Представяне на книга

Вечната Истина на Отец ми – Любов

Печат

Вечната Истина на  Отец ми –  Любов

(Откъс от новата книга на Багрина Кларк)

 

ПОСВЕЩАВАМ ТАЗИ  КНИГА НА  ПРИЯТЕЛЯ МИ КУБРАТ ТОМОВ. ТОЙ НАПУСНА ЗЕМЯТА, НО ОСТАВИ ОГРОМНА СВЕТЛИНА В БЪЛГАРСКОТО ПРОСТРАНСТВО.ОБИЧАМЕ ТЕ, СВЕТЪЛ ПРАТЕНИКО!

 

 ЧЕСТИТО  ВЪЗКРЕСЕНИЕ!

 

Изучавайте всички учения, всички философски системи и религии, но се дръжте за Божественото в тях. Те са дадени от Разумния свят, ала след време хората са ги изопачили; днес те не са такива, каквито са били първоначално, когато са излезли от Източника. Задачата на съвременния човек е да ги пречисти и освободи от утайките на миналото.

Учителя

КЪМ ХОРАТА ОТ 21 ВЕК

Към вярващите и невярващите, аз, изразен като същността Иисус, ви приветствам с Любов! До вас достигна историята за Човешкия син, който се роди и живя в Галилея и беше разпънат. Така напусна света на планетата Урантия (името на днешната Земя, което ѝ е дадено при нейното създаване.) Връщам се към вашия свят, като използвам отворени човешки канали, за да поправя повредите, които бяха нанесени на Учението, което проповядвах преди повече от 2000 години. То достигна до вас изопачено и тълкувано по неправилни начини. Сега е времето, когато Планетата ви и човешкият род преминават в по-висок енергиен свят. В новото измерение трябва да бъдат пренесени само истинни неща. Ако човешкото съзнание пренесе заблуди и лъжеучения, няма да може да достигне до петото измерение и ще остане в преходното четвърто състояние, докато не бъдат осъзнати заблудите. Затова аз се чувствам задължен и призван (чрез различни писари в различни места на Планетата) да бъда отново с вас, моите земни братя, и да ви осветля относно моето автентично Учение, което вие неправилно  нарекохте „християнство“.

През тези две хиляди години вашият свят премина през много сложно развитие, през много погрешни вярвания и философски учения. Докато се лутахте по пътя на земното развитие, вие преживяхте много мъка и заблуждения, уж търсейки истината. Тя продължава да убягва и на настоящата земна цивилизация, която пак повече вярва в научните търсения, а пренебрегва Духовните Истини. Все още материалният свят владее умовете ви, но душите ви се нуждаят от Духовните Истини. Смисълът на пътя, който изминават душите, е постигане на Духовна извисеност. Не говоря за църковните ритуали. Говоря за Любовта, Вярата и Надеждата. Те са стълбовете на Духовността и развиват у хората добродетелите. Просветлението на настоящия земен свят е в ход и е в програмата на Първоизточника. Вашата Слънчева система вече излезе  от тъмното време на Кали Юга. Времето  сега   е подходящо   да    бъдат   просветлени      човешките      умове и сърца. В новото Светло време заблудите не бива да съпътстват човешкото развитие. Истинността е важна, за да бъде постигната еволюция. Умовете на много хора желаят да научат истината за това, което е предшествало сегашното състояние на цивилизацията ви. Науката се добира до по-дълбоки истини за принципите, които градят, поддържат и развиват Мирозданието, но още ги търси главно в материята. Има пробив – вече някои учени достигат до заключението, че над материята съществува по-извисен свят, основан на Духовни Закони. Енергиите в този свят са с по-ускорени вибрационни честоти. Там съществуват други принципи и други начини на съществуване.

Аз създадох тази Вселена и Урантия  (Земята) беше интересна за мен. Исках да премина през земния човешки опит, за да познавам докрай живота на съществата в моята Вселена. Исках да повдигна духовността на земните хора и да внеса Висшите Принципи за Любов и Братство в човешкото съзнание.

Създателят на цялостното Мироздание е моят Отец. Той ме направляваше, докато пребивавах в плътното човешко тяло. Преминах всички етапи на човешкия живот – от раждането  до смъртта. Говоря за физическата смърт. Всъщност, смъртта е илюзия. Тя не съществува. Преминава се през много и различните етапи на развитие, преходът не е смърт нито край на живота. Освобождението от земната дреха, от физическото тяло, е естествен процес и животът продължава. Целта на моето идване и на моето Учение беше да докажа на земните хора, че животът е вечен и да ги освободя завинаги от страха от смъртта. Сега е време да научите, че тленната смърт не е задължителна. Тя вече може да бъде избегната. Издигането нагоре е процес, който е започнал и ще продължи доста време. Преобразуването на телата ви е в ход. Новите енергии ги олекотяват.    

Моята задача сега е да ви помогна да преминете в новото измерение освободени от заблудите. Вашият свят започва да узнава злокобни тайни. Постоянно излиза нова информация, която изчиства заблудите и погрешните вярвания. Който има уши, да слуша! Който има ум, да мисли! Който не вярва, да повярва! Ще бъдете свидетели на събития, които ще обърнат представите ви за света. И аз ще участвам в този повратен момент, за да ви освободя от заблудите и неверните тълкувания както на моето Учение, така и за неосветените събития, които бяха скрити  от човечеството.

Дойде времето на вашето Просветление! Аз съм с вас! 

   Иисус     

 

ЗАЩО  СЛЯЗОХ  НА  ЗЕМЯТА

 

Моята задача като създател на Вселената Небадон беше, и е, да познавам в детайли процесите, които постоянно протичат в нея. Мой дълг е винаги да подкрепям развитието ѝ, да сведа до минимум изкривяването на заложената програма за съществуването и еволюцията на световете в нея.

Има задължително условие всеки Създател на вселена да премине през начина на живот в различните зони и да внесе в тях Светлина и Любов. Това е важно да се случи в измеренията на плътната материя. Тя е позната най-малко и необходимостта от повдигането ѝ е най-голяма.  След като пребивава във всички светове на вселената си, Създателят ѝ получава правото да бъде признат за неин истински Създател и Суверен. Той е подвластен само и единствено на Първоизточника. Има власт да управлява Творението си според основните принципи за съществуване в Мирозданието, но и в неговата власт е да внася промени чрез нови комбинации на енергиите. Длъжен е да стопира негативните процеси, които биха попречили на нормалното съществуване и развитие и на неправилното използване на енергиите.

Светлинните същности, за да могат да съществуват и да работят в измеренията, трябва да претърпят промени в честотите. Постъпателното снижение на вибрациите е фактор, който осигурява тяхното вписване и хармонизирането им със световете. Най-трудната част от процеса на слизане, е достигането до зоните с плътна материя.

Избрах да се въплътя на Земята като човек във физическо тяло. Свиването и хармонизирането на моята могъща светлинна енергия с тази на Планетата беше най-трудният етап от моя опит за опознаване на плътния свят. Трябваше да се родя като обикновен човек и да премина през човешките възрасти, да живея в обикновено човешко семейство.

Въплъщението ми като човешко същество не отнемаше моите възможности на Висша същност, но аз нямах право да ги използвам, за да мога действително да опозная живота на моите братя.

