Представяне на книга

Кръстовата планина

Печат

Кръстовата планина

От Костадин Глушков

 

Хроника за християнството в Рупчос – сърцето на свещената Кръстова планина, разказана чрез неговите храмове, а началото се крие някъде още при траките.

 

Силата на песента

 

През Първата световна война, когато в нашата гола и гладна войска назрели бунтове, чепеларецът Михаил Киряков – Халю, заедно с още няколко души, бил осъден на смърт. Строили войниците, а тях изправили пред дулата на пушките и ги попитали за последното им желание. Когато дошъл неговият ред Халю рекъл: „Донесете ми гайдата, искам да си посвиря за последно“. Бил голям гайдаджия, носел си гайдата по фронтовете и когато имало мирна пролука между боевете, свирил и шеновал с нея другарите си и себе си. Донесли му гайдата, разгърнал я полека Халю, надул мяха и като пуснал ручилото, подхванал любимата си песен „Мила ми е, мамо, драчка ми е Сивковската чоста гора“. Пеела гайдата, разказвал с нея осъденият за гъстата чепеларска гора, за Гергьовден и Благовец, за сивковските малки моми, свирел и се прощавал с тях – защото гората още по-гъста щяла да стане, малките моми още по-хубави, само Халю вече нямало да го има да им се радва.

Умълчали се всички, застинали и войници, и екзекутори, и съдии и усетили как буца им засяда в гърлото. Човекът бил изправен пред дулата, гледал смъртта в очите, а пеел с душата и сърцето си песен за любимата планина и гора, пеел за последно  се сбогувал с тях. И тогава милостта потропала на съдийските сърца, а те вече я очаквали, защото Халю и гайдата му ги били отключили за нея. И го помилвали.

… След повече от две десетилетия, живеещият втори живот Михаил Киряков изработил иконостаса в михалковската църква. Може би това е била мисията на живота му и Бог го е опазил, за да я изпълни. И още – да отвори нечии закоравели сърца за тези непреходни ценности – Красотата и Любовта, които стоят над всички,създадени от човека условности и закони.

Костадин Глушков

Из „Кръстовата планина“

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2018