Полезно по Пътя

Тънкостите на Мула Насредин

Печат

Тънкостите на Мула Насредин

Идрис Шах

 

Когато се приближаваш до морето,

разговорите за притоците се забравят”.

 

(Хаким Санаи, “Заобиколената със

стена градина на истината”)

 

 Мула (майстор) Насредин е класически персонаж, измислен от дервишите за фиксиране на ситуациите, в които определени състояния на ума се проявяват по-отчетливо. Насрединовите истории (те са събрани в ръкописа “Тънкостите на несравнимия Насредин”), известни по целия Среден Изток представляват едно от най-необичайните достижения в историята на метафизиката. Ако подходим повърхностно към тези истории, то повечето от тях могат да се използват в качеството на анекдоти - и нищо повече. Те биват безкрайно разказвани и преразказвани в чайханите и керван-сараите, в частните домове и радиопредаванията на азиатските страни. Неотделима черта на такава една история представлява нейната многомерност, затова тя може да се разбира на всяко от различните нива. Тук има и хумор, и морал, и нещо по-висше, което придвижва съзнанието на потенциалния мистик малко по-напред по пътя на реализацията.

 Сам по себе си разказът за Насредин не може да доведе до пълно просветление, защото суфизмът представлява нещо, което трябва не само да се осъзнае, но и да се преживее. От друга страна, този разказ установява един особен вид връзка между обикновения живот и трансмутацията на съзнанието, което преди не е било постигано в нито един литературен жанр.

 “Тънкостите” досега никога не са били превеждани изцяло на западните езици. Навярно това се обяснява с факта, че човек, който няма отношение към суфизма, не може да ги преведе по необходимия начин; освен това, откъснати от определения контекст, те губят първоначалния си импулс. Дори на Изток този сборник се използва за целите на обучението само от посветените суфи. Отделни “анекдоти” от този сборник могат да се открият в литературните произведения на почти всички страни от света. Този факт е привлякъл към него вниманието на схоластическата наука, която вижда в тях пример за разпространението на културните влияния и доказва с тяхна помощ принципната идентичност на хумора на всички народи. Благодарение на неувяхващия си хумор тези истории са доказали жизнеспособността си, но този фактор е второстепенен в сравнение с главното им предназначение, смисълът на което се състои в това, да създадат основа за едно истинско суфийско отношение към живота и да направят възможно постигането на суфийската реализация и мистичен опит.

 “Легендата за Насредин”, прилагана към “Тънкостите” и датирана най-късно от ХІІІ век, обяснява някои от причините за въвеждането на този образ. Да се попречи на разпространението на хумора е невъзможно; той е способен да прониква през установилите се образци на мисленето, натрапени на човечеството от навика и съзнателните влияния. Като една съвършена система на мислене, Насредин съществува на толкова много нива, че той не може да бъде унищожен. Доказателство за това в известна степен може да бъде фактът, че такива различни и чужди една на друга организации като “Британското Общество за Разпространение на Християнското Знание” и Съветското правителство са използвали образа на Насредин за свои собствени цели. Обществото публикува известен брой истории, издавайки книгата “Приказки за Ходжата”, а руснаците (навярно следвайки принципа “ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях”) направиха филм за него, наречен “Приключенията на Насредин”. Дори гърците, възприели малко неща от турците, го считат за част от своето културно наследство. Гражданските власти на Турция чрез своя департамент за информация публикуваха избрани метафизични анекдоти, приписвани на този мним мюсюлмански свещенослужител, който представлява първообраз на суфийския мистик. Въпреки това дервишските ордени бяха забранени със закон в републиканска Турция.

 В действителност никой не знае кой е бил Насредин, къде и кога е живял, и това е естествено, тъй като основната цел е била създаването на един образ, неподдаващ се на характеризация и неподвластен на времето. В дадения случай за суфите е важна идеята, а не човекът. Всичко това не е попречило на хората да го снабдят не само с фалшиво животоописание, но и с гробница. Учените, в борбата срещу педантизма на които Насредин толкова често изблиза победител в своите истории, дори са предприемали опити за детайлно анализиране на “Тънкостите” в търсене на съответния биографичен материал. Едно от тези “открития” несъмнено би сгряло сърцето на самия Насредин. Позовавайки се на думите на Насредин за това, че той живее в този свят надолу с главата, един учен прави извода, че мнимата дата на смъртта на Насредин, издялана на неговия “надгробен камък”, следва да се чете не като 386, а като 683. Друг професор чувства, че ако се разместят правилно арабските цифри на тази дата, те по-скоро ще дадат числото 274. Той напълно сериозно пише, че дервишът, към когото се обърнал за помощ по този въпрос, “… просто каза: А защо не опитате да пуснете един паяк в мастилницата, а после да го извадите и да видите какви следи ще остави. Това може да посочи правилната дата или да покаже още нещо”.

 Наистина, 386 означава 300 + 80 + 6. Ако поставим вместо получените цифри съответните арабски букви, ще получим корена шуф, от който се образува думата шауаф - “карам някого да погледне; показвам нещо”. Както казал дервишът, паякът ще може нещо “да покаже”.

 Ако по най-безпристрастен начин подходим към някои класически Насрединови истории, веднага ще стане ясно, че чисто схоластичния подход към въпроса се счита от суфите за най-непродуктивен:

 “Като превозвал един педант през бурната река, Насредин казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.

 - Никога ли не си изучавал граматика? - попитал ученият.

 - Не.

 - Значи си изгубил половината от живота си.

 След няколко минути Насредин се обърнал към своя пътник:

 - Учил ли си се някога да плуваш?

 - Не, защо?

 - Значи си загубил целия си живот - потъваме!”.

 Тук се подчертава, че суфизмът е практическа дейност, отричаща възможността за постигане на истината с помощта на формалния интелект и приложимостта на шаблонното мислене, което е порождение на този свят, към истинската реалност, отнасяща се към другото измерение.

 Това е още по-ярко изразено в анекдота, действието на който протича в чайханата (суфийски термин, обозначаващ мястото за срещи на дервишите):

 “В чайханата влязъл един монах и заявил:

 - Моят учител ми повели да оповестя на хората, че човечеството няма да достигне съвършенството дотогава, докато хората, които не са изпитали върху себе си несправедливост, не започнат да се отнасят към нея също толкова нетърпимо, колкото и онези, които в действителност са я изпитали.

 Тези думи за миг поразили всички от събранието. Сетне Насредин казал:

- А моят учител ми е казвал, че никой не бива да се отнася нетърпимо към каквото и да било дотогава, докато не се убеди, че предполагаемата несправедливост действително е несправедливост, а не скрито благо!”.

 Насредин, бидейки суфийски учител, често прилага дервишската техника, състояща се в това, да изпълнява ролята на непосветен човек, за да накара истината да изпъкне. Известният анекдот, отричащ повърхностното убеждение в причинно-следствената връзка, го превръща в жертва:

 “Веднъж, когато Насредин минавал по една тясна уличка, върху него от покрива на къщата паднал някакъв човек. Този човек не пострадал, но мулата попаднал в болница.

 Един от учениците на Насредин го попитал:

 - Какъв урок извлякохте от това произшествие, учителю?

 - Откажи се от вярата в неизбежността, дори ако причината и следствието изглеждат неизбежни! Избягвай теоретичните въпроси от типа на: “Ще си строши ли врата човек, ако падне от покрива?”. Той падна, а аз си строших врата!”.

 Тъй като мисленето на обикновения човек е шаблонно и той не може да погледне от една съвършено друга гледна точка, то по-голямата част от смисъла на ставащото обикновено му се изплъзва. Той може да живее и дори да преуспява, но не може да разбере всичко, което става около него. Това нагледно се показва в притчата за контрабандиста:

 “Насредин всекидневно прекарвал през границата едно магаре, натоварено с кошници със слама. Тъй като всички знаели, че той се занимава с контрабанда, граничарите го претърсвали от главата до петите всеки път, когато се връщал у дома. Те претърсвали самия Насредин, преглеждали сламата, потапяли я във вода, от време на време дори я изгаряли, а самият Насредин ставал все по-богат и по-богат.

 В края на краищата той се оттеглил от бизнеса и се преселил да живее в друга страна. След много години един от митничарите го срещнал. Той казал:

 - Сега нямаш какво да криеш, Насредине. Разкажи ми какво пренасяше през границата, когато ние така и не успяхме да те хванем?

 - Магарета, - отвърнал Насредин”.

 В тази история се открива също и един от най-важните принципи на суфизма, който гласи, че свръхестественият опит и мистичната цел се намират много по-близо до хората, отколкото те предполагат. Мнението, че езотеричното или трансценденталното трябва непременно да бъде далечно или трудно за разбиране, е възникнало вследствие на невежеството на отделни хора. Такива хора най-малко от всички са способни да съдят за подобни неща, които са “далечни” в едно съвършено друго, непознато за тях отношение.

 Като истински суфи, Насредин не нарушава законите на своето време. Той прави своето съзнание по-многомерно и дори за специалните ограничени цели не може да допусне предположения като това например, че към истината може да се подхожда със стандартни мерки. Това, което хората наричат истина, е свързано с тяхната ситуация, но те не ще могат да я намерят, докато не осъзнаят това. Една от най-оригиналните Насрединови истории показва, че никакъв прогрес не може да бъде постигнат, ако човек не познае относителната истина.

 “Веднъж, когато Насредин бил в двореца, царят се оплакал от това, че поданиците му са лъжливи. Насредин казал:

 - Ваше Величество, истините са различни. Преди хората да могат да използват относителната истина, те трябва практически да познаят реалната истина, но те винаги се опитват да направят всичко наопъки. В резултат хората твърде безцеремонно боравят със собствените си изкуствени истини, потискайки чувството, че това са просто измислици.

 Всичко това се сторило на царя твърде сложно. “Нещата трябва да бъдат или истински, или лъжливи. Аз ще накарам хората да говорят истината и с помощта на това те ще придобият навика да бъдат правдиви”.

 На следващата сутрин пред отворените градски порти била издигната бесилка, около която стоели царските гвардейци и техния капитан. Глашатаят обявил: “Всеки, който влезе в града, трябва най-напред да отговори правдиво на въпроса на капитана на царската гвардия”.

 Насредин, който чакал вън, влязъл в града първи. Капитанът го попитал:

 - Къде отиваш? Говори истината, иначе ще те обесят.

 Насредин отвърнал:

 - Идвам, за да бъда обесен на тази бесилка.

 - Не ти вярвам!

- Прекрасно. Ако съм излъгал - обеси ме.

- Но това ще означава, че си казал истината.

- Именно, - казал Насредин, - вашата истина”.

Човекът, който иска да стане суфи, трябва също да разбере, че представите за добро и зло са обусловени не от обективните факти, а от отделни критерии или цели редици такива. Дотогава, докато не почувства това вътрешно и не го приеме интелектуално, той не ще бъде подготвен за вътрешното разбиране. За непостоянството на тези представи се говори в историята за лова:

Царят, който обичал компанията на Насредин и често излизал на лов, заповядал на Насредин да го съпровожда на един лов за мечки. Насредин изпаднал в ужас.

Когато се върнал в своето село, някой го попитал:

- Как мина ловът?

- Чудесно.

- И колко мечки видя?

- Нито една.

- Е как тогава ловът е могъл да мине успешно?

- Ако ти беше на лов за мечки в моята кожа и не бе видял нито една от тях, на теб също щеше да ти се стори, че това е чудесно!”.

