Представяне на книга

Пътнико, Вечността е твоя

Пътнико, Вечността е твоя

Багрина Кларк

 

 

Извадка от последната неиздадена книга.

Моля, предай нататък!

София 2015

 

Сега аз ви проповядвам Божественото Учение, което гласи: в проявената, изявена и осъществена Божия Любов Доброто никне, Правдата расте, Истината цъфти, Мъдростта връзва и Любовта зрее.

Вие имате едно живо дърво с такива плодове, от каквито се нуждаете; на това дърво всичко става.

Петър Дънов – Учителя

 

Към пътниците във вечността

Здравейте! Аз съм Алказар -светлинна същност, която работи за Доброто на планетата Земя. Ползвам няколко канала, чрез които предавам належаща информация за земните хора. Всички сте пътешественици във Вечността. Душите ви са излезли от Първоизвора и пак там ще се върнат. Пътешествието никога не свършва. Когато Душите ви се завърнат, обогатени и с отворени заложби, те стават висши същности, които могат да продължат развитието си, като станат строители на нови светове с още по-сложна конфигурация. Така разширяват и обогатяват Творението. Те познават същността на Творението и знаят как да бъдат съградени още по-висши и по-добри светове, в които да господства Духът.

В тази книга са засегнати три съществени теми: „Всичко е Едно"; „Безсмъртието" и „Обратният път към Първоизвора". Вече дойде времето, в което много хора с разширено съзнание могат да виждат в зоните, които наричате „отвъдно". Завесата между вашето измерение и другите зони е била съзнателно спусната. Тя ви отделя от мястото, от което идвате в този живот. Целта е да сте съсредоточени в настоящия си живот и да работите за духовното си развитие, без да сте фокусирани върху „миналото". Поставям миналото в кавички, защото всички времена текат паралелно. Дават ви се много знаци какви грешки имате да поправяте. Важно е да живеете ТУК и СЕГА, за да използвате пълноценно настоящия си живот.

Времената вече са доста променени. Новите енергии работят върху човешкото съзнание и духовното издигане на земното човечество. Сега можете да приключите с прераждането и да слезете от кармичното колело завинаги. Важно е да поискате това и убедено да изразите намерението си. Всички хора, които убедено го поискат, ще бъдат подпо­могнати от Духовните си водачи и Светлите йерархии. Моментът е ключов. Сега можете да промените пътя си. За голяма част от хората е напълно възможно да приключат с кармата. Тя е инструмент на миналото.

Световете са взаимно проникнати и отвъдното е мит. Няма отделен свят, но вашите сетива още не са достатъчно отворени. Завесата вече е прозрачна и е възможно да се надниква в досега не­видимия свят. Ще се убедите, че не съществуват прегради. Светът е единен. Всичко е ЕДНО.

Във втората част от книгата отново обсъждаме темата за безсмъртието. Беше основно разгледана в книгата „Свободата - тя е в безсмъртието. Винаги си бил безсмъртен", канализирана от Багрила. Отново се спираме на тази тема, защото е много актуална в тези времена. Вече е напълно ре­ално хората, които се грижат за духовното си израстване, да избегнат тленната смърт и да продължат развитието си с настоящите си тела, като повишат вибрационната си честота. В книгата „Новото битие; Живот в сърцето" са дадени указания как да живеете чрез сърцето си, т.е. чрез Любовта.

Безсмъртието вече е напълно възможно за много земни хора. Това е нов етап от развитието на Земята. Тя покачва вибрациите си и вие също можете да направите това заедно с нея. Третото измерение се отделя от Планетата. В него остават хора, които са с ниска еволюция и не се опитват да се променят в положителна по­сока.

В третата част на книгата е засегната темата за обратния път към Първоизвора. Това е благословен път! Това е път от Светлина - живот в хармонични, красиви светове. В тях Душите с лекота реализират програмата си за пълно отваряне на заложбите си. Обратният път е благословия! Който е стъпил на него, е преминал през много светове, през много животи и е натрупал знания за същността на Битието.

Пожелавам ви да сте в този път! На добър час с „Пътнико, вечността е твоя"!

Земни хора, обичам ви!

Алказар

 

Към старите и новите приятели

ЗДРАВЕЙТЕ!

Във всички предговори на книгите се обръщам към старите и новите приятели с благодарност. Вие ставате все повече и това ме прави щастлива. Старите приятели остават и с всяка следваща книга идват и нови приятели. Благодаря ви! Благодаря на всички, които ме подкрепяха през годините, даваха ми кураж и продължават да ми бъдат приятели! Благодаря на Венцислав Огнянов за прекрасните корици.

Благодаря и на близките ми приятели за щастието, с което ме даряват чрез приятелството си!

Благодаря безкрайно на Алказар, че пожела и тази книга да бъде пре­давана и ръководена от Него! Това е висока чест за мен! В предишната книга („Свободата - тя е в безсмъртието") разказах как беше осъщест­вена връзката и цитирах определението на Крион кой е Алказар. За хората, които не са чели книгата, пов­тарям това определение: „Алказар е повече отколкото очаквате. Той е съ­щество, което е фокусна точка за всички останали Майстори и Велики Духове, които се сливат с Него и говорят през Него. Той обединява всички онези Вселенски Майстори, които са тук, да помагат на Земята в Прехода, и предават информация чрез Него. Той е техният говорител."

Както обикновено, всяка следваща книга е с по-висока вибрация и надгражда информацията на пре­дишната. И сега е така. Този път книгата е разделена на три части. Акцентира са върху  три основни теми, сдържащи информация, ко­ято е еажно да знаем е настоящите времена. В частта „Отвъдното е мит - всичко е ЕДНО" ни се казва, че не съществува разделение. Свето­вете са взаимно проникнати и свър­зани. Мирозданието е единно и на­шият свят е част от него. Завесата между нашия и тъй наречен „отвъ­ден" свят е станала прозрачна и ние все по-ясно разбираме какво е това „отвъд". Сетивата ни са още по-отворени и научаваме нови неща за Тво­рението, от което сме част.

Второто важно нещо, в което трябва да повярваме и да осъзнаем, е нашето безсмъртие. То не е мит, а реалност. Новите енергии, които директно идват до Планетата ни, въздействат на човешкото съзна­ние и то се променя. Това е изключи­телно съществен процес! Вече не само Великите посветени могат да са безсмъртни, т. е. да не са в коле­лото на прераждането. Това е на­пълно достъпно и за съвременния чо­век, който се е устремил към своето духовно развитие.

Планетата и човечеството (в голямата си част) се оттласнаха от третото измерение. Вече се движим нагоре по спиралата и при­общаваме Земята към Семейст­вото на Светлите светове. Това е велика епоха и ние сме участници в нея. Душите ни вървят по обрат­ния път към Първоизвора, от който са излезли - връщат се към Създателя от безкрайното си пъ­тешествие из световете, в които са били посланици на Твореца. Всеки един от нас, който е осъзнал, че в него живее Душа, Божия искра, и е отключил Любовта, е посланик на Свещената Сила, на Създателя на Вечността.

Пътнико, Вечността е твоя! На добър път!

Знаете паролата: СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ!

Обичам ви! Обаждайте се.

Багрина

тел. 02 957 26 54; E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Едно е началото и краят

 

ЕДНО - Обединеното Цяло, което бе и е основното семе на Духа. Разделението не беше познато. Царуваше Светлината, Светещият Дух владееше издиханието на Абсолюта. Вечност от Светлина и покой. Дори Любовта не беше се проявила като същност на Мирозданието. То още не съществуваше. Духът не беше обезпокояван от планове и стремежи. Духът просто беше. Това Негово състояние отне голяма част от Вечността. Вечността нямаше начало, но няма и край -тя беше и Е. Едното Е. Диханието на Абсолюта просто Е. И тайната на всичко Е. Няма дилема Едното да бъде или да не бъде. То Е в своята безпределност, безвремие и постоянност.

Както нищо не може да съществува извън Абсолюта, независимо в какъв етап на развитие се намира, какви енергии съчетава, в какви измерения обитава, какви форми изгражда, какви програми следва, не може да бъде извън Целостта на Едното. Разделенията, които последваха след изг­раждането на Мирозданието, не са извън Едното. В този смисъл разбирането на хо­рата, че съществува отвъден свят, от който те са отделени, е мит. Светът е единен. Винаги е бил такъв и ще бъде такъв във Вечността.

Невъзможността на голяма част от хората да проникват в другите светове е причина да се смята, че съществува място, на­речено „отвъд". То е „отвъдно" единствено спрямо сетивата на земните хора, които съ­ществуват в третото измерение. За хората от това измерение, които са постигнали разширено съзнание, отвъд не съществува. Те могат да навлизат в информационното поле и да добиват знания безпрепятствено.

В своето многообразие Мирозданието създава усещане за отделност на многоб­ройни светове. Те съществуват, но това не означава, че Творението не е единно. Пози­цията, в която се намират същностите в различните светове, определя техните усе­щания за единство или разделение. Естест­вено е, че в ниските измерения и дуалните светове усещането за отделност е много силно. Затова там съществуват антагони­зъм и ясно изразен егоизъм. Идеята, че само в Единството се постигат еволюция и прос­перитет е напълно чужда и неприемлива. В тези зони се учат уроците за Любов към ближния.

С повишаване на вибрационните чес­тоти и издигането в измеренията се осъз­нава, че в Мирозданието съществува Един­ство и всичко е Едно. В ниските измерения обикновено единение се случва при бедст­вени ситуации. Тогава се осъзнава силата на Единството. В по-високите светове Единството е вътрешна необходимост на същностите. За тях е ясно, че те са нераз­ривно свързани чрез Безусловната Любов и всеобщия Дух. Това прави съществуването им спокойно и радостно и им дава възмож­ност за разностранно отваряне на залож­бите на Душите им.

