Полезно по Пътя

Последователен живот на служене

Печат

 

 

 

 

Последователен живот на служене

 

1. Мотиви на служене

 

2. Методи на служене

 

3. Отношение към извършената работа

 

В края на тази поредица писма искам да разгледам някои по-общи въпроси и да се спра на темата за служенето и неговото правилно изпълнение. Някои препоръки в тази област могат да бъдат особено полезни за вас. ВИНАГИ ПОМНЕТЕ, ЧЕ ТРУПАНЕТО НА ЗНАНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ ВОДИ ДО ЗАСТОЙ, ЗАДРЪСТВАНЕ (ЗАПЕК), ЛОШО ХРАНОСМИЛАНЕ И БОЛКА, АКО НЕ СЕ ПРЕДАВА С МЪДРО РАЗЛИЧАВАНЕ НА БЛИЖНИТЕ. Ако поеманата в човешкото тяло храна не се усвоява и не преминава през храносмилателната система, тя предизвиква същите усложнения. В наши дни много напътствия стигат до отделни индивиди, но те са предназначени за нуждаещия се свят, не за тяхно лично ползване.

 

Главно значение за служенето имат следните три фактора:

 

1. Мотивът

 

2. Методът

 

3. Отношението към извършената работа

 

Едва ли е необходимо да говоря за неправилните мотиви и методи – те са ви известни. Ще посоча правилните и ако животът на служене се коригира в съответствие с моите препоръки, нещата ще се променят и ще се появи вдъхновението. В наши дни пред мнозина се открива перспектива за живот на голямо служене – нека правилно положим неговото начало, което ще предопределя по-нататъшния успех и ще дава тласък на цялото начинание. Ако обаче неуспехът е причинен от неправилно поставено начало (неизбежен неуспех), тогава ще се наложи да се коригират вътрешните пружини на дейността.

 

1. Мотиви на служене.

 

По реда на своята значимост тези мотиви са три:

 

а) Съзнание за божествения план на еволюцията, отклик спрямо неотложната нужда на света, изясняване на точка на световните постижения и отдаване на всички сили за осъществяване на тази цел.

 

b) Собствена крайна цел за постигане, някой велик идеал (като святостта, например), който изисква висша устременост на душата; съзнание за реалното съществуване на Учителите на Мъдростта и силна вътрешна решимост да обичате, да служите и на всяка цена да се приближите към Тях. Ако притежавате това интелектуално разбиране за божествения план и същевременно силно желаете да служите на Великите, тогава именно активността на физически план ще ви изведе до успеха.

 

c) Осъзнаване на своите водени или придобити способности и тяхното приложение в отклик на световната потребност. Служенето е многообразно и онзи, КОЙТО МЪДРО ИЗПЪЛНЯВА ДЪЛГА СИ, КАТО СЕ СТАРАЕ ДА ОТКРИЕ СВОЯТА КОНКРЕТНА СФЕРА НА ДЕЙНОСТ И С ЖЕЛАНИЕ СЕ ТРУДИ ЗА БЛАГОТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, МОЖЕ ДА БЪДЕ СИГУРЕН В БЪРЗИЯ СИ НАПРЕДЪК, независимо, че личният му интерес е поставен на втори план.

 

2. Методи на служене.

 

Те са много и различни, за това ту ще се огранича да посоча само най –важните сред тях.

 

На първо място, както съм казвал и по други поводи, стои способността за РАЗЛИЧАВАНЕ. Онзи, който лекомислено се захваща с много неща, който не пропуска възможност да се изяви, който смело се хвърля напред, когато мъдрият би се въздържа, който се мисли за компетентен по всички въпроси, който показва усърдие, но не и разсъдливост в решаването проблемите на служенето и така разсейва силата – такъв човек най-често оказва разрушително въздействие спрямо общото дело, защото принуждава онези, които са по-мъдри и велики, да поправят грешките му, макар и извършени с най-добри подбуди, доколкото той служи не на целта, а само на собствените си желания. Наградата за проявеното от него добро няма да го отмине, но резултатите от извършените глупости могат в сумарно отношение доста да я надвишат. За разлика от това, служителят, който правилно е избрал своята собствена (голяма или малка) ниша в общата схема, служи с различаване, трезво различава своите ментални и интелектуални възможности, емоционалната нагласа и физическите си данни, и ги прилага оптимално в избраната общополезна дейност.