Вътрешният опит не може да се предава чрез безкрайно повтаряне, неговите запаси трябва постоянно да се допълват от първоизточника. Множество школи продължават да действат дълго време след като реалната им движеща сила вече се е изтощила, превръщайки се в обикновени центрове, в които се занимават с повтаряне на едно непрекъснато отслабващо учение. Названието на това учение може да остава същото, макар че то междувременно вече е изгубило своята ценност, а понякога и противоречи на първоначалния си смисъл. Освен другите моменти, Насредин посочва и този в историята със заглавие “Патешка супа”.

При Насредин пристигнал отдалече един негов роднина и му донесъл като подарък една патица. Зарадваният Насредин я сварил и я изял заедно с госта си. Скоро след това при Насредин започвали да идват един след друг хора, обявяващи се за приятели и приятели на приятелите на “човека, който донесъл патицата”, но никой от тях не носел нови подаръци.

В края на краищата мулата се ядосал, но точно тогава се появил още един непознат.

- Аз съм приятел на приятеля на онзи роднина, който ти донесе патицата, - заявил той и, също като другите, седнал на масата, очаквайки да го нахранят.

Насредин му донесъл една чиния с гореща вода.

- Какво е това? - попитал гостът.

- Това е супа от супата от онази патица, която ми донесе моят роднина, - отвърнал Насредин”.

Изостреното възприятие, притежавано от суфия, понякога му помага да преживява неща, напълно не възприемани от другите. Но, не знаейки за това, последователите на другите школи обикновено проявяват липса на възприемчивост, казвайки или вършейки определени неща, в които суфите съвършено ясно виждат признак за духовната им незрялост. Такива ситуации те най-често оставят без коментар. Тази способност за възприятие може да се илюстрира с помощта на една друга от Насрединовите истории:

Желаейки да изпроси милостиня, Насредин се приближил до една голяма къща.

- Господарят го няма, - казал слугата.

- Прекрасно, - възкликнал мулата, - и макар той с нищо да не може да ми помогне, предай, моля те, на своя господар моя съвет. Кажи му: “Следващия път като излизаш, не си оставяй лицето на прозореца - могат да го откраднат!”.

Хората не знаят как започва пътя към просветлението, затова не е чудно, че те могат да бъдат увлечени от някакъв култ, който да ги оплете във всевъзможни теории, при което те ще бъдат убедени в способността си да различават истината от лъжата.

Насредин изяснява този процес по различни начини.

Веднъж един съсед видял, че Насредин търси нещо, стоейки на колене.

- Какво си изгубил, мула?

- Ключа си, - отвърнал Насредин.

След няколко минути съседът отново попитал:

- А къде го изпусна?

- В къщи.

- Тогава защо го търсиш тук?

- Защото тук е по-светло!”.

Множество суфи използват тази известна Насрединова история, коментирайки с нейна помощ действията на хората, търсещи екзотични източници на просветление. Тя е била част от репертоара на последния “метафизически шут” на Мюнхен - Карл Валентин.

Механизмът на логическото обосноваване силно препятства развитието на способността за възприемане. Суфийското влияние често може да не оказва никакво въздействие, защото то не може да бъде възприето по нужния начин.

При Насредин дошъл един съсед и го помолил да му даде на заем въжето за сушене на дрехи.

- Извинявай, но суша на него брашно, - казал Насредин.

- Как може да се суши брашно на въже? - попитал съседът.

- Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на заем”.

Тук Насредин олицетворява извъртливата част на ума, която не може да разбере, че не бива да се стреми към истината с помощта на такива стандартни методи.

Развитието на ума се характеризира с постоянни изменения и ограничена полза, която може да се извлече от използването на всяка специална техника. Повтарящите се системи игнорират тази особеност на суфийската практика, те способстват единствено обусловеността на ума и създават усещането за постигане или приближаване до него, без в действителност да водят до нищо. В една от историите е предприет опит да се освети този факт:

Веднъж мулата едва не паднал в една локва, но в последния момент му помогнал някакъв минувач. Като срещал Насредин впоследствие, този човек всеки път му напомнял за това, как го бил спасил от неприятното къпане.

В края на краищата мулата не издържал. Той довел своя спасител до същата онази локва, хвърлил се в нея до шия и извикал:

- Сега аз съм толкова мокър, колкото щях да бъда, ако не бях те срещнал! Ще ме оставиш ли най-сетне на мира?”.

Обикновените анекдоти или басни, които съдържат само една идея, не могат да се сравняват с Насрединовата система, замислена като съпреживяване на разказа, оказваща както вътрешно, така и външно или повърхностно въздействие. Обикновените притчи, басни и анекдоти се считат за лишени от мистично съдържание, тъй като те не притежават силата за проникване или истинската възраждаща сила.

Въпреки че оригиналността и смисълът на Насрединовите истории многократно превъзхожда вложеното в такива известни комични образи като руския Балда, арабския Джуха или италианския Бертолдо, известна представа за разликата в дълбочината на тези истории може да се състави с помощта на историите за мулата и техните отрицателни еквиваленти, съдържащи се в други литературни произведения.

Един от дзенските разкази представлява интересен пример. В този разказ монахът моли своя учител да му опише висшата реалност. Майсторът показва на монаха гнила ябълка и с помощта на този знак онзи възприема истината. За нас остава неясно, кое именно довежда до просветлението и какво стои зад него.

Насрединовия разказ за ябълката допълва голям брой от пропуснатите детайли:

Насредин се намирал в кръга на своите ученици, когато един от тях го попитал за взаимосвързаността на този свят с нещата, отнасящи се към другото измерение. Насредин казал:

- Ти трябва да разбираш алегориите.

Ученикът казал:

- Покажи ми нещо практически - например една райска ябълка.

Насредин взел една ябълка и я подал на този човек. Онзи казал:

- Но тази ябълка е наполовина гнила, а небесната ябълка непременно би била съвършена.

- Небесната ябълка действително би трябвало да бъде съвършена, - отвърнал Насредин, - но имайки предвид твоите сегашни способности изобщо и способността да съдиш за небесната ябълка в частност, а също и това, че ти, както и всички ние, се намираш сега в тази обител на разложението, ти можеш да считаш, че все едно не би видял райската ябълка в друг вид”.

Ученикът разбрал, че термините, използвани от нас за обозначаването на метафизическите неща, се основават върху нещата от физическия свят. За да достигнем другото измерение на съзнанието, ние преди всичко трябва да установим как именно следва да се разбира това измерение.

Този Насрединов разказ, който напълно би могъл да бъде причина за възникването на алегорията за ябълката, е предназначен да помогне на ума на слушателя да долови някои неща, необходими за подготовката на съзнанието за определени преживявания, към които не може да се подходи без съответната подготовка.

Отличителна черта на Насрединовия суфийски метод е именно тази постепенна подготовка на съзнанието. Проблясъкът на интуитивно разбиране, проявяващ се в резултат на въздействието на тези истории, представлява не едно интелектуално преживяване, а първичния стадий на просветлението. Той е средството за възстановяване на способността за мистично възприятие в поробените умове, които стават все повече и повече обусловени в резултат на въздействието на обичайните системи за подготовка.

Насрединовия анекдот, лишен (може би в процеса на превода) от своята техническа терминология, може да запазва хумора си, но в такива случаи по-голямата част от първоначалния му импулс може да бъде изгубена. Като пример може да се приведе анекдота за солта и вълната:

Като натоварил магарето си със сол, Насредин тръгнал за пазара. По пътя им се наложило да прегазят реката и част от солта се разтворила. Теглото на товара намаляло и на другия бряг магарето излязло развеселено, докато Насредин пък бил бесен.

На следващия пазарен ден той го натоварил с кошници с вълан. Сега магарето вече едва не падало под теглото на своя намокрен товар.

- А така! - казал ликуващият Насредин. - Това ще те накара да се замислиш, дали всеки път ще печелиш от прекосяването на реката!”.

В арабския оригинал на този разказ са използвани два технически термина - сол и вълна. “Солта” (милх) е омоним на думата, която се превежда като “доброта, мъдрост”. Магарето символизира човека. Освобождавайки се от товара на добротата изобщо, човекът се чувства по-добре, губи от товара. Но в резултат на това той се лишава също и от храна, тъй като Насредин не може да продаде солта и да му купи достатъчно фураж. Думата “вълна” (суф) може да се замени, разбира се, със “суфизъм”. Във втория случай теглото на товара се увеличава, както е било и замислено от учителя - Насредин - но се увеличава само за времето на пътешествието до пазара. Крайният резултат този път ще бъде по-добър, защото Насредин ще продаде по-тежката намокрена вълна на по-висока цена от сухата.

Друг един анекдот, който може да се намери при Сервантес (“Дон Кихот”, гл. 5), си остава шега, макар техническият термин “страх” тук да се привежда без всякакви пояснения:

Един жесток и невеж владетел казал на Насредин:

- Ще те обеся, ако не ми докажеш, че действително притежаваш онези дълбоки възприятия, които ти приписват.

Насредин веднага заявил, че може да вижда златните птици в небесата и демоните от подземния свят. Царят го попитал:

- А как можеш да правиш това?

- За това не е нужно нищо друго, освен страх, - отвърнал мулата”.

Страх” суфите наричат активизацията на съзнанието, с помощта на която може да се постигне свръхсетивно възприятие. В тази област формалният интелект е непригоден, тук се използват други възможности на човешкия ум.

Но Насредин, използващ напълно оригинални методи, успява да накара да му служи и самия принцип на интелектуалното мислене. Отражение на този факт може да се намери в “Легендата за Насредин”, където подробно се разказва за това как Хюсейн - основателят на тази система - изтръгнал своя посланик Насредин буквално от лапите на “Стария Негодяй” - с други думи, от властта на онази груба система за мислене, която почти всички ние сме привикнали да използваме.

В арабския език думата “Хюссейн” се асоциира с понятието за добродетел. “Хассейн” означава “силен, труднодостъпен”.

Хюссейн вече бил обиколил целия свят в търсене на учителя, който трябвало да предаде неговото послание през поколенията, и бил вече почти на границата на отчаянието, когато изведнъж дочул някакъв шум. Старият Негодяй се карал на един от учениците си за неговите шеги.

- Насредине! - викал Негодяят. - Поради твоето непочтително отношение аз те обричам на всеобщо осмиване. Занапред, ако бъде разказана поне една от твоите безсмислени истории, ще бъде нужно в да се изслушат в определена последователност още шест други и едва тогава твоята нелепост ще стане очевидна!”.

Счита се, че мистичният ефект от седем насрединови истории, изучени в определена последователност, е толкова голям, че той е достатъчен да подготовката на простветлението на изучаващия.

Хюссейн, който подслушал този разговор, разбрал, че във всяка ситуация се съдържат средствата за противодействие срещу нея и че именно по този начин цялото зло на Стария Негодяй ще може да бъде представено в истинската му светлина. Той решил да съхрани истината с помощта на Насредин.

Хюссейн се явил на Насредин насън и му предал част от своята барака - суфийската сила, която помага за проникването в истинската същност на нещата”. От този момент разказите за Насредин се превърнали в произведения на “независимото” изкуство. Те можели да бъдат считани за анекдоти, но притежавали и метафизически смисъл; те били безкрайно сложни и имали отношение към природата на завършеността и съвършенството, изчезнали от съзнанието на хората вследствие на развращаващата дейност на Стария Негодяй.

