Представяне на книга

Будна нощ за Бъден ден

Печат

БУДНА НОЩ ЗА БЪДЕН ДЕН

Невяна Константинова1

 

(За децата и внуците ми – това, което съм успяла да напиша и издам)

 

Въведение

(Споделям съкровено откровенията си, получавани свише, благодарение на общуването ми с много хора чрез искрените безкористни приятелства, с надеждата да спомогна поне мъничко за откриването на нови бъдещи приятели сред „търсещите пътя си” българи...)

Странен, ала обясним порив на сърцето ми, защото опитът ми е доказал, че всяка мисъл, чувство и постъпка оставят някаква следа в бързотечното ВРЕМЕ и нищо не изчезва окончателно...

В 100 страници се побраха четирите ми брошурки и няколкото допълнителни последвали ги статийки, които ще видите тук...

Не мога да забравя думите на литературния критик Георги Тодоров през 1996 година във фоайето на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, след като му бях подарила първата си брошурка Блян за богомилите по пътя към себе си: „В световната литература не съм срещнал такова произведение, съчетало поезия, философия и наука. Продължавай да работиш на своята „нивица”, следвайки интуицията си!”

Не мога да забравя и четирите графики на Евгени Босяцки за кориците на бъдещите ми четири брошурки, след като на първата ни среща по инициатива на чудесната ми приятелка Лилия Нанева Атанасова през 1994 г. му споменах заглавията им. Тогава той ми каза, че на първата корица е поставил „богомилския кръст, символ на човешката душа, вписан в кръга, символ на Вселената”, видян от него в Енинския апостол от ІІІ век. А на ръкава ясно се вижда „стилизираната осмица”, чието обяснение впоследствие изникна в душата ми...

Не ще забравя хилядите музикално-поетични вечери и срещи с приятели от 1994 до 2014 година в Поетическата работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов”, плод на които са петте тома на двуезичното списание „Български писмена * Les Lettres bulgares”, които успях да подготвя и издам в малък тираж, но българската им част е дадена в 6 книги (Спасението е в спастрените ни приятелства – 2, и Спастрени приятелства – 4), включена цялостно във Виртуалната духовна библиотека www.spiralata.net(там са с бащиното ми име – Константинова).

Не ще забравя вдъхновената ни работа в Националния граждански инициативен комитет „Петър Димков(1996-2016 г.), плод на която са няколко книги в поредицата „Слънчевият човек”, включени също в библиотека www.spiralata.net(с фамилното ми име – Керемедчиева) и книгите за Лечителя на Николай Кафтанджиев, Магдалена Асенова и Еленка Тодорова...

Благодарна съм на съдбата си и на щедрата помощ от Небето за приятелствата ми с толкова много талантливи творци, написали „своите откровения”, които успях издам в издателството си ХРИКЕР...

Благодарна съм за задочната си среща през 2009 г. с Мишел Муние, чиято изключителна книга Катарското богомилско християнство – основа на нашите култури, основа на нашата история (в светлината на западноевропейските и славянските народни приказки) успях да преведа и издам и включена също в библиотека www.spiralata.net...

Благодарна съм за срещите ни наяве (през последните три години) на новите ми приятели Христо Буковски и проф. Дамян Попхристов, чиито книги ме обогатиха с нови знания за нашата древна слънчева култура...

 

СТАТИИ, ПУБЛИКУВАНИ във вестниците „Родово имение” и „Квантов преход”:

 

1

 

ЗА ЕЗОТЕРИЧНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ И ЗА ЗНАКА „СЕСТРИТЕ”

 

Ще започна с едно стихотворение на НАДЯ СЕНОКОСЛИЕВА, която не е вече между живите.

 

Сред мрак и тишина къщица се свива

старостта й бедна сияние обвива...

Какво ли има там, в бедничката стая?

Какво струи вдън мрачината и сияе?

Какво е скрил протритият й праг –

нали зад него е намерил стан един бедняк!

 

...Богатства скъпи крие бедността –

любов, надежда, скромност, доброта...

С прекрасен свят, несрещан по земята,

дарява Бог на бедния поет душата!

 

И нека често срещам деня със хлебец сух –

засищам се с трапезата на Божия свят Дух...

 

Пирдоп, 29 януари 2001 г.

