Представяне на книга

Огнените кодове

Печат

ОГНЕНИТЕ КОДОВЕ

ПЕРСУС

 

СОФИЯ

2015

               В света има само два вида хора: едни, които знаят,

               и други, които не знаят; единствено това знание е важно.

              Каква религия човек изповядва, към коя раса принадлежи –

             това не са съществени неща. Истински съществено е

               знаниетото                                              –    знанието за Божия план относно човека.

                                                                         (Джидо Кришнамурти)

 

4

 

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

       

    Тази книга няма начало. Копнежът по написването ѝвинаги е бил в мен. Интересът към окултното и мистичното е предизвиквал и предизвиква  постоянен  тласък в сърцето ми към огромното море от езотерични произведения. Това е моето море. Аз го обичам и то откликва на  любовта ми по най-невъобразими начини, носещи  удовлетворение  и подхранващи непресъхващият стремеж за знания в тази област.

    С годините, след прочитането на огромно количество информация, пред мен все по-отчетливо се открои една обща нишка, свързваща отделните книги. Тя се размотаваше като кълбото на Ариадна, водейки ме точно и непоколебимо през лабиринта от информация. Сякаш подчертани от невидима ръка, определени думи, изречения, извадки затрептяваха пред очите ми и се запечатваха дълбоко и трайно в съзнанието ми. Сякаш някой посочваше пътя и една книга ме водеше към друга, един материал към друг, едно чувство към друго. Така, без да усетя, се превърнах в страстен колекционер на сходни извадки, които с всяка следваща книга се допълваха, разместваха и преподреждаха, открехвайки все по-смело вратата към непознатото.

    С времето от хилядите прочетени книги се обособиха около сто. От тях съставих една. Книгата пред вас е еманацията на прочетено, почувствано, преживяно и преосмислено. Тя е окончателното закотвено усещане в мен. Зная, че много хора с интерес към езотеричната литература, не разполагат с времето да се ориентират в морето от информация. Вярвам, че желанието ми да събера и подредя есенцията от нея на едно място ще позволи лесен и бърз достъп на всеки до темите, които го интересуват.

    Подредбата на извадките, допълването и свързването им в единен текст ми отне четири години. Това бе време, в което усилено се потапях и в духовните практики. Те препотвърдиха вече разбраното и понякога с резки тласъци отваряха все по-широко вратата, подхранвайки в мен усещането, че книгата не е достатъчно пълна. То никога не ме напусна. Убеден съм, че може да се добави още много в нея. Но целта ми не беше абсолютната завършеност, защото такава не съществува.  Желанието ми бе по-скоро да открия, проследя и трасирам пътя, изминаван от Духа към неговия корен; пътя към Цялото, Единното, към Абсолюта − Пътя на човека към Бога.

    В тази книга ще намерите интересни неща за древните земни цивилизации, развили се и загинали преди потопа. Ще получите неочаквана информация за расите, населяващи нашата Галактика. Ще промените погледа си към времето, пространството, реалността и измеренията, в които пребиваваме. И накрая, постепенно или в един миг, ще откриете връзката между всички тези неща, поставяйки основата на знанието за началото и развитието на своята същност, на своята Душа, като част от Божественото. Това е мигът, в който рухват старите основи, разбиват се отлежалите представи, променя се старият светоглед и пред очите избухват огнените кодове на новото възприятие.

Желая ви този Миг от все сърце!

                                                                                       Авторът

 

5

КЪМ  ПРИЯТЕЛИТЕ  НА  ЗНАНИЕТО

Здравейте!

    Приятели, тази книга съдържа много знание. Дойдоха щастливите времена, в които информацията не е под карантина. И в нашия български свят придойде вълната на знанието, което дълго време беше недостъпно за нас. По-рано сигурно не бихме чели текст като този, но вече нашето съзнание започва да се приобщава към космическите процеси и да се опитва да разбере какво всъщност се случва – кои сме, откъде сме и накъде отиваме.

     Безброй са вече книгите, които ни разкриват тайното знание. Сърцата и умовете на много българи са отворени за него. И все пак, нека четем езотеричните издания с едно наум; да разпознаваме вярното от невярното. Ако си поставим такава задача, скоро ще имаме усещането кое е вярно и кое – не. Логическото мислене не е точният съветник. Усетът е много по-верен от ума и петте сетива. Нашето главно занимание в тия времена би трябвало да бъде ученето и достигането до знанията, които са вътре у нас, а не сдобиването с материя и борбата с другите. Пътят към духовното извисяване за всички е открит. Дали ще тръгнем по него зависи от нашия избор. Имаме свободна воля. От това, какво ще сътворим чрез нея, ще зависи какъв ще е нашият днешен и нашият утрешен ден.

