Представяне на книга

За богомилите от „уста на ухо“

Печат

За богомилите от „уста на ухо“

Дамян Попхристов

 

 

В продължение на 17 години проф. Дамян Попхристов се занимава с изучаване на езотеричните школи. Настоящата книга е плод на многогодишните му изследвания и е изцяло посветена на Богомилското учение, това уникално българско духовно наследство.

Използван е богат доказателствен материал от български и чужди източници (апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, както и езотерична и окултна информация на автора).

В отделни глави, по изключително увлекателен начин, подробно се проследява зараждането на богомилското учение, философията му, източниците, връзката му с други езотерични и дуалистични учения от епохата, близостта и различието му с официалната християнска доктрина, теорията за кармата и прераждането, като акцентът е върху езотеричната същност на учението.

Чисто исторически, хронологически и фактологически е проследена и историята на разпространението на богомилското учение от българските земи през Босна и Италия чак до южна Франция, както и непосредственото му влияние върху патарените, катарите, албигойците и др.

Подробно се проследяват и историите около „Светия Граал“, магическите и свръхестествените способности на богомилите, енергийните им преобразования и мистериозните изчезвания „яко дим“ на висшите им посветени. Специално внимание е отделено на значението на Женската енергия и на жената в богомилските общности, както и на крепостта Монсегюр, този „Стоунхендж на богомилите“, на нейното построяване изцяло според астрологически и окултни правила по проект на българските богомили, „магическата“ ѝ функция и героично-мистериозен финал, отбелязал окончателното унищожаване (според официалната църква) на „ереста“.

Последната част на книгата е посветена на значението на богомилите за Ренесанса, Реформацията и културното развитие на Европа, както и на тяхната космическа цивилизационна мисия, на богомилския КОД и ЗАВЕТА към съвременните им наследници и бъдещите поколения в прехода към Шестата човешка раса.

 

Предлагаме извадка от книгата, а именно

Пророчеството на катарите:

 

Те казват, че в 1986 година ще бъде провъзгласена Църквата на Любовта. Катарското пророчество е само редакция с няколко допълнения на богомилското „Верую“. Част от това пророчество вече се сбъдна, защото от 1987 започна да се спуска на Земята новата енергия и промените не закъсняха. За останалата част всеки може да отсъди сам:

 

„Църквата на Любовта няма да има структура или сграда, а е само разбиране.

Няма членство, освен онези, които знаят, че й принадлежат.

Няма противници, защото не съперничи.

Няма амбиции, защото се стреми само да служи.

Не е затворена в себе си, защото се стреми да обогати всички групи и религии.

Признава всички велики учители, от всички епохи,които са показвали Истината на Любовта.

Тези, които участват в нея, практикуват истината на Лю­бовта с цялото си същество.

Тези, които СА, знаят.

Тя се стреми не да учи, а да бъде, и като бъде, да обогатява.

Разбира, че както сме ние, така са и тези около нас, защото ние сме като тях.

Осъзнава цялата планета като Същество, от което ние сме част.

Смята, че е дошло времето за върховната трансмутация, за върховния алхимичен акт - съзнателната промяна на егото в съзнателно завръщане към Цялото.

Тя не провъзгласява себе си на висок глас, а във финото царство на Любовта.

Приветства всички тези от миналото, които са осветили пътя, но са платили и цената.

Не приема никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите.

Членовете й се разпознават един друг по делата и същ­ността си, и по очите, и по никакви други външни белези, освен братската прегръдка.

Всеки от нас ще посвети живота си на мълчаливата обич към своя ближен и околната среда, и планетата,

и ще провежда своята задача, независимо дали величава или скромна.

Тя признава върховенството на Великата идея, която може да бъде осъществена, само ако човешката раса практикува вър­ховенството на Любовта.

Не предлага награда нито тук, нито в отвъдното, освен неизразимото щастие да съществуваш и обичаш.

Всеки трябва да се стреми към познанието, като прави до­бро мълчаливо и учи чрез примера си.