Прикована от години на легло, Надя до последния си земен миг е вдишвала чистите Орфееви вибрации, защото бе талантлива и искрена. А животът й е бил невъобразимо труден и неописуемо драматичен. Не я познавах лично моята приятелка Саша Тодорова през 1997 или 1998 година ми донесе няколко нейни стихотворения, които веднага преведох на френски и включих в том ІІІ-2003 на сп. "Български писмена * Les letters bulgares" За Надежда, както се е подписала в последното си писмо до мен от 29.01.2001 г., бих казала: В ада живея, за да дам цялото заложено в сърцето ми добро на хората около себе си. Не е ли това съдбата на милиардите бедни хора по света? Помислете сами!

През последните седмици се убеждавам постоянно в езотеричната приемственост и божествената режисура, защото все повече срещам съвсем случайно непознати хора, а се оказва, че или са били лекувани от Петър Димков Лечителя, или обичат поезията и сами пишат стихове, или са последователи на Петър Дънов Учителя...

Защо "езотерична"? – Тази дума означава „вътрешна”. Защото поривите в душата идват само отвътре, обстоятелствата могат да бъдат единствено декор или повод. Та нали сърцето води човека в пътя му отдолу нагоре! И случайно ли в края на ХХ век и сега особено се засилва у нас интересът към Орфей и орфизма и към Тангра и тангризма?  Излизат вече толкова чудесни книги за нашите живи корени... Философията е житейска мъдрост, просветление на духа, вътрешен фар в откриването на Истината за дейна помощ към всяка индивидуална капка Живот. Та какво е отделният човек? Градивна частица за доброто на единния Планетарен човешки организъм. Всеки е част от Цялото. Помислете за скрития смисъл на призива You are not alone - Ти не си сам! Всеки е зависим от Цялото и отговорен за съдбата на Цялото.

Както през ІХ век св.св. Кирил и Методий са дали на Европа знака за братството, а през ХХ век тримата гениални българи Петър Дънов, Петър Димков и Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванов, световно известен френски философ с български произход) са осъществили в земен план тази идея чрез основаването на Бялото Братство в България и Всемирното Бяло Братство във Франция (което има клонове по всички континенти), така сега към мъжкия Ян-елемент се добавя женският Ин-елемент. Не е ли такъв знакът, подаван сега на хората чрез "сестрите" ни в Либия? В другите езици те не се наричат точно "сестри". Но тук е енигмата на езотеричния знак! Еволюцията продължава и към всички Ян-вибрации неусетно сякаш се изявяват все по-силно Ин-вибрациите за мекота, нежност, топлота и благост в отношенията. Богородичният импулс в сърцето задейства процесите в човешкия организъм и трансформацията става на всички енергийни нива от нисшето физическо към висшето духовно ниво.

От тангризма, както казва проникновеният езотерик Спас Мавров, иде към нас призивът "Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда". Заложени са в душите ни принципите на индивидуалната свобода, на толерантността и на обичта а това са основните характеристики на женското начало, на майчинството и сестринството...

От Орфей и орфизма в сърцата ни трепти творческият импулс да сътворяваме красота, истина и светлина за всички хора космичният ритъм е в мелодия и стих, в шевица и старинна фреска, в изваян образ и извиващо се хоро... Енергийната работа на ин-диви-дуал-ния човек е от полза за всички. И винаги тази работа за вътрешно пречистване (катарзис), за сътворяване на Светлина става в самота, в мигновения, които се изживяват интензивно и даряват огромна радост на човека. Много мои приятели имат гениални стихове. И може да не са прочетени нито чути от други хора, но в мига на сътворяването на една такава творба поетът прави духовна екология на Вселената...

Принципът за индивидуалното поведение от философията на тангризма може да се изрази и по друг начин: всяка човешка душа е моя сестра и аз се прекланям пред творението на всяко сърце. Нали знаете крилатите думи на Петър Димков Лечителя "Всички хора ми са братя"? Началото на тези думи иде от св.св. Кирил и Методий мъжкия Ян-елемент. В края на ХХ век Ваклуш Толев и Ив-Жан-Пол Апел-Гери обосноваха философски идеята за "правата на душата" (като необходимо допълнение и продължение на идеята за правата на човека) женския Ин-елемент.

