Полезно по Пътя

Обликът на Христос

Печат

Честито Рождество Христово!

Обликът на Христос е един от трудно решимите въпроси на Християнската иконография и изобщо на изобразителното изкуство и всеки художник, осмелил се да се опита да Го възпроизведе, е изправен пред голям риск. Ето един такъв опит, възможно най-близък до истинския Образ на Спасителя, както и няколко щрихи от Неговия живот, неописани в Евангелията:

Във всички древни апокрифи могат да се срещнат отделни черти от Облика на Великия Пътник (Исус), съхранени от верни почитатели. Би било грешка да се отхвърлят тези така наречени апокрифи. Кой може да твърди със сигурност, че те са лъжливи? Те могат да бъдат откъслечни и разновременни, но се основават на добронамерени предания. Би могло да се предположи, че недоброжелателите са успели да Го оклеветят, но прекрасният Облик на Великия Пътник е останал неопетнен. Многобройните заблуждения на последователите не са засегнали Висшия Облик и по този начин ние можем да се приближим безпрепятствено към Него и да Му подражаваме достойно.

Трябва да се отбележи, че главното от Учението Му е било дадено когато е бил вече в ефирно(тънко, астрално) тяло(след разпятието и “възкресението”) и такъв един завършек напълно е съответствал на блестящото оповестяване на Истината. Той мъдро е дал на народа с прости думи знанието за Основите на живота, а само на малък брой е доверил поученията за Отвъдния свят, тъй като, според обичая, Учението се е давало устно. Последните Му наставления не са намерили място в апокрифите, тъй като са засягали въпросите за силата на мисълта и не са могли да бъдат разбрани от народа. Учителят е знаел, че поради неразбиране тези знания са могли да допринесат единствено вреда.

Появата Му в тънко тяло е съставлявала заключителната част на подвига. Учението е било продължено без всякакво прекъсване. В малките намеци може да се види, че даже истинските ученици са били потресени пред такова мощно проявление. В един от апокрифите се споменава за паднали мъртви или в несвяст. И едното и другото е могло да се случи. Но благодарение на това явяване Учението е имало поразителен успех и никакви извращения не са могли да го затъмнят.

Не е беда, че хората са натрупали около Прекрасния Облик своите тромави добавки. Съществуващите изображения не приличат на Самия Велик Пътник. Повечето от тях не притежават никакво сходство с действителния образ, защото най-съкровените Изображения не са достьпни за мнозинството. Причината за това е и предпочитанието на хората да почитат съставения от самите тях образ. Наред с това хората не биха приели и обстановката на живота на Великия Пътник. Те не биха повярвали, че той се е трудил усилено и е владеел не един занаят. В Неговата страна могат да се открият грънчарски изделия от Неговата ръка. Те представляват целебни талисмани. Много такива добри знаци има по пътя на Великия Пътник.

Ще предадем някои черти от образа на Великия Пътник: косата му е светло руса, доста дълга, с малко по-тъмни краища, леко вълниста, с дребни завивки, оформящи къдрици. Челото е широко, светло, но бръчки не се виждат. Веждите са малко по-тъмни от косата, но не прекалено големи. Очите са сини, с извити нагоре ъгли, ресниците придават дълбочина на очите. Леко набелязани скули, неголям, но достатъчно смекчен нос, устата е неголяма, но с достатъчно оформени устни. Мустаците са неголеми, незакриващи устата. Брадата също не е голяма и раздвоена леко под брадичката.

Такива черти са подбуждали любов към Учителя, но не толкова красотата, колкото изражението е правело Учителя незабравим. Някои все още смятат, че любовта може да намали почитта към Учителя, но в това заблуждение се заключава неразбиране на висшето чувство. Само този е ученик, който обича Учителя си. Всяко отношение се основава на любов или страх, но страхът не е уместен там, където се стремят към Светлината.

Историята не знае много за майката на Великия Пътник, която е била не по-малко велика, отколкото своя Син. Тя произхождала от голям род и притежавала изтънченост и възвишеност на духа. Тя култивирала у сина си първите възвишени помисли и винаги била опора на неговия подвиг. Тя знаела няколко наречия и му пеела приспивни песни, в които предвидила цялото му чудесно бъдеще. Тя не само че не възпрепятствала далечните му пътувания, но и подготвяла всичко необходимо, за да облекчи странстванията Му. Тя разбирала величието на завършека на делото Му и ободрявала даже мъжете, изпаднали в малодушие и колебание. Тя била готова да преживее такъв подвиг и синът й споделял с нея своето решение, подкрепено от Заветите на Учителите. По този начин, говорейки за Великия пътник, трябва преди всичко да се каже и за Тази, която незримо Го е водела по пътя към висините.