    Когато избираме превъплъщение на дадено място, имаме сериозни причини за това и строг план за протичане на живота ни там. Избрали сме България – най-невероятното място на Планетата! С нашите духовни ръководители сме обсъждали детайлно какво искаме да постигнем и при какви обстоятелства – употребени са много енергии и знания, за да бъде реализиран нашият нов живот в тяло. Ако пропилеем тази велика възможност, после ще сме дълбоко разочаровани. Максималното реализиране на програмата е най-добрият вариант. Разбира се, в много от случаите това е трудно. В плът, забравяме за програмата и животът ни се струва твърде труден, почти невъзможен да бъде изживян. Може би сме надценили своите възможности?! Това също е урок. Случайности не съществуват. Всичко е точна програма. Ние сме искали да бъдем точно в това време и точно тук. И още по-важно е, че сме го заслужили.

    Сега, в морето от информация, се питаме кое е точното четиво и кое да прочетем по-напред. Един човек, който е посветил много време на четенето, е решил да ни бъде полезен. В „Огнените кодове“ той е синтезирал тематично информацията от много книги.  Историята на нашата прекрасна Планета (доскоро напълно непозната за нас) е удивителна! Лемурия, Атлантида, Египет – живот в далечното минало, осветен от знание и духовност, и загинал поради загубата на  Добродетелите! Трябва да знаем за превратните събития, които са се случили на Земята, за да не повторим грешките на миналите цивилизации и да изцелим Планетата си.

   В момента ние сме участници във вселенски експеримент – преминаваме през дуален свят и все още егото ръководи много от нашите действия. Добрата новина е, че този експеримент е в своя край. Все повече са хората, които усещат със сърцата си, че сме Едно! И трудът на Персус е от знаците, които ни подсказват това. Сътворяването на тази книга е израз на грижа за Цялото. Нейната цел е да ни помогне да се ориентираме по-лесно в безкрайното знание и да получим в синтезиран вид важната информация.

Безкрайно му Благодаря! На добър час с „Огнените кодове“!

Багрина Кларк

 

6

МАЙСТОРИТЕ   НА   ИГРАТА

Първа част

СЪДЪРЖАНИЕ

Раздел 1.  БОГ – СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

 

1.   Безкрайната Мисъл

2.   Разширението на Мисълта

3.   Големият  взрив

4.   Бялата светлина

5.   Духовните Матрици

6.   Светли и Тъмни

7.   Разгръщането на веригите ( Подматрици )

8.   Мисъл, Светлина, Материя

9.   Божествените Принципи

   10.  Сътворените Закони

Раздел 2. ОТРАЗЕНАТА СВЕТЛИНА

1.   Излъчванията и Земята

2.   Възприемането на Излъчванията

3.   Прием, Чувство, Осъзнаване

4.   Обратният път на мисълта – Двупосочният поток

5.   Холограмата – Отразените излъчвания

6.   Скрит и Проявен Ред ( Непознато и Познато)

7.   Отражение на Отраженията

Раздел 3. ВРЕМЕ и ПРОСТРАНСТВО

1.   Централната Точка на Времето

2.   Пазителите на Времето

3.   Великите Цикли

4.   Портали на Времето

5.   Коридорите на Млечният път

6.   Времеви линии

7.   Паралелни реалности

8.   Актуализация на вероятности

Раздел 4. МНОГОМЕРНИЯТ АЗ

1.   Дух (Висш Аз)

2.   Родителската душа

3.   Душата – фрагмент (Личността)

4.   Спиралата на еволюцията

5.   Измерения 1 -12

6.   Въплъщение (Раждане)

7.   Смърт и Възнесение

8.   Превъплъщение и Карма

9.   Освобождаване от Кармата;

   10.  Взаимодействие на Душите;

   11.  Зрелост на Душите. Архетипи

Раздел 5. ГАЛАКТИКАТА „МЛЕЧЕН ПЪТ“

1.   Великият експеримент (Зоната на свободната воля)

2.   Тринадесетте раси

3.   Лира – първи период

4.   Арктур

5.   Дракон

6.   Орион

7.   Сириус

8.   Плеяди

9.   Слънчевата система

Раздел 6. ХУМАНОИДНА ЕНЕРГИЯ

1.   Хуманоидните енергии

2.   Основателите

3.   ДНК

4.   Хуманоидната форма

Раздел 7. ЕТАПИ на СЪЗНАНИЕТО

1.   Матрици на цивилизациите

2.   Седемте периода на Земята

         НЕВИННОСТТА

1.   Адаптационно проучване

2.   Засяване на живота

3.   Пангея

4.   Планетарен Логос

5.   Звездни и Земни Души

6.   Лумания

7.   Живата библиотека

       ГРЕХЪТ

1.   Тъмните Майстори

2.   Галактическите войни

3.   Малдек

4.   Марс

5.   Земята

6.   Войната на Ложите

7.   Нефилими (Анунаки)

8.   Двуспиралният човек

9.   Братството на Змията

     10. Контролираният ум

     11. Холографските драми

12. Карантината

      ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

1.     Лемурия – първи период

2.     Лемурия – втори период

3.     Атлантида

4.     Атлантски школи на мистериите

5.     Ритуали на посвещение

6.     Тъмно Братство

7.     Поляризацията на атлантите

8.     Емигриране от Атлантида

     9.  Краят на Атлантида  

  10.  Потопът

  11.  Спадане на Земната вибрация

  12.  Пълният Цикъл

ПРИЛОЖЕНИЕ

         Едно пътуване в миналото

По материали от:

01. „Послания на основателите“ – Сал Ракели

02. „Спомени от Атлантида“ – Едгар Кейси

03. „Изумрудените скрижали на Тот Атланта“ – Морис Дореал

04. „Бхагавад Гита“

05. „Дао Дъ Дзин“ – Лао Дзъ

06. „Тайната доктрина“ – Елена Блаватска

07. „При нозете на Учителя“ – Джидо Кришнамурти

08. „Холографската вселена“ – Майкъл Толбот

09. „Послания на Плеядинците“– Ра

10. „Заслушани в молитвата на вселената“ – Марло Морган

11. „Загадки на най-старата история“ – Ал. Горбовски

12. „Забранената египтология“ – Ердоган Ерчиван

13. „Дванадесетата планета“ – Зекария Сичин

14. „Документите ТЕРА“ – Р. M. Скай

15. „Послания от Йешуа“ – Памела Крибе

16. „За Ванга“ – Петър Баков

17. „Учението на Сириус: Паскатите и кристалните хора“ – Мери Хоуп

18. „Боговете на новото хилядолетие“ – Алън Алфорд

19. „Телос – Откровенията на Нова Лемурия“– Аурелия Джоунс

20. „Материалът Хатор“– Том Кениън, Вирджиния Есен

21. „Закон за амнезията“ – Петров

22. „Звездни Богове“– Бред Стайгър

23. „Тайните проекти“ – Е. Манолова

24. „Произход и история на империите Орион и Сириус“ – Р. М. Скай

25. „Плеядинците:Ние сме тук“ – Е. Манолова

26. „Бунтът на роботите“ – Дейвид Айк

27. „Пътят на силата“ – Барбара Марчиняк

28. „Земята – щастлива отново“ –  Багрина Кларк

29. „Вестители на зората“ – Барбара Марчиняк

30. „Историята на Санат Кумара“– Джанет Макклър

31. „Спомени от пет живота“– Долорес Кенън

32. „Пазителите на Градината“– Долорес Кенън

33. „Земята: Плеядински ключове за живата библиотека“– Барбара Марчиняк

34. „Бялата книга“– Рам Та

35. „Пазителите“– Долорес Кенън

36. „Легендата за звездният сблъсък“– Долорес Кенън

37. „Арктуриански коридор“– Сюзън Керол

38. „Срещи с Нагуала“– Алфредо Торес

39. „Проектът „Монтуок“– П. Никълс & П. Муун

40. „Файловете „Омега“– Брантън

41. „Третото око“– Т. Л. Рампа

42. „Отшелникът“– Т. Л. Рампа

43. „Магическите движения“ – К. Кастанеда

44. „Цветето на живота“ – Друнвало Мелхизедек

45. „Те вървяха с Исус“ – Долорес Кенън

46. „Огънят отвътре“ – К. Кастанеда

47. „Активната страна на безкрайността“ – К. Кастанеда

48. „Сет говори“ – Джейн Робъртс

49. „Исус и есеите“ – Долорес Кенън

50. „Не пипай тази книга“ – Ян ван Хелсинг

51. „Из дебрите на Индустан“ – Елена Блаватска

52. „Евангелие от Юда“

53. „Светата кръв, светият граал“– М. Бейджънт, Р. Лий, Х. Линкълн

55. „Карма и прераждане“ – Хироши Мотояма

54. „Беседи с Нострадамус“ – Д. Кенън

56. „Медиите под контрол“ – Ноам Чомски

57. „Учителят за еволюцията“ – П. Дънов

58. „Единствената планета на избора“ –  Ф.Шлемур

59. „Орлите на новата зора“ – П. Перейра

60. „Изкуството на сънуването“ – К. Кастанеда

61. „Силата на мълчанието“ – К. Кастанеда

62. „Пътуване към Икстлан“ – К. Кастанеда

63. „Учителят Петър Дънов и Библията“

64. „С почит за Дънов“ – М. Иванов

65. „Себе си познай“ – П. Дънов

66. „Другото наименование на въображението: МАТЕРИЯ“ – Харун Яхя

67. „Тибетско евангелие“

68. „Евангелие на Петър“

69. Из „Дневниците на Николай Рьорих“

70. „Българската мисия“ – Х.Салман

71. „Боговете на Третият райх” – Ханс-Улрих фон Кранц

72. „Аненербе – „наследството на предците“ – Ханс-Улрих фон Кранц

73. „У дома с Бог“ – Нийл Уолш

74. „Хрониките Акаша“ – Р. Щайнер

75. „Анна – бабата на Исус“ – К. Хартсонг

76. „Човекът – Божествен отново“ – Б. Кларк

77. „Разговори с Бог“.Т.1. – Нийл Уолш

78. „Да откриеш себе си“ – С. Гроф

79. „Новата Земя– обител на радостта“ – Б. Кларк

80. „Трите вълни доброволци и Новата Земя“ – Д. Кенън

81. „Разговори с Луцифер“ – СЕлена

82. „Божествената матрица“ – Грег Брейдън

 

 ***    Всеки ползван материал е отбелязан в текста със съответният му номер след цитата.

 

Милостиви господа, тук аз съм дал само

букет от избрани Цветя и не съм внесъл  нищо,

освен свързващата ги нишка.

