Полезно по Пътя

Как може да се случи любовта?

Печат

 

 

 

 

Как може да се случи любовта?

 

 

 

Какво е да имаш връзка с просветлен? Ето какво разказва интимната партньорка на Екхарт Толе Ким Енг за хората, които постоянно й задават този въпрос:

 

Докато живея с идеята ‘Аз имам връзка’ или ‘Аз съм във връзка’, независимо с кого, аз страдам. Това е изводът, до който стигнах.

 

С понятието ‘връзка’ идват очакванията, спомените от минали връзки и по-нататък – лични и културно обусловени представи за това каква трябва да е връзката. А после аз би трябвало да опитам да подчиня реалността на това понятие. Но това никога не се случва. И аз страдам отново. В интерес на истината връзки не съществуват. Има само настоящ момент и в този момент има само свързаност.

 

Колко сме свързани или по-скоро колко истински се обичаме зависи от това колко сме изпразнени от идеи, концепции, очаквания.

 

Наскоро помолих Екхарт да каже няколко думи за търсената от Егото любовна връзка. Разговорът ни бързо стана достатъчно задълбочен, че да засегне най-фундаменталните аспекти от човешкото съществуване. Ето какво каза той:

 

Екхарт Толе: Това, което обикновено се нарича любов, е една стратегия на Егото да избегне капитулацията (предаването). Човек търси някой, който да му даде онова, което може да дойде само при състояние на капитулация. Егото използва другия човек като заместител, за да избегне капитулацията. Испанският език е най-прям в това отношение. В него един и същ глагол ‘te quiero’ се използва и за ‘обичам те,’ и за ‘искам те’. За Егото обичането и искането са едно и също, докато при истинската любов няма искане, нито желание да притежаваш или променяш своя партньор.

 

Егото избира един човек и го прави специален. То използва този човек, за да потуши основното и постоянно усещане на недоволство, на недостатъчност, на гняв и омраза, които са тясно свързани. Те са аспекти на едно дълбоко заседнало перманентно чувство в човешкото същество, което е неразделно от Его-състоянието.

 

Когато Егото избере нещо и каже ‘Аз обичам това или онова’ това е един несъзнателен опит да прикрие или премахне дълбоко заседналите чувства, които винаги придружават Егото: недоволството, нещастието, толкова познатото усещане за недостиг. За кратко време тази илюзия наистина действа. После в някакъв момент неминуемо човекът, който ти си избрал или си направил специален в собствените си очи, не успява повече да заглушава твоите болка, омраза, недоволство или нещастие, които идват от онова чувство за недостатъчност и непълнота.

 

След това отвън нахлува избягваното чувство и то бива проектирано върху личността, която е била избрана и направена специална и която човекът си е мислил, че в края на краищата ще го спаси. Изведнъж любовта се превръща в омраза. Егото не осъзнава, че омразата е обективизиране на универсалната болка, която живее във всеки човек. Егото вярва, че избраникът е причинил болката. То не разбира, че болката е универсалното усещане за несвързаност с най-дълбоката ти същност – да не бъдеш едно със себе си.

 

 Обектът на обичане е заменяем, толкова заменяем, колкото обекта на егоистичното желание. Някои хора влизат в много връзки. Те се влюбват и разлюбват много пъти. Те обичат някого за малко, защото няма личност, която може да прогони болката завинаги.

 

Само капитулацията (предаването) може да даде онова, което човекът е търсил чрез обекта на своята любов. Егото казва, че капитулацията не е необходима, защото ‘Аз обичам този човек’. Това е един подсъзнателен процес. В момента, в който човек напълно приеме това, което е, нещо отвътре излиза наяве, нещо, което е било прикривано от егоистичните желания. Това е един естествен, истински покой, тишина, живост. Той е необусловен, той е това, което е човекът в своята същност. Той е това, което е било търсено в обекта на любовта. Той е самият ти. И, когато това се случи, е налице напълно различен вид обичане, което не е въпрос на любов/омраза.

 

Покоят не смята нито едно нещо и нито един човек за специален. Дори е абсурдно да се използва тази дума. И в една нормална връзка понякога човек навлиза в състояние на капитулация. Временно, за кратко това се случва: ти изпитваш дълбока универсална любов и пълно приемане, което прозира дори в една, от друга страна, основана на Егото връзка. Ако, обаче, капитулацията не се поддържа, тя бива отново изместена от стария егоистичен модел. Затова аз не казвам, че истинската дълбока любов не може да съществува в една нормална връзка, основана върху любов/омраза. Но това се случва рядко и обикновено трае кратко.

