Полезно по Пътя

Никой в нищо не е виновен

Печат

 

 

 

 

Никой в нищо не е виновен

 

 

 

На пръв поглед това е много абсурдно, нали? От гледна точка на логиката  е достатъчен който и да е пример от нашия живот, за да опровергаем това твърдение. Но не бързайте с изводите.

 

Кажете, виновен ли е телевизорът, че в даден момент не работи добре? Или, да кажем, компютърът ви виновен ли е, че от време на време не прави това, което ви се иска? Мисля, че отговорът «не» е очевиден. Макар да ни се иска да ги наругаем. Дотолкова сме свикнали да обвиняваме...

 

Но ако само се замислим, човек по своето «принципно устройство» не се отличава кой знае колко от компютъра. Да, това ще шокира някои, но не бързайте да спорите.

 

Нека накратко разгледаме как  е устроен компютъра:  

 

В него има микросхеми, инсталирани програми. Върху работата му влияят външните условия такива като обкръжаващата среда и операциите на потребителя. Така че ако компютърът не дава резултатът, който очакваме, то е защото или са некачествени и стари микросхемите му, или лоши програмите или операторът не в направил нещо както трябва. Но, компютърът не е виновен.

 

А сега нека разгледаме човека.

 

 

Човек се ражда с определен набор от гени, с определени здрави или не толкова здрави органи, с определени предразположености и таланти. Това му е дадено свише, т.е. не зависи от него (поне не и в този живот). Учените твърдят, че 95% от най-обикновените ни реакции са обусловени именно от гените.

 

Постепенно човек натрупва някакви знания, в семейството набиват в подсъзнанието му различни настройки (това е добро, а това – зло). В училището също научава много нови неща за живота, а може и да не научи нищо. А ако някой е лишен от родителска опека, то нищо не пречи в подсъзнанието му да се настанят настройки и представи за живота, но в по-черни краски и агресивни нюанси.

 

И, разбира се, обстоятелствата са тези, които пряко влияят на реакциите на хората. Например, топло ни е и сме по-раздразнителни, тъй като се уморяваме повече. Блъснали са ни и нашата първа реакция в отговор е и ние да блъснем. Разбира се, има хора, които ще постъпят по друг начин, но това не е тяхна заслуга, тъй като те са възпитавани в друго семейство, с други настройки, имат други гени, попаднали са през живота си на други хора и други книги...

 

Приятели, може за повечето от вас тази история ще се стори само едно оправдание, както и на мен в началото ми се стори, но аз мисля, че е повече «необвинителна» и струва ми се има разлика.

 

Ще попитате: «нима престъпниците не са виновни за действията си?» И в повечето случаи ще се съглася с вас. Но предлагам сега да не мислим за екстремални случаи. Хайде да намерим в себе си сили да не обвиняваме и да прощаваме на близките си. Не знаем в какви условия са възпитавани, какво са им говорили за живота и за хората, какви душевни и психологични травми са им нанесени и накрая – какво става с тях  в момента. Може нещо в тях така да боли, че ако ние сме на тяхно място и ден да не можем да преживеем. Има много хубава пословица по този случай: «Не говори за другия, докато не изминеш 10 левги в неговите потури».

 

Ние често осъждаме, при това окачвайки на хората най-различни етикети: глупак, неудачник, слабак, и дори по-лоши. Но изобщо не се замисляме за причините за поведението им.

 

Така че, ако човекът до нас не прави това, което ни се иска, няма вина за това. И не трябва да се наказва, както е свикнало обществото ни, а да му се помогне да промени настройките си, обстоятелствата в живота му, здравето му, в това число и духовното. А най-добре е да се научим истински да прощаваме.

 

В юридическата практика има такова понятие «зла умисъл», но много е жалко, че не винаги се търсят причините за това. Запомнете, не можем да си позволим лукса да не мислим за причините за поведението на човека.

 

Приятели, ние с вас сме позитивно мислещи, така че дайте да разкъсаме порочния кръг на постоянното обвинение на всичко и на всички. Хайде да размислим за причините за поведението на хората, хайде да мислим за отношенията на по-дълбоко ниво, вместо примитивно да живеем на нивото на обвиненията. Може би тогава всичко около нас ще стане малко по-добро.

 

В психологията има хубаво утвърждение: «Всички хора са добри, лошо може да бъде само поведението им».

 

Надявам се, че статията ще ви помогне в не лесната работа да прощавате на хората. Прошката е първата крачка към безусловната любов.

 

Простете им, наистина те не са виновни...

 

 

 

P.S.  Благодаря на Игор Татарски за материала, който използвах в тази статия.

 

К. И. Никулин, www.mirpozitiva.ru 

Превод Таня Т.

 

 

 

 

Friday the 13th. Spiralata.net 2002-2019