Осъзнаването на смисъла на единени­ето помага на обществата да навлизат в ис­тинската същност на Духа, като рожба на Абсолюта. Разбирането на принципите, чрез които е устроено и съществува Мироздани­ето, е фактор за издигане към висшите из­мерения. Пътят на Душите в крайна сметка задължително води към Първоизвора. Във висшите измерения благодарение на осъз­натото единство те разцъфтяват докрай и успяват да обединят опитностите, постиг­нати в странстванията си из Творението. Постигайки това, те обогатяват със специ­фична опитност информацията в Първоиз­точника.

Светът се развива в правилна посока и ще започне да разбира дълбочините на Първоизточника само ако осъзнае ролята и смисъла на Единството, както и че не съществува разделение, а всичко е ЕДНО.

 

Приеми ближния си

Когато осъзнаете, че светът е единен, естествено е да приемете ближния си. Ко­гато приемете ближния си, действително ще усетите, че сте част от Цялото, и то неделима част. Това е изключително важен про­цес в настоящото време. Този процес е в ход. Той е уникално събитие за ниските из­мерения. Без него вибрацията не може да се ускори. Без да бъде ускорена вибрацията, преминаването в по-висока зона е невъз­можно. Разделението създава енергийна преграда. Всички същности в Мироздани­ето произтичат от общия Дух и са едносъщни. Отделянето на Душите от общия Дух не променя целостта на Творението. Неза­висимо от програмите им и разнообразния път на развитие всички Души в началната си основа притежават еднакви заложби и възможности за тяхното отключване, раз­витие и обогатяване. Никоя Душа не е по-нисша или по-висша от другите. В своето пътуване из вселените Душите развиват различни умения. Когато развият максимално заложбите си, те са в края на пътува­нето си и отново се сливат с Първоизточника. Това сливане е допустимо само за Душите, които докрай са отворили своя потен­циал. Те постигат това по различни пътища и чрез различни преживявания, чрез вселяване и прераждане в различни видове тела - ефирни и плътни.

В края на своя път Душите отново са единосъщни, не се различават една от друга по възможностите си. Обогатени са и вна­сят в общия Дух постиженията си. Ако са преминали през светове, в които е същест­вувало разделение, те изтриват тези спо­мени, след като отново се слеят с цялостния Дух. Усещането за цялостност е най-радост­ното им преживяване. Обогатеният Миров Дух отново отделя част от Себе Си и създава нови Души, които изпраща на пътуване из Творението, за да изучават и обогатяват световете.

Това е един непрекъснат процес. Отделните Души създават общата Мирова Душа, която е част от Мировия Дух. При всички състояния на Душите те не са изолирани от Мировата Душа и Мировия Дух. Отделността е състояние на личностите от ниските измерения, но не и на самите Души. Всичко, казано дотук, има за цел да изясни, че не съществува отделност - ти си другия и другият е ти. Това е валидно спрямо всички хора и различните видове същности в Цялото Едно. Не съществува възможност за отделност. Вече е време това да бъде разбрано, за да бъдат преодолени антагонизмът и егоизмът. Да не приемаш другите е равносилно да не приемаш част от себе си или целия себе си. Както частите на човешките същества са неразделни от тяхната цялост, така и всеки човек е част от Единното Цяло. Не би могъл да не приемеш сърцето си или каквото и да било от себе си. Неприемането на другите всъщност е отхвърляне на самия себе си. Когато търсиш грешките на другите, всъщност търсиш соб­ствените си грешки. Негативните чувства, които изпитваш към други хора, всъщност изпитваш към себе си. Ако правиш зло ня­кому, правиш го на себе си. Ако правиш добро, правиш го на себе си. Ако постигаш нещо чрез измама, мамиш себе си.

Каквото се случва в Единното Цяло, засяга и теб. Каквото се случва с теб, засяга и Цялото. Това са енергийни процеси, обмен на енергии. Не можеш да избегнеш този обмен, защото си потопен в енергиите на Цялото. Всичко, което мислиш, че постигаш само и единствено за себе си, създава енергийно излъчване и се включва в цялостния енергиен поток. В този смисъл не можеш да направиш нещо добро, което да об­лагодетелства само теб самия. Животът е устроен според строги енергийни закони, които не би могъл да промениш чрез собст­вените си желания и воля. Не съществува начин, чрез който да се отделиш от Цялото. Осъзнаването на този постулат трябва да доведе да правилно отношение към самия себе си, към обмисляне на постъпките и култивиране на добри мисли и чувства спрямо себе си. Ставайки добър към самия себе си, ставаш такъв и към всеки свой ближен. Когато използвам думата „ближен", нямам предвид само роднини и приятели. Всеки човек в твоя свят е твой ближен и всички същности в другите светове също са твои ближни. Вие сте Едно.

Спояващата енергия на това Едно е Безусловната Любов. Преди да я отключиш, обичаш определен кръг от хора, Природата и вероятно някакъв вид животни. Не мо­жеш да мразиш всички. Любовта е закоди­рана у теб. Отключва се постепенно. Кръгът на обичаните хора се разширява. Най-ва­жен е онзи етап, в който започваш да из­питваш близост с всеки човек. Това преоб­разява твоя свят; преобразява и целия свят. Идва момент, когато е постигната критич­ната точка - хората, обладани от Любов към Цялото, надвишават онези, които още не са постигнали това. Тази е най-съществената фаза от развитието на дадена цивилизация и тя започва бързо да просперира, да по­качва вибрационните си честоти и се при­общава към зони с по-висш живот. Следи чувствата си и винаги се запитвай откъде идват, какво ги предизвиква и как ти се от­разяват. Всяка неприязън към някого или към нещо се връща към теб и се завърта в твоето енергийно поле. И всяко добро чувс­тво се връща към теб и добрата енергия се включва в твоето енергийно поле.

Енергийното поле на глобалното съзнание е съставено от енергийните полета на всички същества. Много пъти не ти е ясно защо се чувстваш зле или добре без оп­ределена причина. Дължи се на енергията на Цялото, която те обгръща във всеки миг и определя състоянието ти. Не забравяй, че подобното привлича подобно. Според енергията, която внасяш в цялостното енер­гийно поле, привличаш подобна енергия и тя определя доброто или лошото ти състоя­ние. Ако искаш да се чувстваш добре, изп­рати добра енергия на ближния си. Така ще подобриш общата енергия и ще отключиш повече Любов. Колкото повече Любов отк­лючваш, толкова си по-добре. Успяваш в начинанията, в които влагаш Любов.

Обичай ближния си е постулат и посочва основната задача, която трябва да реши всеки човек и да я приложи в живота си - да има Любов към ближния си.

Обичай ближния си!

 

Кой е твоят свят

Светът е многолик. Тази многоликост е път на развитие. Ако беше останал първичният модел на Светещият Дух и Абсолютът не беше задал движението на енергиите, Мирозданието нямаше да съществува чрез световете.

Първоначалното Едно дълго време е било неделимо. Това, което сега се разбира под понятието свят, не е съществувало.

Промяната започва, когато Абсолютът внася програма за диференциране на енергиите. Те не са извън Едното, но вече имат специфични характеристики, които Първоизточникът им е задал. Сътворяването на световете става възможно именно заради разнообразието на енергиите. Първоначалната обща неподвижна енергия се съжи­вява след като на различни части от нея се дава специфика. Разделението на видовете енергии е факторът за образуването на многообразни светове, които се роят и про­менят първоначалните светове.

Разнообразието не значело разединение. Световете, макар и с различни характеристики, били обединени от вибрация с еднаква честота. Енергиите не били рязко разграничени. Те имали допир и взаимно си влияели.

Световете имали еднаква вибрация до момента, в който Висши богове – строители не променили това чрез експерименти. На­малявайки вибрациите на даден вид енер­гии, боговете - строители не са имали за цел да постигнат разединение на Общността. То започнало да се случва, поради това че зоните с различни вибрации вече не били обединени. Те започнали да представляват отделни измерения и да се обособяват като многообразни светове с все по-различна специфика. Това създало усещането за отделност. Независимо от промените свето­вете остават в границите на Мирозданието - те се осъществяват в неговите рамки. Всичко продължило и продължава да е Едно. Конструкцията наподобява пчелен кошер с многобройни килийки и разделе­ние на ролите, но кошерът е един. Добър пример е човешкото тяло с милиардите клетки и обособени органи.

Истинското усещане за разделение се почувствало, когато вибрацията още повече се забавила и се появила необходимостта от създаване на биологични скафандри (човешки тела), чрез които Душите да могат да съществуват в зоните с ниски чес­тоти. Проблемът с разединението всъщност започнал на психическа основа. Забаве­ната вибрация създавала чувство за отделност, което все повече се засилвало. Отделният индивид престанал да разчита на общността. Започнал да мисли, че сам трябва да се справя с живота и че останалият свят е враждебен спрямо него. Това било работа на ума, който надделявал над сърцето и създавал егото. Егото се възцарило в ниските вибрационни зони и станало господар на човека. То завладяло много общества. В тях възникнал антагонизъм и разбирането за мое и твое. Безброй човешки индивиди започнали борба за своето си. Усещането, че те притежават Душа било силно притъпено. Душите нямали власт над егото. Ис­тинската, духовната същност, била на­пълно изолирана от засилените материални стремежи. Това още повече снижило вибра­ционните честоти и Душите били приспани. Грубият материален свят не познавал Духовната Светлина. Това продължило много време. Тази програма владее още доста хора от третото измерение.

Същността на настоящия период е, че е настанало време разделно. В третото измерение бяха внесени енергии, които за­почнаха да повишават вибрациите и да събуждат заспалите Души. Събудените души влизат в единоборство с егото и ума и отключват сърдечната чакра. Основната спойваща енергия на Мирозданието, Любовта, е вече частично отключена в много хора. Има и доста напреднали човешки индивиди, в които сърцето е напълно отворено и Лю­бовта е доминиращо чувство. Когато Лю­бовта е отключена, се завръща необходимостта от единение. Събужда се предиш­ното знание, че всичко е Едно.