(Монтен)

 

БОГ ─  СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

 

               Великият път е всеобхватен – и наляво върви и надясно.

     Всички неща му дължат своето раждане, но той не се разпорежда

     с живота им. Завършва делото, но не оставя името си върху него.

     Облича и храни безброй неща, но не им става повелител.

     Неизменно безпристрастен – може да се нарече недоловим.

     Всички неща към него се възвръщат, но не го смятат за господар.

    Именно понеже не се величае – величие достига.

                                                                                                        ( Лао Дзъ)                                                                                      

 

Безкрайната Мисъл

    В началото бе мисълта. Бог (Свръхсъзнанието) в своята най-възвишена форма е мисъл без начало. Вечна мисъл в Пустотата, която дава живот. (34) Пустотата е отвъд времето и пространството, отвъд всички форми и противоположности, отвъд светлина и мрак, добро и зло, неподвижност и движение, екстаз и агония. В това състояние не съществува нищо конкретно и въпреки това тук не липсва нищо. Тази пустота е „бременна“ с цялото съществувание, тъй като съдържа всичко в неговия потенциал. (78)

Всичко, което съществува е създадено от мисълта – тя е Божествен разум. Свръхсъзнанието е свободно течаща вечност, река от мисли, океан, който обкръжава, подхранва и позволява всичко съществуващо да бъде почувствано и усетено. (34)  Всяко нещо носи съзнание и съзнанието никога не е било създавано, ТО просто е било. (29) „ТО“ (ТАТ на санскритски) е съвкупност от мисли и източник на всичко съществуващо. (34) Корен, Единно, Истинско Съществуване, колективната съвкупност на Космоса в своята Безкрайност и Вечност. ТО е пасивно, тъй като е абсолютната Причина.(6) Онова, което Свръхсъзнанието е създало, можем да проучим. Да проучим Него? Това е заблуждение. (63) Как ще опознаеш това, което обхваща всичко, може всичко, винаги се развива, винаги се движи, винаги позволява и винаги е? Как ще усетиш Вселената, когато тя няма начало и край? (34)Същината на Свръхсъзнанието е, многостепенна, многомерна и многообразна, и затова е необяснима и неопознаваема. (81) Мислене, което има граници, не може да опознае нещо извън времето, разстоянията, пространството и материята, защото няма наличните термини. (34) За да опознаем същността, трябва да обгърнем всичко в своето възприятие, но няма как частичката да обгърне Цялото. Тя може само да се докосва с части, които са редом с нея, тоест можем да говорим само за качествата на Свръхсъзнанието, които възприемаме или можем да възприемем. Да се достигне първоначалното Му състояние е невъзможно, защото то се променя заедно с нас, с всяка наша мисъл. Изменяйки себе си, ние изменяме Свръхсъзнанието (Бог). (81) Как ще кажеш това е Бог, когато това, което е Бог Сега, няма да е същото в следващото Сега? В него животът се променя непрекъснато и се развива всеки момент, затова състояние на съвършенство никога не може да бъде постигнато. Бог е несъвършен, защото съвършенството е ограничение за непрекъснатия и постоянно променящ се живот. (34)

    Всички цивилизации признават Бог, но напредналите, признават един и същи Бог, защото Той е Свръхсъзнанието – духовна субстанция, която чрез прилагането на определени принципи и закони се трансформира в организирана духовна материя, която се развива в многообразни светове – духовни и материални. Бог не е образ. Той е онзи първоначален закон, който задвижва и организира духовната праматерия. Този закон включва всички видове енергии и принципите на тяхното проявление. Бог е цялостната съвкупност от духовни и материални светове с всички създания в тях, които са съществували и съществуват. (76) Странно е да се смятаме за създадени по образ и подобие на Свръхсъзнанието, което няма материален образ, но и да има, всеки генотип би се припознал там. (17)

 

  Разширението на Мисълта

                               

              В началото бе мисълта.

После - необходимостта да се изпита мисълта.                                                       

(Ф. Шлемур)

 

