Полезно по Пътя

Разпятието на Господ Исус Христос

Печат

Разпятието на Господ Исус Христос

 

Кратки откъси от книгата „Горчивите страдания на нашия Господ Исус Христос”

По видения на монахинята Анна Катарина Еммерик, 1774-1824, записани от С. Брентано 320 стр. (от 403 стр.) описват само събитията от Тайната вечеря до Възкресението на Исус

 

Тайната вечеря

Три агнета бяха заклани в Храма за празнуването на Пасха и напръскани с кръв по обичая.  Имаше и четвърто агне, което беше заклано в къщата, където празнуваха, наречена Коенакулум (Coenaculum). Него Исус яде с дванадесетте апостоли. Юда не знаеше за това, защото вършеше някъкви рабти в града. Така, че той не присъствуваше на клането на  това агне, за да не направи предателство; той само дойде точно преди яденетo.

Клането на агнето за Исус и апостолите беше изключително трогателно. Това се случи във предверието на къщата и синът на Симеон, левит, помогна. Апостолите и учениците присъстваха и пееха 118-и псалом. Тогава Исус поучаваше за новото време, как сега ще се изпълни жертвата на Мойсей и значението на Великденското агне; следователно агнето трябваше да бъде заклано така, както в Египет, защото е дошло наистина времето, „те да се изнесат от там”.

Едно красиво малко агне беше донесено, украсено с венец, което най-напред беше изпратено до Пресвета Богородица, която стоеше малко по настрана с другите жени. Синът на Симеон вдигна главата на агнето и Исус го намушка с нож в гърлото и след това му го върна, да го подготви за трапезата. Виждаше се, че Исус нарани Агнеца със срамежливост и болка, затова го направи много бързо и сериозно. Кръвта се сложи в леген, а Исус потопи исопово клонче в кръвта; с него той напръска вратата на залата, двата странични трупа и ключалката. Кървавия клон го закачи над прага на вратата; Исус говореше тържествено и каза, наред с други неща, че специален ангел трябва да премине тук; те могат да се молят тук безопасно и спокойно, когато той, истинското Великденско агне, е заклано; трябва да започне ново време и нова жертва и да продължи до края на света.

После отидоха в края на залата, където имаше преграда за огнище и някога там е стоял Ковчегът на Завета. Исус поръси кръвта върху това огнище и го посвети като олтар; останалата кръв и мазнина се изляха в огъня под олтара. Исус обходи след това къщата с апостолите, като всички пееха псаломи, и я посвети като нов храм. Всички врати бяха заключени.

Масата беше тясна, малко по-висока от коленете на стоящ мъж, под формата на кръгов участък. Срещу Исус, от вътрешната страна от полукръга, беше свободно място за сервиране. Ако си спомням правилно, вдясно от Исус бяха Йоан, Яков старши и Яков малкия; след това на дясната тясна ширина на масата Вартоломей; до него от вътрешната страна на кръглата маса Тома и до него Юда Искариот - отляво на Исус стоеше Петър, след това Андрей, Тадей, от лявата тясна ширина Симон и до него от вътрешната страна на масата Матей и Филип.

Исус благослови виното и пи от него; апостолите пиха два по два от чаша. Господ наряза Великденското агне и апостолите подадоха питките си, като всеки получи своята част и я изяде много бързо.

Исус наряза и едно агне за светите жени, които бяха в едно странично помещение. Той беше изключително мил и весел; никога не съм го виждала такъв; каза на апостолите да забравят всяка мъка. Светата девица на трапезата на жените също беше весела. Беше толкова трогателно кога другите жени се приближаваха до нея и си дръпваха булото, за да й говорят и как скромно тя се обръщаше към тях.

Господ проповядваше за покаяние, знание и признание на вина, за покаяние и пречистване. Усетих, че това е свързано и с измиването на краката и видях също, че всички признаха и се разкаяха за греховете си, освен Юда. Тази реч беше дълга и тържествена, както и през цялото великденско хранене. Господ беше изключително трогателен и дружелюбен, а това скромно миене на краката беше пълно с любов, и той не го направи като церемония, но като свещен акт от сърце.

 

Въвеждане на Светото тайнство

Петър и Йоан донесоха от преграденото място на залата, където някога е стоял Ковчега на Завета, свещения Грал, който го бяха донесли от къщата на Серафия, която по-късно беше наречена Вероника. Това беше грала, който Авраам беше получил от Мелцихедек и който беше някога в Храма. Нейното семейство го бе закупило в много стари години по някъкви странични пътища.  

    Разчупването на хляб, сервиране и пиене от една обща чаша в края на празненството съществува от древни времена в знак на братство и любов за добре  дошли и за довиждане. Но Исус го възкреси днес като Благодатното тайнство.

    Господ ставаше все по-интимен със своите действия и каза: сега иска да им даде всичко това, което има, себе си; беше така, все едно той цялия се разтапя в обич и аз го видях да става напълно прозрачен; беше като блестяща сянка. С тази интимност той начупи хляба, който преди това беше резнал на хапки и ги сложи във формата на кула върху таблата; от първото ухапване той отчупи едно малко парченце и с върха на пръстите си го пусна в Грала. В момента, в който направи това, аз имах снимка, сякаш Пресвета Богородица е приела тайнството духовно, въпреки че тя не беше при тях. Не знам сега как видях това, но сякаш я видях как лети от входа към отворената страна на масата и получава тайнството от Господа. Той й беше казал във Витания тази сутрин, че иска да отпразнува своята Пасха духовно с нея и беше определил момента, когато тя в молитва, го прие духовно.

    Исус се молеше и проповедваше; всичките му думи излизаха от устата като огън и светлина, които се поглъщаха от апостолите, само от Юда не.

     Сега той взе таблата с хлебните хапки и каза: „Вземете и яжте, това е моето тяло, което е дадено за вас.” След това като раздвижи дясната си ръка, ги благослови; и когато направи това, от него се излъчи блясък, думите му бяха ярки и такъв беше хлябът, който падна в устата на апостолите като светлинно тяло; сякаш самият той се вливаше в тях. Видях всички като проникнати от светлина, само Юда видях тъмен.

      Видях в краката на Юда през цялото хранене едно малко червено чудовище, седнало, като понякога му идваше до сърцето. Когато Юда излизе, видях около него три дявола; един му влезе в устата, един го подтикваше, един тичаше пред него. Беше нощ; те сякаш го осветяваха и той тичаше като луд.