В това разделно време всеки човек от ниските измерения трябва да определи себе си и да избере на кое е подвластен - на егото или на Любовта. Това ще му даде възмож­ност за избор в кое измерение иска да про­дължи съществуването си. Избирайки его­то, е пределно ясно, че ще остане в третото измерение и ще продължи да добива опит в дуален свят. В този случай се пропуска въз­можността Душата да се придвижи към по-горно измерение и да използва условията за безсмъртие на тялото, т.е. да прекрати пре­раждането като метод за постигане на духо­вен ръст. В повечето случаи Душите изби­рат да прекратят прераждането и да изпол­зват възможностите на настоящите енер­гии, за да влязат в друга вибрация. Това обаче зависи от сътрудничеството на Ду­шата с човешкия индивид и доколко той е подвластен на егото. Преборвай ето на егото е трудно за хората от третото измерение. Обикновено те трябва да преживеят ня­каква трудна ситуация, за да прозрат, че егото ги държи завързани за материята, а тя не е смисълът на съществуването. Гру­бата материя създава материални съблазни за хора, при които е силно чувството за отделност. Те са в плен на дуалния свят и не ги интересува доброто на Цялото. Нямат яснота, че спасението поединично е невъз­можно. Никой не може да съществува извън Едното.

Личностите, в които Душата е събудена и сърдечната чакра е отворена, поста­вят на първо място нуждите и успеха на Ця­лото. Те са си спомнили, че са произлезли от Едното. Наясно са, че просперитетът, спа­сението, благоденствието се постигат от от­делния човек само ако те са постигнати за цялата общност. Никой индивид не успява в деградиращо общество. Успехът за всеки, който привидно е успял в разпадащо се об­щество, е краткотраен. Една общност може да успява само ако всеки неин член има съз­нанието, че доброто и успехът на Цялото за­висят и от неговото добротворство и пре­небрегнати егоистични цели.

В настоящите времена, когато Плане­тата приема новите енергии и повишава вибрацията си, всеки неин обитател е из­правен пред съдбовен избор - да остане в ниската вибрация или да премине в пре­ходното четвърто и след това в пето изме­рение. Въпросът, който веднага ще зада­дете, е: Как да повишим вибрацията си? В последните години се изписаха безброй книги по темата, провеждат се много семи­нари и курсове със зашеметяващи предло­жения за светкавичен духовен напредък. Основното правило е, че нещата не се случ­ват отвън, а се случват отвътре. Не може друг човек да ви научи, може само да ви предложи техники. В основата на процеса стои преодоляването на егото и дълбоката убеденост, че не съществува отделност, а всичко е Едно. Любовта към Цялото и гри­жата за неговото добруване определят кой в коя човешка категория е. Никаква прак­тика няма да ви донесе добър успех, ако движещата сила в живота ви не е Любовта.

Най-успешната практика, извеждаща в по-високо измерение, е: Бъди добър човек! Развивай доброде­телите и ги прилагай във всекидневието си. Разбери кой е твоят свят, в кой свят живееш - на разделени­ето или на обединението!

 

Обединението – смисълът на живота сега

Разделението и усещането за него са характерни за ниските измерения. В по-високите светове не съществува разделе­ние. Разширената информация в по-висшите сфери е достъпна за същностите, ко­ито ги обитават. Там не е познат проблемът разделение нито в отделните общности, нито като цяло в Мирозданието. Има яс­нота за единността на световете. Смисълът на единността е, че всичко съществува за­едно и световете са взаимно проникнати. В който и свят да се намират Душите, те не са отделени от Цялото. Тяхното съществу­ване работи за неговото Добро и за обогатяването на Първоизточника. До това раз­биране трябва и ще достигнат същностите, които в момента обитават зоните, в които разделението е прието за нормално посто­янно положение.

Това разбиране за света не е истинно. То е резултат на ограничената информира­ност. Идеята за отделност и необходимостта от суверенитет идва от желанието на отделния човек или дадено общество за незави­симост, за свобода. Погрешно е схващането, че свободата се постига чрез разделението. То не донася свобода, а създава много по-трудни условия за съществуване. Желани­ето за суверенитет налага на дадено общес­тво постоянно да го защитава. Тъй като априори отделност не съществува, това е грешно разбиране, което води до непра­вилни действия и неприятелско общуване. В познатата история на обществата и на техните държави в третото измерение пос­тигането на отделност и суверенитет задъл­жително се постига чрез враждуване и без­крайни войни. В тези войни се изчерпват ресурсите на враждуващите общности или държави. Безброй човешки същества са постигнати от преждевременна физическа смърт и тежки страдания. Голяма част от интелектуалните възможности на човечест­вото е била употребена за изобретяване на оръжия. Голяма част от Природата е била унищожена в тези неспирни войни. Това е факт и в настоящите времена. Представете си какъв би бил животът на Земята, ако не се бяха водили тези войни! Представете си, че в този момент спрат войните по Плане­тата. В първия момент ще настъпи тишина, а след това тя ще бъде изпълнена от радос­тни възгласи! Фактът, че разделението и войните са постоянно състояние на Земята, говори за много ниска еволюция. Това е го­лямо разочарование за самата човешка същност и за висшите йерархии. Едва ли има човек, който да не е убеден, че светът трябва да се промени и че е ненормално се­беподобните да се унищожават взаимно. И за какво? Заради някаква изкуствена гра­ница, заради верски различия, заради ре­сурси? Само низши същества могат да бра­нят такива неща, отнемайки чужд живот или загубвайки своя. Земята е общ дом. Гра­ниците са човешка измислица, заради ко­ято са загинали милиони. Ако на хората им беше ясно, че всичко е Едно, нямаше да съз­дават граници нито да се борят за надмо­щие над другите. Ясно е, че разделението снижава вибрациите, принизява живота и го прави жесток. Агресията не беше позната преди снижаването на вибрационните чес­тоти, т.е. преди капсулирането на Светли­ната и енергията на Любовта. Тя не е била заложена в програмата на Създателя и на боговете строители. Агресията се оказа не­известно състояние, което не е съществу­вало и е непознато в измеренията, където Светлината и Любовта не са били сведени до минимум. Те фактически са били блоки­рани чрез намаляване на честотите. Непоз­натото чувство омраза заело мястото на Лю­бовта. Тези непредвидени ефекти показали лицето на енергиите, които са лишени от Светлина и Любов. Тогава в ниските зони слезли Души-доброволци, Висши същности, с цел да внесат Светлина и Любов в ниските измерения и да приключат експеримента с дуалния свят. Те постепенно просветлявали тъмните енергии и ги зареждали с Любов. Заспалите Души били събудени, за да про­дължат своето пътуване и да се изкачат в четвъртото измерение.

Знанието, че всичко е Едно, започнало да се разпространява всред повечето общ­ности. Започнала да се събужда духовната същност на хората. Сега на Планетата слизат просветени същности с мисията да просветлят третото измерение и да внесат ново разбиране за правилния начин на съ­ществуване. Новият живот се изразява във възвръщането на обединението на индиви­дите, които са участвали в експеримента живот в разделение. Това е труден и бавен процес, защото Любовта трябва да над­могне егото. То е било владетелят много дълго време и не иска да предаде властта си. Когато енергиите на Първоизточника за пръв път достигнаха директно до Земята, започна промяна в човешкото съзнание. Светът потрепери от силата на Махатма енергията. Голяма част от земните хора приеха идеята за ново обединение, което да издигне Планетата и цивилизацията в по-високите измерения. Това е същността на времето, което сега изживява настоящата цивилизация. Осъзнаването на единството е глобален процес, който ще игнорира омра­зата, егоизма и антагонизма и те ще останат в третото измерение.

Хората, които не са осъзнали идеята за единство и нейния смисъл, нямат шанс да приемат Светлите любещи енергии. Та­кива хора ще продължат да защитават сво­ето си и да воюват, докато осъзнаят безс­мислието на действията си, които ги уни­щожават.

Възможно ли е въздухът да се раздели, дъждът да се обсеби, слънцето да се отк­радне? Забравили за невероятната Свет­лина и благодат на живота в по-висшите светове, низшите индивиди ще се борят за притежанията си в тъмните зони.

Единствено смислени са усилията за възвисяване, за единение с Душата и с Духа, усилията за Единение. Единението се придвижва и към този свят. То отключва вратите към Светлината и Любовта, както и към дълбокото себепознание. Опозна­вайки себе си, човекът разбира, че е неиз­менна част от Цялото и единственото смислено усилие е да подпомага това един­ство, като му отдава Любов. Успехът на Ед­ното е успех за Цялото. Благоденствието на Цялото осигурява благоденствието на Ед­ното.

В момента цивилизацията от третото измерение осъзнава дълбокия смисъл на Единството. То е задължителното условие за същест­вуването и развитието на живота! Всеки днешен земен човек преминава към по-високото измерение чрез осъзнаването на смисъла и неизбежността на Единството!

 

Винаги си бил безсмъртен

В книгата „ Свободата - тя е в безсмъртието; Винаги си бил безсмъртен" говорих доста по тази тема. Сега ще я продължа.

Душата е безсмъртна. Тя дава живот на физическото тяло в материалните все­лени. Във висшите зони пребивава в по-фини тела, а в най-висшите е енергия, свет­лина. Отделянето на Душите от Мировия Дух дава началото на тяхното отделно съ­ществуване. Те имат ролята да внасят жи­вот в Творението. Тъй като тази информа­ция е предназначена за хората, които оби­тават материалните светове, ще говоря за безсмъртието, в което те трябва да повяр­ват. Наличието на Душата е основният факт, който потвърждава безсмъртието. Проблемът за една част от хората е да по­вярват в своята сложна структура, вместо да се идентифицират само с физическото тяло. Това се дължи на дълбокото потъване в гъстата материя и забавената вибрация.