Трябва да изцелява своя ближен, своето общество и на­шата планета.

 

Тази Светлина, която струи от това Пророчество и от цяло­то Учение на богомилите, в началото като едни малки искрици просветва в цяла Европа, а после и по света, и постепенно запал­ва огънчета и цели огньове, които горят и до днес.

 

И още:

 

ЩЕ ПРОПАДНЕМ ЛИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ?

Нека сега да погледнем себе си в светлината на всичко каза­но дотук. Кои сме ние българите? Преди още да успеем да кажем каквото и да било, ще чуем - „ние сме най-бедните в Европа, винаги на опашката, винаги в „черния“ списък на Брюксел, не харесваме себе си, саморугаем се, не си вярваме...“ И ако в такава атмосфера си позволя да кажа нещо за богомилите, най-вероят­но ще последва типичната българска реакция: „И какво от това? Какво, че е имало богомили, какво като им е толкова просветле­но и новаторско Учението, какво като са имали голямо влияние в Европа, било, каквото било, какво ни касае всичко това нас, днес? Ние днес, повече от всякога, живеем във време на пълно отчаяние и обезверяване, на недоверие към всекиго и всичко..., много важно, че имало богомили“.

За да прекъсна една подобна „модерна“ тирада, ще кажа само, че ако си мислим, че нашето време е време на неверие и скептицизъм, достатъчно е да си спомним, че и Платон се е оп­лаквал от същото.

Така че нищо толкова необичайно не се случва с нас, прос­то Махалото е отишло далеч от нас на запад, но...предстои да се завърне! И ние трябва да сме подготвени да го „посрещнем“ достойно. Затова съвсем умишлено се спрях малко по-пространно на движението на Махалото, за да е ясно, че всичко, което се случва днес, не е нито нещо изолирано, нито е толкова голя­мо изключение, нито е толкова страшно, а е просто поредният момент от движението на Махалото. Трябва обаче да си дадем сметка, че междувременно това Махало е извършило поредица от спираловидни движения и е издигнало цялото човечество на едно по-високо ниво, променила се е вече не само нашата енергия, но и енергията на Земята, защото и тя си следва своя път на развитие. Въпросът тогава е: Къде точно е Махалото днес, къде е Женската енергия и къде изчезна „Паладиумът“?

Махалото отдавна вече достигна най-западната си точка - Калифорния, а Западноевропейската цивилизация вече приключва своята мисия - да развива Разума чрез науката. Достиженията й в тази насока са безспорни и познати на всички, но те достигнаха своя апогей, защото цялата наша съвременна наука работи само в триизмерната реалност и това я ограничава много. Науката, на която днес толкова разчитаме, продължава да ни предлага свои­те нови теории и закони, само че те продължават да са законите на триизмерната реалност, закони, постигнати със земния разум, а той, както вече многократно стана дума, е нетраен и материален. Нелепо е да се мисли, че нетрайното и променливото може да разгадае и опознае трайното и Вечното, липсват му понятията за това. Самата история на науката го доказва. Цялото това научно познание си остава валидно само за нас, за нашата координатна система, т.е. за „домашна консумация“, с всичките му постижения, включително и с разходките до Луната и Марс. Не че трябва да се спре с научните изследвания, или че те са безсмислени, напротив, науката трябва да се развива, но при ясното съзнание, че пътят към голямата Истина е твърде дълъг, а ние сме още в самото му нача­ло...С това не искам да кажа, че трябва да се върнем към пещерния живот, ние ще продължаваме да се радваме и използваме новите „играчки“, които научният прогрес ни предлага, докато не дойде моментът, когато всички ще осъзнаят, че този свят е напълно раз­умен, хармоничен и математически прецизен, че нашият прогрес зависи от това да се включим съзнателно в този процес и да се хармонизираме с него, а не да си създаваме наши правила, които нямат нищо общо с Вселенските, докогато проумеем, че това, кое­то наричаме „случайност“, са закони, които все още не познаваме.

