Полезно по Пътя

Да останеш в окото на бурята

Печат

 

 

 

 

Да останеш в окото на бурята

 

Карен Бишоп

 

 

 

30 април  2010

 

Здравейте!

 

Ние се движим в нова територия, и, продължавайки да се развиваме, присъствайки на заключителните етапи на „края на краищата”, ние се оказваме в нови и интересни пространства, през които вероятно все още ни предстои да преминем.

 

Старият свят, както знаем, се разпада сега много бързо. Ние можем да забележим, че сега  ни е много по-трудно да взаимодействаме с някого и да участваме в нещо, отколкото преди. Нищо не ни се струва добро и „правилно” и ние не разбираме къде сме, какви трябва да бъдем и въпреки всичко може да чувстваме, че сме изгубени в пространството, тъй като прекъсването на  остатъците от старата действителност прилича на принудителните навици на изживяване, които ни се налага да носим още известно време.

 

Като  че ли сме попаднали в разреден въздух, висейки в открито пространство без котва, задържайки своя личен център вътре в себе си, ние чакаме, докато стария свят продължава да демонтира енергиите и създанията, които повече не могат да се впишат в действителността на новия свят.

 

Привеждането в съответствие с новото, подготовката на земята за новото и реорганизацията, която ще продължи следващите месеци, създава около нас неустойчивост, която ни принуждава да се хванем за ....нещо, да се молим и надяваме.

 

Като актьори в пиеса, която няма повече сценарий, ние всички сме в огъня на стария ред в старата маска, или размишляваме как да взаимодействаме с тези, които са се барикадирали в кутията на подсъзнателния страх, бог знае защо. Или, в най-добрия случай, наблюдаваме как другите се държат, като че ли всичко е наред, когато много от нас знаят, какво се случва наблизо в невидимите нива. Това предизвиква изумление в нас от това, в какъв странен научно-фантастичен филм се намираме.

 

Разбира се, разбира се, ние винаги се придвижваме напред в духовния процес на възнесението, който се разгръща и разкрива способи, които не биха ни дошли наум, ако това не се беше случило. И както винаги свободния избор създава този вид опит, който изпитва планетата, продължавайки да се преобразува и формира в нов и ярък дом за съвършено нова действителност.

 

По този начин, въпреки че всичко върви към окончателен завършек, именно нашия духовен еволюционен процес е свързан с всичко това и именно той създава новите хора, превръщайки ги в нови висше вибриращи същества, които съвършено естествено ще се окажат там, където трябва да бъдат и ще бъдат тези, които трябва да бъдат.

 

Както се е случвало много пъти  с тези единствени по своя род опити, планът се промени отново, или в крайна сметка се промени в това, което съответства на текущия опит на доброволния избор и начините, с които планетата и нейните жители избират да преживеят това масивно издигане. 

 

Страхът и инстинктът за самосъхранение създадоха огромен опит на разделението. Ние просто „не се виждаме” един друг и затова началото на новото съзидание заедно с другите на по-високо вибрационно ниво, което ще остане невредимо по време на „края на краищата”, беше решително отложено. По този начин ни поощряват да се „снижим”, ако мога така да се изразя, и да се открием за нови пространства, които са много по-тънки, меки, леки, светли  и не съдържат голямо и драматично пространство.

 

Тази корекция към плана ще се прояви по много начини. Ние може да започнем да работим за други хора, за да обезпечим заплатата си, вместо да работим в свободен полет. Може да се окажем в роля, в която нямаме програма и план. Може да забележим, че изобщо не сме длъжни да „правим” нещо, а просто да се радваме на това, което имаме, тъй като сега сме предназначени да бъдем тези, които винаги сме били на истинското висше ниво.

 

Ние може да почувстваме, че се връщаме към старото или назад в преобладаващия световен ред, а в действителност се връщаме към основите. Много от нещата ще отидат твърде далече (напр.електрониката) към точката, в която е загубено първоначалното древно намерение. (включтелно и движението „Нова епоха”) и сега трябва да приключи окончателно. Въпреки, че се завръщаме в това, което наричаме световен ред, ние се закотвяме в новата земя, а тя несъмнено е тук.