В живия Живот се чувства все по-осезателно как расте тази идея... В индивидуалното си поведение всеки ежедневно или спазва, или нарушава това Божествено изискване към човека да хармонизира двете начала Ян и Ин. Ако искаш да бъдеш единен /единен с Бога/, си принуден от природните закони да развиваш и двете начала в себе си, защото всяко разделение е пагубно.

Да, тангризмът е стародавната ни космична религия за Единния Бог, а орфизмът е живото сътворяване на хармония и светлина. Не е ли прекрасно, че и двете философии са закодирани отколе в нашата същност като народ?

Тук ще споделя само две идеи:

1. За "ОС-та".

Тъй като човекът е енергийна осмица (в долната й половина е електричеството, а в горната е магнетизмът), Спартак и Орфей сякаш се явяват словесно-историческа реализация на този естествен порядък. Долу е Спартак егоизмът, противопоставянето, споровете, битките, политиката... или борбата за Свобода, а горе е Орфей алтруизмът, безусловното приемане на другия, хармонията, обичта, поезията и музиката... или реализирането на Обичта. Всеки усеща дали в него самия или в другия човек до него преобладава електричеството или магнетизмът. Самият процес на вътрешното пречистване е много сложен и строго индивидуален, но ако работиш постоянно, неуморно в себе си чрез мисли, чувства и постъпки, ще се убедиш, че постепенно Спартаковият елемент намалява, а нараства Орфеевият енергиен елемент. По невидимата вътрешна ОС преработваш всичко, което ти пречи да израстваш...

 

2. За "ОБИЧ-та"

Напоследък се случи така, че един древен богомилски метод, за който имам някакъв спомен в душата си, помогна на няколко мои близки в трудни мигове. Затова си позволявам да го споделя тука с надеждата, че може да помогне и на други хора.

Вдишвайте бавно и дълбоко с концентриране на мисълта върху думата "обич", а при издишването върху думата, която се получава при четенето й отзад напред "чибо". Нали на руски "Спасибо!" (произнесено "спасиба) е "благодаря" и буквално е "Да те спаси Бог!". А на български ние гоним кучетата с "Чиба!" (Чи - енергията, ба - аналогично съкращение на Бог), т.е. с Божествена енергия.

Чрез това дишане не се замърсява околното пространство, а напротив, то се пречиства. Силата на Словото помага винаги на човека, който мисли за Един-Е-ние-то си с цялото Творение... Резултатът е по-добър, ако човек се стреми слънчевата светлина да проникне до всички тъмни кътчета от тялото и душата...

 

*   *   *

В края ще се върна пак към Надя Сенокослиева, тъй като в едно свое стихотворение тя е изразила смисъла на всичко това в живия живот чрез Богородичния импулс и ролята на жената в живота.

 

Небе и мечти

 

Ако попиташ дете

какво е за него небето,

ще отговори:

Небето е синьо,

с много златни звезди!

И ще повдигне към него

незнаещи ясни очи...

 

Ако попиташ девойка

какво е за нея небето,

ще те погледне

с блеснали влажни очи,

ще разтвори розови длани,

за да изсипеш в тях всички звезди,

и ще промълви нежно и властно:

Мечтите са в моите длани,

небе ако бъдеш ти!

 

Жена ако питаш

какво е за нея небето,

ще помилва детска главица

и ще отрони усмивка:

Небе и мечти

събраха се в тази звездица!

 

Не питай старица!

Тя ще мълчи...

Дълбоко в сърцето

е скрила небето

и всички мечти!...

Само сълзи ще проблясват

под бледите старчески клепки

и като падащи едри звезди

ще чезнат в нощта на живота!

А тя ще мълчи...

 

Самоков, септември 2007 година

(Статията е публикувана във в. „Родово имение”, бр. 46(107) от 12-18.12.2007)

 

2

 

ЗА „ИГРА-ДЕЙСТВИЕ”, ЗА МАЙЧИНСТВОТО И ЗА ЧИСТОТАТА...

 

Чудна дума има в родния ни език: трепет, тре-пет (3-5)... Вътрешните трепети на душата са най-същественото в живота на всеки човек. Това е вложено дори в думата отрепка – независимо от отношението на другите към тебе, независимо от това, дали имаш сносни условия да дишаш и се храниш, душата ти има стойност безценна... Та нали в живота си  всеки е единение на Дух и материя, на материя и Дух!...