Ако разглеждаме бараката от обикновена гледна точка, може да се открие, че тя има множество “магически” свойства, но в действителност бараката е единство и енергия, а също и субстанцията на обективната реалност. Едно от свойствата й е това, че човекът, надарен с нея, или всяка вещ, съдържаща барака, я запазват независимо от степента на въздействие върху тях на неразвитите хора. Оттук следва, че дори простото повтаряне на Насрединовите истории носи със себе си определено количество барака, а размишляването над тях увеличава това количество. С помощта на този метод учението на Насредин, идващо от Хюссейн, било завинаги изразено така, че то вече не можело да бъде напълно извратено. Също както водата във всяко състояние запазва своята същност на вода, в Насрединовите истории се запазва някакъв постоянен минимум, който отвръща на призива и може да се увеличава, ако му се обръща внимание. Този минимум е истината, през която преминава пътя към реалното съзнание.

Насредин е огледало, в което човекът вижда себе си. Това огледало се различава от обикновеното по това, че колкото повече гледаш в него, толкова по-ясно се открояват в него чертите на истинския Насредин. Това огледало се сравнява със знаменитата чаша на персийския герой Джамшид, която отразява целия свят и в която “гледат” суфите.

Тъй като суфизмът се основава не на външна престореност, а върху един всестранен обхват, Насрединовите истории трябва не само да бъдат преживявани, но и да се мисли за тях. След това преживяванията, свързани с всяка отделна история, ще помогнат на мистика “да се завърне у дома”. Това, че суфият проявява способности за висши форми на възприятие, свидетелства, че първата крачка по този път е направена. В този случай той ще бъде способен на правилна оценка на ситуацията с помощта на вдъхновение, а не чрез формално размишление. Вследствие на това, неговите действия могат понякога да озадачават наблюдателите, работещи на обичайното ниво на съзнанието, и въпреки това резултатите от тях ще бъдат правилни.

Една от Насрединовите истории, показващи как суфите постигат правилни резултати с помощта на специална техника (която за непосветените представлява “неправилен метод”) в много отношения обяснява привидната ексцентричност на суфите:

При Насредин, който изпълнявал длъжността на съдия, дошли двама души. Единият от тях казал:

- Този човек ме ухапа за ухото и аз изисквам компенсация.

Другият заявил:

- Той сам се е ухапал.

Насредин отложил разглеждането на делото и се оттеглил в покоите си, където прекарал половин час, опитвайки се да се ухапе за ухото. Това довело дотам, че той паднал и си разбил челото. След това той се върнал в залата.

- Проверете човека с ухапаното ухо, - наредил Насредин. - Ако челото му е разбито, значи се е ухапал сам и с това делото е приключено. Ако пък не е, значи другият го е ухапал и на пострадалия трябва да бъдат изплатени три къса сребро”.

Правилното решение било постигнато с помощта на привидно нелогични методи.

 В този разказ Насредин намира правилния отговор независимо от външната логика на събитията и ситуациите. В друга една история Насредин, изпълняващ ролята на глупак (суфите наричат това “път на упрека”), в ярка форма показва, какво представлява всъщност обичайното човешко мислене:

 “Един човек предложил на Насредин да познае, какво имал в ръката си.

 - Посочи ми поне един белег, - помолил мулата.

 - Ще ти посоча няколко, - отвърнал зевзекът. - Формата и размерите на този предмет напомнят яйце, той има вкус и миризма на яйце, а отвътре е бял и жълт. В суров вид в него има течност, която се втвърдява при нагряване. Освен това, този предмет е снесен от кокошка…

 - Знам! - прекъснал го мулата. - Това сигурно е някакъв кейк!”.

 Аз се опитах да направя един подобен експеримент в Лондон. В три магазина за цигари подред аз молех да ми продадат “цилиндри от хартия, напълнени с частици тютюн, с дължина около 3 дюйма, опаковани в картон, върху който може да бъде напечатано нещо”. Никой от тези хора, продаващи цигари по цял ден, не можа да разбере какво исках. Двама от тях ме препратиха към други места, единият - при своя снабдител, другият - в специализиран магазин за екзотични вносни стоки за пушачи. Навярно думата “цигара” е съвършено необходима за описанието на хартиените цилиндри, запълнени с тютюн, но този начин, зависещ от асоциациите, не може да се използва, също както ако става на дума за възприятията. Грешката се състои в опитите за пренасяне на една от формите на мислене, великолепно приложима в определени случаи, в един друг контекст и стремежа да се използва тя при несъответствуващи условия.

 Руми привежда един разказ, напомнящ Насрединовата история с яйцето, но подчертаващ друг важен момент:

 “Синът на един цар бил даден за възпитание при мистични учители, които след известно време казали, че повече на нищо не могат да го научат. За да го изпита, баща му му предложил да отгатне, както държи в ръката си.

 - Това е нещо кръгло, металическо и жълто, - казало момчето. - Навярно е решето”.

 Суфизмът изисква балансирано развитие на вътрешните възприятия и обикновеното човешко поведение.

 Както вече видяхме, суфият отрича предположението, че всеки жив човек е възприемчив. Човекът може да бъде клинично жив и същевременно мъртъв от гледна точка на способността за възприятие. Нито логиката, нито философията не ще му помогнат да придобие тази способност. Един от аспектите на приведения по-долу разказ илюстрира това:

 “Мулата разсъждавал на глас:

 - Как мога да разбера жив ли съм или съм умрял?

 Жена му казала:

 - Не бъди такъв глупак; когато умреш, крайниците ти ще изстинат.

 Скоро след това Насредин отишъл за дърва в гората. Било през зимата и той изведнъж почувствал, че ръцете и краката му са изстинали.

 - Аз, разбира се, съм умрял, - помислил той. - И трябва да спра да работя, защото мъртвите не работят.

 Насредин не само зарязал работата, но и легнал на земята, защото мъртъвците не ходят.

 Скоро се появила една глутница вълци и започнали да нападат магарето на Насредин, което било вързано за едно дърво.

 - Продължавайте, възползвайте се от това, че съм умрял, - помислил мулата, без да става от мястото си. - Но ако бях жив, не бих позволил да се отнасяте така с моето магаре!”.

 Подготовката на ума на суфия не може да се счита за завършена, докато човекът не разбере какво той трябва да направи за себе си самостоятелно и не престане да мисли, че другите ще могат да направят това вместо него. Насредин сякаш разглежда обикновения човек през своето увеличително стъкло:

 “Веднъж Насредин надникнал в дюкяна на един вехтошар.

 - Имаш ли кожа?

 - Да!

 - А гвоздеи?

 - Да!

 - А боя?

 - Също имам.

 - Тогава защо не си ушиеш едни обувки?”.

 В този разказ се подчертава ролята на мистичния учител, особено важна в суфизма, създаващ всички условия за да може бъдещият търсач да започне да прави нещо за себе си. Под “нещо” се разбира “работата над себе си” под нечие ръководство, която е най-важната отличителна черта на суфийската система.

 Суфийското търсене не може да бъде завършено успешно в неподходяща компания. Насредин подчертава това в разказа за несвоевременната покана:

 “Вече било късно, но мулата все още си приказвал със своите приятели в чайханата. Като излезли оттам, всички почувствали глад.

 - Каня всички ви на вечеря у дома, - казал Насредин, без да помисли за последиците.

 Когато компанията вече наближавала къщата му, Насредин си помислил, че не би било зле да избърза напред и да предупреди жена си.

 - Почакайте тук, а аз ще отида и ще я предупредя, - казал той на приятелите си.

 Когато Насредин разказал всичко на жена си, тя възкликнала:

 - Но у дома няма нищо за ядене! Как си посмял да поканиш тези хора!

 Мулата се качил горе и се скрил. След известно време гладът принудил хората да дойдат до къщата и да започнат да чукат.

 Жената на Насредин отвърнала:

- Мулата не си е в къщи!

Гостите завикали:

- Но ние видяхме как той влезе в тази врата!

Жената на мулата не знаела какво да отговори.

Обхванатият от безпокойство Насредин, който наблюдавал спора от горния прозорец, се подал навън и казал:

- А не бих ли могъл да съм излязъл от къщи през задния вход?”.

Някои Насрединови истории подчертават лъжливостта на разпространеното убеждение на хората в това, че човекът притежава стабилно съзнание. Под влияние на външните и вътрешните дразнители поведението на почти всеки човек ще се променя в зависимост от неговите настроения или състояния на здравето. В социалния живот този факт, разбира се, се признава, но все още не го приема напълно формалната философия или метафизиката. В най-добрия случай от човека се очаква, че той ще може да се подготви за благочестие или концентрация, с помощта на които той навярно ще успее да постигне разбиране или завършеност. Суфизмът обаче изисква пълна трансмутация на съзнанието и началото на това трябва да постави признаването на факта, че неразвитият човек малко се различава от суровия материал. Този човек не притежава нито постоянна същност, нито единство на съзнанието. Вътре в него присъства “същността”, която не е съединена нито с него самия като цяло, нито дори с неговата личност. В края на краищата никой не може да знае автоматично, кой е той в действителност, независимо от лъжливото убеждение в обратното.

Веднъж мулата влязъл в един дюкян. Стопанинът се приближил, за да го обслужи.

Насредин казал:

- Най-напред главното. Видя ли ме, когато влязох в твоя дюкян?

- Разбира се.

- А виждал ли си ме някога преди?

- Никога през живота си.

- Тогава откъде знаеш, че това съм аз?”.

Макар този разказ да може да се възприема като прост анекдот, хората, считащи, че в него са искали да покажат един глупав човек и той не съдържа нищо по-дълбоко, едва ли ще могат да извлекат полза от неговата живителна сила. От една Насрединова история можем да извлечем само малко повече от това, което влагаме в нея, и ако тя изглежда някому само като шега, значи той трябва да продължава работата над себе си. Такъв един човек е осмян от Насредин в разказа за луната:

“- Какво правят със старата луна? - попитал мулата един глупак.

Отговорът съответствал на въпроса:

- Всяка стара луна бива разрязвана на 40 нови звезди”.

Много от Насрединовите истории засягат факта, че хората, стремящи се към мистични постижения, си мислят, че те непременно ще съответстват на техните представи за тези неща и по този начин сами предварително се отделят от тях. Никой не може да разчита, че ще постигне разбиране, ако счита, че вече знае какво е това, и си мисли, че ще може да го постигне като се придържа към един строго определен път, който той може да разбере от самото начало. За това се говори в историята за жената и захарта:

Когато Насредин бил съдия, при него дошла една жена, която водела сина си. Тя казала:

- Това момче яде твърде много захар и аз не мога да го отуча от този навик. Моля Ви официално да му забраните да прави това, тъй като мен не ме слуша.

Насредин й наредил да дойде след една седмица, а когато дошла, отложил решението на делото за още една седмица.

След това той казал на младежа:

- От този момент ти забранявам да ядеш повече от толкова парчета захар на ден.

Впоследствие жената го попитала защо му е било нужно толкова време за даването на толкова проста наредба.

Насредин казал:

- Мадам, преди да давам наредби на другите, аз трябваше да проверя, дали ще мога аз самият да намаля употребата на захар”.

