Полезно по Пътя

Терапията, наречена „ Милосърдие“

Печат

 

 

 

 

Терапията, наречена „ Милосърдие“

Ошо

 

 

 

Веднъж ви чух да казвате, че само милосърдието е лечебно. Моля ви, разкажете ни за милосърдието.

 

Да, само милосърдието е лечебно. – защото всичко, което е болно у един човек е поради липса или недостатъчна любов. Всичко, което не е наред у един човек е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича, или не е бил способен да приема любов. Не е бил способен да споделя. В това е мистерията. Това формира всички комплекси в нас.

 

Тези рани могат да излязат на повърхността по много начини: като болест на тялото ни, като психическо заболяване, но дълбоко в себе си човек страда от липса на любов. Както храната е нужна за нашето тяло, любовта е нужна за душата ни. В същност без любов душата не може да се роди и не може да оцелее.

 

Ти мислиш, че имаш душа; ти вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти не си знаел преди да бъдеш обичан. Само обичайки човек може да почувства, че е повече от тяло и повече от съзнание.

 

Ето защо аз казвам милосърдието е лечебно. Какво е милосърдие? Милосърдието е най-чистата форма на любовта. Сексът е по-низша форма на любов. Милосърдието е най-висшата форма на любовта. В секса контакта е предимно физически, при милосърдието контактът е предимно психически. В любовта, милосърдието и сексът се преплитат - физическото и психическото. Любовта е по средата между психическото и физическото.

 

Може да наречем милосърдието молитва. Може да го наречем медитация. Най-висшата форма на енергия е милосърдието. Думата „милосърдие“ е красива: com – passion. Половината от думата означава „страст“, но тази страст е пречистена и повече не е страст. Тя се е превърнала в милосърдие.

 

В секса е различно: усещането се принизява до нещата. Ето защо в сексуална връзка се чувстваме виновни. Тази вина не е свързана с религиозните учения: тя е по-дълбока. Чувстваме се виновни, защото принизяваме човешкото създание до „нещо“, до стока, която ще употребят и захвърлят.

 

Ето защо в секса чувстваме обвързване: защото сме принизени до „нещо“. И когато си „нещо“ свободата ти изчезва, защото тя съществува само, когато си човек. Колкото повече си човек – толкова по-свободен ще си; колкото повече си „нещо“ – толкова по-зависим ще си. Мебелите в твоята стая не са свободни. Ако заключиш стаята и се върнеш след много години, мебелите ще са на същото място, по същия начин, няма да са подредени различно. Те нямат свобода. Но ако оставиш човек в стаята, няма да го намериш същия – дори само на следващия ден, дори само в следващия момент! Няма да намериш същия човек отново.

 

Херакъл е казал: „Не можеш да нагазиш два пъти в една и съща река“.  Не може да срещнеш два пъти един и същ човек. Не може да срещнеш два пъти един и същ човек, защото човека е река, течаща непрекъснато. Никога не знаеш какво ще се случи. Бъдещето остава отворено. За „нещо“-то бъдещето е затворено. Скалата ще си остане скала. Няма потенциал да израсне, не може да се промени, не може да се развива. Човек никога не остава същия – може да падне назад, може да продължи напред, може да отиде в ада или в рая, но никога не остава същия. Той се променя по един или друг начин.

 

Когато имаме сексуална връзка с някой принизяваме другия до „нещо“. И принизявайки другия ние принизяваме и себе си до „нещо“, защото това е негласно споразумение според което „Аз ти позволявам да ме принизиш до „нещо“ и ти ми позволяваш да те принизя до „нещо“. Аз ти позволявам да ме използваш и ти ми позволяваш да те използвам. Ние се използваме взаимно. И двамата сме се превърнали в „нещо“.“

 

Ето защо... погледни двама влюбени в момент, когато още не са се адаптирали един към друг: романтичното е още живо и медения месец няма край и ще видиш двама пулсиращи в едно с живота, готови за експлозия – готови да експлоадират в непознатото. А после наблюдавай семейна двойка, съпруг и съпруга, и ще видиш две мъртви „неща“, две гробища, едно до друго, помагащи си да останат мъртви, насилвайки се да останат мъртви. Това е постоянния конфликт на брака. Никой не иска да е принизен до „нещо“!

 

Сексът е най-низшата форма на тази енергия „Х“. Ако си религиозен, наречи я „Бог“. Ако си свързан с науката, наречи я „Х“. Тази енергия „Х“ може да се превърне в любов. Когато тя се превърне в любов ти ще започнеш да уважаваш другия. Да, понякога използваме другия, но се чувстваме благодарни за това. Никога не би казал „ Благодаря“ на „нещо“-то. Когато си влюбен в една жена и правиш любов с нея кажи й „ Благодаря“ .

