Представяне на книга

Магията на безсмъртието - Бурислав Сервест

Печат

Бурислав Сервест

 

Магията на безсмъртието

Книга на тайните

Данграфик, 2015 г.

 

От автора

През 1795 г. в Едо (старото название на Токио), по покана на премиер-министъра  пристигнал един от най-възрастните хора на Япония – селянинът Мавие. Той бил на 193 години. На въпроса на министъра в какво се състои тайната на неговото дълголетие, той отговорил: „От дедите си научих изкуството на обгарянето и го прилагам цял живот. Аз и моето семейство ежемесечно от 1 до 8 число си правим обгаряне в точките Цзу-Сан-Ли. Жена ми сега е на 173 години, синът ми – на 153, а внукът – на 105.”

Подарили на стареца ориз, пари, и с почит го изпратили у дома. След 48 години Мавие отново пристигнал в Едо. Тогава вече бил на 241 години, жена му станала на 221, синът му навършил 201, а внукът – 153 години, жената на внука му – 138, при това никой от тях не изглеждал стар или болен.

С този пример започва издадената от мен през 80-те години малка книжка „Магията на безсмъртието – нетрадиционни методи за подмладяване на организма”. В нея нямаше някакви особени откровения, а се описваха някои технически методи с много кратки пояснения. Такива бяха условията в договора ми с издателите, които гледаха на публикуването на тази книга като начало на издаването на поредица „Магията на безсмъртието”.

Въпреки това, 50-хилядният тираж беше разграбен за няколко дни, а на моя адрес и в издателството се получиха хиляди писма от читатели. Но поради обстоятелства, причинени от  непреодолима сила, се оказа невъзможно по-нататъшното издаване на поредицата.

Аз знаех, че текстът се преиздава от множество издателства, че се публикува в интернет на десетки сайтове и не се противопоставях, но и не участвах по никакъв начин. Но като се започне веднъж, винаги се налага продължение. Събитията, случващи си през последните години, притежават същата неоспорима яснота, както преди двайсет години. И ако тогава беше необходимо да спра, то сега е необходимо да продължа нататък. Затова издавам тази книга.

МАГИЯТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО… Запазих същото заглавие, защото в самото звучене на тези думи има нещо безумно притегателно за човека. В действителност тази книга може да бъде написана на много езици, в това число – на езика на научното знание. Но на мен ми харесва ритъмът на думите, близки до древните откровения. Всяка от тях ни дава повече, отколкото възприемаме непосредствено, в тях има вътрешна енергия, идваща от тяхната основа – ИСТИННАТА РЕЧ. А в самото съдържание на думите няма нищо мистично.

БЕЗСМЪРТИЕТО е определяне на гледната точка, на отправна точка. Има нещо, което е вътре в нас, и нещо извън нас. За смъртнотосъщество това, което е вътре, е преходно и няма значение, това
същество може само да функционира, като осигурява съществуването на голямото. За безсмъртното същество преходен е външният свят, а важно е това, което успее да включи в себе си, да го направи част от себе си. Останалото няма значение.

Всяка от тези отправни точки е правилна, човек може дасъществува във всяка от тях. Въпрос на избор, по-точно,въпрос на количеството сила, което човек има. Може да избересмъртта, може да избере безсмъртието. Но изборът се прави не на думи, а чрез действия. Човек може да вярва в безсмъртието на душата, а да действа като смъртно същество, намирайки опора за своето съществуване единствено във външния свят: пари, кариера, обществено положение и т.н. А може без да се замисля по въпроса, да живее от позицията на собственото си „Аз”, да действа с оглед на това каква следа оставя всяка наша постъпка в нашия вътрешен свят.

В действителност изборът на гледна точка определя не самобъдещето, но и настоящето на човека.

„Безсмъртните” са винаги победители. Няма сила в света, която може да им причини загуба. Това, което те са придобили като опит, знания, сила – винаги ще остане в тях. И каквито и неприятности и катастрофи да им се случат, „безсмъртните” винаги се изправят на крака и отново постигат всичко, което пожелаят.

