Полезно по Пътя

Какво е това осъзнатост?

Печат

  Какво е това осъзнатост?

 

При общуването ми с хората постоянно се сблъсквам с това, че за съжаление много от тях не си представят много ясно какво е това осъзнатост. Това е разбираемо: значението на тази дума, в истинския й смисъл се разкрива само тогава, когато осъзнатостта е реално проявена в човека.

С тази малка статия ще се опитам да дам ясно определение за това какво е осъзнатостта, с надеждата в читателите да не възникват повече някакви илюзии и неразбиране.

Преди да започна да пиша този текст, проведох малко изследване за това какво се пише за осъзнатостта в интернет. На въпроса „какво е осъзнатост“ търсачките показаха стотици линкове. Внимателно разгледах няколко начални страници от списъка и дори намерих няколко сайта, показващи ми най-перспективните от тях от гледна точка на вероятност за намиране на конкретен и ясен отговор. За съжаление, навсякъде намирах само обширни общи разсъждения, блуждаещи около обсъжданата тема с различна степен на достоверност (а по-точно казано – недостоверност), обясняващи по-скоро разбирането на автора, отколкото смисъла на това понятие. А осъзнатостта е напълно определено и точно понятие, не допускащо двусмислено тълкуване.

Честна дума, нямам никакво желание да обвинявам авторите на всички подобни текстове. Още повече, че аз прегледах малка част от всичко, което се предлага в интернет по темата, и допускам, че някъде може и да има правилни и ясни определения на това понятие. Но лично аз не ги намерих за петминутното си търсене и затова изказвам това съжаление.

И така, какво е всъщност осъзнаването и къде е грешката на толкова много хора, тълкуващи това понятие? Нека да започнем с грешките.

Под осъзнатост хората често приемат, ако мога така да се изразя, умствената осведоменост, информираност за този или онзи предмет или явление. Това се получава, защото повечето хора не виждат разликата между ума и съзнанието, а по-точно въобще не си представят какво е това съзнание. Всяко знание за всяко външно или вътрешно явление или предмет те получават изключително чрез ума, който не дава възможност за самостоятелна проява на осъзнатостта и получаването чрез нея на непосредствена, неизкривена информация. Разбираемо е, че умът, чиято работа е основана на асоциациите, така или иначе интерпретира и изкривява истинската картина. Затова дори самото понятие осъзнатост в ума на хората в повечето случаи е силно изкривено.

За да разберем по-добре изследвания предмет, нека опитаме да проследим етимологията на думата „осъзнатост“: осъзнатост – осъзнаване – съзнание – знание. В основата на думата „осъзнатост“, както и на думата „съзнание“ лежи думата „знание“. Знанието може да се получи по различни пътища. Това може да стане по пътя на умствени разсъждения, анализ и съпоставка с аналогични, вече известни предмети или явления, но може да стане и по прекия път на непосредственото знание – когато се използва някакъв механизъм на достъп до дълбоката същност на изследвания предмет или явление, когато знанието се получава непосредствено от неговия първоизточник – глобалното Съзнание.

Трябва ясно да се разбере следното. Съзнанието не е ум. Осъзнатостта не е умствена осведоменост.

Осъзнатостта е непосредствено знание за самия себе си (както за предмета на познание), получено направо от първоизточника – глобалното Съзнание – и не е подложено на умствени интерпретации и изкривявания.

А все по-голямото осъзнаване е постепенно и много точно и ясно разбиране (осъзнаване) на своя истински път, а също на тези явления и процеси, случващи се в собственото същество.

 Осъзнатостта се проявява там, където изчезва умът, а по-точно, нашата отъждественост с някои части на читта[1], възприемани от нас като наша собствена интелигентност. Умът и осъзнатостта са съвместими, но само в този случай, когато изчезва нашето отъждествяване с виртуалното същество. Колкото по-малко е нашето „аз“, колкото по-малко и по-слабо е нашето его, толкова е повече осъзнатостта. А „силата“ или „крепостта“ на нашето „аз“, или его, пряко зависи от количеството съхранявани самскари[2] в нашата читта. Колкото повече е самскара, толкова те са по-плътни и „здрави“, толкова е по-силно егото и по-ниска осъзнатостта.

Искам още един път да подчертая: осъзнатостта не е ум. Осъзнатостта и умът са съвършено различни неща. Осъзнатостта, ако е проявена, съществува сама за себе си, независимо от ума. Осъзнатостта не изисква никакви усилия за нейното поддържане: нея просто я има, тя присъства постоянно, независимо от текущата умствена активност.

Именно високата осъзнатост ни позволява да се намираме „тук и сега“, именно високата осъзнатост ни позволява максимално ефективно да използваме собствените си възможности, ясно и лаконично да мислим и вземаме правилните решения, да контролираме емоциите си, точно и възвишено да действаме. А израстването на осъзнатостта не е възможно без практика. А колкото по-грамотно и ефективно е построена тази практика, толкова по-бързо ще има нарастване на осъзнатостта. Макар за всеки случай следва да помним: „бързата кучка слепи ги ражда“ и всяко ускоряване има граница: процесът на просветление ще продължи толкова време, колкото му е предназначено от природата.

Александър Синьов

Източник:http://alexsinev.ru/?p=10605

Превод от руски Таня Темелкова

 

 



[1] Читта- букв. "ум и сърце"; ментално съзнание; субстанция на разума; и пасивна памет.

[2] Самскара- асоциация, впечатление, фиксирано понятие; навик, привична реакция, породена от минали впечатления.

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019