 

С различаване служи онзи, който оценява същността и обхвата на съществуващите проблеми с помощта на своя Висш Аз и на Учителя, а не да се ръководи от добре звучащи клишета, неразумни предложения, молби или настоявания от страна на събратята си служители.

 

С различаване служи онзи, който се съобразява с фактора време и знае, че денят има само 24 часа и че доброто служене на делото изисква разумно разпределение на силите.

 

На второ мястоидва необходимостта от мъдър контрол над физическия  проводник. Добрият служител не тревожи Учителя с допускането на физически неразположения като пести и разумно разпределя физическите си сили, така че винаги е готов да изпълни молбата на Учителя, без да изпада във физическа недееспособност. Той се грижи за нисшия си проводник и редовно му осигурява достатъчен отдих и сън. Става рано и ляга в подходящо време. Отпуска се, когато това е възможно; приема здравословна и подходяща храна и се въздържа от обилно хранене. Малкото, но добре подбрана и внимателно сдъвкана храна е за предпочитане пред многото ястия. Съвременното човечество по принцип яде четири повече, отколкото е необходимо. Човек започва да внимава за правилната почивка, сън и диета, подлага се на сложни медицински процедури и започва да следва всякакви съвети в стремежа си да оздравее едва след като поради нещастен случай или разбуждане на наследствена физическа болест тялото въстане против насилието и започне да изисква незабавно внимание.

 

На трето място поставяме постоянното внимание и контрол над емоционалното тяло. Както е известно, това е най-трудният за управление проводник. Не се препоръчват прекалени емоции, с изключение на силните потоци на любовта към всичко съществуващо. Бидейки закон на системата, любовта е конструктивна и стабилизираща сила, която привежда различните аспекти на личността в съгласие със закона. Никакви страхове, тревоги и грижи не безпокоят емоционалното тяло на онзи, който устремено служи за общото благо. Той възпитава у себе си тихо спокойствие, устойчивост и чувство за сигурност и подвластност единствено на Божествения закон. Обичайно състояние за него е радостното доверие. Той не се поддава на ревност, на мрачна депресия, на алчност или на самосъжаление, защото осъзнава, че всички хора са братя и че всичко съществува за всички, и спокойно следва пътя си.

 

На четвърто място идва необходимостта от развитие на менталното тяло. Като държи под контрол емоционалното си тяло, служителят провежда тактика на отстраняване. Неговата задача е така да настрои емоционалното си тяло, че то да стане безцветно, да вибрира спокойно и да е чисто и прозрачно като езеро в тих и слънчев летен ден. Настройвайки менталното си тяло за служене, работникът прави точно обратното на отстраняването: той се старае да го зареди с информация, да го обогати със знание и факти и да му осигури интелектуално и научно развитие, така че след време то да послужи като здрава основа за усвояване на божествената мъдрост. Мъдростта измества знанието, но го изисква в качеството му на подготвително стъпало. Трябва да се помни, че преди да влезе в Палата на Мъдростта , служителят преминава през Двореца на Учението. Затова, тренирайки своя ум, той се стреми към систематизирано натрупване на знания, към попълване на възможните липси, към последователно усвояване на вродената ментална способност, придобита в предишните животи, и накрая, към умиротворяване на нисшия ум, така че висшият да може да доминира и творческото умение за мислене да се утвърди в настъпилата тишина. Вселената е родена в Безмълвието на Абсолюта. От тъмнина се е появила светлината и от субективното е сътворено обективното. Негативната тишина на емоционалното тяло го прави възприемчиво към въздействията свише, а позитивната тишина на менталното тяло предизвиква висшето вдъхновение.

 

На пето място, след като се е научил да контролира и мъдро да използва своята триединна личност, работещият за благото на човечеството се стреми към съвършенство в действията. Свободен от химерични мечти за мъченичество или за впечатляващо служене, той се стреми незабавно да приложи всичките си сили за изпълнение на прекия си дълг. Същевременно той добре разбира, че съвършенството във видимия преден план на живота, проявено в дребните неща на външната дейност, води към съвършенство и невидимия заден план, където се наблюдава необикновено красива картина. Животът върви напред с малки крачки, но всяка навременна стъпка и всеки миг на мъдра работа извеждат много напред и нагоре и със сигурност може да се каже, такъв живот не е изживян напразно. Старшите Братя на човечеството подлагат на изпитание всеки кандидат за служене, чрез малките неща на всекидневния живот и гласуват доверие за по-висша сфера на дейност само на онзи, който винаги постъпва правилно, дори и в несъществените на пръв поглед дреболии. Защото, как Те биха могли да разчитат в случай на крайна необходимост или криза на някого, който води всекидневните си дела немарливо и неразумно?