    В света на Свръхсъзнанието няма мъжко и женско, преди и сега, бързо и бавно, тук и там, горе и долу, ляво и дясно, правилно и погрешно. Няма изживяване, има само знание. Знанието е Божествено състояние, но най-великата радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. (77) Свръхсъзнанието би останало една мисъл без форма, ако не се бе обърнало навътре, за да види себе си. Съзерцанието на мисълта, самото размишление я разширявало. Същността и целта на съзерцателната мисъл е любовта на Бог към себе си, предизвикваща в него желание да се опознае.(34) Да се гмурне в раздялата, отхвърлянето, болката, злото, агонията и мрака, за да изживее безкрайната радост от преоткриването на своето изконно, безметежно и блажено състояние на неделимото Единно, намиращо се отвъд отрицанието и противоположностите от всякакъв вид. За да извърши пътешествието, Свръхсъзнанието (Бог) трябвало да създаде илюзията за пространство, материя и време, а наред с това, и категориите на злото, мрака, болката и разрушението. (78) Понеже съществувала само една отправна точка, единственото място, намиращо се отвътре, ТО осъзнало, че ще трябва да използва именно нея. Не можеш да изпиташ Себе Си като Създател, докато не създадеш. И не можеш да създадеш Себе Си, докато не разделиш Себе си на части, защото всяка по -малка част от Цялото би могла да погледне към останалото от Себе си. И така Всичко, Което Е, разделило Себе Си, ставайки в един върховен момент две неща – Тук и Там. За първи път Тук и Там съществували едновременно, отделно едно от друго, но започнало да съществува и всичко, което не е нито тук, нито там, но което трябва да съществува, за да могат Тук и Там да съществуват. (77) Част от Свръхсъзнанието се отделила извън Него, като островче, за да може ТО да възприема (да вижда) тази своя отделена част. Тази част започнала да се задълбочава към своя център, отдалечила се от Първоизточника и започнала да смята себе си за самостоятелна! Така се създала илюзията на отделеността! Съществото живеещо в дълбините на океана, не знае, че над повърхността има слънчева светлина. И колкото по-дълбоко се потопява, толкова по-малко светлина попада върху него! По-нататък Частицата отделила в себе си островчета от себе си, за да ги съзерцава и възприема. И така възникнала втората степен на разделяне. Този процес продължава постоянно, безкрай! (81)

 

  Големият взрив

 

    •Централната точка.До създаването на Мирозданието е имало Велика Тишина – Сънят на Абсолюта, при което ТОЙ е бил свит в точка на Покой в пустотата. В линейното мислене има точка и разгръщаща се вселена, но всъщност точката също така е безкрайност. Пустотата от своя страна не е пространствено място, а е енергийна величина, състояние на отсъствие на всякакво движение и развитие, непознаваемо, неидентифицирано нещо. Централната Точка на мисълта е мястото, откъдето Свръхсъзнанието извира – Централната Свръхвселена, от която произтича Сътворението. (32) Това е свят на енергия, състоящ се от обширни области тъмнина, в които има малки точки светлина. Тъмните области съответстват на женската част на енергията – създаваща и вечна, докато светлите – на мъжката част. Свръхвселената е почти изцяло женствена, а светлата енергия, мъжката част, е срещана рядко. (38) В Централната Точка има мигновена връзка с всичко. Централната Точка няма определено място. Едновременно е активна и пасивна, има мъжко и женско начало, обхваща всички архетипи. (17) Целият съзнателен живот се развива в стремеж да я достигне – растения, камъни, хуманоиди и други! В нея вътрешното развитие е ориентирано навън, тъй като може да се види всичко във всичките времеви области. (17) Оттук мисълта расте и се размножава. Когато мисълта е видима и разширена, тя намалява вибрацията си до честота, излъчваща светлина. (34)

    Големият взрив.Абсолютът натрупал достатъчно вътрешна енергия за разширение и развитие, за движение и изменение. Централната Точка на потенциала на Абсолюта, използвайки спящото пространство на пустотата, започнала да го оживява и присъединява към себе си, разпространявайки мисълта – своя импулс на развитие. (81) Големият взрив е издихание (експлозия) в Централната Точка на мисълта, в Потенциала на Свръхсъзнанието, под формата на светлина. Свръхсъзнанието диша в Централната Точка и непрекъснато се разширява при вдишване и се свива при издишване. (17) Докато енергийният потенциал на Свръхсъзнанието се разширява,процесът е издишване. ТО издишва мисъл, от която всичко се ражда; мисъл, която става Космос. При достигане на критичното състояние на издишването, започва свиване на потенциала – тоест вдишване. (81) Тогава всичко се завръща обратно в себе си[v1] заедно с дъха на Бог; изчезва в Лоното на Великата Майка. (6)

    Когато Свръхсъзнанието се разширява, ТО разлива и разпилява, когато се свива – всмуква и събира. Това предизвиква периоди на Еволюция и Инволюция. Издишването на Непознаваемата Същност ражда света, а вдишването го кара да изчезне. (6) Формите на съществуване на Бога са безкрайно множество и животът не свършва с вдишването или издишването на Свръхсъзнанието. Ние няма да престанем да съществуваме, а ще се върнем като частици на Бога и ще започнем да пътешестваме с Неговата „кръв“, по Неговото „тяло“ под формата на молекула кислород. Вдишвайки пространството около себе си, Бог (така както и ние) го е преработил в Себе Си и ще го издиша в нов преобразен вид. Абсолютът издишва Себе Си и вдишва променения вече Себе Си; и издишва новопроменения Себе Си и вдишва още повече новопроменения Себе Си. Това е един от начините да се твори. (81) Този процес продължава вечно и нашата Вселена е само една от безкрайните серии, нямащи начало и край. (6) Началото на Вселената, не е Големият взрив, защото нещо е съществувало и преди него. Взривът е само част от големия процес на сътворението, само едно издишване, след което светлината се разпръсва от Централната Точка. С въртеливо движение, вълна след вълна, енергийните потоци се изливат навън, формират въртящи се спирали от енергия,дълги милиарди и милиарди километри, които се увиват около Централната Точка. (14) В момента на тази велика експлозия, когато отвътре елементите на всичкото препускат напред, е създадено времето – защото нещо било първо тук, после там и периодът, който изминал оттук дотам, бил измерим. (77)