Всичко което Господ направи по време на установяването на светото тайнство беше много регулирано и тържествено и въпреки това поучително, съветващо. Видях апостолите след това да си правят записки със знаци в малките ролки, които носеха със себе си. Той им каза как да продължат да си служат със светото тайнство в негова памет до края на света, като ги учеше как да правят това, кое е най главното, начина на използване и комуникация и как да разкриват тайната на други, как да учат и произнасят, кога да я дадат на Светата Дева и като изпрати утешителя, те сами ще могат да освещават.

Апостолите бяха изпълнени с радост и с усърдие му задаваха различни въпроси, на които той им отговаряше. От всичкото това мисля, че някои неща ги има в Светото Писание. По време на тези разговори той каза някои неща засягащи Петър и Йоан. На Йоан лично му каза, и доколкото си спомням сега, че ще живее по дълго от другите и му говори за седем църкви, за корони, ангели и други такива с дълбок смисъл неща, но доколкото разбрах, те се отнасят за определено време. Другите апостоли почувстваха известна ревност за тази близост на Господ с Йоан. 

    Господ им каза, че всичко написано за него в Светото писание, това сега се сбъдва.

 

На Елеонския хълм, Изкушенията на Сатаната

След Тайната  вечеря Исус излезе с единадесетте си апостолии някои от учениците, а душата му вече беше тъжна и тази мъкавсе повече се засилваше. Той ги поведе по един страничен път къмдолината на Йосафат, отивайки към Елеонския хълм.

В долинатаЙосафат, вървейки с тях, Господим каза, чеще дойдe отново, но не толкова беден и безсилен, както сега, за да съди света в онзи ден; тогава другите биха се страхували и викали: „Вие планините ни покрийте.”

Беше около 9:00 ч. вечерта, когато те дойдоха в Гетсимания, която е само на половин час от Коенакулум. Това е място, където Исус на няколко пъти тук преспа с учениците си през последните дни, като им проповядваше; състои се от няколко празни, отворени хижи и голяма оградена градина за удоволствие, с много красиви храсти и много овощни дървета. Няколко души и апостолите имаха ключа към тази градина, което е място за почивка и молитва. Когато стигнаха до портата, видях луната, която все още не бешепълна, да се издига над хълма. Земята изглеждаше сива и мрачна, небето беше осветено от луната. Той беше много тъжен и обяви близостта на опасността.

Исус взе Петър, Йоан и Яков Старши със себе си и продължи нагоре по пътеката на няколко минути от маслинената градина в подножието на хълма, където им каза: „Останете тук и бдете с мен, молете се, да не изпаднете в изкушение“. 

Когато Исус се отдели от ученицитеси, видях широк кръг от ужасни образи, които се събираха, окръжавайки го и приближавайки се все все повече и повече къмнего. Скръбта и страхът му нарастваха и той се оттегли малко колебливов пещерата, като някой, който, преследван от страшна буря, търси убежище да се моли; азвидях всички предстоящи образи, които го последвахав пещерата и ставахавсе по-ясни и ясни. Уви! Сякаш тази тясна пещера обхващаше изображенията на ужаса и страха на всички грехове и тяхното бреме и наказание, от падането на първите хора до края на света; защото тук на Елеонския хълм,Адам и Ева, прогонени от Едем, първо слязоха на негостоприемната Земя и тук, в тази пещера, скърбяха и се колебаеха.

Ясно почувствах, че Исус, предавайки се на предстоящите си страдания,в името на Божествената правда, жертвайкиседа поеме греховете на света, се оттегли отБожественото си, оставяйки го въвСветата Троица. Оттдал любовта си изцяло на нас човечеството, изпадайки в неизмерима скръб и страх, към Господ молещ се, видя всички грехове на света и ужасите в неизброими картини. Той ги пое всичките върху себе си в своята молитва за справедливостта на Небесния си Баща, чиято воля достойно искаше да изпълни.

А Сатаната, с неговата ужасна фигура и с цялата тази мерзост, движещ се мрачно и все по-насилствено срещу Исус, показвайки във все по-страшен грях образи пред неговата душа, извика: «Как! И това ли искаш да вземеш върху себе си,  искаш ли да понесеш наказанието и за това? Какво можеш  да направиш достатъчно за всичко това? » На искусителя бе скрито Божественото на Христос.  Видях при тези безбройни прояви,злоупотребяващибожественатамилост, Сатанатa да се показвав различни отвратителните формиспоред характера на злодействата.Скоротой се появи като голям тъмен човек, понякога като тигър, друг път като лисица, друг път като вълк, змей, змия; но по точно това не бяха истински такива животински форми, а по-скоросамо определящи същността на тяхната природа, примесена с други отвратителни форми. Нищо не приличаше на перфектно създание, а имаше форми на разпад, зверство, наужас, противоречие, грях, форми на дявола; и през тези дяволски картини Исус видябезбройни тълпи да бъдат тласкани, изкушавани, съблазнявани, душени, разкъсвани  и за чието освобождаване от насилието на Сатаната сега той трябваше да мине през горчивата смърт на кръста.

В началото не виждах змията толкова често, но накрая я видях огромна, с корона върху главата да се втурва с ужасяваща сила и излъчваща страх, а около нея голяма тълпа от всякъкъв пол и клас да се приближават към Господ. Оборудвани със всякакви вид средства за злоупотреба, инструменти и оръжия, някои от тях се биеха поотделнопомежду си, но после пак със страшна ярост срещу Господа.Това беше ужасяващ спектакъл. Кихаха, плюеха, ругаеха, хвърляха, изсипваха боклук,мушкахаи ударяха Исус. Даде ми се да разбера, че множеството от силите които се опитваха да го разкъсат бяха неизмерим брой от онези, които по най-разнообразни начини третираха настоящия Спасител; този, който е с човечеството с тяло и душа, плът и кръв под фигурите на хляб и вино в най-свещеното тайнство в тази по същество мистерия.

    Аз видях с ужас всички тези злоупотреби: пренебрегване, изоставяне, презрение, пренебрежение, и най-ужасяващото, отклоняване от Бога и служене на кумири; самонадеяност и фалшива наука, до ерес и неверие; ентусиазъм; омраза и кърваво преследване. Видях всякакви хора сред тези врагове, дори слепи и куци, глухи и тъпи, даже и деца. Сляпи хора, които не искаха да видят истината, куци поради мързел, които не искаха да го следват, глухи хора, които не искаха да чуят неговите предупреждения и неволни призиви, такива, които дори не искаха да се бият за него с меча на думата, деца вследствие на световно мислещи хора и следователно забравили Бога родители и учители, хранени със светска похот, опиянени от суетни знания, отвратени от божествени неща или изродени без тях и развалени завинаги.