Смъртното същество е винаги губещо. Дори ако външно всичко изглежда добре (има пари, статус, власт и т.н.), „смъртните” никога не ги напуска мисълта за несигурност и нестабилност на тяхното положение.

„Безсмъртните” може да вярват или да не вярват във възможността за друг път, но в тях винаги живее частица от онази сила, която им позволява да действат като безсмъртни същества. Техният проблем е само, че са по-големи от своите победи, те се сражават на чужда територия и след известно време губят вкуса към победите. И ако не намират друг начин за приложение на своите сили, друга площадка за своите игри, те стават уязвими. А на съвременния свят не са му нужни герои, има сили, които са заинтересовани от тяхното пълно изкореняване. Победителите стават все по-малко, тяхното малко „аз” взема връх и ги превръща в победени. И те стават „смъртни” хора, вписвайки се в реда на нещата.

Единственият шанс, който реалността оставя за победителите, е да умрат млади, като запазят частицата от своето безсмъртно „Аз”.

МАГИЯТА е част от нашия живот. Ние сме свикнали да мислим, че можем да действаме  в нашия външен свят, единствено като напрягаме и отпускаме определени групи мускули, но в действителност нашите действия са безкрайно по-многообразни. В нас има сила, която можем да използваме непосредствено. Този факт е известен на всеки от нас, най-малкото  от опита ни в общуването с другите хора. Първото, което оценяваме в един събеседник, е наличието на силата. Ние не знаем каква е тази сила, тя е недостъпна за нашите сетивни органи, но безпогрешно усещаме нейното присъствие. Има ситуации, когато с най-обикновени думи успяваме да обединим хората около себе си, да ги поведем, понякога се случва самите ние да се окажем като хипнотизирани от нечия воля и да постъпваме против своите собствени интереси. Тази сила я има почти у всекиго, но като правило не можем да я управляваме произволно, обикновено силата управлява нас. МАГИЯТА е умението да използваме своята сила за постигането на целите си.

Втората страна на МАГИЯТА е умението да се действа самостоятелно. Има два начина на
съществуване в реалността: ФУНКЦИОНИРАНЕ, при което ние просто акуратно изпълняваме задълженията си, като осигуряваме съществуването на нещо по-голямо; и ТВОРЧЕСТВО, когато променяме света по своя собствена воля. Човекът може да твори единствено сам, като колективно
същество той само функционира. Затова възможностите на един човек са неизмеримо по-големи, отколкото възможностите на всяка група от хора. Казано точно, това е, което отличава човека от животните.

Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му,

и всичко което пълзи по земята…

И Бог създаде човека по Своя образ;

по Божия образ го създаде…

Животното, което и да е то, винаги е само част от рода, а човекът има избор: той може да се уподоби на животните и да стане колективен човек, или може да си върне изначалната форма и да стане ПО БОЖИ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ. Единственото, което възпира човека от втория път,  е неговата слабост, по-точно незнанието за неговото могъщество. А за слабостта си има определени причини.

Могъществото на човека и в този, и в другите светове, в крайна сметка се определя от неговата цялостна вътрешна картина на света. А тук всеки от нас има слабо място – ние се отказваме от осъзнаването на смъртта, напълно я изхвърляме от съзнанието си. Формално фактът за наличието на човешката смъртност се признава от всеки, но това въобще не се отразява върху нивото на нашите реални действия и постъпки. Ние се държим като безсмъртни същества (не в духовен, а във физическия смисъл на думата) и всичките ни кариерни и прочие стремежи по същество са подчинени на една цел – да подкрепят това наше вътрешно убеждение. Ако сте на 50 години и сте редови инженер или дребен предприемач, то вие сте вече почти стар човек. Ако на същата възраст станете директор на голям завод или милионер, то вие сте млад директор или милионер. Ако сте успели да станете президент, академик или милиардер, то вие сте направо млад за своето положение. Именно  тази „илюзия за безсмъртие”е основата нанашия стремеж към успеха.