 

  Бялата Светлина

 

    Първичният Дух.При всеки импулс Свръхсъзнанието „издишва“ Бяла Светлина. Светлината е първата форма на видимата разширена мисъл. (34) След „издишването“ настъпва затишие, бездействие на Първоизточника. Тогава започва изразяването на Първичния Светлинен Дух като „главен управител“ на Мирозданието, въплътил поредните идеи и проекти на Свръхсъзнанието. Свръхсъзнанието и Първичният Дух вече не са едно и също. Първичният Дух започва да разгръща енергийни вериги с високи честоти. Чрез тях Светлината създава Духовните Светове, които се самопроизвеждат и саморазвиват, за да бъдат изразени все повече аспекти от Свръхсъзнанието. (79)

   Първичните Слънца.В Бялата Светлина се обособяват специфични зони, вибриращи различно от основната ѝвибрация. Първичните Слънца са остров от вибрираща Бяла Светлина, с различна честота от общата. Впоследствие тези Слънца започват да отделят енергийни топки, които стават нови Слънца. Всяко от тях получава програма и активира различна енергийна верига. Образуват се енергийни „родове“ и „семейства“ с общи характеристики, но с различен енергиен ред. (79)

Централните Слънца.Прeдставeтe си разумно същeство, дeйстващо в много измeрeния, състоящо се от цeнтралнитe слънца на тази Всeлeна, разхвърляни по цялото му тяло. Цeлият растeж e насочeн към тях. Чрез тeзи слънца сe управляват свeтовeтe. (33) Централните Слънца са инстанция по веригата, която приема Енергиите и Идеите на Първоизточника. (79) Разумът се проeктира като свeтлина. Разумът на Слънцeто държи слънчeвата систeма в своeто eнeргийно полe. Слънцeто нe e горящи форми от газ, а разумно същeство, под чиято маска могат да сe крият високоразвити свeтовe, защитени чрeз силата на свeтлината му. Слънцeто e място за учeнe, за инициация, за напредък. Основната сила на всяка систeма e в нeйното слънцe, а колeктивното му съзнаниe сe проявява чрeз лъчите му. (33) Всяка галактика има Централно Слънце със специфичен енергиен състав и вибрация, около което се върти. Новообразуваните мъглявини биват стимулирани да създават слънчеви системи. Централното Слънце притегля звездните и слънчевите системи и хармонизира тяхните движения, изпращайки им необходимите енергии. Развоят на звездите в дадена галактика зависи от връзката им с конкретното Централно Слънце. (79) Чрез астeроиди, луни и планeти излъчванията на Свръхсъзнанието сe прeдават от звeздитe към Слънцeто, а слeд това на Зeмята. В еволюцията си съществата връщат обратно към Слънцeто събраната информация. Слънцeто я прочита и така коригира дисхармонията в творeнията си. (33)

 

  Духовните Матрици

 

    Разслоението на Бялата Светлина.Свръхсъзнанието е океан от светлина, океан от течащи енергии. В него вълните се зараждат, развиват се и се разбиват в брега, образувайки пяна, която се движи по повърхността. В някои части на светлинния океан се обособява концентрирано съзнание – точки от съзнание, които се движат независимо от своето обкръжение. Така възниква зародишното усещане – осъзнаването на себе си. Индивидуалните същности се раждат в определена точка, в която съзнанието им получава усещане за индивидуалност. До този момент те не са осъзнавали себе си и другите. За да усетите нещо друго, се налага да се изолирате от абсолютното Единство. Осъзнаването на „себе си“ възниква, когато между групите енергии се образува разделящо ги пространство. При оформянето на точките на съзнание в океана участва сила, действаща отвън – силата на Божественото вдъхновение, на мъжкия аспект, на Този, Който ни е създал. В същото време океанът представлява и женската, чувствителната част. Мъжкият аспект е като лъчи, които се изливат над океана и усилват процеса на разделение на индивидуалните съзнания. Океанът и лъчите образуват същност – архетипна енергия, притежаваща мъжки и женски аспект, която се проявява и изразява. Това е Духът, „Нашето Аз от Светлина“. (15) Всяка частица светлина, родена от първата видима мисъл, се превърнала в индивидуалност, в „лъчисто същество“. Тази Божествена светлина, която е нашето първородно и постоянно тяло, е Духът на нашето същество – истинското „АЗ“ на Бога. По такъв начин Свръхсъзнанието, което по-рано никога не излизало извън границите на своето същество, се разширило чрез самосъзерцание. Именно тогава всеки е станал неповторим и самостоятелен. (34) Като индивидуална единица съзнание Духът напуснал бавно състоянието на единство с океана. (15) След Големия взрив всички видове души вече съществували. Всички възможности на Бог вече съществували. Всичко ново е стремеж на старото да се видоизменя. Именно в това е заложена безкрайността на многообразието и уникалността на формите на Бог. Самото посяване на души е просто разделяне на Бог на части. (81) За първи път възникнало усещане за отделеност, загуба и липса.