Когато казах, че науката чрез Разума е достигнала своя апо­гей, имах предвид, че за да има нов истински голям прогрес, е необходимо вече да се навлезе и в Четвъртото измерение, за да се получи някакъв качествен скок. Това обаче няма как да се случи, докато човечеството не бъде готово за новото познание, защото иначе с прословутата си алчност и агресия ние ще се самоунищо­жим. Така че на нашите учени повече няма да им бъдат дадени нови „епохални“ открития (казах „дадени“, защото и откритията се спускат отгоре на предварително определените и подготвени за това хора - учените, „откривателите“). Великият Разум, за кой­то все по-открито говори вече и науката, следи и ръководи и този процес, и изчаква нарастването на нашето съзнание.

Категоричните симптоми за достигането на апогея на тех­нологичната ни цивилизация са забоксуването и израждането, които все по-отчетливо се забелязват, както и злоупотребата с познанията. Заплашително нарастват проявите на зомбиране на хората чрез науката, която си позволява да изземва ролята на най- висш съдник по всички въпроси, на най-висшата инстанция за Истината..., а толкова малко знае. Медиите и те започнаха съвсем безжалостно да унифицират хората и да ги превръщат в едно без­лично стадо от консуматори, което те водят накъдето си поискат, и се стига до материалното унищожение чрез изкуствените храни и напитки, материалния ламтеж и криво разбраните критерии за успех и престиж, които бавно, но сигурно ни завличат в бездуховното материално блато.

Хармонията между всички съставни части на науката, а от­там и на самата наука с цялостния живот на хората днес абсолют­но отсъства, затова и животът ни изглежда един трудно контроли­ран хаос. Духът е напълно потъпкан, гласът му трудно се чува, а когато се чуе, не му се обръща внимание, защото технологичните играчки бързо го заглушават. Съвременният парадокс е, че колкото повече разчитаме на технологичните си играчки (компютрите, мобилните телефони и т.н.), толкова собствените ни мозъци ста­ват все по-лениви и безпомощни в отсъствието на тези играчки, съвременните технологични „патерици“ водят до закърняване на естествените способности на мозъка ни. (И без това ние използ­ваме само една десета от възможностите му.) Единственото оправдание би могло да бъде само това, че „патериците“ дават въз­можност на всеки да ги използва, защото са все по-масови, докато преди хората са можели да достигат до истините без технологич­ни посредници, но за това се е изисквала специална подготовка, посвещение и т.н. и информацията е била достъпна само за избра­ните. При това положение въпросът е, кое е по-доброто - дали да влагаме толкова усилия в създаването на „играчки“, за да може всеки да ги използва, или да започнем да събираме парчетата и фрагментите от живота си в едно хармонично цяло и да се заемем да обучаваме всички, наистина всички, да използват собствените си сили, като започнат да се „отварят“ езотеричните тайни. Да, аргументът срещу това ще бъде, че хората биха започнали веднага да злоупотребяват с новите си познания заради добре известните ни слабости - алчност, егоизъм, жажда за власт, себичност и т.н. Но като че ли в ситуацията, в която се намираме, обръщането към духовността няма алтернатива, ако искаме да оцелеем.

Махалото в момента ни е довело точно дотук - Разумът е превърнал най-западната точка - Америка - в едни материален рай, който обаче все повече заприличва на духовна пустиня.

Дори прословутата американска демокрация вече не е убеди­телна, защото все повече разкрива себе си само като благовидно прикритие на узаконената и безконтролна алчност на личността под формата на „свобода и права на индивида“, защото правото да ограбваш другите и да ги притискаш до стената е нищо не е ограничено. Просто алчността се прикрива под формулировките за равни възможности за всички, свободна конкуренция и т.н., а е до болка ясно, че нито възможностите са равни, нито свободата е голяма, зависимостта е много повече, нито пък конкуренция­та е толкова почтена и лоялна; законите, доколкото ги има, за да контролират тези процеси така, че обществото да не се изроди съвсем, са доволно хилави, за да не бъдат постоянно и много из­обретателно заобикаляни.