Животът в юдейската общност, в която се родих, не беше никак лесен. Вярата на юдеите налагаше безброй строги правила и забрани. Беше трудно всеки час да се съблюдават изискванията на тази вяра. Тя отнемаше на хората свободната воля, налагаше им погрешен начин на служене на техния господ. За най-дребни прегрешения спрямо вярата, се налагаха тежки наказания. Времето на моето въплъщение съвпадаше с владичеството на римляните. Налагаше се да се спазват и грубите, строги закони на Рим и да се плащат данъци на Империята. Избрах този народ, защото животът му беше изключително труден. 

Съзнателно беше наложена вяра, която поробваше хората. Римските войници, които имаха езически обичаи, не разбираха и не уважаваха вярата на юдеите. Това още повече усложняваше отношенията между хората и поробителите.

Смисълът на този живот беше напълно неразбираем. Почти до навършването на тридесетата си година нямах право да се намесвам и да променям каквото и да било без разрешението на моя Отец. Можех да имам контакт с Него в случаите, когато не бях наясно как трябва да постъпя в сложни за мен обстоятелства. През цялото време в моето съзнанието   имаше настройваща програма, която се ръководеше от Висши помощници. Водех двойствен живот – на обикновен човек в плът, и на Висша Светлинна същност.   Като момче, преди да знам за мисията си, усещах, че съм различен и често се усамотявах в размисъл. Не можех да обясня на никого какво чувствам. А то беше една, необяснима за тази възраст, връзка с нещо, което го нямаше на Земята. Беше усещане за връзка с Висша Сила, която ме направлява. Имах знания, които не бях придобил в земното училище, но не ги демонстрирах, за да не насочвам вниманието на възрастните към себе си. Верен е случаят (описан в Евангелието) за посещението ми в Ерусалим, когато отидох в синагогата и задавах въпроси на първосвещениците, които ги озадачиха. След този случай внимавах да не показвам знанията си. Носех и знаех в дълбоката си същност цялото знание, което Създателят беше излъчил към Мирозданието.

Започнах да осъзнавам Учението, което трябваше да проповядвам на земните хора, когато бях около двадесетгодишен. Майка ми Мария знаеше, че синът ѝ Иисус е със специално предназначение. Преди да ме роди, беше имала видение с архангел Гавриил, който ѝ казал, че детето, което ще роди, е Месията, който Израил чака. Тя следеше внимателно моето развитие в очакване на знаците, че съм определен за такъв. Но юдеите, включително и майка Ми и цялото ми семейство, разбираха ролята на Месията различно от това, което трябваше да бъда. Те се надяваха на освобождение от римското владичество. Мислеха, че ролята на Месията е чисто земна – да застане начело на въстание, което да сложи край на римското робството. 

Моята задача беше друга – Духовна. Учението, което трябваше да проповядвам, не беше от този свят и не касаеше земната подредба и промяна. Учението ми трябваше да възвести на юдеите и на всички хора на Земята, че имат Висш Създател, Отец, и те са Негови обичани синове и дъщери. То трябваше да възвести изконната Любов на Твореца към всички  същности в Творението. Беше необходимо Любовта да се възприеме като основа за един нов живот, в който хората са братя и да се преустановят враждата, омразата и разделението между хората. Това беше, и е, Учение за Духовната същност на земния човек, за нейното отключване. Неговото внедряване щеше да промени живота на Земята, да спре егоизма, антагонизма и войните.

Монотеизмът беше наложен и приет от юдеите, но не и от другите човешки общности. Задачата на Учението беше изключително трудна:Обичай ближния като себе си! Непосилно изискване в един дуалистичен свят! Любовта и Единението бяха нещо непознато в него по това време. По света много хора бяха роби на други хора и това се приемаше за нещо естествено. Трябваше да бъде отключена сърдечната чакра и да се прояви Любовта, която всяко създание изконно носеше в душата си; да се прояви в земния живот Духът. Хората бяха в най-ниската фаза на инволюцията. Изискваше се силен тласък от Духовна енергия, за да може човечеството да се оттласне от дъното на инволюцията и да тръгне по спиралата на еволюцията.

Задачата на Учението беше единствено и само Духовна. Ролята на Любовта и на Духа се състоеше в събуждане на необходимостта за братство между хората. Създателят беше погрешно разбран като Бог, който наказва. Страхът от Бога заставяше хората да изпълняват нелепите верски наредби. Това беше един несъбуден за Духа свят.

    Предстоеше генерална промяна за човешкото съзнание. Освен страха от злия бог, трябваше да бъде преодолян страхът от смъртта. Смяната на плътното тяло не означава край на живота – той продължава в по-фини тела, в други измерения – във времеви линии с по-високи честоти; означава завръщане на Вечната Същност към Първоизвора.

 Пътят на душите е дълъг и сложен. Все още доста хора не осъзнават присъствието на душите си и нямат ясна връзка с тях, защото се идентифицират само с физическото си тяло; не познават истинската си същност и Духовното си устройство. В своето невежество голяма част от човечеството се грижи главно за физическото си оцеляване.

В различни времена сред земните хора се пращаха пророци, които да подготвят хората за моето идване и за Учението, което трябваше да възвести Любовта, Братството между хората и тяхната синовна връзка със Създателя. Едно крайно закостеняло мислене и твърдите догми трябваше да бъдат преобърнати – това беше непосилната задача на Духовното ми  Учение. Съществуването на общ и Любящ Отец, напълно различен от представата за наказващия господ, трябваше да бъде известено на земния човек. Синовете на Създателя трябваше да се убедят в своя Божествен произход и да повярват в Небесното Царство.

Особено трудно щеше да бъде, беше и още е, приемането ми за Син на Бога. Аз,  самият, като човешко същество, трудно повярвах в това. Голяма част от събитията, които ми се случваха след двадесетата ми година, бяха запазени в тайна от моето семейство и от учениците. Не чудесата трябваше да свидетелстват за моя произход, а Учението ми. Когато осъзнах кой съм и защо съм на Земята, можех да боравя с енергиите и да създавам всичко от нищото. Така изглеждаше за страничния наблюдател, защото енергиите не са видими за сетивата на обикновените земни хора.

Можех да зная какво мислят хората и каква е съдбата им. Знаех и собствената си съдба като Човешки Син. Тези възможности се отключиха, когато пребивавах в Братството на есеите. В усамотение с мен разговаряха Висши същности, моите помощници при създаването и управлението на Вселената. Те ми помагаха да преживявам двойствената си същност и да започна изпълнението на истинската си работа на Земята.

Христос дойде на Земята, за да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му, да каже: „Сляп бях, но сега виждам“. Време е вече да ходим не с вярване, а с виждане.

Христос казва: „Аз Съм гостилничарят и дойдох да нахраня хората“. Христовото Учение ни показва, че имаме условия да станем и светии, и ангели, и гении. А сега какво сме? Ние сме любящите деца на Бога, Който ни обича не защото сме толкова добри, а защото е милостив към нас. А то е най-великото в света, в което можем да се кръстим.

 

ЦЕЛИТЕ  НА  УЧЕНИЕТО

 

 Основно целите на Учението са четири: Да се отключи Любовта; Да се осъществи братството между хората; Човеците да разберат и да повярват, че са Божии синове и дъщери и Създателят ги обича; Да повярват, че има живот след  смъртта и те ще се върнат при Отца ни.    