    За да стане възможно творчеството, индивидуалното съзнание трябвало да се осъзнае като отделно от другите. Само тогава биха могли да съществуват различия. Когато всичко е единно и свързано, нещата са статични. Когато съществува разлика, има многообразие. Духът бил задвижен от любопитството и потребността от опит. (15)

    Майсторите на Играта.След образуването на Първичните Слънца и обособяването на различията поради специфичната им вибрация, сходните енергийни конфигурации се групирали в Духовни Матрици, Духовни Строители, първите „Божества“ – първични енергийни и законови подматрици на Първичния Дух. Те са праначалата на Мирозданието. В тях няма време, мерни единици, ограничения. (79) Духовните Матрици са първородните деца на Бога не в линеен смисъл, а като тясна близост с Него. Това са ПървоМайсторите на Играта. Те не са толкова личности, колкото енергийни полета с индивидуални особености. Те са бeзгранични, приeмащи всяка избрана форма, тъй като са извън прeдeлитe на звука и гeомeтрията. (33)

    В Мирозданието няма нищо постоянно, но някои качества на Бог са Му присъщи дълго и стабилно! Точно това са и Майсторите – въплъщение на Неговите качества! (81) Това е „архетипът“на енергийната реалност, притежаващ индивидуалност. Това са Същностите, Дхиани-Будди или Дхиан-Когани, Риши Праджапати при индусите, Елохими или Божии синове при евреите, Архангели при християните, Планетарни духове – проводници за проявяването на Божествената Мисъл и Воля, които дават и установяват в Природата нейните „Закони“. (6) Съществува Архангел (архетип, идея) на Любовта, Истината, Доброто, и тъй нататък. Всеки от тях олицетворява конкретен аспект[1][n2] на Бог. Притежава определени характеристики, за разлика от Свръхсъзнанието, защото То е Всичко и Нищо. (15) ПървоМайсторите на Играта – това са организаторите на школата за богове, всеки един от тях си има своя специализация. (81) Те са Всемирно Братство – йерархия от разумни същества, завършили еволюцията си милиарди години преди хората, създаващи и направляващи целия Космос. (57)

    Всяка Духовна Матрица (Майстор) изразява определена Идея на Свръхсъзнанието и разгръща енергийна верига, съзидаваща духовни светове в определен диапазон на Бялата Светлина. Те се отличават с енергийна конфигурация и тон – звукова вибрация (код), чрез който се идентифицират. (79)

 

  Светли и Тъмни

 

                                                          Да се освободиш от заблужденията си,

                                                                 това  значи  да излезеш от Ада.                                                                                                                                               

                                                                                                     (Беинса Дуно)

 

    Свръхсъзнанието е неутрално, нито добро нито лошо. То просто Е. При Бог няма закони, защото ако имаше, той би бил ограничен. Съществата са тези, който ги създават. (34)

    Отначало „Доброто“ било навсякъде, но липсвала възможност за израстване и разширение, всичко било статично. (15) Както бялото е сбор от всички цветове, така и обичта не е отсъствие на омраза, ярост, похот, ревност, алчност, а сбор на всички чувства. Тя е цялото, Съвкупността, Всичкото. За да може Душата да изпита съвършената обич, трябва да изпита всяко човешко чувство. Така се появила  нужда от динамиката на противоположностите. Трябвало нещо, противоположно на „Доброто“, защото не можеш да изпиташ това, което си, докато не се срещнеш с онова, което не си. (77) Използвайки способността си да твори, интелектът  разработил системата на противоположностите. Нужно било рязко разграничаване. (48)

    Свръхсъзнанието излъчва подредена и хаотична енергия. Редуването на хаоса и реда трябва винаги да е балансирано, за да може всяко същество да премине през различните жизнени опитности. Ако порядъкът вземе връх, това води до застой и деградация. Преобладаването на хаоса също е разрушително. (17) Балансът между тези енергиите дават възможност на Свръхсъзнанието да проучва Себе Си. (15)хаоса също е разрушително.  Тъмнината и Светлината имат една и съща природа, всяка възникнала от Свръхсъзнанието. Светлината е ред. Тъмнината е видоизменена Светлина. Тя е безпорядък. Хаотичните енергии поддържат постоянното движение  –  о, противоположно на „Доброто” условие за равновесието[v3] в цялото съществуване. (17) Целта на самото съществуването не е унищожението на Тъмнината, а превръщането ѝв Светлина.(3) Ето защо на по-високите честоти (нива на съзнание), хаосът и порядъкът се привличат, докато накрая образуват едно Цаяло. (17)