Вече има много литература и наблюде­ния, че в определени болестни състояния и силен стрес тялото временно загубва своята жизненост. След време я възвръща. Това се случва, когато Душата, която е напуснала тялото, се връща в него. Хиляди хора свиде­телстват за състояния на безсъзнание и кома, в които тялото не чувства болка, но с едни други сетива, тези на съзнанието, те виждат физическото си тяло и всичко, ко­ето се случва с него и около него. С други сетива чуват разговорите на лекарите и на близките си. Искат да им кажат, че са добре и не изпитват болка, но не могат да контак­туват с тях. Когато Душата се завърне в тя­лото, се появяват болките, връщат се сети­вата на физическото тяло. Спомените от времето на безсъзнанието или комата не из­чезват. Вече има лекари, които са убедени, че разказите за продължаващия живот из­вън тялото не са болестни бълнувания.

Светът е единен и безсмъртната Душа съществува в него в различни измерения. Душата може да пътува по време на сън, като остава свързана с физическото тяло чрез сребърната нишка. Когато се завърне в тялото, човек се събужда, излиза от без­съзнателното си състояние. Това знание чо­вечеството го е имало винаги. Винаги е имало посветени хора и ясновидци, които са могли да наблюдават тези процеси, както и да виждат в по-високите светове.

За всеки човек е важно да добие исти­ната, за да се ориентира правилно в живота си. Когато повярва в своето безсмъртие, той престава да се страхува от смъртта. Това е най-силният страх на непросветените зем­ни хора. Този страх ги съпътства през целия им земен живот. Живот, преживян в страх, е безконечна мъка. Страхът е най-големият враг на човека. Когато повярва, че животът е вечен, той може да изживее пълноценен живот, освободен от страха за смъртта. Вя­рата в безсмъртието ще му осигури възмож­ност да разгръща своя потенциал, да се радва на живота и да го използва в неговата разностранност.

Хората, които не се страхуват от смъртта, дават възможност на Душата да осъществи пълноценно програмата си. Те са отворени за духовната страна на живота и навлизат по-дълбоко в принципите на Би­тието. Навлизането в духовността е еволю­цията, която дава възможност на човеш­кото същество да отключи по-висшите си сетива и да общува със същности от по-ви­соките светове. Чувството, че си безсмъртен ти дава криле, с които да летиш нависоко и да имаш достъп до истинското знание. Не те занимават човешките простотии и без­крайните материални желания. Материята в плътните светове е временна и разру-шима. В борбата за материални придобивки се разпиляват ценни енергии, изтощават се тялото и мисълта. Естествено е, полага ви се необходимото за материалното съществу­ване, но то може да бъде единствена цел за хора, които не са убедени, че животът е ве­чен и безсмъртието е от основните прин­ципи на Творението.

Никой човек, който се страхува от смъртта и не е убеден в безсмъртието, не може да продължи по спиралата на еволю­цията. Душите на такива хора са в стагна­ция. Изяснявали сме въпроса, че Душата, личността и физическият човек са в симби­оза. Те взаимно се развиват или си пречат. Не могат един без друг. За да има жив фи­зически човек, е необходима Душата; за да може Душата да съществува в плътните светове с ниска вибрация й трябва скафандър (физическо тяло); живият физически човек не може без мисълта, без специфи­ката на характера и разбиранията си, т. е. личността. Ако една от тези три части не съ­ществува, няма жив земен човек. Разбира­нията на земната личност за живота подпо­магат или спират програмата на Душата, както и правилното съществуване на физи­ческото тяло. Ако тялото боледува, боледу­ват и другите две части, защото развитието им е зависимо от здравето на тялото. Когато в човешкото същество е прието знанието и я има вярата, че животът е вечен, страхът от смъртта е елиминиран. Такава личност се развива позитивно и подпомага програмата на Душата. Нещата от живота добиват своя смисъл. Разбирането на житейския смисъл всъщност е разбирането на програмата на душата. В 21 век крайно време е всички земни хора да узнаят и да повярват, че жи­вотът е вечен, че безсмъртието е основен принцип на Творението. Кармичният закон трябва да отстъпи, да изчезне от употреба завинаги от Земята. Той има още малко жи­вот за хората, които са дълбоко вкопани в плътната материя. Под напора на Новите енергии и развитието на глобалното съзна­ние в положителна посока Планетата влиза в по-високите измерения и се приобщава към Светлите светове. Многократно сме казвали, че за хората, които още имат да учат уроци в третото измерение, са пригот­вени други зони с такава вибрация. Земята се освобождава от ниските честоти и от хо­рата, оставащи в третото измерение.

Повярвайте във вечността на живота и пред вас ще се разтворят прекрасни хоризонти!

 

Безсмъртието идва чрез Любовта

Разбира се, не мога да пропусна Любовта. Нали тя е спояващата енергия на Творението! Тя, заедно със Светлината, е строителният материал, извечно съществу­ващ и неразрушим. Тя е във Вечността - то­ест е безсмъртна. Световете не биха могли да съществуват без нея. Животът също не би съществувал. Когато чувате или четете, че Бог е Любов, вникнете в същността на тази фраза. Създателят е енергия, висша енергийна еманация на Абсолюта и съдържа енергиите на Любовта и на Светли­ната, както и на Духа. Творението е синтез от тази Света Троица.

Когато говоря за постигане на безс­мъртие от земни хора, не фантазирам. Имам предвид реална възможност. Безс­порно, за да бъде постигнато безсмъртието, един от главните фактори е наличието на Любов, безусловна Любов, която е излъч­вана към цялото Творение, към всички хора, към всички същности и към Създа­теля. Безусловната Любов е начин на съществуване. Тя не е проява на отделни изблици - тя е сливане със същността на Създателя и владее човека във всеки миг от неговото съществуване. Когато постигне Безусловната Любов, човек усеща благост. Постоянно е благоразположен към всички и към всичко. Излъчената безусловна Любов отива надалеч и омиротворява много хора. Около такъв човек негативните енергии, излъч­вани от други хора или негативни енергийни същности, се трансформират в поло­жителни. Тъмнината се просветлява, анта­гонизмът се преобразува в хармония. Лю­бовта може всичко, защото тя е Божествената енергия.

Знам, че ви е трудно да обичате всички хора и особено онези, които са ви сторили зло. Осъзнайте, че като обичате Създателя, това би трябвало да означава да обичате всичко в Неговото Творение. Пос­тигнете ли Любовта към Твореца, тогава няма причини някой човек да предизвиква у вас омраза. Ако още има хора, които смя­тате за врагове, не сте постигнали Любов към Твореца. Всичко, което се случва във вашия свят, може да бъде променено чрез Любовта. Колкото повече хора разберат и приложат Любовта, толкова по-малко злини ще има. Не е създателят, който ги създава или ви наказва за човешките ви грешки. Злините в живота си ги предизвиквате вие човеците сами. Отмъщението усилва злината и създава верига от злини. Затова Христос ви е казал, ако ви ударят по едната буза, да дадете и другата. Така се прекъсва веригата на злокачествената енергия. Тъм­нината се прогонва чрез Светлина, злото се игнорира чрез Любов.

В историята на вашия свят няма чо­век постигнал безсмъртие, ако Любовта не е станала негова същност. На днешната ци­вилизация са дадени условия да се прек­рати въртележката на кармичното колело. То може да бъде стопирано чрез Любовта. Живеете в свят, който се преобразува, оттласква се от тъмната епоха. Получихте Висши енергии, които преди не бяха сти­гали директно до Планетата. Земята е пълна със светли същности, които дойдоха да ви помагат. Не ги виждате, защото те са с по-високи вибрации. Създателят е отворил портите, през които ако Земята премине, ще се приобщи към Семейството на Светлите светове. Там няма карми и прераж­дане. Съществуването постоянно е вечен живот. Едва ли има човек, който да не по­желае такъв свят! Той ви очаква. Вашият пропуск е Безусловната Любов. Не можете да съществувате там, ако излъчвате нега­тивни мисли и чувства. Те веднага се регис­трират като по-ниска и нехармонична виб­рация.

Постигането на безсмъртието е сложен и труден процес. Изисква се много работа със сърцето и с ума. Съзнанието ви посто­янно трябва да бъде в хармония с висшите енергии на Любовта. Не се обезсърчавайте. Поставете си за задача да следите мислите и чувствата си. Щом се отклоните от доб­рите енергии, веднага излъчете добра мисъл и добри чувства към Цялото. Никой друг не може да внесе промени у вас. Това е единс­твено само ваша лична работа. Не е вярно, че Иисус е отнел греховете на земните хора. Всеки отговаря за собствените си грешки. За да научи земните си уроци, всеки сам трябва да осъзнае и да поправи грешките си. Не е възможно друг да поправя чужди грешки. Сторени веднъж, те се изчистват след като се осъзнаят и не се повтарят.

Иисус беше на Земята, за да отключи Любовта у хората и да им помогне да зажи­веят като братя. Беше дошъл да ви каже, че всички сте синове Божии и да ви покаже, че животът е вечен. Демонстрира го чрез Възкресението си.

Той внесе огромната енергия на Лю­бовта и затова Неговото Учение просъщест­вува 2000 години, овладя по-голяма част от земното човечество и ще продължи да ра­боти сред хората, докато те отключат Лю­бовта и заживеят като братя.

Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово, казва Христос. А Неговото Слово носи в себе си Великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просве­щава човешкия ум, облагородява човеш­кото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и бла­жени. Там е всичкото. (П. Дънов)

Любовта стори това! Любовта ще стори и вашето безсмъртие!