В предишната тема споменах за тези основни неща, но сега искам да навляза по-обстойно в същността на Учението. Дошло е време Истината да се прояви в целия си блясък. Заблудите, догмите, наслоените изкривявания е задължително да бъдат изчистени, за да могат земните хора да се придвижат нагоре по спиралата. Стагнацията беше продължителна и мъчителна.

В целия хаос от заблуди и съзнателни лъжи душите бяха загубили знанието за истинската си същност. Те са носители на Божествената Любов и бяха пратени да оживят световете. В по-високите измерения те не загубиха знанието си за своя произход, но в грубите материални светове (поради забавената вибрация и слабата Светлина) душите изпаднаха в инертност. Моята енергия трябваше да ги  изведе от нея, за да могат да излъчат Любовта. В симбиоза с моята енергия те бяха призвани да трансформират негативната енергия в Любов. От това зависеше основната промяна, която обезателно трябваше да се случи.

Планетата беше в застой заради тежките енергии и техните ниски честоти. Отдавна беше време моята Вселена да излезе от тъмнината и да се приобщи към по-високи Светли светове.

Проявлението на живота в плътните зони не показваше възход към Светлината. Войнствената същност за много хора беше движеща енергия. Грубите забавления в Римската империя, в които убийствата се приветстваха, показваха една низша човешка същност. Цялата прелест и дълбок смисъл на Творението не бяха забележими за хората. Те не вълнуваха умовете и сърцата им. Страховете потискаха духовните им нужди.

Фактически човекът се беше отделил от истинския себе си и задачата ми беше много трудна за реализиране. При тези обстоятелства тази част от Вселената ми вървеше към самоунищожение. Налагаше се да избера въплъщение в загиващ свят, за да опазя целостта ѝ. Ако успеех, моята Вселена щеше да бъде спасена в своята цялост. Тогава щях да бъда истински неин Създател и да я приобщя към Творението.

Докато се създавах като човек от плът, още не бях осъзнал сложността и смисъла на слизането си на Урантия (първоначалното име на Земята). Трябваше да преобразя този загиващ свят чрез Слово; да изрека и посея това Слово в една закостеняла човешка общност, потопена в догми и лъжи. Това Слово имаше могъщо предназначение – да завладее целия земен свят, не само евреите. И това трябваше да бъде успешно реализирано от малък брой мои Ученици, които да бъдат проповедници на Словото в цяла една планета.

Знаех, че това ще стане, но след много земно време – 2000 години! Важно беше да посея Словото и то постепенно да се разнесе по Земята и да възрасти.

Да проповядваш Любов и братство в общество, което е изтакано от егоизъм, в дуалистичен свят, непознаващ единството и братски отношения с всички хора, беше равносилно да обясняваш цветовете на незрящ човек по рождение.

В света на моя Отец Светлината, Любовта и Братството бяха и са изконни реалности. Да описваш Дома на Отца ни, да говориш за далечното Небесно Царство на земен човек, който разполага само с пет отворени сетива, и който без да види и да пипне, не вярва на приказки, изглеждаше да сътворяваш света отново. Налагаше се – той трябваше да бъде пресътворен!  Да убеждаваш хората, че са обичани Божии синове в свят, в който  голяма част от тях постоянно бяха на ръба на оцеляването, звучеше дори нагло.

Времето за моите Проповеди наближаваше. Прекарвах много време в молитви и усамотение. Общувах с моя Отец и имах Неговата подкрепа. Йоан Кръстителят вече кръщаваше в река Йордан и ми проправяше път. След като ме потопи в реката и ме благослови, усетих да ме залива могъща енергия, която отвори Духовната ми същност, изпълни ме с Духовна сила и добих увереност, че времето ми е дошло. Основна моя задача беше да внуша на хората да се обичат – това беше смисълът на Учението, което трябваше да преобрази земния свят. Чрез душата Любовта изконно е вложена във всеки човек. Най-важният процес се изразяваше в изваждане на душите от тяхната инертност. Кръщението, което вече извършваше Йоан Кръстителят, внасяше силна енергия в душите на хората. Те сякаш излизаха от транс, в който са били дълго време. До момента на кръщението си са смятали това състояние за естествено. Броят на желаещите да се кръстят нарастваше с всеки ден. На мястото, където Йоан кръщаваше, се струпваха тълпи от хора, на които той проповядваше Нов свят, друг, по-добър живот след идването на Месията. Той знаеше, че скоро ще се появя и ще започна Делото си. Пророчествата за идването на Месия бяха известни и с нетърпение се очакваше тяхното сбъдване. Когато отидох на реката, той ме позна и ме посочи на хората с думите: Ето Го вашият Спасител!  Вече не можех да оставам в тайна – събитията следваха пророчествата. Словото ми трябваше да подкрепи дейността на Кръстителя. След като изпитах силата на кръщението чрез енергията на Светия Дух, която се спускаше върху всеки кръстен човек, моята Мисия трябваше да започне. Свещеният Дух ме водеше. Заведе ме в планината Хермон, където с мен се случи Духовното преображение. Отключи се духовната ми сила, която притежавах. Получих яснота за двойствената си природа и знаех, че съм Божий Пратеник – Син на Създателя, слязъл на Земята, за да облагороди човеците. Всичко, което се случваше с мен в планината, беше знайно само за Моя Отец и Светия Дух. У мен се отключи Словото на Новото Учение. Дяволът, за който се говори в Писанията, че ме е изкушавал, бяха моите съмнения. Бях ли Този Велик Пратеник на Създателя, определен да донесе и проповядва Ново  Учение – Учение, което ще преобрази света, ще го повдигне от дъното и ще му придаде нова енергия. Знаех, че енергията на Словото е с висока вибрация и ще действа на душата и на сърдечната чакра на всеки човек, който се заслуша в него. Първите ми разговори бяха с приятели. Исках да се убедя, че Словото действа. След първоначалното стъписване и съмнение хората започваха да усещат силата на новата енергия, която произтичаше от думите ми. Те се предаваха на по-широк кръг от хора, приятели и познати на тези, които ги бяха чули лично от мен. Казвах им, че всички хора са братя и трябва да се обичат; че са Божии синове. Техният Отец ги обича, не ги съди и не ги наказва. Има Небесно Царство, което ги очаква, ако отворят сърцата си и обичат ближния си. И ближен им е всеки човек. Все повече хора искаха да чуят това. То събуждаше надеждата им за по-добър живот, но им трябваше истинска вяра, че техният Отец е Любов. Тази Любов трябва да се прояви и чрез тях самите. Ако я  придобиеха, животът им щеше да се промени.

И така, първото семе на Словото бе посято!

 

И  СЛОВОТО  ТРЪГНА

 

Словото ми беше изпълнено с тайни. Зад обикновената реч се криеха много идеи, които още бяха непознати на хората. Те трябваше да навлязат в земния живот, без да предизвикват страх, стрес и объркване. Днешният човек, за когото е предназначена тази книга, има много повече знания от хората в първи век. Той лесно може да приеме по-дълбокия смисъл на това Слово.