Във физическото триизмерно пространство на Земята всеки човек може по природа да постига постепенно и последователно своята петизлъчваща духовна същност, защото материално-физически е индивид (от лат. individuum – неделим от Твореца), а духовно е ин-Диви-дуал-нос-т (Божествена същност, която се проявява двойствено чрез избора си между злото и доброто). Това не е ли в живия живот постоянният естествен процес на вътрешно развитие – за постигане на съвършенство? Припомнете си рисунката на Леонардо „Човекът на Витрувиус”, пентаграмата на Орфей и пентаграма на Учителя Дънов. Случайно ли в тази дума със старогръцка етимология (ала в нашия свещен език употребявана и в женски, и в мъжки род!) се съдържа в средата името на Тангра?... А реално петте лъча (главата, ръцете и краката) са символите на Любовта, Истината, Правдата, Мъдростта и Добротворството.

През октомври 1994 година се оформи спонтанно поетическата работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов”, чийто изяви са вече неизброими, а впоследствие се запознавах с много талантливи и всеотдайни в проявите си поети. Цял живот са писали стихове-прозрения и са вършели кротко и смирено това, което нарекохме „духовна екология” (отклик, личен отговор на Бога, отражение на Логоса...) – поетът в самотата си извършва пречистване на вътрешното си пространство, а същевременно и на околната среда. В Живота всеки има своята „роля” в Божествения сценарий... При всяко събиране в неделя – по три часа поезия, философия и наука – с моите приятели виждахме проясняване на небето, макар и за броени минути, и поне един пряк или отразен слънчев лъч весело ни погалваше в ритуалната зала на Народно читалище „Цар Борис ІІІ” (бивше „Валентин Андреев”), което се намира в близост до Централна гара. Така през изминалите години срещнах много приятели, които се изявяват в поезията, философията или науката. Всеки работи сам, но вътрешно (чрез сърцата си) всички сме свързани в едно енергийно-духовно семейство. Усещам, че се обединяват индивидуалните ни вибрации на по-висши нива и достигаме много по-лесно до горната част на вертикалната ОС – до Орфей... Никола Гигов сподели веднъж, че Спартак е спечелената битка за Свободата, а Орфей е очакващата ни битка за Обичта... Да обичаме цялото Творение безкористно и всеки от нас всеки миг да прави това, което трябва единствено той да свърши сега и тук... Не е ли това действената обич в защита на Живота на Земята?...

.......

В преводи от френски за космичните закони и вселената съм срещала често думата „игра”, употребена не съвсем точно. Защото многозначността е налице във всички езици. Един научен термин може да има няколко значения – съвсем различни в отделните клонове на науката и техниката. Думата „jeu” означава „игра”, но и „система”, „комплект”, както и „функциониране, действие”. За космичните закони и вселената не може да се каже „игра”, та тези закони действат неизменно и постоянно. И ако си позволя да възприемам нещата като „игра”, няма на кого да се сърдя после, освен на собствената си глупост...

Даваме ли си сметка, че напоследък в общественото ни пространство се шири игривостта или шоуто? Вместо да се замисляме всеки миг за мястото ни като индивиди в единния Човешки организъм на Земята... Отговорността пред Съвестта-Бога е индивидуална и там никой никого не може да замени или замести.

.......

В мене няма праг,

в мене няма бряг...

Това бе написала още в младите ни години Марта Савова, моя състудентка и приятелка, която вече не е сред нас... Как чудесно е изразила в стих вечната енергийна същност на Жената! За да постига човек тук и сега своята петлъчаща същност, достатъчно е да бъде в своята Светая Светих – в свещеното пространство на сърцето. Само интуицията и съвестта го водят, та с всяка мисъл-намерение, с всяко чувство-осияване и с всяко действие-одухотворяване да върши Ра-Бо-Та-та си в полза на Цялото човечеството, на Единния вътрешен космичен ред.