 

Нашите нови места и роли са просто да бъдем. Да бъдем най-истинските си и прости аспекти на самите себе си. И тъй като тези аспекти идват към нас толкова естествено, тези нови места ще бъдат леки. Поощряват ни да бъдем самоподдържащите се фарове на светлината, просто сами по себе си. Ние може да забележим, че нямаме никакво желание да съдействаме на някого, да помагаме на някого и друго подобно в този дух. Ние може да видим, че другите молят за помощ, която ние сме им оказвали преди, но да почувстваме, че сме „приключили” с това. Може да усетим огромно завършване на голяма част от всичко, което някога сме знаели. Окончателна смърт.

 

Случва се това, че нас ни отделят в пространство с мощна защита от падение. На нас не ни е предназначено да стигнем до дъното с всичко, което пропада, или даже да помагаме в процеса. Нас ни насочват към пространство, където сме свободни и чисти от старата действителност, която се разпада като  домино. Ако преди сме се чувствали невидими, сега ще се почувстваме още по-невидими. Всичко е, защото ние не можем да си позволим да бъдем хванати, спасявайки тези, които затъват, позволявайки им в своята паника да ни повлекат към дъното, способствайки с това собственото си падение.  

 

В миналото нашият духовен еволюционен процес стъпка по стъпка ни принуждаваше да бъдем невидими, тъй като ние живеехме и вибрирахме на по-високи нива на съществуване. Тези, които са плътни и егоцентрирани, създадени в състояние на его, бяха неспособни да ни видят. Сега ние сме още по-невидими, тъй като по естествен начин  ни насочват в пространства на безопастност по време на масивното завършване и по времето на големите разрушения.

 

Предишния план се заключаваше в това- да се отделим от старата действителност, което много от нас направиха. После ние запланувахме да започнем съвършенно нова действителност в съвършено нов свят, тъй като ще се обединим като братя и сестри. Тази нова действителност, която ще създадем като цяло ще ни поддържа през времето, когато старата действителност в крайна сметка напълно ще изчезне- постепенно и с любов. През всичкото това време  ние помагахме на тези, които желаят и които молеха за това на вибрационните стъпала на възнесението. Добре, какво се предполага сега? За хората съществува свобода на избора и това създаде още една пренастройка в плана. Някой ден това ще завърши ли?

 

Не са готови достатъчно души и затова стария план не може да се разгърне. Старата реалност наистина завършва и земята се развива както е планирала и пътя, който ни води се променя с всяко дихание, което ние правим. Ние се намираме наистина в ново и висше вибриращо място в космоса  и само това създава нови и прекрасни състояния. Независимо от това, какво се случва около нас, вътре в нас, има нещо действително ново....и това е сърдечната енергия. Именно сърдечната енергия ни пренася там, където трябва да бъдем и към това, което ще ни послужи като източник, за да създадем това, което трябва в идващите времена.

 

На 21 април се събудих на разсъмване и видях в стаята си своя баща. Малко смутен, той не беше много уверен къде се намира. Всичко, което можа да каже беше:”аз не бях сигурен какво да очаквам. Аз наистина не знаех на какво ще прилича това.” След няколко часа ми позвъни моята дъщеря и ми каза, че той е починал и това се е случило в същата секунда, когато той се появи в моето пространство. Прекарахме следващите два дни в обсъждане на всичко това, много развълнувани, тъй като той беше отстранен за кратко време и после се върна. Той бързо се научи как да се движи и къде е сега и скоро започна да излиза и да се премества. И дори и само в тази специфична нефизическа фаза/веднага след прехода/ и за кратък период от време, обаче, беше толкова хубаво да говоря с него още веднъж.

 

Зададох му въпрос защо, оставяйки своето тяло той незабавно се появи в моето пространство, вместо да пребивава на други места и го разпитах за тези места, в които е пътешествал през тези няколко дни и ми стана ясно, че именно сърдечната енергия го води къде да се движи и с какво да се съединява.