Тъй като Словото е излъчено преди повече от 2000 години, то трайно е внедрено в земното пространство. Съществува онзи егрегор, който съдържа истинното ми Слово, но има и друг, съхраняващ измененото учение. Всички съмнения, съждения, цялото говорене през тези две  хиляди години, които са свързани със Словото, внесоха различна структура в допълнителния егрегор, различен смисъл и неправилно разбиране на действителното Учение. Безброй проповедници и анализатори отдадоха усилията си, за да внушат на поколенията нещо съвсем различно от Истинното ми Учение. Нарекоха го християнство и проповедите им се занимаваха с личността Иисус, а не със същността на Учението. Божието Слово беше преиначено до неузнаваемост.

 Така, с времето, вторият егрегор придоби по-голяма сила от онзи, който съдържа Истинното Учение. Той работи с огромна сила, защото се подхранва от мислите, вярванията и ритуалите на безброй хора. Превърнато в религия, във външна ритуална показност, Истинното Слово загуби своята сила, своя смисъл и значение и хората се отдалечиха от него.

Днешните хора (в голямата си част) са  образовани, разполагат с много литература и знания. И сега е техният час – те трябва да изведат Истината от тъмнината и да изчистят безбройните лъжливи наслоения от Чистото Слово. Религията беше употребена, и сега също се употребява, за постигане на власт. Братството, ако се споменава в нечия проповед, е само формално. И днес безброй са заробените хора, но този път чрез изкривеното Слово. Светлината, която Истинното Слово донесе на Планетата, беше затъмнена и употребена за постигане на власт. Отново едни хора са роби на други хора, и то в още по-лошо робство – робство над човешката душа и над човешкия Дух. Моят призив към учениците и към искрените ми последователи беше: Идете и проповядвайте Новото Евангелие, Евангелието за Царството Небесно, Царството на Духа. (Учителя)

Словото трябваше да живее свободно сред човешкия род, без насилие, догми и задължителни ритуали, които нямат нищо общо със същността на Учението. То изразяваше Любовта на Отеца към всеки земен човек. Енергията на Неговата Любов беше изпратена, за да изведе хората от тъмнината и да ги оттласне от дъното на инволюцията, до което бяха стигнали.

Словото беше, и е, предназначено да постави началото на еволюционен етап, в който Братството (израз на Божествената хармония) да бъде земен житейски принцип. Променяйки Учението, дошло чрез Иисус Христос, в Учение за Него самия, проповедниците изместиха фокуса и създадоха нова религия. Тя беше употребена за политически цели и противопоставена на другите съществуващи религии. И самата нова религия се раздели на секти, които и до днес се борят да докажат, че само те са прави. Прави в какво? Кой е по-прав в лъжовността на вярването и на проповядването си!

В съвременната Църква има въпрос коя Църква е по-права – Православната, Католическата или Евангелската. В какво се състои правотата на Църквите, на обществата? Онзи народ, онова общество, онази Църква, онзи дом или човек, в сърцето, на които блика Любов, Мъдрост и Истина, за да могат да помагат на другите, този народ, това общество, тази Църква са истинските. (Учителя)

Думите Любов иБратство са често употребявани, говорени всекидневно, но те не са изпълнени със съдържание, тъй като не са в действие в реалните човешки взаимоотношения.  

Човешките думи са като семена – за да познаеш вътрешния им смисъл, трябва да ги посееш в живота. Следователно, за да познаеш смисъла на една дума, трябва да я посееш в живота като в почва. (Учителя)

                                

ВРЕМЕ  ЗА  ИСТИНАТА

 

Да! Истината ще ви направи свободни!  Днешната цивилизация има огромна нужда от Истината. За да се почувстват свободни, днешните хора задължително трябва да узнаят Истината. Заблудите са във всички сфери на живота. Откъде да започнете изясняването на Истината? Първо, от себе си – узнайте истината за самия себе си. За да я узнаете, разгледайте много внимателно вярванията си. Най-големият враг на човека са заблудите, наравно със страха. Страхът е, който пречи на човека да се обърне с лице към собствените си   заблудите.

Какво ще загубиш, ако научиш нещо повече за себе си? Най-вероятно е да схванеш, че догмите са те оплели в мрежите си и ти диктуват в какво да вярваш и как да живееш; кое е добро и кое – зло. Църквата ти е казала, че си заченат в грях и ще останеш грешник през целия си живот. Няма измъкване от греха до смъртта и след нея. Бог те наказва за греховете ти и не ти се полага радост в този земен живот.

Догмите днес трябва да бъдат презрени и отхвърлени със замах! Ако сте оплетени в тези мрежи и носите този товар, свалете го незабавно!

Всеки е свободно човешко същество с право на избор. Всеки е Божи син и Отецът обича всичките си синове и дъщери. Той не се взира в човешките грешки; Той отчита само Светлината, която излъчва човекът!

Времето сега е благодатно да бъде научена Истината. Безброй тайни, зарити от векове, по чудо излизат наяве. И това е само началото. Предстои ви често да изпадате в почуда. Ама наистина ли?! Възможно ли е да е така?! Как сме потънали в такава заблуда?! В ей такова време на въпроси живеете. Заблудите ще ви напускат една по една. Най-страшни са ония, в които безусловно сте повярвали, приели сте ги на доверие, защото много хора вярват в нещо си.

Когато хората проповядват или говорят в каквато и да е категория,… целта им трябва да е абсолютно безкористна, да изкажат  великата Истина така, както я разбират, за благото на своите ближни. А сега онези, които питат, и онези, които говорят, са заинтересовани – тогава как ще проповядват Истината?

(Учителя, Сила и живот)

Една от важните причини, заради която дойдох на Земята, беше да ви освободя от заблудите. И най-трудната за понасяне истина е стократно по-поносима от най-дребната заблуда. Не се страхувайте да научите Истината за каквото и да било в този живот. Това ще ви направи свободни хора със свободен избор. Все повече Светлина ще идва в живота ви след всяка отхвърлена заблуда. Заблудите от много векове са отнемали силата на земния човек. Не трябваше да узнаете, че сте Божии чада и Небесното Царство ви очаква. Това е Истината!

Кой съм бил, какво съм проповядвал и защо съм слязъл на Земята ще научавате тепърва. Изворите на Истината се отпушват и ще отворят очите и душите ви. Аз не съм си отивал от вашия свят. Не присъствам като земно човешко същество, но присъствам с Истината, която ви дадох, присъствам с енергията на Любовта си към вас, възлюбени мои земни човеци!

Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен.

(Учителя, Молитви на Бялото Братство)

 

ТЪРСИ  И  ЩЕ  МЕ НАМЕРИШ

 

Какво да търсиш? Единствено важно е да търсиш Божията пътека. Всичко останало, което хората търсят в земния живот, е преходно. Когато го намерят, обикновено ги спохожда разочарованието. Радостта им бърза преминава и започват да се стремят към нещо друго, като се надяват, че този път усилията им ще имат смисъл. И така човешкият живот преминава в безполезни търсения и преливане от пусто в празно. А той не е даден за това. Дълбокият смисъл на живота е да се разбере същността на Творението и процесите, които протичат в него. Това отвежда към желанието да бъде разбран Творецът и смисълът на Неговите Идеи, които са внедрени в Мирозданието.

