението му и на текста в частност. Правени са огромни и героични усилия да се преведе гръцкият оригинал по различен начин. Но всичко това всъщност е ненужно. Молитвата - по начина, по който я четем на английски, дава съвършено ясна представа за своето вътрешно и истинно значение. Спомнете си, молитвата „Отче наш" изчерпва целия ми духовен живот. Въпреки че е в сгъстена форма, тя представлява пълно ръководство за развитието на душата и Исус е знаел чудесно какви опасности и трудности заплашват душата, която вече е преминала предварителните етапи на духовното разгръщане.

Защото онези, които са в сравнително ранен етап на развитие, не изпитват такива трудности те биха могли да заключат, че тази част от Молитвата е ненужна, но това не е вярно.

Фактите са следните - колкото повече се молите, колкото повече време прекарвате в медитация и духовно обогатяване, толкова по-чувствителни ставате. И ако прекарате много време, работейки правилно над своята душа, ще станете много чувствителни. Това е чудесно, но както и всичко останало във вселената, работи по два начина. Колкото по-чувствителни и духовни ставате, колкото по-мощни стават молитвите ви, толкова по-изцелителни са те и вие напредвате много бързо. Но по същата тази причина вие ставате податливи на форми на изкушение, които не са ви били познати на по-ранен етап. Ще видите още, че внезапно ще започнете да бъдете жестоко наказвани за някакви много малки провинения, които мъжете и жените по целия свят биха сметнали за дреболии. И това е така, защото ще ви държи на висотата на постигнатото.

На пръв поглед малките прегрешения, като „лисиците, които съсипват гроздето", ще пропилеят нашата духовна сила, ако незабавно не се справим с тях.

На това ниво никой няма да бъде изкушен да открадне портфейл или да ограби нечия къща, но това изобщо не означава, че няма да срещне трудности. А понеже ще са незабележими на пръв поглед, те ще се окажат дори по-трудни за справяне.

Колкото повече напредваме, толкова по-мощни и големи изкушения застават на Пътя, способни да ни прекатурят, ако не внимаваме. Изкушенията са да работим за себеизява и себевъзвеличаване вместо за слава на Бога, за лични почести и отличия, дори за материално богатство... изкушения да оставим личните си предпочитания да вземат връх в делата ни, когато е свещен дълг на всички хора да се отнасят с другите безпристрастно. И най-големият от всички грехове - личната духовна гордост - ни дебне на този път, тя е наистина „последното несъвършенство на благородния ум". Много извисени духове, които триумфално са преминали през всички тестове, са изпаднали в състояние на превъзходство и самодоволство, което стои като желязна завеса между тях и Господ. Голямото познание носи голяма отговорност. Ако предадем тази отговорност, ми чака голямо наказание.

Noblesse oblige(„Благородството задължава", б.пр.) е особено вярно, когато иде реч за духовни дела. Познанието за Истината, колкото и малко да е, е свят обет за човечност, който не бива да бъде нарушаван. Макар никога да не трябва да хвърляме бисерите на свинете, нито да насилваме стремежа към Истината, ние трябва да направим всичко необходимо да разпространяваме истинското познание за Господ сред човеците. Така че никой от „от тези малките"[12]да не остане гладен заради нашия егоизъм или небрежност.

Паси агънците ми. Паси овците ми.[13]

Старите писатели-окултисти са били толкова чувствителни към тези опасности, че изпълнени с драматизъм, говорели за духа, който бива подлаган на разнообразни изпитания по пътя си нагоре. Сякаш пътникът бива спиран на различни порти или крайъгълни камъни и подлаган на поредното изпитание, за да се определи дали е готов да премине по-нататък. Ако той успее да премине теста, му се разрешава да продължи по пътя си с благословията па изпитващия го. Ако обаче не е успял да издържи па изпитанието, му се забранява да продължи.

Някои по-малко опитни духове, жадни за бърз напредък, прибързано са пожелавали незабавно да бъдат подложени на всички изпитания. Те дори нарочно търсели изпитанията и трудностите, за да ги преодоляват. Като че тяхната личност не им предоставяла предостатъчно материал, над който да се трудят - повече, отколкото който и да е мъж или жена може да понесе. Забравяйки урока, даден ни от нашия Господ, по време на изпитанията му в пустинята, забравяйки заповедта:

Речено е: „Да не изкусиш Господа Бога твоего."[14]

Те всъщност са направили точно това и резултатът е плачевен.