Не трябва да се смята, че казаното за срещата на Великия Пътник с княза на тъмнината е измислица или символ. Такива срещи с различни тъмни същности, до Йерофант включително, са се случвали и на нас. Великият Пътник не един път е виждал ужасните образи, но не се е плашил и по този начин се е направил невредим. Мнозина не могат да разберат защо такъв Велик Дух е трябвало да се сблъсква с несъвършените тъмни същности? Но силата на магнита привлича и тъмните. Всички те мечтаят поне с нещо малко да навредят и смутят. Дори и най-малкото съмнение би попречило на ходенето по водата, по огъня или на издигането във въздуха (левитация). Напомням това, тъй като Великият Пътник е могъл успешно да ходи по вода, както и да се издига във въздуха. И главното условие е било това, че в Него не е имало никакво съмнение (относно мисията Му). Той е вървял твърдо, защото в сърцето Си вече е бил приел подвига. Този подвиг е бил вече предуказан, но е трябвало да бъде възприет с цялото сърце, без съмнение и съжаление. Такова неотклонно движение не е било подкрепяно от никого наоколо, освен от Майката. Именно Нейното одобрение е смекчило за Пътника всички трудности и страдания.

Великият пътник е насочвал човешкото съзнание към Най-висшето. Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедите на Великия Учител, тъй като с най-прости думи Той е давал наставления, отнасящи се до цялата същност на живота. Ценността на Неговия подвиг е именно в простотата. Тя не е била измислена от народа, но красотата на думите се изразявала в това, че Най-висшето се е предавало с най-прости думи. Трябва постоянно да се превръща сложното в просто. Само в простотата се изразява доброто и такава е била дейността на Великия Пътник.

Неговото влияние е огромно и в Тънкия свят. Там Той обича да се спуска в нисшите слоеве, за да може праната на Неговата аура да очиства и тъмните сфери. Не смятайте, че такива слизания са леки за Него. Да, дори и за Него! Толкова повече трябва да служат за пример Неговите целебни докосвания към язвите на страданието. При нас е обичайно да се посещават и нисшите сфери на Тънкия свят, защото отварянето на сърцето може да спаси мнозина.

Великият пътник, както и други Велики Учители, е бил особено близък до лечебното изкуство. Но само в отделни апокрифи могат да се намерят откъслечни сведения относно даваните съвети за лекуване. Не трябва да се смята, че няколкото изброени чудеса изчерпват изцяло извършената дейност. Многобройните изцеления са се извършвали по два основни начина: едни от хората сами са идвали да получат целебното въздействие, а в други случаи Великият сам се е докосвал там, където е виждал зачатък на заболяване. Нерядко човекът дори не знаел защо до него се е докоснал Минувачът. Такова действие е било истинска щедрост на Великия Дух, който подобно на неуморим сеяч е раздавал зърната на доброто.

Не много често се срещат в апокрифите и думи за красотата, но все пак такива са произнасяни. Учителят е обръщал внимание на красотата на цветята и на слънчевото сияние. Също така Учителят е поощрявал хоровото пеене, тъй като то е най-силното средство за създаване на хармонични вибрации. Но Учителят не е наблягал на тази приложна страна на музиката и пеенето. Той само е приканвал към радост и вдъхновение.

Сред учениците и последователите е имало много случаи на мъка и житейски бедствия. Учителят е помагал преди всичко чрез повдигане на духа. И едва когато равновесието се е възстановявало, Той започвал да обсъжда положението. При това той никога не осъждал миналото, а се насочвал към бъдещето. Учителят ясно е виждал бъдещето на хората, но го е обявявал само според равнището на съзнанието на дадения човек. Там, където съзнанието е било мъртво, Той е проявявал и суровост.