    Картината за децата продължи дълго, тъй като Исус обичаше децата толкова много. Видях също много от тях зле възпитани, необразовани, които не почитаха Христос даже и в най-свещените действия. Вината падна отчасти върху учителите, но също и върху техния църковен водач. Но се ужасих, като видях, че дори много свещеници, заемащи по-висока или по-ниска служба, дори онези, които са смятаха за религиозни и благочестиви, да злоупотребяват с Исус в най-свещеното тайнство. Видях и много, които се молеха и преподаваха присъствието на живия Бог в Благодатното Тайнство, но които всъщност не се интересуваха особено от него. Те оставиха бижута и сервиз на къщата му без грижи и старание.

    Една година няма да ми стигне да разкажа всичко това, което видях, всички тези различни малтретирания на Исус Христос в Свещеното тайнство.

    Видях всички тези нарушители по различни начини според тяхната вина на големи тълпи да влизат при Господа и да го повалят. През всичките тези векове видях непочтени църковни служители, лекомислени, отдали се на похотта и греха, недостойни свещеници да вземат участие при светата жертва и даването на светото тайнство, тълпи от леки и недостойни получатели. Видях и безброй финни безбожия, които също изглеждаха отвратителни. Видях мнозина чрез лош пример и фалшиво преподаване да се отвърнат от техния Спасител и вече да не  му се покланят така смирено със страхопочитание и богопочитание.

    Видях голям брой грешни учители в тези тълпи, лъжеучители; първоначално те се сражаваха помежду си и след това бушуваха заедно срещу Исус във най-светото тайнство на неговата църква. Видях голяма тълпа от тези разцепнически водачи на секти да се присмиват на свещеничеството на Църквата и да отричат и се присмиват на присъствието на Исус Христос в Светото тайнство, което той с верност беше предал на самата църква. По този начин те съблазняваха безброй хора да се отвърнат от него, което разкъсваше сърцето му, за което беше пролял кръвта си. Уви! беше ужасно това, защото виждах Църквата като тяло на Исус, отделните разпръснати членове; сякаш всички онези църкви или семействата и всичките им потомци, които бяха отделени от църквата, беше откъснал болезнено като цели парчета от живото си тяло и ох! той ги гледаше и страдаше толкова трогателно!

    Видях цели народи да се откъснат от неговото сърце и да нямат дял от благословията,  която той остави на своята верна църква. Беше ужасно да видя как в началото някои се разделиха, как след като цели народи се върнаха и станаха враждебни, и внай-свещеното разделени, обърнати един срещу друг. В крайна сметка обаче видях всички отделени от църквата въвневерие, суеверие, погрешно вярване, самонадеяност и фалшива световна наука,подивели ияростни, обединен в големи тълпи, щурмуващи срещу Господната църква. А змиятамежду тях подстрекваща и задушаваща. - В това страдание Господ видя и почувства товацяло отровно дърво с всички клони и плодове, които продължаваха да се разделят до края на дните, когато житото ще се отдели, а плявата ще се хвърли в огъня.

    Видях една блестяща тясна светлинна пътека да се се спусна от Небето към Исус и видях редица ангели в нея отгоре надолу да му се явяват, от които към него струеше сила и подкрепа. Останалото място от пещерата беше изпълнено със всички ужаси и зверства на греха и от присмех на злите духове, извършители на всичко това.

    Ужасите,които видях, бяхатолкова чудовищни, че се яви моя небесен младоженец Исус Христос и като сложи милостиво дланта на ръката си върху гърдите миказа: „Никой още не е виждал това и сърцето щеше да ти спука от този ужас, ако не те подкрепях”. Ив този момент азвидях кръвта нагъсти тъмни капки над бледото лице на Господ.

 

Срещата на Исус с неговата майка

Майката на Исус беше бледа като труп, а устните й бяха сини. Фарисеите яздеха отстрани, и ето, дойде младокът с надписа и о! на няколко крачки зад него, Божият син, нейният син, Светецът, Изкупителят, - нейният скъп син Исус олюлявайки се, болезнено обръщайки глава с трънения венец от тежкото си бреме с кръста върху рамото. Лицето му беше бледо, кърваво и одрано, брадата му слепена с кръв. С кървавите си, дълбоко затворени очи той погледна толкова сериозно и жално към болезнено страдащата си майка, че се препъна за втори път под тежестта на кръста, падайки на коленете и ръцете. Майката, в разгара  на своята болка и любов, не виждаше войниците и палачите, а виждаше само любимия си, нещастен, измъчван син; с прострени ръце напред тя изтича няколко крачки от където стоеше, и минавайки между придружаващите го, се свлече на колене, като го прегърна. Чух, не знам дали изречена с устните си или в ума си, думите: "Сине мой!" - "Майко моя!  

 

Поставяне на Господният кръст

Винаги съм виждала кръста така, че двете ръце да се издигат нагоре като клоните на дърво и прилича на Y, като долната част е по дебела, а двете рамене са като в клин вкарани в нея.

    Най-свещените гласове на земята, плачещият глас на майката, приятелите и всички, които бяха чисти по сърце, поздравиха вечното Слово, станало плът; повдигнато на кръста, с трогателен плач и с всички ръце на влюбените, протегнати в страх, сякаш искат да помогнат, тъй като най-светият от Светиите, Младоженецът на всички души, прикован към кръста, жив се люлееше в ръцете на бушуващите грешници. Но когато кръстът беше поставен и изправен в пясъчната яма със силен отзвук, настана кратко мълчание; всичко изглеждаше изненадано от ново, безпрецедентно чувство.

    Дори адът почувства шока от забиващия се кръст, издигайки отново нагоре своето  презрение и проклятие; но в бедните души в предверието на ада имаше трепетно очакане. Те слушаха всеки удар с копнееща надежда, това звучеше като удряне на приближаващия Победител пред портите на изкуплението. За първи път Светият кръст стоеше изправен в средата на Земята като друго Дърво на живота в Божественото царство и от разширените рани на Исус се спускаха четири Свещени потока по Земята, за да изкупят нейното проклятие и да я направят рай, където да се оплоди новия Адам.

    С голямо вълнение Господ благодари за този ден, който трябва да изпълни целта на живота му, нашето спасение; да отвори Небето; да завладее ада; да отвори източника на благословия за хората и да изпълни волята на Небесния си Баща.

