Полезно по Пътя

Медитацията и предизвикателствата на цивилизацията

Печат

Медитацията и предизвикателствата на цивилизацията.

Предсказание до 2050 г.

 

 

 

Намаскар!

Нека днес да поговорим за бъдещето. Аз искам да направя предсказания, ще изгледаме това видео, а след 30 години ще го изгледаме отново и ще преценим колко точна се е оказала прогнозата.

Нашата среда на съществуване, светът около нас, се променят стремглаво. Във всички сфери на живота се случват трансформации, метаморфози, някои неща се променят до неузнаваемост. Ако се замислите, днес цивилизацията стои пред лицето на най-големите предизвикателства в историята. Никога нищо подобно не се е случвало! Има усещания, от една страна, че това, което се случва е възхитително, но от друга е малко тревожно и плашещо, защото скоростта на промените е много, много голяма. Имаме усещането, че сме в кола и сме я пришпорили с 200 км/ч   и цялата картина преминаваща покрай очите ни се размазва и се превръща в един поток, в който не виждаш какво се случва, а купето на колата започва да се тресе и имаш чувството, че всеки момент ще се разпадне или едно малко неправилно движение и твоят апарат ще отлети по допирателната. Такова е усещането днес в нашата цивилизация, защото скоростта на научно-техническия прогрес е просто зашеметяваща. Но скоростта на нравственото и духовното развитие засега не впечатлява особено. Има такова разбиране, че цивилизацията се изражда, когато в интелектуалната сфера хората се развиват по-бързо, отколкото в моралната и духовната. Цивилизацията става демонична. Демонична в смисъл, че в този свят всичко започва да страда и деградира. Такава нагласа съществува, да, има я. Но лично аз съм оптимист, родил съм се като оптимист, живея като оптимист и ще умра като оптимист. Затова моето виждане за бъдещето е много, много светло. Ние като цивилизация, и като индивиди поотделно, ще намерим ресурси да построим  много светло, фантастично  утре.

В последното столетие се реализира индустриална революция. Почти не остана кътче от планетата, недокоснато от тази индустриална революция.  Разбира се има места, където все още се използват архаични методи на производство и т.н. Аз бях в Индия преди девет години и отидохме в овощна градина, където ми дадоха инструмент, който се нарича мотига,  нещо подобно на мотиката, но с по-дълго острие, с която замахваш и с все сила удряш в земята, като по този начин я обработваш. К.п.д.-то на този инструмент е много, много ниско. Но това вече отшумява и сега се използват култиватори, трактори. Те са все по-достъпни и всеки може да си купи и да ги използва. Четох статия, че сега в Китай, в завод от 600 човека заместват хората с роботи. Цялото производство се извършва от роботи, които са обслужвани от 50 човека. След 2 месеца работа, анализирайки резултатите, отчели, че това било идеално решение от гледна точка на бизнеса, защото процентът на брак клони към нула, роботите работят денонощно, не е нужно да им се заплаща застраховка, пенсионно осигуряване и т.н. Абсолютно изгодно решение. Помислили още малко и съкратили обслужващия персонал до 20 човека. Представяте си, да? Т.е. какво се случва: случва се замяна на човека във физическата сфера. Казано съвсем просто, роботите глобално уволняват хората от физическата сфера. И ние оставаме безработни и къде отиваме? Отиваме да търсим работа в интелектуалната сфера, започваме да се занимаваме с интелектуални дейности. Винаги през хилядолетията е имало интелектуалци, а също и духовни хора, които са търсели свободата в духовната сфера и за които физическият свят е бил твърде тесен, а също и интелектуалният свят е бил твърде тесен за тях – това са великите мистици, великите йоги. Но това са били единици, изключение от правилото. Днес това вече не е избор, това е диктат на времето, цивилизацията като цяло ни тика първо от физическата сфера към интелектуалната, а утре от интелектуалната сфера накъде? Накъде ще отидем? В духовната сфера. Ако преди 50 години бабите и дядовците са казвали – книгите не стават за ядене, учи се да режеш дърва. Или може би малко по-рано, няма значение кога. Нямало е уважение към интелектуалния труд. „С глупости се занимаваш” -  така са се отнасяли. Днес отношението се е променило. Днес е добре и правилно, ако човек е завършил ВУЗ, ако развива интелекта си, това се приветства. Днес пренебрежително отношение има към духовността – „остави го, с глупости се занимава!”. Но утре това ще бъде единственото, което ще се търси. Защото, вижте, аз вече казах, че са станали големи промени. И още повече промени са на прага. Дори не на прага, вече са тук, вече има мислещи машини, изкуствен интелект, невронни мрежи. Те вече пишат разкази, композират музика, рисуват картини с такава степен на ефективност, че е невъзможно да се различи кое е работа на компютъра и кое на човека. Представете си го, замислете се над това. Това означава, че утре те ще достигнат такава степен на съвършенство, че нашите умения няма да бъдат нужни изобщо. Тези  умения, които имаме днес, няма да се търсят утре. Това може да ни харесва, може да не ни харесва, но ще трябва да го приемем като факт.

Това ще се случи, ТОВА НЕПРЕМЕННО ЩЕ СЕ СЛУЧИ! 

Бил Гейтс, Стивън Хокинг, Елън Мъск днес са твърде изплашени. Те казват: Хора, тези технологии се развиват твърде бързо, още няколко години и ще бъде създаден напълно изкуствен интелект. Те се страхуват, че тези технологии ще излязат извън контрол. Бил Гейтс днес предлага законодателна инициатива: да се обложат с данъци роботите, също както плаща и човекът, за да са забави процесът на това изместване на човека от роботите. Може би в капитализма това е хуманно, ще бъдат уволнявани по-малко хора от работа, може би по-бавно ще расте пропастта между бедни и богати. Но това не е рационално по принцип, защото не е възможно да се преустанови прогресът, процесът напредва независимо дали искаме или не искаме това. 