В болшинството от случаите изображенията на Великите Учители представляват израз на безвкусица. На хората им се иска учителят и външно да не се отличава от останалите. Но в такъв случай присъстващите не биха разпознали Великия Пътник. То не отказвал да посещава празничните събирания и беседвал за всекидневните нужди. Но само малцина забелязвали колко мъдри съвети са се давали с усмивка и одобрение. А Неговата усмивка е била прекрасна. Дори и учениците не винаги са оценявали тази задушевност. Понякога дори Го осъждали, когато, по тяхно мнение, Учителят отделял твърде много внимание на незначителен човек. Между другото, много прекрасни съдове(т.е.съзнания) са се разтворили под въздействието на тези усмивки. Не били одобрявани също и беседите на Учителя с жени, но Учението е било опазено точно от жени. Осъждано било и присъствието на т.нар. езичници, без да се имало предвид, че Учителят е дошъл заради всички хора, а не само при една отделна секта. Споменавам за тези осъждания, тъй като те са направили облика на Великия Пътник още по-човечен. Ако Той не беше влязъл в съприкосновение с живота и не беше страдал, то Неговият подвиг би загубил своето величие. Никой не знаел какви страдания Му причинява допирът с различните безпорядъчни излъчвания. Но мисълта за подвига никога не напускала Великия Пътник. Осъжданията, отправяни към Него, също допринасяли за сътворяването на този подвиг.

Хората искали да направят от Великия Пътник народен герой. Такива желания нерядко са се изказвали по отношение на Великите Учители. Създавало се печално недоразумение. Наистина, Великият Учител е и герой, и вожд, но много от съзнанията не могат да вместят истинското значение на тези понятия и така се заплитат трънените венци.

Ние познаваме гласа на Великият Пътник. Възможно ли е, обаче, той да принадлежи на предводител на тълпите? Именно тълпите със своите викове са подлагали Великия Пътник на особени страдания. Тези същите тълпи са крещели и за царство, и са проявявали нетърпение за екзекуцията. Така те своеобразно са способствали за изпълнение на пророчеството. Невъзможно е да си представи някой каква карма се е стоварила върху множеството безумци! И сега мнозина ще запомнят събитията, които са легнали на плещите на много поколения. Това не е наказание, а следствие от безумието и свободната воля. Когато съветвам да се въздържате от неразумни думи и мисли, с това ви съветвам да мислите за бъдещето. Учителят е могьл да измине пътя на подвига и без ревовете на тълпата, но даже и излекуваните от Него са изпълвали пространството със заплахи и проклятия. Такава изява на свободната воля може да се нарече с много наименования, но тя все пак си остава свободна воля.

Ние съхраняваме в нашите тайници предмети, свързани с живота на Великия Пътник. Удивително е, че Неговите излъчвания са запазени в течение на много векове. Такова мерило е най-верният показател за количеството на всеначалната Му енергия. И то не само тогава, когато ръката или дъхът преднамерено изпращат силата, но и когато всяко непроизволно докосване наслоява неизтриваема енергия. Помнете винаги за необичайната мощ на Великия пътник.

Може да се отбележи, че Учителите от една страна са залагали магнити, а от друга са унищожавали своите вещи, за да не попаднат в злонамерени ръце. Такава е била съдбата и на предметите около Великия Пътник. Говоря за предмети, намирали се около Него, защото той не ги е смятал за свои. Такъв отказ от собственост се е наложил естествено, тъй като Неговото движение е било много стремително. Неговите ученици са се учудвали, когато Той е искал да се труди наравно с тях, за да изкара с труд прехраната си. Такъв подход е бил прилаган и от други наши братя. Няколко от най-ревностните ученици са отпаднали именно поради тази причина.

Великият Пътник с един поглед е обръщал околните към Най-висшето. Той казвал: "Братя, вие намирате много време за всичко, но за Най-висшето оставяте само кратки мигове. Ако вие бихте отделили за Най-висшето времето, загубено на трапезата, то досега щяхте да станете Учители."

Той казвал също: "Когато се обръщате от все сърце, ще почувствате една здрава нишка, свързваща ви с Великото сърце."

Още е казвал: "Не се обезпокоявайте един друг, когато видите, че някой се е задълбочил в молитва, защото можете да навредите на човека. Възможно е да се разкъса сърцето от неразумното вмешателство."

Също е казвал: - "Поддържайте тялото чисто и изплаквайте устата си след всяко хранене. Не се напивайте, защото загубилият ума си човек е по-лош от животно. Не яжте месо, ако ви е възможно това."