   Когато нашият Спасител се изправи на кръста и писъците бяха прекъснати за няколко минути от мълчаливо учудване, звукът на много тромпети и тръби отекна от Храма и обяви началото на клане на Великденското агне, на Божие Агнец, прекъснати с предчувствие за тържественост; и мнозина твърди сърце се разклатиха и си спомниха думите на Йоан Кръстителя: „Вижте Божия Агнец, който е поел греховете на света“. Лицето на Исус гледаше на северозапад.

   Кожата на Пресвета Богородица и нашия Господ имаше естествено фин, жълтеникаво блестящ цвят, смесен с полупрозрачно червено. Усилията и пътуванията през последните години бяха направили бузите му под очите и носните хрущяли малко червено загоряли. Исус имаше висок и широк гръден кош, беше чист без косми. Раменете му бяха широки, имаше здрави мускули на ръцете, слабините му също бяха със здрави, отлични мускули, коленете му бяха здрави и като на някой, който много ходеше и се молеше, краката му бяха дълги и със силни телешки мускули от многото ходене и изкачвания по хълмове и планини. Те бяха много красиви и добре оформени, имаха силни мазоли под ходилото от ходене бос по груби пътеки. Ръцете му бяха красиви, с дълги пръсти, не меки, но не като на някой, който работи усилено. Вратът му не беше къс, но силен и мускулест, главата в хубаво и не твърде голямо съотношение, челото му открито и високо, а цялото лице с чисто красив овал, косата му, не прекалено гъста, беше червеникавокафява, свободно  спусната до раменете, брадата му не беше дълга, а заострена и разцепена на брадичката.

 

Картина на Ерусалим и Храма по време на затъмнението

Вече беше около един часа и половина след обяд, когато ме заведоха в града, за да видя как вървят нещата там. Намерих общ страх и ужас. Мъгла и нощ лежаха по улиците. Хората тъпчеха като изгубени, мнозина лежаха в ъгли с покрити и ударени глави по гърдите, други гледаха към небето, стояха на покривите и оплакваха. Животните ревяха и се криеха, птиците полетяха ниско и паднаха. Видях Пилат когото Ирод беше посетил и че те гледаха небето с голяма тревога на същата тераса, от която Ирод беше видял подигравките над Исус сутринта. Това не беше естествено, казаха те, със сигурност твърде много се е случило с Исус. Тогава видях Ирод да отиде с Пилат до неговия дворец през Форума. И двамата бяха много уплашени и ходеха със силни стъпки, заобиколени от охрана. Пилат не погледна съдийския стол, наречен Габата, където осъди Исус. Форумът беше като изоставен, хората бързаха по къщите си от време на време, други тичаха наоколо. Имаше и няколко купчини на обществени места. В двореца си Пилат повика старейшините от евреите и ги попита какво означава тази тъмнина той смяташе, че тя е заплашителен знак, че техният Бог изглежда се ядосва на тях, защото насилствено пожертваха Галилеянина, който със сигурност е техен Пророк и е бил крал; че той, Пилат си е умил ръцете и пр. Но те упорстваха, опитваха се да обясняват всичко като обикновен природен феномен и че ще премине. Обаче тук и там много хора бяха покръстени, включително всички онези войници, които се присъединиха към улавянето на Исус на Елеонската планина, които бяха паднали и пак станали при думите на Исус Христос „Аз съм”.  

    Междувременно много хора се събраха пред замъка на Пилат и там, където бяха сутринта и викаха: "Разпни го, отърви се от него!" сега викаха: „Несправедлив съдия! Кръвта му ще доиде при убийците му! »

    В Храма имаше страх и ужас в най-високата степен. Там бяха в разгара на кланетата на

великденските агнета, когато нощта внезапно падна, всичко беше объркано и тук и там се чуваха викове на страх и плач. Висшите свещеници правеха всичко, за да запазят мира и реда; запалиха всички лампи в светлия ден, но объркването само се увеличи. Видях смъртния  страх на първосвещеника Анна, който тичаше от единия ъгъл до другия, за да се скрие.

    Когато отново излязох от града, капаците и решетките пред прозорците на къщите се разтърсиха, макар че това не беше буря. Тъмнината стана по-голяма. Гледах и във външната част на града в района на запад - север, срещу градската стена, където има много градини и гробници, отделни входове на гробове да потъват, сякаш земята се люлее.

    Майката на Исус, Мария Клеопа, Мария Магдалена и Йоан обаче стояха между кръстовете на разбойниците около кръста на Исус и гледаха към Господа. Света Богородица, обзета от майчинска любов, се молеше много пламенно вътре, Исус да я остави да умре с него.

    Тогава Господ погледна скъпата си майка много сериозно и съчувствено и като обърна очи към Йоан, й каза: „Жено, виж, това е твоят син; той ще бъде твой син още повече, отколкото, ако си го родила. » А на Йоан той каза: „Виж! това е твоята майка! », и Йоан прегърна майката на Исус, която сега стана негова майка, толкова уважително, като благочестив син под кръста на умиращия Спасител. След тържественото наследство на умиращия си син, Дева Мария беше толкова разтърсена от болка, че загуби съзнание в прегръдките на светите жени и заобиколена от тях, беше сложена да седне на земята за известно време срещу кръста.

    Сега настъпи нещо като пауза, хората се страхуваха с нарастващата тъмнина, повечето от тях гледаха към небето. Със сигурност някои обърнаха поглед грубо към кръста; мнозина се плеснаха по гърдите и се разкаяха; съмишлениците постепенно се свиха; фарисеите, се опитваха да обяснят това като всичко естествено, но речите им ставаха все по-приглушени и мълчаливи  и накрая замлъкнаха почти изцяло. От време на време изричаха нахална дума, но това стана много принудено. Ядрото на слънцето беше потъмняло като планини на лунната светлина, червен пръстен бе ги заобиколил; звездите се появиха с червеникава светлина; птиците паднаха от въздуха върху хулма на Голгота и в близките лозя между хората, като се оставяха да бъдат хванати с ръце; животните ревяха и трепереха; конете и магаретата на конните Фарисеи се сгушиха заедно и увиснаха главите си. Парата и мъглата обградиха всичко.  Скоро след три часа след обяд започна да се развиделява. Луната започна да се отдалечава от слънцето и след това в обратна посока. Слънцето изглеждаше като без лъчи, мъгливо и червено, а луната потъваше бързо на противоположната страна, сякаш падаше. Слънчевите лъчи също дойдоха постепенно обратно и звездите изчезнаха, но все още беше облачно.