И в тази ситуация аз виждам 3 сценария: два негативни и един позитивен.

Първият негативен сценарий е: капитализъм, архаична система на взаимоотношения между хората, архаична система на социално-икономическо устройство, тя няма да рухне, колкото и да не ми се вярва. Аз вярвам, че на капитализма са му останали още няколко години, може би няколко  десетилетия, може би малко повече. На практика аналитиците икономисти са съгласни с това, защото системата толкова е изляза от баланс, че повече никой не може да я спаси. Тя може да се реанимира, възстановява, да се създава нещо подобно на фона на руините, на фона на рухналата капиталистическа система, но може изобщо да се изостави тази система и да се създаде нова по-рационална. Но да допуснем, че капитализмът продължава да се развива. Какво ще се случи? Машините и мислещите машини ще уволнят всички хора. Хората ще станат непригодни. Концентрирането на богатството в едни ръце ще достигне своя пик. Тогава по какъв начин работникът ще може да влияе на работодателя? Той може да каже – няма да работя. Работодателят ще отговoри – ок, ще създадем по-добри условия, работете. Но когато трудът на хората се обезценява, няма никой незаменим, каква е цената на човешкия живот? Тя клони към нулата. Затова в това време, ако се гледа от егоистична гледна точка, ще преуспява онзи, който има способности, които машините не могат да усвоят. А тези способности са когнитивни, това са интуиция, изобретателност, творчество. Колкото по-фино и по-високо, толкова по-добре. Защото машините оперират с логиката, те не могат да се издигнат до сферата на интуицията. Затова, ти днес можеш да започнеш да ги развиваш, защото са нужни хора, които могат да мислят по новому, нужен е този слой на системно мислене – да изучим потенциала на своя мозък, и да го научим да работи максимално ефективно. И медитацията е тази най-първа и най-примитивна точка на начало на това развитие. По време на медитация поне ще почувстваш какво е това по-фини слоеве на твоето съзнание. Тогава ще придобиеш този вкус и по-нататък ще се намерят светли умове, които ще развиват този процес на по-нататъшно образование на човека. В крайна сметка това не е напразен въпрос, това е въпрос на оцеляване на цялата цивилизация, въпрос на развитие на съзнанието.

Вторият сценарий изглежда позитивен, но всъщност е негативен. Да допуснем, че сме отхвърлили тази архаична система, остарялата система на капитализма, живеем по законите, дадени от Адам и Ева и създадем технократски рай – т.е. цялата работа се извършва от роботи: „до какво достигна прогреса – до невиждани чудеса; роботите се трудят, човекът е щастлив!”. Какво трябва да се случи? Ще се случи нещо страшно – цивилизацията ще умре. Защо? Правени са експерименти с популация на мишки. Създават се  идеални условия за популацията – яж и се размножавай. И всички ядат и се размножават, здрав ли си – размножавай се. Достига се пик на популацията и после започва да намалява, намалява и умират всички до последната мишка. Нещо се  поврежда в главите на тези мишки. И те престават да се борят, престават изобщо да се борят за своето съществуване. Защото, когато няма прогрес, когато няма борба, когато няма възход на постоянните усилия, то самата тази култура, самата цивилизация губи всякакъв смисъл и в мозъка се включват природно заложените превключватели, които отприщват процеса на самоунищожение. Настъпва разпад. После върху руините на тази рухнала цивилизация ще израсне нова, варварска, млада цивилизация, която ще тръгне по всичките свои възходи и падения, грешки и постижения. Това също е негативен сценарий.

И третият сценарий, който е позитивен, е: човечеството открива, че светът не свършва с физическата и интелектуалната сфера. Съществува още и интуитивната сфера, сфера  на съзнанието, и тази сфера действително няма граници. В тази сфера има безкрайно количество предизвикателства, огромно количество нерешени проблеми, и за човек ще бъде престижно да бъде „учен на духа”. Защото това не е нищо друго, освен наука за духа. Както ние в интелектуалната сфера изучаваме физика, химия и т.н., точно така ще изучаваме съзнанието, но в своята вътрешна лаборатория, в собственото си съзнание. Това е обективна наука. Действително, когато ви изнасях лекциите за микровита (най-малката микроскопична форма на живот, участваща във формирането на елементарните частици и чиято съставяща е субстанцията (идеята), бел.пр.), обясних, че посредством овладяването на своето съзнание, постигаш по-голям контрол върху своята среда. Тук може много да се говори, на лекциите за микровит съм привел примери – в сферата на химията настъпват промени, в сферата на образованието настъпват промени – изобщо във всички сфери  настъпват промени. Затова, това което искам да кажа, е: Аз вярвам, че сценарият ще бъде позитивен. Не защото аз така искам, аз съм малък човек, но правя всички възможни усилия от своя страна, за да се случи именно този позитивен сценарий. Той ще се случи, даже ако само няколко човека със светъл интелект го осъзнаят. Днес вече много звезди се занимават с медитация и я доразвиват. Утре, когато учените, интелектуалното общество каже „Медитацията – това е нашият единствен изход!”, основната маса от населението ще тръгне към този извор. Аз вярвам, че след 30 години няма да имаме избор – практиката на медитиране ще бъде разпространена толкова, колкото миенето на зъбите. Това е, което исках да кажа. Това е моята прогноза. Съхранете това видео за 30 години и ще видим истина ли е или не.

Превод Петя Стоянова

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019