Повишавайки своя статус, ние сякаш „консервираме” възрастта си, като пребиваваме в състояние на „вътрешно безсмъртие”, докато не ни изпратят в покой и не ни лишат от патерички. Но дори тогава няма място за смъртта в нашата картина на света, ние просто изключваме от съзнанието си бъдещето и включваме миналото. И този прост механизъм позволява да оставаме „Безсмъртни” до самата си смърт.

Проблемът е там, че настоящият момент прави нашата вътрешна картина на света в голяма степен по-фантастична, отколкото си мислим. Всеки бял косъм, всяка бръчка или нова болежка ни показват цялата абсурдност на нашето съществуване, че нямаме нищо друго, освен красиви играчки, които нямат никакво отношение към реалния свят. За да изхвърлим това знание, на нас ни се налага „дабягаме все по-бързо и по-бързо”. Начините на бягане могат дабъдат различни, но и работохолиците, и алкохолиците се раждат от едно и също място. А тъй като винаги оставаме на едно място, то крайният пункт на всички бегачи е един и същ: идва някой, който ни взема всички играчки до една и ни оставя напълно безпомощни в огромния непознат свят.

Но въпросът дори не е в това. Блокирането на всичко свързано с осъзнаването на нашата собствена смърт напълно блокира и някои центрове на нашето голямо тяло, като ни превръща в слаби, неразумни и безпомощни същества.  И обратното, осъзнаването на причините, които правят човека смъртен, същността на процеса на прехода, формите и правилата на съществуване от другата страна възстановяват целостта на нашата картина на света и ни връща всичките сили, изначално присъщи на човека. А това ни позволява да постигнем ВСИЧКО не само в бъдещия, но и в настоящия си живот. МАГИЯТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО се състои в придобиване на СИЛАТА, която може да бъде използвана където поискате, за каквото поискате и когато поискате.

За придобиване на СИЛАТА е достатъчно да бъдат получени отговорите на три въпроса:

Какъв е  изначалният смисъл на ЖИВОТА и на СМЪРТТА на човека?

Какви СИЛИ и какви ПРАВИЛА действат на това поле?

Как можем да променим ПРАВИЛАТА в своя полза?

Тази книга е книга на отговорите. Нататък всичко зависи от задаващия въпроса.

Аз пиша за ГОЛЕМИТЕ хора.

Човек може да бъде твърде малък, твърде слаб, и тогава неговата участ е безкрайно да се оплаква от своя живот и от несправедливото устройство на света. В действителност неговото съществуване не е безсмислено, той има своето предназначение, с което успешно се справя, но той няма сили да промени нещо в себе си и в света. Слабите хора може да прочетат и дори да разберат прочетеното, но едва ли ще могат да използват полученото знание в живота си.    

Човек може да бъде съразмерен на реалността, да заема своето място в нея. Тогава всичките му сили отиват за изпълнение на задачите, които животът поставя пред него. Той през цялото време „тича” и не му остава време за нищо друго. И докато все още може да „тича”, не го интересува нищо друго, което е извън рамките на всекидневния му живот. А когато разбере, че бягането му е било безсмислено, вече не са му останали сили, за да се опита  поне нещо да поправи.

ГОЛЕМИТЕ хора са винаги по-големи от своето място. Те могат да бъдат и на върха, и извън социалната йерархия, но те винаги имат сили  не само да се приспособят към реалността, да постигнат успех, но и да променят тази реалност. Те винаги са победители, но победите не им носят пълно удовлетворение. Някъде дълбоко в себе си те осъзнават, че има нещо по-голямо, че те са родени за други постижения, и тази мисъл ги тревожи цял живот, пречи им да бъдат щастливи.