    Сега, когато настъпи Господният час, Спасителят се бори със смъртта и студена пот дойде от крайниците му. Йоан застана на кръста и изсуши краката на Исус с неговата потна кърпа. Магдалена се облегна на гърба на кръста, смазана от болка, а Света Богородица стоеше между Исус и кръста на покаялия се разбойник, подкрепяна от Мария Клеопа и Саломия, гледайки към умиращия си син. Тогава Исус казс: "Свърши се!" и като вдигна глава  извика с висок глас: „Отче, в твоите Ръце предавам моя Дух! » Това беше сладък силен вик, небето и земята пронизващ; след това той сведе глава и предаде своя Дух, а аз видях душата му като блестяща сянка при кръста да слиза надолу в Земята към кръга на предверието на ада.

Йоан и Светите жени се свлякоха на земята по лицата си.

    Божественото премина с предупреждение и потреперване през скърбящата природа. Беше осъществено - душата на нашия Господ напусна тялото и при вика на умиращия Спасител, бяха разтърсени всички, които го чуха, Земята се разтрепера, познавайки своя Свещен, а свързаните с него сърца почувстваха остър меч от болка. Господното благословение стигна до стотника Абенадар, а когато конят му трепереше, твърдостта му се разтресе, и гордостта се разби. Той хвърли копието и удари свирепо с юмрук в сърцето си, крещейки силно с гласа на нов човек: «Хвала на Бога Всемогъщ, Бога на Авраам и Яков, той беше справедлив човек, наистина той е Син на Господ! »и много от войниците, потресени от думите на водителя им, направиха както него.

    Но това Абенадар го искаше, който вече беше нов, изкупен човек, след като публично обяви, отдавайки почит на Бога, че вече не служи на враговете му. И като обърна коня си към Касий, неговия подофицер, известен като Лонгинус, слезе, вдигна копието си и му го предаде. След това Абенадар напусна хълма на Голгота  и като мина през долината на Гихон към пещерите на долината Хином, той обяви смъртта на Господа на скритите там ученици и продължи към Пилат в града да му извести станалото.

    Имаше дълбока уплаха над всички присъстващи с вика на умиращия Исус, като земята трепереше и кръстният хълм се разтърсваше, това беше ужас, който премина през цялата природа, защото след това завесата на Храма се разкъса, от гробовете се издигнаха много мъртви хора и потънаха стени в Храма, планини и сгради се разтърсиха в много части на света. Абенадар обяви показанията си, много войници свидетелстваха с него, много от присъстващите хора и най-новите фарисеи бяха покръстени. Мнозина се удряха по гърдите, оплакваха се и отивайки си по къщите. Други разкъсаха дрехите си и поръсиха прах на главата си. Всичко беше пълно със страх и ужас.

    Йоан и няколко от светите жени, които преди това бяха по надалеч, влязоха в кръга около Божия Кръст, вдигнаха майката на Исус и я изведоха от там да я освежат.

 

Слизането на Исус Христос в ада

Когато Исус предаде най-свещената си душа с висок вик, аз я видях като една светлинна

фигура с много ангели, включително Гавриил, в подножието на светия кръст да слизат навътре в Земята. Но видях неговата Божественост обединена както с душата, така и с тялото му, намиращо се  на кръста.

    Видях мястото, където душата на Исус отиде, в три части, като три свята, и имах усещането, че са кръгли и всяко от тези места има среда, сфера, която ги отделяше от другите. В предверието на ада имаше светло и така да се каже, зелено помещение - с добро настроение. Това е тази стая, в която винаги виждам душите, освободени от чистилището да влязат, преди да бъдат заведени на Небето. Предверието на ада, където бяха тези, които чакаха изкуплението, беше заобиколено от сива, мъглива сфера, разделена на различни кръгове.

    Спасителят, светещ и съпроводен от ангелите, като в триум водещ, проникна между два от тези кръгове, обхващащ отляво предците до Авраам, отдясно душите от Авраам до Йоан Кръстителя. Исус дойде  между тях и те все още не го познаваха, но всичко беше изпълнено с радост и копнеж и сякаш тези тревожни, разсеяни пространства на копнежа се разширяваха. Спасителя проникваше като въздух, като светлина, като роса на изкуплението, освежаващи през тях и всичко това беше бързо като вятър. Господ дойде до тези два кръга в една мъглива стая, където бяха Адам и Ева, първите родители. Той говори с тях и те му се помолиха с неизказуемо възхищение и благодарност.

    Господната процесия, придружена от първата двойка хора, сега дойде вляво на предверието където бяха предците, живели преди Авраам. Беше един вид чистилище, защото тук-там между тях имаше зли духове, които потискаха и плашеха някои от душите. Ангелите настояваха и заповядваха да се отворят вратите: „Отворете портите, отворете портите!“. Исус влезе в триумф, а злите духове се отдръпнаха и извикаха: "Какво имаш със себе си, какво искаш тук, искаш ли да ни разпънеш сега? » Но ангелите ги завързаха и ги изтикаха напред. Тези души знаеха малко за Исус, знаеха само тъмно за него и когато той им съобщи кой е, те го приеха и похвалиха. Сега душата на Господ се обърна до стаята отдясно, до истинското предверие, а преди това душата на покаялия се разбойник го срещна и придружен от ангели отиде в лоното на Авраам, а лошият разбойник, заобиколен от зли духове, го заведоха в ада. Душата на Исус му каза преди това нещо.

Господ, придружен от множеството ангели и изкупени души, отиде където беше лоното на Авраам. Тази стая ми се стори по-висока, беше като ходене по църковния двор и изкачване след това нагоре от земята в църквата. Тук бяха всички свети израилтяни, отляво патриарсите, след това Мойсей, съдиите, царете; отдясно пророците и всички предци на Исус и техните роднини, с изключение на Йоаким, Анна, Йосиф, Захария, Елизабет и Йоан. Тук в тази стая нямаше зли духове и никакви мъчения, а само копнеж за обещанието и това вече се изпълни. Неописуемо блаженството и радост пронизаха всички души, които благовейно поздравиха и се поклониха на Изкупителя.

Когато портите на ада бяха отворени от ангелите, се виждаше изобилие от противоречия, присмех, ругаене, виене и оплакване. Видях, че Исус се обърна към душата на Юда и нещо й каза. Отделни ангели събаряха и връзваха цели орди от зли духове. Всички трябваше да разпознаят Исус и да му се поклонят, и това беше най-страшната агония за тях. Голяма тълпа от зли духове беше превърната в кръг завързани едни за други.

