Полезно по Пътя

Защо боледуват просветлените?

Печат

Защо боледуват просветлените?

 

Свами Вивекананда умира на 38 години с тегло 120 кг и диагноза захарен диабет.

Рамакришна умира на 45 години с диагноза рак на гърлото. Освен това имал халюцигенно-параноидален синдром.

Шри Свами Шивананда:диабет и затлъстяване.

Шри Ауробиндо– бил болен от туберкулоза и нефрит, умира от хронична бъбречна недостатъчност.

Морихей Уешибу, създателят на айкидо, умира на 74 години от рак на черния дроб.

Масутацу Ояму, създателят на киокушин карате, умира на 71 година от рак на белия дроб.

Карлос Кастанеда, умира на 73 години от рак на черния дроб.

Гурджиевумира на 72 години вследствие на тежка автомобилна катастрофа.

Шри Чинмойумира от инфаркт на 76 години.

Шри Раман Махаришиумира на 71 години от рак.

Елена Петровна Блаватскаумира на 60 години по време на грипна епидемия. Имала воднянка, тромбофлебит, астма и чести пристъпи на халюцинации.

Рудолф Щайнере живял само 64 години.

Кришнамуртиумира от рак.

Николай Константинович Рьорихумира на 73 години оттежко белодробно заболяване.

Елена Ивановна Рьорихумира на 76 години след продължително и тежко боледуване. Страдала от хронически катар на стомаха, исхемична болест на сърцето.

Порфирий Корнеевич Иванов страдал от раково заболяване, термоневроза и алкохолизъм.

Идрис Шах живял 72 години и е преживял два обширни инфаркта.

 

А сега Ошо:

Ако вярата можеше да премести планини, защо вие не можете да излекувате собственото си тяло?

Аз нямам никакво тяло. Усещането за това, че вие имате някакво тяло е абсолютно неправилно. Тялото принадлежи на вселената, то не е ваше. По този начин ако тялото боледува или пък е здраво, за това се грижи вселената. А медитиращият човек остава свидетел на това здраво ли е тялото или болно. Желанието да сме здрави е също невежество. И това не е нов въпрос – това е един от най-старите въпроси. Него са го задавали по отношение на Будда, по отношение на Махавира, откакто съществуват просветлени хора, непросветлените винаги са задавали този въпрос.

Вижте.. Исус е казал, че вярата може да премести планини, но самият той е умрял на кръста. Той не е могъл да премести кръста. Вие или някой като вас трябва да са присъствали, очаквайки. Учениците са чакали, защото са познавали Исус и той много пъти им е говорил, че вярата може да премести планини. Затова те са чакали някакво чудо – а Исус просто умрял на кръста. Но това и било чудото, той станал свидетел на своята собствена смърт. А момента на свидетелството на собствената си смърт е велик момент от пребиваването сред живите.

Будда умрял от хранително отравяне. Той страдал непрекъснато цели шест месеца, а учениците му очаквали той да сътвори чудо. Но той тихо страдал и тихо умрял. Той приел смъртта. Имало ученици, които се опитвали да го излекуват, давали му лекарства. Велият лекар от онези времена Дживака бил личния лекар на Будда. Той обикновено го съпровождал навсякъде. Хората питали много пъти: „Защо с вас ходи този Дживака?“ Но той ходел заради собствената си привързаност. И учениците, опитвайки се да помогнат на тялото на Будда да остане живо по-дълго време на този свят, макар и още само няколко дни, също били привързани. За самия Будда болестта и здравето били едно и също нещо.

Това не означава, че болестта не причинява болка. Причинява и още как! Болката е физично явление, тя се случва. Но тя не тревожи вътрешното съзнание.  Вътрешното съзнание остава спокойно, уравновесено както винаги. Тялото ще страда, но вътрешната същност ще остава само свидетел на това страдание. Няма да има никакво отъждествяване – и това е, което аз наричам чудо. Това е възможно благодарение на вярата. И няма по-голяма планина от отъждествяването - запомнете това. Хималаите са нищо пред вашето отъждествяване с тялото. Може да премествате или не Хималаите с вярата си, това не е съществено, но вашето отъждествяване може да бъде разрушено.  Но ние не можем да си представим нищо, което не знаем, ние можем да мислим само в съответствие с умовете си.

 

Ние мислим в съответствие с това къде се намираме, начинът на мислене си остава същия. Понякога тялото ми боледува и хората идват при мен и ми казват: „Защо боледувате? Вие не трябва да боледувате, просветленият човек не трябва да боледува.“ Но кой ви е казал, че е така? Никога не съм чувал за някой просветлен човек да не е бил болен. Болестта принадлежи на тялото. Тя няма отношение към вашето съзнание или към това дали сте просветлен или не. И понякога се случва така, че просветлените хора боледуват повече от непросветлените. Но затова има причина. Сега, когато те не принадлежат на тялото си, те не му сътрудничат, дълбоко в себе си те са се откъснали от това тяло.