По този начин в апокрифите могат да се открият множество съвети за всички страни от живота. Няма да обсъждаме времето на създаването им, защото те многократно са се преписвали и превеждали. Освен това не трябва да се забравя, че установените писания са избрани случайно от многото съществуващи.

Великият Пътник имал навика да рисува на пясъка различни знаци, а после да ги заличава. Учениците се интересували защо Учителят не напише тези знаци на нещо постоянно, но Той начертал тези знаци във въздуха и казал: "Ето най-постоянното място за писане. Нищо не може да изтрие тези чертежи." Така Учителят разяснявал силата на мисълта.

Той казвал също: "Пазете се от лоши мисли, защото те ще се обърнат към вас и ще легнат на плещите ви като отвратителна проказа. Но добрите мисли ще се възнесат нагоре и ще издигнат и вас. Трябва да се знае, че човек носи в себе си и целебна светлина, и смъртен мрак."

Казвал също: - "Ние се разделяме тук, но може да се срещнем в дрехи от светлина. Не трябва да се тревожим за цената, защото в царството на Светлината дрехите се дават по желание. Не трябва да тъгуваме, когато ни чакат с радост най-добри приятели."

Казвал също: "Не трябва да съжаляваме за това, което се износва бързо, тъй като за нас са подготвени неизвехтяващи дрехи. Вие сте свикнали да се страхувате от смъртта, защото никой не ви е говорил за прехода в по-добрия свят. Трябва да се разбере, че добрите приятели и там ще бъдат заедно."

Така Великият Пътник е говорил постоянно за вечността и силата на мисълта, но такива завети са били разбираеми за малцина.

Великият Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Но на всички богаташи Той е препоръчвал да раздават имуществото си. Не е ли имало в това някакво противоречие? Не е имало. Учителят е препоръчвал отказ от богатството само там, където е виждал неправилно отношение към земните богатства. Той казвал на дадения човек, че е необходимо да се освободи от богатството си, когато е виждал, че това богатство представлява воденичен камък на шията на слабия дух. Така трябва да се разбира отношението на Учителя към земните богатства. Той не ги е отричал, тъй като не може да се отрече това, което е на Земята. Необходимо е да се намери разумно отношение към всичко съществуващо. Учителят далеч не е искал да види всички в нищета. Напротив, той е давал съвети, че даже и при малко доходи можеш да изпитваш чиста радост, без да завиждаш на съседа. Наред с това Учителят се е стремил да помогне навсякъде, където е виждал, че се върши несправедливост. Той знаел как да превърне преследваните в герои. Учителят е разбирал, че всяко негово благодеяние ще бъде осъдено и не е очаквал за Себе си никаква признателност. Същевременно той не е пропускал да напомни за огромната сила на признателността.

Ние знаем, че най-добрите поучения на Великия Пътник и най-поразяващите изцеления са останали незапечатани. Освен обръщенията към народа и към учениците, Той е провеждал и много събеседвания насаме. Кой би могъл да запише такива забележителни поучения?

За смяната на живота Учителят не е говорил на народа, тъй като в Неговата страна тази истина не би могла да бъде разбрана. Даже и от учениците малцина са възприемали изцяло превъплъщението. То е било известно на някои секти, но мнозинството, както и сега, са го отричали. По същия начин, както и сега, смяната на животите е предизвиквала ожесточени спорове. Затова Учителят е обичал да говори за спорните предмети насаме, тъй като тогава е могъл да предава според съзнанието. Много такива единични беседи са се провели. Понякога те са засягали хора с началното ниво на развитие на съзнанието, но е имало беседи и с твърде образовани философи. Те са идвали при него предпазливо, нощем. Някои са се осмелявали да се приближат до него и през деня. Той проявявал огромно търпение към всички.

Голям брой изцеления са ставали незабележимо. Хората забелязвали излекуваните безумия, парализи, слепота и глухота, тъй като такива оздравявания са поразявали със своята нагледност. Тълпата действително е била потресена, когато пред очите й неми са проговаряли и прокажени са се очиствали. Но от научна гледна точка другите чудеса са били още по-забележителни. Учителят със силата на волята си е спирал вътрешните разрушителни процеси в организма, но тълпите и близките не са могли да оценят такова мощно въздействие. То е заставяло да се движат не само вдървените мускули, но е могло да оздрави и поразените тъкани. Проявявана е такава сила на мисълта, за която човек само би могъл да мечтае.