ГОЛЕМИТЕ хора са особена порода хора. Те имат своя история, притежават качества и способности, за които не знаят, но които са единствено тяхно притежание. Голям човек не можеш да станеш, такъв можеш единствено да се родиш. Възможен е обратният процес – големият човек да стане малък човек. През последните столетия този процес върви толкова активно, че само след петдесет години тази книга може и да не намери читатели. Това е книга за СКЕПТИЦИ.

Невярващитесе боят от знанието, на тях не им стигат силите дори за осъзнаване на обичайния свят около тях. Някъде на подсъзнателно ниво те разбират, че мястото им в реалността дотолкова противоречи на тяхната представа за собствената им значимост, че дори случайното осъзнаване на истината ще направи невъзможно тяхното съществуване. И те с всички сили избягват знанието. Дори в случай, че знанието им се дарява почти насила, например посредством чудо, те по-скоро ще разпънат вестоносеца, отколкото да му повярват.

Вярващитехора могат да получат частица знание, но те винаги я приемат като АБСОЛЮТ. А доколкото знанието, изложено чрез човешките езици, винаги е непълно и недостоверно, те си отрязват всички пътища за по-нататъшно развитие. Единственото, което им остава, е ВЯРАТА – непосредствено сливане с носителя на знанието, без осъзнаване на самото знание. Но дори така – това е огромна крачка напред.

СКЕПТИЦИТЕ не приемат нищо на вяра. Те не се прекланят пред знанието, те го използват, като отделят зърното от плявата и постоянно натрупват в себе си главното, което може да бъде задържано и натрупано. Скептиците са открити за новото, защото знаят за относителността на старото. Благодарение на тази позиция те притежават „вътрешно чувство” за истинското знание, определяйки го и по вътрешната хармония на думите и сричките, и по особеното усещане за „вътрешен трепет”, който винаги съпровожда получаването на частица знание.

Скептиците са наясно, че никое знание не бива да противоречи на ФАКТИТЕ. Те търсят потвърждение на наученото в заобикалящия ги свят и в собствения си живот. И това е единственият правилен подход. Но важното е, че на определен етап търсенето на знание става за скептика единствената цел в живота. Следователно, той ще успее да отиде достатъчно далече, за да се докосне до ТАЙНИТЕ.

Има знания, постигането на които не позволява на човека да остава този, който е бил по-рано, да изпълнява ролята, която му е отредена от световните сили. Тези знания винаги са забранени и в редките случаи, когато са били предавани на някого, е ставало без право  за по-нататъшно разпространение. Ония, които са запознати с езотеричната литература, могат да се убедят колко лесно и хармонично може да бъдат събрани разпръснатите зрънца истина, които се намират в тези книги. Проблемът е там, че заедно те дават ново знание, знание за тайната, която освобождава човека от задължението да бъде човек. А това противоречи на ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА.

Като цяло заплахата не е толкова голяма. Ако узнаването на тайната е непосилно за човека, сработват защитни механизми, които я свиват до приемливи размери. Всеки получава своето: един – начини да разруши света, а друг – средство против посивяване на косата. Има разлика между узнаване и разбиране, а хората, които са способни да разберат най-важното, са твърде малко в действителност. Рискът остава, но в определена ситуация и от гледната точка на определени сили той се оказва оправдан. И това дава шанс на някои от нас. Всеки от нас се сблъсква с неизвестното, но резултатът се определя от начина на действие, който избираме.

Човек, който не умее да плува, се бои от водата. За него има два варианта: или да се примири и цял живот да прекара на брега, или да пребори страха си, да влезе във водата и да стане макар и слаб плувец. Слабият плувец може да плува само в спокойна вода. Всяко вълнение го паникьосва и го лишава от умението му да плува. Има три варианта за него: да потъне, упорито прилагайки уменията, които в дадения случай не му вършат работа, да излезе от водата (и никога да не влиза отново в нея!) или да продължи да се учи да плува.

