Полезно по Пътя

Какво представлява любовта към Бога?

Печат

Какво представлява любовта към Бога?

… хората продължават да ми задават този въпрос на лекции отново и отново: „Как да изпитаме любов към Бога, какво представлява любовта към Бога?“ Налага се да търся нови начини за обяснение.

- Представете си, че сте се влюбили, - отговарям аз, - все пак всеки човек изпитва това чувство в юношеството си. А сега нека да помислим върху това какво чувства и за какво мисли влюбеният човек.

Той напълно се разтваря в любимата си. Всички негови чувства и мисли са посветени на любимата. Целият свят се събира в една точка, в един център. А в този център – е девойката, която той обича. Това първо.

Второ. Той не може да мисли за никого другиго. Престава да обръща внимание на другите момичета. Колкото и да го изкушават те, както и да му се усмихват, каквито и знаци на внимание да му оказват, вътре в себе си юношата не е подвластен на тях. Нито парите, нито изгодната позиция, нито красотата на другите момичета, нито пък тяхната чувственост могат да го трогнат. За него съществува само една, за която той и мечтае.

Трето. Той се отнася с благоговение към любимата си. Ако по-рано си е позволявал да пуска плоски шеги по отношение на жените или да се отнася с насмешка, сега вече пренебрежителното отношение или лекомисленото споменаване на любимата са невъзможни за него.

Четвърто. Влюбеният престава да се храни. Той забравя за делата си, за любимата си работа. Проекти, мечти, успешни начинания – всичко това става за него безсмислено и неинтересно. И най-хубавата и престижна работа за известно време загубва смисъл за него.

Пето. Променя се отношението му към хората. Ако по-рано юношата е виждал в обкръжението си хитри, зли, користни и жестоки хора, неочаквано сега той вижда в тях нещо различно – добродушие, доброжелателност, готовност да помогнат и да простят. И на първо място той става по-мек, по-добър и по-търпелив към своите близки. Има един съвсем прост закон: както се отнасяш към близките си, - така ще се отнасяш и към чуждите хора; както се отнасяш към родителите си, - така ще се отнасяш и към всичките си останали роднини и близки. Защото родителите са най-близките за теб роднини на света.

Шесто. Юношата, който преди е бил готов да се нахвърли с юмруци върху онзи, който го обиди, изведнъж му прощава и му протяга ръка да се помирят.

Седмо. Всички наслади, които преди юношата е считал за смисъл на живота си, изведнъж губят своята привлекателност. Разнообразната храна, алкохола, всевъзможните развлечения стават скучни и ненужни. А най-голямото удоволствие - сексуалните удоволствия с приятелки – стават откровенно неприятни за него. И даже спомена за тези удоволствия става някак си срамен, защото те накърняват любовта в душата му.

Осмо. Юношата винаги е обичал да получава подаръци. Колкото по-малко труд е влагал и колкото повече пари е заработвал при това, толкова повече се е радвал. Но, сега, след като се е влюбил, той с удивление забелязва, че му е неприятно да получава нещо, което не е заработил, че се чувства по-радостен когато отдава, отколкото когато получава, че предметите, които е получил, без да е заслужил, отравят душата му. Желането да получиш, без да си го заработил, води до инвалидност на душата, - неочаквано той ясно осъзнава това.

Девето. По-рано користността е била значително по-важна от нравствеността за него и често заради лична изгода на младия човек му се е налагало да лъже и да подвежда другите хора. Но, ето че се е влюбил и сега чувства, че не може да излъже любимито момиче, че лъжата убива любовта. И това отношение той неволно прехвърля върху всички останали около себе си. И тогава започва да усеща, че душата му започва да се отваря и да се изпълва със щастие. Лъжещият човек затваря душата си в тъмница, защото лъже, за да получи изгода. Този, който лъже, ограбва другия на нивото на душата, а това е най-тежкия вид грабеж.

Десето. Влюбеният човек не завижда. Завистта – това е страх и ревност, и алчност. Когато в човека няма любов, той няма енергия: той не може да достигне онзи, който то е изпреварил. Вместо да заработи пари, такъв човек ще предпочете да ги открадне или ще мечтае да отнеме от тези, които имат. Обичащият става сам източник на щастието си. Даващият е щастлив, вземащият – зависим и обидчив. Любовта дава на човека най-важния вид свобода, вътрешната независимост. Христос казва: „... Всеки, който греши, е роб на греха“, тоест това е човека, на когото липсва вътрешна свобода.

И така, състоянието на влюбения човек: чрез любовта към близкия, човек променя отношението си към света, променя характера и съдбата си. Първата крачка определя всички останали.

Смятам, че е ясно за какво става въпрос. Десетте заповеди, дадени ни от Мойсей, описват състоянието на влюбения човек. Само, че любовта е насочена към Бога. Тази любов позволява на човека да се трансформира, да излезе на съвършенно ново ниво на взаимоотношения между хората.

С.Н.Лазарев "Опит в оцеляването. Част 3"

Monday the 6th. Spiralata.net 2002-2019