 

По стечение на обстоятелствата обединявам поезията, философията и науката в ежедневните ми задължения. Но винаги имам въпроси, на които търся отговор. Как? – ето най-важния въпрос сега в моя живот. Къде? и Кога? – вече зная, че отговорът е навсякъде и винаги. Така се сляха пространството и времето в ежедневието ми, че често не си спомням нищо друго за минали събития, освен вътрешното усещане за стойността им в съответния миг. Емоционалната сила на такива мигове остава в мене непроменена. И това е моето истинско богатство: срещите с обичащи, мъдри и творящи сърца. А те са вече десетки и стотици... Как? – Във всеки конкретен случай различно... Затова грижата ми сега е да намирам начини за хармонизиране на средата, в която живея... И ето, че в настоящия миг постоянно се открива нова посока в „розата на ветровете” ми – някоя нова идея ме навестява, за да работя за реализирането й... И ако някой приятел поиска съдействие или помощ, стига да ми е възможно, тръгвам веднага. Понякога само с вътрешен импулс (мисъл-чувство) за онова, което е най-доброто за него и ако той е в синхрон с Един-Е-ние-то. Колко е важно всеки вътрешен импулс да бъде алтруистичен, а не егоистичен, да служи на Истината и Светлината! Топлотата в погледа и нежността в гласа са знаците на Истината. Интуитивно усещам душите-сестри, с Обич и Мисъл им изпращам такива импулси-трепети, а след известно време се срещаме и разбираме, че телепатично сме били заедно... Но вниманието ми е изострено за Истината. Случва се често, например, на човек, който иска от мене нещо, да отговоря: Направи това ти сам, аз нямам нито амбиция, нито претенция. Моята работа е доста по-различна. И много от приятелите ми, а вече и други, нови познати, разбират, че всеки от нас си има своя вътрешна задача.

ОМ – известно е, че това е името или мантрата на Бога във философията на Изтока. Творецът обича всяко живо същество и силата на тази обич го придърпва нагоре по спиралата на еволюцията. Ала и в живия Живот има конкретно проявление на безкористна обич и всеотдайно служение като Слънцето. Това е майката. Всяка майка по природа не само спомага да се сътворява физически човекът, но и влага в него своите мисли, чувства, настроения, мечти, та нейното малко слънчицеда стане достоен и добър човек. За майката винаги може да се каже нещо ново, което никой никога не е чул... Защото всичко тече и се променя, а Сътворението е вечно. Всеки миг майчинството действа по цялата ни планета. Обичта на Мама ни дарява най-голямата радост, извайва ни постоянно като характери и трасира съдбата ни...

Обединението на Майките вибрационно е в синхрон с живата Майка-Земя. Затова енергийните трептения, които сега се усещат особено силно от много хора, са съзидателни и носят надежда за човечеството. Културата на слънчевите сърца се разпространява с невероятна скорост и огненото пречистване на света е неговият резултат. Пречи-стването е онзи вътрешен процес на одухотворяване на материята ни, който ни води към извисяване и мигновено отстранява всичко онова, което ни пречи, за да ставаме по-добри. Кое е висшето ни благо? – Всеки за себе си дава сам отговор. За мене този отговор е Обичта и Майчинството.

-------

Преди близо година Теодор Лирков представи в книжарница „Хеликон” (с участието на Александра Ивойлова и Иван Налбантов) поемите си „Болерото и ние” и „Поезия” с превод на френски. По времето, когато ги превеждах, често си мислех за съдбата на безчислените творци по Земята, за които Тодор Лирков е казал съвсем ясно и точно:

Тактове изсичат огън

от скалата на душата.

Зов са те!

Срежи на котвата въжето

и ...отплавай!

Пред своите приятели в онази зимна вечер той каза нещо много важно:

Сега не красотата, както е казал Достоевски, а чистотата ще спаси света.

Да, стремежът ни към чистота и постоянната ни работа вътре в себе си за дълбинно пречистване на всички енергийни или вибрационни нива, която много мои приятели вършат постоянно, е нещо, което съответства не на „игрите” и „игривостта”, а на вътрешния ни космичен първозданен код... Всеки е на своето място и носи индивидуална отговорност за всичко... Това е толкова просто, нали?

Наскоро усетих трепетно един нов езотеричен смисъл на думата ОБИЧ. От близо две години мои приятелки и близки прилагат успешно (при стрес, главоболие или други болки в тялото, както и в някакви конфликтни ситуации) един медитативен богомилски метод за дишане: при всяко вдишване концентрацията е върху думата обич, а при издишване – пак върху нея, но прочетена отзад напред, при което се получава думата чибо. (Припомнете си две сродни думи: „спасибо” на руски, която се произнася „спасиба”, но означава „да те спаси Бог”, и „чиба”, с която гоним кучета, т.е. гоним ги с Чи-Бо, Божествена енергия...) Така, с помощта на мисълта ни, издишаната Божествена енергия не замърсява околното пространство, а напротив, пречиства го и така прави добро на всички... А сега, след като възприемам всяка човешка душа като моя сестра, се роди смисълът на чудесната българска дума обич:

Обединявайте се

Български души в

Истината и

Чистотата...