 

Великото Разделение

 

    Майсторите са в дуалността, извън Единството, защото имат усещане за индивидуалност. Свръхсъзнанието не знаело какво ще усетят те след навлизане в дуалността. Отделяйки се, Майсторите открили, че могат да сътворяват много форми и да живеят в тях. (15)

    И започнали Частите на Бога да се разделят на Такива, които пожелали да станат отделни, самостоятелни Творци, и такива, които не се отделили окончателно. (81)

     Създаването на Светлина (на Ангел) предизвикало сътворяването на Тъмнината, наречена НЕВЕЖЕСТВО. Незнанието, кои сме в действителност, е стимул за промяна, израстване и разширение. То създава илюзията за съществуване извън Доброто, за отделеност от Бога. То поражда страх, страхът поражда необходимост от контрол, което поражда борба за власт и  ето всички условия за разцвет на „Злото“. Така била създадена сцената за борба между „Доброто“ и „Злото“. Светлината иска да разчупи структурата на властта и да освободи ограничените енергии, а Тъмнината да ги потиска и контролира. Когато едната набира сили, другата възстановява баланса. (15)

    Нашата тъмнина, която е „лоша“, всъщност е нашата наранена част. (37) Събуждането не е изправянето на доброто срещу злото, а финото сътрудничество помежду им – за да се учим. (27) Всичко е изградено от Свръхсъзнанието и винаги е свързано с Него. То е отделено от Бога само чрез Избора си на Творене, чрез СВОБОДАТА НА ВОЛЯТА. Както водата, в каквото и състояние да е (лед, пара, течност, море, ручей, блато и т. н.), винаги е вода, но в различни състояния. (81)

    Светлиса Частите на Свръхсъзнанието, които не се отделят от Него. Те творят, но чрез Него, колективно, всички заедно – не Отделно Творение, а единственото Творение на Единия. Те имат само едни цели и методи. Всичко, което са сътворили от името на Бога, е Бог. Това е пасивно творене – създаване на нещо много близко, подобно на теб. (81)

   Тъмниса Частите на Свръхсъзнанието, които се отделят от Него, за да познаят себе си. Те творят отделно, по създадени от тях закони и методи, без да знаят какво ще сътворят. Това е активно творене, тоест творене на нещо по-различно от теб, по-изменено. Тетворят Еманации на Бог, както и собствени. Създават зона в Свръхсъзнанието, все още неопозната от Него. Това потенциално Творение е непознатата Тъмнина! Тази част от Творението е недостъпна и непонятна дотогава, докато не бъде сътворена (осветлена). В момента, в който То вече познае Сътворена Част вътре в Него, Тя става Него, тоест Светлина. (81)

    Това е единственото различие между Светлината и Тъмнината. (81)

    Вътрешната същност знае, че злото е незнание, а понятията горе и долу се отнасят за пространството, в което могат да съществуват. Символиката на възнесение и падение, светлина и тъмнина е напълно непонятна в реалности, където действат други механизми на възприятия. Има светове, в които е невъзможно самото понятие „светлина“, понеже възприятията там имат температурен характер. Фанатичната вяра в противоположностите е едно от най-вредните неща, както в живота, така и след смъртта, защото задържа вярващите в нея. (48)

    Творенето.Майсторите на Играта отключват мисълта, чрез която изтеглят от Първичния Дух аспекти на Истината и на Мъдростта. Тези велики Духовни Същности имат могъщи възможности на върховни разпоредители и изразители на Волята на Първичния Дух , преки строители, повелители и управители на обособените духовни светове − съзидатели на втора позиция; архитектите, които прекомбинират висшите енергии, като умножават разнообразието. Те са енергийни строителни закони, матрици за сътворяване на последващите форми с по-ниски вибрации и по-ограничени възможности. (79) Творческите възможности на Майсторите на Играта са неограничени. Те са откривателите на все нови и нови страни на Божествения строителен материал (Духовната субстанция), както и на разнообразни форми и енергийни закони, чрез които да създават все по-различни светове. Разумните формации на новите светове също били програмирани да достигнат етап да бъдат строители. (76)

За контакти:

Персус

E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.



[1] При Луцифер – това е любов към новото, любопитство. В Яхве – е любовта към управление, към власт. В Михаил – е любов към обединение. Това е избор за развитие в себе си на качествата на Бога.(81)

 


 [v1]Хората не разпознават кога дъхът и времето се движат напред или назад,защотокогато времето се връща в Бог, съществата не се движат назад, а продължават в същата посока, развивайки се.(14)

 [n2]При Луцифер  – това е любов към новото, любопитство. В Яхве – е любовта към управление, към власт. В Михаил – това е любов към обединение.Това е избор за развитие в себе си на качествата на Бога.(81)

 [v3]За пример вирусите атакуващи детето са хаотични по .. природа, но създават антитела, които помагат . Така  работи схемата „хаос-ред”.(17)

Sunday the 17th. Spiralata.net 2002-2017