По този начин тялото остава, но привързаността и моста са прекъснати. Много болести произтичат поради това разделение. Те пребивават в тялото, но повече никой няма връзка с тях. Ето защо говорим, че просветленият човек повече никога няма да се роди – защото той вече не може да прекара мост към никакво тяло. Мостът е разрушен. Пребивавайки все още в тяло, той в действителност е мъртъв.

Будда е постигнал просветление, когато бил около четиридесетте. Умрял на осемдесет, така той преживял още четиридесет години. В деня на смъртта му, Ананда заплакал и казал: „Какво ще стане с нас? Без теб ще пропаднем в тъмнината. Ти умираш, а ние още не сме станали просветлени. Нашата собствена светлина още не е запалена, а ти умираш. Не ни напускай!“ Казват, че Будда му е отговорил: „За какво говориш Ананда? Аз умрях преди четиридесет години. Това съществуване бе призрачно, съществуване на сянката. То продължаваше по някакъв начин, но в него нямаше сила. То бе само инерция от миналото“. Ако въртите педалите на велосипеда, а след това престанете и по никакъв начин не го подпомагате, той ще продължи да се движи по инерция, но енергията за това сте му дали в миналото.

В момента на просветление сътрудничеството е прекъснато. Сега тялото ще съществува по инерция. То е получило тласък от многото минали животи. То има своя собствена продължителност на живота, който в един момент ще свърши, но сега, когато в него няма вътрешна сила, тялото е склонно да боледува повече от обикновено. Рамакришна умира от рак, Рамана умира от рак. За учениците това е било потресаващо, но поради невежеството си те не са можели да разберат.

Трябва да се разбере едно нещо. Когато човек стане просветлен, това е последния му живот. Затова цялата минала карма трябва да се реализира в този живот. Страданието – ако има за какво да страда – ще стане интензивно. Вие няма какво да бързате, вашето страдание ще бъде разпределено в много животи.  Но за такива като Рамана този живот е последния. Всичко от миналото трябва да бъде завършено. Всичко ще бъде интензивно, цялата карма. Този живот става кондензиран живот. Трудно е да се разбере, но понякога за един миг може да се изстрада страданието от много животи. За един миг интензивността става такава… защото времето може да се кондензира или разтегли.

Вие вече знаете, че понякога се случва да спите и да сънувате, а когато се събудите отново знаете, че сте проспали само няколко секунди. Но сънят е бил толкова дълъг. В един единствен сън можете да видите дори целия си живот. Какво се е случило? За толкова кратко време как сте могли да видите такъв дълъг сън? Съществува не само един пласт на времето, както го разбираме ние, а има много пластове. Времето на съня има собствено съществуване. Дори в часовете на бодърстване времето се променя. То може да не се променя в съответствие с часовника, защото часовникът е механична вещ, но психологичното време се променя. Когато сте щастливи, времето тече бързо. Когато сте нещастни, времето забавя ход. Една единствена нощ може да ви се струва вечност, ако страдате, и целият ви живот да бъде един миг, ако сте щастливи и блажени.

Когато човек стане просветлен, всичко трябва да се завърши, това е време на закриване. Много милиони животи трябва да бъдат завършени и всички сметки – платени, тъй като повече няма никакъв шанс. След просветлението си просветленият човек живее в абсолютно друго време и каквото и да се случи с него е качествено различно. Но той остава свидетел. Махавира умира от болки в стомаха, нещо като язва – той страдал дълги години. Неговите ученици били затруднени и измислили история около това. Те не могли да разберат защо Махавира трябва да страда и затова съчинили история, която разказва за учениците, а не за Махавира. Те казват, че един човек, Гошалак, обладан от зъл дух, бил причината за страданието на Махавира. Той хвърлил злата си сила върху Махавира, а той от състрадание я поел – ето защо и страдал.

Това не казва нищо за Махавира, но говори за затруднението, в което се оказали неговите ученици. Те не можели да си представят страдащия Махавира, затова трябвало да намерят причината някъде другаде. Веднъж се простудих – често се случваше с мен. Някой дойде при мен и ми каза: „Вие трябва да сте взели върху себе си някоя чужда простуда.“ Това нищо не казва за мен, това е показателно за него. Той не можеше да си представи, че аз мога да страдам. Затова той каза: „Вероятно у вас е чужда простуда“. Опитах се да го разубедя, но е невъзможно да разубедиш учениците. Колкото повече се стараете да ги разубедите, толкова повече те вярват, че са прави. Накрая той ми каза: „Каквото и да ми казвате, няма да ви слушам. Аз знам. Вие сте взели чужда болест“.

Какво да се прави? Здравето или недъзите на тялото са си негова работа. Ако искате да предприемете нещо по този въпрос, то означава, че вие все още сте привързани към него.  То ще си продължи както обикновено, няма нужда много-много да се безпокоите за него. Аз съм само свидетел. Тялото се е родило, тялото ще умре, ще има само свидетелство. То ще остане завинаги. Само свидетелстването има нещо абсолютно вечно – всичко останало ще продължи да се променя, всичко останало е поток.

 

Автор: Ошо

Източник: http://shinyanpictures.livejournal.com/15371.html

Превод от руски Таня Темелкова

Saturday the 25th. Spiralata.net 2002-2017