 

Когато правиш любов със съпругата си казвал ли си й някога „Благодаря“? Не, ти я вземаш за даденост. Тя казвала ли ти е някога „Благодаря“? Може би, преди много години, ще си спомниш за времето на нерешителност, опити, ухажване, прелъстяване - може би. Но след като сте установили „стабилна“ връзка тя казвала ли ти е някога „Благодаря“ за нещо ? Ти си правил толкова много неща за нея, тя е правила толкова много неща за тебе, и двамата живеете един за друг, но благодарността е изчезнала.

 

В любовта има благодарност. Има дълбока признателност. Ти знаеш, че другия не е „нещо“. Ти знаеш, че другия има достойнство, че е личност, че има душа и индивидуалност. В любовта ти даваш тотална свобода на другия. Разбира се ти даваш и вземаш; това е връзка на вземане и даване... но с уважение.

 

Сексът е връзка на вземане и даване без уважение. Когато си милосърден – ти просто даваш. И нямаш дори намерение и очакване да получиш нещо обратно - ти просто споделяш. Това не значи, че нищо не получаваш обратно! То се връща стократно, но това е между другото и по най-естествен начин. Няма копнеж да получиш.

 

В любовта ако дадеш, дълбоко в себе си ти очакваш да ти бъде дадено. Ако не получиш обратно, започваш да се оплакваш. Може да не го изразиш с думи, но по хиляда и един начини ще загатнеш, ще мърмориш и ще се чувстваш измамен. Любовта изглежда е сделка.

 

Милосърдието е просто даване, подаряване. В любовта ти си благодарен, защото другия ти е дал нещо. В милосърдието ти си благодарен, защото другия е взел нещо от теб; ти си благодарен, защото другия не те е отхвърлил. Ти си дошъл с енергията да даваш, с много „цветя“, които да споделиш - и другия ти позволява, другия те е приел. Ти си благодарен, защото другия те е приел.

 

Милосърдието е висша форма на любов. Повече идва и при теб – милиони пъти повече. Казвам това, но не в това е въпроса, а в това, че ти не копнееш да вземаш обратно. Ако не получиш – ти не се оплакваш. Ако получиш – ти си просто изненадан! Ако получиш – то е било неочаквано. Ако не получиш, няма проблем - ти никога не си давал сърцето си като сделка. Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи.

 

Когато цветето разцъфти – то трябва да сподели мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е сделка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с мирис – какво да го прави? Ако цветето запази мириса за себе си то ще се почувства много напрегнато, в дълбоко страдание. Най- ужасното страдание в живота е това, което не можем да изразим, което не можем да изкажем и споделим. Най-бедния човек е този, който няма какво да сподели или този, който има какво да сподели, но е изгубил способността, изкуството как да го прави. Този човек е беден.

 

Сексуалният човек е много беден. Обичащият човек е по-богат от него. Милосърдният човек е най-богат – той е на върха на света. Той не живее в затвор – той е свободен. Той просто дава и върви напред по пътя си. Той даже не очаква от теб да му благодариш. Чрез огромната си любов той споделя енергията си. Ето какво аз наричам лечебно.

 

Буда обичал да казва на учениците си: „След всяка медитация бъдете милосърдни – незабавно – защото, когато медитирате, любовта нараства и сърцето се изпълва. След всяка медитация, чувствай милосърдие към целия свят – така ще споделиш любовта си и ще освободиш енергия в атмосферата и тази енергия може да се използва от другите.“

 

И искам да ти кажа и това: След всяка медитация, когато ти ликуваш – ти си милосърден. Само чувствай как твоята енергия трябва да тече навън и да помогне на другите по начина, който им е нужна. Просто я освободи! И ще се почувстваш сякаш товар се смъква от плещите ти, ще се почувстваш облекчен, много спокоен и тих. А вибриращата енергия, която си освободил ще помогне на много хора. И твоята медитация ще е винаги милосърдие.

 

Милосърдието е безусловно. Ти не си  милосърден само за приятелски настроените или само за тези, с които си свързан. Милосърдието е за всички. И ако не си милосърден към съседа си то забрави за медитацията въобще, защото тя ще е безполезна. И ти ще трябва да поработиш върху своето аз, там дълбоко в себе си. Бъди милосърдие! Безусловно, ненасочено, неадресирано. Така ще се превърнеш в лечебна сила в този свят, изпълнен със страдание.

 

Превод: Ваня Маринова

 

Osho, A Sudden Clash of Thunder, Talk #8

 

 

 

 

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019