Какво да правим тогава? Отговора го дават богомилите - да се заслушаме в СЕБЕ СИ, в собствения си вътрешен „Аз“, в гласа на своето подсъзнание, защото това е гласът на Душата ни и да чуем там какво ни нашепва Женската енергия на Любовта. Нека не повтаряме грешката на древните гърци, като се предоверяваме на земния разум, защото в настоящата ситуация на пълна загуба на ориентация, единственият критерий за Истината си остава Ин­туицията. Ако сме убедени, че този свят е създаден РАЗУМНО, че е плод на Любовта, която сътворява Красивото и Хармонично­то, то, за да бъде човек в синхрон с тази съзидателната енергия на Вселената, той трябва и в мислите, и в действията си да се стре­ми към същото - да създава сам хармония и красота около себе си във всичко, което върши. Това е начинът човек да бъде споходен от Радостта, защото тя пък е крайният „продукт“ на Красотата и Хармонията. Красивото и Хармоничното облагородяват и възви­сяват и тогава Радостта става заразителна, а Мъдростта е нейната подплата. Или както е казал и покровителят на българския народ Св. Иван Рилски:

„Мъдростта е ведрина, не сбръчкано чело!“

Затова трябва да се подготвим за Радостта! Да се научим да се РАДВАМЕ И ДА БЛАГОДАРИМ! Да благодарим за мига, в който имаме щастието да живеем. Животът е изкуството на Мо­мента. Всичко друго е пълна илюзия, която на нас хората ни ха­ресва да поддържаме, и е която се залъгваме - някакво минало, което вече го няма и не може да се върне, и някакво бъдеще, за което нямаме никаква гаранция. Разкъсани между вторачването в миналото или загледани само напред към бъдещето, ние про­пускаме единственото, което реално имаме - настоящето. Ето на какво ни учи Богомилското Учение! За нас остава да сме добри ученици, защото обратното движение на Махалото се насочва отново към нас, все още плахо, но затова пък непоколебимо и сигурно, то търси новия си баланс и носи Женската енергия на Любовта, а с това и идеалите на Богомилството. Това е отговорът на въпроса „И какво от това, че е имало богомили?“.

Кодът на богомилите ни подканва да тръгнем отново ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ИЛИ ЗАБРАВЕНОТО ПОЗНАНИЕ! Да се върнем към онези изконни ценности, които пропо­вядваха богомилите, защото тяхно е „Учението на Любовта“. А погледнали през очите на Любовта, Светът става едно доста по-добро място за живеене. Само така можем да се включим в провеждането на единственото смислено състезание в живота, ако въобще животът е някакво състезание, в СЪСТЕЗАНИЕТО ЗА ПРАВЕНЕ НА ДОБРО!

Нека тези, които все още не могат да си представят живота без постоянното боравене с технологичните „играчки“, да про­дължават да си играят, докато и те не почувстват искрено нужда­та да се вгледат в себе си и не пожелаят сами да захвърлят пате­риците и да осъзнаят силата си на независими индивиди, които напълно усещат връзката си е Цялото и синхрона си с Него. То­гава и те ще разберат, и ще почувстват истинското щастие, и ще започнат да изживяват това, за което са дошли на този свят - ДА СЕ РАДВАТ! Ще почувстват и още нещо, че никой не може да бъде щастлив сам, отделно от всички останали. И тогава всички ще могат да се нарекат богомили. Това е пътят и призванието на Шестата Раса. Планетата ни вече получи своето ново зареждане с Женска енергия и вибрациите й вече са други, по-високи, но и по-изискващи, така че... сега е наш ред.

Ето към какво се е насочило сега Махалото, а „Паладиумът“ го е скрил пак на Балканите, защото със сигурност ще се спре отново тук, както го е правило винаги досега, за да се постиг­не необходимият баланс, и да даде тласъка към Шестата Раса. Висшият Закон е такъв, а точно той направлява движението на Махалото.