Преходът на Великия Пътник в Тънкия свят(при разпятието) се е съпровождал със забележителни космически събития и сътресения. Но нима е чудно, че земното събитие се е съединило с космическите? Ни най-малко, дори напротив, хората трябва да забележат, че всички събития са свързани. Това налага в края на краищата да се признае единството на Космоса.

Много явления съпровождат преминаването на всяко стъпало на еволюцията. Но хората в такива тържествени дни стават особено твърдоглави, наподобявайки пътник, който пристигайки на местоназначението не иска да излезе от превозното средство. Съвършено по същия начин и по време на подвига на Великия Пътник хората не желаели да слязат от талигата на невежеството, не искали да видят поразяващите явления пред тях. Извършвала се огромна несправедливост и никой не побързал да напомни на обкръжаващите за ужаса на ставащото. Самият Велик Пътник е притежавал мъдростта на Перикъл, за да не очаква справедливост от тълпата. Той усещал, че съизмеримостта е вече нарушена. Само предупреждавал хората да не претоварват своята карма. Учителят вече е знаел, че пътят е неизбежен и пренесъл Учителството си при явяването си от Тънкия свят. Но именно тези поучения не са останали никъде записани. В записите могат да се намерят само кратки намеци за посещенията на Учителя от Тънкия свят, но дори и най-преданите ученици не са намерили възможност да споменат, че най-значителните Откровения са били дадени от Учителя вече в ефирно тяло. А точно тези указания биха били извънредно важни за целия свят. Но Учителят не настоявал, защото бил убеден, че пространството най-добре ще съхрани Неговите Завети.

Великият Пътник учел да се прави добро. Много неща са били изопачени от Неговото Учение. Дори и най-простите слова не са опазили Учението и хората са съумели да преобърнат истината за своите търговски цели. Изгонването на търговците от храма остава предупреждаващ символ, но храмът трябва да се разбира в духа. Значи търгашеството трябва да бъде изгонено от духа. Никой не може да забрани обмена на жизнени стоки, но нека търговците да решават своите дела при светлината на сърдечните огньове. Така главните основи на живота ще могат да се осветят от сиянието на доброто.

Великият Пътник наблягал на необходимостта от равновесие. Могат да попитат дали е обсъждал космогонията? Той само е потвърждавал съществуването на множество светове и е насочвал мисълта към Най-висшето. Такова потвърждение е било особено необходимо за народа, защото и в бъдеще хората са продължавали да възприемат Земята като единствена обител на човечеството. И сега мнозина се опитват да ограничат мисленето единствено в рамките на Земята. Не веднъж Учителят е съобщавал за посещенията на същества от Тънкия свят, особено в последните Си беседи. Но по въпросите на космогонията и религията трябва да бъде проявявана особена целесъобразност. Трябва да се оценят по достойнство думите на Великия Пътник, че Той е дошъл да изпълни предишния закон. Мнозина пристъпвали към него с въпроса: "Плоска ли е Земята?"

Той отговарял: "За вас тя е плоска." Така във всичко той отговарял според съзнанието. Можем само да се учим от простотата и изтънчеността на Неговите отговори. Трябва да се помни, че според заветите на Братството преди всичко е необходимо да се говори според съзнанието. Само в мислите си Учителя може да разсича възлите и предразсъдъците, но думите му трябва да съответстват на съзнанието на слушателите.

Сред Неговите завети е имало и много задълбочени, но слушателите са ги възприемали според своето равнище. Участта на Учителя е еднаква през всички векове. Той трябва да има търпение и състрадание според нивото на учениците. Той трябва често да се докосва до едни и същи въпроси, без да може да прояви досада към питащия и да каже, че вече е отговорил на този въпрос. Ако можете да си представите нивото на питащите, тогава ще придобиете представа за неизтощимото търпение на Учителя. Трябва да си преживял много въплъщения, за да се запасиш с такова търпение и да разбереш в какво се заключава помощта към човечеството. Така израства и любовта към човечеството, но не към някоя отделна особа, а към цялото човечество, което разполага със свободна воля. Възможни са големи терзания, когато се наблюдава злоупотребата с този висш дар, но въпреки това се заражда решението да се помогне на заблуждаващите се. Така може да се придобие представа за вътрешния живот на Учителя.

Трябва да се разбере радостта на подвига, която живее в сърцето на Изпратения за спасение на човечеството. Няма да се поколебаем да наречем това служене “спасение на човечеството”.