Участието на хората във внедряването на Божиите Идеи осмисля техния живот истински. Търсете първом Царството Божии и всичко ще ви се приложи. Това е много известна препоръка от Евангелието. Защо да търсите Царството Божие? Търсете го, защото всички добро се съдържа в него. Всичко, което желаете и търсите, е вложено в Божията градина на живота в различните измерения.

Светът ви прилъгва да търсите навън. Съблазнявате се от ръкотворните творения. Възможностите, които външният свят ви предлага, са само бледа сянка на това, което е сътворил Създателят в Божието Царство. Мислите си, че то е недосегаемо в този живот, в който сега пребивавате. В това е основната човешка заблуда. Божието Царство е сътворено и вложена у вас самите. Не е необходимо да избродите физически планетата и да се надявате да попаднете в Божието Царство. Разбира се, ще видите каква красота е създал Творецът на Земята, в какво прекрасно лоно ви е поставил да се развивате и да познаете съвършенството на Божията Природа. И след като ви е дал толкова прекрасни условия за земен живот, мислите ли, че въображението ви може да си представи по-високите нива на Божието Царство? Те също са създадени за развитието на човека.

Къде да ги намерилите ли? Физическите ви странствания няма да ви отведат в по-съвършените светове на Божието Царство. Ако искрено го търсите, то ще ви кажа, че нищо не е по-близо до вас от него. Царството на Духа е действителното Божие царство. Ви сте потопени в енергията на Духа. Тя преминава през всяка ваша частица – от физическия план до най-висшата енергийна субстанция. Вие сте съвършено, сложно и многопланово творение, което би могло да се разгърне и да познаете същността на Създателя.

Сега времето е благодатно за земното човечество – време, в което отварянето на по-висшите ви сетива е подкрепено от високите енергии, които достигат до Земята. Времето за Преход на Планетата ви в по-високо измерение изисква от земния човек да се съсредоточи във вътрешните си планове, да се освободи от старите погрешни мисловни модели и верски нагласи. Аз живея във всеки един от вас. Не вярвате ли? Не вярвате, защото не ме търсите у себе си, а ме търсите във външния свят, в разпятието, което виси във всяка църква.

Моята енергия е навред. Повече от 2000 години сте потопени в нея. Тя е в сърцата, в душите и в мозъчните ви клетки; тя е в съзнанието, до което не сте се докоснали. Чакате второто пришествие. Как може да дойде отново нещо, което не си е отивало?! Когато навлезете дълбоко навътре в себе си и се свържете с моята енергия, можете да ме видите и в холографски образ. Христовата енергия може да възпроизведе образа ми в аспекта на Иисус. Това не може да стане сред тълпи от хора, а пред отделния човек, който се е свързал с моята енергия в себе си. Можете да общувате с мен мисловно, образно и в съкровен разговор. Истина ви казвам, че това е напълно реално, ако наистина ме търсите. Не е необходимо да ми се кълнете във вярност и в църковна последователност – аз виждам в сърцето и в мислите ви. И колкото повече сте привързани към догмите, толкова сте по-далеч от мен.

Учението, което внесох в земния свят, не предвиждаше градеж на църкви, нито сложни богослужения. Каква по-прекрасна църква би могъл да сътвори човекът от сътворената Природа?

    Храмовете, създадени поради страха от смъртта, не са храмове на Божественото. Молитвите, които са родени поради страх от смъртта, не са молитви към Бога.  Само този, който е изпълнен с радост, достига храма на Бога. Царството Божие е изпълнено с радост и красота, но камбаните на Божия храм звънят само за тези, които са свободни от всички видове страхове, за тези, които са станали   безстрашни. 

                                    (Ошо)     

Истинската църква е у вас самите. Там е мястото за служене. Как да служите? Не чрез ритуали, а чрез Любов и братство. Затова ви казах:Човеко, дай ми сърцето си! Защото не исках нищо друго – освен да изявите заложената у вас Любов. Всеки миг, в който излъчвате Любов, вие ме търсите и ме намирате; свързвате се с мен  мигновено и изпитвате благодатно състояние на спокойствие и благодарност. Вашият свят е и мой, защото аз му отдадох Любовта си, отдадох му и продължавам да му отдавам сърцето си. Вашите сърца носят частица от моето сърце. В тях ме търсете и със сигурност ще ме намерите, и аз ще ви се изявя. Не разпилявайте енергиите си навън. Стойте по-често в самота и тишина и гледайте в светещото си сърце. Ще усетите енергията на моята Любов и ще ви се разкрият вашите вътрешни светове.

Това, което отдавате на братята си, на външния свят, нека бъде само и единствено Любов. Не ги корете и не изисквайте нищо за себе си от тях.

Ако човек е задължен в нещо, то е да се изпълни с чиста вяра и да търси Божествеността в себе си!

 

ПОВЯРВАЙ  НА  СЪРЦЕТО

 

Вярата е основен фактор за развитието на земния човек. Тя определя неговата същност. Много е писано и говорено за вярата. Но за коя вяра?

Безверието определя труден път на човека, защото му липсва опора, но и вярващият може да има гнила опора. Да имаш вяра означава, да си преодолял страховете и тревогите си; да чувстваш Силата, която всеки момент е с теб. Колкото и трудна програма да е поела душата ти за изпълнение, вярата ти помага да не се боиш от живота. Каквото и да преживяваш, щом имаш упование в Силата, ще преодолееш трудностите без ропот; ще имаш увереност, че твоят път те води във вярна посока.

Вярата е вътрешна сила. Тя не е религия. Църковните ритуали още не са вяра. Може цял живот да присъстваш на църковните служби, без да имаш и капка вяра. Ако действително усещаш връзката си с Твореца, храмът е навред. Първо, той е у теб и сред Природата.

Всичко, което казах дотук, е известно и близко до ума. Темата е каква е вярата ти, в какво вярваш. Философските разсъждения относно вярата могат само да те объркат – някой друг ще ти обяснява какво е вярата. Тя не може да се внедри чрез външни внушения. Вярата е чувство. Основен фактор в усещането за вярата е сърцето. Само чрез него можеш със сигурност да знаеш за истинността на нещата. Не бързайте  да  казвате  колко сте вярващи. Думите са празни, ако не ги изрича сърцето.

Знаете, че безброй религиозни учения са съществували и съществуват в света. Питали ли сте се, защо толкова много „вери“, религии и църкви съществуват? Ако да имаш вяра означава да усещаш връзката си със Създателя, защо  разделението според  вярата е толкова огромно? И то е причина за силен антагонизъм и за множество жестоки гонения, клади и войни!  Как да знаеш тогава в коя религия, в коя църква е истинността?!

Проповедниците са безброй и те в проповедите си често ще използват думата вяра. Желанието ти да разбереш какво нещо е вярата, те е отвеждало в различни църкви, но най-често оттам си излизал неудовлетворен. Ако си с буден ум и будно сърце, ще схванеш, че искат да те въвлекат в някаква религия и да властват над теб чрез внушаване на догми, които да те накарат да се чувстваш грешен и виновен. Можеш да срещнеш проповедник, който е добър човек, но е заблуден от някоя религия. Той може да си мисли, че прави добро, че служи на Бога, че въвежда и други човеци във вярата с искрено сърце.

