Полезно по Пътя

Ошо за стреса

Печат

 

 

 

 

 

Ошо: Стресът може да бъде твоят начин на живот в зависимост от типа човек, който си - костенурка или състезателен кон

Стресът не винаги е неприятен и може да бъде употребен така, че да доведе до позитивни резултати. Той не е негативен по презумпция, и ако го приемаме по този начин, това не е добре, защото така си създаваме проблеми. Самият стрес може да бъде използван като трамплин, може да се превърне в съзидателна енергия. Обикновено сме свикнали да го възприемаме като лош, така че, когато сме под някакъв стрес, ние сме и уплашени. А твоят страх те прави по-стресиран и така ситуацията не се подобрява.

 

Например, някои обстоятелства в бизнеса те стресират. В момента, в който усетиш някакво напрежение, се плашиш, защото си мислиш, че не трябва да е така: ‘Трябва да се отпусна’. Но опитите ти да се успокоиш не ти помагат, защото не можеш да се отпуснеш. Всъщност, опитвайки се да се отпуснеш, създаваш още повече стрес. Стресът е вече налице, а стараейки се да се отпуснеш, но неможейки, ти усложняваш проблема.

 

Когато стресът се появи, го използвай като креативна енергия. Първо го приеми, няма нужда да се бориш с него. Приемането му е чудесен акт. По-просто казано: ‘Бизнесът не върви добре, нещо не е наред, нали? Може би аз съм един загубеняк’… или нещо такова. Стресът е просто една индикация, че тялото е готово за борба. И когато се опитваш да се успокоиш, когато пиеш успокоителни, ти вървиш срещу тялото. Тялото се готви за битка в някаква ситуация, някаква предизвикателство се е появило. Наслаждавай се на предизвикателството!

 

Дори когато понякога не можеш да заспиш през нощта, не се притеснявай. Разбери и използвай тази енергия, която възниква: походи нагоре-надолу, отиди да потичаш, излез на дълга разходка, планирай това, което искаш да правиш, онова, което умът ти иска да правиш. Вместо да се опитваш да спиш, което е невъзможно, използвай ситуацията по творчески начин. Казано по-просто – тялото е готово да се бори с проблема и съответно моментът не е подходящ за успокояване. Отпускането може да бъде направено по-късно.

 

Всъщност, ако изживееш тотално своя стрес, релаксацията ще се появи автоматично; засега ти можеш само да продължиш с изживяването, а после тялото автоматично ще се отпусне. Ако искаш да се успокоиш по средата на този процес, единствено ще си създадеш неприятности; тялото не може да се отпусне по средата. Това е почти както когато един олимпийски състезател по бягане е готов и само чака свирката, сигнала, за да отлети, да тича като вятъра. Той е тотално в стреса и няма място за отпускане. И ако вземе транквилант, няма да има никакъв смисъл да участва в състезанието. Или ако се отпусне и опита да прави трансцедентална медитация, той ще изгуби всичко. Той трябва да използва своя стрес: стресът е кипяща енергия, увеличаваща се сила. Стресът развива все повече и повече своята енергетичност и потенциал. И сега атлетът трябва да се установи в своя стрес и да го използва като гориво.

 

Селие* е дал име на този нов вид стрес, нарекъл го е ‘еустрес’, като еуфория; това е позитивен стрес. Когато бегачът вече е бягал, той ще изпадне в дълбок сън, проблемът е решен. Сега няма проблем, стресът си е тръгнал доброволно.

 

Опитай и това: при появата на стресираща ситуация недей да полудяваш, недей да се плашиш. Влез в него, използвай го за някаква битка. Човек разполага с огромна енергия и колкото повече я използва, толкова повече има от нея. Ролфингът** ще бъде полезен. Той няма да те релаксира, а просто ще промени мускулатурата ти, ще те направи по-жизнен. Това ще стане чрез ролфинга.