Този, който е решил да се учи, може да стане добър плувец. Добрият плувец не се страхува от вълните, може да плува дълго, във всеки случай ще може да преплува най-голямото езеро в неговия район при най-ветровито време. Можем да приемем, че той е постигнал всичко и повече няма какво да учи. Но има такива, които са решили да отидат по-далеч. Тях вече не ги интересува резултата, за тях е важен самият процес. И след известно време те разбират, че водата е също толкова удобна среда за обитаване, както и сушата. Те могат да живеят във водата дълго време, самият процес на плуване вече не изисква от тях никакво изразходване на сили, той става също толкова естествен, както дишането. И те разбират главното: умението да плуваш е само ключ към откриването на нов свят и че този свят е един от безкрайното множество светове, достъпни за човека.

Книгата, която е пред вас, съдържа отговори на някои въпроси. По-нататък всичко зависи от питащия. За някои са достатъчни техническите начини за удължаване на живота, за други – умението за постигане на успех при взаимодействие с хората, някои се интересуват от възможността да постигнат РАЯ НА ЗЕМЯТА, а някои – възможността за установяване на непосредствен контакт със сили от висш порядък. Всичко това го има тук, но има и нещо много повече. Главното е системата от координати, която позволява да определим своето място в света и да изберем своя път със сърцето си. А само тези, които са решили да „продължат нататък”, могат да зададат този въпрос и да получат именно този отговор.  Ако вие сте един от тях – тогава ДОБРЕ ДОШЛИ!

 

ВЪВЕДЕНИЕ:

ЗА ТАЙНИТЕ, СЕКРЕТИТЕ И

МАГИЧЕСКИЯ ПОРТАЛ

 

Тайното знание… Едва ли има нещо по-притегателно за човека, отколкото да научи нещо, което никой друг не знае. Тайни начини, които ще го направят по-силен например, таен метод да забогатее, да си върне изгубената младост или да придобие власт над хората. Но при това повечето от жадуващите да получат знания не желаят нищо да променят в своя живот, по-точно не искат да променят своята представа за света.

А тук възниква огромен проблем. Няма как да си „малко бременна”, всяка крачка извън пределите на обичайния живот изисква продължение. Постигайки новото, винаги се налага отказване от старото, и резултатът може да се окаже съвсем различен от очакваното. Хората, които са готови да прекрачат в неизвестното при такива условия, са твърде малко. Затова има ТАЙНИ и има СЕКРЕТИ.

Знанието на ТАЙНАТА променя целия свят на човека, кара го да действа по различен начин, да възприема по различен начин. Това знание отначало променя неговата вътрешна картина на света, а после му дава силите, необходими да действа в съответствие с него. Знанието на СЕКРЕТА позволява на човека да постигне нещо повече, оставайки в същия свят, в който е бил и преди. Но в действителност това е само капан за „здравомислещи”.

Добър пример са бойните изкуства. Като правило, човек започва да се занимава с тях със съвсем практична цел – иска да се научи да се бие, да постигне увереност в своята победа в случай на физическо единоборство. Ако тренира с необходимото старание, той непременно ще постигне този резултат. Не е особено трудно да се научи разположението на болезнените точки на човека и да се отработят съответните двигателни стереотипи, а това знание, познаването на СЕКРЕТА, действително ще му даде преимущество над почти всеки неподготвен противник.

Но ако той продължи своите тренировки, след известно време светът около него ще започне да се променя. Той ще придобие разбирането на някои неща, които ще променят цялата му ценностна система, представата му за неговото място в този свят. И когато стигне дотам, неговите способности за единоборство (както и много други способности) ще се развиват вече някак от само себе си, независимо от неговото желание. Това вече е знанието на ТАЙНАТА.

Знаенето на СЕКРЕТИ дава почти мигновен резултат, но по-нататъшното движение напред изисква огромни и постоянни усилия. Иначе казано, съответните упражнения трябва да станат главната работа във вашия живот, единствено тогава те могат да ви доведат до познанието на ТАЙНАТА. Обикновеният човек, който действа по своя собствена воля, никога не е в състояние да доведе този процес докрай. А природата на СЕКРЕТИТЕ е такава, че не бива да се спира насред пътя, и ако вие престанете да вървите напред, всички предишни достижения много бързо ще се окажат изгубени.