В случая с вярата е важно единствено твоето сърце. То е твоят запален светилник. Всичките си вярвания и съмнения отнасяй към него. Ако му се доверяваш, то ще те отклонява от заблудите, особено що се отнася до вярванията. Ако сърцето ти казва да излезеш в ранното утро и да се поклониш на Слънцето, послушай го. Мислиш ли, че Творецът ще те потупа по рамото и ще е доволен, ако си коленичил в мрачна килия и нижеш наизустени молитви в скоропоговорка? Нали Светлината е от съграждащите Му субстанции?   

Нямаш вяра, ако сърцето ти е в мрак. Имаш вяра, ако сърцето ти свети. Ако си тъжен и обезсърчен, нямаш вяра. Ако си спокоен и радостен, имаш вяра. Гледай в сърцето си и чувствай какво иска то. Сърцето не е лъжец. Ако иска Светлина и Любов, радост, спокойствие и творчество, Довери му  се. Сърцето ще те води по светла житейска спирала. Щом това са неговите желания, то има връзка с Твореца. Ако сърцето ти е натъжено, смутено и изпълнено със страх, знай, че си сбъркал пътя. Смени посоката. Издири светлата пътека. Освободи ума си от заблудите и сърцето ти ще се зарадва, ще се успокои и ще ти бъде благодарно. Умът може да бъде заблуден, но сърцето – не. Обсъждай решенията със сърцето си. Когато се отнася до вярата и съмишлениците ти, забрави за ума. Слушай дълго сърцето си. Гледай в него. Ако то свети, си на прав път. То изконно носи вярата и живата връзка със Създателя – не са му необходими външни съветници. Няма нужда от посредници, които да го свързват със Силата. Посредниците са майстори в объркването и обсебването на ума и егото. Те нямат нищо общо с твоята изконна вяра, която душата ти носи от Първоизвора. Никоя чужда воля няма право да се налага над сърцето ти. То е твоята Светая Светих. Не допускай някой с лъжливите си слова или с невежеството си да се домогва до сърцето ти. Шепни си тихо с него, представяй си го в Светлина и му благодари. Там е Отецът ти, Който те обича и никога не би внесъл заблуди в сърцето ти.

Като  ученици вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това се постига чрез Любовта – само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. (Учителя, Божествената мисъл)

Извиквай Истината чрез сърцето си – дори външните обстоятелства да са категорични, че сърцето ти греши, не им вярвай. Не бързай в земните си решения, воден от логиката. Тя е инструмент на ума и не признава интуицията. Логиката е груба и арогантна – заради фактите, които уж са неопровержими. Душата ти, която има ясна връзка с Мировата Душа и със Създателя, е с мащабен кръгозор относно причините за събитията в живота ти. Тя също говори чрез сърцето ти. Винаги, когато трябва да вземеш важно решение или си на кръстопът, се абстрахирай от външни съветници. Остани в тишина и покой. Гледай в сърцето си и чакай отговора, докато го получиш с абсолютна яснота. Благодари на Създателя и на душата си, че са те отклонили от поредното грешно човешко решение. Вярата ще ти даде увереността, че Творецът бди над теб във всеки миг от живота ти. Тя те съветва чрез сърцето ти, когато правиш изборите си. От верните избори зависи по-нататъшният ти живот – те те правят достоен човек, свързан със Силата. Гледай в сърцето си. Ако то свети, ти си в правилната пътека – тогава си щастлив и успяващ човек.

Вярата в сърцето ти дава сила, закрила и успешен земен живот!

 

АЗ  СВИДЕТЕЛСТВАМ

 

Чрез този мой проводник аз, Иисус, свидетелствам, че бях на Земята в човешко тяло като обикновен човек в Галилея. Познавам в детайли човешкия живот в третото измерение и знам, че той е много, много труден. Познавам човешките нужди и надежди. И особено познавам човешките страдания! Бях на Урантия не само за да опозная живота, но и да помогна на хората чрез другата си Същност – същество, носещо високи енергии, което познава Създателя и Неговия план за Земята.

Свидетелствам, че проповядвах Ново Учение, което нямаше, и няма, нищо  общо с юдейската вяра, с религиозните обреди и взаимоотношенията на религиозните водачи с обикновения народ.

Свидетелствам, че обичах и обичам земните хора. Вложих цялата си Любов, за да помогна на душите им да се събудят за Божествената Истина. Разпръснах Божествената Любов над Палестина и над цялата Планета. И сега продължавам да го правя. Отново, чрез няколко мои писари, се опитвам да предам автентичното Учение, което бях донесъл преди 2000 години. Искам да опресня Учението за съвременните хора, защото те не го познават. То не беше и сега не е свързано с това, което проповядва настоящата тъй наречена „християнска“ религия. Религията е ритуали, нещо външно, което няма допир с истинската вяра.

На днешните хора мога да говоря със съвременна терминология и се надявам да бъда правилно разбран. Най-съкровеното ми желание е да изтрия догмите и съзнателното или несъзнателно говорене на неистини, отнасящи се до Учението, което проповядвах. Трябва да се изтрие една цяла епоха от 2000 години и да се разруши егрегорът на погрешно предаденото и втълпено „Учение Христово“.

Свидетелствам, че никога не съм говорил за създаване на църковна институция. Не съм вменявал право на никой да бъде посредник между мен и хората, между хората и Отец ми.

Свидетелствам, че съм се старал единствено чрез Любовта и Братството да променя живота на Земята; да повдигна вибрационните честоти на човеците и на Планетата, за да се оттласнат от дъното, до което бяха стигнали.

Свидетелствам, че не съм правил чудеса. Използвал съм знанието си за енергиите и тяхното преобразуване, за да възстановявам правилното функциониране на човешките тела.   

Свидетелствам, че съм имал умението да използвам Божествените субстанции и чрез снижаването на техните честоти да материализирам храна и други необходими неща за хората.

Свидетелствам, че съзнателно приех да бъда разпънат на кръста, за да докажа, че Възкресението е факт, животът е вечен и ще бъде вечен.

Свидетелствам, че разградих тленното си тяло и на Земята не съществува мой гроб, където и да било.

Свидетелствам, че се появих няколко пъти пред учениците си (към тях влизат и ученичките ми) чрез светлинното си тяло, а по-късно с преобразувано физическо тяло, което само външно приличаше на земно човешко тяло. След това се оттеглих  във високите Светли сфери.

Свидетелствам, че е пълна измислица, че чрез пролятата моя кръв съм изкупил греховете на земните хора. Единствено и само човекът, сторил грях, може да изкупи вината си, като осъзнае грешките си и повече не ги повтаря. Измислицата с индулгенциите беше връх на църковната наглост – да се откупуват грехове с пари! И като е ясно, че няма земен човек, който да е съвършен и без грешки, е ясно какви потоци от пари са влезли в джобовете на църковниците.

Свидетелствам, че кръвта ми, която ороси земята под кръста, внесе много силна енергия за повдигане на планетарната вибрация.

Свидетелствам, че моят живот внесе в земния ред нови аспекти, които бяха различни от тогавашните традиции, които задълбочаваха греховете на хората.

Свидетелствам, че Новата Земя, която ще се реализира, е предтеча на Царството Небесно – То е израз на Любовта и Братството. Достъпно е за всеки земен човек, който живее според тези два основни принципа – Любов и Братство.