 

Случи ли се момент на стрес, на борба, направи всичко, което можеш да направиш, хвърли се лудо в него. Пусни го, приеми го и го приветствай. Той е добър, подготвя те са битка. А щом това се случи, ще се изненадаш: идва една невероятна релаксация, която не е създадена от теб. Може би два или три дни няма да си способен да заспиш, а после четиридесет часа няма да можеш да се събудиш и това е добре. Ние продължаваме да поддържаме много погрешни представи – например, че всеки човек трябва да спи осем часа всяко денонощие. А това зависи от ситуацията. Има положения, при които сънят не е необходим: къщата ти гори, а ти се опитваш да спиш. Това е невъзможно и не би трябвало да е възможно, иначе кой ще изгаси пожара? Ако къщата гори, всички други неща стават незначителни, изведнъж тялото ти е готово за борба с пожара. И няма да ти се спи. А когато пожарът е изгасен и всичко си дойде на мястото, ти можеш да заспиш за дълго, и така и ще стане.

 

Не всички хора се нуждаят от еднакво количество сън. На някои са им достатъчни три часа, на други два часа, четири часа, пет часа, шест, осем, десет, дванадесет. Хората са различни, няма правило. Също и възприемчивостта към стреса при всеки е различна.

 

В света има два вида хора: едните могат да бъдат наречени състезателни коне, а другите костенурки. Ако на състезателните коне не им се позволи да бързат, да навлизат в нещата с висока скорост, те ще се стресират; трябва да им бъде дадено поле за действие. А ти си състезателен кон! Затова забрави за релаксацията и подобни неща, те не са за теб. Те са за костенурките като мен! Нали? Затова просто си бъди състезателен кон, това е естествено за теб, и не мисли за радостите, на които се наслаждават костенурките – те не са за теб. Твоята радост е различна. Ако една костенурка започне да се превръща в състезателен кон, тя ще има същите неприятности. Ти можеш да се откажеш от бизнеса. Толкова е лесно, умът ти ще ти каже: ‘Зарежи бизнеса, забрави го. Просто ела и остани в ашрама***. Но ти няма да се почувстваш добре. Ще усетиш, че стресът в теб се увеличава, защото енергията ти няма да е впрегната в нищо, и аз ще трябва да превръщам отново състезателния кон в нещо друго. Можеш да попиташ санясините****, които работят в офиса на ашрама: аз продължавам да ги превръщам в други.

 

Затова приеми същността си. Ти си борец, войник, ти трябва да живееш по този начин и всъщност това ти е работата. Не трябва да се плашиш, а да си в борбата с цялото си сърце. Бори се в бизнеса, съревновавай се в бизнеса, прави онова, което наистина ти се прави. Не се притеснявай от последиците, приеми стреса. Следващия път, когато дойдеш, ще си в тотално различно състояние. Щом веднъж приемеш стреса, той ще изчезне. И не само това, ще се почувстваш много щастлив, защото ще си започнал да го използваш, а той е вид енергия. Не слушай онези, които те приканват да се отпуснеш – това не е за теб. Релаксацията ти ще дойде едва след като си я спечелиш с упорит и тежък труд. Човек трябва да осъзнае кой е неговият тип. Разбере ли веднъж кой тип е, след това няма да има проблем. После може да следва една определена линия на поведение. Стресът ще бъде неговият начин на живот.


 

*Ханс Селие(1907-1982) – канадски ендокринолог с австро-унгарски произход, смятан за създател на теорията за стреса

 

**Ролфинг – холистичен метод на американската лекарка Ида Ролф, разработен за освобождаване на психоемоционалното напрежение чрез мануална терапия

 

***Ашрам – индуистки термин от древна Индия, означаващ уединено място за живеене. Днес се използва за международни общности, сформирани около духовен учител или учение. В текста става дума за ашрама на Ошо в Пуна

 

****Санясин – монах, а също и участник в ашрам, последовател

 

 

превод: LadySilence  Весела Иванова

 

източник: официален сайт на Ошо

 

за повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/