Ето защо Исус е включил и тази част в текста - в нея ние се молим да не ни сполети нещо, което да не можем да понесем на сегашното ни ниво на разбиране. И ако сме мъдри и работим ежедневно, както би трябвало да правим, стремейки се към мъдростта, разбирането, чистотата и ръководството на Светия Дух, никога не би следвало да се озовем пред трудност, за която още не притежаваме ниво на разбиране, достатъчно за да можем да се справим с нея и да се изчистим от нея.

и нищо нема да ви повреди. [15]

и ето, аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. Амин. [16]

Защото е твое царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Това е прелестна гномическа мъдрост, която обобщава базисната истина - за Всемогъществото и Вездесъщата Сила на Бог. Тя означава следното - че Бог е Всичко във Всичко, правещият, извършителят, самото извършено дело, а можем да добавим - и зрителят. Царството в този смисъл означава всяко създание, на всяко ниво, което е свидетелство за Божието Присъствие - Бог като проявление или израз.

Силата, разбира се, е Силата Божия. Ние знаем, че Бог е единствената сила - докато работим, докато се молим, ние знаем, че това всъщност е Господ, който го прави с наша помощ, ние сме неговото средство. По същия начин пианистът изсвирва музиката с помощта на пръстите си, те са неговото средство. Човечеството, хората могат да бъдат възприемани като инструмент - като божиите пръсти.

Негова е Силата. Ако когато се молите, поддържате мисълта, че всъщност Господ работи чрез вас, вашите молитви ще имат безкрайно голяма ефективност. Кажете си: „Бог ме вдъхновява." Ако винаги, когато имате да свършите нещо съвсем обикновено, си мислите: „Сега един висш разум работи чрез мен," ще извършвате и най-трудните дейности с удивителен успех. Чудодейната промяна, която ни залива и превзема, докато постепенно разбираме какво означава всъщност Всемогъществото на Бог, преобразява всяка фаза на нашия живот, превръщайки скръбта в радост, възрастта в младост, сивотата в светлина и живот.

Това е великолепието - великолепие, което, разбира се, също достига до нас чрез Господ! И блаженството, което изпитваме от това преживяване, е отново Самият Господ, който познава блаженството чрез нас.

В последните години молитвата „Отче наш" често е преписвана в положителна, утвърдителна форма. По този начин например частта:

...да дойде царството твое, да бъде волята твоя...

става

...ще дойде царството ти, ще бъде волята ти...

Всички подобни фрази са много интересни и показателни, но не са от жизненоважно значение. Положителната, утвърдителна форма на молитвата може да се използва за изцеление, но е само един вид форма на молитва. Исус използва призивната форма много по-често, макар невинаги и редовната употреба на тази форма е от съществено значение за израстването на духа. Не бива да се бърка с умолителната молитва, в която човек проси и хленчи на Бог като слуга, който се моли на господаря си. Това винаги е погрешно. Най-висшата от всички форми на молитва е истинското съзерцание, в което мисълта и мислещият стават едно цяло. Това е Единството, за което се говори в мистиката, но рядко е постигано в ранните етапи на духовно развитие на човека. Молете се по най-лесния за вас начин, защото тъкмо най-лесният начин е най-добрият.

 



[1]Матей, 6:11. - Б.пр.

[2] Самуел Колридж, „Поема за стария моряк", 7 част, превод Цветан Стоянов. В оригинала обаче има и нещо, пропуснато от Стоянов в неговия превод - в оригинала се говори за „молитва", за онзи, който се моли. „Who preyeth well..." Идеята е, че който се моли добре, ще обича и ще бъде обичан. Което някак не става ясно в превода на Стоянов. - Б.пр.

[3]Матей, 7:11. - Б.пр

[4]Галатяни, 3:28. - Б.пр.

[5]Авакум, 1:13. - Б.пр.

[6]Матей, 6:10. - Б.пр.

[7]Свети Августин Блажени, „Изповеди", Първа книга. - Б.пр.

[8]„...ще роди син, и ще го нарече Емануил."(Бог е с нас)" (Исая, 7:14). - Б.пр.

[9]Галатяни 6:2. - Б.пр.

[10]Коринтяни, 6:2. - Б.пр.

[11]Галатяни 6:2. - Б.пр.

[12]Матей, 18:6. - Б.пр

[13]Йоан, 21:15, 21:16, 21:17 - Б.пр.

[14]Лука, 4:12 - Б.пр.

[15]Лука 10:19 - Б.пр.

[16]Матей, 28:20 - Б.пр.

Thursday the 12th. Spiralata.net 2002-2019