По средата беше бездната, тъмна като нощта. Луцифер беше вързан и хвърлен в нея, всичко това се случи според определени закони. Чух, че ако не се лъжа, Луцифер трябва да бъде освободен за 50 или 60 години преди 2000 г. сл. Хр. Не помня много други числени определения. Някои други трябва да бъдат освободени по-рано за наказания и изкушения.

 

Земетресение,поява на мъртвите в Йерусалим

Със земетресението при смъртта на Исус, когато се рзцепи Лобното (Голгота), много неща по света паднаха и се срутиха, особено в Палестина и Йерусалим. Отделните събития, които помня, бяха следните: двата големи стълба на входа на светилището на Храма, между които имаше една великолепна завеса, се разединиха двете страни, отляво на юг, отдясно на север; прагът, който носеха, потъна и голямата завеса изсъска отгоре надолу по дължината, така че когато се отвори, падаше от двете страни. Тази завеса беше червена, синя, бяла и жълта. На нея бяха изобразени също множество небесни кръгове и фигури като и на змията. Сега можеше да се погледне във светилището.

Първосвещеник Симон Юстус, баща на старият свещеник Симеон, който пророкуваше при принасянето на Исус като първороднен син в жертва на Храма, се появи като призрак във висок ръст седнал, на стола за проповедите, като изказа заплашителни думи за убийството наПророците; за жертвата, която сега приключи, като увещаваше всички да следват учението на Разпнатия на Кръста. Йеремия се появи пред олтара и и също изрече заплашителни думи, че жертвата свърши и започва ново време. Анна, всъщност тайният главен враг на Исус, който отдавна ръководеше всички скрити интриги срещу него и учениците му, беше полудял от страх и бягаше от единия ъгъл до другия в скритите помещения на Храма. Веднъж Каяфа го държеше прегърнат да повиши куража му, но безрезултатно; появата на мъртвите го доведе до отчаяние. – А той, първосвещеникът Каяфа, макар и в ужасен страх, беше толкова горд и упорит дявол, че не си позволи да покаже това.  

Празненството беше отложено до почистването на Храма. Нямаше много заклани агнета, хората постепенно се разпръснаха.

В двореца на Пилат камъкът се разпука и мястото потъна, където Исус беше представен от Пилат на тълпата. Всичко се люлееше, тресеше, и в дворът на близката сграда на съда за екзекуция потъна цялото място, където бяха заровени телата на невинните деца, които Ирод беше наредил да бъдат умъртвени. - Все още на няколко места в града някои стени се срутиха и огради се разцепиха; но нямаше срутване на цяла сграда. - Обърканият, суеверен Пилат беше ужасен и неспособен да управлява. Земетресението разтърси двореца му, той се люлееше, като тичаше от едно место на друго. Той вярваше, че това са боговете на пророк Исус и се заключи в тайния ъгъл на замъка си, където кадеше на своите богове и им принесе жертва, като им даде обет, само и само да направят Боговете на Галилеянина безвредни за него. Ирод също беше толкова обезумял от страх, че заповяда да се заключи всичко в двореца му.

Касий, по-късно след покръстването му, наречен Лонгинус, подофицер, малко прибързан в действията си, изпълнителен в службата си мъж на двадесет и пет години, бе обхванат изведнъж от някъкъв подтик да извърши нещо необичайно, важно, като така изпълни пророчеството. Пресвета Богородица и другите, чийто очи винаги бяха насочени към Исус, видяха внезапния акт на Касии, които прободе с копието си дясната страна на Спасителя, откъдето се шурна поток от кръв и вода. Като скочи от коня, Касии падна на колене, плесна се по гърдите и шумно изповяда Исус пред всички присъстващи.

Улиците бяха тихи и пусти, всеобщият ужас държеше всички заключени по къщите. Много хора бяха в покаяние, много малко спазиха реда на празненството. Когато Йосиф и Никодим дойдоха до портата, намериха я затворена, а пътеките наоколо и оградите заети от много войници; Йосиф им показа писмена заповед от Пилат да ги пуснат. Те обаче им обясниха че, че вече напразно са се опитвали да отворят портата, която вероятно е задръстена от някакво раздвижване при земетресението; заради това те трябваше да се върнат към портата на ъгъла. Но когато Йосиф и Никодим се докоснаха до ключалката, вратата за учудване на всички, се отвори много лесно.

Все още беше облачно, тъмно и мъгливо, когато дойдоха на Лобното, където бяха светите жени плачещи пред кръста заедно с Касий и няколко войници, които бяха като преобразени, стоящи уважително на известно разстояние. Йосиф и Никодим разговаряха с Пресвета Богородица и Йоан за всичко, което направиха, за да спасят Исус от срамна смърт и чуха от тях, как беше предотвратено счупването на краката на Исус и така и това Пророчество беше изпълнено.   

Свалянето на Исус от кръста беше неописуемо вълнуващо, те направиха всичко много  внимателно и нежно, сякаш се страхуваха да не причинят болка на Господа. Завиха долната част на тялото му от колената до бедрата и го сложиха върху кърпа в ръцете на майка му, което тя пое с болка и копнеж.

Света Дева беше вдъхновена от силна смелост; нейните неизразими страдания, скръбта не можеха да бъдат причина да не се погрижи за почистване на тяло на сина си. - Тя взе короната от тръни, като я отвори отзад и с много грижи и помощ от страна на други я отстрани от главата на Исус; тръните бяха проникнали в главата при движението му. За да не се разшират раните, трябваше отделни тръни да бъдат отрязани от короната. Бодлите бяха отчасти положени до короната, но няколко може би са се запазили като реликви.

Лицето на Господ едва ли можеше да бъде разпознато, беше така обезобразено от кръвта и раните. Разрошената глава и мустаци всички бяха покрити с кръв. Когато главата, коремът и краката на Господа бяха почистени от кръв и боклук и светото тяло, синкаво бяло, лъскаво като безкръвна плът, тя обхвана почистените крайници и отново започна всички рани от главата да ги помазва с мехлем. След като главата, коремът и краката на Господа бяха почистени от кръв и нечистотии, светото тяло, синкаво бяло, лъскаво като обезкървена плът, лежеше в скута на Мария; тя покри почистените крайници и започна да помазва всички рани.