Молбата на жената свидетелствала за пълна механичност на мисленето и се основавала просто върху някои предположения. Първо, тя сметнала, че положението на нещата ще може да се поправи само с помощта на предписания; второ - решила, че човек действително може да яде толкова малко захар, колкото на нея й се искало; и трето - тя мислела, че един човек може да обясни другиму каквото и да било, дори ако самият той няма никакво отношение към това.

Този разказ не е просто парафраза на изказването: “Прави, каквото ти казвам, а не каквото аз правя”. Той е много далеч от етичните наставления и отразява една неизбежна необходимост.

На суфизъм може да обучава само един суфи, а не теоретик или интелектуален тълкувател.

Тъй като суфизмът е съзвучен с истинската реалност, той не може да се пригоди към онова, което ни считам за реалност, но което в действителност представлява едно по-примитивно и недолговечно емпирично определение. Например, ние сме свикнали да подхождаме към събитията едностранно. Без да имаме никакви основания за това, ние считаме, че събитията се случват като че ли в една пустота, докато в действителност всички събития са свързани помежду си. Ние можем да оценим по достойнство един мистичен опит едва тогава, когато сме готови да осъзнаем нашата взаимовръзка с целия организъм на живота. Ако разгледаме собствените си или чуждите постъпки, можем да виси, че те винаги са обусловени от една от множество всевъзможни причини, а също и, че те никога не са изолирани - много от тях имат съвършено неочаквани последици, за които ние не бихме могли дори да помислим.

Един друг Насрединов “анекдот” описва безкрайния кръговрат на реалността и обикновено невидимите, но съществуващи взаимодействия:

Веднъж Насредин вървял по един пуст път. Свечерило се, когато той забелязал група конници, които се приближавали към него. Въображението на Насредин се разпалило и той се изплашил, че могат да го ограбят или да го вземат за войник. Страхът бил толкова силен, че той прескочил през една стена и се строполил право в един гроб.

Пътешествениците, неосведомени за причината на тези постъпки, били заинтересувани и потърсили Насредин. Когато го намерили лежащ неподвижно, един от тях казал:

- Защо си тук и можем ли да ти помогнем с нещо?

Насредин, като разбрал грешката си, казал:

- Всичко това е по-сложно, отколкото си мислите. Виждате ли, аз съм тук заради вас, а вие сте тук заради мен”.

Да възприема правилно живота по такъв начин може само мистикът, който се е “завърнал” в привичния ни свят, осъзнавайки взаимозависимостта на външно различните или несвързани неща. Суфите считат, че всеки метафизичен метод, който не отчита този фактор, е изкуствен (повърхностен) и не може да бъде продукт на онова, което наричат мистичен опит. Самото съществуване на такива методи представлява препятствие за достигането на целите, които те поставят пред себе си.

Това не означава, че резултатът на суфийския опит отделя суфия от реалността на обикновения живот. Той е постигнал висшите измерения на битието, които действат успоредно на по-ниското ниво на съзнанието на обикновения човек. Мулата ясно определя това в следния разговор:

“- Аз мога да виждам в тъмното.

- Чудесно, мула, но ако е тъй, защо тогава винаги ходиш нощем със свещ?

- За да не се блъснат другите в мен”.

Светлината, която носи суфият, може да бъде наречена неговата приспособимост към условията на заобикалящата го действителност след завръщането и придобиването на способността за по-широко възприятие.

Благодарение на своето преображение суфият представлява една значима част от всичко живо. Това означава, че той, за разлика от теолога или философа, вече не може да подхожда едностранно към това, което се случва с него или с другите. Веднъж някой попитал Насредин, какво е това съдба. Той казал: “Това, което ти наричаш “съдба”, в действителност е едно предположение. Ти просто предполагаш, че трябва да стане нещо лошо или хубаво, а онова, което се случва в действителност, наричаш “съдба””. Суфият не бива да бъде питан дали е фаталист, тъй като той не приема недоказаната концепция за съдбата, която се подразбира в дадения въпрос.

Точно по същия начин, понеже суфият може да предугади целия комплекс от възможни последици на едно събитие, неговото отношение към едно или друго отделно събитие е всестранно, а не изолирано. Той не може да прави обобщения, основавайки се върху изкуствено подбрани факти.

Мулата казал:

- Царят ми каза, че още никой не е успял да обязди този кон, но аз все пак се качих на него.

- И какво?

- И аз също не успях”.

Този разговор показва, че ако едно външно последователно събитие бъде разложено на съставните му части, то ще се промени.

Така нареченият “проблем на общуването”, на който се отделя толкова внимание, се основава върху предположения, неприемливи за суфите. Обикновеният човек казва: “Как мога да разговарям с друг човек за нещо друго, освен обикновените неща?”. А суфите считат, че е “невъзможно да се попречи на едно общуване, предизвикано от необходимостта. Това не означава, че за това трябва да се търсят някакви особени начини”.

В един от разказите Насредин и един йога се явяват в ролята на обикновени хора, които фактически нямат какво да си кажат един на друг:

Веднъж Насредин видял едно странно на вид здание, пред вратите на което седял един потънал в размишление йога. Мулата решил, че може да научи нещо от този впечатляващ образ и започнал разговор, питайки този човек какъв е.

- Аз съм йога, - казал човекът, - и прекарвам времето си, опитвайки се да постигна хармония с всичко живо.

- Това е интересно, - казал Насредин, - защото веднъж една риба ме спаси от смърт.

Йогата го помолил да остане с него, казвайки, че за цялото време, което бил прекарал, опитвайки се да постигне хармония с живия свят, никога още не е бил близко до такова общуване, което бил постигнал Насредин.

След няколко дни съвместни размишления йогата помолил мулата да му разкаже за чудния си опит с рибата, защото “сега ние се познаваме по-добре”.

- Сега, когато те познавам по-добре, аз се съмнявам, че ще можеш да получиш полза от това, което ще ти кажа, - отвърнал Насредин.

Йогата настоявал.

- Е, добре, - казал Насредин. - Рибата действително ми спаси живота. Веднъж ми се наложи да гладувам, а тя ме поддържаше в течение на три дни”.

Нито един суфи не ще се осмели да засяга определени области на ума, в които навлиза т.нар. експериментален мистицизъм. Суфизмът представлява резултат от експеримент, продължаващ от незапомнени времена, и се занимава с такива явления, които не могат да бъдат възприети емпирично.

Насредин разпръсвал шепи трохи около къщата си. Един човек го попитал:

- Какво правиш?

- Прогонвам тигрите.

- Но наоколо няма никакви тигри!

- Именно. Действа, нали?”.

Една от няколкото Насрединови истории, които могат да бъдат намерени при Сервантес (“Дон Кихот”, гл. 14), предупреждава за опасността от твърдия интелектуализъм:

“- Няма такова нещо, на което да не може да се отговори с помощта на моето учение, - казал един монах, който току-що влязъл в чайханата, където седял Насредин със своите приятели.

- И въпреки това съвсем наскоро един учен ми зададе въпрос, на който не можеше да се отговори, - отвърнал Насредин.

- Жалко, че не съм бил там! Задай ми този въпрос и аз ще ти отговоря на него.

- Моля. Той попита: За кой дявол се опитваш да се промъкнеш в къщата ми толкова късно през нощта?”.

Суфийското възприемане на красотата е свързано с една проникваща сила, отиваща далеч отвъд пределите на възможностите на обикновените форми на изкуството.

Веднъж един от учениците решил да покаже на Насредин прекрасен езерен пейзаж, който той никога не бил виждал.

- Каква красота! - възкликнал Насредин. - Но само ако, само ако…

- Какво “само ако”, мула?

- Само ако не бяха наляли тук тази вода!”.

За да постигне мистичната цел, суфият трябва да разбере, че умът съвсем не работи така, както ние си мислим. Нещо повече, като не знаят това, двама души могат просто да се доведат взаимно до безизходица:

Веднъж мулата помолил жена си да му приготви много халва и й дал всичко, необходимо за това, а после изял почти всичката халва.

Посред нощ мулата събудил жена си.

- Дойде ми на ум една важна мисъл.

- Каква?

- Донеси ми остатъка от халвата и ще ти я кажа.

Жената донесла халвата и повторила въпроса си, но Насредин най-напред приключил с халвата, а сетне казал:

- Дойде ми на ум, че никога не бива да се ляга, преди да се изяде цялата халва, която е била приготвена за деня”.

Насредин помага на търсача да разбере, че формалистките идеи за времето и пространството могат да бъдат неприложими относно истинската реалност. Суфи не могат да бъдат такива хора, които вярват, че получават награда за предишните си постъпки или че могат да ги наградят за бъдещите им дела. Суфийската концепция за времето е: взаимодействие - неразделна връзка.

Класическият анекдот за турската баня отразява тази мисъл по начин, който помага отчасти да се долови тази идея:

Насредин решил да се изкъпе в турската баня. Тъй като бил облечен в парцали, прислужниците му дали един стар тас и малко парче сапун. Като си тръгвал, Насредин връчил на изумените прислужници една жълтица.

На другия ден великолепно облеченият Насредин отново се появил в банята, където му оказали, разбира се, най-радушен прием. Като се изкъпал, той дал на прислужниците една най-дребна чонета и казал:

- Това е за миналия път, а златото беше за днес”.

Влиянието на обусловеното мислене и незрелостта на ума карат хората да се опитват да се приближат до мистицизма, без да се откажат от собствените си представи за него. Преди всичко на ученика бива обяснявано, че той може да има само една най-приблизителна представа за това, което му е нужно, а също и, че той може да осъзнае, че ще може да постигне това като работи и се учи под ръководството на майстора. Никакви други изисквания той не може да предявява.Този Насрединов разказ се използва, за да потвърди тази истина:

Веднъж една жена довела малкия си син в училището при Насредин и казала:

- Уплашете го малко, защото на мен вече не ми се подчинява.

Насредин опулил очи, започнал да ръмжи, да подскача и да тропа с юмруци по масата, докато изплашената жена не препаднала. След което той изтърчал от стаята.

Когато се върнал, опомнилата се жена му казала:

- Помолих Ви да изплашите момчето, а не мен!

Мулата отвърнал:

- Мадам, страхът няма любимци. Както виждате, и самият аз се изплаших. Когато надвисва опасност, тя заплашва всички еднакво!”.

По подобен начин суфийският учител не може да преподнесе само една малка порция суфизъм. Суфизмът е единно цяло, той помага да се постигне съвършенство, а не фрагментарност на съзнанието, която непосветеният човек може да използва и самостоятелно, наричайки я при това “концентрация”.

Насредин осмива дилетантите, надяващи се да узнаят или откраднат някакви велики тайни на живота, без да платят за това:

Изглеждало сякаш корабът всеки момент ще потъне и пътниците на колене се молели и разкайвали, обещавайки да изпълнят какви ли не неща, стига само да бъдат спасени. Единствено Насредин седял неподвижно.

Неочаквано, в разгара на паниката той подскочил и извикал:

- Спокойно, приятели! Няма нужда да се променяте и да ставате разточителни - струва ми се, че виждам земя”.

Насредин подчертава основната идея за това, че мистичния опит и просветление, благодарение на видоизменението на вече познатите идеи, идват посредством просветлението на ограничеността на обичайното мислене, пригодно единствено за всекидневния живот. Правейки това, той превъзхожда всички останали достъпни форми на учението.

Веднъж Насредин влязъл в чайханата и обявил:

- Луната принася повече полза от Слънцето.

Попитали го, защо мисли така.

Насредин казал:

- Защото нощно време ние имаме по-голяма нужда от светлина”.