Може да се започне и от другия край – от познанието за ТАЙНАТА, от промяната на вътрешната картина на света. И ако всяка крачка по този път е съпроводена с действие, ако знанието се въплъщава във вашия реален живот, то всички СЕКРЕТИ ще ви се разкриват сякаш сами, а резултатите вече не могат да бъдат изгубени. Този път е по-кратък, но е много по-трудно да бъде изминат. Проблемът е там, че всеки счита себе си за експерт по въпросите на мирозданието и му е много трудно да приеме чуждата гледна точка. За човека неговата картина на света  е сърцевината на неговото „Аз” и колкото и да твърди, че е отворен за познанието, на практика той я отстоява до последно.

СЕКРЕТИТЕ са друга работа, с тяхното съществуване охотно се съгласяват, особено когато можеш да ги научиш, да ги приложиш в живота и да получиш практически резултати. И с тази особеност на човешкото възприятие също трябва да се съобразяваме.

Затова ще започна от СЕКРЕТНОТО знание, което действително притежава сила и наистина е важно за всеки човек. За „здравомислещите” това е метод за оздравяване на всички органи в коремната кухина, които са проблемни за почти всички хора. За всички останали, освен всичко друго, това е техника за отваряне на така наречения магически портал. Казано просто, това е получаване на способността да се извършват някои фокуси, например да се преместват „с усилие на волята” неголеми предмети.

В структурата на нашето тяло има определен канал, чрез който може да бъде насочена циркулиращата в тялото енергия, така нареченото „вътрешно дишане”. Има седем кухини, които могат да бъдат изпълнени с тази енергия. Включването в процеса на вътрешното дишане на всяка кухина води първо до оздравяване на всички свързани с нея органи, второ – до подмладяване на организма и трето – до отваряне на така наречените „свръхспособности”. Тук ще разгледаме метода за отваряне на трите долни кухини, които в най-голяма степен определят състоянието на нашето физическо тяло и всички процеси на неговото взаимодействие с външния свят.

 

През центъра на нашия корем, пред гръбнака, преминава една тръбичка, която е по-удобно да наричаме централен канал. В ранно детство всеки от нас я е използвал в процеса на дишането, тоест вдишването е стигало до най-долната част на корема. При големите хора този канал се намира в свито, сгънато положение и практически не се усеща. Въпреки това не е толкова трудно той да се отвори и отново да се задейства в процеса на вдишване-издишване.

Този канал някога се е съединявал с трите основни кухини в корема – мястото на концентрация на енергията, осигуряваща работата на прилежащите органи и определени аспекти на взаимодействие с външния свят. С годините тези връзки атрофират и процесът на влизане на енергията непосредствено в тези кухини почти се прекратява. СЕКРЕТЪТ, за който става дума, е свързан с възстановяване проходимостта на всички тези канали и с насищането с енергия на всичките три кухини. Техниката не е много лесна, но не изисква никаква специална подготовка.

 

Седнете удобно, с изправен гръб и скръстени крака. Възстановете нормалното си дишане и се съсредоточете в долната част на корема. Вдишването трябва да се извършва само с мускулите на долната част на корема. При това се старайте да вдишате максимално дълбоко, но така, че гръдният кош да остане неподвижен. Съсредоточете се само върху процеса на вдишване, издишването при този етап на дишане става с използването на други механизми.

След определен брой вдишване и издишване, обикновено не повече от 50, ще усетите този канал и движението по него, подобно усещането на движението на въздуха в дробовете. Продължавайте да вдишвате и издишвате, като се стараете да напълните с въздух най-долната част на корема. Отварянето на първата кухина е съпроводено от усещане за „пробив” в тази част на корема и с много приятно „гъделичкащо” запълване на вътрешната област в дъното на таза. Това усещане е невъзможно да се обърка с друго. Концентрирайте се върху него, така че всяко ваше вдишване да идва именно от тази област. Подишайте така най-малко 5-10 минути.