 

На шесто място като метод на служене можем да посочим приспособимостта. Тя предполага готовност за оттегляне в случай, че на други, по-квалифицирани работници, се възложи да запълнят заеманата от служителя ниша или обратно – способността му да се откаже от текущите си отговорности и да се посвети на по-важна работа, ако някой друг, по-неопитен изпълнител, е способен със същия успех да изпълнява дадените функции.  За всички служители е необходимо мъдрото умение, както да не се надценяват, така и да не се подценяват. Работата се извършва лошо, ако с нея се заеме недостатъчно квалифициран човек, но в същата степен е загуба на време и сила, ако опитни работници изпълняват задачи, в които тяхното майсторство не може да се прояви напълно и които дори по-неопитни мъже и жени са способни да извършат също толкова достойно. Затова се обръщам към всички вас, които служите – бъдете готови да посветите своя живот на невпечатляваща и привидно незначителна работа, защото това може да е вашата съдба и служенето ви на това място може да е най-подходящо; същевременно проявете готовност да се посветите и на много по-значима дейност, ако Учителят ви призове към нея или ако обстоятелствата, а не вашите лични планове на служител, покажат, че времето за това е настъпило. Внимателно размислете над последното изречение.

 

3. Отношение към извършената работа.

 

Какво трябва да бъде то? Абсолютно безстрастие, пълно забравяне за себе си и пределно съсредоточаване върху следващата крачка напред. Съвършен служител е този, който с максимално старание изпълнява онова, което смята за воля на Учителя, както и работата за изпълнение на Божествения план. След като изпълни поръчаната му задача, той пристъпва към следващата, без да се тревожи за резултатите, защото знае, че по-мъдри очи от неговите виждат края от самото начало; че поглед по-остър и любящ от неговия претегля резултатите от служенето му; че ум по-дълбок от неговия оценява силата и дългосрочното въздействие на предизвиканата от него вибрация и я коригира в зависимост от мотива. Издигнал се над гордостта от постигнатите успехи и над пристъпите от излишна депресия поради липсата на достижения, той винаги дава най-доброто от себе си, без да губи време в съзерцание на направеното, като веднага е готов да изпълни своя следващ дълг. Анализирането на предишните действия и фиксирането на ума върху старите постижения са характерни за инволюцията, а служителят се стреми да работи със законите на еволюцията. Това е важна особеност и трябва да се запомни. След като извърши възложената работа  по най-добрия възможен за него начин, мъдрият служител не обръща внимание на оценките на своите събратя – служители, ако неговите ръководители (въплътени мъже и жени или самите Велики) са доволни или поне одобрително мълчат; за него няма значение, че резултатът може да не  бъде точно  какъвто го е очаквал, ако той е работил предано и според възможностите си; безразлични са му упреците и порицанията, ако неговия вътрешен ”Аз” остава спокоен и не го осъжда; не го спира неразбирането от страна на приятелите, роднините или децата; не го плаши загубата на предишната популярност и одобрение на околните, ако вътрешният му контакт с Тези, Които го водят и насочват, е запазен; не се поддава на измамното усещане, че сякаш работи в тъма, която скрива резултатите от труда му, ако неговата вътрешна светлина се усилва, а съвестта му запазва одобрително мълчание.

 

И така, нека обобщим:

 

- Мотивът може да се формулира така: ПРИНАСЯНЕ В ЖЕРТВА НА ЛИЧНОСТНИЯ ”АЗ” ЗА БЛАГОТО НА ЕДИННИЯ ”АЗ”.

 

- Методът се състои преди всичко в: МЪДЪР КОНТРОЛ НАД ЛИЧНОСТТА И РАЗЛИЧАВАНЕ В РАБОТАТА И ВЪВ ВРЕМЕТО.

 

- Отношението би трябвало да е следното: ПРЕДЕЛНО БЕЗСТРАСТИЕ И РАСТЯЩА ЛЮБОВ КЪМ НЕВИДИМОТО И РЕАЛНОТО.

 

Всичко това се постига чрез последователно и мъдро практикуване на окултната медитация.

 

Тибетеца чрез Алис Бейли

 

Из книгата „Писма за окултната медитация”

 

 

 

 

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019