Представяне на книга

Цветята

Печат

Цветята

 

Напълно съм уверен, че малцина ще бъдат тези, които ще се съгласят с това, което ще кажа тук за  цветята. Това не ме смущава, защото написаното тук е съгласувано с една истина, която макар и не още толкова  популярна, е пълната истина.

Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена - от дните, когато той е живял като пещерен звяр, до наши дни и кой знае колко още след нас. Разбира се, че и варварството мени своя облик успоредно с развитието. То се облича в дрехите на последната мода и се приспособява към съществуващия ред.

Прародителят на варварството е жестокостта. Не че хората решават да бъдат жестоки, но жестокостта сама посебе си спохожда човека и понякога съвсем спонтанно. За съвременния човек е излишно да се изброяват примери за най-разновидна жестокост.

Нека оставим настрана големите събития като войните и погромите. Да изоставим това, че варварството на пещерния дивак да разкъсва жертвата с могъщите си мускули е заменено с модерните кланици, които са гордост нацивилизацията и където убийството на животните става с изумителна бързина и чудновати технически съоръжения. Да се спрем на една най-фина и най-деликатна жестокост, която е приела облика на мил, благороден навик и минава като проявление само на много издигнати и чувствителни натури. Това е убиването на цветята иподнасянето на още недоумрелите им трупове като знак на нежно внимание.

Не само недоумение чета в очите на този, който случайно е спрял вниманието си на тези редове, но виждам и ироничната усмивка върху нежната уста на млада дама, която над всичко обича цветята.

Един приятел на розите, карамфилите, теменугите и кремовете сигурно би се почудил как може да се говори така, при това бързам да предотвратя остроумието му, че и картофите, и салатата изпитват същото страдание, което изпитват розите и хризантемите. Зная,че конкретният човешки ум е голям диалектик и юрист. Той ще ме запита: С какво ще се хранят кравите, конете и магаретата, ако ние не косяхме тревата,  а заедно с нея и прекрасните полски цветя?

Тука, драги приятелю, не става реч за страданието, което изпитват цветята при тяхното умъртвяване. Не може да става сравнение между ужаса в една кланица и късането на цветята. Мисълта е насочена към начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-съкровената си нежност. Поднасянето на екзекутирани цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота.

Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност. Половината от световната поезия е пълна с цветя. Ние съзерцаваме цветята като един прекрасен мълчалив живот, радваме им се, а не ги оставяме да си растат и ги оставяме да доумират в нашите вази или да изсъхнат на бутониерата ни след като сме ги убили.

Прекалена и превзета хуманност - ето какво ще кажат 99% четци на това есе. Признавам това, че моят възглед не се покрива с начина, по който се третира растителното царство, но и тук ще повторя, че ние не свеждаме проблема до усещането, което имат цветята, когато ги късаме, а до самите нас и специално до ония от хората, които считат убийството като чуждо на човешката природа и съвременния стадий на развитие.

Не веднъж съм чувал от жени да казват, че обичат лилии, хризантеми или карамфили, но между тях рядко откривам такива, които отделят малко от времето си да отглеждат любимите си цветя. Те ги обичат във вазите си, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя аромат задушната атмосфера на отегчения им живот. Ако обаче ги отглеждаха в саксии или в градините си, тези любимки на цветята щяха да се научат от тях на нещо, което не може да се изкаже с думи.

Понякога чувам прекрасни умалителни неща за цветята, но винаги се сепвам от това, че съшият този човек е способен на жестокост и постъпки, от които може да настръхнеш. Кухи, измамни и декоративни фрази. Не може човекът, който така нежно обича цветята, да е жесток спрямо хората.

Спомням си какво ми разказа веднъж един прекрасен стар начален учител - известният дядо Благо, който пишеше стихове, разказчета, издаваше детското вестниче "Чавче" и който написа прекрасна книга с гатанки в стихотворна форма. Веднъж този дядо Благо бил извикан на някаква конференция в Министерството на народната просвета, която разглеждала състоянието на детската литература по онова време. Поканен да се изкаже, Благо се обърнал към конференцията и казал: "Прави ми впечатление, че почти всички стихотворения за децата са пълни с изрази като береме, късаме, береме и събираме. Никъде не срещам думитесадиме, поливаме, отглеждаме. Изобщо навсякъде вземане ,грабене, късане, а никъде – даване, никъде грижа за цветята и за плодовете. Защо се чудите, - допълнил дядо Благо - че хората обичат да късат и вземат, да берат и най-после да обират. Та ние, детските писатели, още от малки ги учим на този най-егоистичен принцип!"

Не се изненадвайте и не се сърдете вие, приятелите на букетите. Не изобличавам никого, защото трябва да изоблича и себе си. Такива сме ние хората. Сърдим се, когато ни развалят уютното прикритие на някои наши постъпки.

Не се изненадвайте и не се оскърбявайте. Написаното тук не е за всички.

"През зеницата на есето"

Георги Томалевски