Да се постигне контрол над собствените страсти още не означава, че е победено “командуващото Аз” (нафс-и-аммара), с което се бори суфият. Тази победа се разглежда като укротяване на онази необуздана част на съзнанието, която счита, че от всичко (включително и от мистицизма) може да вземе онова, което й е нужно и да го постави в служба на себе си. Склонността към използуване на материали от случайни източници за целите на личната изгода може да бъде разбрана, имайки предвид несъвършенството на обикновения живот, но за света на реалната завършеност тя е съвършено неприемлива.

Веднъж Насредин се прибирал вкъщи, носейки в едната си ръка парче черен дроб, а в другата - рецепта за сготвянето му. Внезапно отгоре налетяла някаква птица и грабнала дроба от ръцете на Насредин. Той извикал след нея:

- Глупава птица! Ти открадна дроба, но какво ще правиш с него без рецептата?”.

Разбира се, от гледната точка на птицата, черният дроб и в суров вид е напълно пригоден за нея. Тя може да се нахрани, но ще придобие само това, което, както й се струва, тя иска да има, а не онова, което би могло да се направи от този черен дроб.

Тъй като другите хора не винаги разбират суфите, те ще се опитват да ги приспособяват към своите представи. В една друга история с птица (която може да се намери в шедьовъра на Руми - “Маснави”) мулата намира на перваза на прозореца си един кралски сокол. Преди той никога не бил виждал такъв необикновен “гълъб”. Като му изрязал клюна и му скъсил ноктите, мулата пуснал сокола, казвайки му на изпроводяк: “Сега вече повече приличаш на птица, а преди явно не са се грижили добре за теб”.

Изкуственото разделяне на живота, мисленето и действието, представляващо характерен признак на обичайната дейност на хората, е напълно неприсъщо на суфите. Насредин счита усвояването на тази идея за предварително условие за разбирането на цялостността на живота. “Захарта, разтворена в млякото, прави сладко цялото мляко”.

Насредин вървял по прашния път с един приятел, когато изведнъж ожаднели. Те влезли в една чайхана, но там станало ясно, че имат пари само за една чаша мляко. Приятелят на Насредин казал:

- Изпий ти първи своята половина, защото имам малко захар и искам да я добавя към моето мляко.

- Братко, добави захарта сега, така и двамата ще пием сладко мляко, - казал мулата.

- Не, захарта не е достатъчна, за да направи сладко цялото мляко.

Насредин отишъл до кухнята и се върнал, носейки една солница:

- Виж, приятелю, аз ще изпия моята половина със сол, а тя е достатъчна за цялата чаша”.

Макар в практическия, но от това не по-малко неестествен свят, който ние сме създали за себе си, да сме привикнали да считаме, че “първото идва първо” и че всяко нещо трябва да се проявява в цялата си пълнота, тези предположения не се потвърждават в метафизическия свят, на който е присъща една съвършено друга ориентация. Суфийският търсач ще изучава едновременно няколко различни неща, намирайки се на тяхното ниво на възприятие и потенциални възможности. В това се състои още една от разликите между суфизма и онези системи, които се основават върху предположението, че във всеки един даден момент може да се изучава само едно определено нещо.

Един от дервишските учители е дал коментар на тази многостранна връзка на Насредин с търсача. Той казва, че тези истории приличат на праскова. В тях има красота, хранителни вещества и скрити дълбини - костилките на плода.

Човек може да изпадне в емоционална възбуда от повърхностния смисъл, да посмее на шегата или да се полюбува на красотата. Всичко това се случва така, сякаш прасковата ви е била само временно дадена. Наистина ние можем да видим формата и цвета и навярно да се насладим на миризмата или да разберем нейния строеж.

Вие можете да изядете прасковата и да изпитате още една наслада - да постигнете нейната дълбина. Прасковата, която ви дава храна, се превръща в част от самите вас. Вие можете да изхвърлите костилката или да я счупите и да откриете в нея едно много вкусно зрънце. Именно това е скритата дълбина. Зърното притежава свой цвят, размер, форма, дълбина, вкус и предназначение. Може да се събират черупките на тези костилки и да се използват като гориво. Дори ако дървените въглища, получени от тях, вече да не стават за нищо, все пак ядивната част вече ще стане част от самите вас”.

След като търсачът придобие поне известна способност да прониква в същността на ставащото около него, той престава да задава въпроси, които уж имат непосредствено отношение към цялото. Нещо повече, той разбира, че събитията, външно нямащи отношение към дадената ситуация, могат да я променят. За това се говори в разказа за одеялото:

Веднъж през нощта Насредин и жена му станали от леглото, за да видят двама мъже, които се били сбили под прозореца им. Жената изпратила мулата да изясни какво става. Той се наметнал с одеялото и слязъл долу. Когато се приближил до тези хора, единият от тях смъкнал от него единственото му одеяло, след което и двамата избягали.

Когато Насредин се върнал, жена му го попитала:

- И защо се биеха там?

- Очевидно заради моето одеяло, защото като го взеха, веднага избягаха”.

 

“При Насредин дошъл един съсед и го помолил да му услужи с магарето си.

- Вече го дадох на другиго, - казал мулата.

В това време от обора се дочул магарешки рев.

- Но аз го чувам да реве там, - казал съседът.

- Ти на кого вярваш повече, на мен или на магарето? - казал Насредин”.

Познаването на този аспект на реалността помага на суфия да се откаже от егоизма и рационалистичните обяснения, които закрепостяват една определена част от ума. Явявайки се в ролята на обикновен човек в един от разказите си, Насредин подчертава този момент:

При Насредин дошъл един селянин и му казал:

- Твоят бик набоде с рога моята крава; полага ли ми се нещо за това?

- Не, - веднага отвърнал Насредин, - защото бикът не може да отговаря за своите действия.

- Извинявай, - казал хитрият селянин. - Всичко обърках. Исках да кажа, че моят бик набоде твоята крава, но в същност нали това е същото.

- Не, - казал Насредин, - мисля, че ще е по-добре да прегледам още веднъж законите и може би ще открия нещо подходящо”.

Тъй като цялата интелектуална дейност на хората като правило се свежда до повърхностни разсъждения, Насредин, бидейки суфийски учител, отново и отново показва лъжливостта на обичайните съждения. Опитите за влагане в думи или книги на мистичния опит никога не са имали успех, тъй като знаещите не се нуждаят от това, на незнаещите е необходим “мост, за да се възползват от този опит”. За илюстрация на суфийското учение за подготовката на ума към непривични за него преживявания, често се използват два разказа, притежаващи определена важност.

При Насредин дошъл един човек, който искал да стане негов ученик. След множество приключения той се добрал до колибата в планината, в която живеел Насредин.

Като знаел, че всяка постъпка на един посветен суфи е изпълнена със смисъл, новакът попитал Насредин защо духа на ръцете си.

- За да се стопля, разбира се, - отвърнал мулата.

Скоро след това Насредин налял две чаши суха и духнал своята супа.

- Защо правите това, учителю? - попитал ученикът.

- За да охладя супата, разбира се, - отвърнал учителят.

След което ученикът напуснал Насредин, тъй като не можел повече да се доверява на един човек, който използва едни и същи средства за достигане на различни резултати”.

Да се изследва едно нещо с помощта на самото това нещо, например - умът със средствата на самия ум или творението с помощта на едно сътворено, но неразвито същество, е невъзможно. Теориите, основани върху такива субективни методи, могат да имат или твърде кратко, или твърде ограничено приложение. Суфите не считат, че тези теории отразяват истината. Ако обстановката не им позволява да опровергаят тези теории с обикновени думи, те могат (и го правят) да ги преувеличат или осмеят с цел да ги разобличат. Когато това е направено се появява възможността за търсения на друга система за оценка на взаимовръзката на събитията.

Насредин казал на жена си:

- С всеки ден аз все повече се учудвам на целесъобразността, с която е устроен този свят - изглежда сякаш всичко е устроено за ползата на човека.

- Какво точно имаш предвид?

- Да вземем например камилите. Как мислиш, защо те нямат крила?

- Нямам представа.

- Добре, тогава представи си, че на камилите им порастат крила. Тогава те биха могли постоянно да нарушават нашето спокойствие, кацайки по покривите на къщите и преследвайки ни отгоре със своите храчки”.

Ролята на суфийския учител се подчертава в известната история за проповедта. Освен многото други неща (както във всички Насрединови истории), тя показва, че напълно невежите хора не могат дори да се приближат до началото на пътя, че не е нужно да бъдат обучавани знаещите и, най-сетне, че ако в едно общество вече има постигнали просветление хора, то не се нуждае от нов учител.

Насредин бил поканен да изнесе беседа на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал:

- О, хора, знаете ли за какво ще говоря с вас?

Неколцина буйни глави, които искали да се позабавляват, извикали, че не знаят.

- В такъв случай, - с достойнство отвърнал мулата, - ще се въздържа от опитите да обучавам такива невежи.

На следващата седмица старейшините на селото, след като получили уверения от хулиганите, че няма повече да пречат на работата със своите забележки, отново поканили Насредин да ги посети.

- О, хора! - отново започнал мулата. - Знаете ли за какво ще говоря с вас?

Някои от онези, към които Насредин гледал особено свирепо, не знаели как да реагират на това и измънкали:

- Да.

- В такъв случай нямам какво повече да ви кажа, - рязко обявил Насредин и напуснал залата.

След настойчивите молби да направи още един опит Насредин посетил селото още веднъж и отново застанал пред събралите се.

- О, хора! Знаете ли за какво ще говоря с вас?

Тъй като на всички им се сторило, че мулата очаква отговор, хората завикали:

- Някои от нас знаят, а други - не!

- В такъв случай нека тези, които знаят, да го разкажат на онези, които не знаят, - казал Насредин и се приготвил да си върви”.

В суфизма е невъзможно да се започне “работата” от някаква предварително определена точка. Бъдещият ученик трябва да позволи на учителя да го ръководи така, както той счита за нужно.

Един младеж дошъл при Насредин и го попитал, колко време ще му е нужно, за да стане суфи. Насредин го повел със себе си в селото.

- Преди да отговоря на въпроса ти, искам да дойдеш с мен. Аз искам да посетя един учител по музика, за да се науча да свиря на лютня.

Като дошли при учителя, Насредин се осведомил за заплащането. Онзи казал:

- За първия месец - три сребърника, а сетне - по един сребърник на месец.

- Отлично, - извикал мулата, - ще намина след един месец!”.

Шестото чувство, което притежават суфите и което теоретиците считат за ясновидски дар или почти божествено всезнание, в действителност няма нищо общо с тези неща. Както и на всички други чувства, на него е присъща определена ограниченост. Функцията на това чувство се състои не в това да направи съвършения човек съвършено мъдър, а в това да му помогне да постигне по-пълни възприятия и да живее един по-пълнокръвен живот. Той няма повече да страда от чувството за неопределеност и незавършеност, така добре познато на другите хора. Тази мисъл е изразена в разказа на момчетата и дървото.

Едни момчета решили да откраднат чехлите на Насредин. Веднъж като минавал по пътя, те го заобиколили и казали:

- Мула, никой не може да се изкачи на онова дърво!

- Защо да не може? - казал Насредин. - Аз ще ви покажа как се прави това!

Той вече бил готов да си свали чехлите, но нещо му подсказало да не го прави и той ги затъкнал в пояса си преди да започне да се катери.