Човечеството и Земята са в про­цес на Възкресение! Ти къде си? В про­цеса на промяната и на Възкресението ли си? Задай си този въпрос и честно си отговори!

 

И ти ще се завърнеш

Пътуването на Душите е много интересно. Всяка Душа избира свой път според намеренията си как да постигне отключва­ното на заложбите си и максимален опит. Обяснявали сме, че заложбите на Душете са им дадени изконно от Твореца и са неограничени. При отделянето им от Мировия Дух тези заложени възможности са в капсули-рано състояние. В различните измерения, които са със специфични енергии и вибра­ции, има условия за отключване на една или друга заложба. Във висшите светове Ду­шите имат ясно съзнание за възможностите си и за необходимите и подходящи условия, в които да пребивават, за да могат да отво­рят конкретна заложба. Те имат право на свободен избор по отношение на пътешест­вието си из Мирозданието. Могат да останат само във високите зони, но могат да стигнат и до плътните светове. Във Висшите светове те са светлинни същности. Носят енергиите на Първичната Светлина и Първичната бе­зусловна Любов. Не се нуждаят от тела, ко­ито да им служат като скафандър.

Пътуването на Душите не може да се вмести в човешкото разбиране за време. То трае еони. Вечността е неизмерима. Вре­мето и пространството са параметри само на материалните светове. Говорили сме, че идеята на Твореца е била енергиите да не останат статични, ада бъдат раздвижени и комбинирани, за да започне съзиданието на разнообразни светове. По-късно световете били населени с живот чрез Душите. Те мо­жели да създават живот, защото били носи­тели на Божествените енергии.

Процесът, който се разгърнал след от­делянето на Душите от Мировия Дух, е нео­бятен. Мирозданието се обогатявало с нови и нови светове с най-разнообразни форми на живот в тях. (Тези процеси са разгледани по-подробно в книгата „ Новата Земя - оби­тел на радостта "). В своето съществуване из Творението Душите не прекъсват връзката си с Първоизточника и с Мировата Душа. Те нямат усещане за отделност от Цялото. Това се случва на Души, които достигат до най-ниските измерения и избират да преминат през плътен дуален свят. Опитностите, които такива Души добиват, са много ценна информация за Първоизточника.

Съществуването на всяка Душа в раз­личните зони е записано в аналите на Ми­розданието и в информационния й сейф. В Творението няма тайни и изгубена инфор­мация. Въз основа на придобитата инфор­мация от пребиваването на Душите в раз­личните измерения в новоизграждащите се светове може да бъде избегнато неправил­ното съчетание на енергии и нарушаването на хармонията. Хармонията е задължителен принцип при всеки творчески процес във всички светове. Дисхармонията, която се е получила в плътните светове, е довела до хаос и ниски вибрации.

Разбирате, че говоря много схема­тично. Сложността на процесите, които са били в началната изява на Абсолюта и след това при разгръщането на Творението, е не­възможно да се изрази с понятията, които човешкият език съдържа. Безкрайно слож­ни и многообразни са процесите, които са протичали и протичат в Творението.

След това схематично встъпление ще преминем към нашата конкретна тема: И ти ще се завърнеш. Всяка Душа е произ­лязла от Първоизточник и пак ще се завърне в Него. Сега, като човешко същество, при­тежаващо тази скъпоценност, Душата, ти си участник в този сложен и невероятен спираловиден път, който те води през прос­транствата и времената, през измеренията и вселените. През какво е избрала да пре­мине твоята Душа ти като човек не знаеш. Можеш да имаш някакви спомени от пос­ледните си животи в това измерение. Вис­шите светове обаче са неизвестни за теб като човешки индивид, но за Душата ти те не са тайна. Тя е имала своя план и е пре­минала през безбройни светове, в които е отворила заложбите си.

Чрез заложените си възможности всяка Душа е обогатявала обитаваните от нея светове и в същото време е добивала опитности, които съхранява. Целта на пъту­ването на Душите е да се завърнат в Първо-извора, обогатени с информация и опитности и с напълно отключени заложби. Ду­шите, които вече са се завърнали, са осъ­ществили един изумителен план, чрез който са се отворили нови, по-висши възмож­ности за сътворяване на по-високи светове. Те са обогатили Източника с невероятна ин­формация, чрез която да бъде защитена хармонията в Творението.

Всичко това е известно на Душите, но на теб, земния човек, предстои да научиш за смисъла на пътуването на Душата си. В известна малка част от пътуването и ти си участник в него. Участваш в най-трудния участък - в измерение с ниска вибрация, с плътно тяло, което изисква много грижи, и със спуснати завеси към миналото. Много често ти се струва, че си в клетка и в безиз­ходна ситуация, и без да разбираш защо е така. Контактът с Душата ти може да ти по­могне, но ти или не знаеш, че я имаш, или още не си го постигнал. Човешкото ти съ­ществуване е сложно именно поради незна­нието.

Сега е дошло времето на великите от­крития. Тайните една по една напускат убе­жищата си, за да бъдат разбрани Идеите на Твореца. Вече май не останаха непросве­тени хора - всички знаят колко велико и сложно същество е земният човек. Разби­райки симбиозата с Душата си, той осъз­нато се включва в подкрепа на нейния план.

И крайната цел е известна - предстои обратният път към Първоизвора!

 

Планът на Създателя за теб

Има такъв план. И ти, както всеки друг, си значим и важен за Създателя. Няма как да не си значим и важен за Него, след като Неговата същност е вложена у теб. Ко­гато приемеш и повярваш в тази Истина, ще се почувстваш близък с Твореца. Ще бъ­деш с Него във всеки миг от земния си жи­вот и в пътя си по-нагоре. Планът на Създа­теля е да изявиш Неговата същност - чрез Вяра, Доброта, Единение с Цялото и Любов. Планът на Създателя е да се изявиш като могъщо същество; да изявиш и правилно да употребиш заложеното у теб.

Ти си изпълнителят на този план и в това е основният проблем. Създателят не принуждава, не заплашва, не наказва и не ти се сърди. Той иска твоето разбиране, тво­ето съгласие и волята ти за изпълнението на плана. Планът е пътят, по който да премине Душата ти и да изрази Божествената си същност. Когато тя е избрала да бъде в чо­вешко тяло и в ниско измерение, ти, зем­ният човек, си нейният съдружник или нейният вредител. В плана на Твореца е да имаш свободна воля и свободен избор. Ако избереш да боравиш с негативни енергии, ще преминеш през много конфронтация, омраза, войни и тежки кармични следствия. Ако избереш да използваш положител­ните енергии, пътят ти ще е в Светлина, Добротворство и Благодат.

И по двата пътя ще стигнеш до Истината и до Първоизвора. Единият път ще те доведе до просветление след много мъка, след много прераждалия, а другият - по него ще си сътворител на добрини за Цялото и ще излъчваш Светлина и Любов. Който и път да избереш, няма да загубиш Любовта и разбирането на Създателя, нито ще почув­стваш ограничения спрямо желанията си за изява.

Ти продължаваш да избираш пътя си, да се проявяваш като оригинална същност, докато стигнеш до яснотата за смисъла на човешкия живот и принципите, които сът­воряват Мирозданието. Дали усещаш, или не, Творецът присъства в теб, присъства във всичко, което те заобикаля. Дава ти знаци и те подкрепя, за да изявиш Неговата същност. Планът е ти, богоподобният, да по­вярваш, че си такъв и да започнеш да из­лъчваш Светлината и Любовта, които из­конно притежаваш.

В Божествения план е аз да раста в Доб­родетелта. В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда. В Божест­вения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост. В Божествения план е аз да узрея в Божията Любов.

Следователно аз съм в пътя на Исти­ната и Божествения Живот, туй право ни­кой не може да ми отнеме, то е мое собст­вено право. Дето е Бог, там съм и аз. (П. Д.)

Много от хората все още не подозират, че Творецът има план за тях, лично за всеки човек. Още по-малко подозират какъв е той. В измъчения човешки свят в умовете и сър­цата на доста хора въобще не присъстват мисли и чувства, че те самите са обект на божията Любов и за тях Създателят има бла­готворни намерения. В повечето случаи раз­бирането е, че ако имаше Бог, Любещ Съз­дател, в живота на хората нямаше да при­състват толкова мъки и страдания. По бана­лен човешки начин хората търсят причи­ните за мъките си извън себе си, извън сво­ите мисли, чувства и действия. Виновни­кът, врагът, недоброжелателят е отвън. Това е едно от най-неправилните човешки разби­рания - винаги е виновен някой друг, някой друг е причина и създател на неблагополу­чията.

Търсейки виновниците навън, човек влиза в конфронтация с все повече хора. Като изригва негативна енергия към тях, той се обгражда с нея и тя се връща към него с още по-голяма сила и прави живота му многократно по-труден. И най- погреш­ният човешки ход е да реши, че Бог е вино­вен за всичко.

Някой казва: „Бог ме е забравил". Бог не ви е забравил, но понякога вие преставате да мислите за Него правилно.

Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което си направил, а не помни злото и като отидеш при Него, нищо не говори за твоите прегрешения - за Него те не съществуват. Ако Бог имаше тази слабост - да обръща погледа Си към една твоя грешка, Той нямаше да е Господ. (П. Дънов)

А Божият план за всеки един човек е прекрасен - да изпитва Любов постоянно, да не познава страх и да намери обратния път към Първоизвора.

 

Спасението – то е във Вярата

Истински добрият свят е потопен във вяра - вяра в Създателя, вяра в Доброто, вяра в Безсмъртието, вяра в Любовта. Наред с Любовта и Светлината Вярата е сил­ната енергия, която държи съществуването на Доброто в човешкия свят. Тя е енерги­ята, чрез която човек преодолява труднос­тите и добива сили да продължи пътя си. Който вярва истински, той владее тази енергия. Чрез нея може да постига неща, които за голяма част от хората са в сферата на фантастиката.