Великият Пътник е поучавал, че човек сам твори своята съдба. И наистина, хората със свободната си воля предопределят съществуванието си в Тънкия свят. Когато волята е чиста и мъжествена, когато всеначалната енергия не е подтисната от низки подбуди, тогава преходът в Ефирния свят може да бъде лек и да се достигнат високите сфери. Великият Пътник е твърдял, че по пътя към висшите сфери множество ръце се опитват да възпрепятстват полета, но волята и всеначалната енергия не позволяват да бъде задържан стремящия се.

До седем годишна възраст могат лесно да се предизвикат спомени за Тънкия свят. Полезно е да се питат децата дали не помнят нещо особено? Такова докосване се нарича отваряне на паметта, Великият Пътник обичал да открива паметта. Той приближавал децата към себе си и не само ги питал, но и ги докосвал с ръка, усилвайки по този начин яркостта на спомените. Той обичал децата и виждал в тях бъдещето на човечеството. Той с право се отнасял с тях като с възрастни, защото, когато се припомня далечното минало или Тънкия свят, умът става възрастен. Децата никога не забравят този, който е дошъл при тях като равен. Може би именно децата са запомнили по-добре Учителя, отколкото излекуваните от Него.

Явяването на Учителя в тънко тяло закрепило в учениците разбирането за реалността на Невидимия свят. Не всички са могли да възприемат същността на този свят, но все пак прозорецът се открехнал.

Тежка е задачата на Учителя, но още по-тежка е тя от това, че Йерархията се тълкува от болшинството превратно. Великият Пътник е знаел всичко това и бързал към завършека на подвига Си. Има подвизи, извършени в продължение на десетки години и други, извършени само за няколко. На какви везни могат да се претеглят тези Служения? Предаването на Истината не се измерва със Земни мерки. Но огромна е радостта, че такива благодеяния са извършени до сега. Те ще помагат на човечеството в устрема му към обновяване на съзнанието във всички векове.

Известно е доколко превратно се тълкуват символичните изречения. Можем да припомним, че историческите думи за плесницата на лявата и на дясната буза са породили много заблуждения. И действително, ако казаното се изтълкува буквално, се получава безсмислица. Но заветът е бил даден в духовен смисъл. При вътрешно равновесие попълзновенията на злото не могат да навредят. Сам Великият Пътник е възприемал човешкото достойнство и е знаел от Ученията на Индия, че нищо не може да разколебае човешкия дух. При нас се счита за особено достойнство, когато при успех и при несполука човек неотклонно се стреми към избраната цел.

Относно смисъла на труда Той поучавал следното: "Всеки, който се стреми към подобряване качеството на своя труд, извършва подвиг. Даже ако действа единствено за себе си, той все пак ще допринесе полза за другите. Трудът притежава такова свойство, че всеки получава полза от него. Не само на Земята се радват на доброто качество, но и в Тънкия свят се наблюдава особено внимание към прекрасния труд. Както по изгрева се съди за целия ден, така и в живота по детските години може да се предвиди развитието на качествата на човека. Който обича от детството си да се труди, той ще си остане труженик за цял живот."

Той поучавал за превъзходството на знанието над невежеството. Не може да преуспее един народ, ако не се стреми към знанието. Малцина могат да подпомогнат народа в преодоляване на невежеството и те заслужават да им се отдаде почит. Всеки от тях не само е прочел вече написаното, но е вложил в него и капка от своето познание.

