Полезно по Пътя

Изкуството на Интуитивното Действие

Печат

Изкуството на Интуитивното Действие

 

Преди около десет години, дъщеря ми се намираше на около 2500 километра от Нюкасъл, и един ден ми позвъни подсмърчайки, заради една емоционална травма, с която се сблъскваше. Тя беше на около 20 години, в един град, познат като Еърли Бийч в Северен Куинсланд. Попитах я от какво се нуждае най-много в този момент, а тя ми отговори, че се нуждае от моята подкрепа, а прегръдката ми би била най-хубавото нещо, за което би могла да се надява! И тъй като не можех да го направя точно в този момент, я помолих да ми опише какво има около нея (в този момент нямах никаква идея "защо”), и й казах да ми позвъни, ако не се чуем след 30 минути. Помолих я да стои точно там, където беше. Нямах идея как щях да й позвъня, тъй като тя ми се обаждаше от уличен телефон, близо до малък парк, заобиколен от няколко магазина на главната улица на Еърли Бийч.

Добре тогава! И след като затворих телефона, седнах за няколко секунди. Веднага след това в главата ми изскочи един телефонен номер, и въпреки че го разпознавах, това не беше често използван от мен номер. Позвъних на този номер и това беше една жена, която си бе купила къща от мен, преди около 18 месеца, когато работех в недвижимото имущество. Точните ми думи бяха следните: "О, това си ти, Лиз, Нямам идея защо точно ти се обаждам, но дъщеря ми е заседнала в Еърли Бийч, и ми хрумна да ти се обадя да ти кажа. Имаш ли някаква идея защо?"

"Може да е защото синът ми живее там." - каза Лиз.

"Ах, така ли, това трябва да е." - казах аз. "Имаш ли нещо против да ми дадеш номера му, Лиз?"

"Разбира се, че не, и мога само да се надявам, че той би могъл да бъде от помощ!"

Лиз ми даде мобилния му номер и аз веднага се обадих (бяха минали само 5 минути, откакто казах на дъщеря ми, че някак си ще намеря помощ). За щастие, той отговори веднага, и аз му разказах историята за това кой съм и защо съм му позвънил.

Описах му дъщеря си; къде стоеше; и че се нуждае от емоционална подкрепа, ако би имал сърце да помогне толкова неочаквано. "О, да, мога да я видя." - каза той..."тя е точно от другата страна на улицата, на която аз съм застанал!" Той пресече улицата и каза на дъщеря ми, че баща й го изпраща!

Представете си само...тя едва не припадна: само 10 минути бяха изминали, откакто ми беше позвънила! Мисля, че тя каза нещо от рода на: "Уау, татко наистина задобрява в тези работи!" Тя бе отведена на безопасно място; нахранена и подкрепена; получи храна и легло за няколко дни; а също и пари, за да стигне там, където трябваше да бъде.

Това е интуицията в най-добрата й форма!

Може да бъдат спасени няколко живота, ако хората можеха да прегърнеха ползата от интуицията, и се научеха да й се доверяват.

Помнете: "Това, което другите правят или казват е техен проблем; как реагираме, или не, е наш проблем!"

Фил Ивънс

Saturday the 18th. Spiralata.net 2002-2017