Вярата е принцип на човешкия ум, или, казано иначе, умът съграден върху основите на Вярата. Тя свързва човешкия ум и интелект с хармонията на Природата и му дава подтик за развитие и изучаване на законите на Битието. (П. Дънов)

Вярата може всичко - да ви оздра­вява, да реализира добрите ви намерения и желания, да ви изпълва с енергия, да ви дава спокойствие, да ви учи да служите и да ви свързва със същностните неща в жи­вота. Уповавай, без да допускаш съмнени­ето да разрушава вярата ти. Тя трябва да идва от твоята Божествена същност. Външ­ните ритуали не те правят вярващ. Да, енергията на храма, светлината на запале­ната свещ, искрената молитва имат своя смисъл, ако действията, мислите и чувст­вата ти са продиктувани от Божествената ти същност. Не търси връзка с Твореца чрез външните неща. Връзката съществува въ­тре у теб. От теб се иска вяра, за да я отключиш и почувстваш; да спреш да се стра­хуваш, да се съмняваш и да мразиш. Вя­рата ще извика у теб силна необходимост да служиш. Чрез служенето зареждаш света и собствения си живот с Любов, с удовлетво­рение и радост.

Ако имаш истинска вяра, материал­ните стремежи престават да са в основата на земните ти желания. Чрез Божествените субстанции може да се материализира вси­чко, от което се нуждаеш. Това се постига с вяра, че всеки е дете на Отеца и може това, което и Създателят може. Учителите са де­монстрирали и в третото измерение тази възможност, за да ви покажат, че Вярата може всичко. Свързвайки се чрез вярата с Божествената субстанция, вие вече можете да имате желаното. И в него не влизат само материални неща от третото измерение. В него влизат здравото ви тяло, спокойстви­ето, радостта, знанието за Висшите светове, както и пребиваването в тях.

Вярата отключва сетивата ви и раз­ширявате знанията ви за Творението; дава ви възможност да се почувствате свързани с Единното. Отделността вече не ви води към егоистични желания. Вие сте Светлина и Любов и целият свят ви отвръща със Свет­лина и Любов.

Като повярваш, че съществува живот след тленната смърт, ти ставаш друг човек. Идва нова вяра в теб - най-важната вяра. Ти си безсмъртен. Ти си безсмъртното дете на Твореца. Имаш неограничени възмож­ности и си Едно с цялото Творение и Него­вия Създател.

Какво ще загубиш, ако имаш тази вяра в себе си? Нищо няма да загубиш, само ще придобиеш. А какво ще загубиш, ако ня­маш вяра? Всичко! Без вяра ти си се отре­къл от живота, без дори да съзнаваш това. Вярата ти е необходима много повече от на­същния ти хляб. Ако я имаш, винаги ще имаш и насъщния си. И не само него. Ще имаш живот вечен, в който ще познаеш Него, Единия, Истинния бог и Христа, който Той е изпратил.

Ако всяка сутрин си изпълнен с вяра в доброто, то и денят ти ще бъде пълен с него. Каквото и да се случва в човешкия ти жи­вот, можеш да го преодолееш с вяра, че имаш силата да го преминеш, че имаш под­крепата на Отеца си. Без вяра светът би бил като безводна пустиня, като пресъхнал кла­денец, като творение без Истина, Любов и Светлина.

Ако още не усещаш вяра в себе си, това не означава, че тя не съществува. Тво­ята задача е да я събудиш. Избери си нещо, в което да вярваш - например вярвай в кра­сотата на едно цвете. Красотата му е тол­кова явна, че не би могъл да не вярваш в нея. Повярвай, че всичко, което се случва в живота, има смисъл и не е случайно. Прос­ледявай събитията в живота си и откривай тяхната взаимовръзка. След като ги отк­риеш, ще придобиеш вяра, че светът не е хаотичен и низ от случайности. И щом като не е такъв, кой го подрежда? Може би е дошло време да повярваш в нещо по-висше, нещо вездесъщо, чиято същност е вложена у теб.

Може би трябва вече да започнеш да изграждаш или да събуждаш вярата си чрез по-очевидните неща: „И утре е ден; Слън­цето свети и зад облаците; Денят ще смени нощта... " Повярвай, че животът не е само низ от неприятности и започни съзнателно да забелязваш хубавите неща в него. Ще се убедиш, че те преобладават, ако решиш да ги забележиш. Така, малко по малко вярата ще се превърне в твоя сила. За всичко, ко­ето тя ти дава, не ти начислява лихва, нито иска нещо в замяна.

Вярата е така устроена - тя единствено може да дава. Твоята вяра може всичко, но първо трябва да я събудиш!

 

Богът – Той е в теб

Той е в теб още от самото ти излизане от Първоизвора. Ти го носиш през Веч­ността. Живее у теб всяка секунда. Ти, чо­векът от плът от третото измерение, дори за миг не допускаш, че Създателят присъства в твоя живот. И това е най-голямата ти заб­луда. Тя ти донесе много мъка, много загуби и връщания назад. Че съдържаш Бог в себе си беше недопустима мисъл за теб. И когато Учителите ти казваха, че Бог е у теб, ти смя­таше, че това е алегория. Да кажеш: Аз съм Бог! Ти се струваше по-невъзможно, откол­кото да преместиш планина. Че си образ и подобие Божие беше недопустима мисъл. Така Богът в теб остана заключен зад девет двери и не можеше да се прояви чрез теб. А толкова беше голяма необходимостта това да се случи!

Първото качество, което трябва да придобиете, за да може Бог да заживее във вас, е смирението, но не смирението на една овца - като ви набият или ви счупят крака, да кажете: „Ние се смирихме". Смирение е, когато имате всички богатства, сила знания, добро, да съзнаете и да ка­жете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, ко­ето имам". (П. Дънов)

Това е наложително и днес, както ви­наги е било. Богът в теб има цялото време на света и ще чака оня съкровен момент, когато ще те осени най-важното прозрение в живота ти - Бог живее у теб. Ти си пратеник на Създателя и съдържаш Неговите светли послания. Където и да отидеш, тези светли послания вървят заедно с теб. Те са там, в сърцето ти, и чакат да го отвориш, за да се проявят в света.

Това е валидно за всеки един човек. Няма значение как изглежда в този живот, каква позиция заема в обществото, дали е богат или беден, дали е вярващ или не. Важно е единствено, че всеки човек е носи­тел на Божията искра, на Божествената субстанция. Каквото и да е сторил, той е син на Бога. Щом човек осъзнае своята синовност, той се преобразява. Преодолява стра­ховете и съмненията си и започва да проу­мява смисъла на човешкия живот. В труд­ните житейски моменти такъв човек не се окайва. Той си казва: Господи, да бъде тво­ята воля, не моята! Знам, че и това ще мине! Когато осъзнае каква е Божията воля, получава яснота за Божия план и за истин­ския смисъл на нещата, през които преми­нава. За всеки човек има добър Божи план, който цели да го изведе на правилната пъ­тека.

В Творението не съществува пренеб­регнат човек. Носейки Божията субстан­ция, всеки е свързан пряко с Твореца. В този смисъл не би било възможно Творецът да пренебрегне сам Себе Си. Сторете път на Бога означава да отключите своята Божес­твеност. Нищо друго не е по-важно от това, да проявите Божествената си заложба.

Мисли за Създателя и ще създадеш ясна мисловна връзка с него. Обикни Съз­дателя и ще обикнеш всичко в Творението. Хората, които смяташ за врагове, ще ти ста­нат приятели. Те също са синове Божии -няма как, обичайки Създателя, да мразиш някого от неговите синове! Когато приемеш своята синовност, първото ти чувство ще бъде спокойствие. Тревогите ти ще изчезнат независимо от обстоятелствата, в които се намираш. Обстоятелствата също ще се про­менят благоприятно, щом се отпуснеш в Бо­жиите ръце.

Следващата ти сполука е, че ще бъдеш благодарен - благодарен за всичко. Ще се изтрият ненужните ти желания; няма да е нужен прекомерният ти труд за тяхното за­доволяване, както и за болните амбиции. Ще търсиш изобилието в самия себе си. Там са скрити твоите съкровища. Ще съзреш една бяла Светлина и ще повярваш в своята Божественост. Съзреш ли я веднъж, никога повече няма да търсиш нищо навън - зна­ние, престиж, човешка любов или матери­ално богатство. Поискай и ще ти се даде! Почукай и ще ти се отвори! Бащата не ос­тавя сина си извън дома и в лишения.

Нямаш по-важна работа в този живот от тази, да откриеш Бога в себе си. Всичко останало е маловажно и разпиляване на енергия навън.

Не търсете Господ вън от себе си, търсете го вътре в себе си - ще Го чуете с душата си. Господ можете да видите в Неговите микроскопични проявления, за ко­ето ви трябва особен микроскоп - който увеличава 35 милиона пъти. За моя микроскоп, с който можете да видите проявле­нията на Бога, е нужно напрежение на ума; като ги видите, ще кажете: „Каква радост настана в душата ми!". Там, вътре в Невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове. Той работи във всяка клетка, поправя всички охкания, степания в света и един ден ще докара всичко в ред и порядък. (П. Д.)

Дошло е истинското време да узнаеш, че си Божи син, син на Единия, Който те е сътворил, за да изразиш Божествеността си в Творението. Нали знаеш, че отчаянието е грях?! То отрича твоята Божественост и ти отнема Светлината; отнема най-важното ти нещо - вярата! Човек без вяра е отрицание на Създателя. Когато отричаш Него, ти отричаш себе си. Създателят няма да се от­рече от теб и ще те чака с Любов да се за­върнеш в Светлината.