А когато всички заобиколиха тялото на Господа, плачейки и коленичили около него пред очите им се появи трогателно чудо. Цялата форма на тяло на Исус с всичките му рани се появи на горната повърхност на кърпата, която го покриваше, изглеждаща червеникаво-кафява на снимката, сякаш той с благодарност ги възнагради за тяхната любяща грижа и мъка. Плачейки, те прегърнаха светото тяло и възхитително целунаха прекрасния образ; учудването им беше голямо, когато отвориха отново платното и изображението беше станало още по-голямо. А като отвориха всички превръзки на светото тяло както преди, намериха само горната кърпа, маркирана с формата на Господ, а другите бяха си останали бели. Изображението нямаше отпечатък от кървящи рани.

През отвора на пещерата видях Господното тяло, което беше положено в гроба му, заобиколено от светлина и блясък, почиващо между два обожаващи ангела.

Видях отново светите жени и Света Дева събрани на другия ден до вечерта при заключени врати и затъмнени прозорци в тъмното помещение, което беше осветено от светлината на лампата. Докато майката на Исус седеше с копнеж за него в дълбока молитва, видях един Ангел  да се приближи до нея, който й каза да излезе до портата на Никодим, че Господ се приближава. Тогава сърцето на Мария се изпълни с радост, тя се уви в нейното палто и излезе бързо, без да казва на никого къде отива. Видях я да бърза към онази порта на градската стена, през която влязоха, връщайки се от гроба на Господ.

Може би беше станало около девет вечерта, когато видях Света Богородица близо до едно  самотно място на свещения й път, как внезапно се спря. Тя гледаше като опиянена, с радост към високата градска стена и аз видях душата на Исус светеща и без стигмати, придружена от голяма армия от души на праотците. Посочвайки Девата, Исус Христос се обърна към тях с думите: „Мария, майка ми“ и сякаш прегръщайки я, изведнъж изчезна. Света Богородица падна на колене и целуна земята, където той стоеше. Коленете и стъпалата й оставиха отпечатък в камъка, а тя се забърза обратно към жените, намерила утешение. На другите не им каза какво се случи с нея, но беше много укрепена, успокояваща всички и укрепвайки вярата им.

 

Възкресение Господно

Видях появата на душата на Исус като великолепие между две воинскиАнгели (по-ранните се появяват в свещеническа дреха), заобиколени от много форми на светлина, спускащи се отгоренадолу през скалата в гроба върху святото му тяло и като че душата му се беше надвесиланад тялото му исе стопи с него. Исега видях крайниците в негода се задвижвати видяхблестящото живо тяло на Господ, с душата ис Божеството проникнато, от страната на покривалото да се надига, сякаш се измъкваот страничната рана. Гледката напомняше на Ева, издигаща се от страната на Адам. Всичко беше пълносъс светлина и блясък.

    В едно съзерцание сега видях появата на чудовище, което се изви от дълбините,сякаш под гробницата. Вдигна змийската си опашка и завъртядраконоватасиглава мрачно против Господа. Спомням си също, че то имаше даже и човешка глава. Но видях фин бял щит в ръката на Изкупителя, а а над него - размахващо се знаме, иГоспод стъпи на главата на дракона и прободе три пъти с щита опашката на змията. Видях тя да се свива всеки път, докато изчезна и накрая драконовата глава потъна в дъното, а човешката му глава вдигна очи сама. Подобна змия дебнеше и при  Христовото зачатие.Природата на тази змия винаги ми напомняше за змията в рая, само че там тя беше още по-отвратителна. Искам да кажа, че тази картина се отнася до обещанието: „Семето на жената ще смаже главата на змията.“Това изглеждаше като символ на победата над смъртта, защото когато видях смачкана главата на дракона, гробницата на Господ вече я нямаше, беше изчезнала. И ето, сега видях Господ светещ ярко да се издига през скалата. Земята се разтресе и един ангел във войнствена форма се спусна като стрела от небето към гроба, отмести  камъка вдясно и седна на него. Пазачите, като видяха това, се смаяха, паднаха като упоени на земяата и лежаха сковани като мъртавци. Касий видя всичко в светлина и идвайки на себе си, отиде до гробницата, а като видя празните кърпи отиде да каже на Пилат какво се е случило. Но той все още се задържа дали няма да види ново събитие; защото имаше само земетресението; вдигане на камъка от един Ангел, седнал на него и празната гробница. Но Исус той не видя. Отчасти той, отчасти пазачите, разказаха на учениците всички тези първи събития.

    А в момента, в който ангелът се спусна към гроба и земята се затрепера там, видях възкръсналия Господ, явявайки се на на майка си на Голгота. Беше изключително красив и сериозен, светещ, а халатът му, като голямо палто, спуснато около крайниците му, се вееше като се движеше. Раните му бяха много големи и лъскави, човек можеше да си сложи пръста си в тях. Ранените му устни имаха линиите на три равни триъгълника, които се срещаха в центъра на кръг. От средата на ръцете му изтичаха лъчи срещу пръстите. Душите на предците се поклониха на майката на Исус, на която Господ каза нещо като довиждане. Той й показа раните си и когато тя се свлече надолу, за да целуне краката му, той я хвана за ръка, вдигна я, и изчезна.

Видях жените в близост до градината. И понеже видяха светлините на охраната и войници да лежат наоколо, станаха срамежливи и тръгнаха малко извън градината в посока към Лобното. Но Магдалена забрави цялата опасност и забърза в градината, а Саломия я последва от разстояние. Те двете бяха подсигурили главно мехлемите.

Сега виждам Господ в Ерусалим на други места, по-често тук-там в присъствието на други хора съвсем ясно, без да забележа, че и те го виждат. Понякога изведнъж виждам как хората са разтърсени и изумени, докато другите са напълно безразлични.

 

Смъртта на Света Богородица

 

Откъси от книгата „Животът на Света Дева Мария” от Монахинята Анна Катарина Емmерик

 

 Откъс 1:

„По-късно видях апостоли и ученици отново да се молят при лагера на Света Богородица. Лицето на Мария цъфтеше и се усмихваше като в младостта си. Очите й светеха от небесна радост. - Тогава видях чудесно движеща се картина. Таванът над стаята на Мария го нямаше, лампата висеше на открито, аз погледнах в небесния Йерусалим, сякаш през открито небе. Две небесни пътеки се спуснаха като искрящи облаци светлина, от които се появиха много лица на ангели. Между тези облаци едната светлинна пътека се изсипа към Мария. Аз погледнах нагоре, от Мария през блестяща планина към небесния Йерусалим. - Тя протегна ръце с безкраен копнеж и видях тялото й във цялото му откровение толкова високо над леглото й, че човек можеше да види под него. - И видях душата й като малка, безкрайно чиста светлинна фигура с ръце, протегнати от тялото й и плуващи нагоре по светлата пътека, която се издигаше до небето като лъскава планина.