Убедена съм, че всеки българин, където и да е по света, може да остава верен на своите корени и да прави това, което д-р Рудолф Щайнер е обяснил като израз: българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung), и за което философът Хари Салман от Холандия сподели преди 11 години в София: „От духовна гледна точка може да се твърди, че българин е човекът, осъзнаващ добрите и лошите сили и живеещ, за да подпомага с работа Доброто.”

В края ще дам няколко случайно подбрани стиха от Румяна Ахчиева (1954-1978), чиято единствена малка стихосбирка По спиците на Слънцето издадох по настояване на нейната леля през 2007 година.

 

* * *

...Хвалете Бога! Там е истината...

Алилуя!

Душата ми е чиста

и препълнена със светлина...

* * *

...През плътта ми космосът въздиша,

в гърдите ми...

самотен стон скърби:

за очи на старец, за вселена,

за умора от нещастни дни...

Романтичен дух съм в плът смълчана...

* * *

...Знам, че някой вярва в мене,

и така поддържа мойта вяра,

че светът чрез обич диша...

* * *

...Остана само ивица от белег

като изтляващ спомен –

за сини облаци и бели гълъби,

за жълти дюли и огърлица от есенни листа,

за малко рошаво момиченце,

тръгнало босо по спиците на слънцето,

за да му изкрещи в ухото:

Внимавай за полета на чучулигите!

 

София, май – юни 2008 г., с допълнената част за Румяна Ахчиева на 26 декември 2010 г.

 

Първият вариант на есето излезе във в. „Родово имение”, бр. 29(142) от 14-20.07.2008 г.), а този вариант (с малки съкращения) е включен в книгата „Българско езотерично знание” в Lulu.com и може да се изтегли безплатно на следния адрес: http://www.lulu.com/content/11493252

 

3

 

МРАК И СВЕТЛИНА НА БАЛКАНИТЕ

 

През лятото на 1999 година нашият чудесен приятел, философ на културата и социолог от Холандия, доц. Хари Салман (роден през 1953 г.) сподели в Разлог при срещата си с Философския клуб „Николай Бердяев” (според него точно там, между трите планини Пирин, Рила и Родопите се чувстват особено силно вибрациите на едно от най-древните светилища в света – той го нарече богомилско), че има желание да напише книга на тема Мрак и Светлина на Балканите. През 2001 г. (на представянето на първата му книга на български Изцелението на Европа в издателство КИБЕА, което през 2009 г. публикува и най-голямата му книга на български и английски ЕВРОПА – континент с глобална мисия /илюстрована духовна биография на Европа/) ми даде немския превод на книгата си Невидимият град или духовна биография на руския народ, написана и издадена на нидерландски език през 1996 г., а през 2001 г. публикувана като самиздат на немски и руски.

На 4 юли 2012 г., когато за пореден път бе дошъл в България, ми се обади да се видим и се срещнахме в НДК на изложбата на Лили Димкова. Наскоро преди това се бях запознала с Крум Сяров и неговите приятели от ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително: http://openom.eu, които пожелаха да бъда издателка на всички техни книги. Крум знае немски и работи в Германия, а точно тогава беше в София, и веднага ми хрумна (Христос дава ум на вас – тоест висшият ми Божествен Аз ме подсети) да ги запозная двамата, след като толкова време не бях успяла да открия добър преводач от немски език, който да направи безвъзмездно този превод, както сме свикнали да работим с всички мои приятели-творци от 1991 година насам. Оказа се, че Крум е роден на същата дата като Хари (22 юни), но 30 години по-късно, и той веднага прие да направи превода на книгата, която вече е готова за печат. На тази среща попитах Хари дали пише книгата си за Балканите, а той поклати многозначително глава, разбира се, отрицателно...