Славянството трябва да стане новия приемник и новия раз­пространител на идеалите на Шестата Раса. Това трябва да бъде културата на Сърцето, в която няма повече място за Одисеевци. Тази култура на разума, на която родоначалници бяха гърците, а латинската раса разви, вече отмира. Сега Славянството трябва да внесе новото съдържание. Както казва Учителя Петър Дънов:

„Славянството е девствената почва на бялата раса... олтарът на Новата Култура “.

Това е призванието най-вече на руснаците, но преди това те имат да свършат огромна работа - да преодолеят своите шо­винистични, великоруски амбиции, за да проявят това, с което славянството се слави най-вече - великодушие, взаимопомощ, жертвоготовност и смирение, или всичко това, което сме свикна­ли да наричаме „славянска душа“. После тези идеали трябва да продължат още на изток и да стигнат отново до Индия, Китай и Япония, където все още има тлеещи огънчета от древни времена (йоги, даоисти, шинтоисти), които макар и строго индивидуални, с радост ще прегърнат богомилските принципи за свобода, ра­венство и братство, и с това ще завърши преходът към Шестата Раса, расата на Богомилството, в която „богомил“ ще бъде вече белег на Духовна идентичност.

Къде в този процес сме ние българите? Нашата задача е най-тежката и най-отговорната - ние не сме просто славяни, а и наследници на траки и българи, и носим идеята за Платоновата държава, затова точно ние трябва да дадем началния тла­сък на всички тези процеси. А те ще започнат тук на Балканите, защото тук се пази „Кодът на богомилите“, оставиха го нашите предшественици за по-добри времена. Богомилският Код е на­шата връзка с Духовния Свят. Ние българите го носим в нашата генетична памет, той е в нас, затова и ние сме тези, които трябва да го възродят.

 

КАКВО Е ПОСЛАНИЕТО НА БОГОМИЛСКИЯ КОД?

Това послание е пряко свързано с подновяването на задачата, с която на Земята се появи Христос - да обърне процеса на Инволюцията, т.е. на слизането в Материята, и да подготви човечест­вото за обратния процес - Еволюцията, движението обратно към Създателя. Как? Чрез Любовта, чрез „Обичай ближния си“ и така да се осъществи това, което се казва в молитвата „Отче наш“:

,Да дойде Твоето царство както на небето, така и на Земята

Това е и световната мисия на богомилите.

Тази мисия се заключава в облагородяване и одухотворяване на материята чрез ОБРЪЩАНЕТО НА ПАРАДИГМАТА, ТАКА ЧЕ ДУХОВНОТО ДА ОПРЕДЕЛЯ И ДИКТУВА МАТЕРИАЛНОТО!!!

Познанието има две страни - да знаеш със земния си разум и сетивата или да знаеш със сърцето и Душата си. Досега чове­кът създаваше своята цивилизация със земния си разум, затова в повечето случаи се разминаваше с Вселенския, с Висшия Разум. Сега трябва да стане обратното.

След като вселенският принцип е „Каквото горе, това и долу“, то Горе всичко се диктува от Висшия Разум. Той е, който формира всички структури надолу - т.е. Духът определя и струк­турите, и формите. Тогава да се „смени парадигмата тук на Зе­мята“ означава да се смени досегашният модел на Карл Маркс, според който „битието определя съзнанието“, с качествено нов - „СЪЗНАНИЕТО ДА ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО“!!! Принципите, по които това трябва да стане, са - Свобода, Равенство, Брат­ство чрез Любовта в държава от Платонов тип. Точно такава е Божествената мисия на богомилите, на тези пратеници на Все­мирното Бяло Братство. Те са Небесните Реформатори.

 

КАК БИХМЕ МОГЛИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ ДА ИЗПЪЛНИМ ТЯХНАТА МИСИЯ?

Преди всичко като отворим сърцата си и се вслушаме вни­мателно и с много доверие във вътрешния си глас, в гласа на Ду­шите си, там е „записан“ богомилският Код и оттам нищо не е в състояние да го изтрие.