За отваряне на първата кухина – така наречената „кухина на смъртта” – обикновено са достатъчни 10-15 вдишвания, но понякога може да са нужни и повече. По принцип ефектът се определя от много външни фактори и в някои случаи в определен конкретен момент може да не се получи. Затова, ако след 50 вдишвания нищо не се случи, по-добре спрете и повторете всичко на следващия ден.

За отварянето на другите две кухини, разположени в коремната кухина, е достатъчно да знаете къде са разположени. Втората кухина се намира на около четири пръста под пъпа, а третата – по средата между пъпа и подлъжичната област. Можете да се движите отдолу нагоре или обратно. В първия случай отначало изпълвате с енергия долната кухина, а после я „вдигате” нагоре, във втората спирате коремното дишане на нужното ниво и го поддържате до усещането за „пробив”. Това е доста по-лесно да се направи, отколкото да се опише, след като сте усетили вътрешното дишане, убедили сте се в неговото съществуване, всичко останало се случва почти автоматично.

След отварянето на трите кухини в коремната област е необходимо да затвърдите придобития навик, да се научите произволно да предизвиквате движението на енергията във всяка кухина по отделно и във всичките последователно, при движението на вътрешното дишане както отгоре надолу, така и отдолу нагоре. Достатъчни са 1-1,5 часа при ежедневни упражнения.

В резултат на това ще изчезнат постепенно всички болки в коремната област (ако сте имали такива) и ще се появи своеобразно усещане за вътрешна хармония, вътрешна
топлина, която ще означава началото на оздравяване на всички органи в коремната област. Това е най-бързият резултат, постижим практически за всеки.

Що се отнася за следващите резултати, то изпълването с енергия на първата кухина позволява на човека да придобие усещане за стабилност, за сливане с реалността. Втората кухина дава възможност за постигане на пълен контрол над всички емоции, всички желания, което означава не толкова възможност за тяхното потискане, колкото възможност за тяхното пълно реализиране. Отварянето на третата кухина осигурява развитието на способността за пълна концентрация върху който и да е обект от външния свят.

„Магическият портал” се отваря обикновено след няколко седмици упражнения, насочени към нагнетяване на енергията във втората и третата кухини. Ще усетите как вашият корем се изпълва с някаква плътна субстанция, свободно циркулираща в тези кухини и в целия корем. Понякога това е съпроводено от болезнени усещания, които не са истински, всъщност няма нищо опасно за здравето. Отначало рядко, а после все по-често тази субстанция ще се опитва да излезе навън през „цепнатина”, разположена близо до пъпа. Когато това се случи за пръв път, няма да можете да контролирате този процес, затова просто наблюдавайте какво се случва. Навиците идват с течение на времето.

Има и по-късни резултати, но не е нужно да бъдат описвани тук. Работата е там, че този СЕКРЕТ, както и всеки друг СЕКРЕТ в съвременния свят е почти невъзможно да бъде използван. Има хора, на които ще им стигне търпението действително да направят всичко това в течение на достатъчен отрязък от време и в крайна сметка да получат  обещаните резултати.

Но такива хора са единици и често пъти те носят в себе си „вътрешна фрактура”, която затруднява тяхното развитие или по-скоро ги насочва в някаква строго определена посока. Що се отнася за останалите, на тях просто няма да им стигнат силите, за да използват този СЕКРЕТ. Мнозина може да го направят няколко пъти, за да се убедят в истинността на казаното. Ако някой има здравословни проблеми, не е изключено да продължи да работи до пълно освобождаване от болестта. Всичко това е лесно, на този етап не възникват никакви проблеми. Но щом продължите нататък, всичко се променя.