Свидетелствам, че Новите светли енергии, които вече са на Планетата, създават условия за отделяне на третото измерение от нея.

Свидетелствам – в Новото земно време тленната смърт е отживелица. Животът може да продължи с настоящото тяло. Животът е вечен.

Свидетелствам – аз, Иисус, живея във вашите сърца чрез моята Любов!

 

МОЯТА ПРОПОВЕД  ДНЕС

 

Земни човеко, би ли се заслушал в моята Проповед днес? Ще ти се стори странно, че тя, сега в 21 век, е същата като онази в първи век! Изненадан ли си? Защо? Защо да бъде различна? Това, което беше необходимо на хората в първи век, е необходимо на хората и от 21 век. То е Любов и Братство между всички хора. И сега ви е нужна вяра, че сте синове на Отец Ми, че сте синове и дъщери Божии.

Това беше моето Послание тогава, то и сега е същото. Изминаха повече от двадесет века. Днес земната цивилизация изглежда доста различна от онази от първи век. Да, тя е различна, но само по отношение на по-богатата материална култура, техническия напредък и образованието. Що се отнася до Духовната Истина, до Любовта и Братството, те още не са приложени в живота. И сега много хора са превзети от догмите, от религиите и не вярват, че са Божии синове.

Уж напредналата наука отхвърля съществуването на Създателя, Първоизвора, Твореца на Мирозданието, макар че не може да обясни много от процесите във Вселената и нейното създаване.

Хората отново са разделени на вярващи и езичници (т.е. невярващи в Единния Творец). Отново се водят жестоки верски войни. Светът е на ръба на самоунищожението си в своя стремеж да наложи вярата си, както и да владее чужди територии и ресурси. Отново едни хора превръщат други хора в роби и в зомбита! Различни са само средствата за постигането на тези долни цели. Сега е много по-жестоко, защото оръжията, с които разполагат хората, са много повече и с по-голяма мощ.

Човечеството е в непрестанни войни. Какво прави църковната институция за умиротворяването на света? Моят поздрав в първи век беше: Мир вам! Моят поздрав и днес е същият: Мир вам!

 Новите енергиите, които сега достигат до Планетата ви, са много различни. Те подкрепят въздигането на земното човечество, освобождаването му от дуалността и постигането на Единството.

Не ви ли казах още в първи век, че всички хора са братя? Колко от човеците ми повярваха? И сега ви го казвам. Колко са тези, които ще ми повярват? Малко са! Земните събития категорично доказват, че не може и дума да става за братство! Това по-различно ли е от: Око  за око, зъб за зъб?!

Подмолните действия на управляващите за зомбиране на хората вече не са тайна. Още много тайни ще станат явни. Ще научите за начините да бъдат направени хората апатични и неспособни да се съпротивляват на внушения, които улесняват управлението на все по-големи човешки общности.

Цивилизацията е в опасност, ако човечеството не се развива в Духовен план. Това е моята Вселена и аз съм дълбоко огорчен, че хората от прекрасната Земя все още са дълбоко вкопани в материята.

Небесното Духовното Царство на Светлината, Любовта и Братството е реалност. То ви очаква. У вас свети Божията Искра. Моят Отец обича всяко създание в Творението Си.

Настоящата цивилизация е призвана да придвижи Планетата към по-висока вибрация и да я приобщи към Светлите светове. Моето послание е същото:Обичайте ближния си като себе си. Повярвайте, че всички сте братя и обичани Божии синове!.

Възклицанието на поета: О, спи ли Бог, не види ли?! отразява  едно дълбоко погрешно разбиране за Битието. Отмъстителният бог на юдеите сякаш не е напускал глобалното съзнание. През тези двадесет века аз не съм напускал Земята. Не бях в плът, но чрез Любовта и Светлината, която постоянно излъчвах и излъчвам, нито за миг не съм отсъствал от тази част на моето Творение. Всички постоянно сте обгърнати от моята енергия, Христовата енергия. Тези от вас, които я приеха, направиха духовен скок. Те разбраха моето  Послание за Любов и Братство и грижа за Земята.

Онези, които потънаха в религията, която фокусира вниманието си върху моята човешка личност и земната ми история, пренебрегнаха Учението, заради което се въплътих. Като изразявах Любов към моето земно семейство и към всеки човек, когото срещах, ви давах непрекъснато пример за Любов към ближния и за братство. Вие сте мои възлюблени деца. Възлюблени сте и от нашия Отец. Повярвайте на тази Любов. Разберете, че страданията, които преживявате в земния си живот, не са Божии наказания. Създателят не наказва творенията Си – Той единствено и само ги дарява с Любов и грижа.

Вашият труден земен живот се обуславя именно от липсата на братство и Любов помежду ви! Да обичате ближния си е заложено в същността ви, но тази обич стои дълбоко заключена. Тя трябва да бъде отключена, за да се промени вашият свят – той трябва да просветне!

Хората, които днес приеха Христовата енергия, приеха и Христовото съзнание. Те се извисиха в своя път по вселенската спирала и познаха Безусловната Любов. Това е най-великото човешко постижение и най-голямата радост за душите им.

Днешният ден има символично отношение към бъдещето – бъдещата култура ще бъде култура на Любовта, Обичта и Духа. И сега аз поставям за мото на бъдещия ви живот на Земята да бъдете девствени, т.е. да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по-горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете: „Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме царството Ти и с Дух ще го крепим. (Учителя, Сила и живот)

Вие сте в земното училище не за да стагнирате в дуалността, а да се извисите в Божественото Битие.

Следвайте великите идеали на вашата душа, които носите в себе си от детството си – тези идеали са в състояние да организират силите на вшия ум и на вашето сърце. Щом организира силите на своя организъм, човек е в състояние да даде място на Душата и на Духа в себе си – това значи да се роди отново от майка Душа и баща Дух. Роди ли се от Душа и Дух, той носи в себе си всички благородни и възвишени мисли и желания, онези мощни сили, чрез които да преодолява всички мъчнотии и противоречия – това означава идеята човек да се роди отново от дух и Вода. (Учителя, Посока на растене)

Любими мои, независимо от неистовата конфронтация, която съществува в сегашния момента между Светлите и тъмните енергии, вашият свят може да просперира. Важно е в глобалното съзнание да преобладават добрите енергии от вашите мисли, чувства и действия. Отговорни сте във всеки миг от живота си за енергиите, които вклаждате чрез тях в глобалното съзнание. Във всеки миг вие творите или Доброто, или злото на Планетата си.

На вашата цивилизация е даден невероятно добър шанс – да  просветли глобалното съзнание и да придвижи Земята към Светлите светове!

Мир вам!

                                   

ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ

 

Да бъдеш или да не бъдешв Христовото Съзнание? Това е въпросът към хората от 21 век. Какво да се разбира под Христово съзнание? Ще го кажа по най-простия начин. Да си в Христовото съзнание означава, да си култивирал Добродетелите и да си отключил Любовта. Постоянната ти нагласа към света да бъде позитивна във всеки момент от живота ти. Да си изпълнен с Любов към него и да я излъчваш. Да чувстваш всички хора наистина като ближни. Да усещаш присъствието на Христовата Енергия в себе си – Енергията на Духа!