 

Всеки път, когато човек приеме това, което е, нещо по-дълбоко излиза наяве. Така че ти можеш да си впримчен в най-мъчителната дилема – външна или вътрешна, в най-болезненото усещане или ситуация и в момента, в който приемеш нещата такива, каквито са, ти отиваш отвъд тях, ти ги надминаваш. Дори, ако чувстваш омраза, в момента, в който приемеш това, което чувстваш, ти си над него. То може да е още там, но ти изведнъж се озоваваш на едно по-дълбоко място, където то повече няма значение.

 

Цялата феноменална Вселена съществува заради напрежението между противоположностите. Топло и студено, растеж и упадък, печалба и загуба, успех и провал – полярностите, които са част от съществуването и, разбира се, част от всяка връзка.

 

Ким Енг: Тогава може ли да се каже, че никога не успяваме да се отървем от полярностите?

 

Екхарт Толе: Не можем да се отървем от тях на нивото, на което се намираме. Обаче, можем да отидем отвъд тях чрез капитулацията. Тогава влизаш във връзка с едно по-дълбоко място вътре в теб, където полюсите вече не съществуват. Те продължават да съществуват на външното ниво. Но дори и там нещо се променя по начина, по който полярностите се появяват в твоя живот, когато си в състояние на промяна или капитулация. Те се проявяват по по-мек и нежен начин.

 

Колкото по-неосъзнат си, толкова повече се идентифицираш с формата. Това е същността на невежеството: идентификация с формата, независимо дали е външна форма (ситуация, място, събитие или опит), мисловна форма или емоция. Колкото повече си привързан към формата, толкова по-неспособен си да капитулираш и толкова по-краен, рязък и жесток е твоят опит с полярностите.

 

На тази планета има хора, които фактически живеят в ада, но на същата планета има и хора, която водят относително спокоен живот. Тези, които са намерили вътрешния покой, все още ще изпитват полярностите, но по много по-мек начин, не толкова груб, по който много други хора продължават да го усещат. Така че се променя самото усещане. Самите полярности не могат да бъдат премахнати, но човек би казал, че цялата вселена става някак по-добронамерена. Вече не е толкова заплашителна. Светът не се възприема като толкова враждебен, колкото го приема Егото.

 

Ким Енг: Ако будността или живеенето на живот в състояние на будност не променя естествения ред на нещата, дуалността, напрежението между противоположностите, тогава живеенето на живот в будност какво прави? Това въздейства ли върху целия свят или само върху конкретното човешко субективно възприемане на света?

 

Екхарт Толе: Когато живееш в капитулация чрез теб нещо влиза в света на дуалността, нещо,  което е качествено различно.

 

Ким Енг: Всъщност това променя ли външния свят?

 

Екхарт Толе: Вътрешното и външното в крайна сметка са едно и също. Когато вече не възприемаш света като враждебен, няма повече страх, а когато няма повече страх, ти мислиш, говориш и действаш различно. Появяват се любовта и състраданието и въздействат върху света. Дори когато се намираш в конфликтна ситуация, налице е едно вливане на покой в полярностите. И така, тогава нещо се променя. Не самия случай. А нещо много важно се променя. Това, което е отвъд формата, изгрява чрез формата, вечността изгрява чрез формата в света от форми.

 

Ким Енг: Правилно ли е да се каже, че липсата на ‘реакция против’, че приемането на противоположностите на този свят – това носи промяна в начина, по който полярностите се проявяват?

 

Екхарт Толе: Да, противоположностите продължават да се случват, но вече не са захранвани от теб. Това, което ти каза, е много важен момент: липсата на реакция означава, че полярностите не са захранени. Това означава, че ти често усещаш рухването на полярностите, например в една конфликтна ситуация. Нито един човек, нито една ситуация не се възприема като враг.

 

Ким Енг: Значи, противоположностите вместо да се засилват, отслабват. И може би така започват да изчезват постепенно.

 

Екхарт Толе: Точно така. Да живеем по този начин е началото на края на този свят.

 

 

 

Превод: Весела Иванова

 

Източник: www.soulscode.com

 

За повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/

 

 

 

 

Thursday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019