Полезно по Пътя

Макрофагът и щастието

Печат

Макрофагът и щастието

 

Ще Ви разкажа за интересен опит.

 

Поканиха ме да прочета онлайн-лекция за корона-вируса.

Но в Аюрведа главно значение се отделя не толкова на самия вирус, колкото на състоянието на имунната система.

И ето как започнах своя разказ:

"Беше проведено едно много любопитно изследване. От изследвано лице беше взета капка кръв и показана на екран. И на екрана можеше да се види интересна картина.

Ето ги бактериите - те бавно се движат в кръвния поток, а ето ги и макрофагите, кръвните телца, чиято отговорност е да следят за чистотата на съдовете. Те са като санитари-дезинфектатори. Такава е мисията им - да отстраняват всичко чуждородно.

Но...

Те са някак спящи. Бактериите безгрижно се движат из кръвоносния съд, като по булевард по време на вечерна разходка, а макрофагите спят. Те не виждат.

И в това време на изследваното лице му пускат смешен филм, комедия и настроението му започва да се подобрява.

И ето по-нататък започва най-интересното. Макрофагът внезапно се пробужда и веднага пристъпва към изпълнението на своите преки служебни задължения. Той се приближава до бактерията и започва с апетит да я поглъща.

Може би е дошло време за обяд и той е почувствал силен апетит, НО... Всичко, всъщност, е много по-интересно.

Връзката "съзнание-тяло" отдавна се обсъжда и има много доказателства за това. Но в това изследване интересното е това, че клетките за имунна защита много чувствително реагират на нашето настроение.

И това още не е всичко.

За себе си аз отбелязах важно нещо: "Та нали капката кръв е била отделена от своя стопанин. Стопанинът в това време седи в другата стая и неговото настроение по някакъв непостижим начин въздейства на капката кръв, която се намира в другата стая."

"Това означава, започнах да размишлявам аз, че има някакви информационни канали, по които вълните на съзнанието могат да оказват влияние на обект, намиращ се далеч от самия източник на съзнанието."

Но в това изследване има и друга страна.

На изследвания включиха фрагменти от филм на ужасите.

И та какво?

В същото това време в капката кръв започнаха да се случват чудовищни неща. Веднага се активираха... бактериите!

Те изведнъж се оживиха, ободриха и някак внезапно станаха повече. И те започнаха да се разпореждат като у дома си. И дори започнаха да нападат беззащитните макрофаги. Те (макрофагите) започнаха да отстъпват и се разбягаха в различни посоки. Които успяха, разбира се.

Принципът е ясен - състоянието на съзнанието е изключително важен фактор за поддържането на нашата вътрешна екология.

И не само на нашата.

Та нали вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват наоколо и да оказват влияние на отдалечените клетки на собствената си кръв.

И не само на собствената.

Та нали моите деца - това е моята кръв. Значи моето настроение влияе на състоянието на макрофагите на моите деца, където и да се намират те - до мен или в Америка.

Значи моето състояние на съзнанието е причастно към, така да се каже, "родовия имунитет".

Пътьом аз си припомних забавна история.

Разказа ми я един мой пациент, часовникар.

Тази работа, както знаем, изисква голямо внимание и точни действия.

Но понякога, докато работи, започвал да трепка показалеца на лявата му ръка. Ясно е, че в такова състояние е невъзможно да се работи.

Как постъпва той?

Не, той не прави масаж на показалеца, не пие магнезий за спазмите, не дава почивка на ръката си.

Той взима телефона и звъни на майка си, която живее далече-далече, на хиляди километри.

Мислите, че той търси съвет от нея, как да премахне досадното трепкане?

Грешите.

Нека да подслушаме какво казва той:

"Мамо, вие отново се тревожите за мен! Престанете да се вълнувате, защото не мога да работя!"

Ако само лекото вълнение на майката е способно да предизвика неправилност във физиологията на сина ѝ, то какво да говорим за големите притеснения!

Оттук ние правим важна крачка в разбирането на същината на нещата.

"Във всичко ми се иска да достигна до самата същина. В работата, в търсенето на пътя, в сърдечните вълнения."

Борис Пастернак

А изводът е прост:

Предишната формула: "Това е моя живот, каквото искам, това и правя с него" е безнадеждно остаряла.

"Нашето състояние на съзнание е отговорно за състоянието на имунитета на нашите деца, роднини и близки." - ето как трябва сега да се разбира живота!

Но това още не е краят на нашата приказка.

Всички ние сме деца на една Майка - Божествената Майка, Природата,  - затова в нашите вени тече обща кръв.

"Васудеваа кутумбакам", както казват Ведите, - "Целият свят е едно семейство".

Значи има такова нещо като "световен имунитет" и ние играем в него не последна роля. По-точно - нашето съзнание играе не последна роля.

Оттук и въпросът:

"Как да подобрим качеството на съзнанието си? Ако щастието е способно да укрепва имунната система на самия човек и на целия свят, то повече щастие е способно да направи имунната система наистина несъкрушима!

Значи, трябва да се намери начин за създаване на щастие и, желателно, да го създаваме в най-голямо количество!

(Виж, това последното, бих го преформулирала - да тренираме мускула на усещане за щастие, защото това е вътрешно състояние, а не се получава след достигане на някаква цел. – бел. прев.)

Игор Продан 02.05.2020

Източник: https://www.facebook.com/biolavkansk/posts/1130056250677259:0

Превод: Катя Богданова

Tuesday the 26th. Spiralata.net 2002-2019