Явно, тази „книга” всеки жител на нашия полуостров (древна люлка на цивилизацията) всеки миг я изживява като пареща жива действителност, защото точно тук сега е съсредоточена космичната битка между мрака и Светлината в сърцето и душата на всеки човек и затова са толкова много проблемите ни на всички нива!... Ние сме истинските съвременни нестинари – парят ни какви ли не стари и нови проблеми и в ежедневието си стъпваме по жаравата на живота си, за да докажем вътрешната си същност... Тук ми се ще да спомена една отдавна хрумнала ми идея: в нашия свещен език думата „пари” има морално-асоциативна отсянка и разкрива стойността на всичко, което дължим към душата си, стремяща се към Първоизвора, Твореца-създател на вселената, Бога. В ръцете на чистия благ човек парите се изпаряват, защото са съвсем малко и едва му стигат да оцелява,а той помага безкористно и на ближните си, защото е зареден с Доброта и Обич, защото носи вътре в себе си Светлина. Ала в ръцете на алчния, неморалния, престъпно тъпчещия всички около себе си себичен егоист, това е един от елементите, които ще опарят съвестта му в последния миг от живота му тук и сега... Да сте видели някой да умре вместо друг? Божествената справедливост подрежда всичко в живота ни по такъв начин, че кармичните ни уроци възникват внезапно и се налага да реагираме с огромно ускорение с мисъл, чувство и конкретно действие при новите планетни вибрации. Наш е изборът за насоките на мислите и чувствата, за всяко конкретно действие. Осъзнаваме ли енергийните взаимодействия вътре в себе си и около нас и променяме ли се, като вземаме индивидуално своето непоколебимо вътрешно решение да работим безкористно, всеотдайно и неотклонно за делото на Светлината и на Доброто в света???

Защо живеем в такива миазми? Мий Аза,Мий Аза си от всякакъв егоизъм! Виждам в четирите ми внучета как се проявява егоистичното начало – всяко иска да има всичко и най-големите им „битки” са на нисшите енергийни нива. Но това е и задачата на човешката душа през целия живот или сегашното си прераждане: постепенно да осъзнава своето място сред другите хора така, че да стигне до Висшия си Аз, монадата, Христовото съзнание, където всеки е свързан с Божествената си същност и с Цялото... И само тогава човекът доказва себе си като съ-Творец на съдбата си...

А и двамата велики наши съотечественици от ХХ век Петър Дънов – Учителя и Петър Димков – Лечителя (с това, което са ни завещали в толкова много книги, описващи най-подробно епохалното им дело – безценно национално богатство!) не са ли знак за всекиго от нас, че можем и трябва да осъзнаваме себе си като истински благи българи и съответно да действаме като носители на Светлина? ПДПДПД: Прави добро, прави добро, прави доброза всеки друг човек, който се окаже до теб?! Възприели ли сме като народ истината за себе си и вървим ли само по своя вътрешен път, без да се поддаваме на външни отрицателни въздействия и пагубно манипулиране?

Напоследък виждам с радост, че хората около мен бързо се променят и надеждата ми расте, че в света има много повече доброта и светлина сега, отколкото преди десетина-двадесет години. Усещам енергиите и през септември 2009 г. долових вътрешни знаци, че Добрината владее света... А на 15 и 16 ноември миналата година с всички фибри на душата и тялото си усетих чудния знак за Раждането на Родината на Светлината в сърцата на няколко десетки милиона българи или хора с българско самосъзнание по всички континенти (след като акад. Дмитрий Лихачов бе обявил България за Държава на Духа)...

Един от моите приятели в Поетическата работилница „Св. София, Вяра, Надежда и Любов” – Тодор Тодоров – бе написал още в началото на 90-те години най-кратката и точна епиграма за живота в България: Грабеж в кеш... Никъде не е публикувана, само е споделена с приятели. Та точно това е сегашната ни действителност... А Снежана Гавазова бе написала за няколко секунди (след като измила краката на една възрастна жена, може би майка на нейна приятелка или съседка) прекрасното си стихотворение в чист Орфеев стил, пряко свързано със статуята на Победата Нике от Самотраки, която посреща всеки посетител на входа на Лувъра в Париж:

 

РЪЦЕТЕ

 

Ръцете са чисти, когато подават.

Ръцете са мръсни, когато крадат.

Ръцете са леки, когато създават,

и много са тежки, когато рушат.

 

Сърцето усеща ръцете дълбоко.

Сърцето ги движи, додето не спре.