Христовото Съзнание е добродетелен начин на живот. Ако си в Христовото Съзнание, ти си човек на Духа – изпълнен със спокойствие, Светлина и радост; и, разбира се, изпълнен си с Любов. Клетките ти светят, цялото ти тяло свети. В Христовото Съзнание отваряш по-висшите си сетива и постигаш разширено съзнание. Това не значи, че си свръхчовек. Това би трябвало да бъде едно постоянно възвишено състояние, в което страхът, егоизмът и антагонизмът ги няма. Христовото Съзнание е недостъпно за тях. То е достъпно за красотата и единението с Природата; достъпно е за осъзнаване на принципите на Битието и на Божията Воля. Желанието да се служи на Доброто е признак, че сте в Христовото Съзнание. Висшите Духовни Истини стават все по-разбираеми за теб.

Живот в Христовото Съзнание е живот в Светлина, в Любов, в Хармония и Красота. Ако си в Христовото Съзнание, нямаш безпокойство за утрешния ден, нито страх от смъртта. Съзнанието ти в повечето време се занимава с възвишени идеи и с творчество. Каквато и работа да вършиш в този живот, я вършиш с Любов и Благодарност. Каквато и да е съдбата ти, начертана от душата, ти я приемаш с Любов и с Благодарност.

Когато си постигнал това състояние, ти си Христос – човек на Духа. Всеки земен човек може да бъде Христос, ако се е свързал с Духа и Добротворството е цел на живота му. Има и винаги е имало хора, които могат да носят титлата Христос. Колкото повече хора са с тази титла, толкова по-бързо равнището на настоящата цивилизация ще се повдигне. Край на тъмнината и на дуалния свят. Край на разединението. Всичко е Едно, ще бъде понятно за много хора. Виждам всеки от вас, който вече е Христос. Това са моите съратници за просветлението и въздигането на Земята.

Призванието на всеки човек е да бъде Христос. Преминаването от живот в живот досега е имало за цел да станеш Христос. Нищо друго не е важно и няма смисъл. Ако си в Христовото Съзнание, вътрешната ти Светлина ще осветява света край теб. И когато се появят достатъчно човешки светулки, целият земен свят ще грейне в Нова Светлина.

Думите, че ние трябва да се усъвършенстваме, че трябва да се посветим – всички тия думи сами по себе си са празни, ако не бъдем свързани с Живия Господ на Любовта. Някой може да философства, да минава за много учен, за адепт, но не му ли е говорил Господ, това слово не е вярно. Учение, в което Господ не говори чрез душите, чрез умовете, чрез сърцата на хората, не е вярно. Когато Бог говори за Своето Учение, Той го оправдава; Господ казва и прави, а не казва, че това ще стане за в бъдеще – не, казва и става! (Учителя, Сила и живот)

Постоянно сте потопени в моята Любов и Светлина, потопени сте в Христовото Съзнание, но то трябва да стане ваша същност. Щом енергията на Добродетелта навлезе в клетките ви, сте в състояние на нирвана. Не се изискват никакви специални практики или героични действия. Висшата Енергията на Добродетелта, която е Христовата Енергия, ви прави съпричастни към болките на света и на всеки човек. Тя ви подтиква да сте Добротворци във всекидневието и да правите всичко с Любов.

 Всеки един от вас тази сутрин може да се запита: „Аз прогледал ли съм, добил ли съм онова знание, което внася Светлина в ума? Добил ли съм онази свобода на моя Дух, онова благородство, онова нежно чувство, онова снизхождение, за да имам към всички същества около себе си такива правилни отношения, каквито Бог има към мен?“  (Учителя, Сила и живот)

Ако сте в Христовото Съзнание, не би било проблем да прощавате от сърце, да разделяте имането си с онези, които са в бедност. Христовото Съзнание сътворява у вас приятелство към всеки човек и към Природата. Планетата е жива. Тя притежава съзнание и чувствителност и се нуждае от вашата грижа и Любов, за да бъдат изцелени дълбоките ѝ рани.

Надеждата Ми е всеки човек да стане Христос! Обичам ви!          

 

БОЖЕСТВЕНАТА

ИСТИНА  Е  ЛЮБОВ

 

Да, имам предвид Божествената Истина! Човешката истина е променлива, отразява временни човешки разсъждения. Божествената Истина е неизменяема и е в основата на извечните Божествени принципи. Върху нея се гради Мирозданието, защото тя е устойчива и непоклатима. Тя е израз на Абсолюта, еманация на Творящите Идеи, които са проектирали и проектират Творението. Веднъж излязла от Абсолюта, Божествената Истина е вечна. Всичко, което е излъчено от Него, е истинно, заредено с Божествената Любов и с Божествената Светлина. Това е еманацията, чрез която Творението съществува вечно.

Тъй като извечната Истина е основна характеристика на Абсолюта, тя е идентична с Абсолютната Първична Любов,както и с Първичната Светлина. Те са взаимнопроникнати и равнопоставени по значение като еманации на Абсолюта.

Истината е Любов и Светлина. Любовта е Истина и Светлина. Светлината е Любов и Истина. От тази Света Троица произтича съзидателния процес в Творението. Ако сте прозрели Божествената Истина, то вие сте върховна същност. Щом сте постигнали това, вече сте структурирани от Божествената Любов и Божествената Светлина.

Истината е, че всичко е Любов, Любовта е Светлина и заедно те са Съзидателите на Творението. Неговата същност и всичко създадено, е Любов. В различните светове тя е проявена в различна степен. Развитието им зависи от количеството на проявената Любов. Колкото повече Любов е проявена в даден свят, общество или отделна същност, толкова повече Истина и Светлина има в тях. Колкото повече Любов е проявена, толкова по-добра хармония съществува. Хармонията е характеристика на Красотата и затова по-хармоничните светове са по-красиви и с отворени възможности за по-бързо развитие.

Всичко, което разглеждах дотук, кореспондира и с всяка отделна същност, и с всеки земен човек. Колкото повече Любов сте в състояние да излъчвате, толкова повече Истина и Светлина съдържате. Това ви придвижва към по-високите светли, хармонични и красиви светове. Това ви води към Първоизвора и, в крайна сметка, ви слива с Него. Това е в програмата, в мечтите на душите. То е техен основен стремеж – да  се върнат там, откъдето са произлезли. И то се случва, когато душите са отключили максималното количество Любов, Истина и Светлина, вложени от Създателят в тях.           

Истинността на Творението се изразява от Любовта и Светлината. Всичко, и във всички светове и същности се гради и се развива въз основа на проявената Божествена Любов. Истината е Любов и Любовта е Истина. Отключете Любовта и ще сте в Истината и в Светлината.

 Бях на Земята именно заради Любовта. Обливах човечеството с огромна Любов и чрез нея внедрявах Светлината и Истината. Глобалното човешко съзнание беше наситено с моята Любов и това даде тласък на човечеството да поеме пътя по спиралата на развитието. Ако това не се беше случило, земният живот още щеше да тъне в мрак и безлюбие.

В заключение на тази книга ви казвам:

ВЕЧНАТА БОЖЕСТВЕНА ИСТИНА Е ЛЮБОВ!

 Обичам ви!

 

МОЛЯ, ПРЕДАЙ НАТАТЪК!

  Контакти: Тел. 02 957 26 54

E: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Sunday the 17th. Spiralata.net 2002-2017