Децата изпаднали в объркване и едно от тях извикало на мулата:

- Защо си вземаш чехлите?

Мулата отговорил:

- След като още никой не се е изкачвал на това дърво, то откъде мога да бъда сигурен, че там горе няма някакъв друг път?”.

Когато суфият се ръководи от интуицията, той не е в състояние да обяснява правдоподобно своите действия.

Шестото чувство също така позволява на притежателя на барака да създава сякаш някои събития. Тази способност се появява у суфия в резултат на приложението на методи, нямащи нищо общо с формалистичните разсъждения.

“- Аллах ще помогне, - казал Насредин на един човек, който току-що бил ограбен.

- Само че не знам как, - казал човекът.

Насредин тутакси го завел в най-близката джамия и му казал да почака в ъгъла, а самият той започнал да плаче и нарежда, умолявайки Аллах да върне на пострадалия двадесетте сребърни монети. Той вдигнал такъв шум, че енориашите се събрали и връчили на човека посочената сума.

- Ти можеш и да не разбираш какво стои зад събитията в този свят, - казал Насредин на човека, - но може би ще разбереш какво стана в дома на Аллах”.

 

Участието в работата на реалността няма нищо общо с интелектуалните изводи за наблюдаемите факти. За да демонстрира това, веднъж Насредин записал един тлъст бик за участие в състезания с добри коне.

Всички му се смеели, защото е добре известно, че биковете не могат да тичат.

- Глупости, - казал мулата. - Той непременно ще затича много бързо, ако му се предостави възможност. Знаете ли как тичаше, когато беше още теле, а сега вече е порастнал, макар и да не е имал възможността да тича. Защо сега той да не може да тича още по-бързо?”.

В този разказ също се опровергава мнението, че старата вещ (или човек) непременно представлява по-голяма ценност от новата. Бидейки съзнателна и жива дейност, суфизмът не е свързан с остарелите или безплодни традиции. Всеки живеещ днес суфи олицетворява в себе си всички суфи от миналото и бъдещето. Едно определено количество барака присъства в наличност винаги и безсмъртната традиция не увеличава това количество, което остава постоянно.

По-дълбокото изследване на този разказ може да ни покаже, че ученикът (телето) в процеса на развитие понякога придобива функции, несъмнено, различаващи се от онези (бикът), които, както изглежда, той притежава. Стрелките на часовника не могат да се движат в обратната посока. Този, който разчита на спекулативни теории, не може да се довери на суфизма.

Липсата на интуитивна способност у човечеството като цяло създава една почти безнадеждна ситуация и много от Насрединовите истории подчертават този факт. В разказа за чувала с ориз Насредин се явява в ролята на невъзприемчив, обикновен дервиш:

Веднъж Насредин се скарал с настоятеля на манастира, в който тогава живеел. Скоро след това от склада изчезнал един чувал ориз. Настоятелят наредил всички да се строят в двора на манастира. Когато всички се събрали, той казал, че в брадата на крадеца са заседнали зрънца ориз.

“Това е стария метод да накара виновния неволно да докосне брадата си”, - помислил истинският крадец и продължил да стои неподвижно.

Насредин си помислил: “Настоятелят е готов на всичко, за да ми отмъсти; той навярно специално е посипал ориз по брадата ми”, - и се опитал незабележимо да отърси ориза. В момента, в който пръстите му докоснали брадата, той разбрал, че всички го гледат.

- Така си и знаех, че рано или късно той ще ме хване, - казал Насредин”.

Това, което някои хора наричат “предчувствия” най-често представлява следствие на невроза или работа на въображението.

Не може да се каже, че духът на скептицизма относно мистиката е характерен само за Запада. На Изток доста широко битува мнението, че учениците на мистичните школи са лишени от самостоятелност или някакво друго важно нещо. Най-често суфите не обръщат внимание на такива хора, тъй като те все още не могат да разберат, че бездруго вече се намират във властта на една такава тирания (тиранията на Стария Негодяй), с която не може да се сравни тиранията на нито една мистична школа. На това е посветена една кратка Насрединова история-шега:

Веднъж през нощта жената прошепнала на ухото на мулата:

- Чувам, че долу са влезли крадци.

- По-тихо! - казал в отговор Насредин. - От нас няма какво да откраднат, а ако ни провърви, могат и да ни оставят нещо”.

Насредин, когото можем да наречем крадец, препитаващ се в празни къщи, винаги оставя по нещо след себе си, стига само обитателите на къщата да могат да го познаят.

В суфизма са много важни практическите методи на обучение. Отчасти това се обяснява с факта, че суфизмът е активна дейност. Като друго обяснение може да служи и това, че макар хората да се вслушват в онези, които могат да им кажат истината, реалността на тази истина обикновено не прониква по-дълбоко от техните повърхностни възможности.

Насредин поправял покрива си, когато някой го повикал от улицата. Когато слязал, той попитал повикалия го човек какво иска.

- Пари.

- А защо веднага не ми каза това?

- Беше ме срам да прося.

- Да вървим горе.

Когато се качили на покрива, Насредин отново се захванал да поставя керемидите. Човекът се покашлял и тогава Насредин, без да го поглежда, казал:

- Нямам пари за теб.

- Какво?! Не можеше ли и долу да ми кажеш това?

- Да, но тогава нямаше да мога да ти се отплатя за това, че ме смъкна до долу”.

Суфите мигновено постигат множество неща, които са недостъпни за обикновения човек. За да се обяснят някои удивителни дела на суфийските посветени, основани върху свръхсетивни сили, се използуват алегории, но за един суфи това не е по-удивително, отколкото обикновените чувства за обикновения човек. Не е възможно точно да се опише принципа на тяхното действие, затова остава да се използува грубата аналогия.

“- Човечеството спи, - казал Насредин, когато го обвинили, че бил заспал по време на един прием в двореца. - Сънят на мъдреца е могъщество, а “бодърстването” на обикновения човек почти на никого не носи полза.

 Царят бил раздразнен.

 На следващия ден, когато Насредин отново заспал след хубавия обяд, царят наредил да го пренесат в съседната стая. Преди разпускането на двора спящият Насредин бил пренесен обратно.

- Ти отново заспа, - казал царят.

- Не, бодърствах, както винаги.

- Тогава разкажи ни, какво се случи, докато ти се намираше в съседната стая.

За всеобщо учудване мулата повторил дългата и заплетена история, която бил разказал царят.

- Как постигна това, Насредине?

- Много просто, - казал мулата. - По изражението на лицето на царя аз разбрах, че той се кани да разкаже тази стара история и реших да подремна докато трае разказа”.

В следващата история Насредин и жена му се явяват пред нас като двама обикновени души, които са съпруг и съпруга и въпреки това не се разбират, защото обикновените човешки отношения са неискрени и несъвършени. Суфийските отношения носят съвършено друг характер. Опитите за използване на грубостта и безчестността от привичното ни общуване в света на мистиката са безполезни. Суфите поне използват различни методи на общуване, за да накарат да се задейства една съвършено друга сигнална система.

Жената на мулата му била сърдита, затова му поднесла гореща супа, без да го предупреди.

Но и тя самата била гладна и когато супата била готова, поела голяма глътка. От болка от очите й тутакси рукнали сълзи, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че мулата също ще се опари.

- Какво става, скъпа? - попитал Насредин.

- Спомних си моята бедна стара майчица. Когато беше жива, тя също много обичаше такава супа.

Тогава Насредин също напълнил устата си с изгарящата течносст и по страните му потекли сълзи.

- Плачеш ли, Насредине?

- Да, плача при мисълта за това, че твоята бедна стара майчица умря, като забрави да те вземе със себе си!”.

От гледна точка на суфийската реалност, другите метафизични системи притежават редица сериозни недостатъци, за които следва да се спомене. Мистичният опит, предаван чрез думи почти винаги представлява безполезно изкривяване на фактите. Нещо повече, другите на свой ред могат да предават това изкривяване така убедително, че то може да изглежда дълбоко, но в действителност да няма никаква познавателна ценност. За суфия мистицизмът се състои не в това да се отправиш нанякъде и да постигнеш просветление, а сетне да се стремиш да проявяваш своите достижения. Суфите считат, че мистицизмът е свързват със самата същност на човека и способства за установяването на контакт между цялото човечество и висшите форми на разбиране.

Всичко това и някои други идеи намират отражение в един от Насрединовите разкази:

Мулата се завърнал от столицата на империята в своето селце и селяните се събрали, за да послушат разказите за неговите приключения.

- Сега мога да ви кажа само едно: с мен разговаря самият цар, - казал Насредин.

Всички били поразени. Техният съселянин бил разговарял със самия цар! За недодяланите селяни това била твърде пикантна новина и слуховете за това събитие започнали да се разпространяват.

Обаче най-нетактичните от слушателите отново дошли при Насредин и го попитали, какво именно му е казал царят.

- Царят напълно ясно за всички ми каза: Махай се от пътя ми!

Простаците били повече от доволни и сърцата им затрепкали от радост. В края на краищата, нима те не били чули думите, произнесени от самия цар и не били видяли човека, към когото били отправени тези думи?”.

Тази история е сред народните разкази за Насредин, а повърхностната й поука е насочена срещу хората, хвалещи се с важните си връзки. Разбирането на нейния суфийски смисъл е важно за подготовката на ума на дервиша за преживяванията, които ще заменят подобни повърхностни идеи.

Много интересно е да се наблюдава въздействието на Насрединовите истории върху най-различни хора. Хората, предпочитащи по-примитивните емоции, възприемат само повърхностното им значение, настоявайки, че това са просто анекдоти. Към тези хора се отнасят съставителите или читателите на малките брошури, натъпкани с повърхностни шеги, които проявяват явна неловкост, когато им разказват метафизически или “нелогични” истории.

Насредин сам отговаря на тези хора в една от най-кратките си шеги:

“- Вярно ли е, че в твоите истории има много скрит смисъл, Насредине?

- Не.

- А защо?

- Защото аз никога в живота си не съм говорил истината и вече е късно да се науча да го правя”.

Обикновеният човек, гордеещ се със своето дълбокомислие, може да заяви, че в действителност хуморът е сериозен и че всяка шега притежава философски смисъл. Но Насредин няма никакво отношение към тази философия. Може да се предположи, че циничните хумористи, подобно на гръцките философи, могат да подчертават нелепостта на нашите постъпки и мислене. Насредин се явява в една съвършено друга роля, защото общото въздействие на неговите истории е много по-дълбоко. Тъй като неговите истории са неразделно свързани една с друга, както и с онази форма на реалността, която се намира в полезрението на суфите в дадения момент, целият този цикъл представлява една част от съзнателното развитие. Фрагментарното съзнание на повърхностния хуморист или отделните проблясъци на сатирични настроения на формалния мислител не могат да се намират в правилна връзка с това развитие.

В процеса на четене и усвояване на Насрединовите истории нещо става. Има се предвид осъзнаването на събитието в цялостност, което е основен момент в суфизма.

В отговор на въпроса: “От какви методи се нуждае суфият?”, Ходжа Анис казал: “Няма суфи без цялостност, няма суфи без битие и ставане, няма суфи без взаимосвързаност”.

Думите могат да предадат само част от тази истина. Един по-ефективен, но също така несъвършен метод представлява взаимодействието на думите и реакциите на читателя. Суфийският опит представлява резултат от дейността на “съвместната работа” с майстора, когато думите вече не могат да окажат никакво въздействие. Насредин показва това в своята знаменита “китайска” история:

Насредин пристигнал в Китай и събрал около себе си ученици, които започнал да подготвя за просветлението. Онези от тях, които постигали разбиране, веднага преставали да посещават лекциите му.