    Двата хора на ангелите от облаците се съединиха под душата й и я отделиха от светото тяло, което в момента на разделянето потъна обратно на леглото, прекръствайки ръцете над гърдите.

    Погледът ми, следвайки душата й, я видя да върви по светещата улица в небесния Йерусалим до престола на Пресвета Троица. Видях много души, между които познах много патриарси и Йоаким, Анна, Йосиф, Елисавета, Захарий и Йоан Кръстител, посрещайки я с благоговейна радост. Но тя премина между всички тях, стигайки до престола Господен, нейния син, който, все още блестящ от светлината на раните му, светлината на цялата му външност, я прие с божествена любов и й подари нещо като скиптър, посочвайки й като на кръг Земята надолу, сякаш й предаде покровителството над нея. - Така я видях да влиза в небесна слава и забравих цялата картина на земята около нея. - Някои апостоли, например Петър и Йоан, сигурно са видели това, защото те бяха вдигнали лицата си нагоре. Останалите предимно коленичеха на земята. Всичко беше пълно със светлина и блясък. Беше като на Господното Възнесение.

    Видях, което много ме зарадва, че душата на Мария, отивайки на небето, беше последвана от голям брой изкупени души от чистилището - и дори днес в паметния й ден, видях много бедни души да отиват на небето, включително няколко, които познавах. Това също ми даде успокояващо послание, че много души от нейните почитатели ще участват в тази благодат всяка година в деня на смъртта ѝ.

    Когато погледнах надолу към земята, видях тялото на Пресвета Богородица да грее на леглото, лицето й цъфтящо, очите затворени и ръцете й кръстосани над гърдите.

Апостолите, учениците и жените бяха на колене и се молеха. - Докато виждах всичко това, се чуваше  прекрасен, миловиден звук наоколо и едно раздвижване в цялата природа, по начина, по който почувствах това в нощта на Рождество Христово.

 

Откъс 2:

Тук те сложиха светото тяло и четирима го внесоха в гробницата. Всички присъстващи влязоха един по един, сложиха подправки и цветя наоколо, коленичейки в сълзи и молитви. Болката и любовта ги караха да се задържат; вече беше нощ, когато апостолите затвориха входа на гроба. Те направиха окоп пред тесния вход на пещерата и засадиха различни зелени, отчасти цъфтящи, отчасти ягодо-плодни храсти, които бяха изкопали с корените си другаде; така че да нямаше следа от входа, още повече, че имаше наблизо извор.

   Върнаха се разсеяно, като все още се задържаха тук-там да се молят по Кръстния път, а някои от тях останаха в бдение и молитви на гроба. 

    През нощта видях няколко апостоли и свети жени да се молят и пеят в градинката пред скалата на гроба, когато широк път от светлина се спусна от небето към скалата и аз видях в него слава от три кръга, от ангели и духове, които обграждаха облика на нашия Господ и блестящата душа на Мария. Появата на Исус Христос с ярко оцветени стигмати като че се вееше пред нея. Около душата на Мария видях в най-вътрешния кръг на славата само малки детски фигури, във втория кръг те се появиха така, сякаш бяха шестгодишни деца, а в най-външните еднакво възрастни младежи. Разпознах ясно само лицата, всичко останало виждах като блещукащи форми на светлината. Когато това явление, което ставаше все по-ясно, се бе изляло върху скалата, видях блестяща пътека, отворена от нея до небесния Йерусалим.

- И ето, видях душата на Света Дева, която последва явяването на Исус, да преминава през скалата в гроба и скоро след това, обединена с преобразеното си тяло, излезе от нея много по-ясно и блестяща и с Господ и цялата слава се издигна в небесния Йерусалим, след което целият блясък отново се скри и само звездното небе все още покриваше зоната. Не знам дали апостолите и светите жени, молещи се пред гроба, видяха всичко това, но видях, че те вдигнаха поглед с възхищение и удивление хвърляйки се върху земята с шокиращо лице.”

 

Откъс от епилога „Апел за Clemens Brentano”

от Арнолд Гилет в книгата „Горчивите страдания на нашия Господ Исус Христос”. 

 

„Засега трябва да приемете, че Ана Катарина е получила своите огромни видения за  това Цяло Спасение, не за нейното лично удоволствие, а за предаване на Църквата. Томас Вегенер (личният лекар и приятел на Анна Еммерик) го включи в своята биография на Еммерик, както следва: “

„Бог многократно разкриваше на своята слугиня Анна Катерина, че тя не приема лично за себе си по-дълбокото познание на светите истини, както и гледката към всичките му дела, които той, Господ, е направил за човечеството от самото начало, а за назиданието на верните, за да докаже, че той винаги живее в своята Църква[1] и според техните нужди действа милостиво и мъдро за тях. Защото това беше лудостта на съвременниците на Анна Катерина, да признаят не църква, направена от Христос и неговото Евангелие, а Новата  църква на масонството и нейното „Евангелие“, човешкия разум (Гносис), да разпознава сам и да работи сам при всички обстоятелства.“

 

Nachwort: Ein Plädoyer für Clemens Brentano von Arnold Guillet

„Vorerst muss man davon ausgehen, daß Anna Katharina ihre gewaltigen Visionen über dasgesamte Heilsgeschehen nicht zu ihrem privaten Vergnügen, sondern zur Weitergabe an dieKirche erhalten hat. Thomas Wegener (der Leibarzt und Freund von Anna Emmerick) formulierte das in seiner Emmerich-Biographie wie folgt:“

«Gott offenbarte seiner Dienerin Anna Katharina wiederholt, daß sie die tiefere Erkenntnis der heiligen Wahrheiten sowie die Anschauung aller seiner Werke, die er von Anfang an für die Menschheit vollbracht hatte, nicht für sich allein, sondern zur Erbauung der Gläubigenempfange, um zu beweisen, daß er stets in seiner Kirche lebt und je nach ihren Bedürfnissenbarmherzig und weise für sie wirkt. Denn das war ja gerade der Wahnwitz der Zeitgenossen Anna Katharinas, nicht eine Kirche aus Christus und seinem Evangelium, sondern die Afterkirche der Freimaurerei und deren ‹Evangelium›, die menschliche Vernunft, allein anzuerkennen und in allen Verhältnissen allein wirken zu lassen.“

Преведе за вас Емилия Екерман

 


[1]Църквата в смисъл и за духовния живот на човечеството.

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019