 

Моят баща винаги е знаел, че го обичам. Това беше благословение и аз не чувствах съжаление, когато неговото време дойде. Аз знам, че той усещаше моята любов към него всеки ден от своя живот и винаги я ценеше. Именно тази голяма любов, която ни обединяваше, му показа пътя, когато той остави формата. Тя даже му показваше накъде да се движи по-нататък, както, от време на време той ми разказваше какво е правил през този ден. През една нощ ние дълго разговаряхме и аз накрая му казах: ”Татко, аз се уморих. Искам да изключа светлината и малко да поспя.”Чувствайки, че аз му давам прозорец, го попитах какво прави докато другите спят. „О, Карен, - отговори той - „аз пребивавам на толкова много места! Аз ходя на концерти и въобще навсякъде където пожелая!” Той обичаше музиката и мога да си представя неговата радост и щастие, която изпитва по време на концертите някъде на планетата. Неговото сърце и неговата радост незабавно го пренасяха там, където той иска да бъде и към това, което иска да изпита.

 

Няколко дни преди помена той изчезна от моето пространство. Аз зная, че след помена повечето души отиват на следващия стадий на преживяване. По време на една от последните наши беседи след неговата смърт аз го помолих да ме зарадва и да ми позволи да разбера кога той „действително ще си замине”.  По време на помена (който аз не „предполагах”, че ще посетя), в същото това време, когато късно вечерта аз седях заедно със своята дъщеря в гостната, той се появи и каза, че е готов да продължи пътешествието. На следващия ден аз много пъти можах да  видя неговата душа, но това беше моят баща в юношеска възраст, в най-щастливите дни от неговия живот, когато той е живял в Индия.

 

Аз ви разказвам тази история, защото някои от вас ми написаха писма и ме помолиха да споделя това с вас, тъй като  вие имате любими хора, които неотдавна са си отишли и също защото нашия собствен еволюционен процес на смъртта и времето когато сме живи много си приличат.

 

Ние преминаваме в следващото измерение чрез сърцето. Когато се намираме в пространството на сърцето, всичко е съвършено друго. И ние можем да оставаме в тези състояния повече време. В пространството на сърцето ние можем да видим повече. Всичко има смисъл и всичко е ясно. И именно така ние се виждаме  един друг и виждаме, че абсолютно всичко е действително свързано и поддържа цялото (или начина на съществуване) и ясно виждаме, че светът на разделението е създаден от плътността, която съществува в старата действителност и в ниско вибриращите измерения и емоции.

 

Колкото по-пълно попадаме в тези висши сфери, толкова по-голямо предизвикателство е да живеем в света на разделението, който оставяме назад. Иска ни се да изкрещим:”Погледни ме! Аз съм тук!” точно така, както се чувстваше моят баща, оставяйки старата форма и все още носейки се в стария свят на своето минало. Ако вие сте развили състояние, в което всичко, което знаете е групова енергия и в което  действително уважавате другите, за това което са, то да останете в свят, където това не е норма- това прилича на истински ад.

 

Докато това време настъпи и докато ние все още живеем във физическа реалност, която все още ни обкръжава, ни поощряват да останем в окото на бурята, да бъдем тези, които сме в своите най-истински и най-прости форми и да знаем, че всички наши потребности ще бъдат удовлетворени по чудесен начин. Невидимия поток на енергията на Бога е насочена към нас през това време. Тя поставя всичко за нас по местата, удостоверява, че за нас се грижат и всичко, което трябва да правим е да следваме трохичките и да използваме възможностите, към които ни водят нашите сърца.

 

Тъй като сърдечната енергия започна да завладява и всички останали, ние в същото това време ще изучим съвършено нови начини на съществуване, които ще ни послужат като поддръжка във времена на падение. Когато миналата неделя аз пътувах през Съединените щати, имах благословението да пребивавам в сърдечната енергия и да почувствам къде ме води тя. Аз срещнах най-удивителните хора в най- малките градчета и преживях опита на любовта и уважението. Това беше толкова красиво, че моята котка се наслаждаваше на пътуването, макар че обикновено по време на пътуване тя е неспокойна.

 

Сърдечната енергия анулира всичко останало. Тя не се грижи за това каква духовна вяра има всеки от нас, какъв е цветът на кожата, какъв е начинът на живот, каква е професията или каква е възрастта. Това е съединител и лепило и това е, което ни позволява да се видим един друг. И, намирайки се в пространството на сърдечната енергия, не ни е нужно просто да оставаме в собственото си пространство...центрирани в окото на бурята.

 

С голяма любов и благодарност

 

Карен

 

http://www.emergingearthangels.com/2010/wings4.30.2010.html

 

 

 

 

 

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019