Една група от негови неразвити последователи, горящи от желание да разбират повече, дошли от Персия в Китай, за да продължат обучението си при Насредин.

След първата си лекция Насредин ги приел.

Един от учениците попитал:

- Мула, защо твоите лекции са поветени на тайните думи, които ние (за разлика от китайците) можем да разбираме? Това са “намидонам” и “хичмалюмнист”. На персийски те означават просто “не знам” и “никой не знае”.

- А какво искате да правя - съвсем ли да не използвам главата си? - осведомил се Насредин”.

Суфите използват технически термини за описанието на тайнствата, явяващи се преживявания, които не могат да бъдат изразени с думи. Дотогава, докато търсачът не е готов за “схващането” на тези преживявания, той бива удържан от погрешните опити да ги изследва с помощта на именно тези термини интелектуално. Бидейки по същината си резултат от съзнателна специализация, суфизмът е установил, че каноничен път към просветлението не съществува. Това още не означава, че пътят към просветлението ще бъде непременно дълъг по време, но означава, че суфият трябва да прави спирки по Пътя.

Насредин, явяващ се в ролята на човек, който търси кратък път, фигурира в един анекдот, предаващ тази идея:

Веднъж в едно прекрасно утро мулата се прибирал у дома. Изведнъж му хрумнало, че може да скъси пътя си като се отклони от прашния път и измине остатъка от пътя през гората.

- Отличен ден, ден за щастливи търсения! - възкликнал мулата и свърнал в храсталака.

Той не успял дори да се огледа, когато пропаднал на дъното на една замаскирана вълча яма.

“Добре, че тръгнах по краткия път, - помислил мулата, докато лежал на земята. - Ако посред тази красота можа да се случи такава неприятност, то на прашния и ужасно скучен път би могло да стане какво ли не””.

Приблизително в същата ситуация хората веднъж видяли Насредин да претърсва едно празно гнездо:

“- Какво правиш, мула?

- Търся яйца.

- В ланшното гнездо не може да има яйца.

- Не бъди толкова самоуверен, - казал Насредин. - Ако ти беше птица и би поискал да скриеш яйцата си, нима би почнал да строиш ново гнездо, когато всички те гледат?”.

Тази история също може да се открие в “Дон Кихот”. Фактът, че тя може да се разбира най-малкото по два начина, би могъл да отблъсне формалистично мислещия човек, но на дервиша тя помага да разбере двойнствения характер на битието, което не се забелязва от обусловеното човешко мислене. Следователно това, което е безсмислица за интелектуалците, се превръща в централен пункт на този анекдот за способните на интуитивно възприятие.

Понякога суфите общуват помежду си посредством знаци и методите за общуване могат да бъдат не само неизвестни, но и неразбираеми за хората, свикнали с обичайните средства. Това, разбира се, не ще попречи на тези хора да се опитат по някакъв начин да изтълкюват тази привидна безсмислица. В крайна сметка хората стигат до едно неправилно разбиране, макар че то може и да ги задоволява.

На улицата Насредин бил спрян от един друг мистик, който посочил с ръка небето. Той искал да каже: “Съществува само една истина, която покрива всичко”.

Този ден Насредин бил съпровождан от един учен, който се занимавал с търсения на логическо обосноваване на суфизма. Той си казал: “Този човек сигурно е душевноболен и Насредин навярно ще вземе някакви предохранителни мерки срещу него”.

А Насредин, запазвайки абсолютно спокойствие, поровил в чувала си и извадил оттам парче въже. Ученият помислил: “Отлично, така ще можем да хванем и завържем лудия, ако той започне да буйствува”. А в действителност действията на Насредин подразбирали следното: “Обикновено хората се опитват да се изкачат на “небето”, използвайки за целта такива неподходящи средства като това въже”.

Побърканият се разсмял и продължил по пътя си.

- Добре направи, - казал ученият. - Сега се отървахме от него”.

От тази история произлиза персийската поговорка “въпрос за небето, а отговор за въжето”, която често бива използвана от несуфийските религиозни дейци или интелектуалци, влагащи в нея често съвсем различен смисъл.

Всички признават, че знанието не идва без усилия, но смехотворните методи, използувани за планирането на усилията, както и нелепостта на самите тези усилия в действителност само пречат на придобиването на знание от онези хора, които се опитват да пренасят методите за изучаване от една област в друга.

Киселото мляко се прави като се добавя едно малко количество старо кисело мляко (закваска) в голямо количество мляко. След известно време действието на микроорганизмите на старото кисело мляко ще превърне цялото мляко в ново кисело мляко.

Веднъж приятелите видели Насредин да стои на колене до едно езеро. Той добавял във водата малко количество кисело мляко. Един от тях попитал:

- Какво искаш да направиш, Насредине?

- Искам да направя кисело мляко.

- Но ти не можеш да направиш кисело мляко по този начин!

- Знам, ама току-виж се получило!”.

Почти всеки ще се присмее на глупостта на невежия мула. Някои хора считат, че развлекателната ценност на много от формите на хумора се обуславя от знаенето на това, че самият глупав човек е онзи, на когото се смеят. Милиони хора, на които никога не би минало през ума да правят кисело мляко от вода, все пак ще се опитат да проникнат в тайните на езотеричното мислене с помощта на също толкова глупави методи.

Един от разказите, приписвани на мула Насредин, прекарва ясно разграничение между мистичните търсения като такива и формите на дейност, основани върху не дотам важните етически или догматически принципи:

Един китайски мъдрец казал на Насредин:

- Всеки човек трябва да се държи така, както иска да се държат другите. Сърцето ти трябва да желае на другите същото, каквото то желае на себе си”.

Това не е парафраза на християнското “Златно Правило”, макар смисълът на тези думи да е аналогичен на смисъла на правилото. Фактически това е цитат от Конфуций (род. в 551 г. пр. Р. Хр.).

Мулата отвърнал:

- Тази забележка ще учуди онези, които биха си дали труда да помислят, че това, което човек желае на себе си, в крайна сметка се оказва също толкова нежелателно, колкото и онова, което той би пожелал на своите врагове, да не говорим за приятелите. Това, което той трябва да желае на другите, не съвпада с неговите пожелания за себе си. Има неща, предназначени за него, и има неща, предназначени за всички останали. Хората узнават това само с познаването на вътрешната истина”.

Друга една версия на отговора на Насредин изглежда по-кратко:

“- Една птица се хранила с отровни плодове, които не й причинявали никаква вреда. Веднъж тя събрала малко от тези плодове и превърнала закуската си в жертвоприношение, като нахранила своя приятел - коня”.

Суфийският майстор Амини от Самарканд също като Руми накратко коментира този въпрос:

Един човек пожелал някой да го убие. Естествено, той пожелал това на всички, тъй като бил “добър” човек. А “добър” несъмнено е онзи, който желае на другите това, което желае на себе си. Единственото несъответствие тук ще бъде това, че неговите пожелания за самия себе си не съответстват на истинските му потребности”.

Суфизмът настоятелно изисква да се отделя първостепенно внимание на реалността, а не на съображенията от етически характер, откъснати от действителността. На подобни етични норми обикновено приписват някаква универсалност, макар дори едно бегло разглеждане да може да покаже, че те я притежават.

От това следва, че към Насрединовите истории не бива да се отнасяме като към философска система, предназначена да накара хората да приемат определени убеждения и да следват нейните заповеди. Да се проповядва суфизъм е невъзможно вследствие самата му структура. Суфизмът не се стреми да дискредитира останалите системи, да са предложи на тяхно място други, по-истинни. Тъй като суфийското учение може да бъде изразено с думи само частично, то никога не ще се бори срещу философските системи, използвайки техните собствени термини. Да се опитаме да направим това би означавало да се опитваме да направим от суфизма нещо изкуствено, което е съвършено немислимо. От гледна точка на самата метафизика, към нея не може да се подходи по такъв начин, затова суфизмът не използува сложни влияния - “избирателно разсейване”. Насредин може да подготви или частично да просветли бъдещия суфи, но за да “съзрее”, човекът трябва да се занимава с практическа дейност и да получи полза от физическото присъствие на учителя и другите суфи. Всичко друго може накратко да се определи като опити за “целуване чрез посредник”. Това, разбира се, също е целувка, но не е онова, което се иска.

Ако суфизмът се счита за метод, с помощта на който предписанията на религиозните учители могат да намерят истинския си израз, то как тогава бъдещият суфи ще може да намери източника на обучението, т.е. учителя, какъвто той задължително трябва да има?

Истинският учител не може да попречи на появата и развитието на школи, назоваващи се мистични, които набират ученици и завинаги остават едни фалшиви копия на истинското учение. Ако погледнем нещата обективно, трябва да признаем, че новакът едва ли ще може да различи една истинска школа от лъжливата такава. Суфийската поговорка гласи, че “фалшиви монети съществуват само защото съществува истинското злато”, но как да различи истинското от фалшивото този, който е съвършено неподготвен за това?

Въпреки това начинаещият не може да се нарече напълно нечувствителен към нищо, тъй като той все пак отчасти запазва вътрешната способност да реагира на истинското “злато”. Учителят, чувстващ тази вродена способност, може да я използва като апарат за възприемане на неговите сигнали. Наистина, на ранните стадии учителят трябва да систематизира своите сигнали по такъв начин, че деформираният и малкоефективен апарат на възприемащия да може да ги улови. Комбинацията на двата елемента осигурява основата на работния порядък.

На този стадий учителят все още изчаква. Някои Насрединови истории, притежаващи не само развлекателна ценност, подчертават наличието на една привидна дисхармония на отношенията между учителя и ученика, обхващаща подготвителния период:

Веднъж при Насредин дошли неколцина бъдещи ученици и го помолили да им изнесе беседа.

- Добре, - казал той. - Последвайте ме до лекционната зала.

Подчинявайки се на нареждането, всички се строили в колона и тръгнали след Насредин, който седял на магарето си с гърба напред. Отначало младите хора били малко смутени от това обстоятелство, но после си спомнили, че не бива да подлагат на съмнение дори най-невероятните постъпки на учителя. В края на краищата обаче те не могли повече да понасят насмешките на обикновените минувачи.

Като почувствал неловкостта им, мулата спрял и ги погледнал. Най-смелият от тях се приближил до Насредин:

- Мула, не ни е съвсем ясно, защо ти седиш на магарето с гърба напред?

- Това е много просто, - казал Насредин. - Виждате ли, ако вие вървяхте пред мен, това би било неуважение към мен, а ако пък аз яздех с гръб към вас, това би било неуважение към вас. Така този начин е единствено възможният компромис”.