Сърцето разперва ръцете широко,

защото то помни, че те са криле.

31 октомври 2005

Всеки сам може да отговори на въпроса, дали ръцете му са чисти и леки, или са мръсни и тежки... По този начин самооценката може да му помогне в решението да започне да се променя в съответствие с новото вибрационно ниво на планетата... Защото Земята предстои да се „отърси от отровната плесен” на злото... Но това изисква работа постоянна вътре в себе си – с пълно осъзнаване на всичко случващо се уж случайно, но насочващо ни към всяка поредна индивидуална задача.

...

(Тук е мястото да спомена за една среща в клуб „Катарзис” с един нов наш приятел от Гърция, който от 25 години живее в България и говори добре български. За него Донка Драмска написа едно есе, за което е споменала в материала си за будителите в първия брой на вестника, но то не е включено в същия брой, а темата е пряко свързана и с това, което пиша тук. Георгиос има приятели във всички балкански страни и смята, че не бива да се допусне пренаписване на нашата история по американски образец, което вече е започнало с участието на учени от Гърция...)

...

Отдавна мисля за сакралността на знаците в родния ни български език чрез думите, които пишем и четем на кирилица, и зная, че той е носителят на Словото Божие и на живия Дух на Христос (за разлика от Логоса – гръцката дума за Божествените истини, в който нещата са представени с човешка намеса...). Тук ще споделя само още две идеи, които са свързани с обществения ни живот и отразяват истинската същност на нещата след сравнение с други езици, ползващи латински букви.

1. Институция и интуиция

Докато майка ми беше още жива, преди пет години, закъснях с внасянето на данъка на фирмата ми и трябваше да отида в централата на НАП, за да проверя колко е лихвата. На входа има пропуск и жената, която работи там, ми подаде кутия с бонбони и с усмивка ме почерпи за първото си правнуче. Преди и след мен имаше само мъже, може би затова тя не почерпи цялата опашка. На най-горния етаж две млади жени отзивчиво и внимателно ме информираха за лихвата и (както правя винаги с непознати хора) поговорихме си с тях за нашите съдбини...

На излизане от НАП блесна новата идея: за разликата между двете понятия „институция” и „интуиция”, които са думи-чуждици в нашия език, въпреки че си имаме и наши думи: „учреждение” и „вътрешно чувство или усет”. Но именно тук се разкрива тази разлика, тъй като СТ (допълнителните букви в първата дума, която е понятие за „неодушевена човешка структура”) като буквено съчетание ни подсеща за страх, студ и студенина, стрес и стресиране, дористоп и стопиране... Ала във всяка институция работят хора живи, притежаващи интуиция и провеждащи с човешко добро отношение към всеки друг, непознат за тях човек, политиката на институцията. Напоследък ме удивлява грижовното и благосклонно отношение на няколко служителки в администрацията на нашата община Сердика... Но помислете си и за всички онези, които действат все още като „допотопни динозаври” и пречат в работата на институциите с хората според новите изисквания в живота ни...

2. Думата вода

През студентските ми години се случи да придружа група французи към Черноморието и един от тях попита: „Кой е този град Бафа?” Да, Варна на латиница се чете точно така, а „западняк”, който мисли само и единствено от своята гледна точка, така възприема и „чуждата” действителност, без да допусне, че Истината има различни лица и проявления... Просто без никакво внимателно отношение към страната и народа, на които гостува, и без желание да разбере другите различни от него хора... Това ми е правело често силно впечатление, но съм си го обяснявала с ограничеността и себичното самовлюбено поведение на повечето западняци...

Та наскоро осъзнах, че ако с ръчицата си първолаче напише на български думата „Boga”, един американец, англичанин, немец или французин ще прочете тази дума – как? Да, като Бога. Помислете, в кой език, освен български, руски и някои други славянски езици, ползващи кирилицата, Творецът е закодирал Своето име в течността, която поддържа живота! Какво по-добро доказателство за Божия промисъл за нашия роден език и за ролята на славяните в бъднините на човечеството!

(публикувана в „Квантов преход” – бр. 2 (73) – 1-28.02.2015 г.)

--------------------------------------------

1 Невяна Константинова - Керемедчиева (издателство "Хрикер) е изпратила през годините много книги и статии на сайта. . Благодарим.

Tuesday the 24th. Spiralata.net 2002-2017