Полезно по Пътя

Гур-овци на килограм

Печат

 

 

 

 

Гур-овци на килограм - продавачи на щастие

 

 

 

“Вие можете да постигнете каквото си пожелаете! И успехът постоянно да ви съпътства! Защото той винаги е бил с вас, но вие не сте го забелязвали. Ние ще ви научим как да правите това. Побързайте, малко свободни места останаха, само срещу 300 лева! Уникален метод! За пръв път в България”…. Познато ли ви звучи? Как няма да ви звучи познато, нали през последните години и особено през настоящата 2012-та такива или подобни призиви валят отвред. Човек може да си помисли, че те идват от самото небе. Почти като “благодатен дъжд”. Кой ли не се пробва да упътва, насочва и пренасочва нашенеца. Щедро се предлагат всякакви най-светли обещания за противодействие на всички злини. Предлагат ги гур-овци от изток и “посветени и преродени пресветли особи” от запад. Както и безброй техни местни креатури. Квантови скокове и подскоци, повдигане на вибрацията, сваляне на вибрацията, превъзнасяне, духовни центрове и центровки… насам народе, насам!

 

Преди време случайно срещнах стара моя позната. И от дума на дума, заговорихме и за нейна приятелка от миналото, с която не се бяха виждали от години. И тогава аз проявих неблагоразумието да споделя, че тази нейна приятелка сега е на инвалидна количка поради тежка катастрофа. Спри моля те - прекъсна ме с поривист жест моята позната - не искам да знам повече! После тя побърза да ми обясни, че неотдавна ходила на семинар за позитивно мислене и оттогава избягвала всякакви негативни мисли. Така тя се чувствала перфектно. И ни в клин, ни в ръкав, на лицето на моята позната внезапно цъфна силно разтегната встрани усмивка. Бях поразен: сякаш самият дявол се бе усмихнал насреща ми! А някога те бяха най-близки, неразделни приятелки. И неволно се запитах: ами ако стане така, че нещо трагично се случи в нейния живот сега, с нейн най-близък човек днес, пак така ли ще се ухили? Не успях да си отговоря.

 

След време открих, че такива силно ухилени физиономии вече се срещат навред, а семинарите за позитивно мислене се харчат като рахат локум. Но не можех да се оттърва от странното усещане, че тези хора силно ми напомнят за механизми с навити пружини. Но най-вече ми напомняха за подложени на действието на силен наркотик. А нима не бе точно така? Същото бягство от действителността, същата ухилена физиономия и същият отнесен поглед, зареян там… в някакъв измислен свят, само средствата за постигане на всичко това дето бяха различни. Иначе резултатът - същият. Дори и в пристрастяването. Например, те не преставаха да ходят на тези семинари, чувстваха се силно зависими от тях, а някои вече бяха изхарчили за тях и последните си спестявания. Това ли всъщност бе най-новият вид дрога… чийто продавачи, дилъри и консуматори се увеличават лавинообразно? Възможно е, защото щастието наистина винаги е било най-търсената стока. Само дето то не може да се купува и продава.

 

Сетих се още, че ако един ден всички хора на нашата планета станат такива вечно ухилени, тогава “Отело”, “Ромео и Жулиета” и повечето шедьоври на голямото изкуство от всички видове и жанрове, кому ще са нужни? Никому. Нещо повече - те ще бъдат обявени за натоварващи с негативни мисли и емоции и поради това … просто изхвърлени. Въпреки, че имено с това натоварване, те притежават свойството да предизвикват душевно вълнение и катарзис, които очистват душата и я подготвят за посев. Отгоре… Хей, хора, какви експерименти правите със себе си, това ли искате да стане с вас? Да се превърнете в душевни пустини… или тундри? Никой ли не ви е казвал, какво са скръбта и съпреживяването? И ако е така, чуйте тогава какво казва за тях един голям мъдрец:

 

”А той в отговор й рече:

 

Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.

 

Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.

 

И как ли би могло да бъде инак?

 

Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя….

 

Вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.

 

Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.

 

Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не, скръбта е по-велика.”

 

Но аз ви казвам, че двете са неделими.

 

Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

 

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.

 

Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие…”

 

Джубран Х. Джубран

 

Иначе казано, изкуственото бягство от скръбта отдалечава човека и от радостта, прави го биоробот - бездушен, празен, кух. Защото същество без радост и без жал какво е?… Поради същото, ако бягаме или се крием от скръбта и от негативните обстоятелства, с които се сблъскваме, ние бягаме и от най-важното в себе си. Тъй че друго е онова, което ни трябва: не бягство от действителността, а вътрешна сила, за да не позволим на скръбта и негативизма да ни съсипят. И да помним, че “това, което не ни убива, ни прави по-силни!”. Цялата гама от мисли и чувства е необходима на човека. Имено затова, защото е човек и защото чрез тях той става по-добър, по-дълбок, по-мъдър и по-силен. Само че за да сме в състояние да понасяме - и радостите, и скърбите си и всичко останало - нужен ни е дух. Силен дух. А всички знаем откъде идва Духът и неговата сила, а следователно - и накъде главно трябва да насочим вниманието си.

 

Тъй щото няма по-радостно чувство и по-позитивна мисъл, от чувството и мисълта за Първоизточника на силния Дух. От Първоизточника на всяка сила и на всичко. А когато има такава мисъл и такова чувство, когато е жива връзката с Него, човек неизбежно навлиза в състояние на почти постоянно вдъхновение. И тогава той няма ни най-малка нужда да посещава семинари за позитивно мислене, за да му бъде представена не знам каква си техника за повдигане на настроението. А и няма желание, това даже му се вижда смешно. Защото му е пределно ясно, че така не стават тези неща, че е изкуствено, а следователно - и нетрайно. Че показваното там е само малък фрагмент от истината, изваден от нея, лустросан, опакован и предложен за продан. Той вижда също така, че главният Повдигач на настроението всъщност липсва на тези семинари, често за Него там даже не се и споменава. Сигурно затова, защото Той няма вид на търговска стока. А и няма как да има. И не може да се продава, да се купува и да се трупат пари от Него.

 

А иначе предлаганата “стока” от “гур-овците” твърде много прилича на вода от средното течение на Искър, някъде около София. Но какво би станало, ако пием от тази вода редовно? Много просто: ще се отровим, това би станало. И за да не се отровим и за да насищаме жаждата си, нужно е да пием вода само от Извора. Или поне - от горното течение на Реката.

 

Николай Радев - Алдебаран

Източник: http://tayni.net/?p=2874

 

 

 

 

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019