Хората, притежаващи остро възприятие, ще забележат, че тази и другите истории са многозначителни. Крайната цел на опитите за осъзнаване на тези истории на няколко нива едновременно е пробуждането на естествената способност за разбиране посредством едни по-всеобхватни и по-обективни методи, от онези, с които се отличава обикновеният старателен, но неефективен метод на мислене. Например, суфият едновременно вижда в една такава история определени идеи и връзката с другите сфери на битието, които не само му помагат по пътя, но и го снабдяват с достоверна информация. В известна степен обикновеният мислител може да предугажда (със съответните изменения) различните възможности, разглеждайки всяка от тях по отделно. Насредин, да речем, може да наблюдава своите ученици, седейки с гърба напред. Той не обръща внимание на онова, което могат да си помислят за него другите хора, за разлика от неразвитите ученици, все още небезразлични към общественото (и зле формирано) мнение. Макар Насредин да седи с гърба напред, той все пак седи на седлото, а те - не. Пренебрегвайки условностите и дори показвайки се при това в смешен вид, Насредин подчертава, че той се различава от обикновения човек. Насредин вече е изминал този път и той няма нужда да гледа напред, за да вижда къде отива. Освен това, в това положение, противоречащо на установените норми, той може да запази своето равновесие, а също и да обучава чрез действие и чрез самото си битие, а не чрез думи.

Едни подобни разсъждения, пренесени в областта на метафизиката и по съответния начин прочувствани, осигуряват общото и същевременно сложно въздействие на Насрединовите истории върху развиващия се мистик.

Примери за хитростта на Насредин, използувана за да се промъкне през мрежата на Стария Негодяй, могат да се намерят във всяка една от неговите истории. Неговата привидна ненормалност представлява отличителната черта на суфия, действията на когото могат да бъдат необясними и да изглеждат на страничния човек като прояви на лудост. Във всичките си истории Насредин подчертава суфийската теза, че за всичко трябва да се заплаща, иначе нищо не ще може да се придобие. Това означава, че нещо ще трябва да бъде пожертвано като например пари или привични начини за правене на едни или други неща. Последният момент е особено важен, защото суфийското търсене ще бъде невъзможно, ако сферите, които обхваща това пътешествие, бъдат вече заети от елементи, способни да възпрепятстват продължаването му.

В крайна сметка, Насредин винаги се измъква сух от водата. Това свидетелства за това, че макар лишаването от нещо на ранния стадий от суфийския път да изглежда като “заплащане”, в действителност търсачът изобщо не плаща нищо. Т.е. той не заплаща с нищо, което, тъй да се каже, притежава реална ценност.

Суфийското отношение към парите е особено, напълно различаващо се от повърхностните, философски или теологически предположения за това, че парите са причината за всички беди или че вярата е в някакъв смисъл противопоставена на парите.

Веднъж Насредин поискал пари от един богаташ.

- За какво са ти?

- За да си купя слон.

- Но ако ти нямаш пари, няма да можеш да го изхранваш.

- Абе аз ти исках пари, а не съвети!”.

Тази история е свързана със “слона в тъмното”. Парите са нужни на Насредин за “работата”. Насредин разбира, че богаташът не ще може да се преустрои, за да разбере как следва да се харчат парите и за целта ще трябва да се състави правдоподобна схема на разходите. Насредин използва суфийската дума “слон”, за да подчертае това. Естествено, богаташът не го разбира.

Насредин е беден, а “бедняци” (факири) суфите наричат хората, принадлежащи към техния кръг. Той намира пари и се разпорежда с тях по такъв начин, който изглежда съвсем непостижим за мислителя-формалист.

Веднъж жена му започнала да упреква мулата, че е беден.

- Ако си религиозен човек, - казвала тя, - ти трябва да помолиш за пари с молитва. След като религията е твоят занаят, ти, както и всички останали, трябва да получаваш пари за това.

- Добре, така и ще направя, - казал Насредин.

Той излязъл в градината и започнал да крещи с всички сили:

- О, Господи! През всичките тези години аз Ти служех без всякакво възнаграждение. Сега жена ми казва, че трябва да ми бъде заплатено. Мога ли да получа наведнъж сто жълтици за своята служба?

В този момент един скъперник, който живеел до Насредин, се намирал на тавана на къщата си, където преброявал своите съкровища. Като решил да се пошегува с Насредин, той му подхвърлил отгоре една кесия, в която имало точно сто златни динара.

- Благодаря, - казал Насредин и бързо се прибрал вкъщи.

Там той показал парите на жена си, на която техният вид направил голямо впечатление.

- Извинявай, - казала тя. - Никога не съм вярвала наистина, че си светия, но сега се убедих в това.

През следващите дни съседът наблюдавал как в дома на мулата започнали да се появяват разкошни вещи и започнало да го обхваща безпокойство. Накрая той решил да поговори със самия Насредин.

- Знай, приятелю, че аз съм светия. Какво искаш? - казал мулата.

- Искам да си върна парите. Аз бях този, който ти подхвърли кесията, а не Бог.

- Ти си могъл да бъдеш само изпълнител, но за златото аз молих Бог, а не теб.

Скъперникът побеснял:

- Сега ще отидем при съдията и там ще се разбере кое как е!

Насредин се съгласил. Когато излезли на улицата, той казал на скъперника:

- Аз съм облечен в дрипи и ако съдията ме види в такъв вид, външната разлика между нас може да го склони да отсъди в твоя полза.

- Добре, - измърморил скъперникът, - облечи моя халат, а аз ще облека твоя.

След няколко крачки Насредин казал:

- Ти яздиш, а аз вървя пеш. Ако отидем така в съда, съдията ще помисли, че трябва да разреши делото в твоя полза.

- Аз и така зная, кой ще спечели делото, независимо от външния вид. Качвай се на коня ми!

Насредин се качил на седлото, а съседът тръгнал отзад.

Когато дошъл редът им, скъперникът разказал всичко на съдията.

- А ти какво можеш да кажеш за това? - попитал съдията.

- Ваша чест, този човек е скъперник, а освен това постоянно страда от халюцинации. Той просто си е въобразил, че именно той ми е дал парите. В действителност те ми бяха изпратени свише, а на него просто му се е сторило, че ми ги е дал той.

- А как можеш да докажеш това?

- Няма нищо по-просто. Неговата лудост се проявява в това, че той счита, че всичко му принадлежи, когато в действителност това не е така. Ето например, попитайте го на кого е този халат… - Насредин замълчал, посочвайки новия си халат.

- Това е моят халат, - извикал скъперникът.

- А сега го попитайте на чий кон пристигнах тук, в съда… - продължил Насредин.

- Ти пристигна на моя кон, - завикал ищецът.

- Случаят е приключен, - казал съдията”.

Суфите считат, че парите играят активна роля във взаимоотношенията на хората помежду им и с тяхното обкръжение. Тъй като обикновеното възприятие на реалността е недалновидно, не е чудно, че хората също така недалновидно използват своите пари. Насрединовия анекдот за жабите пояснява някои положения на тази теза.

Пътник видял, че Насредин хвърля пари в едно езеро и го попитал, защо го прави.

Насредин казал:

- Яздех на магарето си, то се подхлъзна и се олюля към това езеро, губейки равновесие и почти падайки. Изглеждаше, че вече нищо не може да ни спаси от падането. Внезапно жабите в езерото започнаха да квакат. Това изплаши магарето, то се изправи на задните си крака и така се спасихме. Та нима жабите не бива да получат нищо за това, че ни спасиха живота?”.

Докато на пръв поглед този анекдот представя Насредин като глупак, по-дълбокото му значение представлява пряко отражение на отношението на суфий към парите. Жабите олицетворяват хората, които не могат да ги използват. Насредин ги възнаграждава, следвайки общото правило, гласящо, че доброто дело трябва да се възнагради. Това, че жабите са заквакали случайно, изисква отделно разглеждане. Поне в известен смисъл те заслужават по-малко упреци, отколкото биха ги заслужили обикновените хора. Навярно е те не са и мислели, че могат по някакъв начин за използват парите. Този анекдот се използува също, за да се покаже как се “хвърля бисер пред свинете” в отговор на въпросите на онези, които питат суфите защо не правят своите знания и мъдрост достъпни за всички и всеки поотделно и особено за онези хора, които (подобно на жабите) са проявявали към тях своята доброта и онова, което те са считали за разбиране.

За да се обхванат по-широките аспекти на суфийското мислене и да се напредне по пътя, водещ извън пределите на паяжината, в която Старият Негодяй е оплел човечеството, е нужно да се посетят онези измерения, за които говори Насредин. Ако Насредин прилича на китайско съндъче, в което всяка кутийка съдържа друга с по-малки размери, той поне предлага множество прости способи за овладяване на новия метод за мислене. Да се запознаем с опита на Насредин означава да успеем да разберем и много неща в по-непонятните суфийски текстове и в суфийската дейност изобщо.

Способността да се извлича полза от Насрединовите истории нараства съобразно изострянето на способността за възприемане. Тези истории подготвят за начинаещите онова, което суфите наричат “удар” - съзнателно въздействие, действащо по особен начин и подготвящо ума за суфийската практика.

Вземайки предвид неговата хранителна ценност, Насрединовият удар може да се нарече кокосов орех. Това название идва от следната суфийска притча:

Една маймуна, която седяла на върха на дървото, замерила с кокосов орех един гладен суфи и го улучила в крака. Суфият взел ореха, изпил млякото, изял меката вътрешна част, а от черупката си направил чаша”.

В известен смисъл те изпълняват функцията на истинския удар, за което се говори в един от най-кратките Насрединови разкази:

Насредин дал на сина си една кана, наредил му да донесе вода от ручея и му ударил една плесница.

- Това е, за да не я счупиш! - извикал той.

Един страничен човек попитал:

- Как можете да биете някой, който не е сторил нищо лошо?

Насредин отвърнал:

- А ти сигурно искаш да го ударя след като разбие каната, когато и водата, и каната ще са изгубени? С помощта на моя метод момчето ще запомни всичко, а съдът и съдържанието му ще останат цели”.

Тъй като суфийската дейност се всеобхватна, не само търсачът трябва да се учи като това момче. Както и каната с водата, работата се подчинява на своите правила, различаващи се от привичните методи на изкуствата и науките.

Никой не може да върви по суфийския път, ако не притежава способността за това. Ако неспособният въпреки това се опита да го направи, то вероятността да греши и да не може да върне каната с водата цяла многократно нараства.

Някои Насрединови истории са преправени в афоризми. Ето примери за такива афоризми:

В действителност това не е така”.

Аз никога не съм казвал истината”.

Аз не отговарям на всички въпроси, а само на онези, които тайно си задават помежду си всезнайковците”.

Ако вашето магаре позволи на някого да открадне дрехите ви, откраднете му седлото”.

Образецът си е образец, но никой няма да купи къщата ми, ако му покажа тухла от нея”.

Хората искат да им дам да опитат моя оцет, но ако давах на всички да го опитват, той не би станал 40-годишен, нали?”.

За да спестя пари, карах магарето си да живее без да яде. За нещастие този опит бе прекъснат поради смъртта на магарето. Това се случи малко преди то вече съвсем да отвикне да се храни”.

Хората продават говорящи папагали за големи пари и никога не се замислят за това, каква ценност би представлявал един мислещ папагал”.

 


Идрис Шах (16 юни 1924 - 23 ноември 1996) Роден в Индия. Писател и учител в суфийската традиция, написал много книги в областта на психологията, духовността, пътешествията, изследвания в областта на културата.

В своите трудове Идрис Шах представя суфизма като универсална форма на мъдростта, която предшества исляма. Подчертава, че суфизмът не е статичен, а винаги се приспособява към текущото време, места и хора. Идрис Шах изразява учението чрез западните психологически термини, обучаващи истории и притчи.

През 1965 година основава в Лондон Институт за културни изследвания с цел изучаване на човешкото поведение и култура.


 

Sunday the 8th. Spiralata.net 2002-2019