След това - като и ние споделяме казаното от Симеон Антипа в „Теория на Милостта Божия“:

,,Аз искам да запазя като скъп спомен на поколенията онова, което извършиха някои (той говори за богомилите); аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомни само метеж и позорно деяние; когато говорят: ,,те бяха съблазнители и духовни лихсимци“ - аз искам младите да дадат правдивия ответ: „НИЕ ЗНАЕМ КАКВИ БЯХА ТЕ - НИЕ ЗНАЕМ ЗА КАКВО УМРЯХА ТЕ“!

Като пазим жива паметта за богомилите и техните идеали, ние още по-ревностно ще пазим и своя език, защото той е Богу-вдъхновен, и своята азбука, която е носител на Най-висшите кодове и вибрации, и ще знаем и ще ценим факта, че българското знаме - бяло, зелено, червено е вдъхновено точно от богомилите. Тъй като този факт е много малко известен, ще си позволя на края да го разкажа. Българският трибагреник е свързан с една друга крайно недооценявана личност в нашата история - Раковски. Той също е изкушен от езотеричните познания, член е на езотеричен орден и се интересува живо от богомилите и специално от Боян Мага. Раковски знае за четирите състояния на материята - твърдо, течно, въздухообразно и светлина! Разбрал е, че Боян Мага е из­ползвал магическата трансформираща сила на т.нар. „светлини на саламандъра“ - бялата, зелената и червената...и тогава през 1861- 62 година в Българската легия в Белград той за пръв път развява трибагреник с цветовете зелено, бяло и червено. После те стават цветовете на националния ни флаг. Скептиците тук ще възразят, че тези три цвята се срещат във флагове и на други страни. Да, това е абсолютно вярно, но САМО в българския флаг те са поста­вени хоризонтално и точно в този ред - бяло, зелено, червено - в енергийно най-силната комбинация. И сега - колкото и невероят­но да звучи, но българският трибагреник е връзката ни днес с бо­гомилите от Монсегюр, защото, когато там те правят своите пос­вещения (Consolamentum) по време на пролетното равноденствие, използват три вида светлина - бяла, зелена и червена.

Така нашият трибагреник е носител на богомилския Код. Остава ни само да следваме и най-висшето послание на бо­гомилите, вдъхновено от „Второто послание на апостол Петър“ - техния

СЕДМОРЕН ПЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ:

„ПОЛОЖЕТЕ ВСЯКО СТАРАНИЕ И ПРИБАВЕТЕ НА ВЯРАТА СИ ДОБРОДЕТЕЛ,

НА ДОБРОДЕТЕЛТА СИ - ПОЗНАНИЕ,

НА ПОЗНАНИЕТО СИ - СЕБЕВЛАДЕЕНЕ,

НА СЕБЕВЛАДЕЕНЕТО СИ - ПОСТОЯНСТВО,

НА ПОСТОЯНСТВОТО СИ - БЛАЖЕНСТВО,

НА БЛАЖЕНСТВОТО СИ - БРАТОЛЮБИЕ,

НА БРАТОЛЮБИЕТО СИ - ЛЮБОВ“.

 

 

P.S.

Същият този глас, който ми каза в началото да напиша тази история, сега ми казва: „Изкажи се докрай“. И аз не мога да не го послушам:

Драги читателю,

Благодаря ти, че стигна дотук. Ако думите ми са те провоки­рали да се замислиш сериозно, значи съм свършил добре работа­та си, ако в нещо се съмняваш - можеш да го провериш, а ако не си съгласен с нещо - опровергай ме, но аргументирано.

Каквато и да е реакцията ти, аз съм ти благодарен, че те има. Ти наистина си прекрасен, защото и ти носиш едно благослове­но послание в себе си! Не се оставяй повече да те зомбират с негативни теории и твърдения, вдигни гордо и със самочувствие глава, осъзнай, почувствай и повярвай в собствената си духовна сила и ...Обичай!

Обичам те!

 

 

 

 

 

Tuesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017