Просветителските дела винаги се подлагат на насмешки и подигравки. Великият Пътник постоянно е бил запитван защо най-добрите деяния се преследват? Той подготвял учениците си към приемане на тези насмешки, като казвал: "Тъмнината се бори със Светлината, опитвайки се да запази своя превес. Възможно ли е да се примири тъмнината със Светлината? Възможно ли е да служиш на тъмнината и да считаш себе си за светоносец?" Така Учителят е показвал, че е невъзможно да се служи на двете начала. Той трябвало да покаже на учениците си, че всеки от тях ще бъде длъжен да подпечата служенето на Светлината чрез личен подвиг. Всеки човек носи в себе си мярката на своите деяния. Не може да се предвиди кога и как ще настъпи решителният час, но сърцето ще разбере кога е изпълнен срокът. Примерът на Великия Пътник показва колко целесъобразно е тръгнал Той към подвига. Великият Пътник учел за разширение на съзнанието. Той повтарял: "Отворете очите и ушите си." Не само към Неговите поучения е предлагал да разтворят ушите и очите си, разбира се, но е напомнял за дълбокото разбиране, което би могло да се усвои при разширение на съзнанието. Не може да се вдене въже в иглени уши. Голямото послание не може да се вмести в малкото ухо. Можете да си представите колко много от Неговите поучения не са влезли в ушите на Неговите слушатели! Много е било запомнено само откъслечно. Връзката(Учител-ученик) се е прекъснала и с това е бил загубен първоначалният смисъл. Не бих казал, че смисълът е станал превратен, но се е изтрила красотата на думите. По същия начин и много други Велики Учители са претърпели изопачаване на техните мисли. Много по-добре са се съхранили мислите на Учителите в пространствените скрижали. Като благодатна роса се спускат те там, където могат да ги възприемат. Знаейки това, Учителите не се огорчават от Земните изопачавания. Отсъденото ще дойде и откритото сърце и ще го възприеме.

Великият Учител често насочвал поглед на учениците към светилата, казвайки: "Много обители и навсякъде има живот". Той искал учениците му да обикнат Безпределността.

Не винаги могат да се извършват феноменални действия. Освен космическите причини и намесата на отрицателни сили от Тънкия свят, другата причина е въздействието на т.нар. неверие. Трудно е да се прокара граница между неверието и съмнението - и двете пепелянки са от едно котило. Великият Пътник често е отбелязвал, че(знание и мъдрост) се дава според вярата. Да не забравяме, че и Христос не би могъл да твори чудеса, ако съществуваше неверие. Прекъсването на тока на енергията нарушава и най-мощния приток. Можем да припомним как когато учениците са се усъмнявали в силата на Учителя, незабавно са получавали удар, който наричали съдба. Но такова определение е невярно. Каква съдба има в това, че човек е прекъснал спасителната връзка? Учителят казвал: "Ако човек е допуснат да охранява съкровища и ги краде, той не може да бъде доверен. Той сам си подготвя тежка съдба, която понякога може да го настигне бързо, но още по-теж-ко е, когато отсъдената участ се забавя. Така Учителят е определил мярката на предателството. Той знаел за предателството и успокоявал учениците, подозиращи вече кой е предателят. Същината в развитието на яростта не може да бъде пресечена, потокът трябва да се изтече, но тежка е кармата на предателя! Най-тежката сред земните престъпления.

Мария Магдалена разказва: "Вие знаете за моя начин на живот, когато нощем ни познават а денем се отвръщат от нас. Също и при Христа (някои) са ходили през нощта, а денем са го избягвали. Тогава си помислих: ето, аз съм най-низката и от мене се срамуват след изгрев слънце, но Най-висшия пророк също избягват през деня. Значи и най-низкото, и най-високото еднакво се избягва. Реших да отида при Него през деня и да Му подам ръка. Облякох най-добрите си дрехи, сложих си огърлицата от смирна и напарфюмирах косите си. След това тръгнах, за да кажа на народа: “Избягваните от вас при светлината на слънцето ниско и високо се срещат.” Но когато Го видях седящ между рибарите, загърнат само с плат, се спрях от другата страна на улицата и не посмях да се приближа. Между нас преминаваха хора, еднакво странейки от нас. Тогава се реши моят живот, тъй като Той каза на най-обичания си ученик: "Вземи шепа прах и го занеси на тази жена, за да замениш с него нейната огърлица. Наистина, в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни, тъй като от пепелта мога да създам (такъв) камък, но от камъка - само прах." Той не ме осъди, а само претегли моите окови на позора. И те се пръснаха като прах.”

Така обикновено решаваше Той и никога не се затрудняваше да използва и най-простия предмет, определяйки с него целия живот. Той се докосваше до тези послания и сякаш ги одухотворяваше. Неговият път беше пуст, защото народът, приемайки Неговия дар, набързо се разбягваше. Той искаше да полага ръце(т.е.да благославя и лекува телата и душите), но нямаше върху кого. Фуриите на срама се носеха около Него, притворно махайки с клонки, когато беше вече осъден. Цената на разбойника се оказа по-достойна за тълпата. Наистина разби веригите, защото даде знание, но не прие възнаграждение.

Из „Учението на Шамбала“

Маха Чохан

 

Friday the 14th. Spiralata.net 2002-2018