В най-добрия случай ще си спомняте, че има една любопитна методика и си струва някой път да се заемете с нея. Но постоянно ще възникват по-важни, по-неотложни дела, докато просто не забравите за прочетеното.

В лошия случай вие действително ще започнете да работите и дори ще постигнете някакви резултати, докато изведнъж във вашия живот не се случи нещо, което ще ви накара напълно да прекратите всички стъпки в тази посока. Това може да бъдат неприятности или обратното, шанс да постигнете успех, който ще поиска от вас отдаване на всичките ви сили.  Може да бъде нещо като загуба на паметта: цялата информация, свързана с вашите опити да придобиете силата изчезва от вашето съзнание също тъй безследно, както сънят след събуждане. Понякога тя се връща след няколко години и това ви дава шанс да опитате отново, впрочем обикновено също толкова безуспешно.

Най-лошото е, когато действително постигнете успех, когато придобиете способността да правите фокуси, които другите приемат за чудеса. Към чудотворците винаги се отнасят като към посланици на висшите сили. Достатъчно е само да демонстрирате своите способности и ще се намерят куп желаещи да вървят след вас дори накрая на света или (което на практика е по-важно) да ви дадат и последната си стотинка. Има много възможности за използване на СЕКРЕТА за постигане на незабавен успех в обикновения свят. И почти никой не може да се опази от този капан.

А после се случва следното: от вас очакват откровения, а вие можете единствено да боравите с няколко слаби „пипалца”, излизащи от центъра на корема ви, чиито сили стигат само за преместването на неголеми предмети. С течение на времето бихте могли да постигнете и повече, но вие нямате време, от вас се очакват чудеса тук и сега. И ви се налага да се напънете, да се преструвате, с други думи – да създавате и да развивате фалшиво тяло. А то винаги ви отдалечава от източника на силата и много скоро вашите способности напълно ще изчезнат. Хората, които са ви повярвали, ще останат с вас и ще ви се наложи да се преструвате, да криете факта на „своя фалит” до края на живота си. От този капан измъкването е почти невъзможно.

Няма значение дали това ще се случи точно с вас, важното е, че това задължително се случва. И този факт прави знаенето на СЕКРЕТИ почти безполезно.

Някога ситуацията е била друга. Хората, които действително са можели да вървят по пътя на знанието са били повече, отколкото тези пътища са можели да поберат. Между тях е съществувала известна конкуренция, затова знанията за кратките пътища са били държани в тайна. Освен това, самият свят е пазел магическия си характер за много неща. Магьосниците и вещиците са били неразделна част от общата картина, а в тези условия е било много по-лесно да се овладеят СЕКРЕТИТЕ, затова тяхното знание се е ценяло много високо.

Оттогава всичко се е променило. Мощта на силите, които „управляват” човека и го  удържат в отредените за него рамки, е нараснала неимоверно, а картината на света се е опростила до такива граници, в които просто няма място за СЕКРЕТИ. Затова днес е почти невъзможно да бъде изминат този път.

Но има шанс, свързан с природата на човека. Човекът е единственото същество във вселената, което може да променя своята картина на света. А да промениш света означава да промениш правилата на играта, по-точно да се върнеш към истинските правила, да се отървеш от всички ограничения. Това е пътят на знанието, където разкриването на СЕКРЕТИ е само един от елементите. И това е единственият път, по който може да се получат реални резултати.

Мислех си за формата на изложението. Разбира се описанието на самия процес на придобиване на знанията е много по-интересно, отколкото излагането на резултатите. За съжаление няма време за това. Ще се наложи да се огранича с най-важното, като съкратя „илюстрациите” до минимум. Четенето на тази книга не е удоволствие, а работа и понякога – тежка работа. Но си струва.

 

 

Книгата може да намерите в книжарници "Хеликон", "Bookpoint", книжна борса "Дилок" в София, във Варна - книжарница "Параграф 22" и в електронните книжарници.

Monday the 26th. Spiralata.net 2002-2017