„Дерзайте, Аз Съм с вас" - това е вели­кото, което ние знаем и сме опитали. Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, Аз Съм с вас!". И при най-големите несполуки в живота ви, в най-голямото от­чаяние и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: „ Не бойте се, вашата работа ще се оправи" - и наистина, както се казва, така става. (П. Д.)

Колкото и дълго да си бил сумрака, ще дойде момент, когато ще стигнеш до прос­ветление, защото си част от Божествената Светлина. Мракът не може да превземе Светлината. Тя просветлява мрака и обръща заблудените пътници в правилната посока. Не можеш да изпаднеш от Творени­ето - извън него не съществува нищо. Може дълго време да си в неведение, но това не означава, че си извън Създателя. С Любовта си Той обема всичко в Творението и бавно отключва сърцето ти, за да узнаеш, че Бог е в теб. Рано или късно, Светлината ще излезе от сърцето ти, за да възвести твоята Божес­твеност. Не можеш да я държиш заключена безкрайно. Вибрацията й е толкова мощна, че би могла да ускори въртенето на Планетата.

Ти живееш в света на Създателя, съдържаш Божествената субстанция и имаш Любовта Му всеки миг. Когато вярата ти надделее над човешкото е го, постепенно ще узнаеш, че нищо друго не ти трябва и не ти е трябвало.

Сега прегърни спокойствието и благодатта, които Бог ти дава. Повярвай в Божественото си начало и остани Благодарен във Вечността!

 

Да бъдеш или да не бъдеш

Познат въпрос. Вечен въпрос! Какво всъщност питат безброй човешки поколе­ния? Какво се крие зад този въпрос? Който наистина иска да си отговори, ще стигне до извода, че този въпрос е безсмислен. В Мирозданието не съществува опция, в която ти, човекът, Божието творение, да не бъ­деш! Бил си и винаги ще бъдеш! Няма зна­чение дали като човешко същество в плът или същност от Светлина. Творецът Е и ти също СИ! В Мирозданието винаги ще съ­ществуваш под някаква форма. Сменял си и ще сменяш формите, световете, енерги­ите, но винаги си бил и ще бъдеш. Божията същност и Божията субстанция СА и винаги ЩЕ БЪДАТ. Ти си носител на Божествената същност - това винаги е означавало и ще оз­начава вечно съществуване.

Ако зададем въпроса по друг начин: Какъв да бъдеш или да не бъдеш?, тогава бихме могли много да разсъждаваме. Тогава всъщност въпросът ще има дълбок смисъл. Какъв да бъдеш или да не бъдеш, е въпрос с много аспекти. Основният му аспект е, дали винаги да си светъл. Какво би изразил първо от същността си? През какво би приел да преминеш, мислейки, че то има смисъл? Няма противоречие. Ти съдържаш Божествената същност изконно, но въпро­сът е, кога би я проявил. Преди да стигнеш до просветлението, т.е. до осъзнаването, че си Божия същност, за какво би употребил енергиите и заложбите си. Може би ще ти бъде скучно винаги и единствено да си Светлина? Добре. Бог не ограничава. Него­вата Любов приема изборите на всички същности в Творението. Какъв да бъдеш е твой избор. Искаш да преминеш през тъм­ните аспекти и да бъдеш антипод на светлата част в теб? Добре, опитай. Последстви­ята от добиването на тези опитности са си твои. Трябва обезателно да помниш: няма виновни! Ти си създателят на тъмните ас­пекти и, преминавайки през тях, ще поне­сеш последствията. Бог не се намесва в тво­ите избори и не те низвергва - оставя те да пожънеш това, което си посял. Гневът ти спрямо Бог или спрямо когото и да било, е несправедлив и дори смешен. Колкото по­вече се гневиш, колкото повече се окайваш, толкова повече негативни енергии трупаш върху себе си. И това ще мине, както е казал мъдрецът Соломон. Всичко отминава и идва друго, което също ще отмине. Твоите избори преминават през теб и отминават чрез теб. И остава все същият въпрос: „Ка­къв да бъдеш или да не бъдеш?".

Кое е качеството на човека, какъв трябва да бъде? Първото нещо за съзна­телния човек е да бъде благодарен. За какво? За всичко, което му е дал Бог. За да дойде, тази благодарност непременно едно от качествата трябва да бъде Любовта. Аз говоря за Любовта в ограничен смисъл -като качество на човешкото сърце, човеш­кия ум и човешката воля. (П. Дънов)

Ако си избрал да те шлифоват тъм­ните енергии, идва моментът, в който осъз­наваш, че си се изтощил докрай. Дали е имало смисъл да натрупаш тази умора, това ще го осъзнаваш по-късно. Сега вече силно желаеш да се отпуснеш в светлите аспекти на съществуването. Те не са ти отказани не­зависимо колко пакости си сторил. Важно е единствено да прозреш поуките от избо­рите, които си направил през тъмния аспект на съществуването си.

Светлината ти е приготвила ложе, в което да си почиваш и да размишляваш в спокойствие. Разрушеният ти кораб е в тихо пристанище. Виж пораженията му от бу­рите и безкрайните усилия за оцеляването. Твоите Духовни водачи с интерес следят мислите и чувствата ти. Чакат да си зада­деш въпроса: Какъв съм сега?. Сам да си го зададеш и вярно да си отговориш. Защо из­бра това, през което премина? Какво ти даде то? Кой и какъв си сега заради този избор?

Не се укорявай! Вечността е твоя и ти си един неуморен пилигрим. Ще дойде времето, в което ще избереш шлифовка чрез светлите си аспекти. Може би то вече е дошло? Усещаш ли, че у теб няма гняв и е изчезнало желанието за противоборство? Не искаш никога повече да си главатарят на разбойниците. Виждаш, че в историята на твоите животи са записани безплодни усилия и морета пролята кръв. Започваш да осъзнаваш смисъла на сми­рението и обичта към ближния. Разбираш откровението на един „велик" земен пълководец в края на живота му: По-добре една изтрита сълза, отколкото море от кръв! (Ал. Македонски, 356 - 323 пр. Хр.)

Сега ти предстоят чувствата, мислите и проявите ти в светлите аспекти на съществуването ти ако ги избереш! Предстои ти постоянно да си отговаряш на въпроса: Какъв си? И какъв искаш да бъдеш?! Този въпрос също е важен. Няма смисъл от въпроса дали да бъдеш или да не бъдеш. Ти си и ще бъдеш! Какъв ще бъдеш? Отговорът е във Вечността!

 

Любовта – тя е всичко

Пак ли за нея? Много хора с отегчение ще зададат този въпрос. Отговарям: Пак за нея; винаги за нея; постоянно за нея. Няма нищо по-истинско, по-важно, по-съграждащо, по-обновяващо, по-силно и по-съществено от Любовта! Безброй пъти ви е казано, че тя е спояващата енергия на Мироздани­ето. Без Любовта и без Светлината нямаше да съществува Творението. Говорим във всички книги за Любовта и всички Учители говорят за нея. Последният Миров Учител, Беинса Дуно, го нарекохте Учителя на Любовта. Той дойде да продължи делото и да поднови посланията на Иисус Христос за Братство и Любов.

Как ще се оправи светът, как ще се подобри животът? Чрез Любовта - тя е ме­тод, чрез който се разрешават всички противоречия. Не говоря за любовта, от която страдат хората, а за Любовта, която ражда живота. Това, което вие наричате Любов, още не е Любов. Когато Любовта влезе в човека, тя внася в него разширение и мир, прави го здрав и силен. (П. Дънов)

Спрете и се запитайте: „ Ние употре­били ли сме досега Любовта?". Прегледайте вашия живот - служили ли сте един ден на Бога така, че да сте извършили волята Бо­жия както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си - да сте го употребили така, както Той желае. Изповядайте се чистосърдечно и искрено пред себе си, повдигнете мислите си и кажете: „Има ли един красив ден в моя живот, в който съм служил тъй, както Божията Любов изисква?". Какъв важен въпрос е този!  (П. Дънов)

И е така - Любовта е всичко! Любов щом нямаш, нищо не си! Познавате този из­вестен израз, изказан от апостол Павел. Всичко друго е маловажно пред работата ви за отключване на сърдечната чакра и кул­тивирането на любовта. Това е в основата на живота и на развитието ви, заради което сте и Земята. Мислете за Любовта като за основен Божествен принцип. Колкото по­вече мисълта ви е заета с темата за Любовта (във всички нейни аспекти), толкова по-успешен става животът ви и по-успешно Ду­шата решава задачите си и постига стреме­жите си, които са кодирани в нейната прог­рама.

Когато мислите за Любовта, вибраци­ята ви се повишава, здравето ви се подобрява и излъчвате Светлина. Така обливате себе си и пространството с благодатна енергия. Дори само ако си повтаряте думата Любов, вибрацията ви се покачва. Самата дума има силен енергиен заряд. Любов е най-въз-действащата дума и е в състояние да про­мени цели пространства, които са заредени с негативна енергия.

Но не само мислете за Любовта, а я проявявайте към близките си; показвайте я чрез грижа за ближните си и с реална по­мощ в битието. Никога не съдете когото и да било, за да не се свързвате с енергиите на неговите деяния. Изпращайте Любов на всеки човек, който е в прегрешение, без да го упреквате и съдите. Като от огледало към вас се връща всичко, което излъчвате. Из­лъчвайте Любов и към вас ще се връща Лю­бов.

Единственият начин, чрез който ще се подобри светът е все повече хора да излъч­ват Любов независимо от обстоятелствата, които ги заобикалят. И в най-трудните мо­менти вярвайте, че Любовта е вашият спа­сител.

Говорили сме, че има много видове Любов, но истинската, с най-високата виб­рация, е Любовта към Създателя. Тъй като Той обема цялото Мироздание, Любовта към Него включва всички видове Любов - и май­чинската, и приятелската, и Любовта между жената и мъжа.

Как ще разберете, че сте постигнали Безусловната Любов? Когато започнете да усещате, че сте благоразположени към все­ки към всичко в живота, когато бихте по­могнали безкористно на непознат, вече сте в Безусловната Любов. Тя е Любовта на Съз­дателя - Той обича Творението си безус­ловно и постоянно го зарежда с най-вис­шата Любов.

Аз разглеждам Любовта от четири гледища: като стремеж,  като чувство, като сила и като принцип. Като стремеж тя действа в сърцето, като чувство - в ду­шата, като сила - в ума, и като принцип - в Духа, а това е целият цикъл на човеш­кото развитие от началото до края. Ко­гато началото и краят се съединят на едно място, образува се ново начало; когато това начало се събере със своя край, ще образува друго ново начало, следователно това е един вечен процес в Божествения свят - без край и без начало.   (П. Дънов)

Отнасяйте се с Любов към всичко в Творението - и Природата, и животните са създадени с Любов, както човека. Разруша­ването на каквото и да било в Творението е действителният човешки грях. Не сте създа­дени в грях, както от векове ви внушават, за да ви подчиняват. Грях е, ако не сте в Любовта. Потопени сте в нея и, ако не я усе­щате и не резон и pareс нея, сте на ниско стъпало от стълбата на развитието. Човек, който не усеща Любов и не може да излъчи Любов, е жив само биологично. Истинската човешка същност е Божествената искра в него, а тя е Любов и Светлина.

В трудностите, които неминуемо сре­щате в живота, не затъмнявайте с лоши чувства Любовта. Ако сте излъчватели на Любов, много по-лесно ще преминете през трудните си житейски времена. Единственият начин да не ви засегнат лошите чувс­тва на омраза, завист и гняв на други хора, е да излъчвате към тях Любов. Това е най-ефикасната защита от лошотиите на това измерение. Те са чисто човешки продукт. В тях няма намеса на Светлите сили. Омра­зата се неутрализира с Любов! Негативните земни взаимоотношения могат да се преоб­разуват в Светлина и Любов, като към тях се излъчват Светлина и Любов!

Радостната новина е, че Светлината и Любовта се усилват в земното пространство независимо от катаклизмите. Чрез тях става прочистване на натрупани нега­тивни енергии и трансформиране на зем­ните области, които ще бъдат в Новата Земя. Подложени сте на атака от Любов и Светлина от Висшите йерархии. Хората, които поемат тези Висши енергии с Любов и Благодарност, ще повишат вибрационните си нива и ще преминат в Новата Земя без следващо прераждане.

Безкрайно сте обичани от Семейството на Светлината. Получавате много помощ, за да се присъедини Планетата ви към това семейство. Въпреки жестокостта на катаклизмите процесът е позитивен и Земята все повече свети. Представяйте си я обляна в ярка бяла Светлина, изпълнена с розовата Христова енергия на Любовта.

Така ще се включите в процеса на възкръс­ването на Земята и придвижването й в пето измерение.

Този свят, в който сме родени, е така направен, че ако вярваме в закона на Любовта, всичко ще върви хармонично. Казано е: „Ако Бог е в теб, всички ще те обичат; ако не е в теб, никой няма да те обича". Бог, който е създал света, е вложил тези закони и ако сме верни на Любовта, Той ще внесе новите импулси в живота.

(П. Дънов)

Всичко е Любов. Идва времето, когато ще го знаете не само с ума си, но и ще го чувствате постоянно. Тъй като Бог е Любов, всичко е Любов! Помнете това!

Хиляди години може да ме слушате, но ако нямате Любов, нищо няма да придо­биете. Ако приложите Любовта, още сега животът ви ще се промени: ангели ще за­почнат да ви посещават и всеки ден ще ви носят писмо от вашия Велик баща; Той пише: Радвам Се, че сте се поправили, че животът ви се е подобрил". Христос казва: „Голяма е радостта на Небето, когато една душа се обърне към Бога". И аз казвам: голяма е радостта на Небето, когато една душа, мъж или жена, се реши да живее по великия закон на Любовта.

Всички трябва да научим това изкуство - да бъдем носители на Любовта. Всички трябва да отворим душите си, за да може Божественото слънце да изгрее в нас.

В нас трябва да изгреят едновременно три слънца: едното е физическото, другото е умственото и тре­тото е Божественото, Слънцето на Любовта. Когато и трите съединят силата си, тогава ще се образува ра­зумният човек. (П. Дънов)

 

Говори Създателят

Аз, Алказар, отново имам щасти­ето в заключението и на тази книга да ви предам пряко Любовта на Създа­теля към вас, земните хора. (В заклю­чението на книгата Свободата - тя е в безсмъртието; Винаги си бил безс­мъртен също говори Създателят.)

Създателят ви говори чрез мен: Бъдете Благословени мои земни творения! Любовта ми идва директно към Земята и ви изпълва. Вие сте моите пратеници на тази Планета на свободната воля. Тя е много специ­ална, защото планети с такъв ста­тут са малко. Вие сте привилегиро­вани да имате свободата да сте съз­датели на живота по собствена воля. Това е огромна отговорност. Всичко, което се случва на Земята, е оставено да се развива според човешките планове. Това е богат опит, по­казващ какво може да сътвори човек със свободна воля.

Развитието, през което минава Планетата ви в симбиоза с човеш­ките цивилизации, е уникално. Такъв опит не съществува на други пла­нети. Вие сте скъпоценност в Божи­ето Битие, защото дадохте много богато знание чрез обстоятелст­вата, които сътворихте със свобод­ната си воля.

Изпълнен съм радост, че Земята излиза от тъмния период и скоро ще се приобщи към Семейството на Светлината. Опитът, който вне­сохте в Битието, докато премина­вахте през тъмнината, е изключи­телно полезен. Боговете-създатели почерпиха много информация и вече знаят как да не допускат мрак и не­гативни енергии, в което и да било обиталище на същности в Мирозда­нието.

Никой свят оттук нататък няма да преминава през тъмен опит.

Плътната материя и ниските виб­рации остават в архивите. Същнос­тите, които още се нуждаят от опит в третото измерение, ще бъ­дат транслирани на други планети, които са тренажори - не са действи­телно трето измерение. То вече няма да съществува никъде.

Земята е във Великия си Преход! Освобождава се от третото измере­ние. Вие, заедно с Планетата си, сте в четвъртото преходно измерение. Има много хора, които преминаха в петата вибрация, а някои са в шестата. Новите Души, които в послед­ното десетилетие идват на Земята, влизат направо в четвъртото измерение. Те са носители на знания и на Светлина. Идват, за да ускорят Пре­хода и да помогнат на останалите хора, които са на Планетата, да се освободят от страховете, заблужде­нията и догмите, които дълго са внушавани на земното човечество.

Новите Души много бързо се адаптират към земните условия и преминават в по-високата земна сфера в петото измерение. Земята в момента съществува в няколко про­явления. Те са с различни вибрации и условия за живот. Животът в по-високите земни измерения няма до­пирни точки с този, който е познат от третото измерение. Плътната материя е изчистена. Телата са просветлени и са от по-фина субстанция.

Както ви е обяснено в тази книга, вече е възможен духовен ръст, без да се преминава през тленната смърт. Това е напълно нов етап от развитието на земния живот. Гробищата са атрибут на третото измерение. Тези от вас, които решат да преминат нагоре с настоящите си тела, ще се убедят, че такова нещо като гробища не съществува в другите зони.

Вие вървите към онзи момент, в който ще бъдете напълно светлинни същности. Ще се слеете с Мен е ло­ното на Бялата Светлина и ще виб­рирате с най-високата честота.

Но това не е краят - същест­вуването във Вечността продължава!

Приемете моята безмерна Любов и Благодарност!

СЪЗДАТЕЛЯТ

 

Цитатите са от Петър Дънов - Учителя, „Сила и живот". Т. 1, 6, 7, 9, изд. „Бяло Братство", „Молитви на Бялото Братство", ИК „Виделина".

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.Към пътниците във Вечността

2. Към старите и новите приятели

3.Едно е началото и краят

4.Приеми ближния си

5.Кой е твоят свят

б.Обединението-смисълът на живота сега

7.Надникни в „отвъдния" свят

8.Светът, в който живееш

9.Смисълът на единството

10.Обединението - преживей го

11.Принципи на общността

12.Не се бори с единното

13.Повярвай- винаги си бил безсмъртен

14.Истината е в безсмъртието

15.Безсмъртието идва чрез Любовта

16.В очакване на безсмъртието

17.Има ли смисъл безсмъртието?

18.Мисли за възможното безсмъртие

19.Роден си безсмъртен

20.Изгони смъртта

21.Земята ще бъде на човека

22.Възраждането - да бъде!

23.И ти ще се завърнеш

24.Обратният път е отворен

25.Измеренията ви очакват

26.Планът на Създателя за теб

27.Спасението - то е във вярата

28.Богът - Той е в теб

29.Да бъдеш или да не бъдеш?

30.Светлото същество в теб

31.Правото бе у Бога

32.Любовта - тя е всичко

33.Говори Създателят

 

Багри на Кларк е автор и на книгите:

33 писма от Христос - есета, 1992;

Земята - щастлива отново, 2001;

Посети ме, Господи, пак - есета, 2002;

Човекът - Божествен отново, 2002/4;

Повярвай - ти си Светлина, 2003/8;

Животът е твоя игра, 2004/9;

И рече Бог: Вдъхвам ви и Любовта, 2005;

Лотос бял е твоята душа, 2007;

Новата Земя - обител на радостта, 2011;

Новото Битие;  Живот в сърцето, 2012;

Планета на Благодат - ти си Сътворителят, 2013;

Свободата - тя е в безсмъртието. Винаги си бил безсмъртен, 2014.